7. Втората редакция на „Политическата програма на българския народъ" отъ 1876 година [1]
Отъ Д. Уста-Генчевъ.
Както се знае, на 20 юний 1876 г. едновременно Сърбия и Черна гора обявиха война на Турция, т. е. впуснаха се въ една авантюра, която сьвсемъ не е била по силитѣ и срѣдствата имъ. Самото руско правителство не е погледнало съ добро око на тая война, защото е предвиждало, че ще има опасни последици за дветѣ малки славянски държави. Увѣряватъ, че по-рано рускиятъ посланикъ въ Цариградъ, графъ Николай П. Игнатиевъ, е подстрекавалъ войнствено настроенитѣ правителствени крѫгове въ Бѣлградъ и Цетина. Що се отнася до Ромъния, като васално княжество, тя се е задоволила да пази строгъ неутралитетъ; взетитѣ отъ нея мѣрки сѫ отишли до тамъ, че не позволявали да премине отсамъ Дунава нито единъ въорѫженъ българинъ.
Тъкмо тогава нашата, раздѣлена на две партии емиграция въ Ромъния е възобновила „Българския централенъ комитетъ", който бѣ престаналъ да сѫществува следъ разбиването на четата на Хр. Ботевъ. Понеже сѫщата емиграция е имала предъ видъ, че ромънското правителство ше спъва работата на подобенъ комитетъ, тя е намѣрила за добре да му даде съвсемъ друго име. Вмѣсто него на 10 юлий се образувало „Българско централно благотворително общество въ Букурещъ". Въ сѫщность това е било чисто политическо дружество и е трѣбало да действува скритомъ отъ ромънскитѣ власти. Самитѣ членове на това дружество сѫ внимавали много да не имъ се създаде ни най-малка неприятность, т. е. да не ги злопоставятъ предъ турското правителство. И така въ Букурещъ е било основано едно дружество по подобие на Славянскитѣ благотворителни комитети въ Петроградъ, Москва,
1. Вж. К. Д. Цанковъ, Една народна политическа програма отъ 1876 г. (Периодическо списание LXIV, стр. 260).
120
Киевъ и Одеса. Трѣбва да признаемъ, че това дружество е било въ най-тѣсни връзки съ последнитѣ и че е получило не малка парична подкрепа отъ тѣхъ. Изпращани сѫ били отъ Русия парични помощи не само за пострадали войници въ Сърбия и Черна гора, а и за българскитѣ бѣжанци, жертва на Априлското въстание.
Отъ началото до края председатель на Българското централно благотворително общество е билъ Кириякъ А. Цанковъ — единъ отъ водачитѣ на младата партия. Той ce е отличавалъ не само съ високи качества и голѣмо родолюбие, но е минавалъ и за приятель на тогавашния пръвъ министъръ Иванъ Братияну, който е вървѣлъ по водата на руската дипломация. На Българското цен. благотв. общество сѫ дали подкрепата си и всички наши общини въ Влашко, Молдова и Бесарабия; тѣ съставили негови клонове, изпращали му помощи въ пари и вещи, изпълнявали му всички нареждания и пр. Може да се каже, че то е започнало да играе роля на загранично представителство на поробения български народъ. Неговитѣ членове сѫ следѣли дейностьта на народнитѣ делегати Драганъ Цанковъ и Марко Д. Балабановъ, които тогава обикаляха столицитѣ на великитѣ сили и имъ поднасяха известния „Мемоаръ". Тѣ сѫщевременно сѫ следѣли и неприятелскитѣ действия въ Сърбия и Черна гора, които се развивали съ промѣнливъ успѣхъ, макаръ и турцитѣ да имали числено превъзходство. Но съвсемъ неочаквано турцитѣ се насочили срѣдъ долината на Морава, гдето сърбитѣ действували почти съ цѣлата си армия, подпомагана отъ хиляди руски и български доброволци. Когато Д. Цанковъ и М. Д. Балабановъ се намирали въ Лондонъ, прочели въ печата новиннта, че на 17 октомврий сръбската армия претърпѣла погромъ при Джунисъ. [1] Наскоро следъ това, връщайки се отъ Ливадия, Александъръ II се отбилъ въ Москва, гдето на 29 октомврий приелъ въ Кремлинския дворецъ дворянството и висшето общество. Тукъ той произнесълъ своята знаменателна речь, въ която между другото бѣ изтъкналъ, че по дипломатически редъ принудилъ Турция да cпpe неприятелскитѣ действия и да сключи двомесечно примирие съ дветѣ славянски страни. Съ тая си речь императорътъ преди всичко целилъ да даде тонъ на рускитѣ искания въ Цариградската конференция,
1. Вж. М. Д. Балабановъ, Страница отъ политическото ни възраждане. София, 1904, стр. 267.
121
чието свикване е било опредѣлено за презъ декемврий с. г.. Възхитено отъ сѫщата речь, на 2 ноемврий Българското централно благотворително общество поздравило телеграфически Александърь II, като изтъкнало, че отъ неговата мощна рѫка зависи освобождението на България [1]. Още на втория или третия день К. А. Цанковъ и другаритѣ му изпратили окрѫжно писмо до всичкитѣ клонове въ провинцията, да пристѫпятъ къмъ записване на доброволци за българското опълчение, като действуватъ пакъ тайно отъ ромънскитѣ власти, защото неутралитетътъ щѣлъ да се пази отъ тѣхъ и презъ двомесечното примирие. Наскоро следъ сключването му князъ Миланъ Обреновичъ смѣнилъ своя воененъ министъръ полковникъ Пеша Николичъ, а на негово мѣсто назначилъ подполковникъ Сава Груичъ. Българското центр. благотв. общество помолило писмено последния да не разпуща руско-българската доброволческа бригада, понеже се има предъ видъ, че тя ще послужи за допълване на българското опълчение. Дори К. Д. Цанковъ и другаритѣ му изпращали суми за прехраната на бригадата, защото въ Сърбия тогава държавната хазна е била съвсемъ изтощена.
Тогава Българското центр. благотв. общество, намирайки мемоара на Д. Цанковъ и М. Д. Балабановъ за недостатъченъ, взело решение да го замѣсти съ другъ подъ името „Политическа програма”. Подиръ дълго обмисляне, членоветѣ му останали съгласни, щото тая „програма" да обема изобщо законнитѣ искания на поробенитѣ българи, но като предварително се разгледа и приеме отъ единъ народенъ съборъ, въ който да участвуватъ български делегати и отсамъ Дунава. Когато съставялъ политическата програма на български и френски, К. Цанковъ взелъ предъ видъ, че тя първо трѣбва да се изпрати до правителствата на великитѣ сили и още до тѣхнитѣ пълномощници въ цариградската конференция. Споредъ него, тая програма не трѣбва да прилича на едно преповторение на „мемоара", а да обема: изложение върху предѣлитѣ на бѫдещата българска държава, формата на нейното върховно управление, основния ѝ законъ и пр. К. А. Цанковъ приготвилъ още и черновката на окрѫжното писмо до всичкитѣ клонове въ провинцията относно свикването на народния съборъ на 18
1. Вж. Н. Чехларовъ, Документи по българското възраждане. Извадки изъ копирната книга на Централния революционенъ комитетъ въ Букурещъ. (Сбну. кн. XXII и XXIII, I дѣлъ, стр. 25).
122
ноемврий въ Букурещъ. Съ това писмо отъ клоноветѣ ce е искало да избератъ по единъ делегатъ измежду своята срѣда, облѣченъ съ всички права и снабденъ съ нуждното пълномощие.
Презъ сѫщото време на чело на българската колония въ Гюргево е стоялъ Иванъ Стояновъ, който се казвалъ още и Стояновичъ, търговецъ на соль. Макаръ и претоваренъ съ частна работа, той намиралъ време да рѫководи тамкашния клонъ на Българското центр. благотв. общество и да се сношава тайно съ сродници и приятели отсамъ Дунава. Понеже е ималъ добро състояние, той е подпомагалъ парично българската община въ Гюргево, училището ѝ, подъ управлението на Добри П. Войниковъ, и многобройнитѣ бѣжанци, останали безъ всѣкакви средства. Натоварени съ соль лодки, които Ив. Стояновъ е отправялъ съ свои хора въ Русе, тайно пренасяли и писма, вестници, брошури и др. А тукъ тия лодки сѫ бивали пречаквани отъ известната баба Тона Обретенова или отъ дветѣ ѝ дъщери, чрезъ които бързо и безпрепятствено комитетската поща отивала по принадлежность. По настоятелната молба на Българското центр. благотв. общество, чрезъ свои добри клиенти Ив. Стояновъ е сполучилъ да обедини тайнитѣ комитети на северъ отъ Балкана, които давали признаци за животъ. Благодарение на него, до К. А. Цанковъ е стигнало известие, че е съставенъ „Български централенъ комитетъ" въ Русе — тъй както това се искало отъ младата партия въ Букурещъ. Заслугитѣ на народното дѣло на Ив. Стояновъ сѫ били справедливо оценени отъ водачитѣ на сѫщата партия. [1] Въ едно заседание Българското центр. благотв. общество го провъзгласило за свой почетенъ членъ и му изпратило за това дипломъ. [2]
До колкото се знае, на чело на Българския центр. комитетъ въ Русе е стоялъ голѣмиятъ търговецъ Иванъ Петковичъ. Той е успѣлъ да привлѣче въ кантората си нѣколцина свои съграждани, а сѫщо и мнозина събудени свищовци. Всичкитѣ държали тайно своитѣ събрания, защото имали предъ видъ участьта на повечето съзаклетници въ Априлското въстание. По нарочно изпратенъ човѣкъ К. А. Цанковъ получилъ писмо съ дата 9 ноемврий, безъ никакви подписи; но отъ сѫщия човѣкъ той научилъ най-подробно, кой е авторъ на писмото,
1. Вж. пакъ тамъ, стр. 26.
2. Този дипломъ и сега се пази у неговитѣ, достигнали завидно положение въ Русе и София.
123
какво вършатъ той и другаритѣ му русенци и свищовци. Когато това писмо било разгледано отъ Българското центр. благотв. общество, веднага се взели важни решения въ връзка съ него. Но, поканенъ да изпрати свой делегатъ въ народния съборъ, Българския централенъ комитетъ въ Русе не посмѣлъ да стори това. Само отъ негова страна К. А. Цанковъ получилъ пълномощие, че отсамъ Дунава той е единодушно избранъ за делегатъ въ сѫщия съборъ.
Напраздно Българското центр. благот. общество е очаквало Ив. Петковича или нѣкое довѣрено нему лице та лично да му даде своитѣ нареждания. На русенци и свищовци е трѣбвало да се дадатъ упѫтвания въ Букурещъ, какво се иска отъ тѣхъ, когато настѫпи критическиятъ часъ. Съ писмо отъ 10 ноемврий най-първо К. А. Цанковъ имъ благодарилъ, че сѫ запълнили една сѫществена празднота като сѫ съставили български централенъ комитетъ въ предѣлитѣ на потиснатия нашъ народъ. По-нататъкъ сѫщото писмо гласи, че извършеното отъ Д. Цанковъ и М. Д. Балабановъ е недостатъчно, та въ допълнение на него се пригатвя една „политическа програма". [1] Българското центр. благот. общество решило да изпрати тая програма по нароченъ човѣкъ въ Русе, който да обясни на Ив. Петковичъ, какво се иска отъ него и другитѣ. Освенъ това то е решило, въ видъ на писмо съ сѫщата дата да имъ изложи горе-долу съдържанието на програмата, която ще може да претърпи нѣкои измѣнения и допълнения.
Първоначалниятъ проектъ на политическата програма обема следния уводъ:
„За да може да се въдвори мира въ Възтокъ, за да се прекратятъ постояннитѣ свирепства ни турцитѣ, които не уважаватъ никое человѣческо право, и да се изпълнятъ приведенитѣ желания на българския народъ, Европа е длъжна да способствува за осѫществението на следующата програма: 1) Да се възобнови отъ България, Тракия и Македония българската държава, гдето главния и навредъ преобладающия елементъ въ тия мѣстности е българския". [2]
По-нататъкъ въ програмата сѫ посочени въ бѣгли черти границитѣ, които трѣбва да обема българската държава, а именно: на изтокъ отъ делтата на Дунава до Мидия, на югъ отъ устието на Марица къмъ Солунъ, на юго-западъ отъ Джума-Кастория до Бератъ, на
1. Вж. Н. Чехларовъ, лит. съч. стр. 33—34.
2. Вж. пакъ тамъ, стр. 35—36.
124
западъ презъ Дебъръ-Вълчи-Трънъ до Нишъ, на северо-изтокъ отъ р. Тимокъ до Видинъ. Следъ точкитѣ 2), 3), 4) и 5) писмото съдържа една прибавка, като продължение на програмата, относно замѣстването на турската администрация съ българска. Най-подиръ се засѣга управлението на градскитѣ и селски общини, а сѫщо на областитѣ, окрѫзитѣ, околиитѣ и пр. Българскиятъ централенъ комитетъ въ Русе прочелъ внимателно дветѣ писма и следъ това изслушалъ пратеника, който ги донесълъ. Последниятъ разправилъ на Ив. Петковичъ и друго всичко, каквото му сѫ порѫчали въ Букурещъ. Било съобщено, че тукъ сѫ дори на мнение да се изпрати отсамъ Дунава политическата програма въ завършенъ видъ, та да я подпише въ пълния си съставъ и Българскиятъ централенъ комитетъ въ Русе. Съобщено било още, че програмата трѣбва да отиде навреме до самата Цариградска конференция, подписана и отъ българи, които живѣятъ въ предѣлитѣ на Турция. Разбира се, такива българи не е можело да се намѣрятъ, защотъ преследванията отъ турска страна били голѣми.
Въ народния съборъ, откритъ на 18 октомврий въ Букурещъ, главна роля с имали: К. А. Цанковъ, Олимпий Пановъ, Петъръ Енчевъ, Димитъръ х. П. Ивановъ, Павелъ Хр. Висковски, Иванъ Кавалджиевъ, Стефанъ Н. Стамболовъ и Иванъ Вазовъ. Като прибавимъ делегатитѣ на нѣкои по-главни български общини въ Ромъния, числото на участвувалитѣ въ събора не надминава повече отъ 17 души. Въ редоветѣ имъ билъ приетъ и Антонъ Т. Теохаровъ, изпратенъ съ мисия отъ обществото „Сине-красный кресть" въ Москва, който представлявалъ и тамкашната българска учеща се младежь. Народниятъ съборъ билъ откритъ отъ К. А. Цанковъ на опредѣлената дата, но на другия день пристѫпилъ къмъ работа, като ce е разглеждала и приемала „политическата програма". Споредъ взето решение, тая програма трѣбва да се изпрати до великитѣ сили чрезъ тѣхнитѣ дипломатически представители въ Букурещъ и до самата Цариградска конференция, но като отъ българи, пълноправни турски граждани. По тоя въпросъ, въ качеството си на председатель, К. А. Цанковъ е билъ натоваренъ отъ събора да действува, както намѣри за добре. При закриването на събора въ българската църква „Св. Кирилъ и Методий" е била отслужена тържествена панахида за загиналитѣ въ Априлското
125
въстание, а сѫщо и на бойното поле въ Сърбия и Черна-гора.
Тъкмо тогава въ Букурещъ е живѣялъ учительтъ Димитъръ В. Храновъ, който е държалъ печатница въ съдружие съ Любенъ Каравеловъ и се стараелъ да му бѫде полезенъ въ всѣко отношение. За изненада на Българското центр. благотв. общество, тоя отличенъ учитель и голѣмъ родолюбецъ се решилъ да извърши една доста опасна работа: той заявилъ комуто трѣбва, че е въ състояние да занесе политическата програма, ако не въ Цариградската конференция, то поне на самия графъ Н. П. Игнатиевъ. Въ връзка съ тая работа два пѫти Д. В. Храновъ отивалъ тайно отъ Букурещъ до Българския централенъ комитеть въ Русе. Носейски политическата програма въ завършенъ видъ, той предумалъ членовете да му издадатъ само едно пълномощие, че е натоваренъ да я даде по принадлежность. [1] Ив. Петковичъ и други не посмѣели да си турятъ подписитѣ подъ програмата, насочена противъ Султана и неговото правителство. Д. В. Храновъ намѣрилъ съдействие отъ страна на чиновници въ руското посолство въ Цариградъ. Такива сѫ били нашитѣ сънародници Теодоръ С. Бурмовъ и д-ръ Василъ К. Каракановски.
Съгласно съ решението на Народния съборъ, политическата програма въ първата ѝ редакция, съ дата 1/13 декемврий 1876 год., била врѫчена отъ Българското центр. благотв. общество на казанитѣ по-горе дипломатически представители въ Букурещъ. Споредъ К. А. Цанковъ, най-добре било да се даде гласность въ печата на оня екземпляръ отъ програмата, който е билъ поднесенъ на французкия генераленъ консулъ въ Букурещъ, Д. Ф. Дебенъ. Въ такъвъ видъ програмата отишла още тогава до правителствата на Русия, Англия, Германия, Италия и Франция. [2] Че нейниятъ текстъ до всичкитѣ не е билъ напълно еднакъвъ, a е съдържалъ незначителни измѣнения, това го казва самъ К. А. Цанковъ. А деньтъ, въ който е била врѫчена по принадлежность, съвпада съ нейната дата.
Що се отнася до политическата програма въ втората ѝ редакция, тя е била приготвена само въ единъ екземпляръ — сѫщиятъ тоя, който е отишълъ до самия графъ Н.
1. Вж. пакъ тамъ стр. 40—41.
2. Вж. К. А. Цанковъ, Една народна политическа програма отъ 1876 год., стр. 263.
126
П. Игнатиевъ чрезъ Българския центр. комитетъ въ Русе. Трѣбва да забележимъ, че К. А. Цанковъ и тогава и по-сетне не е счелъ за нуждно да посочи, каква е сѫществената разлика между първата и втората редакция на програмата. [1] Още презъ първата половина на декемврий между българската емиграция въ Букурещъ се говорѣло, че програмата вече отишла въ рѫцетѣ на руското правителство.
Втората редакция е била публикувана на 15 декемврий 1876 год. Понеже нейното съдържание е сега много малко известно и мѫчно достѫпно за читателитѣ, тукъ го предаваме изцѣло и точно споредъ както е обнародвано въ вестникъ „Стара-планина", г. 1. 1876, бр. 15.
„Програма на българскитѣ искания".
(Испратена изъ срѣдъ България до Конференцияга).
1). Пълна политическа автономия съ едно национално правителство, гарантирано отъ великитѣ сили. Тая автономия да се простре надъ тритѣ български области: България, Тракия и Македония, дѣто главния и навредъ преобладающия (язикъ) елементъ е български. Границитѣ на автономна България да сѫ:
а) На северъ: Дунавъ отъ устието Килийско до устието на р. Тимокъ.
б) На западъ: р. Тимокъ и пограчичния сърбско-български плетъ до р. Ибаръ; р. Ибаръ до градеца Митровица; р. Ситница — притокъ на р. Ибаръ; р. Лепенець (до Шаръ-планина) — притокъ на р. Вардаръ; Шаръ-планина, отъ Качанишкия проходъ до главното ѝ разклонение, сир. до върха Корабъ; р. Лума — притокъ на р. Бѣли Дринъ, която извира отъ върха Корабъ; Черния Дринъ до градеца Струга; плета, който ще се направи отъ Струга до езерото Маликъ на р. Дѣволъ; планината Пиндъ, съ сѣверния си край, тъй нареченъ Грамосъ, отъ Зангонския проходъ до Гревенската рѣка, която е притокъ на р. Бистрица — (Индже-Кара-су);
в) На югъ: Гревенската рѣка и р. Бистрица до устието ѝ въ Солунския заливъ; Солунския заливъ — Ятанския полуостровъ, като захванемъ отъ Равана до Румели-боазя-ханѫ, на Орфанския заливъ; брѣговетѣ на Егейското море до пресичаньето имъ съ джадето Едрине-Цариградско; джадето отъ р. Ергене
1. Вж. Н. Чехларовъ, лит. съч., стр. 44.
127
до Анастасиевата стѣна (Мараконъ Тихосъ) и Анастасиевата стѣна.
г) На истокъ: Черното море отъ Анастасиевага стена до Килия.
2) Българската Държава да носи название „Българско княжество".
3) Глава на Българского княжество да бѫде единъ князъ, избранъ отъ народа изъ нѣкоя отъ европейскитѣ династии, който ще бѫде васаленъ на Султана.
4) Българската Държава да има конституционно управление. Народнитѣ представители, избрани отъ народа и чрезъ народа, да изработятъ наредбата по закона на конституцията.
5) Основното начало на българската конституция ще бѫде: съвършенно равенство на всичкитѣ жители въ Българската Държава, безъ разлика на вѣра и народность. „Права еднакви и длъжности еднакви" ще бѫде лозинката на бѫдѫщето българско самоуправление.
6) Официялния езикъ на Българската Държава ще бѫде българския.
7) Въ българската администрация ще могатъ да постѫпватъ всички мѣстни и способни людие, безъ разлика на вѣра и народность.
Администрацията ще има за основа „общинската наредба" и ще се избира отъ народа, а потвърдява отъ българското правителство.
8) Въ камарата, която ще бѫде една, ще зематъ участие всички представители, избрани отъ народа, безъ разлика на вѣра и народность
9) Въ мѣстата, населени само съ Турци, управители могатъ да бѫдатъ, безразлично, Българи или Турци, споредъ волята и избора на населението. Това сѫщо ще бѫде и съ другонароднитѣ мѣстности.
10) Организацията на войската и полицията ще бѫде поставена върху началото на съвършенното равенство между разнороднитѣ елементи. Войската ще носи име „Българска".
11) Додето се избере български князъ, привременното българско правителство да управлява съ помощьта на евролейска комисия и да засѣдава въ нѣкой български градъ.
12) За да се тури въ действие тъзи програма и да се предвари вторично кръвопролитие, нуждна е чужда военна окупация, при която ще бѫде и привременното правителство."
128
Както виждаме, втората редакция на политическата програма обема въ точка 1) а), б), в) и 2) етническитѣ предѣли на България, за които нѣма подробности въ първата редакция. [1] Друга сѫществена разлика между дветѣ редакции е следнята: споредъ точка 2) на първата редакция, българската държава ще се управлява самостойно и независимо, по една конституция, изработена отъ учредително народно събрание, докато споредъ точка 3) на втората редакция, избраниятъ отъ такова събрание държавенъ глава на Българското княжество да бѫде васалъ на султана.
Както се знае, щомъ новиять великъ везиръ Митхадъ паша, известниятъ реформаторъ, обявилъ на всеслушание, че въ Турция се въвело конституционно управление, Цариградската конференция продължила заседанията си въ руското посолство, подъ председателството на самия графъ Н. П. Игнатиевъ, авторъ на реформитѣ въ християнскитѣ области въ Турция. Но когато той започналъ да ги докладва, английскиятъ делегатъ се противопоставилъ, разбира се, отъ името на своето правителство, на чело на което стоялъ лордъ Биконсфилдъ Дизраели. Споредъ сѫщото правителство, ако исканитѣ реформи се въведатъ, безъ друго въ казанитѣ области руското влияние ще добие надмощие. И така, по внушение на Англия, Високата порта отхвърлила тия реформи и по сѫщата причина Цариградската конференция не извършила нищо.
Излиза, че графъ Н. П. Игнатиевъ е използуваль „политическата програма", която е достигнала до него. Като вникнемъ особено въ нейната точка 1), ние ще видимъ, че по-сетне тя е послужила за основа и на най-важния членъ на Санъ-Стефанския предварителенъ миренъ договоръ.
1. Въ тия предѣли влиза Битолския виляетъ безъ две кази.
2. Първоначално дветѣ редакции били написани на французки, а въ преводъ се появили въ нѣкои български и ромънски вестници.