Никола Бацаров, автор на публикувания тук ръкопис, е от онези скромни и по-малко известни възрожденски дейци, които, без да заемат челно място в редицата на най-изтъкнатите радетели за политическо и културно издигане на народа ни, са достойни представители на интелектуалната среда на своето време и възторжени участници в борбите за църковна и културно-национална самостойност на българите в епохата на Българското възраждане.

За скромната и светла личност на дългогодишния учител, книжовник и общественик Н. Бацаров се знае твърде малко [1]. Причините за това трябва да търсим не само в оскъдните досегашни сведения за неговата народополезна дейност, но и в недостатъчното, несистемно и непълноценно използуване на наличните документални материали за живота и дейността му както за периода преди Освобождението, така и за периода след 1878 г.

Никола Бацаров е роден през 1818 г. в гр. Калофер. Първоначално учи в родния си град и в училището в Куручешме в Цариград.

Няколко години по-късно, през 1836 г., жаждата за знания го отвежда в Габрово, където за кратко време усвоява, взаимоучителния метод при изтъкнатия български педагог Неофит Рилски. Известно време младият Бацаров учи при Неофит Бозвели в училището, което Йосиф Соколски открива при Габровския манастир. След напускането на Габрово следват години на упорита борба с невежеството и чуждия духовен гнет, години на неуморен труд за възкресяване и налагане на българския дух.

През 1849 г. Бацаров се преселва в Мачин, Добруджа, където се .проявява като общественик и начинател на редица благородни и патриотични инициативи, оставили трайна диря в народната памет. Така само за няколко години в резултат на дейността му бил извършен обрат в развитието на учебното дело (до 1849 г. обучението се провеждало на гръцки и влашки език) и били положени основите на българщината в Мачин. Големи са заслугите му за основаване на българско училище в града, прилагане на взаимоучителния метод и въвеждане на българския език в обучението, довели от своя страна до постепенното и окончателно изместване на гръцкия език и до укрепване на националното самосъзнание на тамошните българи.

В Мачин около 1850 г. с цената на големи усилия Никола Бацаров успял да постигне и заменяне на гръцкото богослужение със славянско. И не случайно през януари 1860 г. в. „България" пише: „Могат ли да се гърчеят българи, които Бацаров е напоил преди осем години с народен дух. [2]

През 1854 г. по време на Кримската война (след тържественото посрещане на княз Горчаков и руските войски в Мачин на 12 март) Бацаров е избран за съветник в градското управление и развива активна родолюбива дейност по записването на 150 души български доброволци от града и околните села, проявявайки се по този начин като борец за политическо освобождение на българите.

След прочувствена реч, произнесена от мачинския учител на 25 март, е осветено знамето на доброволците, донесено от капитан Васил Вълков. Сформираният доброволчески отряд под ръководството на кап. Христо Кашикчиев по-късно е изпратен и помощ на русите при град Силистра. За тази си дейност през 1856 г. Н. Бацаров е награден от руския император Александър II с орден. Същата година той присъствува в Москва и на коронацията на императора като член на делегацията на български преселници.

Две години по-късно, през 1858 г., Бацаров се установява в Шумен, културен и преуспяващ град, дал своя принос в общия духовен и политически подем през Възраждането. Тук до 1866 г. той е учител заедно със съпругата си Мария Бацарова във взаимното девическо училище.

Невъзможно е да се изброи всичко, което скромният възрожденски труженик прави за разпалване на българския дух в град Шумен през едни от най-трудните и решителни години на Възрожденската епоха.

Безкористен в служенето си, предан на отечеството си, през 1866 г. той е избран за главен секретар на цьрковно-гражданската община в Шумен. През него в тези години (1860—1866) преминава и цялата преписка по църковния въпрос между Шуменската община и нейния представител в Цариград — д-р Вичо Панов. Заставайки на страната на така наречената млада класа в града, Бацаров води упорита борба срещу гръцкия владика Венеамин за издигане на народностния дух на българите и за извоюване на независима българска йерархия, влагайки така своя скромен принос за развитието и победата на черковно-националната борба през 70-те години на XIX век.

Така в Шумен Бацаров се проявява като личност, чиято дейност надхвърля рамките на строгото просветителство. И не случайно Илия Блъсков го характеризира като един от „най-доблестните ратници на нашето възраждане".

От този период датира и дейността му като сътрудник на „Цариградски вестник", „Слово", „Български книжици" и "Дунавски лебед". [3] Със самия Раковски Бацаров поддържа обширна кореспонденция [4], като същевременно му изпраща материали за отделни дописки и статии. Бацаров изиграл немалка роля и за основаване на читалище „Напредък" в Шумен. Изключителен ентусиаст, той става инициатор и на първото всенародно чествуване в Шумен на празника на Кирил и Методий — 11 май 1859 г. Тук, в града, Бацаров поддържа близки отношения и с Добри Войников [5], когото подкрепя във всички негови инициативи в областта на просветното дело. Воден от патриотични подбуди, той отпечатва на свои разноски и историята на Войников, подпомагайки по този начин косвено нейното разпространение из българските земи.

Изключителен патриот, Бацаров се вълнува и от страданията и копнежите на българския народ през епохата на национално-освободителните борби. Значим възрожденец и интересна личност, народен учител и обществен деец, поддържал връзки с Одеското българско настоятелство и с Българската община в Цариград, Бацаров през целия си живот е обладан от стремеж към духовна и политическа свобода. Затова може би в негово лице сме склонни „да съзрем събирателната същност на нацията: хора, създатели на челяд, имане, занаят, но и хора бунтовни и свободолюбиви". [6]

След 1866 г. Бацаров развива народополезна дейност като учител в градовете Варна, Русе, Провадия, в с. Дивдядово и повторно в Шумен, като изключително големи са заслугите му за уреждане на Варненската църковно-училищна община. Както сам твърди в спомените си, в тези години той съставил и един правилник („Законник"), състоящ се от 16 члена, за уреждане на църковните дела в епархията. Така с този „Законник" цялата Варненска епархия получила стегната организация, начело на която било поставено българското духовенство и Варненската българска църковно-училищна община като главна.

Дългоочакваната свобода Бацаров посреща с неизмерима радост. „Ти, сине мой — споделя старият учител, — може да мислиш, че ако и не богат, ако и не на висока служба, може да не съм доволен от положението си, от себе си — не, напротив, при тая светла свобода, когато до вчера бяхме роби и от роби по-окаяни, в тия честити за мене благословени дни, в тоя щастлив за мене час аз трябва да ти кажа откровено, че се намирам на връх блаженството. . ."

И след Освобождението този неоправдано забравен деец на националното ни пробуждане продължава своята богата и полезна обществена дейност и преди всичко учителската си и просветителска дейност, макар и твърде скоро по здравословни причини да е принуден да се откаже от нея. До смъртта си през 1892 г. заема редица административни длъжности като председател на Градския съвет и кмет в Нови пазар, а по-късно като мирови съдия в същия град.
 

Публикуваният тук ръкопис, озаглавен „Описанiе на бiографiята ми (или животоописанието ми)", документира на първо място живота и дейността на Бацаров за периода 1824-1884 г., родното му място, семейната и обществената му среда, учението му в Калофер, Цариград и Габрово (при учителя Неофит Рилски) и училището при Соколския манастир (с учител Неофит Бозвели), учителствуването му в гр. Мачин (1849-1858), както и настъпилия след идването му в този град обрат в учебното дело, дейността му като съветник в градското управление на гр. Мачин (1856 г.), участието му (като член на депутация) в тържествата тю случай коронацията на Александър II в Москва (1856 г.), участието му в борбата против протестантската пропаганда в Шуменско (60-те години на XIX в.), заслугите му по организирането и укрепването на църковно-гражданската община в гр. Варна, както и учителската му дейност в градовете Калофер, Шумен, Варна и Провадия.

Освен тези отделни моменти от живота на Бацаров ръкописът съдържа и интересни данни за икономическия и стопанския живот в българските земи, както и отделни податки за социалната структура на българското общество през този период. Но безспорно най-интересни и подробни са сведенията и фактите, свързани с църковно-националните борби на населението в Шуменско [10] и Варненско, както и с развитието на учебното дело в България преди Освобождението. Тези сведения и факти ясно свидетелствуват за разрастването и укрепването на националното самосъзнание на българите от този край и твърдото им решение да се борят безкомпромисно за защита на своята справедлива кауза.

Не на последно място „Биографията" съдържа сведения и за лица и събития, свързани с нашето икономическо, политическо и културно развитие през един период от близо 60 години.

Оттук идват и подбудите на съставителя за .необходимостта от цялостно [11] публикуване на цитираната по-горе биография на Бацаров, което, надяваме се, ще даде възможност по документален път да се уточнят не само най-важните периоди от неговия тревожен живот, но и ще разкрие в пълна светлина наситената му с просветителски жар дейност — както преди, така и след освобождението от османско иго.

Не по-малък интерес за историка представляват и материалите, свързани с дейността на Бацаров като секретар и член на българската църковно-гражданска община в Шумен и Варна. В посочените документи могат да се открият сведения за състоянието на килийните училища в Шуменско, откриването на новобългарски училища и въвеждането на взаимоучителния метод в тях, заплатите на учителите, провеждането на годишни изпити и системата на обучение, както и сведения за отделни учители. [12] Застъпени са и въпроси, свързани със строежа на училища, с изпратените от М. Бенли, К. Палаузов, П. Берон и др. помощи за училищата в Шумен, девическото училище във Варна и др., с учението на българчета в чужбина, с празнуването на празника на Кирил и Методий в Шумен, с развитието на учебното дело в Котел и Варна и др.

Както бе посочено, документите хвърлят обилна светлина и по въпроса за създаването на първата българска църковно-гражданска община в Шумен, обсъждането на църковния въпрос в смесените българо-гръцки комисии, изгонването на гръцкия владика Венеамин от Шумен, дейността на народните представители (от отделните епархии) в Цариград и др.

Публикуваната тук „Биография" съдържа общо 44 листа с 88 ситно изписани с лилаво мастило страници. [13] Правописът и пунктуацията са осъвременени, като са запазени всички стилни и езикови особености, присъщи на автора и на епохата. Поставени са препинателни знаци според смисъла на текста, както и главните букви в началото на изреченията. Разграничени са отделните изречения. Възприета е известна нормализация в квадратни скоби. Глаголната форма „ся", употребявана на много места неправилно, е изправена според контекста на „се" или „са". Поправени са явни правописни грешки, както и пропуснати на места буквени знаци. Учтивата форма с запазена така, както е употребена от автора. Съмнителни разчитания на думи или изрази в текста са посочени с въпросителен знак, сложен в скоба. Поради ясното им съдържание срещаните на няколко места в текста изрази или отделни изречения на руски език не са дадени в превод. Кръглите скоби и многоточията са на автора. Пропуснат текст в публикацията е отбелязан с три точки в прави скоби.

Публикацията е съпроводена с кратки обяснителни бележки, които нямат характер на пълен и изчерпателен исторически коментар, а главно поясняват накратко споменатите в текста имена на лица и селища.

ВЕРА ВАСИЛЕВА

[Next]
[Back to Index]

1. Определени заслуги за осветляване делото на този изтъкнат възрожденски деец има неговата внучка Екатерина Златоустова, която публикува повече от десет съобщения, свързани с живота и дейността на своя дядо. По-подробно за тях виж НБКМ—БИА, ф. 612, а. е. 2, л. 1—9. (Библиография на трудовете на Ек. Златоустова). В същия фонд се съхранява и подготвен от нея ръкопис, посветен на Никола Бацаров, под работното заглавие: „Опит за биография на Н. И. Бацаров — народен учител, обществен деятел, църковен певец и проповедник" НБКМ—БИА, ф. 612, а. е. 74, л. 612—712.) За живота и дейността на Н. Бацаров виж и библиографията, приложена накрая на тази публикация.

2. България, I, № 44, 23 ян. 1860, с. 175.

3. Разпространяван в Шумен от Никола Бацаров. Вж. Дунавски лебед, № 23, 28 февр. 1861.

4. От тази кореспонденция са запазени само три писма на Н. Бацаров до Г. С. Раковски. Вж. НБКМ—БИА, ф. I б, № 888—890. Вж. и бел. в края на настоящата публикация.

5. Войников ценял много своя колега заради неговата полезна обществена дейност. В знак на уважение към личността на Бацаров той му посвещава своята Кратка история. Вж. Войников, Д. Кратка българска история от Добря П. Войникова. Издание първо. 1861. Във Виена... 196 с. По повод отпечатване на Кратка българска история на Д. Войников вж. и ОМ — Шумен, Писма от Хр. Г. Данов до Н. Бацаров и Д. Войников, както и писмо на Бацаров до Д. Войников (№ 1867— 1868). Никола Бацаров е спомоществовател и на книгата на Найден Геров „Извод от физиката", издадена през 1849 г. в Белград, както и на „Методическо ръководство за първоначалната аритметика..." на Т. Икономов и „Пълна математическа и физическа география от Спиридона Петрова. За употребление ка народните училища. Част първа. Издание първо. Русе, 1865.

6. Вж. Маркова. Ил. Книгата, която всеки може да напише. Народна култура, XXV, № 3, 15 ян. 1982.

7. Архивът на Н. Бацаров е комплектуван въз основа на постъпления през годините 1954, 1959, 1962 и 1964 и е предаден в Народната библиотека „Кирил и Методий" от Матей Златоустов (внук на Н. Бацаров). По данни на Ек. Златоустова голяма част от архива е била унищожена от самия Бацаров при различни неблагоприятни обстоятелства в живота му, а друга част неволно е била разпръсната след смъртта му от неговите близки.

8. Фондът се съхранява под номер 328.

9. Дял I — Документални материали с биографични данни за фондообразувателя; Дял II — Кореспонденция; Дял III — Дейност; Дял IV — Документални материали с общо съдържание; Дял V — Документални материали от, до и за членове от семейството на фондообразувателя.

10. От 1860 до 1866 г. Бацаров е главен секретар при Българската община и отговаря пряко за поддържането на преписката .н с Цариградската община по църковния въпрос. В своята „Бjографjа" той подробно се спира на тази преписка и посочва редица интересни данни за дейността на представителя на гр. Шумен в Цариград — д-р Вичо Панов.

11. Части от съдържанието на Биографията са били цитирани или използувани от отделни автори в миналото, както и от някои научни работници в по-ново време: В. Тонев. Добруджа през Възраждането. С., 1973; Ек. Златоустова. Българите и коронацията на царя освободителя Александър II. Мир, № 8599, 2 март 1929; Принос към Възраждането на гр. Варна. Мир. № 8920, 29 март 1930.; Участие на българите в Кримската война. Родолюбие, № 6, 10—11.

12. Д. Войников, Ст. Изворски, Ил. Блъсков, П. Славейков и др.

13. На отделни места авторът е правил поправки и допълнения с черно мастило.