21. Войната съ сърбитѣ.
Днитѣ продължаваха да текатъ въ нетърпение. Къмъ средата на м. юни единъ день следъ пладне дойде отъ щаба на полка заповѣдь, че всички отпуски се отмѣняватъ, а на 19. VI. ни се съобщи, че войната между България и Сърбия е започнала. Нѣкои офицери запитаха има ли издадена въ случая прокламация, за да я прочетатъ на войницитѣ, но никаква прокламация не ни се даде.
Духътъ на офицеритѣ и войницитѣ не бѣше добъръ. Нѣкои офицери открито критикуваха войната; особенно поручикъТ., който не се стесняваше дори въ присѫтствието на войницитѣ да напада и управници и началство. Явно бѣше, че почваме една непопулярна война. Ний офицеритѣ се стараехме чрезъ беседи да обяснимъ на войницитѣ голѣмата неправда, която сърбитѣ искатъ да нанесатъ на България с неспазването на подписания отъ тѣхъ договоръ, като искатъ да отнематъ въ Македониа чисто български области. Но следъ тия беседи можеше човѣкъ лесно да подслуша какъ войницитѣ схващаха и решаваха въпроса за Македония: „да я делимъ тая пущина, като не сакатъ цѣла да ни я дадатъ”, приказваха по между си шопчетата.
Въ сѫщия день 19. VI. бѣхъ назначенъ командиръ на 14-а рота, понеже дотогавашния ѝ командиръ капитанъ Камбуровъ бѣше назначенъ времено командиръ на дружината ни, дружинния командиръ пое командуването на полка, полковия командиръ пое командуването на бригадата, бригадниятъ
82
това на дивизията, а началника на дивизията пое командуването на новосформируваната 5-а армия.
Интересното въ нашия полкъ бѣше това, че отъ 16-тѣ командири на строеви роти, 8-тѣхъ бѣха запасни подпоручици: Дацовъ, Караивановъ, Азмановъ, Наследниковъ, Ивановъ, Сѫбевъ, Барбаръ и Ганчевъ, когато отъ самата мобилизация длъжноститѣ: адютантъ на полка, командира на нестроевата рота и заведващия прехраната се заемаха непрекѫснато отъ действующи капитани, а началника на телефонната команда презъ всичкото време бѣше действующъ поручикъ. Всички тия длъжности можеха да се заематъ безъ никаква врѣда за службата отъ нѣкои недостатъчно подготвени за строеви длъжности или по-възрасти запасни подпоручици, а действующитѣ офицери да се използуватъ за прѣкото имъ назначение — да командуватъ въ боя; командиръ на нестроевата рота може да бѫде нѣкой запасенъ подпоручикъ, а въ телефонната команда имаше запасенъ подофицеръ-електротехникъ.
Въ 14-а рота заварихъ само единъ младши офицеръ з. подпоручикъ Желѣзаровъ, единъ „особенъ” човѣкъ, за който още при поемане на ротата опитахъ се да бѫде преведенъ въ друга рота, което ми се обеща. На 21. VI. потеглихме за границата. До 25. VI. нѣмахме никакви особени действия, освенъ стражева служба, но на 25. VI. получихме ззповѣдь да атакуваме Драгановъ върхъ, юго-исгочно отъ Пиротъ. Нашата 3-а дружина произведе атаката, като надвечеръ ??? вървежа ??? даде жертви и отъ нашата артилерия, която не бѣше добре организирала връзката си съ пехотата и не пренесе навреме огъня си, а стреляше по нашитѣ и тогава когато тѣ бѣха вече заели Драгановъ върхъ. А понеже цѣлия върхъ е камакъ до камакъ, то имаше войници ранявани и отъ откѫснати отъ снарядитѣ камъни. Веднага слѣдъ завладяването на върха мене ми се заповѣда да отида съ ротата си и усила отбраната на върха. Съ ротата си пристигнахъ на върха и се явихъ командиру 3-а дружина кѫдето се събрахме петь роти, а следъ малко дойде и 13-а рота. Почвата, по която сега оперирахме бѣше много камениста — състоеше се отъ издадени камъне и трѣбваше внимателно да се стѫпва между тѣхъ, за да не се навѣхватъ краката; имаше случаи отъ такива навѣхвания. Противникътъ отъ Дрѣнова глава почна да обстрелва Драгановъ върхъ, кѫдето бѣхме се събрали шесть роти; този огънь почна да ни нанася вреди и то повече отъ каманитѣ които се къртеха отъ падащитѣ снаряди. Презъ нощьта 13-а и моята (14-а) рота ни изтеглиха по-долу въ горичката що е подъ върха, кѫдето пракарахме два деня. Тия два дена 26. и 27. VI. бѣха много горещи, вода на върха нѣмаше никаква, та войницитѣ съ платнища на гръбъ изкачваха водата до върха.
83
На 27. VI вечерьта цѣлата 3-а дружина и моята (14-а) рота ни изтеглиха като полкова подръжка при колиби Тройки, а на Драгановъ върхъ остана само 13-рота. Съ пристигането ни при Тройки по заповѣдь изпратихъ единъ взводъ, именно този на подпоручикъ Желѣзаровъ, като прикритие на артилерията. Заведохъ взвода при самата батарея, която бѣше на позиция и кѫдето трѣбваше да се постави прикритието, разположихъ взвода, показахъ на подпор. Желѣзаровъ точно мѣстото кѫдѣто трѣбваше да се окопае взвода, като му заповѣдахъ да не мърда отъ това мѣсто безь заповѣдьта на батарейния командиръ, следъ което се завърнахъ при ротата си. Въ това време 1-и пех. Софийски полкъ завладѣ върха „Бублякъ” и нашия дѣсенъ флангъ се помѣсти напредъ, та и щаба на полка излезе напредъ. Заедно съ щабе на полка и дружинния ни командиръ капитанъ Камбуровъ и ротнитѣ командири излѣзохме да огледаме мѣстностьта, при това минахме край батареята, гдето оставихъ взвода за охранение. Като минавахъ покрай батареята, чухъ че батарейния командиръ ме вика на име, обърнахъ се и батарейния командиръ ми каза, че охранението го нѣмало. Малко по-долу видехъ подпор. Желѣзаровъ съ 4—5 войника отъ взвода му. Попитахъ кѫде е взвода му и защо е напусналъ мѣстото кѫдето го оставихъ; той ми отговори, че тамъ попадали снаряди и че той по своя инициатива разпръстналъ взвода на отдѣлни постове. Това бѣше още единъ поводъ за да искамъ неговото смѣняване и наистина следъ два дни този офицеръ биде смѣненъ съ зап. подпоручикъ Колевъ отъ 5-а рота. Подпоручикъ Колевъ бѣше храбъръ офицеръ, добросъвестенъ, грижеше се за войницитѣ си и тѣ скоро го обикнаха. На 4.VII смѣнихме отъ предни постове 3-а дружина и така прекарахме до 9-и юлий. Постоветѣ ни бѣха по самия дѣсенъ брѣгъ на Суковската рѣка (Ерма). Въ дѣсно държахме връзка съ 1-и п. полкъ, а патраулитѣ ни излизаха западно отъ с. Долня-държина — въ лѣво отъ нашата дружина бѣше нашата 1-а дружина. На 5.VII оставената на Драгановъ-върхъ наша 13-а рота бѣше атакувана отъ сърбитѣ и по- заповѣдь и въ редъ се оттегли. Следъ това никакви особени действия съ сърбитѣ нѣмахме, а сѫщевременно много лоши слухове идеха до насъ за действията на нашитѣ войски въ Македония. Ний всички се чудехме защо тука бездействуваме, когато, споредъ оскѫднитѣ сведения, които получавахме, нашитѣ войски въ Македония изнемогваха.