16. Втората война съ турцитѣ.
Къмъ обѣдъ на 5. III турцитѣ почнаха да обстрелватъ главвата ни позиция, селото и особено предния пунктъ, а по-късно вечерьта да насочватъ малки пехотни отдѣления къмъ предния пунктъ. Да се останеше повече въ селото бѣше не възможно и вредно, защото снарядитѣ падаха по улицитѣ и върху кѫщитѣ, а имахме вече отъ този огънь ранени и убити. По заповѣдь всичкитѣ роти се изтеглиха отъ селото и се настаниха северно отъ него на закрития скатъ. Надвечерь къмъ 6 часа, неприятелския огънь се засили по селото и особено по предния пунктъ. Узнахме, че противника атакува предния пунктъ. Тогава се получи заповѣдь дружината заедно съ 2-а дружина и картечната рота да заематъ окопитѣ на главната позиция, което бързо се направи. На тази позиция нашата 4-а, дружина остана до 9. III. Позицията не представляваше нищо особено; не бѣше добре укрепена, бѣше
61
значително по-ниска отъ тая на турцитѣ, само съ единъ и то прекѫснатъ окопъ за стрелба стоишкомъ, безъ никакви заслони безъ галерии, безъ ходове за съобщения. На длъжъ предъ позицията се разтилаше не голѣма долчина, а неприятелската позиция бѣше на около 2 1/2 клм. Презъ всичкото време до като се водеше боя, бригадния командиръ стоеше въ селото задъ една кѫща и отъ тамъ даваше заповѣди. Предниятъ пунктъ се биеше отъ три страни, този пунктъ отдалеченъ на около 2 клм. отъ главната ни позиция не бѣше за насъ необходимъ. Вследствие силния огънь и отдалеченостьта на предния пунктъ, трѣбваше вечерьта 2-а рота и взвода отъ 3-а рота, които отбраняваха пункта да го напустнатъ: неприятеля го завзе съ слаби отдѣления
На слѣдния день 6. III. настана пакъ тишина по цѣлата бойна линия и това продължи до 11. III. На 7. III ний забелѣзахме, че предния пунктъ, който турцитѣ завзеха на 5. III вечерта е необитаемъ. За да се увѣри въ това, нашето началство поиска да се изпрати разузнавателенъ офицерски патраулъ. Азъ пожелахъ самъ да отида и съ петь души войници тръгнахме за пункта. Сѫщевремено се изпрати офицерски патраулъ и отъ 1-и пех. полкъ. Къмъ 2 часа сл. пл. стигнахъ на самото мѣсто и видѣхъ, че наистина то бѣше опразнено отъ турцитѣ. Труповете на падналитѣ наши войници въ боя на 5. III не бѣха погребани, а на единъ отъ убититѣ видѣхъ очитѣ избодени. Веднага се завърнахъ и доложихъ за намереното.
До 11. III нито ний, нито турцитѣ предприемаха нѣщо. Ний се ограничихие само съ наблюдение. На 9. III вечерьта беше изпратенъ единъ сборенъ отъ полка разузнавателенъ патраулъ въ посока къмъ с. Чакълъ. Този патраулъ се завърна презъ нощьта безъ никакви особни резултати.
До като лежахме въ окопитѣ си едни отъ войницитѣ запълваха времето си съ игра нв карти, които бѣха изгубили всѣкакъвъ видъ и цвѣтъ. Понеже тѣ винаги играеха не на пари, ний имъ позволявахме това, за да не се отекчаватъ. Други играеха на дама, начертана на дъното на окопа. Трети, събрани по-нѣколко на малки групи, разказваха нѣкои работи отъ селото си и пушеха. Профучаваше ли въ това време нѣкой неприятелски снарядъ, веднага се пущаха шеги и остроти, а често и по нѣкоя псувня по адресъ на противника. Мнозина отъ войницитѣ презъ такива спокойни позиционни дни спѣха. За такива дълги часове на бездействие липсваше полезно и увлекателно за войницитѣ четиво.
Тогава бѣше такава тактиката, че при пълна бойна готовность цѣлата часть, която бѣше на позиция стоеше въ предния окопъ — всички офицери и войници съ дружинния командиръ начело. И това се продължаваше по 4—5 дена, а понекога и повече.