4. Следъ първия бой.
Днитѣ 10. и 11. X бѣха дъждовни. Окопитѣ, които войницитѣ изкопаваха се пълнеха съ вода и работата вървеше бавно. Освенъ това днесъ 10. X, войницитѣ отъ нашата рота гладуваха, защото снощи хлѣбъ неполучиха. Узнахъ, че хлѣба билъ донесенъ наврѣме до привързочния пунктъ, но тъкмо прѣдъ самото отстѫпление, когато напливътъ отъ ранени е билъ най-голъмъ. Тогава нѣкой заповѣдалъ да изхвърлятъ отъ колата хлѣба на земята и да качатъ раненитѣ. За това нѣкои роти, които при отстѫпленнето случайно минали покрай това мѣсто, взели си хлѣбъ, а други, като напримѣръ нашата — понеже не ни се случи да минемъ покрай това мѣсто, останахме безъ хлѣбъ за слѣдния день. Тия два дни бѣха мрачни, дъждовни; отъ кѫмъ Одринъ се чуваше силна канонада. Неизвестностьта за това, което ставаше въ лѣво и въ дѣсно отъ насъ, необяснимитѣ причини за нашето отстѫпление слѣдъ побѣдоносенъ бой и лошото връме ни измъчваха. Но най-тежко настроение на войницитѣ създаваха раненитѣ. Прѣзъ тия два дена неприбранитѣ наши ранени отъ боя при с. Гечкенлий продължаваха сами да се прибиратъ и минаваха по единъ и на групи прѣзъ позицията. Тия войници ранени на 9. X., прекарали цѣлата нощь срѣщу 10. на открито подъ дъжда съ непривѣрзани рани и цѣлия день 10. X. а мнозина и още една нощь и единъ день, всички гладни и изнурени съ последни усилия се мъкнаха къмъ позицията, защото никой не се погрижи да ги прибере наврѣме. Едни войници, по-леко ранени, бѣха намѣрили една
17
волска кола отъ селото Еджелия, качили бѣха въ колата нѣколко тежко ранени свои другари и куцайки и подпирайки се съ тояжки пристигнаха на позицията. Тия върволици отъ ранени правеха много тежко впечатление на войницитѣ. Едни отъ раненитѣ разказваха, че въ боя нѣкои войници били ранели на неопасни мѣста и останали на мѣстата си, защото не сѫ могли да се движатъ и може би сѫ умрѣли вече само отъ силно крѫвоизлияние, защо нѣмало е кой навремѣ да ги привърже. Въобще въ санитарно отношение бѣхме много зле; въ ротитѣ фелдшеръ нѣмаше, нито носилка, нито даже за всѣкой войникъ индивидуално пакетче за привързване ранитѣ. Такива пакетчета се раздадоха на всѣкой войникъ едва прѣзъ врѣме на примирието, когато бѣхме въ Силврия. Санитарната служба презъ време на боя функционираше съвършенно слабо. Всички санитарни чинове бѣха изостанали много назадъ.
Сега отъ позицията ний наблюдавахме изоставенитѣ отъ насъ на полето турски орѫдия, които при отстѫплението си неуспѣхме да приберемъ.
На 11.Х. преди пледне бѣше изпратена една команда отъ 4-и артилерийски полкъ съ запретнати предници, за да докаратъ изоставенитѣ турски орѫдия и къмъ обѣдъ преминаха презъ позицията съ орѫдията. Това внесе оживление всрѣдъ войницитѣ — всички се радваха, че орѫдията останаха пакъ въ наши рѫце.
На 10. X. предъ позицията прекараха единъ турски офицеръ поручикъ, раненъ въ крака въ вчерашния бой. Чрезъ единъ нашъ войникъ, който добре говореше турски, азъ заприказахъ съ турчина. Попитахъ го какъ му се видѣ вчерашниятъ бой. Първо той ми каза, че нашата артилерия произвеждала върху тѣхнитѣ войници ужасно впечатление. Освенъ това каза, че насъ сѫ ни забелезали още отъ далечъ по червеничѣ и бѣли шапки. [1] За това той наричаше 1-и пех. полкъ „кърмъзѫ алай”, а 6-и пех. полкъ „беязъ алай” „Махнетѣ тия шапки, защото ще иматѣ голѣми загуби”, казваше турчина. Следъ малко почивка откараха го къмъ превързочния пуктъ.
На 11. X. къмъ обѣдъ съ една бърза заповѣдь отъ щаба на първа дивизия се заповѣда да се изпрати запасниятъ подпоручикъ X. (отъ 14-а рота) на служба въ щаба на дивизията. Подпоручикъ X. веднага замина. Това изтегляне на офицеръ отъ строя въ време на започнали се вече боеве, направи много лошо впечатление всредъ офицеритѣ и войницитѣ, които дълго критикуваха и се възмущаваха отъ това; нѣкои знаеха, че подпоручика ималъ роднина въ щаба на дивизията. ...
1. Околишитѣ на шапкитѣ на 1-и пехотенъ Софийски полкъ бѣха червени, а тия на нашия 6-и пѣх. полкъ — бѣли.