17. Боятъ при с. Елбасанъ.
На 9. III нашата дружина бѣше смѣнена отъ 3-а дружина, а ний останахме, като бригадна поддръжка и се настанихме пакъ на сев. край на селото на закрития скатъ. Този скатъ се наблюдаваше добре отъ морето (Мряморното) и турскитѣ военни параходи ни гледаха безъ да ни закачатъ. На 10. III дойде распореждане, че на следния день 11. III къмъ обедъ ще се почне нашето общо настѫпление по цѣлата бойна линия съ цель да си завземемъ обратно старитѣ позиции, на които бѣхме въ края на м. ноемврий 1912 год. Духътъ на войницитѣ — този пулсъ на войната — бѣше добъръ, имаше още желание за борба. Никакви признаци за падане на духа нѣмаше, никакво дезертьорство нѣмаше. Нашата дружина бѣше назначена за полкова подържка; настъплението се почна къмъ 12 1/2 часа по пладне. Бързо полича, че огъня на нашата артилерия взима надмощие надъ турската. Скоро първитѣ неприятелски окопи паднаха въ наши рѫце и ний занощувахме на позиция, туку предъ селото Елбасанъ, кѫдето останахме до 12 часа по пладне на 12. III. Въ този день до обѣдъ и отъ дветѣ страни не се предприе нищо особено, а и артилерийската дейность бѣше слаба. Въ лѣво отъ насъ действуваше 1-и пех. полкъ, който трѣбваше да атакува по една стръмнина на горе, по която бѣше почти невъзможно всѣкакво движение; този полкъ бѣше понесълъ голѣми загуби. Къмъ 12 часа по пладне стана явно, че да се даде възможноста на 1-и пех. полкъ да напредне необходимо бѣше да настѫпи най-напредъ 6-и пех. полкъ. Къмъ 11 часа преди пладне бѣхъ изпратенъ съ единъ патраулъ напредъ, за да разузная положението. Веднага излѣзохъ напредъ и можахъ да огледамъ добре цѣлата мѣстность. Неприятеля веднага ни забелеза и почна да ни обстрелва съ пушеченъ огънь. Въ този часъ нашата 3-а дружина бѣше се окопала туку надъ ската западно отъ селото Елбасанъ, селото беше съвършено праздно и не бѣше заето отъ нашитѣ. Въ лѣво картечницитѣ на 1-и пех. полкъ обстрелваха неприятелската позиция. Азъ легнахъ на земята, както направиха и другитѣ войници отъ моя патраулъ и почнахъ да пиша донесението си. Какъ се пише донесение подъ огъня на противника знае само този, който е изпиталъ това на собствената си глава. Покрай ушитѣ ми свирятъ и съскатъ куршуми, а азъ не само трѣбва да огледамъ околностьта, но и да дамъ смислено и пълно донесение, а сѫщо и малки кроки на мѣстностьта. И въ този моментъ си мисля, дали ще мога да довърша донесението, дали нѣкой куршумъ или артилерийски снарядъ нѣма да го прекѫсне; а тогава началството ще да чака сведения за противника... Макъръ че бѣхъ се отдалъ въ писане на донесението, азъ забелезахъ нѣщо особено въ неприятел-
63
скитѣ куршуми: тѣ плякаха съ шумъ, когато се ударваха о камъкъ и дори въ въздуха. Това въ по-раншнитѣ боеве не забелезахъ. Сѫщото забелезаха и войницитѣ отъ патраула. Явно бѣше, че неприятеля си служеше сега съ особени патрони. Както и да е донесението написахъ бързо и по единъ отъ войницитѣ го изпратихъ на дружинния командиръ.
Следъ малко узнахъ, че е дадена заповѣдь отъ к-ра на 3-а дружина да се настѫпи и заеме селото. Въ сѫщого време нашата артилерия значително увеличена, съсрѣдоточи огъня си на висотитѣ източно и южно отъ селото, една отъ които бѣхме нарекли „Шипка”. Този огѫнь бѣше така добре рѫководенъ, че изгони турцитѣ отъ позициитѣ имъ. Къмъ 3 ч. сл. пл. се почна общо и бързо остѫпление на турцитѣ и нашето настъпление. Цѣлата 3-а дружина атакува, а задъ нея въ една линия се носеха 4-а дружина въ лѣво и 1-а дружина въ дѣсно. Гледката бѣше величественна: знамето на полка бѣше при 14-а рота и развѣто се носеше напредъ, а музиката на Хаджиева гърмеше „Шуми марица” въпреки куршумитѣ, които пищеха покрай ушитѣ ни и плякаха пакъ съ шумъ, и въпреки трѣскаха и шрапнелитѣ. Нашата 15-а рота избърза напредъ и зае редутътъ източно отъ селото — това, бѣше тъкмо мѣстото, гдето се свързвахме съ 1-и пех. п. Когато заехме редутътъ, ний го намерихме изпраздненъ, но непострественно задъ него цѣлиятъ долъ бѣше пъленъ съ бягащи турци, срещу които веднага открихме огънь. Желанието ми скоро да спра огъня, за да пленя всички бѣгащи турци и свърхъ човѣшкитѣ усилия, които упражнихъ въ този моментъ, останаха напраздно. Нито свирката, съ която давахъ сигнала да спрѣ огъня, нито отчаянитѣ ми команди, нито дори шибанията, които употрѣбихъ съ сабята си по гърбоветѣ на войницитѣ не помогнаха; настървенението и увлечението на войницитѣ бѣше така силно, че тѣ вече сами действуваха, стреляха на месо, а едно отдѣление се спусна въ дола и довърши работата съ ножове. Въ това време 1-и пех. п. настѫпваше въ лѣво отъ насъ по стръмния хълмъ на горе. До вечерьта цѣлата турска позоция отъ гр. Чаталджа до чифлика Мартиникъ бѣше въ наши рѫце. Турцитѣ отстѫпваха бързо и при остѫплението си подпалиха двата моста, които сѫ на пѫтя между града и гарата Чаталджа.
Настѫпи нощьта, но изостанали турски патраули и дори отдѣлни войници продължаваха стрелбата. Куршумитѣ прехвъчаха надь главитѣ ни, като продължазаха пакъ да плякатъ шумно и при това свѣткаха въ въздуха; това бѣше пакъ нещо ново: куршумитѣ се пукаха въ въздуха и при това зъ тъмнината свѣткаха. Вечерьта нашата дружина се събра въ с. Елбасанъ, гдето и пренощувахме при пълна бойна готовность. Сутриньта на13. III., когато продължихме да заемаме и останалитѣ опразнени отъ турцитѣ гребени, ний намѣрихме до артилерискитѣ имъ позиции труповетѣ на трима убити
64
тѣхни офицери — артилеристи ; при бързото имъ остѫпление тѣ не сѫ успѣли да ги приберътъ. Това бѣха млади офицери двама капитани и 1 поручикъ, прекрасно екипирани съ съвсемъ нови дрѣхи и амуниция; тѣ бѣха пронизани отъ шрапнелни куршуми и както бѣха паднали, така лежеха на мѣстата си. Въ джобоветѣ на единия, нашъ войникъ намѣри писма. Въ едно отъ тия писма на хубавъ френски езикъ офицера пишеше поетично писмо до жена си въ Цариградъ: въ хубаво избрани изрази той ободряваше младата си съпруга, молеше я да потърпи още малко и тогава той ще се върне и двамата ще бѫдатъ вечно щасливи!...
Въ двудневнитѣ боеве при с. Елбасанъ на 11 и 12. III. полка изгуби 36 войници убити, а отъ офицеритѣ капитанъ Данаджиевъ, командиръ на 11 рота и ранени 216 войници и петъ офицери: запаснитѣ подпоручици Петковъ Станко, Сиклуновъ, Дойчевъ, Влайковъ и подпоручикъ Лиловъ. Полка залови въ пленъ 1 офицеръ и 10 души войници, а предъ фронта на полка се намериха труповетѣ на около 60 неприятелски войници.
Къмъ 9 часа преди пладне ний бѣхме се вече надвесили надъ самия гр. Чаталджа. Какво хубаво градче, разположено между два планински гребена и потънало въ разкошна зеленина, съ хубави кѫщи и хубаво училище, всредъ двора на което стърчатъ три грамадни и величествени кипариси, които като гигантски вощеници неподвижно и безмълвно сега гледаха, какво става на около! Тия хубави зелени кипариси придаваха нѣкакъвъ тайнственно-чаровенъ видъ на тихото мартенско утро, нѣщо мистично като да се криеше въ тѣхъ; гледайки тия грамадни кипариси, на които нито едно листо не трепваше, спомнихъ си картинитѣ на Бйоклина. ..
Сега по цѣлата бойна линия владѣеше тишина. Предъ фронта на нашата бригада турцитѣ отестѫпиха отвъдъ Кара-су и разтоянието, което ни дѣлеше бѣше около 4 километра. Тука на главната, сега вече наша Чаталдженска позиция, имаше забитъ единъ камъкъ около 1 1/2 метра голѣмъ, като да бѣше нѣкакъвъ топографиченѣ знакъ. Отъ това мѣсто, което се намираше туку надъ града, съ биноклитѣ си виждадме ясно босфора и параходитѣ плаващи по него.