5. Къмъ Люле-Бургасъ
На 12. X. дъждътъ престана. Цѣлата дивизия продължи настѫплението къмъ Гердели и Баба-ески. Никакво съприкосновение съ противника нѣмахме, защото двата дена 10. и 11. X., които прекарахме на Татарларската позиция му дадоха възможность да се изплъзне изъ рѫцетѣ ни. Полкътъ въ състава на дивизията потегли въ казаната посока и кѫсно въ тъмно и въ дъждъ пристигнахме на опредѣленото мѣсто — бивакъ до пѫтя между селата Керметлий и Герделий, наблизо до послѣдното село. Отъ дъжда почвата се бѣше разкаляла, а нашата дружина се падна да бивакира тъкмо въ една разорена нива. Кальта бѣше толкова голѣма, че войницитѣ не можаха да се подравнятъ, нито даже виждаха въ тъмнината кѫде стѫпватъ и понеже умората отъ похода бѣше голѣма, мнозина отъ войницитѣ заспаха седнали или полулегнали опирайки се единъ други, а нѣкои цѣла нощь неможаха да заспятъ защото нѣмаше сухо мѣсто кѫде да се легне. Моятъ ротенъ командиръ бѣше си изкопалъ едно трапче, въ което си турна краката и седналъ на земнята, подпрѣлъ рѫцетѣ си на едно буре, въ това положение прекара цѣлата нощь. Хаджиевъ пъкъ отпосле ми разказваше, че преспалъ нощьта върху голѣмия тъпанъ.
Къмъ полунощь дъжда попрестана, а сутриньта на 13. X. като се развиделѣ видѣхме, че наоколо 100 крачки отъ насъ имаше целина, кѫдето можахме несравнено по-удобно да бивакираме, отколкото въ разораната нива. Освенъ това видѣхме, че въ тъмнината ний сме се построили за нощуване съ фронтъ къмъ североизстокъ, т. е. съ гърба къмъ противника, за което много се смѣехме презъ деня. Сутриньта близо до нашата дружина се указа, че бивакира 3-а дружина отъ 1-и пех. полкъ. На нѣколко крачки отъ насъ забелезахъ една походна кухня, въ която нещо кипеше: на капарата на кухнята седеше артелчика на 11 рота отъ 1-и пех. п. запасния ефрейторъ Мишайковъ, мой другарь отъ университета.
— Какво е това, го запитахъ.
— Това е моята гаубица, пошегува се Мишайковъ, — искашъ ли чай?
Това бѣше за мене изненада. Всредъ каль, преди да тръгнемъ въ походъ... разбира се, веднага си поискахъ едно канче чай и го изпихъ съ най-голѣмо удоволствие. Но какъвъ чай бѣше това! Мътна вода като буза, но за тогавашната обстановка това бѣше царски чай
Днитѣ 13, 14 и 15 X. прекарахме въ походи въ посока на гр. Баба-ески. На 13 X. отъ бивака при с. Гердени тръгнахме едва къмъ 3 1/2 часа следъ пладне и вечерьта стиг-
19
нахме на линията на реката Акъръ-дере, гдето пренощувдхме. Отъ тукъ на слѣдния день, 14. X., тръгнахме къмъ 10 1/2 часа преди пладне и достигнахме селото Докуздзекъ и источно отъ това село се разположихме на бивакъ. Отъ този бивакъ на 15. X. сутриньта тръгнахме за гр. Баба-Ески. Къмъ 3 1/2 часа следъ пладне бѣхме вече минали селото Ени-Кйой и наближавахме гр. Баба-Ески; главата на нашата колона бѣше вече на около 5 километра отъ града, когато дойде заповѣдь да измениме посоката на марша и да тръгнеме веднага въ посока къмъ гр. Люле-Бургасъ, кѫдето — каза ни се — трѣбвало да отидемъ на помощь. Новата посока бѣше почти перпендикулярна на посоката, по която сега се движихме. За да се изпълни заповѣдьта, полка се върна назадъ по сѫщия пѫть, минахме пакъ презъ селото Ени-кйой и отъ тукъ се отбихме къмъ юго-истокъ по посока на селото Кумъ-бурларъ. Вечерьта на 15. X. нощувахме въ горичката между селата Ени-кйой и Кумбурларъ. Нашата (4-та) дружина заедно съ 1-а дружина и картечната рота бѣхме авангардъ на бригадата, а останалитѣ части отъ бригадата бѣха се настанили на бивакъ на около 2 клм. по-назадъ. Две роти отъ 1-а дружина бѣха на предни постове а останалитѣ въ резервъ. Времето се поправи и настроението у всички бѣше добро. Вечерьта всички офицери отъ дружината и отъ картечната рота се събрахме и вечерахме при дружинния командиръ. край единъ хубавъ огънь въ гората. Нашитъ предни постове нѣмаха още контактъ съ противника.