Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски

Николай Хайтов

 

Притурка първа.

Снимки, документи и анализи за гроба на Васил Левски

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОКУМЕНТАЦИЯТА ОТ РАЗКОПКИТЕ В „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“ ОТ МАЙ-ЮНИ 1956 Г.

 

 

1. Общо за документацията  95

- Състояние на фотодокументацията от разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“  96

- Състояние на писмената документация, вещите и предметите, свързани с разкопките в „Св. Петка Самарджийска“  100

- За дневниците на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“, водени през май-юни 1956 г.  101

- Няколко думи и за дневника на разкопките, воден от Георги Джингов  103

- Анализ на по-важните снимки и скици от разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“, проведени през май-юни 1956 година  107

(2.) Още едно недоразумение, лансирано за пръв път от мл. н. с. Станислав Станилов, един от петимата пълномощници на АИМ и съавтор на току-що прокоментираното „Становище на петимата“  158

(3.) Откриването на скелет 95  167

(4.) Преименуването на тухлите — най-масираната „операция“ по време на писането и преписването на Дневника на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“  171

(5.) Дръзката измислица със скелета, разкрит под основите на престола  177

(6.) Последният опит за подправянето на оригиналния дневник на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“, наричан „Бележник“ на Георги Джингов  180

 

 

1. ОБЩО ЗА ДОКУМЕНТАЦИЯТА

 

Археологическите разкопки в софийската църква „Света Петка Самарджийска“, находяща се тогава на бул. „Георги Димитров“ 2 (бивша „Мария Луиза“ 2), а сега отново на „Мария Луиза“ 2, са разпоредени със заповед № 65 от 23 април 1956 г. на директора на Археологическия институт с музей при БАН акад. Кръстю Митяев. За ръководител на разкопките е определен мл. н. с. Стамен Михайлов, а за негов помощник по архитектурната част щатният архитект при АИМ доц. Сава Бобчев.

 

Разкопките траят общо 43 дни (от 8 май до 20 юни 1956 г.). В услуга на „разкопвачите“ са били придадени щатният фотограф при АИМ Петър Хлебаров и щатният скулптор Димитър Бучински. Той е бил натоварен със специалната задача да сваля стенописите от вътрешността на църквата.

 

В продължение на първите 10 дни, до 18 май включително, Дневника на разкопките води арх. Сава Бобчев. На 19 май застъпва като надничар, натоварен със специалната задача да води Дневника на разкопките, студентът абсолвент Георги Джингов. От този ден нататък арх. Сава Бобчев продължава да си води своя дневник, а Г. Джингов поема дневника по археологическата част.

 

95

 

 

Заедно е дневника си, в който арх. Бобчев вписва и надниците на работниците, той нанася архитектурните си заснемания в отделна тетрадка, озаглавена „Скицник № 5“, която е държал у дома си, защото в някои от скиците, поместени в тази тетрадка, той е отбелязал и положението на скелет 95, за който избухва спорът, че е на Левски. А в тоя спор той не е споделял становището на своя ръководител Михайлов.

 

 

        - СЪСТОЯНИЕ НА ФОТОДОКУМЕНТАЦИЯТА ОТ РАЗКОПКИТЕ В ЦЪРКВАТА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“

 

Научното издание на разкопките с автор Ст. Михайлов, озаглавено „Църквата „Св. Петка Самарджийска“, излиза през 1961 година в сборника, посветен на Карел Шкорпил, с. 167 до 178. (При неговото цитиране по-нататък ще го наричаме накратко „Михайлов 61“.)

 

На скелета е инвентарен № 95, разкрит в олтара отляво на светия престол, най-важната находка, Михайлов помества в публикацията си само 1 снимка. Когато през 1984 г. започнах да събирам материали за книгата си „Последните мигове и гробът на В. Левски“, появила се през август 1985 г., отправих в писмена форма запитване до АИМ при БАН има ли други снимки от разкопките през 1956 г. На това писмо беше ми отговорено, че „При издирване във фотоархива на музея снимки от този обект не са открити. По информация на др. Христина Попова в архива на АИМ няма друга документация освен Дневника (на разкопките), който вие познавате.“ (Писмо на АИМ от 11 февруари 1985 г.)

 

Това наложи при писането на първата ми книга за гроба на Левски да използвам една-единствена снимка.

 

При насрочването на обсъждането в БАН на спора за гроба на Левски през февруари 1986 г. ръководителят на дискусията акад. Николай Тодоров издейства от ръководството на АИМ да бъдат издирени снимки от разкопките в „Св. Петка Самарджийска“. И тогава ни бяха връчени от арх. Ст. Бояджиев два филма с негативи от разкопките през 1956 г. с уговорката, че „всичко друго е осветено и повредено“.

 

96

 

 

След внимателното разглеждане на предадените ни фотоматериали се оказа, че те са два филма ОРВО - лайка формат, който влиза в употребление много след 1956 г., и един филм за научни цели с мерен грайфер за лабораторни заснемания. Нямаше съмнение, че връчената ни лента с негативи не беше оригинал, а репродукция. Наложи се да се запознаем на място в АИМ с фотоматериалите от „Св. Петка“. Проверката бе извършена на 14.11.1986 г. с участието на главния специалист при БАН Румяна Радева. Негативният материал от „Св. Петка“ се оказа нарязан на парчета от по няколко кадъра, съхранявани в целофанени пликчета в един албум с черни корици и надпис „Сердика“, без инвентарен номер. От разграфените вътре в албума формуляри не беше попълнен нито един. Явно събраните в него снимки бяха попаднали в албумче, предназначено за друг обект. Филмите, използвани за снимки в „Св. Петка“, бяха АГФА - изопан 83, изопан Р и изопан ултра.

 

След преброяването им кадрите се оказаха не 37, а общо 92 - 47 от тях бяха от обекта „Св. Георги“, правени също през 1956 г., останалите 45 - от църквата „Св. Петка Самарджийска“, разпределени, както следва:

 

19 бр. от погребението, свързано със скелет № 95;

7 бр. на скелет № 79 („Обезглавения“); ,

3 бр. на тухлената настилка в олтара;

9 бр. на зиданите гробове вън от църквата;

2 бр. на скелет № 14-А (вън от църквата);

5 бр. на несвързани с погребенията обекти в църквата „Св. Петка Самарджийска“, или

 

общо - 45 броя.

 

Оказа се освен това, че лентата с негативи, която арх. Бояджиев ни бе връчил като „оригинал“, съдържа само 8 снимки на скелет 95 от общо 19 броя, открити във фотоархива на АИМ. И което е още по-страшно - сред тях не се намериха някои особено важни кадри от заснемането на скелет № 95, като например снимка № 6, на която се виждат долните му крайници, без да личи край тях никаква дупка от кол - указание, че въпросните дупки са били затьпкани. И още по-страшно - същата снимка не бе открита във фотоархива на АИМ, явно указание, че в навечерието на обсъждането в БАН фотоархивът е бил старателно „селекциониран“.

 

97

 

 

На всичко отгоре, освен че снимките са били подбрани с оглед на тяхната безопасност за каузата на археолозите, но във фотолентата на арх. Бояджиев те се оказаха така презаснети (кадрирани), че част от фотоинформацията е била отстранена. Това бе установено по лошото (неумело) репродуциране, при което на някои от снимките е била заснета и част от масата с репроуреда на арх. Бояджиев - необоримо доказателство за извършената фотоманипулация.

 

Още по-голяма бе изненадата, когато наличните оригинални негативи бяха подредени по вида на филмите и номерацията върху тях и се установи, че при заснемането на обекти в църквите „Св. Георги“ и „Св. Петка Самарджийска“ са били употребени общо 7 филма АГФА, всеки с по 38 кадъра, т. е. били са направени общо 266 снимки, а от тях в албумчето „Сердика“ се оказаха само 92. Сто седемдесет и четири кадъра липсваха!

 

Отговорничката за фотоархива в АИМ Р. Станева категорично заяви, че „негативи не са били изнасяни от института, че това е могло да стане само с нейно знание“, тъй като фотоархивът се държи под ключ. (Виж доклада на Р. Радева до акад. Тодоров от 14.11.1986 г., с. 2, архив на БАН.) Каза още, че албумчето с негативите от „Св. Петка“ е било намерено през декември 1985 г. във връзка с възникналия за гроба на В. Левски спор, а преди това на нея не ѝ е била никога поставяна задача да ги търси.

 

Уведоменият за резултатите от проверката във фотоархива на АИМ акад. Н. Тодоров още на следващото заседание поиска от арх. Бояджиев да изясни кой му е връчил негативите от „Св. Петка Самарджийска“, за да ги преснема, и защо е правил въпросната „селекция“. Арх. Бояджиев призна - и това бе документирано в стенограмата, че той е извършил копирането „сам“, „вкъщи“, където е направил и връчените ни копия, и че това е станало „преди Нова година“. Отказа обаче да назове името на човека, който му е връчил негативите. (Виж Стенограма, т. III, с. 90, 91, 112 и 113, архив на БАН.)

 

Предложено беше от нашата група въпросът с „кадрирането“, „селекцията“ и пр. на снимките от 1956 г. да бъде подробно изяснен от следствените органи, но акад. Тодоров не се съгласи, за да не се хвърля сянка върху научния авторитет

 

98

 

 

на едно от най-старите поделения на БАН. По-късно, през юни 2001 г., същото това поделение отвърна на проявената толерантност на академика с грозната клевета, че като ръководител на обсъждането за гроба на Левски в БАН през февруари 1986 г. той упражнил „натиск“ върху петимата пълномощници на БАН да изопачават истината в полза на версията за препогребването на Левски в църквата „Св. Петка Самарджийска“. (В. „24 часа“ от 27 юни 2001 г., статията на председателя на ССА при АИМ проф. Ст. Станилов.)

 

Вън от съмнение е обстоятелството, че когато след 18 декември 1985 г. е било насрочено в БАН по нареждане на ЦК обсъждането за гроба на Левски, ръководството на АИМ своевременно е взело мерки фотоархивът от разкопките в „Св. Петка Самарджйска“ да бъде така „обезопасен“ чрез съзнателно отстраняване информацията в някои от снимките, че да се прикрие фактическата обстановка по време на разкопките и по-специално - положението на скелет 95, обявен за „ранновизантийски“. Все в името на същата цел 174 кадъра от общо 266 снимки са били, както стана вече дума - отстранени, унищожени или укрити.

 

Размерът на истинската злоупотреба с фотоархива от „Св. Петка Самарджийска“ обаче пролича едва през лятото на 1999 г., когато при „ретроспективната проверка“, извършена от Комитета за държавен и народен контрол на разкопките в същата църква, се оказа, че във фотоархива на АИМ са били открити „7 албумчета от лайка негативи с надпис „Ст. Мих.“ с общо 636 кадъра плюс 74 контактни копия, засягащи пряко разкопките в църквата, плюс 204 контактни копия, съхранявани лично от служещия в АИМ инж. Вълев. (Виж доклада на зам.-председателя на КДНК Иван Бозев, с. 12 и 13/1989 г. и приложения към доклада протокол от 19 юли същата година за съхраняваната в АИМ фотодокументация, свързана с разкопките в „Св. Петка Самарджийска“ от майюни 1956 г.) Целият този огромен архив остана всъщност вън от вниманието на състоялата се през февруари 1986 г. дискусия в БАН.

 

Извършената през 1989 г. проверка от КДНК донесе и още една изненада - иззетите от личния фотоархив на Ст. Михайлов 19 броя направени от него снимки, сред които се намериха

 

99

 

 

няколко с особена ценност. Обогатената с тези снимки колекция от фотоизображения, получени от АИМ, въпреки всичко се оказа напълно достатъчна да разкрие фактическата обстановка, свързана с положението и датирането на скелет 95, за който през май-юни 1956 г. възниква спорът, че е на Левски.

 

За да завършим бележките по фотодокументацията, следва да отбележим и няколко снимки, правени след 1972 г. във връзка с проекта за консервация на църквата „Св. Петка Самарджийска“. Две от тези снимки са панорамни - на цялата олтарна основа, преди и малко след започване на консервационните работи. Първата е на арх. Ст. Бояджиев през 1972 г., докато олтарните основи са били както при завършването на разкопките. На тази забележителна снимка е фиксирана и дупката, прокопана в долната част от олтарната основа, в която са намерени долните крайници на скелет 95, наричана още „длабка“, „погребална ниша“ и пр.

 

Втората снимка е на арх. Даскалов от Института за паметници на културата, но е правена след започване на реставрацията подир нанесени вече изменения в абсидната основа. Снимката на Н. Даскалов беше предоставена на обсъждането през 1986 г. от арх. Никола Мушанов.

 

Голямата ценност на панорамните снимки на олтарната основа е, че те създадоха възможност за изчерпателна проверка на поставените под съмнение от археолозите през 1986 г. скици на абсидната основа, правени от арх. Бобчев на 1 и 12 юни 1956 г. Това създаде възможност - както ще се убедим нататък, за документиране на тяхната невероятна прецизност.

 

 

        - СЪСТОЯНИЕ НА ПИСМЕНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ, ВЕЩИТЕ И ПРЕДМЕТИТЕ, СВЪРЗАНИ С РАЗКОПКИТЕ В „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“

 

В канцеларията на АИМ е образувана преписка, озаглавена „Св. Параскева“, още през април 1956 г. по повод едно писмо на софийските градоустройствени власти. Към тази преписка са били прилагани следващите писма, свързани с градоустройствената съдба на църквата „Св. Петка Самарджийска“

 

100

 

 

до 1 юни 1956 г. Докладът на ръководителя на разкопките Стамен Михайлов от 1 юни 1956 г., отправен до директора на АИМ с искане за назначаване на комисия за установяване положението на скелет 95, е първият документ - както стана вече дума - с резолюция „Сердика“, свързана с разкопаването на източната крепостна порта на град София (Сердика).

 

Това е най-вероятната причина, за да няма в канцеларския архив на АИМ специално обособена преписка за разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“, а причината за това е да няма „следа“ от разкопките от 1956 г.

 

Следващият особено важен дял от документацията на разкопките от 1956 г. е подробният опис на добитите от тях веществени находки, описани в дневника, воден от Г. Джингов. Там са отбелязани със собствени номера 144 веществени находки - кости, керамика, монети и пр. Инвентаризационен опис на тях обаче не е бил съставен, а самите вещи и предмети не са били предадени в музея, а насипани в един сандък в състоянието, в което са били опаковани (в пликове) по време на разкопките. При обсъждането в БАН през 1986 г. тези находки бяха намерени в дървен сандък - натъпкани в разкъсани пликове, размесени, напълно негодни за каквито и да било научни обработки. Така е била преднамерено унищожена сбирката от разнообразни находки, вещи и предмети, на брой 144, осветляващи археологическата панорама на разкопките през 1956 г.

 

 

        - ЗА ДНЕВНИЦИТЕ НА РАЗКОПКИТЕ В ЦЪРКВАТА „СВЕТА ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“, ВОДЕНИ ПРЕЗ МАЙ-ЮНИ 1956 Г.

 

От 8 до 18 май 1956 г. Дневникът на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ е воден от помощник-ръководителя на експедицията арх. Сава Бобчев. На 19 май в този дневник е отбелязан броят на работниците и сред тях един нов - студентът абсолвент Георги Джингов, нает от ръководителя на експедицията Стамен Михайлов да води археологическия Дневник на разкопките. От тази дата нататък се

 

101

 

 

водят успоредно два дневника - този на Бобчев - по архитектурната част, и археологическият - от Г. Джингов, под прякото наблюдение и отговорност на Ст. Михайлов.

 

След датата 30 май, когато е открит в северната половина на олтарната основа „предсказаният“ в пресата от 1937 и 1956 г. гроб на Васил Левски и става сблъскването между проф. Хр. Гяуров и археолога Ст. Михайлов, арх. Бобчев взема страната на Гяуров. Заподозрян намерението на археолозите да изопачат истината със спорния скелет 95, арх. Бобчев решава да направи свои проучвания за положението на скелет 95 в две скици, съставени - едната още на 1 юни, а втората на 12 юни 1956 г. Тези, а и други негови скици, свързани с църквата, той нанася в отделна тетрадка № 5, която задържа у дома си и обявява съдържанието ѝ едва след 23 години, през 1979 г., когато открива с една своя статия в списание „София“ спора за гроба на Левски.

 

През юни 1984 г. аз успях да получа ксерокопия от скиците на арх. Бобчев в тетрадка № 5 и ги използвах при написването на първата ми книга за гроба на Васил Левски, обнародвана през август 1985 г.

 

На първото обсъждане на тази моя книга, на 14 септември 1985 г., скиците на арх. Бобчев бяха посрещнати от Ст. Михайлов и Джингов с бурно възмущение и обявени за фалшификати. При второто обсъждане на спора за гроба на Левски в БАН през февруари 1986 г. обаче скиците бяха подложени на подробно изследване от специалисти, установена беше тяхната автентичност, прецизност и бяха приети от участващите в обсъждането, ръководено от акад. Николай Тодоров, за регулярна документация редом с Дневника на разкопките, воден от Г. Джингов. Въпросните скици бяха обнародвани в издадения от БАН през 1988 г. Сборник с документи по спора за гроба на Левски заедно със стенограмите от обсъждането и документите, свързани с проверката на скиците.

 

Скиците на арх. Бобчев изиграха основна роля в дискусията за гроба на Левски, особено след като на обсъждането бяха представени, макар и избирателно, от Археологическия институт 39-те снимки, свързани с разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“. Снимките дадоха и възможност да бъде проверена истинността на скиците и така те се превърнаха

 

102

 

 

в основен документ на разкопките и датирането на скелет 95 и на версията за препогребването на Апостола в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“.

 

Що се отнася до обвинението, че Бобчев е преписал своя дневник от Джингов, достатъчно е да обърнем внимание на факта, че оригиналният Дневник на разкопките, воден на самото място от Г. Джингов и озаглавен „Бележник“, започва на 19 май, а в преписа на, лневника бележките за воденето на разкопките са буквален препис от дневника, воден от арх. Бобчев от 8 до 18 май, а това е неоспоримо доказателство, че Джингов преписва от дневника на арх. Бобчев пасажите от 8 до 18 май, а не Бобчев от Джингов. Във втората част на настоящия сборник, раздел II, читателите ще могат да се запознаят с фотокопията на тук визираните страници, за да си съставят собствено мнение за използваните в спора за гроба на Левски „нестандартни“, да ги наречем, прийоми.

 

 

        - НЯКОЛКО ДУМИ И ЗА ДНЕВНИКА НА РАЗКОПКИТЕ, ВОДЕН ОТ ГЕОРГИ ДЖИНГОВ

 

До 1980 г., когато на 10 януари е била организирана от в. „Работническо дело“ кръгла маса за разискване на спора за гроба на Левски, никъде никой в печата не е споменавал за „дневник“ на разкопките по археологическата част. Пръв споменава за този дневник на кръглата маса самият Стамен Михайлов, цитирайки някакъв откъс от него в отговор на отправените му запитвания. Следващата, 1981 г. дневникът се депозира от Ст. Михайлов в архива на АИМ, където е заведен под № Кол. 90 а. е. 5. На зав. архива е дадено разпореждане ползването на дневника да става само с разрешението на Ст. Михайлов, който продължава да се смята и през 1984 г. за пълен разпоредител с този дневник.

 

(Лично аз получих дневника за ползване през 1984 г. с разрешението на Михайлов.) Този най-важен документ за разкопките следователно е бил депозиран в архива на АИМ с едно закъснение от 25 години. Говоря за „закъснение“, като имам предвид записката в дневника на акад. Кръстю Миятев

 

103

 

 

от 26.11.1960 г., в която същият отбелязва, че е издадена заповед цялата документация от извършените до момента археологически разкопки да бъде събрана в специален архив към АИМ. Натоварен е бил археологът Станчо Станчев със събирането на материалите, но явно акцията не е дала никакъв резултат. Докато ползвах Дневника на разкопките през 1984 г., аз бях респектирай от угледния му вид, четливо нанесени бележки и изящно нарисувани скици.

 

Нито за миг обаче не ми е минавало през ум, че въпросният дневник може да е препис, а още по-малко, че е възможно да е и фалшифициран. Така беше докъм 5 февруари 1986 г., когато след получаването на десетината снимки от скелет 95 аз проумях, че дневникът е нарочно преписан и подправен.

 

Това ме застави да анализирам записките в него с поголямо внимание, а резултатите от тази проверка обявих по време на обсъждането в БАН, че т. нар. Дневник на разкопките е „късен, и то манипулиран препис от неизвестен засега оригинал“. (Виж „Гробът на Васил Левски“, изд. „Хр. Г. Данов“, 1987 г.,с. 85 до 87.)

 

Една година по-късно Г. Джингов призна в едно свое интервю за старозагорския в. „Септември“ от 26 юни 1987 г., че оригиналният Дневник на разкопките, наречен от него „Бележник“, е добре запазен и се намира в личния му архив.

 

Признанието на Джингов дойде след многобройните негови и на Ст. Михайлов устни и писмени уверения, че „дневникът не е съчиняван впоследствие, а писан на самото място, непосредствено на самия обект“, „в момента“ и т. н. (Виж стенограмата от обсъждането на 14.IX. 1985 г., с. 22, както и стенограмата от обсъждането в БАН, том III, с. 131, 135.) Това странно и внезапно разкритие на моя опонент ме застави да направя необходимото пред органите на Държавен и народен контрол, за да бъде оригиналният Дневник на разкопките депозиран в архива на АИМ за публично ползване. Джингов категорично отказа да даде оригинала, но предостави в Държавен контрол едно ксерокопие, а второ копие депозира в архива на АИМ. От копието в Държавен контрол аз преснех за себе си един екземпляр от „Бележника“ на Джингов, т. е. от оригиналния Дневник на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“.

 

104

 

 

След направеното сравнение между „Бележника“ и неговия препис - „Дневника“, заверен от Ст. Михайлов, оказа се, че до 30 май, когато става откриването на скелет 95, „Бележникът“ е воден сравнително добросъвестно. Става дума за периода от 19 до 30 май. След 30 май обаче, когато се развихря спорът между проф. Христо Гяуров и Михайлов за скелет 95 дали е, или не е на Левски, по-голяма част от вписванията в Дневника на разкопките са предназначени да обслужат версията на Стамен Михайлов, че спорният скелет 95 се намира под олтарната основа, което означавало, че той е остатък от сварено от строежа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ „ранновизантийско гробище“.

 

Към тази версия съзнателно се приспособяват всички записки в Дневника на разкопките, свързани със скелет 95, както ще се уверим по-нататък от снимковия материал.

 

След приключването на разкопките и на дневника се е оказало, че той трябва изцяло да се препише. За да бъда поясен, ще си послужа с пример: в записката от 31 май в „Бележника“ (оригинала) е записано: „Под стъпалото, на 55 см от тухления под в абсидата се вижда череп (Б). Същият в преписа на „Бележника“ е отнесен към датата 30 май, като е сменен и текстът и се говори вместо за „череп“ - за „разбит череп в куп“ (Б)“. Защо се прави това? Прави се, защото за черепа, заровен в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“, има достатъчно данни, че е черепът на Бенковски, но два дни след 31 е бил смачкан, уж случайно, и направен на парчета. За да не се „води“ и търси този череп, решено е просто текстът да се пренапише.

 

Много по-важна е следващата поправка при преписването, свързана със скица № 13, на която в „Бележника“ е бил означен скелет № 95 с три цифрови координати, определящи неговото положение - две по 100 см и една 15 см. В преписа на „Бележника“ тези координати са напълно заличени, за да се прикрие всякаква следа от истинското разположение на скелета. (Виж в раздел II скица 13, съдържаща се в „Бележника“, и същата скица, съответно „опростена“ — в преписа.)

 

За други някои съществени манипулации на „Бележника“,

 

105

 

 

т. е. оригинала на Дневника на разкопките, ще говорим по-нататък във връзка със снимковия материал, но изводите могат да бъдат направени отсега: документирано е безусловно подправянето на Дневника на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“, което прави неговото по-нататъшно използване в спора за гроба на Левски не само крайно рисковано, а и недопустимо. Тука ще трябва да припомня оценката за Дневника на разкопките в становището на работната група, назначена от директора на АИМ да участва в дискусията за гроба на Левски през февруари 1986 г. в БАН. В този документ четем, че „Основният и най-важен документ за проверка на фактите са изключително старателно и точно воденият полеви дневник (на разкопките), както и фотодокументацията“. (Сборник 88, с. 207.)

 

Тази легенда е вече разбита. Сега Средновековната секция при АИМ е в пълно течение на извършените в Дневника на разкопките фалшификации, но това не попречи на същата в лицето на нейния сегашен председател - доктора на и. науки Станислав Станилов, както и на ръководството на АИМ отново да лансират, през юни 2001 г., битата своя позиция, че гробът на Левски не е в църквата „Св. Петка Самарджийска“. Въпреки известното решение на ръководството на БАН от 24 април 1986 г., потвърдено и през 1987 г., в полза на версията, че Левски е бил препогребан в олтара на тази църква.

 

Този факт е знаменателен и той говори съвсем определено, че от времето на Тодор Павлов Средновековната секция, а и самото ръководство на АИМ не са отбелязали никакво научно развитие и те продължават да обслужват и сега стари и нови идеологически поръчки, нямащи нищо общо с науката, наречена археология.

 

106

 

 

 

        - АНАЛИЗ НА ПО-ВАЖНИТЕ СНИМКИ И СКИЦИ ОТ РАЗКОПКИТЕ В ЦЪРКВАТА „СВЕТА ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“, ПРОВЕДЕНИ ПРЕЗ МАЙ-ЮНИ 1956 ГОДИНА

 

 

Фиг. 1 — ПЪРВАТА СНИМКА на скелет 95, РАЗКРИТ НА 30 МАЙ 1956 Т

 

 

Въпреки че снимката е крайно некачествена, вижда се черепът на погребания, косо пресечен от черната сянка на триногата, която крепи осветителното тяло. От черепа надолу може да се проследят и костите и особено скръстените лява и дясна „ръка“ на покойника. Зад приклекналия Джингов личи подпрестолната каменна основа, състояща се от един монолитен камък, наричан от Бобчев в неговите скици „Мергел“. От скицата на арх. Бобчев от 1 юни 1956 г. се установява, че той е бил обзидан (удебелен) с дребни камъни, споени с хоросан.

 

107

 

 

Тази подпрестолна каменна основа, както се вижда на снимката, е все още цяла. Това обстоятелство има значение за следващата снимка, където ще се види подпрестолният камък, „съблечен“ от подлепените върху него дребни камъни, и ще се направят някои много съществени изводи.

 

Онова, което със сигурност може да се различи на снимката, е разкрит скелет до тазовите му кости. Бедрените кости са все още недоизровени. Вижда се и купчината пръст, а над нея тъмен „прорез“ - сянка, хвърлена от „козирката“ на бяла каменна плоча, подпряна отляво с един триъгълен камък. Няма съмнение, че гробната яма, в която лежи недоизровеният скелет, продължава в дупка, прокопана в олтарната основа. За отбелязване е близостта на черепа до подпрестолната основа. Приклекналият зад тази основа мъж е водещият Дневника на разкопките студент надничар Георги Джингов.

 

За престола е записано в дневника още на 29 май (преди откриването на скелет 95), че е „...изграден от турски тухли, измазан с розов хоросан и лежи върху монолитен камък“ - този, който виждаме на снимката. За скелета е записано в дневника от 30 май: На 100 см дълбочина под каменната настилка в северната част на олтара се откри нормално погребение (а) скица 12. Долната част на скелета от таза надолу (двата долни крайника) лежи под основите на зида. Започна разкриването му. (Дневник, е. 36.)

 

Подчертаваме това обстоятелство, защото на 30 май 1956 г. основите на олтара все още не са достигнати, за да се твърди, че долната част на скелет 95 лежи „под зида“, а не в зида.

 

За каменната настилка на олтара е отбелязано в Дневника на разкопките, воден от Г. Джингов: „Направи се архитектурно заснемане на каменната настилка в олтара, след което се вдигнаха каменните плочи“ (е. 19 от дневника). Каменната настилка следователно не е била на мястото си на 30 май 1956 г., когато Джингов е измерил дълбочината на разкрития през този ден скелет 95. Явно целта на разкопвачите - Джингов и Михайлов - е била да укрият истинската дълбочина на скелет № 95, измерена на другия ден (31 май 1956 г.) - 75 сантиметра от тухлената настилка на олтара. Неоспорим е фактът при разглеждането на снимка № 1, че черепът на скелет 95 допира до подпрестолния камък, наричан

 

108

 

 

ФИГ. 1-А — СНИМКА НА СКЕЛЕТ 95 — УВЕЛИЧЕНИЕ ОТ СНИМКА 1 НА СКЕЛЕТ 95 С ОПИТ ЗА ПРОФИЛИРАНЕ НА НЯКОИ ЕДВА ЗАБЕЛЕЖИМИ ДЕТАЙЛИ

 

 

от арх. Бобчев „Мергел блок“. Дълбочината на долния ръб на същия камък, измерена от Г. Джингов на 31 май 1956 г., е 55 см от тухлената настилка на олтара. И понеже черепът на скелет 95 на снимка № 1 е на равнището на долния ръб на „Блока мергел“, няма съмнение, че поне за черепа на скелет 95 може със сигурност да се твърди, че е на дълбочина 55 см от тухленото равнище на олтара, с цели 20 сантиметра в по-малко от дълбочината, измерена от Г. Джингов на скелет 95, мерена също от тухлената настилка на олтара и вписана в Дневника на разкопките на 31 .V. 1956 г., с. 42.

 

Изводите, които се налагат от току-що приведените факти, са, че измерванията на скелет 95, извършени от

 

109

 

 

Джингов и вписани в дневника, не са действителни, а приспособени към желанието на археолога Михайлов да наложи схващането, че скелет 95 е бил намерен „под“ олтарната основа, която е на дълбочина 85 см от тухленото равнище на олтара. Това налага всъщност и фалшифицирането на мерките за дълбочината на скелет 95 още на 30 и 31 май 1956 г.

 

Снимка № 1 ни дава възможност да установим още един дългооспорван по време на дискусията за гроба на Левски факт: дали подколенните крайници на скелет 95 са били разкопани, или разкопките му са били преустановени още на 31 май и подколенните крайници са си останали под купчинката пръст?

 

При внимателно взиране в горния край на купчинката пръст на снимка № 1 личат подредени в линия трапчинки. Същата линия от трапчинки може да се забележи с доста поголяма яснота и на снимка № 4, правена от арх. Бояджиев през 1972 г., 16 години след разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ - безспорно указание, че подколенните крайници на скелет 95 не са изобщо разкопавани. Този изумителен факт (стопирането на разкопките на скелет 95) е документиран в изказване на самия Георги Джингов по време на обсъждането на спора за гроба на Левски в БАН през февруари 1986 г., което гласи: „Краката от коленете нататък до стъпалата въобще не са разкрити.“ (Стенограма, т. I, с. 33.) „Причините са от чисто техническо естество - да не подкопаваме и рушим паметника.“ (Стенограма, т. II, е. 9.)

 

За вероятния произход и значение на „броеницата“ от трапчинки в купчината пръст над подколенните крайници на скелет 95 ще поговорим по-нататък при обсъждането на снимка № 19 на скелет 76, открит на 31 май 1956 г. в южната част на олтара без череп и затова наричан по време на спора за гроба на Левски „Обезглавения“.

 

Снимка № 1 е много полезна още и е това, че допринася и за изясняване положението на скелет 95 - че долните му крайници са под купчинка пръст, а тази купчинка се намира в дупка в зида на олтарната основа, ограничена отгоре от бяла каменна плоча — характерния профил на която може да

 

110

 

 

проследим и в следващите снимки на скелет 95. Тъмната ивица под плочата е част от дупката в зида, откроила се подир слягането на пръстта, натрупана върху долните крайници на скелет 95 по време на погребването. „Подпорният“ триъгълен камък под покривната плоча е допълнително указание за наличието на дупка, която може да се види в пълния ѝ обем и устройство в снимка № 4 на олтарната основа.

 

Изясняваме този момент, защото по време на дискусията за гроба на Левски в БАН пълномощниците на АИМ застанаха на становището, че дупка в олтарната основа „не личи на снимките, правени по време на разкопките“. Що се отнася до дупката, личаща на снимка № 4 от 1972 п, за нея се казва, че тя е от „о т р о н е н и“ камъни. (Виж становището на АИМ от 7.11.1986 г„ с. 12, Сборник 88 на БАН.)

 

Привличаме вниманието на читателя отново към снимка № 1, за да може всеки да си отговори на въпроса възможно ли е камъни от зида на олтарната основа, засипани с пръст, сами да се отронят? Второ, самата купчинка пръст под покривната каменна плоча ясно говори, че тя е натрупана там в предварително продълбана дупка в зида от погребваните на скелет 95. Отричането на дупката, която се повтаря във всички останали снимки на скелет 95, е една от бисерните интелектуални операции на петимата пълномощници на АИМ, която няма да бъде скоро забравена. Бързам обаче да кажа, че в края на спора все пак двама от пълномощниците на БАН - проф. Овчаров и арх. Бояджиев, не само че признаха съществуването на дупката, но определиха и нейните размери. (Виж стенограмата от обсъждането в БАН, т. III, с. 86, февруари 1986 г.)

 

Крайният извод от информацията, която ни поднася снимка № 1, е, че разобличава опита на водещия Дневника на разкопките и неговия наставник да изопачат още на 30 май действителното положение на скелет 95, чиито подколенни кости са били вместени в дупка, прокопана в абсидната основа на църквата „Света Петка Самарджийска“. Те прикриват действителното положение, за да преиначат датирането на скелет № 95 като остатък от „ранновизантийско“ гробище, сварено от преизграждането на църквата „Света Петка Самарджийска“ през 1802 г.

 

111

 

 

За да не бъде разобличена тази версия, те преустановяват разкопките на 3 1 май и не разкриват подколенните кости. Установяването на тези кости се извършва без прякото участие на археолозите по заповед на акад. Кръстю Миятев, директор на Археологическия институт, който изпраща художничката на музея Вера Недкова да му направи скица за скелет № 95. Това тя успява да извърши без особени усилия по две причини: първата е, че още при откриването на скелет 95. както вече се убедихме от снимката, през процепа между каменната плоча и вече слегналата купчинка пръст над подколенните крайници с имало възможност да се надзърне към стъпалата на покойника. Освен това Недкова е била улеснена в своята задача от скулптора Димитър Бучински, който свалял на 31 май преди обяд стенописите от църквата и със същия интрумент разчиства налепите от засъхнала пръст и открива възможност да бъде скелет 95 нарисуван от петите до главата.

 

(Виж по-нататък показанията на Д. Бучински.)

 

Всичко това става в присъствието на помощник-ръководителя на разкопките по архитектурната част Сава Бобчев, който се възползва от случая, за да включи скелет 95 в скицата, която същият ще нарисува на следващия ден - 1 юни 1956 г. По този начин подколенните крайници на скелет 95 са били документирани от двама души в две скици - едната на арх. Бобчев, другата на художничката В. Недкова.

 

Скицата на Недкова, след като е била предадена на Кр. Миятев, изчезва завинаги, но скицата на Бобчев оцелява в неговата тетрадка № 5 и читателите могат да я разгледат на следващата фигура № 2.

 

Скицата представлява вертикален и отчасти хоризонтален разрез на абсидната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ към 1 юни 1956 г. заедно със скелет 95, за който възниква спор, че е на Левски.

 

Нека да изясним, че главната задача на арх. Бобчев като помощник-ръководител на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ е била да отразява надземната и подземната архитектурна „среда“. Към скицирането на скелет 95 той пристъпва тайно от своя ръководител след избухването на спора дали е, или не е на Левски. Арх. Бобчев се досеща

 

112

 

 

ФИГ. 2 — СКИЦА НА АРХ. БОБЧЕВ ОТ I ЮНИ 1956 Г.

 

за намерението на археолога Михайлов да прикрие сензационната находка и тогава взима решение да документира в своите архитектурни скици положението на спорния скелет 95. Тези скици са престояли в пълна тайна в неговия скицник № 5, съхраняван от Бобчев в спалнята до края на живота му през 1984 г. Скицник № 5 беше включен в рутинната документация на разкопките по време на дискусията за гроба на Левски в БАН през февруари 1986 г. (Виж Сборник 88.)

 

Основният архитектурен елемент в скицата на Бобчев от 1 юни 1956 г. е светият престол на църквата, изграден в средата на олтара, заедно с плочата, обозначена като „олтарна трапеза“, с размери 55/55 см, закрепена на тухлена колона с размери 36/36 см, която продължава под видимата горна част на престола. Под тухления под на олтара подпрестолната колонка се разширява на 55 см. Тази колонка стъпва на

 

113

 

 

камък, наричан от Бобчев „мергел блок“, т. е. монолитен камък, обзидан с по-дребни, залепени с хоросан, за да се увеличи неговият обем и устойчивост. Заедно с обзиждането широчината на „мергела блок“ е 70 см.

 

В това състояние, както е скициран на 1 юни 1956 г., „мергел блок“ е и заснет заедно е една от първите снимки на скелет 95, докато обзиждането му с по-дребни камъни все още не е било свалено (снимка № 1). Особено съществена информация в скицата от 1 юни 1956 г. е, че успоредно с „мергела блок“ е нарисуван, макар и окомерно, и скелет 95 в пълен ръст. Заедно с това е фиксирана и дълбочината на скелета, измерена от горния ръб на „мергела блок“, общо 45 см. От същия горен ръб на „мергела блок“ нагоре до равнището на тухлената настилка на олтара са 20 см. Общо двете мерки дават цифрата 65 см от тухлената настилка на олтара до гръбначната линия на скелет 95.

 

Това е всъщност най-важната информация в скицата на арх. С. Бобчев от 1 юни 1956 г„ защото тя документира факта, че скелет 95 е разкрит 20 см по-високо от най-долния ръб на олтарната основа и тези 20 см са прокопани в тази основа, която е дълбока общо 85 см - неотразимо доказателство, че скелет 95 е от погребение, извършено след строежа на църквата през 1802 г., и следователно може да е на Левски.

 

Много съществена е и информацията, която ни предоставя скицата на арх. Бобчев от 1 юни 1956 г. в напречното вертикално сечение на олтарния зид заедно с лежащата под нея „римска стена“. Както е известно, абсидната основа е полукръгла, затова напречното ѝ сечение на скицата, изобразяващо стената като продължение на римската, е илюзорно. В действителност, както по-нататък ще се убедим, в другата скица на арх. Бобчев от 12 юни 1956 г. - дупката, прокопана в абсидната основа за сместване долните крайници на скелет 95, се намира вляво от „римския зид“, а не върху него и над него, иначе дървените колове, набивани в терена за укрепването му, не биха могли да бъдат набивани до и между бедрените кости на скелет 95 и да оставят там своите следи, които арх. Бобчев условно е изобразил като части от два стърчащи пилота.

 

114

 

 

Важно в тази част на скицата е, че стърчащите пилоти са вместени в една сводообразна дупка, прокопана в „банкета“ на абсидната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“. Така за пръв път се явява в писмен документ „погребалната ниша“ в олтарния зид, по-точно - в неговото уширение, наричано от Бобчев „банкет“, за да бъдат сместени там долните крайници на погребания 172 см мъж.

 

Над погребалната ниша в скицата от 1 юни се забелязва монолитна плоча, като отстоянието между горния ръб на плочата до тухлената настилка на олтара е 60 см + 5 см за дебелината на плочата. След като е известно, че цялата дълбочина на олтарната основа възлиза на 85 см, очевидно дупката, в която са се оказали долните крайници на скелет 95, е с височина 25 см.

 

От „банкета“ нагоре абсидната основа продължава към тухления под на църквата „Св. Петка Самарджийска“, но не вече, както при основата, с 85 см дебелина, а с 55 см. Дълбочината на тази мерена от тухления под на олтара по-тънка част на абсидната основа е 60 см, така че общо дълбочината на цялата основа, мерена също от тухления под на олтара, е 60 см + 25 см (височината на банкета) = 85 см. И тъкмо тази височина беше установена от специалната комисия, която направи през декември 1985 г. проверка на място чрез инструментална проверка на височината на абсидната основа. Оттам нагоре, дори до покрива, тя продължава с дебелина 55 см.

 

Долната половина на скицата е заета от хоризонталния разрез на уширението на абсидната основа, наричано още „банкет“, „стъпка“, „стъпало“ и пр., с размери 30 см широчина и 25 см височина. Банкетът заема цялата полукръгла основа на олтара, но конструкцията му се дели на две части. Една част е в южната полудъга на банкета (дясната половина на скицата), която лежи върху сварената от строежа на църквата „антична стена“. Другата, северната полудъга на банкета се различава от първата по това, че тя е била построена върху чисто землистия терен и се е наложило да бъде укрепвана чрез набиване на дървени колове (пилоти), разположени по на 20 см в шахматен ред. Коловете са били оставяни да стърчат около 25 см и между тях са вклинявани по-дребни камъни, парчета тухли и пр., заливани

 

115

 

 

ФИГ. 3 — СКИЦА НА АБСИДНАТА ОСНОВА НА ЦЪРКВАТА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“ ВЪВ ВЕРТИКАЛЕН И ХОРИЗОНТАЛЕН РАЗРЕЗ, НАПРАВЕНА ОТ АРХИТЕКТ БОБЧЕВ НА 12 ЮНИ 1956 Г.

 

 

с хоросан, за да се образува нещо като бетонна плоча. Същото укрепване - както личи по двете дупки от колове - е било направено, само че на късо разстояние, в самия край на южната олтарна полудъга, където абсидната основа излиза от обсега на „античната стена“.

 

Следва да обърнем внимание на една съществена подробност: вляво от сводообразната ниша, в хоризонталния разрез на „банкета“ (уширението на олтарната основа) в скицата от 12.IV. 1956 г. е написано с ръката на арх. Бобчев „мазилка“ и под написаното е нарисуван един клиновиден камък, озаглавен „КАМ.“. Очевидно фугите между камъните, с които „банкетът“ е граден, са подмазвани с хоросан - достоверно указание, че абсидната основа е укрепвана и градена

 

116

 

 

на свободно разчистена площадка, което е давало Възможност на зидарите да извършват подмазването на фугите от вътрешната им страна.

 

Вече изяснихме - да не повтаряме, че разчистването на строителната площадка изключва каквато и да било възможност разкритият 25 см над абсидната основа скелет 95 да е имал възможност да оцелее, ако да беше сварен от строежа на църквата.

 

Че градежът на абсидната и подпрестолната основа е станал на разчистена площадка, това беше обосновано на дискусията в БАН от февруари 1986 г. от двама архитекти, ст. н. с. Стефан Бояджиев и ст. н. с. Никола Мушанов, за безспорен факт. Прие се, че разчистването е било извършено на 80 см от тухлената настилка на олтара. Към това становище се присъедини и археологът - пълномощник на АИМ, Георги Джингов и то не бе оспорено от никого. За да приеме това становище, той се мотивира, че „Лицата на стените са градени на открито“. (Виж стенограмата от обсъждането, т. III, с. 123, архив на БАН, а също и Сборник 88, издание на БАН, 1988 г.)

 

Общо дупките от колове в северната полудъга на олтарната основа са на брой 16 и я обхващат цялата. Точно толкова на брой са обозначените в същата зона дупки от колове, в Дневника на разкопките - скица № 45 от 12 юни 1956 г., а в преписа - № 31, така че по броя на дупките от колове скиците на арх. Бобчев и Дневникът на разкопките, воден от Джингов, са в пълно единодушие. Изключение правят само две дупки: в скица 45 (31) на Джингов тези две дупки преминават през долните краища на двете бедрени кости на скелет 95 като резултат от преминалите през тях два дървени кола. (Виж фиг. 3-А, скица № 45 в оригинала на дневника и същата скица под № 31 в преписа на дневника.)

 

Скица № 45 е нарисувана в „бележника“ на Джингов на 12 юни 1956 г. само е две кратки бележки върху нея. Едната, в горния ляв ъгъл, вън от скицата се изчерпва само с думата „Олтара“. Втората е под скицата и гласи „Извърши се архитектурно заснемане“ и това се отнася до заснемането на олтара, защото е отбелязано и в дневника на арх. Бобчев, както и в неговата скица от 12 юни 1956 г. При преписването на „бележника“, в т. нар. Дневник на разкопките, са били съкратени,

 

117

 

 

ФИГ. 3-А — КСЕРОКОПИЕ НА СКИЦА 45 ОТ „ БЕЛЕЖНИКА " НА ДЖИНГОВ

 

 

както стана вече дума - много от скиците и скица № 45 получава нов номер - 31. Разликата между двете скици е само в това, че двете бедрени кости на скелет 95 и скица № 45 са изрисувани плътни с изключение на долните им краища, завършващи с по едно празно колелце, означаващо дупка от кол.

 

В скицата на арх. Бобчев от 12 юни 1956 г. дупките от дървени колове в северната полудъга на олтарната основа са на брой 16. В скица 45 (31) също са 16, но като се броят и двете дупки в краищата на двете „пробити“ бедрени кости. Изводът от всичко това, като се вземат предвид и устните обяснения на Г. Джингов по време на дискусията за гроба, както и писменото становище на петимата пълномощници на БАН, е, че наистина медиавистите, защитници на Ст. Михайлов, през цялото време на спора за гроба са застъпвали становището, че два дървени кола с диаметър между 11 и 16 см са могли да пробият всеки от тях по една дупка във всяка от двете бедрени кости

 

118

 

 

 

на скелет 95, дебела не повече от 3,5-4 сантиметра.

 

Дори единствено този абсурд е достатъчен, за да е ясно на читателя, че в случая не става дума за наука, а за един крайно несръчен опит за измама.

 

Споменатата разлика, свързана с двете дупки от колове, в скиците на Бобчев и Джингов от 12 юни не е единствена. Много по-важната разлика е, че в скицата на Бобчев скелет 95 е нарисуван в пълен ръст от черепа до стъпалата, а в скиците на водещия Дневника на разкопките - Джингов - скелетът е екипиран само до коленете. По време на февруарската дискусия в БАН през 1986 г., посветена на гроба на Левски, Г. Джингов обяви, че подколенните части на скелет 95 въобще не са разкопавани и разкривани, „за да не се руши паметникът“.

 

За отбелязване е, че своеобразната погребална ниша или дупка, нарисувана от Бобчев, в която виждаме сместени подколенните крайници на скелет 95, се намира вляво, на север от античната стена, която сече олтарната полудъга в землистия терен, укрепван с помощта на дървени пилоти. Най-същественото е, че дупката е изцяло сместена в банкета (уширението на абсидната основа), а това е несъмнено

 

119

 

 

указание, че погребението, свързано със скелет 95, е извършено след преизграждането на църквата „Св. Петка Самарджийска“ през 1802 г. и следователно може да е на Левски. Припомням за по-голяма яснота, че точно обратно е застъпваното от археолога Михайлов становище в научната публикация на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ от 1961 г., където лансира твърдението, че скелет 95 е бил намерен „под олтарната основа, а не в нея, и затова определя скелета като сварено от градежа на църквата „ранновизантийско гробище“. (Виж „Църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София“, Ст. Михайлов, 1961 г., с. 175.)

 

Скицата на арх. Бобчев от 12 юни 1956 г. опровергава обаче тази версия без остатък и в това е нейното изключително научно значение.

 

Необходимо е да отбележим, че арх. Бобчев е имал запрещение от Ст. Михайлов да се занимава със скелетите, затова той е рисувал скелет 95 окомерно и е допуснал неточности в положението му, като го е изместил към „олтарната трапеза“.

 

За да завършим със скицата на арх. Бобчев от 12. VI. 1956 г., ще разгледаме вертикалното надлъжно сечение на олтарната основа, което заема втората горна половина на скицата.

 

Най-същественото там — както стана вече дума — е сводообразната „дупка“, наричана още и „длабка“, „погребална ниша“ и пр., в която се виждат два дървени кола на мястото на празните дупки от пилоти. Дупката изпълва почти цялата височина на „банкета“, висок 30 см. Над нея се вижда около 5 см дебела каменна плоча, следователно чистият отвор на дупката според скицата на Бобчев е около 25 см.

 

Сводообразният характер на дупката стана причина някои от археолозите да обвинят арх. Бобчев, че скиците му са „измислени“, „фалшифицирани“ и пр., а обяснението е просто: Бобчев е рисувал въпросната дупка, когато е била прясно разровена и влажните налепи от пръст в ъглите са ѝ придавали своеобразна форма.

 

Следва да се обърне внимание, че вдясно от дупката, във вертикалния разрез е написано с ръката на Бобчев „пръст“ и веднага след пръстта е изобразен „античният“ зид, а това е достоверно указание, че „античната стена“ преминава

 

120

 

 

вдясно от „дупката“, в която са били вместени долните крайници на скелет 95.

 

Също важен елемент във вертикалното сечение на абсидната основа е фиксираната ѝ 85 см дълбочина. Тя беше многократно проверена по време на спора за гроба на Левски и се оказа само с 1 мм в повече от обозначената в скицата на Бобчев.

 

Точната дълбочина на абсидната основа ни дава например възможност веднага да я сравним с дълбочината на скелет 95, отбелязана в Дневника на разкопките на 31 май 1956 г., а именно 75 см, мерена от тухлената настилка на олтара. Изводът е, чс според данни на самите археолози скелет 95 е бил разкрит поне с 10 см по-високо от долния ръб на абсидната основа, т. е. в самата абсидна основа.

 

Интересно във вертикалния разрез в скицата на арх. Бобчев от 12 юни е, че той е имал щастливото хрумване да отбележи формата и дължината на най-горния ред каменни блокове на абсидната основа, наричан „жалонен“ ред.

 

Тези камъни са общо десет на брой и са скицирани заедно с други по-малки камъни, послужили за запълване междините в жалонния ред от каменни блокове. До намирането на двете панорамни снимки на абсидната основа - едната от 1972 г., другата от 1974 г., групата археолози около Михайлов говореха - както стана вече дума - за скиците на арх. Бобчев като за „измислени“, „съчинени“, „фалшифицирани“ и пр. Двете панорамни снимки, фигури 4 и 5, както ще видим след малко, създадоха възможност да бъдат сравнени всички елементи на абсидната основа от скиците на Бобчев. След преизмерването на тези елементи чрез панорамните снимки беше безусловно установена смайващата точност и прецизност на скиците на архитект Бобчев от 1 и 12 юни 1956 г.

 

Обобщението, което се налага от току-що направения анализ на скицата на Бобчев от 1 и 12 юни 1956 г., е, че той е фиксирал точното положение на скелет 95 към тези дати. С други думи казано, той осъществява същата задача, която ръководителят на разкопките Ст. Михайлов бе поискал в докладната си записка от 1 юни 1956 г. до акад. Кръстю Миятев - назначаване на комисия за установяване положението

 

121

 

 

на скелет № 95. Комисията не е била назначена, но арх. Бобчев я замества, и то - блестящо!

 

Другият важен извод, който се налага от анализа на двете скици на Бобчев от 1 и 12 юни, е, че укрепителните работи в северната част на олтара и отчасти в южната, свързани с набиването на дървени колове, не биха могли да бъдат извършени, ако строителната площадка не е била разчистена до нивото на античната стена, т. е. на 85 см дълбочина, мерено от тухлената настилка на олтара.

 

Ако да беше сварен скелет 95 от строителството на абсидната основа на 20 см по-високо от строителната площадка, разбира се, че от него не би останала ни следа.

 

Изцяло осъзнаваме, че някои от повторенията, които правим и ще правим при анализирането на документите, свързани със скелет 95, са досадни, но те са абсолютно необходими и неизбежни, тъй като един документ понякога ще се наложи да бъде сравняван с още няколко, а това ще налага в повечето случаи еднаквост и на изводите.

 

 

ФИГ. 4 — СНИМКА ОТ 1972 Г. НА ОЛТАРНАТА ОСНОВА НА ЦЪРКВАТА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“, НАПРАВЕНА ОТ СТ. Н. С. В АИМ АРХ. СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

 

Панорамната снимка на олтарната основа, направена през 1972 г., докато тази основа е била оголена от пръстта, има неоценимата стойност, че в нея са фиксирани всички детайли от нейния градеж и състояние, в които тя е била по време на разкопките през май-юни 1956 г.

 

Най-важното от цялата информация в снимката е продълбаната в северната полудъга на олтарната основа „дупка“, или още „погребална ниша“, в която на 30 май 1956 г. са били разкрити от археолозите долните крайници на скелет 95. (Виж снимка № 1 на скелет 95.)

 

Доказателството, че .дупката“ (погребалната ниша), която виждаме в долния край на панорамната снимка от 1972 г., е една и съща със „сводестата ниша“ от скиците на арх. Бобчев, е, че и едната, и другата се намират под четвъртия поред отляво

 

122

 

 

Фиг. 4 — Панорамна снимка на олтарната основа, заснета през 1972 г. от арх. Бояджиев

 

123

 

 

на дясно каменен блок от най-горната редица на абсидната основа. Той е обозначен в скицата на арх. Бобчев от 12 юни 1956 г. с цифрата „38“ и надпис „гладък“. Блок № 4 от най-горната редица на вкопаната в земята основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ е разположен в по-голямата си част от дължината си над „погребалната ниша“ както в скицата на арх. Бобчев от 12 юни 1956 г„ така и в панорамна снимка № 4-А.

 

Абсолютно същото съотношение се забелязва и в панорамна снимка № 4 между „дупката“ в абсидната основа, която се вижда на същата снимка, и четвъртия от ляво на дясно каменен блок „38“ от най-горната редица на същата основа.

 

Ако мислено продължим надолу двете отвесни стенички на блок „38“, няма съмнение, че те щс попаднат изцяло почти с двата краища на „дупката“, разположена в най-долната част на уширението на абсидната основа, означено в скиците на арх. Бобчев като „банкет“, т. е. стъпало към вътрешността на олтарното пространство.

 

Че наистина при „банкета“ става дума за уширение, найдобре се разбира по факта, че върху покривната каменна плоча над „дупката“ се забелязват попаднали върху нея камъчета и буци пръст, които не биха могли да се задържат, ако да не беше водоравна.

 

Дупката („погребалната ниша“) много добре личи както в голямата (панорамната) снимка № 4, така и в нейното увеличение - 4-А, където се вижда покривната плоча най-отгоре, подпряна вляво от един камък, допълнен в горния му край с два по-малки. В левия край на нишата подпорните камъни са 4. Вляво от тях личи купчината пръст, в която са били забити двете бедрени кости на скелет 95. Лявата бедрена кост е оставила следа след издърпването ѝ на 13 юни 1956 г. - обла черна дупка. Тъмната ивица между купчината пръст и покривната плоча се дължи на слягането на струпаната по време на погребението пръст. Следата от дясната бедрена кост на скелет 95 едва личи в десния горен край на същата купчина.

 

Характерна подробност в купчината пръст е „броеницата“ от пет трапчинки (кухини), които проличават и на снимка № 1. Те произхождат най-вероятно от изгнилите стръкчета на рогозката, употребена за да бъде покрито тялото на покойника, положен без ковчег в гробната яма на скелет 95.

 

124

 

 

Фиг. 4-А - Увеличено фотокопие от „дупката” (погребалната ниша), продълбана в олтарната основа за вместване подколенните крайници на скелет 95, заснето от снимка № 4, с подсилени за по-голяма яснота детайли

 

Фиг. 4-Б — Фотокопие само от северната полудъга на олтарната основа, заснето от снимка № 4 от 1972 г., с подчертани детайли

 

 

Тази повтаряща се подробност в панорамната снимка на олтарната основа от 1972 г. е сама по себе си доказателство, че купчинката пръст над подколенните крайници на скелет 95 наистина не е била разравяна и признанието на археолозите Михайлов и Джингов в това отношение,

 

125

 

 

т. е. че не са пристъпили към разкриване на подколенните крайници, „за да не се подкопава и руши паметникът“, съвпада с фактите. (Стенограма, т. II, с. 10.) “Броеницата“ с трапчинките по-нататък ще се появи и в гробната яма на скелет 79 („Обезглавения“), който е бил открит в южната половина на олтара на 31 май 1956 г., също в гробна яма без ковчег. (Виж снимка 19-А и 19-Б.) Това ни дава основание да предположим, че двете криминални погребения в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“ са били извършени от едни и същи хора, след като и в двата случая е употребен един и същ похват.

 

Повтарям: Първоначалното становище на петимата пълномощници на АИМ в дискусията за гроба на Левски в БАН през февруари 1986 г. бе, че „дупка няма“. По време на разискванията обаче ст. н. с. Димитър Овчаров и арх. Стефан Бояджиев признаха съществуването на дупката и изчислиха заедно, че тя е с ширина 38 см, височина 25 см и дълбочина около 20 см. (Виж стенограмата, том II, с. 63 до 66.)

 

За да приключим с погребалната ниша, в която са били сместени долните крайници на скелет 95, следва да обясним как е било възможно подколенните кости и стъпалата на скелет 95 да бъдат нарисувани от художничката Вера Недкова, щом купчината пръст не е разравяна? Според обясненията на скулптора Д. Бучински тъмният процеп между покривната плоча на „дупката“ и купчината пръст, в която са били заровени бедрените и подколенните кости на скелет 95, е бил достатъчно широк, за да се надникне през него като през прозорче към стъпалните кости на скелет 95. Очевидно при изтикването на пръстта към долните крайници погребваните са запълнили прокопаното отвърстие, пръстта не е могла да покрие стъпалата на покойника и те са си останали открити. (Виж Д. Бучински, „Какво зная за гроба на Левски“, сп. „Септември“, кн. 2/1995 г.)

 

(Във фотокопие на снимка 4, 4-А и 4-Б изброените съществени елементи на „погребалната ниша“ са подчертани за по-голяма яснота с черен флумастер.)

 

Изводите от снимка 4, 4-А и 4-Б водят до категоричното заключение, че абсидната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ е била прокопана, за да бъдат сместени в

 

126

 

 

нея долните крайници на скелет 95. Това е необорим довод, 1е погребението, свързано със скелет 95, е извършено късно :лед строежа на църквата през 1802 г., когато набиваните за укрепване на терена дървени колове са били окончателно изпили.

 

ФИГУРА 5 — ПАНОРАМНА СНИМКА НА АБСИДАТА ОТ 1978 Г.

(Виж с. 128)

 

За да завършим с фотодокументацията, свързана с „погребалната ниша“, където са били разкрити долните крайници на скелет 95, ще спрем вниманието на читателя и на снимка № 5, направена от Р. Даскалов от Института за паметниците на културата, най-вероятно в края на 1978 г., когато процесът по консервацията е бил напреднал, а изтребването на пръстта под северната полудъга на олтарната основа е било или вече започнало, или - завършило.

 

Интересното на снимката е, че тя се покрива изцяло с панорамната снимка № 4 почти във всички детайли, свързани с градежа на основата, с изключение на един, който липсва, а това е нарушената при ваденето на пръстта „погребална ниша“ под камък № 4. Заедно с изтребване на пръстта в северната полудъга на олтарната основа са се отронили и стеничките на нишата.

 

Ценно качество на панорамна снимка № 5 е, че тя е обхванала и стоящата под олтарната основа „антична стена“, докато в панорамната снимка от 1972 г. е заснета само олтарната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ и много малка ивица от античния зид. (Виж по-долу фотокопие от панорамна снимка № 5-А, на която „античният зид“ е разграничен от олтарната основа на църквата с пресечна черна линия, а нарисуваният кръг обхваща камък N° 4, разположен над разрушената погребална ниша, където са били вместени крайниците на скелет 95.) На същото фотокопие за яснота и по-лесно сравнение са номерирани камъните от първата, жалонната редица блокове на абсидната основа, за да е възможно сравнение със скиците на арх. Бобчсв от 12 юни 1956 г. и панорамна снимка № 4.

 

127

 

 

Фиг. 5 — Панорамна снимка на олтарната основа — 1978 г.

 

 

128

 

 

Фиг. 5-А — Фотокопие на панорамна снимка № 5 с подсилени детайли

 

 

Снимка № 6 не беше сред 9-те снимки на скелет 9.5, предадени от арх. Ст. Бояджиев на акад. Николай Тодоров в навечерието на дискусията от февруари 1986 г. в БАН. След като при разглеждането на връчените девет снимки бяха забелязани следи от преснимането и манипулацията им, наложи се проверка в архива на АИМ по нареждане на акад. Николай Тодоров, в която участваха неговата сътрудничка Румяна Радева, скулпторът Михаил Бенчев и Николай Хайтов.

 

Именно при тази проверка беше открит на 14 февруари 1986 г. негативът и на настоящата снимка № 6, засекретена в едно пликче с други негативи от други обекти.

 

Два са най-важните факти, отразени в снимката: Първият е, че двете бедрени кости на скелета са в нормално положение, неразместени, непокътнати, непречупени и непробити.

 

129

 

 

Следи от дупки непосредствено около тях не се забелязват. Става дума за двете дупки от изгнили дървени колове, набивани при строежа на църквата за укрепване на нестабилния терен, в северната част на олтара. Същите тези две дупки и 14 други освен тях, които са документирани едновременно в двете скици на арх. Бобчев от 1 и 12 юни 1956 г. и в скиците № 45 и 31 в Дневника на разкопките и неговия препис от 12 и 13 юни 1956 г.

 

Явно снимка № 6 е една от първите фотографии на скелет 95, преди още бедрените кости да са били достатъчно разчистени. Три бели точици, вероятно зрънца от камък или вар, се забелязват отдясно на дясната бедрена кост на скелет 95, по средата. Точно там на следващата снимка № 7 ще се появи тъмната следа на драгоценната дупка от изгнилия дървен кол, послужил през 1802 г. за укрепване на олтарната основа.

 

Вторият извод, който може да се направи от снимката, е белотата на тазовите кости на скелет 95, което говори за тяхното „осапуняване“, характерно за труповете, положени в мокра земя.

 

Най-важното от всичко в случая е, че около двете бедрени

 

ФИГ. 6 — СНИМКА НА ДОЛНАТА ЧАСТ НА ТАЗА ЗАЕДНО С БЕДРЕНИТЕ КОСТИ НА СКЕЛЕТ 95

 

130

 

 

кости дупки не се забелязват, което означава по един безусловен начин, че при извършване на погребението, свързано със скелет 95, дървените колове са били изнили, а дупките са били заровени и заличени от погребваните. Това е най-достоверно указание, че погребението, свързано със скелет 95, не е „сварено“, както археологът Михайлов твърди в научната си публикация на разкопките от май-юни 1956 г., а е извършено след строежа на църквата през 1802 г. и може да е и на Левски.

 

 

ФИГ. 7 — СНИМКА НА СКЕЛЕТ 95 С ТРИ ДУПКИ ОТ ИЗГНИЛИ КОЛОВЕ ДО БЕДРЕНИТЕ МУ КОСТИ

 

 

Очевидно тази снимка отразява непосредствено следващия етап от разкриването на скелет 95, когато до трите бели точици отдясно на дясната бедрена кост се появява очертанието на една дупка от изгнил дървен кол непосредствено и отчасти под дясната бедрена кост на скелет 95. Очертанията на втората дупка са отдясно на лявата бедрена кост, а едно тъмно кръгло петно отляво на лявата бедрена кост говори също за наличието на дупка.

 

Първият извод, който се налага от наличието на тези три дупки, е, че те маркират очертанията на „банкета“ (уширението

 

131

 

 

на абсидната основа), извършено чрез укрепване на олтарната основа с набиване на дървени колове. Става ясно, че скелет 95 от средата на бедрените кости до края на долните му крайници е бил сместен под „банкета“ на абсидната основа, който - нека да припомним на читателите - представлява удебелението ѝ с 30 см навътре към олтара и е с височина 25 см, както е посочено в скиците на арх. Бобчев. В това именно уширение на абсидната основа, обозначавано в скиците на арх. Бобчев като „банкет“, е продълбана дупката за сместване на долните крайници на скелет 95 - от средата на бедрените кости до стъпалата.

 

Снимка № 7 е безценна като доказателство, че погребението, свързано със скелет 95, е било извършено след съвършеното изгниване на коловете, набивани при строежа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ през 1802 г.

 

 

ФИГ. 8 — СНИМКА НА СКЕЛЕТ 95 с ОЩЕ ПО-ЯСНО ИЗРАЗЕНИ дупки от колове КРАЙ БЕДРЕНИТЕ МУ КОСТИ

 

132

 

 

Снимка № 8 е почти същата, както снимка № 7 с две разлики и предимства: първата разлика е, че скелетът е заснет доста по-нагоре от тазовите кости, почти до раменете, заедно с двете скръстени на гърдите ръце. Това показва, че погребението е извършено по християнския обичай и преди трупното вкочаняване на покойника. Лявата ръка е без костиците на дланта, което пък говори за крайно небрежния начин при разкриването на скелета.

 

ФИГ. 9 — СНИМКА НА СКЕЛЕТ 95 С ДУПКА ОТ КОЛ, ПРЕМИНАВАЩА ПОД ДЯСНАТА МУ БЕДРЕНА КОСТ

 

133

 

 

Снимка № 9 е от най-ценните за датирането на скелет 95 поради обстоятелството, че тя съдържа най-многостранна и важна за него информация, а именно:

 

По снимка № 9 чрез измерване дължината на лявата раменна кост антропологът проф. д-р Йорданов изчисли ръста на покойника, свързан със скелет 95, на 171,4 см, кръгло 172 см, колкото е ръстът на Левски според наличните досега изследвания. (Виж протокола от 16 януари 1985 г. за изчисление ръста на скелет 95 по формулата на Пирсън, архив на БАН.)

 

Поради обстоятелството, че снимката е правена, преди да бъде свалена каменната облицовка на подпрестолната основа, вижда се напълно ясно, че дясната раменна кост на скелет 95 допира непосредствено подпрестолната основа. Това налага извода, че подпрестолната основа е строена преди погребението, свързано със скелет 95 (на Левски). В противен случай скелетът щеше неминуемо да бъде стъпкан, разрушен или поне - разчистен.

 

Точно същото заключение може да се направи от непосредствената близост на черепа до подпрестолната основа.

 

Прави впечатление на снимка № 9 счупването на дясната раменна кост, още едно указание за небрежно водените разкопки.

 

Най-важният извод, който би могъл да се направи от снимка № 9, е дупката е от изгнил дървен кол (пилот) вдясно от дясната бедрена кост на скелет 95. На тази снимка личи съвсем ясно, че дясната бедрена кост преминава над дясната третина на дупката - неоспоримо указание, че погребението, свързано със скелет 95, е извършено след изгниването на дървените колове, набивани за укрепване на терена при строежа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ през 1802 г.

 

Експертизата на Института за криминология и криминалистика при МВР също потвърди, че дясната бедрена кост на скелет 95 минава „под дупката от кол“ (протокол 68/1986 г.). Дебелината на нормална бедрена кост на средновъзрастен човек е около 30-35 мм. Дупката от кол е 130 мм заедно с покриващата я бедрена кост. Това означава, че толкова е била и дебелината на набития за укрепването на терена кол - около 130 мм (13 см). Дори да оспорваме, че

 

134

 

 

бедрената кост не минава „над“ дупката от кол, не е възможно при набиването на този кол дясната бедрена кост на „сварения при строежа“ скелет да не е изместена, ако не и счупена.

 

Изводите от снимка № 9 допълват по един категоричен начин досега направените заключения по датирането на скелет 95, с едно изключително важно допълнение, а то е, че погребението е станало след пълното изгниване на коловете, набивани през 1802 г. за укрепване на терена. Отбелязано е на 12 юни 1956 г. в Дневника на разкопките, воден от Г. Джингов, че на 223 см от подовата настилка на църквата е излязла „вода“. Това означава, че целият терен под абсидата е бил в постоянна мокрота.

 

При тази постоянна влажност, съчетана с многото органически вещества, наситена с микроорганизми, набитите дървени колове са изгнили много преди препогребването на Левски през 1873 г.

 

Следва да се обърне внимание на още една съществена подробност: долната лицева част на черепа, включително скуловите и челюстните кости на скелет 95 са разрушени още при откриването им с удар от копач. Споменаваме тази съществена подробност във връзка с писаното от археолога Стамен Михайлов в научната публикация за разкопките на църквата „Св. Петка Самарджийска“, с. 175, че „всички покойници в олтара са били възрастни индивиди“, което личало най-добре от „изтърканите зъби и зарастването на някои алвеоли на извадени кътници, както и на пълното заличаване на шевовете на черепите, особено от вътрешната им страна“.

 

Нека да припомним, че втората находка, разкрита в южната половина на олтара на 31 .V. 1956 г., е скелет на мъж без глава, с други думи, твърдението в научната публикация на Ст. Михайлов за изследване на кътници, алвеоли и пр. на „покойниците в олтара“ е чиста фантазия.

 

И накрая да регистрираме още едно обстоятелство, което ще ни потрябва по-нататък при обсъждане на въпроса с дупките от колове. На снимка № 9 на скелет 95 в настоящия ѝ вид отворът на дупката при дясната бедрена кост на скелет 95 е 11 мм, а дебелината на костта 4 мм. По време на дискусията за гроба на

 

135

 

 

Левски в БАН, състояла се през февруари 1986 г., групата археолози в тази дискусия—пълномощници на АИМ, застанаха на становището, че „по време на строежа на църквата при набиването на коловете в изкопа на основите ѝ единият от тях е пронизал лявото коляно, а другият - костта на дясното коляно на скелет 95“. По-нататък се прави изводът, че „сам по себе си този факт е достатъчен, за да докаже, че скелет 95 не може да се датира в XIX век и така да се припише на Левски“. (Виж сборника на БАН „Археологически данни по спора за гроба на Левски“, изд. 1988 г., с. 208.)

 

С други думи казано, археолозите застават на становището, че щом коленните кости на скелет 95 са „пронизани“ от набиваните върху тях дървени колове, това означава, че скелет 95 е сварен от строежа на църквата през 1802 г. и е постар от него (остатък от ранновизантийско гробище според Ст. Михайлов).

 

Предоставям на читателя, разглеждайки снимка № 9 на скелет 95, сам да установи на коя от двете бедрени кости костта над дясното коляно е пронизана, т. е. пробита? Възможно ли е 11-сантиметров дървен кол да прониже 4-сантиметрова бедрена кост и да остане дупка, а костта да се запази в същото положение, в което е „пронизана“?

 

Последното важно обстоятелство, на което следва да се обърне внимание, това е съотношението между дупката от кол отдясно на дясната бедрена кост, и особено факта, че тази дупка преминава отчасти под костта. Ясно е при това положение, че дървеният кол, оставил следата си до и под дясната бедрена кост, е бил отдавна изгнил, когато е било извършено погребението, свързано със скелет 95, и следователно той може да бъде на Левски.

 

Поместваме на с. 137 фотокопие 9-А на снимка № 9 с подчертани в нея заслужаващи внимание детайли.

 

Най-важното за снимка 9, както имахме случая да се убедим, е, че тук археолозите са попаднали на един детайл при заснемането на скелет 95 заедно с дясната му бедрена кост, който взривява намерението им да датират скелета като „ранновизантийски“. Това е поради факта, че дясната бедрена кост

 

136

 

 

Фотокопие 9-А

 

 

лежи, макар и отчасти, върху следата от изгнил дървен кол, забит на това място при укрепването на землистия терен в северната полудъга на олтарната основа.

 

При увеличението на този детайл (съотношението между дупката от кол и бедрената кост) става неумолимо ясно, че погребението, свързано със скелет 95, е извършено много след изгниването на кола, употребен при преизграждането на църквата „Св. Петка Самарджийска“ през 1802 г.

 

Другата, не по-малко ценна информация от снимка 9 ясно

 

137

 

 

личи на фотокопие 9-А, на което след профилирането на отделните каменни блокове от сухата зидария на подпрестолната основа се установява без усилие, че дясната раменна кост на скелет 95 е положена непосредствено до тази основа, така че същата кост и дясната страна на черепа на скелет 95 се допират до най-долния ред от сухата зидария на подпрестолната основа. Няма съмнение, че ако подпрестолната основа беше градена при наличието на допрелия се до нея скелет 95, той щеше да бъде стъпкан и не би останал в такъв точен порядък с многобройните му кости и костици.

 

Нов момент в тази снимка е, че двете дупки от изгнили колове край бедрените кости на скелет 95 са вече запушени с бяла хартия, за да бъдат по-добре запазени. Особеност в снимката, която заслужава по-съсредоточено внимание, е бялата запушалка на дупката от кол вдясно от дясната бедрена кост. Вижда се, че запушалката е била подвряна под костта, както си личи от рязко отсечения край на допирателната с тази кост.

 

На тази снимка най-добре се вижда как двете бедрени кости на скелет 95 се „губят“ в купчината пръст под „банкета“ на абсидната основа. Дясната бедрена кост е заровена до коленните капачки, лявата малко по-нагоре, но и двете са в свареното при откриването им положение, без да личи каквото и да било разместване или „пронизване“.

 

На снимка № 10 се вижда доста широка ивица от „банкета“ при абсидната основа с характерните извивки на „козирката“, забелязва се много добре и елипсовидният камък върху покривната плоча и около него други, по-дребни камъни и буци пръст - достоверно указание за хоризонталното положение на 30-сантиметровото уширение на основата в най-долния ѝ край, наричано в скиците на арх. Бобчев „долен банкет“ или „стъпало“.

 

(Виж и фотокопие 10-А от снимка № 10 с подчертани детайли.)

 

138

 

 

ФИГ. 10 — СНИМКА НА СКЕЛЕТ 95 С ДВЕ ДУПКИ ОТ КОЛОВЕ. ЗАПУШЕНИ С ХАРТИЯ

 

ФИГ. 10-А

 

139

 

 

ФИГ. 11 — СНИМКА НА СКЕЛЕТ 95. ФОТОГРАФИРАН ОТКЪМ ЧЕРЕПА

 

Много важна особеност на снимка № 11 на скелет 95 е, че той е заснет, след като каменният блок, наричан от Бобчев в неговите скици „блок мергел“, употребен за основа на престолната колона, е бил освободен от налепените върху него по-дребни камъни, споени е хоросан, и той остава в монолитната си форма.

 

След свалянето на облицовъчния пласт от дребни камъни от „блока мергел“ в терена, където са били вкопани най-долните от тях, остава следата им, която води дори до черепа на скелет 95, а това е едно безспорно указание, че главата на покойника, свързан с погребението па скелет 95, се е допирала до основите па светия престол.

 

Привличаме за кой ли път вниманието на читателя към

 

140

 

 

този документиран и в снимка № 11 факт, за да потвърдим направения от предишните снимки извод, че пълната близост на черепа и дясната раменна кост до основата на светия престол изключва възможността скелет 95 да е бил сварен при строежа на църквата. При непосредственото му разположение до основата на светия престол той неизбежно би бил унищожен. (Виж фиг. 11-А).

 

Втората изключителна ценност на снимка 11 е в това, че водещият Дневника на разкопките през май-юни 1956 г. Георги Джингов е измерил неговата дълбочина. В записката на дневника, т. е. „Бележника“, а също и в неговия препис, наричан „Дневник“, на 31 май е отбелязано, че „долният ръб на олтарния камък (№ 44)... достига на дълбочина 55 см от тухления под на олтара“ (с. 44-45 от дневника).

 

За черепа на скелет 95, а отчасти и за горната част на гръдния му кош със сигурност може да се твърди, че те са на същото равнище, на каквото е и долният ръб на олтарния камък. С други думи казано, че те се намират на дълбочина 55 сантиметра от тухлената настилка в олтара.

 

Известно е, също от дневника на разкопките, воден от Г. Джингов, както и от неговия препис, че дълбочината на скелет 95, измерена от археолозите на 31 май 1956 г., е 75 см от тухлената настилка на олтара. Възниква въпросът коя мярка на Джингов е по-вярната?

 

При решаването на този въпрос ще се позовем в случая на скицата на арх. Бобчев от 1 юни 1956 г. (фигура № 2 в настоящия сборник). В тази скица - както вече обсъдихме - дълбочината на скелет 95 е определена на 65 см, мерено от тухлената настилка на олтара. Арх. Бобчев не е изобличен по време на спора за гроба на Левски в никаква неточност, така че дълбочината на скелет 95 (поне в горната му част) може да се приеме, че възлиза не на 75, а на 65 см.

 

Възможно е Г. Джингов да е мерил дълбочината на скелет 95 в долната му част и ако гробната яма е под наклон, мярката му да е точна. Възможно е тази мярка да е съзнателно увеличена, за да бъде тя в съзвучие с версията на Ст. Михайлов, че скелет 95 е бил „затиснат“ от основите на олтарния зид. При наличието на снимка 11 обаче няма съмнение, че поне за горната част на скелет 95 и специално за черепа му

 

141

 

 

Фиг. 11-А с профилирани детайли

 

 

със сигурност може да се твърди, че е на равнището на долния ръб на подолтарния камък на „блока мергел“, т. е. 55 сантиметра. Определената от арх. Бобчев дълбочина на същия - 65 см от тухлената настилка на олтара, се отнася, както се вижда от скицата му от 1 юни 1956 г., за средата на скелета. (Виж фигура 2.) Това означава, че скелет 95 е бил под лек, макар и незначителен наклон. Археолозите опоненти винаги са отричали, че скелет 95 е бил под наклон и ако това е наистина така, дълбочината на скелет 95, измерена от Г. Джингов на 31 май, а именно 75 см от тухления под на олтара, явно е преувеличена с оглед версията на Михайлов за свареното от строежа на църквата „ранновизантийско“ гробище. Спокойно може да приемем при това положение за най-прецизна мярката за дълбочината на скелет 95, фиксирана в скицата на арх. Бобчев - 65 сантиметра (за средата на скелета), мерено от тухлената настилка на олтара.

 

След току-що приведените данни, като се знае, че дълбочината на абсидната основа е 85 см, веднага става ясно, че скелет 95 е бил намерен на 20 см по-високо от най-долния ръб на абсидната основа, а не „под“ нея,

 

142

 

 

каквато е поддържаната от Ст. Михайлов и неговите съмишленици официална версия.

 

Снимка 11 на скелет 95 е сгоден случай за разрешаването на още един възникнал по време на дискусията за гроба на Левски в БАН през февруари 1986 г. въпрос. В официалното изложение от името на Археологическия институт, съставено от петимата негови пълномощници, а именно старшите научни сътрудници Магдалина Станчева, Георги Джингов, арх. Стефан Бояджиев, Димитър Овчаров и мл. н. сътрудник Станислав Станилов, е изразено следното становище за скелет 95:

 

„При направата на този гроб крайниците на покойника са били положени отчасти върху разрушения античен зид, като са наместени вероятно с удълбаване или изравняване на легло за тях. Подобни случаи са известни в некропол около църквата „Св. Спас“. (Виж сборника на БАН „Археологически данни по спора за гроба на Левски“, 1988 г., с. 212.)

 

Известно е, че горният ръб на „разрушения античен зид“ съвпада напълно с долния ръб на абсидната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“, находящ се на 85 см дълбочина от тухлената настилка на олтара. Ако приемем за вярно, че строителите на църквата „Св. Петка Самарджийска“, след като са попаднали на скелет 95, са решили не само да го запазят, но и да преместят, долните му крайници“ на по-удобно за тях „легло“ в античния зид, необяснимо е как са успели да направят това, след като е доказано, че скелет 95 заедно с всичките му стотици кости и костици е намерен на 20 см по-високо от долния ръб на абсидната основа, все едно и също - от „античния зид“?

 

Проблемът си остава, дори ако приемем мярката за дълбочината на скелет 95, измерена от Джингов (75 см от тухлената настилка на олтара). И при това положение той (скелетът) е бил на равнище с 10 см по-високо от това на античния зид.

 

Все едно дали скелетът е бил свален с 10 или 20 см до равнището на „разрушения античен зид“, за да бъдат положени крайниците му на по-удобно, дегло“, трябвало е да се пренаместят и останалите части на скелета с неговите около 3000 кости и костици и да се подредят така идеално, че както на първата,

 

143

 

 

така и на всички следващи снимки на скелет 95 да не личи телепортирането му на по-долното ниво.

 

И още едно чудо: след като зидарите на църквата „Св. Петка Самарджийска“ наместват двете бедрени кости върху каменния античен зид, за да им направят, легло“, те забиват отгоре им два дървени кола и ги пробиват, макар да са вече върху зида.

 

Последното чудо е най-интригуващо: тези главоломни операции, свързани с преместването и на целия скелет № 95 на новото, по-ниско ниво, не му се отразяват нито на косъм, ако съдим по изрядната цялост на същия, отразена във всичките му снимки.

 

Няма да разисквам тука въпроса кои ще са тези луди строители от 1802 г., които да запазят изровени кости, все едно от кое време са те, и да ги презакопават и „наместват“ в специално направено за тях „легло“? Що за нагорещени въображения са тези, които могат да съчинят подобна дивотия и да я лансират като напълно сериозна научна версия? Отчайващо е, но да продължим.

 

Спрях се, макар и накратко, на този твърде неудобен за археолозите въпрос, за да имат представа читателите за научното равнище на участващите в спора за Левски хабилитирани старши и младши научни сътрудници.

 

Най-точната дума, отговаряща на поведението им в случая, е гавра със собствената им наука. Точно каквато гавра е и облеченото в писмена форма становище, за което вече стана дума, че е възможно две бедрени кости от по 4 см дебелина да бъдат „пронизани“, пробити от набиваните върху тях дървени колове с диаметър 12 см и да останат в тях „прорезаните“ дупки (с. 208 от цитирания сборник).

 

Налагащите се дотука изводи са, че снимка 11 на скелет 95 с разположения до него „олтарен камък“ е едно пряко потвърждение на дълбочината на скелет 95, определена в скиците на арх. Сава Бобчев - 65 см от тухлената настилка в олтара, т. е. с 20 см по-високо от дупката за сместване на долните крайници на скелета в абсидната основа.

 

144

 

 

ФИГ. 12 — СНИМКА НА ДЯСНАТА БЕДРЕНА КОСТ НА СКЕЛЕТ 95 С ДУПКАТА ПОД НЕЯ

 

 

Снимка № 12 не бе сред официално връчените за нуждите на дискусията от февруари 1986 г. в БАН. Тя бе открита от скулптора Бенчев при извършената на 14.11.1986 г. проверка съвместно със сътрудничката на акад. Н. Тодоров — Р. Радева, във фотоархива на БАН след възникналите съмнения за манипулирането на въпросния архив.

 

Снимката е странна. При внимателно разглеждане се забелязва малка част от десния край на тазовата кост на скелет 95 и дясната бедрена кост на същия, която пресича разположената вдясно от него и отчасти по него дупка от дървен кол. Дясната бедрена кост се губи под насрещната каменна плоча от „банкета“ на абсидната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“. Личи си по качеството на снимката, че е направена набързо от човек, който е схванал значението на въпросния детайл и затова е съсредоточил вниманието си само върху него, а не върху скелета. Въпросният детайл повтаря всъщност изображението на дупката от кол в снимка № 9 па скелет 95, разположена до и отчасти под дясната му бедрена кост. Само че тук с поголяма яснота се забелязва, че дупката дупката от кол продължава и под костта. (Виж фиг. 12-А и 12-Б.)

 

145

 

 

Фиг. 12-А — Фотокопие от снимка №12. Фиг. 12-Б — Фотокопие от снимка № 9

 

 

Многобройните еднакви белези на горните снимки говорят, че става дума за един и същи обект - дясната бедрена кост на скелет 95, преминаваща през дупка от кол.

 

Значението на снимка 12 се свежда до установяването на несъмнения факт, че едно „гнездо“ от изгнил дървен кол, употребен за укрепване на терена при строежа на църквата „Св. Петка Самарджийска“, се е оказало, макар и отчасти, под дясната бедрена кост на скелет 95, което е несъмнено указание, че скелет 95 не е от погребение, сварено от строежа на църквата през 1802 г., а много след това.

 

Нищо много по-различно няма в тази снимка на скелет 95 с едно изключение: на нея личи с особена яснота, че черепът на скелета се допира до подолтарната основа, а дясното рамо лежи върху един от камъните на нейната основа. И двете тези обстоятелства говорят за едно и също, че ако скелет 95 беше сварен от строежа на църквата и специално - на подпресголнага основа, неговата цялост не би могла да бъде запазена. (Виж фиг. 13-А и 13-Б.)

 

146

 

 

ФИГ. 13 — СНИМКА НА СКЕЛЕТ 95, ПРЕДИ ПОДПРЕСТОЛНАТА ОСНОВА ДА БЪДЕ „СЪБЛЕЧЕНА“ ОТ КАМЕННАТА ОБЛИЦОВКА

 

 

Освен това снимка 13 е много характерна за абсолютно небрежното водене на разкопките и опазването на находките. Вече знаем, че при откриването на скелета на 30 май работник разбива с кирката си черепа на скелет 95, въпреки че Ст. Михайлов и неговият помощник Джингов са били предупредени, че в олтара се очаква да се натъкнат на гроба на Левски, така че на 30 май е могло да работят не вече с кирка и лопата, а с огрипка и четка. Но двамата археолози не вземат никакви предохранителни мерки и така се стига до разбиването на черепа, както се вижда от счупването му, изобразено на досега показаните снимки. Тази фатална за датирането на скелет 95 повреда, която разрушава лицевите кости, не стряска „разкопвачите“ и в следващите часове нов удар, нанесен с ръка или с крак, откъртва нови части от черепа на Левски. (Виж снимка 13-А.)

 

147

 

 

Фиг. 13-А. Фиг. 13-Б

 

 

Небезинтересно е във връзка със скелет 95 да си припомним някои подробности, свързани с разкопките в олтара, отбелязани в дневника на 29 май 1956 г. Ето и записката в дословния ѝ вид:

 

„Продължават изкопите в олтара. Чернозем, в левия край на олтара - опушени парчета от антични тухли и камъни („Гр. В“), в куп, на дълбочина 70 см под каменната настилка.

 

В левия край на олтара отляво на престола е разкрит на другия ден скелет 95. Купчето камъни и парчета антични тухли са били опушени при ваденето им от олтарната основа, за да се направи дупка за сместване на долните крайници на скелет 95. Погребваните не са могли да си позволят да осветят църквата, докато копаят в олтара. Най-логичното е в случая да са били загасени всички светлини и с една по-дебела горяща свитка от свещи или пък от борина да се е осветявало къртенето на дупката и ваденето от градежа на основата на отделните опушени камъни и парчета от тухли. И понеже камъни не се слагат върху гроб, те са били отделени в куп и сложени встрани от гробната яма.

 

Ако камъните от „Група В“, както са описани в дневника, бяха заведени в инвентарната книга на музея и запазени в неговата

 

148

 

 

колекция, напълно възможно би било след избухването на спора те да бъдат „идентифицирани“ дали са от абсидната основа откъртени, привнесени и пр. За съжаление всичко е било подчинено на едно категорично намерение от разкопките в „Св. Петка Самарджийска“ да не бъде оставена никаква следа.

 

ФИГ. 14 — СНИМКА НА ЮЖНАТА ПОЛУДЪГА НА АБСИДНАТА ОСНОВА НА ЦЪРКВАТА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“, НА КОЯТО СЕ ВИЖДАТ В ЛЕВИЯ КРАЙ (ПО СРЕДАТА) ДВЕТЕ БЕДРЕНИ КОСТИ НА СКЕЛЕТ 95

 

149

 

 

Снимката е от засекретената колекция на археолога Стамен Михайлов, лошото ѝ качество изисква повече внимание, за да се различат в десния ѝ край (по средата) двете бедрени кости на скелет 95. Фотографията е вероятно от 13 юни 1956 г.

 

Два са главно интересните факти, които документира тази снимка. Първият е, че на нея се вижда „като на длан“, че фугите между едрите камъни от градежа на абсидната основа отвътре са измазани с хоросан, а това обстоятелство е определящо при решаването на въпроса как е започнал строежът: дали в „темели“, или на предварително разчистена площадка, до нивото на античния зид, на който стъпва южната полудъга на абсидната основа. Вътрешното измазване на фугите на зида в южната полудъга на абсидната основа е недвусмислено указание, че се е работило отвътре на открита площадка, а това е безспорно указание, че ако скелет 95 беше сварен при полагането на абсидната основа през 1802 г., той щеше да бъде напълно унищожен.

 

Този факт междувпрочем беше потвърден и на дискусията по спора за гроба на Левски от архитектите Мушанов и Бояджиев. (Виж Сборник 88, с. 286.)

 

Вторият интересен факт от снимка 14 е попадналото в обектива на фотографа изображение на двете бедрени кости на скелет 95 с една дупка в средата (левият край на снимката, по средата). Изображението не е много качествено, но костите се виждат успоредни една на друга, без следи

 

Фиг. 14-А

 

150

 

 

от каквито и да било размествания или повреди. (Виж увеличения детайл на фотокопието на сн. 14 - фиг. 14-А.)

 

За тези именно бедрени кости Джингов и Михайлов твърдяха, че са „счупени“ при набиването на дървените колове върху тях - „едната под коляното, другата - малко над него“. (Стенограма, т. И, с. 82.) Джингов по време на обсъждането в БАН изказа съжаление, че най-важната снимка я няма - „снимката от дупките, които минават през краката“. (Стенограма, т. 1, стр. 54.) И понеже от долните крайници на скелет 95 са разкрити само бедрените кости, явно е, че говорейки за „краката“, Джингов е имал предвид двете бедрени кости на скелет 95, същите, които на снимка 14 са непокътнати.

 

Когато развиваха своите мисли по пробиването на бедрените кости от „напукваните“ „върху“ тях дървени колове, археолозите не съобразиха - както стана вече дума - едно съвсем елементарно обстоятелство, че кол е дебелина 120 мм, ако попадне върху бедрена кост е обичайна дебелина 33,5 см, няма да я „пробие“, а просто ще я отмести или счупи. На снимка 14 обаче подобно нещо не се забелязва.

 

На снимка 14 се вижда е особена яснота, че двете бедрени кости на скелет 95 лежат върху пръстта на неразкопания терен, а не върху камъните на „античния зид“, където според петимата пълномощници на АИМ им е било приготвено „легло“.

 

На снимката се вижда също така, че „античната стена“ се отбива вдясно от зоната, в която се намира погребалната яма на скелет 95.

 

Сега е време читателят отново да погледне и снимка 7 на скелет 95 е двете бедрени кости на скелет 95 и двете дупки от колове край тях и да си отговори на въпроса: възможно ли е тези две бедрени кости да лежат върху удълбани за тях „легла“ в лежащия под тях каменен античен зид и в същото време на същото място да са набивани дървени колове за укрепване на терена? Много естествено е, че ако под очертаващите се дупки от колове имаше римски зид, тяхното забиване (ако беше възможно) щеше да е съвършено безсмислено.

 

Като последен довод, че античната стена няма допирателни точки с гробната яма на скелет 95, ще посочим и скицата на арх. Бобчев от 12 юни 1956 г., в която е ясно отбелязана

 

151

 

 

дистанцията между погребалната ниша, където са били сместени долните крайници на скелет 95, и нарисуваната от арх. Бобчев „антична стена“.

 

На същата скица е отбелязано освен това и с думи, че между сводестата погребална ниша и античната стена има „пръст“.

 

(Виж фигура 3, скицата на арх. Бобчев от 12 юни 1956 г.)

 

Важността на снимка № 14 е всъщност причината за засекретяването ѝ от археолога Ст. Михайлов, защото тя категорично опровергава две от легендите, съчинени от петимата пълномощници на АИМ: първо, че двете бедрени кости са пробити от набивани върху тях дървени колове и - второ: че те лежат върху легло, продълбано от строителите в античния зид.

 

(Виж и фиг. 14-А с по-ясно маркирани детайли.)

 

Тук има още една изненада за търсачите на истината, а това е, че на снимката ясно е очертана границата между основите на олтара в южната им полудъга и тази основа много добре се различава от носещия я „античен зид“, който свършва преди двете бедрени кости на скелет 95, т. е. преди „прокопаната в северната полудъга на олтара „погребална ниша“.

 

Поместваме тази снимка веднага след снимка № 14, защото и на двете е заснета южната полудъга на абсидната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ заедно с преминаващия под нея „античен зид“. Разликата между снимка 15 и 14 е, че на снимка 15 не е заснета гробната яма на скелет 95, но в замяна на това много ясно са разграничени 85-сантиметровата абсидна основа в южната ѝ полудъга и преминаващата под нея (в долната част на снимката) „антична стена“. В тази част от олтара не е имало нужда от укрепването на терена чрез набиване на дървени колове, защото абсидната основа там стъпва направо върху античната стена.

 

В тази част на олтарната основа „банкетът“ (уширението) на стената в най-долния ѝ край е извършен чрез издадени

 

152

 

 

ФИГ. 15 — СНИМКА НА ЮЖНАТА ПОЛУДЪГА НА ОЛТАРНАТА ОСНОВА НА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“

 

 

напред едри каменни блокове, положени направо върху античната стена.

 

Най-важната особеност на снимката е, че тук си личи е пределна яснота старателното измазване на фугите между отделните каменни блокове, като в горния край на олтарната основа измазването е цялостно и поради това най-горният ред моделирани каменни блокове от абсидната основа поотделно не личат.

 

Тука ще повторим казаното вече по други поводи, че вътрешното измазване на олтарната основа е най-достоверно показание, че тя е градена не в „темел“, а при разчистена площадка е напълно свободен достъп отвътре. Това означава, че ако скелет 95 е бил сварен от строежа на църквата, при разчистването на терена до нивото на античния зид от него не би останало нито следа, защото скелет 95 е бил открит с 20 см по-високо от равнището на античната стена, респективно - на разчистената строителна площадка.

 

153

 

 

ФИГ. 16 — СНИМКА НА СЛЕДИТЕ ОТ ИЗЕНИЛИ ДЪРВЕНИ КОЛОВЕ, НАБИВАНИ В ЗЕМЯТА ЗА УКРЕПВАНЕ НА ТЕРЕНА В СЕВЕРНАТА ПОЛУДЪГА НА АБСИДНАТА ОСНОВА В ЦЪРКВАТА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“

 

 

Тук поместената снимка формат 17,5 на 12,5 см е също от колекцията на 19-те снимки, правени по всяка вероятност от археолога Ст. Михайлов с любителски апарат и задържани в неговия личен архив до средата на 1989 г., когато са били иззети от органите на Държавен и народен контрол.

 

На гърба на снимката има саморъчен надпис от Ст. Михайлов.

 

На снимка № 16 дупките (гнездата) от колове не личат добре, виждат се по-ясно на увеличеното копие от същата снимка, където личи бялата ивица на абсидната основа (по средата на снимката), а в долния ѝ край - земята с наръсени под нея тъмни овални петна от запазените дупки на изгнилите дървени колове, употребени при строежа на църквата за укрепване на землистия терен под северната полудъга на абсидната основа.

 

154

 

 

Тука ще припомним, че дървените колове с дебелина 12 до 15 см са набивани през 20 см в шахматен ред, както вече знаем от скицата на арх. Бобчев от фигури № 2 и 3. Коловете са били оставени да стърчат с около 25 см, а между тях са набивани камъни и тухли, заливани след това с хоросан и покривани с по-едри плоски каменни плочи. Върху този първи пояс на абсидната основа с широчина 85 см и височина 25-30 см е изградена останалата ѝ част с дебелина 55 см и обща височина заедно с уширението в долния край на основата - 85 см.

 

При това положение вертикалното сечение на абсидната основа би изглеждало като обърната надолу буква „Г“. С други думи казано, абсидната основа в най-долната си част е изпъквала навътре към олтара с 30 см и това уширение в скиците на арх. Бобчев е наречено „банкет“ или още „стъпало“.

 

За да се открият дупките от колове на снимка 16, трябвало е преди това да бъде извадено „стъпалото“. Това според Дневника на разкопките е направено на 8 юни 1956 г., когато скелет 95 е бил изваден от гробната му яма, с изключение на бедрените му кости, и археолозите са могли да продължат сондажа в дълбочина. Текстът гласи: „В олтара се разчистват основите. Откриват се дупки от фундиране. Извади се стъпалото и се разчисти пръстта под същото... Извади се част от скелет(а) с черепа“ (95). (Виж и увеличеното копие на снимка 16, фиг. 16-А.)

 

Време е да се запитаме: защо Ст. Михайлов засекретява снимката със следите от дървени колове и я държи 32 години у себе си, далече от вниманието на спорещите от 1979 г. насам изследователи на гроба на Левски?

 

Работата е в това, че току-що цитираният текст от Дневника на разкопките относно откриването на,дупки от фундиране“ просто не отговаря на истината: дупките от фундиране край бедрените кости на скелет 95 са открити още на 31 май 1956 г. и това е зафиксирано в многобройните фотографски снимки, направени на тази дата на сензационната находка, с изключение на снимка № 6, заснета преди двете дупки край бедрените кости на скелет 95 да бъдат разровени.

 

Дупките от „фундирането“ на северната дъга на олтарната основа не само че са открити на 31 май 1956 г., но една от тях, находяща се вдясно от дясната бедрена кост на скелет 95,

 

155

 

 

се е оказала, макар и отчасти, под костта - недвусмислено указание, че скелет 95 е остатък от погребение, извършено след изсипването на дървените колове, забивани в терена при строежа на църквата „Света Петка Самарджийска“ през размирната 1802 г.

 

Ето какво са искали да прикрият археолозите! Но тогава, на 31 май 1956 г., те все още не са знаели как да го направят и особено - как да го впишат в Дневника на разкопките. Това е истинската причина да се мълчи за дупките до 8 юни, а да се говори за тях конкретно чак на 13 юни, когато е вече дадена заповед за засипване гробната яма на скелет 95.

 

Тогава именно в Дневника на разкопките е нанесен фамозният текст, че в олтара са били разкрити „още две дупки от фундирането на основите, които минават точно през крайниците (левия - коляното, а десния - малко над него).“ Веднага след това е добавено, че „започва засипването на изкопа“. С други думи, никой не би могъл да види как точно двете дупки от „фундирането на основите“ „минават точно през крайниците“. Това за двамата археолози - Михайлов и Джингов, е трябвало да се превърне оттук нататък в „съкрушителен“ аргумент, че скелет 95 е сварен от строежа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ и следователно - не може да е на Левски.

 

Един ден преди да се напише току-що цитираният текст в Дневника на разкопките, а това е 13 юни 1956 г., Г. Джингов нанася в него скица № 45, в която изобразява двете бедрени кости на скелет 95 с пробити долни краища и илюстрира по този начин бележката в дневника, която ще бъде написана на другия ден и в която ще бъде потвърдено, че дупките от фундиране „минават точно през крайниците“, което означава, че те са ги пробили (пронизали), както самият Джингов изяснява обстановката при първото обсъждане на моята книга за гроба на Левски на 14.IX. 1986 г. Изявлението му гласи: „Два от набитите в основите колове са счупили крайниците, минали са през тях и ние открихме дупките, останали след изтляването на дървото, неоспоримо доказателство, че гробът от лявата страна на олтарната трапеза е по-стар от сградата, т. е. от църквата.“ (Стенограма от обсъждането, с. 27.)

 

156

 

 

За по-голяма яснота Джингов добавя: „Ако си представим, че дървените колове поникнат, те ще минат действително през костите, т. е. ще израснат в дупките.“ (Стенограма, с. 34.)

 

За моя голяма изненада тази същата абсурдна позиция беше засвоена и от петимата пълномощници на АИМ, делегирани за дискусията в БАН от февруари 1986 г., в тяхното „Становище“, където четем черно на бяло, че „По време на строежа на църквата („Св. Петка Самарджийска“) при набиването на коловете в изкопа на основите ѝ единият от тях е пронизал лявото коляно, а другият - костта над дясното коляно на скелет № 95. (Виж Сборник с документи за гроба на Левски, изд. на БАН, 1988 г., с. 208.)

 

Изумителното в тази история е, че докато Джингов разправяше своите басни за двете пробити от дървени колове бедрени кости на скелет 95, по това време не съществуваше нито една снимка от спорната находка, а ръководството на АИМ беше вече изразило писмено становище, че „след направената проверка във фотоархива на АИМ подобни снимки не са били намерени“. С други думи, на 14.IX. 1986 г. Джингов беше сигурен, че никой не би могъл да го опровергае. Писменото становище на петимата пълномощници на АИМ обаче, депозирано за дискусията в БАН през февруари 1986 г., е било съчинявано, когато 9 броя от най-важните снимки на скелет 95 бяха вече намерени и на една от тези снимки се виждаше дори и без очила, че дупката от кол отдясно на дясната бедрена кост на скелет 95 е 12 см, а бедрената кост до нея и отчасти над нея - 4 см, така че тази кост не може да бъде пронизана от този кол, освен да я измести или счупи. Само че костта не беше нито изместена, нито счупена, както всеки е могъл да се увери, като разгледа снимка № 9 на скелет 95. За петимата професори обаче този факт не бе изиграл своята вразумяваща роля.

 

На всичко отгоре петимата пълномощници на АИМ пишат в своето фамозно „Становище“ за „набиване на колове в  и з к о п а  на основите“, което означава, че те са си въобразили, че основите на олтарния зид на църквата „Св. Петка Самарджийска“ са градени в „изкоп“, в „темел“. Това е добър повод да изясним

 

157

 

 

(2.) ОЩЕ ЕДНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ, ЛАНСИРАНО ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТ МЛ. Н. С. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ, ЕДИН ОТ ПЕТИМАТА ПЪЛНОМОЩНИЦИ НА АИМ И СЪАВТОР НА ТОКУ-ЩО ПРОКОМЕНТИРАНОТО „СТАНОВИЩЕ НА ПЕТИМАТА“

 

По време на обсъждането на книгата ми за гроба на Левски на 14 септември 1985 г. запитах Ст. Станилов би ли ми казал по какъв начин е построен светият престол на църквата „Св. Петка Самарджийска“ заедно с неговата метър и 20 сантиметрова основа, без опиращият се до престолната основа скелет 95 да бъде разрушен?

 

Отговорът на Станилов гласи:

 

„Всички знаем строежа например на крепостната стена в Плиска, която стои най-близо до мене. Изкопава се точно на ширина изкоп, траншея, която е за темел, и субструкцията се полага в него, без да се разширява встрани. Така че те (строителите) даже не са виждали черепа, когато са изкопали точно мястото и са „излели постамента“, т. е. насипали са камъните и хоросана в темела. (Стенограма от обсъждането, е. 91.)

 

Вече казахме, че надземната част на престолната колона се крепи отчасти върху фугиран градеж от тухли, който лежи върху каменен „блок мергел“ е първоначална широчина 70 см и височина 45 см. Една от особеностите на този „блок мергел“ е, че той е уширочен е по-дребни камъни с хоросанена спойка, след свалянето на които широчината на блока мергел се намалява от 70 на 55 см. Ако е вярно казаното от Станилов за изкопаването на темел при изграждане на подпрестолната основа, това би означавало, че в земята е изрязана дупка с дълбочина метър и 20 см, в нея е спуснат предварително облепеният с подребни камъни 500-килограмов „блок мергел“. А докато „темелът“ е копан, лежащият до самия му ръб скелет 95 изобщо не е бил засегнат и се по чудо запазил без никакво разместване.

 

Другата възможност е строителната площадка да е била разчистена до нивото на античния зид и „блокът мергел“ да е облицован и уширен на място, за да продължи нагоре изграждането на светия престол. Вече имахме случая да докажем,

 

158

 

 

че тази именно възможност е била използвана, като се има предвид, че голяма част от терена под северната полудъга на абсидната основа е трябвало да бъде укрепен с набиване на колове, което не би могло да бъде извършено в темел, нито пък да бъде градено уширение, „стъпка“ навътре към олтарната основа с цели 30 см широчина и това също да става в „темел“.

 

Но даже за миг да приемем, че основата на престола е градена в темел, дори само спущането на облицования камък мергел в направения изкоп би стъпкало всичко на метър от изкопа, а скелет 95 се е намирал не на метър от блока мергел, а черепът му, както е установено по снимките, се е допирал до него.

 

Има и нещо още по-куриозно: ако олтарната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ е градена в „темел“, как е било възможно южната ѝ полудъга външно да се изравни с античния зид, на който тази основа е била положена? Освен това: как е възможно цялата северна полудъга под основите да бъде укрепена със забиване на дървени колове, заздравена с блокаж, заливана с хоросан и пр. строителни операции, които предполагат изцяло разчистена площадка? И най-сетне, как е било възможно измазването на олтарната основа отвътре, ако основите, т. е. „субструкцията“ е „излята“, изсипвана в темела, а не градена камък по камък, а след това фугите между камъните подмазвани?

 

Явно е, че когато мл. н. сътрудник Ст. Станилов е правил аналогия между строежа на крепостната стена в Плиска и граденето олтар в църква, той не е имал никакво понятие от известните на всеки дори най-обикновен зидар твърдо установени традиции в църковното строителство.

 

Слава богу, на всички тези въпроси пряк отговор ни дава снимка 16, достоверно указание, че цялата северна полудъга на абсидната основа с широчина около метър е била подложена на укрепване с дървени колове, което предполага напълно разчистена строителна площадка. Първо, за да може да се „стиковат“ (изравнят) ръбовете на „античния зид“ с градежа на олтарните основи над него, и второ: да се извърши нужното укрепване с помощта на забити в земята и блокирани с камъни дървени колове.

 

Ако скелет 95 беше остатък от ранновизантийско гробище, сварен от строежа на църквата, естествено че при изравняването на строителната площадка той

 

159

 

 

щеше да бъде напълно пометен, като се има предвид, че тази площадка е с 20 см по-ниско от равнището, на което е разкрит на 30 май 1956 г. скелет 95.

 

Версията, че олтарната основа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ е градена върху предварително изравнена площадка, бе защитена и от двамата участници в дискусията за гроба на Левски в БАН през февруари 1986 г. - ст. н. с. арх. Бояджиев и ст. н. с. Георги Джингов. Констатацията на арх. Бояджиев е, че „цялата площ от вътрешността на църквата е смъкната с около 80 см по време на строежа“. (Виж Стенограма, том III, с. 92.) Същото становище изрази и Георги Джингов: „Да, смъкната е вътре на равна площ, това е вярно. Казахме, че лицата на стените са градени на открито.“ (Стенограма, т. III, с. 123.)

 

За да завършим с темата „Дупки от фундиране“, ще сумираме изказаните в различно време твърдения на археолозите относно въпросните дупки като характерни за научното им мислене.

 

Първо становище: „Дупките от колове не са запълнени с пръст“ (Ст. Михайлов, 1961, 1980 и 1982 г.).

 

Второ становище: „Дупките от колове бяха запълнени“ (Михайлов, 1961 г.).

 

Трето становище: „Горе те бяха запълнени“ (Михайлов, 1985 г.).

 

Четвърто становище: „Дупките бяха празни в горната им част“ (Джингов, 1986 г.).

 

Пето становище: „Дупките от пилоти бяха запазени“ (Джингов, 1985 г.).

 

Шесто становище: „Дупките не са били запълнени с пръст“ („Становище на петимата“, 1986 г., е. 6).

 

Къде е истината сред тази плетеница от „становища“?

 

Отговорът на този въпрос, както вече казахме, е найдобре изразен в снимка № 6 на скелет 95 и следващите снимки №№ 7, 8, 9 и пр. Този отговор гласи: Дупките от колове край бедрените кости на скелет 95 са били напълно затъпкани по време на погребението. При постепенното разкриване на 31 май 1956 г. на бедрените кости тези дупки са били постепенно отворени и след това запушени, за да не се пълнят отново с пръст.

 

160

 

 

Що се отнася до дупките в снимка 16, разкрити под стъпалото на абсидната основа, личи си, че те не са били запълнени с пръст по простата причина, че не са били докосвани след изгниването на коловете.

 

Вътрешността на църквата „Св. Петка Самарджийска“

 

 

Виждат се на преден план подовата настилка от четириъгълни каменни плочи, а на втори план засводената олтарна ниша. Снимката е от колекцията, съхранявана в личния архив на Ст. Михайлов - 19 броя снимки, иззети от органите на КДНК през лятото на 1988 г.

 

За улеснение на читателите античният зид на снимка 17 е разграничен от градежа на църквата с бяла накъсана линия, а черепът върху бялото поле показва мястото, където е била разкрита гробната яма на скелет 95, за който възниква спор, че е на Левски. Веднага ще уточним, че археолозите вписват в Дневника на разкопките, че спорният скелет 95 е „затиснат“ от олтарната основа на църквата, т. е. че „църквата е по-нова от гробовете в олтара“, „че на мястото, където се издига сега църквата „Св. Петка Самарджийска“, някога е съществувало старо гробище“.

 

161

 

 

Фиг. 17 — Източната фасада на църквата “Св. Петка Самарджийска“, София

 

162

 

 

Това са доводите на археолога Стамен Михайлов, за да датира не само скелет 95, но и всички погребения, разкрити в църквата и нейния олтар, като остатък от „ранновизантийската епоха“ (с. 175 от публикацията му „Църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София“, обнародвана 1961 г.).

 

На снимка 17 се вижда, че църквата „Св. Петка Самарджийска“ е построена върху рушевините на много стара антична или ранновизантийска постройка. Цялата работа е в това: може ли да съществува ранновизантийско гробище върху триметровите рушевини на сграда от същата епоха, и то в самия център на крепостта София, след като е много добре известно, че както в антично, така и в ранновизантийско време гробищата, наричани „градове на мъртвите“, винаги са били вън от крепостите, т. е. от „градовете на живите“, и все още не е регистрирано в научната литература изключение на това правило?

 

Знае се много добре освен това, че „градът на мъртвите“ в София е бил разположен на юг от църквата „Света София“, под сградата на Народното събрание и църквата „Св. Ал. Невски“. Там са открити не една и две гробници от антично и ранновизантийско време, но в центъра на София досега подобно нещо не е намерено.

 

Освен това останки от римската градска канализация са открити през 1932 г. в самия двор на църквата „Св. Петка Самарджийска“, както личи от тук приложеното фотокопие от плана, съставен от софийския градски инженер Ст. Покровски на тези останки. (Фигура 17-А и 17-Б.)

 

Част от глинените тръби на римската улична канализация за течащи и обратни води са разкрити и по време на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ през май-юни 1956 г. по цялата подолтарна площ на църквата „Св. Петка Самарджийска“. (Виж записката в Дневника на разкопките от 11 юни 1956 г.) Това съвпадение с разкритието на инж. Покровски говори съвсем определено за неговата достоверност и то изключва съвместимостта на градската водопроводна система с каквото и да било гробище и особено гробища от античната или ранновизантийската епоха.

 

И още един последен довод: В своята публикация от 1961 г. на разкопките в „Св. Петка Самарджийска“, извършени през май-юни 1956 г., Ст. Михайлов пише на с. 170 следното:

 

163

 

 

Фиг. 17-А / Фиг. 17-Б

 

 

„На дълбочина 0,35 см под тухлената настилка в наоса се показаха основи на зидове от римска Сердика. Тези зидове бяха изследвани на дълбочина 2,03 м от найгорната им част. На тази дълбочина се появи много подпочвена вода и сондажът трябваше да бъде преустановен. Горната част на тези основи (на дълбочина 1 метър

 

164

 

 

от тухления под) беше засипана с пръст, наситена с късни материали - от последните години на турското робство.“ (Ст. Михайлов, публикация от 1961 г., с. 170.)

 

А сега обърнете внимание на едно друго обстоятелство, регистрирано в Дневника на разкопките, а то е, че „нито един от гробовете и гробните ями, намерени вътре и вън от църквата „Св. Петка Самарджийска“, не надминава по дълбочина фиксирания от Ст. Михайлов еднометров „хоризонт“, наситен с късни материали от последните години на турското робство“. За какви „ранновизантийски“ гробове може да става дума в такъв случай?

 

Несъмнено е при тези доводи и доказателства, че версията за съществуващо старо, ранновизантийско гробище под църквата „Св. Петка Самарджийска“ е чиста измислица на археолога Ст. Михайлов, съчинена за да отклони датирането на спорния скелет 95, че може да е на Левски.

 

Неслучайно в научната литература досега не съществува нито едно указание за наличието на следи от късноантично или ранновизантийско гробище в самия център на крепостта Сердика, и то върху рушевините на сграда от същата епоха.

 

ФИГ. 18 — СНИМКА НА СКЕЛЕТ 14-А - КОРЕКТИВ НА ДНЕВНИКА НА РАЗКОПКИТЕ ОТ МАЙ-ЮНИ 1956 Г.

 

165

 

 

В записката от 25 май 1956 г. в бележника на Джингов е записано, че в изкопа край южната стена на църквата отвън на дълбочина 170 см е било открито „цялостно погребение“ (14-А). Добавено е още, че , Долната част (на крайника) е счупена по-рано“. (Виж „Бележника“, с. 10/101.)

 

В преписа на „Бележника“ има една-единствена добавка към току-що цитирания текст, която гласи: „Погребението е извършено по източноправославен обичай, в легнало положение, с главата на запад и скръстени ръце.“ (Препис на бележника, записката от 25 май 1956 г.)

 

И двете споменати записки са съпроводени със скица № 2, на която виждаме нарисуван скелет 14-А възнак със скръстени ръце на гърдите, указание, че същият е погребан по християнски обичай, т. е . че погребението е редовно, а не криминално. (Виж скица № 2).

 

При сравнението на скица № 2 със снимка № 18 на скелет 14-А се вижда достатъчно ясно, че скелетът на снимката лежи не по гръб, както е на скицата, а по корем, а ръцете му не са скръстени на корема, защото изобщо ги няма. Освен това от снимката се вижда, че от долните крайници на скелета са счупени не единият, а и двата. На снимката се вижда тилната част на черепа, а не лицевата му част заедно с очите и устата.

 

Изводите от току-що направеното сравнение са, че погребението не е „цялостно“ и в никакъв случай не е „редовно“, нито пък е извършено по източноправославен обичай. То е явно криминално, трупът е изтърсен в ямата, без погребваните да са се интересували дали е по гръб или по корем и т. н.

 

Възниква въпросът защо е извършена тази късна поправка, засягаща положението на скелет 14-А? Поправката е извършена по време на преписа, много след приключването на разкопките, за да илюстрира идеята на Ст. Михайлов, че на мястото, гдето сега се издига църквата „Св. Петка Самарджийска“, някога е съществувало старо гробище. Петте зидани гробници, разкрити навънка и вътре в църквата, заедно е погребенията в олтара, в това число и свързаното със скелет 95, „анблок“ са отнесени отСт. Михайлов към „ранновизантийската епоха“. (Виж „Църквата „Св. Петка Самарджийска“ от Ст. Михайлов, Сборник в чест на Карел Шкорпил, с. 175.)

 

166

 

 

Ето защо е било необходимо на археолозите погребението на скелет 14-А да бъде обявено напук на действителните факти за „цялостно християнско погребение“, т. е. остатък от ранновизантийско гробище, използвано по-късно и от българите.

 

 

(3.) ОТКРИВАНЕТО НА СКЕЛЕТ 95

 

Откриването на скелет 79 е отбелязано в записката от 31 май на бележника, воден от Г. Джингов, където четем: „В южната част на абсидата изкопът стигна дълбочина 110 см. В ъгъла се откри една част от (цялостно?) погребение - 120 см. Черепът остава под каменната настилка. Почисти се частично и се снима. При разкриването и почистването се събраха кости, между които и животински зъб (№ 42).“

 

Единствената разлика на току-що цитирания пасаж за откриването на скелет 79 в преписа на бележника е, че скобите и въпросителната след думата „цялостно“ са премахнати. С други думи казано, преписваните са приели, че погребението, разкрито в южната част на олтара, е „цялостно“, т. е. нищо не му липсва, независимо че главата на скелета не е открита нито на тази дата, нито по-късно.

 

Обявяването на погребението на скелет 79, „Обезглавения“, за „цялостно“ е с цел да се причисли и то като остатък от „ранновизантийско гробище“ в съзвучие с фикс идеята на Ст. Михайлов, че църквата „Св. Петка Самарджийска“ е строена върху това същото гробище. В името на тази идея се прави на 5 юни още един компромис със скелет 79 - „Обезглавения“, разкрит в южната половина на олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“. Пасажът, посветен на този компромис, е един и същи и в бележника, и в преписа:

 

В олтара: Продължи разкриването на погребението в частта му под каменната настилка (В-1). На 103 см под каменната настилка вдясно от скелета при лявото рамо се намериха начупени кости в куп (С), между които череп, кост от челюст с два зъба и отделен зъб, по-малък, от стар гроб (№ 66). Черепът на скелета не се намери.

 

В преписа на дневника липсва само думата „от стар гроб“, но явно идеята на водещия дневника и неговия наставник е,

 

167

 

 

Фиг. 19 — Снимка на скелет 79 („Обезглавения“)

 

168

 

 

че купчето кости от „по-стар гроб“, включително череп, кост от челюст и т. н., са предназначени да „документират“ друго, по-предишно погребение в гробната яма, където е открит скелет 79, на „Обезглавения“. Костите от това погребение са събрани и „подслонени“ при погребването на „Обезглавения“, като са сложени - както е обичайно за подслонените кости - „при лявото (му) рамо“. По този именно начин гробната яма, където е разкрит скелетът на „Обезглавения“, минава и тя като остатък от свареното от строежа на църквата „ранновизантийско гробище“.

 

Всичко добре, ако не бяха се намерили снимките от фотографирането на скелет 79 на 31 май 1956 г. Тези снимки са достатъчно ясни, за да се види без никакво усилие, че върху левораменните кости на скелет 79 не личи описаната в Дневника на разкопките „купчина“ от кости от по-стар гроб. Купчината е направо плод на разпаленото въображение на Ст. Михайлов и Джингов. (Виж фиг. 19 на с. 168.)

 

Редом със снимка 19 на „Обезглавения“ поместваме подолу и снимка 19-А на същия скелет с една само много съществена разлика, че на нея личат отляво на скелета в гробната му яма 6 (шест) овални дупки точно над раменните кости на скелет 79. В Дневника на разкопките е отбелязано, че в гробната яма са намерени и овъглени парчета от дърво, явно става дума за овъглени дървени пръти, забити по всяка вероятност по време на погребението на „Обезглавения“ над тялото му вместо ковчег.

 

Фигура 19-А е свързана и със следващата снимка 19-Б. Тя представлява южната вертикална част от гробната яма на скелет 79. В нея се забелязват доста на брой трапчинки, подобни на петте броя в купчината пръст в погребалната ниша, където са били сместени долните крайници на скелет 95. Изказахме вече предположението, че трапчинките в гробната яма на скелет 95 са от сложената върху покойника рогозка вместо погребален покров. Вероятно от подобен погребален покров са и редуващите се кухини по стените на гробната яма на скелет 79 - снимка 19-Б.

 

Всичко това говори за един и същи стил в погребването на скелет 95 (на Левски) и на „Обезглавения“, указание за приемственост и участие и в двете погребения на едно и също лице.

 

169

 

 

Снимка 19-А. Снимка 19-Б.

 

170

 

 

 

(4.) ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА ТУХЛИТЕ — НАЙ-МАСИРАНАТА „ОПЕРАЦИЯ“ ПО ВРЕМЕ НА ПИСАНЕТО И ПРЕПИСВАНЕТО НА ДНЕВНИКА НА РАЗКОПКИТЕ В ЦЪРКВАТА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“

 

Много добре известно е, че строителните способи и материали (тухли, камъни, хоросан и пр.) са едни от най-достоверните „свидетели“ в археологията за датирането на гробни находки и особено на погребения. При разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ през май-юни 1956 г. са намерени десетки тухлени и други остатъци. Интересното е, че в нито един случай обаче тухли не са използвани за датиране на скелетите, намерени във и вън от църквата „Св. Петка Самарджийска“. Това е, защото намерените по време на разкопките тухли са били повече турски, а не ранновизантийски. Това е причина в преписа на дневника да бъде предприета специална чистка на понятието „турски тухли“. Така че най-честата манипулация, извършена от преписвана на „Бележника“, се състои в изчистването на думата „турски“, ако тя се намира пред думата „тухла“. Освен в онези случаи, когато това не би могло да бъде свързано с датирането на скелетните находки.

 

В записката например от 28 май (в оригинала на дневника) е отбелязано, че, дюд каменната зидария на южната стена на притвора“ се открива „свод от турски тухли, вертикално наредени, споени с бял хоросан“ (с. 21). В преписа на дневника (с. 27) думата „турски“ е заменена със „стари квадратни“. В оригинала (също на с. 21) е написано, че в източния край на притвора на църквата е разкрит „изграден от половинки турски тухли гроб“. В преписа „турски“ отново е подменена със „стари“.

 

На 29 май в оригинала е записано, че при изкопите в югозападния край на притвора са намерени „парчета от турски и нови тухли“ (с. 25). Същият пасаж в преписа шаси: „парчета от стари (турски) и нови тухли“, от което става напълно ясно между другото, че за Ст. Михайлов и Джингов понятията „турски“ и „стари“ тухли са напълно равнозначни (с. 28 от преписа). Към датата 29 май, един ден преди откриване на скелет 95, археолозите документират, че „стари тухли“ значи „турски“.

 

171

  

 

Една от малкото снимки на скелет 95, фотографиран откъм черепа. Близостта на най-долния ръб на олтарния камък до черепа е най-ценната информация в случая

 

 

Записката от 29 май (в оригинала на дневника - „Бележника“, воден от Джингов) започва със съобщението, че продължават изкопите над зидания гроб и се откриват „насип, пръст, парчета от турски и модерни тухли“ и т. н. (с. 25). В преписа тази информация за наличието на „турски и модерни тухли“ е изоставена. Останало е само „съвременен насип“ (с. 29).

 

В записката от 9 юни, когато се говори за гробница № 1, записано е, че се „откриват камъни и турски тухли“. В преписа обаче думата „турски“ е отново заменена със „стари“. На същата дата при описанието на подпрестолната основа е казано, че сред другите материали има и „турски тухли“, но в преписа думата „турски“ е отново заменена със „стари тухли“.

 

В записката от 9 май в оригинала на дневника намираме, че при „копаенето в дълбочина покрай основата на абсидата в северната половина при отместването на олтарния камък в чернозема“ били намерени „камъни и парчета от турски тухли“ (с. 65). В преписа отново турските тухли са заменени с неопределеното „стари тухли“ (с. 66).

 

Защо са тези, а и други преименувания на турските тухли в

 

172

 

 

„стари“? За отговора на този въпрос ни подсеща записката в първообраза на дневника от 11 юни, където е написано, че под скелета, разкрит под олтарния камък, както и върху площта на целия олтар на това ниво е бил открит „насип от дребни речни камъни, натрошени такива и парчета от стари тухли с дебелина 5 см, керемиди, глинени тръби“ и пр.

 

„Стари“ - това са добре известните ни „турски“ тухли, намерени и под нивото на подпрестолната основа на 35 см по-ниско от равнището на скелет № 95 и под равнището на останалите олтарни погребения. Ако на мястото на „стари тухли“ бе оставено равнозначното му „турски тухли“, въпросът с датирането на скелет № 95 щеше да бъде окончателно определен като по-нов от строежа на църквата и не би имало археологически доводи за отхвърлянето на възможността скелет № 95 да е на Левски.

 

В записката от 13 юни 1956 г. в първообраза на дневника отново намираме ключовата информация за датирането на скелет № 95, означен на скица № 13-А, а именно че „скелетът лежи върху парчета от камъни и стари тухли, глинени тръби и пр.“ (с. 74). Ако Джингов бе записал в дневника на 13 юни вместо „стари тухли“равнозначното му „турски тухли“, разкрити под скелет № 95, въпросът за датирането му щеше да бъде приключен и спорът за гроба па Левски изобщо не би възникнал. Това е то причината в ключовите за датирането на скелета пасажи названието турски тухли да бъде заменено със „стари“ още при писането на първообраза на дневника, за да се преосигури по този начин необходимият научен отпор срещу защитниците на версията за препогребването на Левски в лицето на арх. Бобчев и проф. Христо Гяуров.

 

По същия начин и със същата цел е завоалирано и датирането на скелета без череп, разкрит на 31 май в южната половина на олтара (инв. № 79), провъзгласен и той за произходящ от погребение, сварено от строежа на църквата. На с. 54 от първообраза намираме информацията, че след изваждането на въпросното погребение (на 7 юни) „непосредствено“ под него са били намерени „фрагменти от стари тухли“ (същите стари, т. е. турски тухли, както и под скелет № 95).

 

В пряка връзка с положението, респективно с датирането

 

173

 

 

на спорния скелет № 95 е и отстоянието му от преминаващия под абсидната основа античен зид. Той е отбелязан на скица № 45 в първообраза на дневника от 12 юни 1956 г. с широчина 35 см, докато в същата скица в преписа широчината му е 55 см.

 

Предмет на манипулация са очевидно и дупките от изгнили дървени колове, набивани при строежа на абсидната основа. Скица № 45 в първообраза, на която те са означени, е от 12 юни 1956 г. - един ден преди откриването им на 13 юни с. г., както е отбелязано това и в оригинала, и в преписа на археологическия дневник в записката от същата дата (виж Сборник 88, с. 74 от дневника и скица № 45 в първообраза). А дупките от дървени колове около бедрените кости на скелет № 95 са открити още на 31 май 1956 г.

 

Цяла книга би могло да се напише, ако изследваме всички поправки, извършени при писането и преписването на първообраза на археологическия Дневник на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“, но не е нужно: достатъчно е да добавим, че от първоначалните 56 доста подробни скици, които се намират в първообраза, при преписването 16 от тях са били „изоставени“, въпреки че са в пряка или косвена връзка с датирането на олтарните и други погребения, разкрити в църквата „Св. Петка Самарджийска“.

 

Някои от фалшификациите, извършени от Стамен Михайлов, са заложени в научната му публикация от 1961 г. (фотокопие от нея в Сборник 88 на БАН). За разлика от извършените манипулации с първообраза на дневника и неговия препис тук той отива доста по-далеч.

 

Ето и фактите:

 

Първо: За да потвърди еднопластовия характер на разкритите във и около „Св. Петка Самарджийска“ гробове, Ст. Михайлов си позволява безпрецедентния произвол да подравни дълбочините на всички олтарни погребения на 120 см под равнището на мраморната настилка на олтара, въпреки че в първообраза на дневника и в преписа те са на различни дълбочини. (Виж публикацията от 1961 г., с. 174 в Сборник 88, а също и дневника - пасажите от 30 и 31 май - дълбочините на олтарните погребения.)

 

Второ: Все в същата публикация на същата страница Михайлов пише, че дупките от дървените колове, набивани за укрепване

 

174

 

 

на абсидната основа, били „непокътнати“, а на следващата страница - обратното, т. е. че точната им дълбочина не могла да бъде измерена, „понеже са запълнени“.

 

Трето: За всички покойници в олтара в публикацията от 1961 г. се твърди, че са „били възрастни индивиди, което се виждало от добре изтърканите зъби и зарастването на някои алвеоли на извадени кътници, както и от пълното заличаване на шевовете на черепите“ (с. 175, а в Сборник 88 с. 113). От тук поместените снимки на скелет 95 се вижда съвсем ясно, че лицевата част на черепа заедно с долната и горната челюст са били напълно разрушени, така че не е имало никаква възможност да се изследват „алвеолите“ на извадените кътници и още по-малко - да се определи колко са „изтъркани“ и пр. „Самотния череп“, разкрит на 30 май, също е представлявал (според дневника) купчинка от дребни кости, а „Обезглавения“ изобщо не е имал череп, за да бъде подложен на каквото и да било „зъбно“ или челюстно изследване. С други думи, всички умувания по този повод са пълна измислица.

 

Четвърто: От първообраза и преписа на дневника се установява, че в олтарните погребения са намерени 14 находки, подходящи за датирането им, но от тях не е използвана нито една. Общо в останалите гробове са намерени 43 броя находки, но датирането им като ранновизантийски в публикацията от 1961 г. е извършено глобално само по две находки от гробове № 3 и 4, които изобщо не фигурират нито в пъвообраза, нито в преписа на дневника. (Виж Сборник 88, дневника с описанията на предметите, намерени в гробове № 3 и 4.)

 

Пето: В първообраза и преписа на дневника е записано, че гроб № 1 е отчасти изграден с тухли с размери 27/13/4 сантиметра (записката от 7 юни). А в публикацията от 1961 г. дебелината на тези тухли е поправена на 3,5 см, за да се прикрие фактът, че това може да са тъй опасните за версията на Михайлов турски тухли. (Виж с. 169 от дневника в Сборник 88.)

 

Шесто: В гроб № 2 са открити „при разчистването на скелета“ „две турски монети, едната от 1786 г., другата от 1840 г., както и други късни материали... произхождащи от последните векове на турското владичество у нас“ (с. 171), но това не е попречило на археолога да причисли и този гроб към „ранновизантийската епоха“, както всички останали.

 

175

 

 

Седмо: В публикацията на Ст. Михайлов от 1961 г. четем (на с. 173), че дясната подколенна кост на скелет № 95 е пробита и строшена от забития върху нея при строежа на абсидната основа дървен кол и той повтаря в пет по-късни публикации тоя многозначителен факт. Това не му попречи на обсъждането в БАН да се присъедини към съобщението на Джингов, че подколенните кости на скелет № 95 изобщо не са били разкривани (Сборник 88, с. 284 и следващите). И всичко това в пълна противоположност на писаното през 1985 г. от Михайлов, че от скелет № 95 „не липсва нито една кост“, че „скелетът е цялостно запазен“, т. е. заедно с подколенните му кости. (Изложение от Ст. Михайлов до в. „Литературен фронт“ от 1985 г.)

 

Въпреки тези явни по датирането на гробовете, разкрити в „Св. Петка Самарджийска“, измислици от Ст. Михайлов той е изтървал истината на две места: първия път на с. 173 от своята научна публикация, където черно на бяло се твърди, чс на дълбочина 35 см под тухлената настилка на църквата се показали основи на зидове от римска Сердика. „Горната част на тези основи, пише по-нататък Михайлов (на дълбочина 1 метър от тухления под), беше засипана с пръст, наситена с къснн материали - от последните години на турското робство.“ (Сборник 88, с. 111.) Като се има предвид (пак според признанията на Михайлов), че не е имало гроб в църквата, по-дълбок от 1 метър под тухлената настилка, напълно очевиден е фактът, че всички олтарни погребения, включително скелет № 95, са „плавали“ в еднометровия пласт от последните години на турското робство.

 

А ето и второто признание:

 

„Ако към всички тези сочещи все към една и съща епоха елементи прибавим и обстоятелството, че във и около църквата през време на разкопките, като се изключат гробниците, не се намериха никакви други материали отпреди XIV век, можем да заключим, че църквата е строена непосредствено след падането на страната ни под турско робство“ (с. 176, Сборник 88, с. 114). Това означава, че всички материали, намерени в гробните ями на олтарните погребения, произхождат от времето след XIV век и следователно скелет № 95 може да е и на Левски.

 

Наистина и дръзки, и неочаквани са различните „прийоми“,

 

176

 

 

приложени от Михайлов в неговата научна публикация, за да дозаличи следите към истинското датиране на скелет № 95, пренебрегвайки даже собствения дневник както в първообраза, така и в преписа. Това може да се обясни само с обстоятелството, че и единият, и другият, както и фотоматериалите са били в неговите ръце. При това положение той е могъл да ги манипулира без никакви рискове и морални задръжки. Липсата на такива задръжки се е разразила - както стана вече дума, с особена сила при опитите му за физическото заличаване или прикриване на всички материали - скелети, находки, полева документация и пр., за да не остане никаква възможност на евентуалните му опоненти да се доберат до истината за гроба на Левски.

 

 

(5.) ДРЪЗКАТА ИЗМИСЛИЦА СЪС СКЕЛЕТА, РАЗКРИТ ПОД ОСНОВИТЕ НА ПРЕСТОЛА

 

На 9 юни 1956 г. в бележника на Джингов четем: „Отмести се олтарният камък. В чернозема се намериха камъни и парчета от турски тухли и парчета от кости (101). Под тях - част от скелет от редовно погребение (102). В пръстта над скелета се намериха глинени съдове“ („Бележник“, с. 65).

 

Горната записка намираме и в преписа на бележника с едно само изменение, че изразът „турски тухли“ е премахнат и на негово място е написано „стари тухли“ (Дневник, с. 66).

 

А ето какво пише в записката от дневника осем дни преди откриването на скелета, под престолната основа, на 31 май 1956 г.: „Разкриха се основите на олтарния камък... Монолитният камък е положен в основа от речни камъни и тухли без спойка. Между тях се намериха парчета от турски тухли и едно парче антична (43). Също и дребни кости, които се намериха при разкриването на долния ръб на олтарния камък (№ 44). Същият ръб достига на дълбочина 55 см от тухления под на олтара. В изкопаната пръст около южната част на престола и олтара се намериха фрагменти от глинени съдове със и без глазура (№ 45) на дълбочина до 100 сантиметра под каменната настилка“ (с. 45 от преписа).

 

При най-елементарна съпоставка на двата пасажа се вижда

 

177

 

 

едно очебийно несъвпадение: на 31 май Джингов ни уверява, че „монолитният камък“, който носи подпрестолната основа, е „положен в основа от речни камъни и тухли без спойка“. Също и „дребни кости“. Откъде изникна този чернозем под престолната основа, а под чернозема - и скелет от „редовно погребение“?

 

На 11 юни четем в бележника и дневника, че на тази дата в олтара се е „доразчистило“ мястото под олтарния камък и че „под скелета, както и върху площта на целия олтар (на същото ниво) се открива насип от речни камъни, натрошени такива и парчета от стари тухли с дебелина 5 см, керемиди и глинени тръби (№ 109).

 

Това добре, но какво стана с „чернозема“, обявен на 9 юни, под който е разкрито редовното погребение?

 

На всичко отгоре ние сме видели на снимките на скелет 95 самата суха каменна зидария под „блока мергел“ в подпрестолната основа. Възможно ли е „основата от речни камъни и тухли“ под „блока мергел“ да изчезне и на нейно място да се появи „чернозем“ със заровен в него скелет от „редовно погребение“?

 

Знае се, че най-святото нещо в една църква е светият престол и че в основата на престола се слага шишенце с миро, за да може след това тя да бъде осветена. Възможно ли е точно на това място, където се слага мирото, да бъдат оставени сварените от старо погребение кости? И още един въпрос, на който отговор няма да има: възможно ли е насипът от „дребни речни камъни, натрошени такива“, „парчета от стари тухли“, „глинени тръби“ и пр. да се намира под скелет № 104, когато под него би трябвало да е пръст, ако да беше това остатък от старо гробище?

 

Загадката със скелета под престола се сгъстява на 12 юни 1956 г. В записката от тази дата и в преписа, и в дневника не се споменава нищо за скелета под престола, но изрично се отбелязва от Джингов, че на тази дата е извършено „архитектурно заснемане“ на олтара. Резултатът от това заснемане е скицата на арх. Бобчев от 12 юни, където подпрестолният камък си е на мястото и това е дало възможност на Бобчев да измери отстоянието от десния горен ъгъл на камъка, означен като „трапеза“, до „античната стена“, че е 60 см - измерване, което не би могло да бъде извършено, ако

 

178

 

 

подпрестолният камък „мергел“ не си беше на мястото. (Виж фигура 3 в началото на притурка I от настоящата книга.)

 

Че подпрестолният камък, наричан „блок мергел“, си е бил на мястото на 12 юни 1956 г., достоверно указание е, че скица № 45 на олтарната основа в „Бележника“, преномерирана в дневника на „скица 13“, е съставена на 12 юни 1956 г. В тази скица подпрестолният камък „мергел“, наричан от Джингов „олтарен камък“, си е на мястото. Нарекох това „сгъстяване на загадката“, защото в „Бележника“ и преписа, наричан ,Дневник на разкопките“, воден от Джингов, в записката от 13 юни четем изненадващото съобщение, което гласи, че „олтарният камък“ е бил поставен на мястото“. Точният израз е: „В олтара: постави се на място олтарният камък.“

 

Това се отнася за същия този камък, който забелязваме, че си е на мястото му, в скиците и на Бобчев, и на Джингов още на 12 юни. Няма съмнение, че отместването на олтарния камък на 9 юни е лъжа, както е лъжа писаното, че под него е намерен „скелет от редовно погребение“ в „чернозема“.

 

За всички скелетни находки без изключение имаме снимки, по две, по три, за някои по пет, само за „скелета под престола“ не съществува нито една. Най-достоверните преки свидетели на разкопките - арх. Бобчев и Д. Бучински - изрично твърдят в своите писмени изложения, че олтарният камък никога не е бил отместван и скелет под него не е намиран. Причината, за да бъде вписана тази лъжа в Дневника на разкопките, е да се увеличи броят на „редовните погребения“ във и около църквата „Св. Петка Самарджийска“, за да може с по-голямо основание да се твърди, че всички те заедно със скелет 95 (на Левски) са сварени от строежа на църквата „Св. Петка Самарджийска“ остатъци от „ранновизантийско“ гробище.

 

Да не обсъждаме въпроса как може скелетът под престолната основа да лежи върху насип от „камъни, тръби“ и „парчета от турски тухли“ и да се датира в научната публикация на Ст. Михайлов от 1961 г. като „ранновизантийски“. (Цит. публикация, с. 175.)

 

Ще си позволя тука да употребя една неприсъща за науката дума „качамак“. Целият подправен Дневник на разкопките е пълен с качамак от несръчни опити да се защити една поначало незащитима теза, каквато е датирането на

 

179

 

 

скелет 95 като „ранновизантийски“. Казвам „несръчни“, защото нито една от фалшификациите не е извършена перфектно, а всички носят белезите на един примитивен интелект, който, оплетен в собствените си измислици, не се досеща, че във всичките си писания, изложения и пр. веднъж работи за себе си и два-три пъти против себе си. Нещо характерно междувпрочем за цялата компания от археолози, в това число доверени пълномощници на АИМ, които положиха неимоверни и в повечето случаи - по детски несръчни усилия да потулят истината, че гробът на Левски е открит на 31 май в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“ отляво на светия престол, но гробът се е оказал политически неудобен за момента и затова костите на националния ни герой Васил Левски са били унищожени.

 

 

(6.) ПОСЛЕДНИЯТ ОПИТ ЗА ПОДПРАВЯНЕТО НА ОРИГИНАЛНИЯ ДНЕВНИК НА РАЗКОПКИТЕ В ЦЪРКВАТА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА“, НАРИЧАН „БЕЛЕЖНИК“ НА ГЕОРГИ ДЖИНГОВ

 

Веднага след появяването на интервюто на Г. Джингов през юни 1987 г. в старозагорския вестник „Септември“, предугаждайки, че неговите опоненти в спора за гроба на Левски ще поискат да се запознаят с оригинала на Дневника на разкопките, наречен „Бележник“, той веднага приготвя статия, за да докаже, че между „Бележника“ и преписа му, наричан „Дневник“, няма съществена разлика.

 

Статията излиза в сп. „Музеи и паметници на културата“, кн. 3/1987 г. В нея между другите снимки той е обнародвал фотокопия на записката в „Бележника“ от 31 май 1956 г. заедно с приложената към нея скица № 13 и същата записка от преписа на „Бележника“, наричан , Дневник на разкопките“. (Първото фотокопие е обр. 8, второто обр. 9 и се намират на с. 19 от кн. 3 на цитираното списание. А тук, в настоящата книга, на с. 181.)

 

Обнародвайки двете фотокопия, Г. Джингов е разчитал на почти пълната еднаквост на текста в записките от 31 май 1956 г.

 

180

 

 

Обр. 8. Фотокопие от бележника. Обр. 9. Фотокопие от бележника

 

 

в „Бележника“ и преписа и на това, че едва ли някой ще обърне внимание на разликите между скици 13 в „Бележника“ и преписа. Разлика между тях обаче има и е много съществена.

 

Без усилие може да се забележи, че скица обр. 8, която е фотокопие от бележника, съдържа две цифри по 100 и една замачкана, която не би могла да се прочете дори ако се гледа под увеличително стъкло. Тези три цифри са „координатите“, определящи положението на спорния скелет 95. Те именно са изоставени по време на преписването на дневника в скица 13, обр. 9. Едната цифра 100 означава разстоянието от ръба на олтарната основа до черепа на скелет 95 плюс стосантиметровото разстояние от края на северната полудъга на олтарната основа до същия този череп. Цифрата 15 см означава отстоянието между осевата линия (средата) на черепа на скелет 95 и северния долен ръб на подпрестолната основа. Тази именно цифра е замачканата на фотокопие обр. 8, защото от трите гореспоменати цифрови координати за положението на скелет 95 тя е най-важната. Тази цифра отбелязва, както вече казах, отстоянието между средата на черепа до ръба на подпрестолната

 

181

 

 

основа „блока мергел“, след като от него е била свалена на 31 май 1956 г. каменната облицовка, правена за неговото уширяване. Тази облицовка е била с дебелина 7 см.

 

Средната широчина на черепа на пълнолетен мъж е около 16 см, половината е 8 см + 7 сантиметра дебелина на каменната облицовка на „блока мергел“, заложен в подпрестолната основа, събират се всичко 15 сантиметра, т. е. точно толкова, колкото е отбелязаното от Джингов разстояние между осевата линия на черепа на скелет 95 до долния ръб на подпрестолната основа.

 

Изводът е, че главата на покойника, свързан със скелет 95, е била допряна до самия долен ръб на облицования „блок мергел“, заложен в основите на подпрестолната основа. При подобна близост, ако скелет 95 беше сварен от строежа на църквата, разбира се, че той щеше да бъде унищожен по време на строителството на подпрестолната основа.

 

От този именно извод е искал Г. Джингов да предпази читателите на неговата статия в кн. 3/1987 г. на сп. „Музеи и паметници на културата“ и затова цифрата 15 е била замачкана. Това е извършено върху ксерокопие, снето от скица № 13 в бележника - операция лесно установима при сравнението на долупоместените три скици на № 13, двете заснети от бележника на Джингов плюс фотокопирната скица 13 от публикацията на Джингов в сп. „Музеи и паметници на културата“ (с. 135 и 136.)

 

Сравнявайки скица 13, обр. 8 от публикацията на Джингов със скица № 13 от бележника, вариант А, натъкваме се на 6 очевидни разлики.

 

Първата разлика е, че дясната половина на черепа на скелет 95, която представлява едно полукръгче в горната част на гробната яма, ограничена с две успоредни черти, е така удебелена с туш, че вече не си личи това да е череп, както и разделителната чертица от черепа нагоре, теглена за да се вижда откъде е мерено разстоянието 15 см. На скица 13, вариант А, цифрата 15 е четлива, но при двукратното ѝ намаление в публикацията на Джингов - обр. 8, тя се превръща в петно.

 

Втората разлика е, че дясната полудъга на абсидната основа в скица 13, обр. 8 (в публикацията в „Музеи и паметници на културата“) има четири разклонения. Същата дъга в скица 13, вариант А от бележника на Джингов има 7 ясно видими разклонения - безусловно

 

182

 

 

Ск. 13 от Дневника

 

183

 

 

указание, че скица № 13, поместена в списанието, не се покрива с оригинала от скица 13 в бележника и че е съвсем очевидно фалшифицирана от Г. Джингов.

 

Третата разлика е, че южният ръб на подпрестолната основа в скица 13, вариант А е замачкан и превърнат в една дебела черта, а в ксероксното копие на същата скица № 13, вариант Б тя се състои от две линии. Същото е и с десния край на четириъгълника, е който е означен череп Б. На скица 13, вариант Б ясно се вижда, че ограничителните линийки са две.

 

Четвъртата разлика: В скица 13, вариант Б долният ръб на подпрестолната основа е с две ясно различими черти, добавени към една трета, а в скица 13, обр. 9 и в ксерокопието на скица 13-А тези три линии са вече не три, а две.

 

И една пета, последна разлика: В скица 13-А четириъгълникът, с който е обозначено мястото на скелет Б, и четириъгълникът на подпрестолната основа са съединени с една дебела черта, която не съществува нито в скица № 13, обр. 8, нито в ксероксното копие на скица 13-Б, преснета от ксерокопието на бележника.

 

Посочените разлики са важни и безспорни. Те говорят, че след като е било направено копието от скица 13 от бележника, някои от линиите са удебелени и особено дясната линия на черепа на скелет 95, за да се заличат очертанията му, а при намалението на обнародваното копие, обр. 8 и да се заличи цифричката 15 - обяснихме защо. Така извършената манипулация сама по себе си е доказателство, че целият спор за гроба на Левски от 1956 г. дори до 1987 г. е съпроводен със серия от криминални по своята същност „операции“ и „манипулации“ върху все още запазените от разкопките през 1956 г. снимки и документи.

 

С току-що описаната манипулация със скица 13 на скелет 95 Джингов направи последния си и най-рискован опит да легализира своята бита позиция по датирането на скелет 95. Заедно с това той е допущал, че този опит може да бъде разкрит, и това е навярно главната причина, за да откаже да предаде оригинала на „бележника“, т. е. оригиналния Дневник на разкопките, в архива на АИМ - за да не бъдат разкрити неговите опити по прикриване на положението на скелет 95 и особено на неговия череп и фалшифицираните ксерокопия от дневника.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]