 |
Кирило-методиевска енциклопедия. Том IV (Т–Я. Допълнение)
Главен редактор Лиляна Грашева Редактори: Екатерина Дограмаджиева, Климентина Иванова, Стефан Кожухаров, Светлина Николова, Ана Стойкова
Академично издателство „Марин Дринов“, София 2003
Сканове в .pdf формат любезно предоставени от Асен Чилингиров |
 |
Нина Гагова:
ДЕРЖÀВИН, Николай Севастиянович (3/15.XII.1877 — 26.11.1953) - руски историк и филолог славист. Роден в приазовското бълг. с. Преслав, Бердянски уезд, Таврическа губ., където добре научава местното бълг. наречие. Завършва гимназия в Симферопол (1896) и Историко-филологическия инст. „Безбородко“ в Нежин (1900), където се запознава с М. Дринов. Осъществява научни командировки в Турция (1903) и Б-я (1910). Частен доц. в Петербургския унив. (1912—1917), проф. в Катедрата по славянознание (1917), ректор на Университета (1922—1925), директор на Инст. по славянознание при АН на СССР в Москва (1931—1934). Акад. (1931), член на Президиума на АН на СССР (от 1942). Доп. (1930) и почетен член на БАН (1945). Умира в Москва.
Първите научни издирвания на Д. са посветени на езика и бита на бълг. заселници в Южна Русия. Техен резултат са два капитални труда (1908 и 1915). След Окт. революция (1917) Д. разширява обхвата на славистичните си занимания. Добър познавач е на руската славистика от дореволюционния период.
Работата си върху бълг. история и култура от Средновековието до Новото време Д. продължава през целия си живот. Четиритомната му „История Болгарии“ (1945—1948) почти веднага е преведена на бълг. език. Занимава се и с бълг. фолклор, етнография, с някои проблеми на бълг. литература. На кирило-методиевската проблематика посвещава няколко статии, повечето с научно-популярен характер, както и отделни раздели във втория том на „История Болгарии“ (за литературата през епохата на Първото бълг. царство и нейните най-видни представители). Може да се каже, че те не съдържат нови данни и приносни интерпретации, а представляват идеологизиран вариант на известни тези в духа на съветската културна политика по отношение на Б-я
666
Николай Державин
(с признаване на авторитета и влиянието на бълг. литература върху старата руска литература и с подчертаване на значението на богомилството като социално-класово движение, възникнало в Б-я).
В статията си за литературната дейност на Климент Охридски (1929) Д. разглежда някои основни въпроси относно най-старите служби за Кирил и Методий. След като резюмира становищата на известни слависти за двата паметника, Д. категорично отхвърля възможността техните оригинали да са гръцки. Според него службите са съставени окончателно на Юг, в живата още атмосфера на панонските традиции и впечатления, във време, близко до времето на слав. просветители, и от техен непосредствен ученик. Изтъква се приликата им с ЖК и ЖМ по съдържание и композиция, силно изразената в тях слав. идеология и сходството им с ред Климентови творби по стил и език, за което се привеждат много примери. Д. стига до предположението, че посочените произведения са дело на един и същ книжовник и че би могло с голяма вероятност за техен автор да се приеме Климент Велички.
В отделна публикация (1941) Д. обосновава становището си за възникването на Синайския евхологий. Въз основа на поместеното на л. 5б—6а молитвословие, което преценява като отклонение от грц. формула, той отнася паметника към Западното бълг. царство и времето на цар Самуил (997—1014).
Съчинения:
· Очерки быта южнорусских болгар. - Этнографическое обозрание, 1898, 3, с. 37-62; 4, с. 113-125;
· Заметка о некоторых рукописях и старопечатных изданиях Софийской синодальной библиотеки. - РФВ, 52, 1904, 3-4, с. 175-180;
· Болгарские колонии Новороссийского края. Херсонская и Таврическая губернии. Симферополь, 1908, 237 с.;
· Болгарские колонии в России (Таврическая, Херсонская и Бесарабская губернии). Материалы по славянской этнографии. С., 1914, 12+259 с.;
· Болгарско-сербские взаимоотношения и македонский вопрос. Петроград, 1914, 15 с.;
· Болгарские колонии в России. 2. Язык. 1. Обзор говоров. 2. Общие итоги, выводы и наблюдения. 3. Тексты. Петроград, 1915, 16+523+94+16 с.;
· К вопросу о литературной деятельности Климента Величского. - МкП, 5, 1929, 3, с. 27-44;
· Труды академика П. А. Лаврова в области древнеславянской письменности. - ИАН СССР серия 7. Отделение общественных наук, 1931, 2, с. 137-169;
· Наука на службе империализма. - ИАН СССР серия 7. Отделение общественных наук, 1932, 2, с. 125-149;
· К вопросу о славянской колонизации Балканского полуострова. - Борьба классов, 1933, 10, с. 38-43;
· Euchologium Sinaiticum (К вопросу о времени происхождения памятника). - В: Державин Н. С. Сборник статей и исследований в области славянской филологии. М., 1941, с. 217-231;
· Древние фракийцы и славяне. - ИАН СССР оля, 2-3, 1944, с. 60-77;
· Племенные и культурные связи болгарского и русского народов. М.-Л., 1944, 88 с.;
· Моравската мисия на солунските братя Константин и Методий. - Отечествен фронт, бр. 119, 25 май 1945, с. 4;
· Произход на българите и образуване на първата българска държава. - ИП, 1, 1945, 1, с. 6-33;
· Солунските братя Константин и Методий. - Южни славяни, 1, 1945, 2-3, с. 45-49;
· История Болгарии. 1. М., 1945, 257 с. (на бълг. ез.: С., 1946, 288 с.; 2 изд. 1948); 2. М., 1946, 162 с. (на бълг. ез.: С., 1947); 3. М., 1947, 127 с.; 4. М., 1948, 242 с.;
· Богомилство и богомили. - ИП, 2, 1945-1946, 1, с. 3-17;
· Происхождение болгарского народа и образование первого болгарского государства на Балканском полуострове. - Советская этнография, 1946, 1, с. 59-83.
667
Литература:
· Селищев П. - УЗИКХ 82, 1915, 6-7, с. 1-15 (рец.);
· Милетич Л. [Доклади за избор на нови дописни членове на БАН]. За Н. С. Державин. - ЛБАН, 13, 1929-1930 (1931), с. 28-31;
· Берков П. Н. Академик Николай Севастьянович Державин (К 70-летию со дня рождения и 50-летию научной деятельности). - ВЛУсиял, 2, 1947, 12, с. 119-123;
· Николай Севастьянович Державин. М.-Л., 1949, 72 с.;
· Николай Севастьянович Державин [Некролог]. Список трудов акад. Н. С. Державина в области славяноведения (1898-1952). - Краткие сообщения Института славяноведения АН СССР, 3, 1953, 11, с. 84-94;
· Академик Николай Севастьянович Державин [Некролог]. - ИП, 9, 1953, 2, с. 220-222;
· Славяноведение в дореволюционной России. Изучение южных и западных славян. М., 1988, с. 6, 371.
Нина Гагова
