25. Третото примирие.
На следния день 18.VII въ 1 часа следъ пладне се обяви примирието съ гърцитѣ. Това бѣше вече третото примирие въ тази война; за трети пѫть вече се забиваха бѣлитѣ флагове за очертание демаркационата линия. Ний още не бѣхме увѣрени, че примирието нѣма да се прекѫсне и че военнитѣ действия нѣма пакъ да се започнатъ. Първа дружина отъ нашия полкъ бѣше на предни постове предъ самата демаркационна линия. Времето отъ 20 до 29. VII употрѣбихме за организиране нова позиция на линия, малко северно отъ гр. Горна Джумая. Въ това време командуването на дружината ни пое майоръ Наковъ, който отъ мобилизацията до тогава бѣше командиръ на нестроевата рота, а дружината бѣше попълнена съ запасни войници отъ опълчението извикани и пренесени набързо отъ София. Това бѣха все стари хора имаше дори единъ 56 годишенъ; стана така, че баща и синъ— войници се случиха въ ротата ми. Тия войници отъ опълчението, поради голѣмата имъ възрасть не ги влѣхъ въ ротата между другитѣ взводове, а образувахъ отъ тѣхъ пети взводъ — опълченски; този взводъ на работа по позицията не го назначавахъ. Почти, едновремено съ тѣзи стари войници ротата ми биде попълнена и съ около 80 млади войници отъ „6 пеши ескадронъ”. Това бѣха млади момчета отъ Харманлийско, които никога не бѣха още ездили и които бѣха доведени отъ поручикъ Славовъ да попълнятъ полка. По този начинъ ротата и дружината ни пакъ приеха нормалниятъ си видъ по численость. Духъ за борба, обаче, нѣмаше никакъвъ. Старитѣ войници отъ опълчението заявяваха, че не могатъ да издържатъ дълги походи и че само на позиция могатъ да
94
стоятъ обаче ни напредъ ни назадъ не биха могли успѣшно да се движатъ въ случай на нужда.