Васил Левски. Биография
Н. Кондарев
 

Приложение III

 

УСТАВОПРОЕКТЪ [1]

 

За събраніята въобще

 

Сичките членове на комитета са въ събраніята равноправни.

 

Събратята щѫ ставатъ редовно и въ неделіѫтѫ два пъти, въ нужда и почесто. Решеніята в събраніята щѫ ставатъ по вишегласіе, което Предстедателятъ подиръ нужните разискванія обевява. Решѣніята щѫ носатъ комитетскіятъ печятъ, безъ него, ни са припознати.

 

Писма до Ц. Ком. както и от него до вънкашните чясни комитети, щѫ сѫ пріематъ и испровождатъ само чрѣзъ едно лице, което Ц. Ком. ще назначи. Никой отъ чясните комитети нѣма да знай де е Ц. Ком. и кои лица гу съставляватъ.

 

 

I  Устройство

 

За да може комитетатъ по лесно да нареди работите и приготви революціята, състави въ градищата съ околните им села чясни р. Б. комитети.

 

За да може по добре да наглѣдва работите на чясните комитети, и да извършява наказанията на престъпниците на закона нареди тайна полиція.

 

А за да можіѫтъ да бѫдѫтъ и съобщеніята между него и чясните Комитети по сигорни нареди револуционерна тайна поща.

 

 

1. С почерка и правописа на Левски, публикуван от Д.Т.С., стр. 218—226.

 

 

243

 

II  Пари

 

Съ пари ще са снабдява Ц. Б. р. к. самъ или чрѣзъ чясните комитети на начинъ, когото той съ съгласието на чясніятъ к. за най добре намери.

 

 

III  Хора

 

Съ хора, било за Войводи, пощари, полиціени, или пѫкъ за дѣйствующъ на първи позивъ войници, ще са снабдява Ц. Р. Б. К. или направо или, чрѣз другите чясни комитети, по наредбата, която той ще имъ даде.

 

 

IV  Орѫѫжіе и други Бойни потреби

 

Съ орѫжіие ще са снабдява Ц. Р. Б. К. самъ, като проводи понапредъ хора учени които разумяаатъ отъ орѫжіе да го преглѣдатъ.

 

 

Чясните Български Револуционарни Комитети

 

Сякой градъ съ околните си села съставлява чястенъ Б. Р. К., който са управлява тъй също както и централніятъ.

 

Сякой чястенъ Б. Р. К. са допитва и отъ правя писмата си до Ц. Комитетъ, под когото направо и зависи.

 

Сички писма и решешята отъ частніятъ Б. Р. Комитетъ, до Централніятъ ще са управятъ пакъ чрѣзъ едно тайно лице, което чясніятъ комитегь ще си назначи.

 

Както члѣновете на Ц. Ком. ни сѫ никому извѣсни, тѫй също и члѣновете на чясніятъ Ком. сѫ тайни.

 

 

244

 

Само по едно лице отъ чясните комитети е извѣсно на Ц. Комитетъ.

 

За вслучяй ако лицето, назначено отъ чясніятъ Комитетъ, чрѣзъ което ставатъ сношеніята на Комитетите падне в непріятелски ръце.

 

 

Длъжностьта на чясните Б. Р. Комитети

 

Чясните Б. Р. Комитети сѫ длѫжни да съобщаватъ на Ц. Комитетъ:

 

1) Отъ колко села са състои околностьтѫ имъ.

 

2) Въ кое село колко хора има, и отъ каква са народность, и по колко отъ сяка народность.

 

3) Колко има Български юнаци способни да носіѫтъ оръжіе, и колко са готови за пьрви позивъ.

 

4) Колко орѫжіе имать и какво е.

 

5) Дали иматъ въ околностьіѫ си способни хора за Войводи, и де са намиратъ.

 

6) Колко може да са збере въ нужно време жито, увесъ, ичмикъ, сино, слама, и други потреби, за храна на животните.

 

7) Колко може да има волови, крави, коже, овци, и др.

 

8) Колко іѫхѫрѫ и по за колко животни, и др. подобни, които ще имса назначіѫтъ отъ Ц. Комитетъ.

 

 

Тайната Полиція

 

Тайната полиція зависи и е подъ заповѣдтѫ само на Ц. Комитетъ.

 

 

НАРЕДБА

на Работниците за освобожденіето на Българскіятъ народъ

 

 

Подбуда и цѣль

 

Подбуда. Тиранството, безчеловѣщината, и самата държявна система на Турското Правителство на Балканскіятъ Полуостровъ; Цель — съ

 

 

245

 

една обща ревулуція да са направи коренно преобразуваніе на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да са замени съ демократска република (Народно-управленіе) на сѫщото това място, което сѫ нашите прадеди съ силата на орѫжіето и съ своіѫта свята кръвъ отъ купили, въ което днесъ безчеловѣчно беснеіѫтъ турски кесаджіи и еничери, и въ което владей правото на силата, да се подигни храмъ на истината и правата свобода, и Турскіятъ чіор баджалѫкъ да даде място на съгласіето, Братството и свършенното равенство, между всичкити народностьи, Българи, Турци, Евреи, и пр. щѫтъ бѫдѫтъ равноправни въ сяко отношеніе, било въ вярѫ било въ народность, било въ гражданско отношеніе, било въ каквото било, всичко щѫтъ спадатъ подъ единъ общъ законъ, който по вишегласието отъ всичкити народностьти ще са избере.

 

За извършваніето на таквази ревулуція нужни са 1) урежданіе, 2) пари, 3) хора, 4) орѫжіе и други Бойни потрѣби.

 

За да са приготватъ всичките тези, и да ся извърши самата револущя, наредиха са хора, избрани по съгласіето на по голямата часть на Б. Народъ, и съставиха Централенъ Български револуционеренъ Комитетъ.

 

 

Централніятъ Български Револуционеренъ Комитетъ

 

Пребиваніето на Ц. Б. Р. Комитетъ е въ Българско, но именно въ кой градъ е нѣма да са знае — На сякаде и нійде.

 

Б. Ц. Р. Комитетъ са състои отъ единъ председател ь, и единъ подпредседатель, единъ писаръ, и единъ помощникъ, единъ касіеринъ, иіоще седемъ члена, между които е и единъ попъ.

 

 

246

 

Председателятъ, писаратъ и тѣхните помощници, и касиеринатъ са избиратъ отъ членовете на Комитетатъ в нужда щѫтсѫ проминяватъ отъ сѫщите и ще бѫдѫтъ подъ надзора имъ.

 

Длъжностьта на Председателятъ

 

1. Да отваря и затваря заседаніята.

 

2. Въ нужно времѣ да свиква изъ вънъ редни събранія.

 

3. Да варди и одържѫ редъ на разискваніята и гласоподаваніята в заседаніята.

 

4. Да въвежда въ работа решеніята на заседаніята.

 

5. Да води надзоръ на подпредседателятъ, писарите, и касіератъ въ изпълняваніето на длъжностьтите имъ.

 

6. Въ гласоподаваніята щѫ дава само единъ гласъ, съ случяй, когато и на двѣте стърни гласоподаваніята сѫ равни, може да даде іоще единъ.

 

Длъжностьта на Подпредседателятъ

 

1. Ще помага на Председателятъ въ извършването на Длъжностите му.

 

2. Въ времѣ на отсѫдствіето на Председателово, ще го заменява въ службата му.

 

Длъжностьта на Касіера

 

1. Ще прійма пари от чясните Б. Р. Комитети, и отъ други мѣста, на срѣщо които ще дава расписки подъ нумера, ще ги записва въ Касіерската книга, ще явява за тяхъ и на комитета за да се запишитъ и въ главната Комитетска книга.

 

2. Ще издава пари по рѣшеніето на комитета, на сякаде, и за сичко.

 

 

Тайна Полиция

 

Никой отъ чясните Комитети нѣма да знай отъ кои лица тя състои.

 

 

247

 

Броіѫ на членовете е неизвестенъ, Ц. Комитетъ го определява споредъ потребитѣ.

 

Членовете на тайната полиція са распрѫснати по сичкитѣ градища.

 

Сякой отъ члѣновете на тайната полиція познава револуционерните работници въ града, въ когото е определенъ чрѣзъ единъ знакъ, който му е съобщенъ отъ Ц. Комитетъ.

 

Длъжностьта на тайната полиція

 

1) Да наглѣдва тайно дѣлата на революционернитѣ работници въ града си и да ги съобщава на Ц. Комитетъ.

 

2) Да опитва и да са увѣрява въ точност-тѫ и вѣрность-тѫ на тайната полиція.

 

3) Да шпионира турските шпиони, и да предирва стѫпкѫ по стѫпкѫ, дѣлата на турската полиція, и да ги съобщава направо на Ц. Ком.

 

4) Да е извършителна власть на Ц. К. т. е. да наказва пристѫпниците на закона, споредъ заповѣдтѫ на Ц. Ком.

 

Смъртните наказанія ще са извьршяватъ тайно, но ако обстоятелствата не позволяватъ, ще са извьршяватъ на явни мѣста и срѣдъ пладнѫ.

 

Споразуменіята на полиціята съ Ц. Ком. ще ставатъ само чрѣзъ единъ чіовѣкъ, когото Ц. К. е назначилъ, и който въ сѫщото времѣ е управитель на другите членове на полиціята въ града.

 

Членовете на полиціята трѣба да са хора избрани, юнаци, решителни, вѣрни и постоянни.

 

Наказаніята ще извършватъ онези члѣнове на тайната полиція, на които падне жребе, и които са намиратъ въ града, дето ще са извърши наказаніето.

 

 

Тайната поща

 

Тайната поща зависи и се управлява направо отъ Ц. Ком.

 

 

248

 

Броя на членовете на Т. поща не е опредѣленъ, ще са увѣличяватъ или умаляватъ споредъ потребите.

 

Членъ отъ тайната поща нѣма да познава повѣче отъ четирма или петима от своите другари.

 

Разнасяніето на писма, решенія, или други съобщенія щѫ сѫ съобщаватъ отъ лице на лице съ нужните лозинки — никакъ направо.

 

 

Какъ ще сѫ пріематъ нови револуционарни работници

 

Сякой който иска да участвува въ вѣликото дѣло на народното ни освобожденіе, тряба да се яви въ времѣ, за да не кажи подиръ че желалъ да работи нъ нямалъ случай.

 

Ако нѣкой поканенъ, отъ Ц. К. да земе участіе въ работите ни, се откаже, тряба да изложи писменно причините и основаніята, на които се отказва, и условіята подъ които би пріелъ.

 

Който иска да земе учястіе въ работите ни, тряба да има припорѫка отъ някого отъ познатите до нѣкой револуционерній работникъ.

 

Когато сѫ припорѫчіѫ отъ нѣкой отъ работниците нѣкой вънкашенъ чіовѣкъ, тряба понапредъ да го испита: кой е, отъ де иде, какво иска, какви му са мислите, и др. па да яви за сигките тези на Ц. Ко. като прибави іоще и добръ описъ на физиономіята му, и въобще на сичките му свойства характеристични, а пъкъ нѣка да го задържи доде пріемне отговоръ отъ комите(та).

 

Когато ся яви на Комитета, че нѣкой си е проводенъ отъ нѣкой дружество или отъ нѣкого за нѣкакво си споразумѣніе съ комитетатъ, то той тряба да яви на тайната полиція да го испита, а пѫкъ въ сѫщото времѣ да са увѣри самъ, или писменно или усно, отъ чіовѣкатъ, когото нарочно тряба да проводи до онезъ които са го най напредъ препо-

 

 

249

 

рѫчяли, или право до оногосъ, отъ когото казва чіе билъ проводенъ.

 

Когато Комитетатса увери че проводеніятъ или препорѫчяніятъ чіовѣкъ е чистъ, влиза съ него въ споразуменіе посрѣдством едного, когото той самъ сіе отредиль.

 

 

За пріемваніето на Войводите и тѣхните длъжность-ти

 

Войводите сѫ пріематъ по гореизложеніятъ начинъ. Когато нѣкой Войвода се яви на Ц.К. и поиска да бѫде пріетъ, тряба по на предъ да положи испитъ отъ нужните военни науки предъ комистята военна, която ЦК ще нареди, и споредъ знаніето ще застѫпи и приличното място. — Безъ испитъ ніе пріетъ никой.

 

Длъжностите на Войводите сѫ: да пригледатъ позиційте, да изберѫтъ и определіѫтъ бранителни точки, и да направятъ нужните Фортофикаторни планови за окреплѣетіое имъ, да назначѫтъ опирационите, и комуникационните линій, да направатъ планъ за револуціята да приготватъ нужніятъ военъ законъ, и най-подиръ, да вдигнатъ народните Байраци и да прогласіѫтъ народната Свобода и народната Балканска република.

 

 

За секиго въобще

 

Сякой отъ члѣновете на ревулуционарните работници, билъ кой билъ, трябва да знай самъ, и да вържи въ сърцето си това, щото му е повѣрено.

 

Не трѣба да казва, нито да загатва за таквисъ работи на любовница, на жена и пр. само (на) най искренніятъ си пріятель може да позагатва нѣща, та кога се увѣри, чи и той желае заедно съ него да дели щастіе на Бойното полѣ, може да го пріемне

 

 

250

 

като извѣсти предварително, чясніятъ комитетъ, подъ когото зависи.

 

Ако нѣкой отъ ревулуционарите падне в някоіѫ нужда, сякой отъ другарите му (разумява са сичките други ревулуционари) е длъженъ на показаніятъ му знакъ да му помогни.

 

Ако са появи някой непознатъ чіовѣкъ, та поиска въ Името на Ц. К. да Буни Народат, или други подобни, макарь той ималъ нужніятъ знакъ (може би откраднатъ или съ силата на орѫжіето испитанъ).

 

Въ такъвъ случяй тряба да са яви на Ц. К. и да са прислѣдва, па ако може и да се улови, отъ тайна полиня.

 

Ако са случи чи лозинката падни въ непріятелски рѫце, тряба по-скоро да са яви на Ц. К. да іѫ промени.

 

Ако някой тайно или на други начинъ са научи чи непріятелите кроіѫтъ нѣщо тайно, тряба изведнѫжъ да яви на Ц. К., па ако може и на другите чясни Комитети.

 

 

Наказателенъ законъ

 

§ 1) Ако някой, билъ Войвода, билъ членъ на комитета, билъ вънкашенъ, билъ кой билъ, дрьзне да издаде нещо на непріятелятъ ни ще са накаже съ смърть.

 

§ 2) Ако нѣкой отъ вліятелните Българи, или войвода, подкупенъ отъ чуждо Правителство, или отъ друго чясно лице, поиска да ни пречи въ работите, подъ какъвто начинъ и да било, такъвъ ще са счита за непріятель и ще са наказва съ смърть.

 

§ 3) Ако някой призрѣ и отхвърли предначьртаната държавна система „демократска република” и състави партій за деспотско тиранска или конституционна система, то и таквизи

 

 

251

 

ще се считатъ за неприятели на отчѣеството ни, и ще са наказватъ съ смърть.

 

§ 4) Ако някой не припознай Централніятъ ревулуционеренъ Български Комитетъ, и поиска да са упита по своіѫ глава да подигне Бунтъ, то за прьвъ пѫть ще му са кажи, но ако и то нипомогни ще са накаже съ смърть.

 

§ 5) Ако някой от членовете на Тайната полиція са откаже да извьрши по заповѣдта на комитета някое си наказаніе, ще са накаже съ смърть.

 

§ 6) Ако някой въ піянство изкаже нѣщо отъ Тайната, за прьвъ пѫть ще му са напомни, повторомъ ще са отстрани от работата ни.

 

§ 7) Ако някой отъ служящите, като предсѣдателятъ, и др. поиска да злоупотреби съ служ(еб)ната власть, за пьрвъ пѫть ще са лиши от служба; повторомъ ще са извади съвсемъ като са по напредъ подпиши за грешката си, и да іѫ поднесе писменно на Комитета, ако и така не испълни, ще са накаже съ смърть.

 

 

Нужно Проглашеніе

 

Централніятъ Български Револуционаренъ Комитетъ, въ Имѣто на сичките онѣзи които сѫ го избрали (и) упълномощили, основанъ на своіѫтѫ тайна полиция и съ силата на нейното орѫжіе проглашява:

 

I. Никой отъ Българските Войводи или чіорбаджій нѣма право да представлява Българскіятъ народъ предъ другите народностьти, и да прави съ тяхъ уговори без знаніето на Ц. Ко.

 

II. Никой нѣма право да съставлява други револуционерни Комитети безъ знаніето на Ц. Ко.

 

III. Никой няма право да издава револуционерни прокламацій, и да Буни народа безъ знаніето на Ц. Комитетъ.

 

 

252

 

 

Забелѣжка

 

Тоіѫ законъ ще трае по захващаніето на револуціята. — Щомь гръмне първата пушка важностьта му пада, и ще влѣзе въ дѣйствіе новъ военъ законъ, когото Войводите съ съгласіето на Ц. Комитетъ, нареждатъ.

 

[Previous]

[Back to Index]