20. Предъ междусъюзнишката война.
Тукъ на този бивакъ продължихме стоението си тъкмо единъ месецъ, т. е. до 19 юни. Вмѣсто този месецъ да се изполува за организиране отпуската на войницитѣ, времето се прекара въ малки учения, достигащи най-много до ротни учения, но и на тия учения никога не присѫтствуваше нѣкои по-старши началникъ отъ ротния командиръ. Въ този месецъ се забелѣза вече едно падание въ настроението на офицеритѣ и особено на войницитѣ. Нѣкои офицери явно критикуваха необходимостьта отъ по нататъшното продължение на войната и открито говореха за демобилизация. Тѣзи критики и разговори се слушаха отъ войницитѣ. У всички почти се чуствуваше една умора, която съ нищо не се подкрепяше. Веднъжъ когато се връшаха ротитѣ отъ учение, нашата рота застигна 14-а рота начело съ младшия офицеръ з. подпор. Желѣзаровъ. Нашата рота пѣеше, а 14-а не пѣеше. Попитахъ Желѣзарова защо не попѣятъ неговитѣ войници, а той ми отговори: „не пѣсень, а демобилизация за тѣхъ”— и това разбира се въ присѫтсвието на войницитѣ. — Въ началото на м. юни се забелѣзваха тукъ тамъ малки демонстрации между войницитѣ, като напримеръ нежелание въ една дружина на единъ обедъ да се хранятъ, макаръ че храната бѣше значително подобрена. Въ нашата дружина всичко мина спокойно, никаква демонстрация не се случи. Въ това време т. е. къмъ втората половина на юни полкътъ се настани на биваци по дружинно и нашата дружина бивакираше край селото Гѫлъбовци. Офицеритѣ се мѫчеха да запълнятъ и разнообразятъ времето на войницитѣ. Още съ пристигането ни отъ Чаталдженския фронтъ нашата дивизия премина отъ 1-а въ 3-а армия и командуващиятъ армията генералъ-лейтенантъ Радко Димитриевъ посети полка съ цель да се запознае съ войници и офицери. Дружината и картечната рота отъ полка бѣхме построени на бивака до с. Гѫлъбовци когато пристигна генерала. Следъ отдадената му честь, той поздрави войницитѣ, които громко и въодушевенно му отговориха. Съ нѣколко
81
прочуственни думи генералътъ благодари на войницитѣ доблесното имъ държане срещу турцитѣ и изрази надежда си, че ще се държатъ все така храбро и срещу сърби и гърци, ако стане нужда, както — това той изрично спомена — тѣхнитѣ бащи изгониха въ 1885 год. сърбитѣ отъ тия мѣста. Следъ това той поиска да му бѫдатъ представени всичи офицери единъ по единъ. Той се рѫкува и побеседва съ всѣкого. На тия отъ насъ, които носѣха ордена за храброст пожела съ гордость да го носимъ „за честь и слава на нас и нашитѣ семейства”. Всѣкиго разпитваше отъ кѫде е, запаснитѣ, за тѣхното мирновременно занаятие. Следъ преставленията, той съ придружающитѣ го офицери отиде при ротнитѣ кухни; тука той слезе отъ коня си и поиска да му дадатъ да вкуси госбитѣ на всички роти. Особенно му хареса госбата на 13-а рота, която особено захвали и поздрави войника-готвачъ, следъ което замина за 2-а дружина. Посещението на командующия армията и неговия интересъ къмъ храната на войницитѣ, направи на войници и офицери добро впечатление.