24. Отстъпление.
Туку що бѣхме се настанили и войницитѣ отъ голѣмата дневна умора бѣха всички изпозаспали, а азъ бѣхъ се завилъ съ едно платнище и свитъ въ единъ окопъ заедно съ подпоручикъ Колевъ, ето че дойде единъ войникъ и ми предадете ме вика командира на полка. Веднага отидохъ; тамъ бѣха вече и другитѣ ротни командири; поручикъ Докузовъ, командиръ на 13-а рота, командуваше сега дружината. Командирътъ на полка подполковникъ Мурджевъ ни съобщи, че има заповѣдь за общо отстѫпление отъ линията, която сега държахме. Новата линия на която трѣбваше да се закрепимъ бѣше линията минаваща туку предъ самия гр. Горна-Джумая. Сега трѣбваше да се организира отстѫплението, артилерията още съ мръкване се бѣше изтеглила. Веднага изпратихме назадъ останалитѣ ранени, като имъ дадохме необходимото охранение. Азъ бѣхъ назначенъ съ ротата си и две картечници началникъ на главнитѣ сили на ариергарда на бригадата. Къмъ 3 ½ ч. преди пладне на 15.III почнахме отстѫплението отъ Бакътъ-Баиръ, отстѫпвахме презъ цѣлия день на 15. VII необезпокоявани отъ никого — гърцитѣ не ни преследваха. Когато минавахме покрай главния превързоченъ пунктъ на бригадата, видѣхъ санит. майоръ Д-ръ Р. Ангеловъ, който бѣше изпратилъ всичкитѣ ранени, но не бѣше далъ още заповѣдь да се отстѫпи. Минавайки покрай неговата палатка заприказахме се и казахъ му, че сме ариергардъ на бригадата и тогава той веднага съ своитѣ хора тръгна съ насъ. Така ний достигнахме висотитѣ источно отъ Горна Джумая и тукъ нощувахме на 15 срещу 16. VII, като бригадна подържка. Тука се събрахме съ тритѣ роти отъ 1-а дружина, командувани сега отъ капитанъ Минчевъ. Тукъ узнахъ, че първата дружина действуваща въ участъка на 1-и пех. полкъ следъ енергичното си настѫпление на 13 е атакувала на ножъ гърцитѣ и ги изгонила отъ завзетитѣ позиции, но е била принудена на 14 да отстѫпи, при което командира на дружината майоръ И. и командира на 2-а рота поручикъ Паница сѫ били пленени. Тука прекарахме деньтъ 16.VII и тука нощувахме. Презъ цѣлата нощь бѣхме озарявани отъ свѣтлината на горящата Горна-Джумая. Какъ и кой подпали града незнаехме, но града гореше; гореше най-богатата му часть, гореше чаршията. На 17.VII започнахме ново и последно настѫпление срещу гърцитѣ. Преди това, обаче, на войницитѣ се прочетоха въ присѫтствието на бригадния командиръ телеграми, съ които се съобщаваше за голѣми успѣхи на войскитѣ на генералъ Дѣловъ, действуващи на изтокъ отъ насъ, но войницитѣ вече не вѣрваха на такива телеграми. Тѣ открито питаха дали ще е вѣрно това — толкова бѣха свикнали съ лъжливитѣ съобщения, които презъ този периодъ на
93
войната бѣха станали най-пакостното явление. И наистина, както отпосле се разбра и тази телеграма не съдържаше истината. Нѣма нищо по-пакостно за духа на войницитѣ, нищо по-вредно за подържане дисциплината, отколкото да имъ се съобщаватъ лъжливи сведения за наши успѣхи; това влияе гибелно върху тѣхното настроение и убива вѣрата имъ въ началницитѣ, а безъ тази вѣра немислима е победата. Българския войникъ въпреки слабата му обща култура е дорасълъ до тази висота да знае истината, каквато ще да е тя и колкото грозна и да е тя. И тамъ кѫдето началницитѣ сѫ казвали на войницитѣ си истината, тамъ войницитѣ сѫ имали пълна вѣра въ тѣхъ и тия роти и части винаги излизаха съ честь и отъ най-тежкитѣ положения. Нашата дружина, командувана още отъ поручикъ Докузовъ, бѣше бригадна подръжка и ний достигнахме до лозята що сѫ северно отъ гр. Горна Джумая и тамъ нощувахме. Презъ нощьта силенъ проливенъ дъждъ ни измокри.