6. Боеветѣ при Люле-Бургасъ на 16, 17 и 18, X.
На 16. X. Къмъ 7 часа сутриньта продължихме настѫпателния маршъ презъ с. Кумъ-бурларъ къмъ гр. Люле-Бургасъ и още при тръгването дочухме отъ къмъ тъзи посока топовни изстрели. Къмъ обѣдъ стигнахме до рѣката Сараджалия-дере на около 10 клм. западно отъ гр. Люле-Бургасъ Тукъ при преминаването ни презъ тази макаръ и малка река походния маршъ на главнитѣ сили отъ бригадата се забави съ цѣли два часа докогато се направи възможно да мине артилерията, която влизаше въ състава на колоната. Къмъ 2 часа следъ пладне минахме селото Айвали, кѫдето видѣхъ по улицитѣ заклани труповетѣ на една жена и на единъ мѫжъ. Това бѣха гърци заклани отъ турцитѣ при отстъплението на тия последнитѣ. Чухъ отъ разказитѣ на нѣкои офицери и войници, че въ селото имало и други трупове на заклани гърци.
Отъ къмъ Люле-Бургасъ се чуваше вече ясно орѫдейна и пушечна стрелба. Нашитѣ две авангардни дружини настѫпвахме бързо; всѣки чувствуваше, че трѣба да се бърза, че щомъ тамъ нейде си се биятъ, ние небива да стоимъ
20
безучастни. Даде се заповѣдь да се усили патрулната верига. Часътъ бѣше 12 1/2 по пладне, когато авангарда се разви въ боенъ редъ. При наближаването ни до Люле-Бургасъ узнахме, че непосредствено предъ и въ лѣво отъ насъ 6-та пехотна дивизия, а именно 15-и Ломски полкъ води бой. Щомъ доближихме огнената линия на 15-и пех. полкъ, началника на авангарда заповѣда 1-та дружина подъ командата на дружиния ѝ командиръ майоръ Илиевъ да приеме въ дѣсно отъ Ломския полкъ и удължи огнената линия, а наша дружина прие въ дѣсно отъ 1-а дружина, като 13-а и 14-а роти бѣха въ бойна часть, а 15-а и 16-а дружина — подръжка.
При пристигането ни на полесражението при гр. Люле-Бургасъ заварихме следното положение. На 15. X. градътъ е билъ превзетъ отъ 15-и пехотенъ Ломски и 3-и пехотенъ Бдински полкъ, но вечерьта на 15. срѣщу 16. X. турцитѣ контъратакували и завзели наново града. Нѣкои роти отъ 15 и Ломски полкъ вечерьта на 15. като мислили положението си за много сигурно, отдали се на веселби въ града и били изненадани отъ атаката на противника. На 16. сутриньта 15-и пех. полкъ е билъ на позиция на западния гребенъ отъ града и въ лозята и отъ тамъ е почналъ наново настъплението си туку предъ нашето пристигане. Позицията на нашата дружина бѣше точно на западния гребенъ отъ града. Щомъ заехме позицията, пристигнаха и главнитѣ сили на бригадата. Цѣлия щабъ на бригадата начело съ полковникъ Желявски веднага на коне излезе на самия гребенъ да огледа позицията. Веднага следъ това пристигна цѣлото артилерийско отдѣление отъ 4-и с. с. арт. полкъ, подъ командата на подполковникъ Марковъ, разви се въ боенъ редъ и излезе на открита позиция, като веднага откри огънь. Въ това време нашитѣ двѣ роти (13-а и 14-а) настъпиха, като се спуснаха отъ гребена и съ патрулитѣ си достигнаха до брѣгътъ на реката Карагачъ-дере, която тече презъ града. Ефектътъ на нашия артилерийски огънъ бѣше поразителенъ. Часьтъ бѣше вече 4 следъ пладне. Ний стояхме на самия гребенъ до орѫдията на батареята на поручикъ Сотировъ и можехъ добре да наблюдавамъ. Изглеждаше, че турцитѣ на това мѣсто сѫ били изненадани отъ нашето появяване, защото долу въ равнината между града, реката и гарата ние видѣхме сѫщинска паника: войници, население, кола, добитъкъ — всичко това се бѣше смесило и въ една грамадна тълпа тичаща къмъ гарата, като вдигаше облакъ отъ прахъ. На гарата бѣха готови за тръгване два трена. Първитѣ артилерийски изстрели увеличиха още повече паниката въ тази тълпа. Двата трена се опитаха да тръгнатъ, но преследвани отъ огъня на нашата артилерия единия следъ малко спрѣ, а другия сполучи да избѣга. Въ това време се обади и турската артилерия; снарядитѣ ѝй, все гранати, почнаха да
21
падатъ близо да насъ. Тогава артилерийското отдѣление смѣни позицията си. Почна вече да се мръква; нашитѣ предни роти се окопаха долу до реката, а дружината подръжка останахме горе на гребена (15-а и 16-а роти) и въ това положение занощувахме.
На следния день 17. X. сутриньта трѣбваше да продължимъ настѫплението, като на дружината се даде направление селото Яйчаре. Нашата дружина споредъ дадената заповѣдь трѣбваше да мине съ дѣсно фланговата си рота по край тухларницата, що е на югоизтокъ отъ града. По този начинъ ний нетрѣбваше при настѫплението да влизаме въ града. И така 3-а и 4-а дружини бѣха въ бойната частъ на полка, 1-а дружина полкова подръжка, 2-а дружина бригадна подръжка, а картечната рота настѫпи съ бойната часть. Дружиния командиръ повика ротнитѣ командири, за да имъ покаже обектитѣ за достигане презъ този день. Всички влезоха въ единъ малъкъ окопъ на самия западенъ гребенъ; съ тѣхъ отидохъ и азъ. Отъ нашето движение турцитѣ ни забелезаха и веднага почнаха да обстрелватъ нашиятъ окопъ съ гранати. Тука въ сѫщия окопъ бѣше и к-ра на артилерийското отдѣление подполковникъ Марковъ, който наблюдаваше. Попитахме го какви наблюдения има, но той отговори, че нищо още не е забелезалъ. Действително часътъ бѣше 7 и първитѣ лѫчи на изгрѣващето слънце падаха тъкмо срещу насъ, а това много пречеше на сутренитѣ ни наблюдения. Въобще при настѫплението ни въ Тракия къмъ Чаталджа условията за нашитѣ наблюдения къмъ противника преди пладне бѣха много неблагоприятни за насъ и за нашата стрелба, защото винаги слънцето ни грѣеше право срешу очитѣ, а турцитѣ обратно — презъ това време винаги наблюдаваха и имаха благоприятни условия за стрелбата си. Тѣ винаги при хубаво време ни забелезваха по-рано и по-рано почваха артилерийската срелба. Деньтъ 17. X. бѣше хубавъ, слънчевъ есененъ день, та улесняваше стрелбата на турцитѣ, а пречеше на нашата. Турцитѣ зачестиха стрелбата си по окопа, отъ който наблюдавахме. Въ това време се доближи къмъ насъ к-ра на дружина отъ 1-и пех. полкъ подполковникъ Гиневъ. Неговата дружина бѣше разположена въ лѣво (северно) отъ насъ, въ лозята. Гиневъ застана правъ до нашия окопъ и наблюдаваше; веднага турскитѣ гранати зачестиха. Нѣкои отъ офицеритѣ почнаха да викатъ Гинева въ окопа, за да се скрие, но той необръщаше на това никакво внимание, а спокоенъ правъ продължаваше да наблюдава, като викаше на Маркова: „Марковъ, да ме поддържашъ, чувашъ ли?”, а Марковъ му отговаряше „добре, добре ще те подържамъ”. Артилерийския огънь по окопа, отъ кѫдето наблюдавахме стана много честъ. Дружиния командиръ посочи набързо обектитѣ на ротитѣ и всички се разотидохме, за да
22
заемемъ изходнитѣ си мѣста. Нашитѣ предни роти бѣха се добре окопали на дѣсния брѣгъ на Карагачъ-дере, която тече покрай града и не страдаха отъ огъня, а 15-а и 16-а роти заеха бързо едни готови окопи на предния скатъ на гребена, правени види се отъ 15-и Ломски полкъ. Турцитѣ бѣха напустнали града и се бѣха окопали на источната му окрайнина туку надъ самитѣ турски гробища. Съгласно една снощна заповѣдь, днесъ 17. X. трѣбваше да настѫпимъ къмъ 8 часа преди пладне. За тъзи цѣль се почна размѣстването на дружинитѣ отъ полка въ лѣво но часътъ стана вече 10 и дойде втора заповѣдь да се окопаемъ на изходнитѣ мѣста които вече бѣхме заели.
Първия пех. полкъ, за да заеме изходното си положение почна да групира въ лѣво отъ насъ, долу подъ лозятг ротитѣ си, което биде забелезано отъ турцитѣ и тѣ насочиха къмъ тамъ артилерийския си огънь. Отъ това прегрупиране предъ очитѣ и подъ огъня на противника, 1-й пех полкъ даде много жертви. Ако бѣха дадени тѣзи заповѣди вечерьта, то всички тия прегрупирания можаха да станатъ презъ нощьта, назабелезано и да се избегнатъ жертвитѣ.
По писменната заповѣдь на командира на полка, нашата атака почна въ 1 часа следъ пладне, като момента за атаката се обяви съ сигнални търби отъ щаба на полка и сигналитѣ се повториха отъ дружиннитѣ и ротни сигналисти. Веднага всички се втурнахме напредъ. До това време артилерията на нашата бригада състояща се отъ с. с. отдѣление на подполк. Марковъ и нескорострелното на майоръ Кънчевъ (около 40 орѫдия), макаръ и да стреляше енергично, не успѣ да повлияе върху оная турска батарея разположена туку задъ самия източенъ гребенъ до града, която батарея ни нанесе най-голѣми загуби при настъплението. Още сутриньта преди нашето настъпление отъ огъня на тъзи батарея се подпали една наша ракла отъ с. с. отделение и бѣха убити и ранени нѣколко артилеристи. Сега, посрещнати отъ силния фланговъ неприятелски артилерийски огънь, ний изменихме посоката на нашето настъпление и вмѣсто съ дѣсно-фланговата рота да минемъ покрай най-източниямъ край на града, както бѣше заповѣдано, ний всички се насочихме къмъ града. Подъ прикритието на артилерийския бой, който въ този моментъ се разви до най-голѣмъ размеръ, ний се спуснахме къмъ реката, прегазихме я при бостанитѣ надъ каменния мостъ и нахълтахме въ града. Нѣкои роти минаха по моста. Веднъжъ влезли въ града ний вече не страдахме отъ неприятелския артилерийски огънь, защото градътъ не се обстрелваше отъ този огънь — изглежда че градътъ бѣше въ мъртвото пространство на този огънъ. При преминаването ни презъ града, което стана почти бѣгомъ видѣхъ, какъ гърцитѣ се впуснаха да разграбватъ изоставенитѣ турски мага-
23
зини. Предъ вратата на единъ турски магазинъ лежеше убитъ единъ турчинъ — може би притежательтъ на магазина — а отъ магазина видѣхъ, че изкочи единъ гръкъ съ единъ полуотворенъ сандъкъ съ захарь. Изненаданъ, види се, отъ нашето минаване презъ улицата гръка изплашенъ почна да раздава отъ захарьта на войницитѣ и следъ малко избѣга. По всичкитѣ пѫтни врати по улицата, презъ която минахме видѣхъ отбелезани съ тебеширъ кръстове, за да показватъ види се, че кѫщата е християнска; на много врати стояха мѫже, жени и деца гърци, нѣкои съ икони въ рѫце и мълчеливо се кръстеха. Въ прозорцитѣ на нѣкои гръцки кѫщи забелезахъ жени, които ни махаха бѣли кърпи. Съ влизането ни въ града у войницитѣ се забелеза необикновена радость: едни викаха ура, други пѣеха „Шуми Марица” и стреляха въ въздуха. Въ това време нашитѣ и турскитѣ снаряди съ страшенъ шумъ фучеха надъ града и всичко това се сливаше въ единъ общъ вой, всредъ който ний трѣбваше бързо да преминемъ града. Заедно съ насъ презъ града минаха и нѣколко роти отъ 37 пехотенъ полкъ.
Щомъ излѣзохме на източния край на града, още при самото ни появяване, бѣхме посрещнати отъ силенъ пушеченъ огънь, който турцитѣ окопани на ската туку надъ самитѣ турски гробища откриха срещу насъ. Докато успѣхме да се окопаемъ въ двороветѣ на крайнитѣ кѫщи, задъ стенитѣ и отчасти въ гробищата, ний понесохме чувствителни загуби въ убити и ранени. Къмъ 2 часа следъ пладне ний заемахме вече позиция въ гробищата и до водопроводнитѣ търби: 3-а дружина въ дѣсно, 4-а дружина въ лѣво, а картечната рота между ротитѣ отъ 4-а дружина: 1-а дружина остана въ града като полкова подръжка, а 2-а дружина бѣше бригадна поддържка; въ лѣво отъ насъ 1 и пех. полкъ, но между насъ и 1-й полкъ се вмѣстиха и 1—2 роти отъ 37 п. полкъ. При настѫплението 11-а рота подъ командата на капитанъ Данаджиевъ попадна въ нашия участъкъ; затова по заповѣдъ на командира на полка тъзи рота остана до вечетьта въ състава на 4-а дружина, а 16 рота, която бѣше дѣснофлангова отъ дружината ни, влезе въ състава на 3-а дружина. Неприятелската позиция бѣше на около 500 крачки отъ насъ; съ завземането още на позицията почнахме да обстрелваме неприятеля, но до вечерьта не можахме повече да напреднемъ. Въ това време у нѣкои началствующи лица се яви идеята да се произведе презъ нощьта атака на турската позиция. Тъзи идея се подържаше особенно енергично отъ нашия дружиненъ командиръ. Направиха се всички приготовления за една нощна атака съ цель да се изтласкатъ турцитъ отъ позициитѣ имъ, но въ последния моментъ това биде възпрѣно Поради тая причина бойната линия на полка се премѣсти малко по-назадъ, въ турскитѣ гробища и край водопровода
24
непосредственно покрай крайнитѣ источни кѫщи на града. 11-а рота си отиде къмъ дружината си, а 16-а си дойде при насъ. като заедно съ 13-а бѣха бойна часть отъ дружината, а 14-а и 16-а дружинна поддържка. Последнитѣ две роти нощуваха въ крайнитѣ дворове. Вечерьта при обиколката ми по позицията натъкнахъ се на трупове отъ убити наши войници. Прикрито запалихъ една клечка кибритъ, за да видя погона на войника и видехъ върху погона му числото 3 — това беше войникъ отъ 3-и пех. Бдински полкъ падналъ убитъ на това мѣсто още на 15 X., т. е. два дена преди нашето завладяване на града.
Сутриньта на 18. Х.. къмъ 3 1/2 часа турцитѣ откриха честъ пушеченъ огънь по нашата позиция, но куршумитѣ имъ падаха по керамидитѣ на крайнитѣ кѫщи и въ улицитѣ като истинска градушка. Този силенъ пушечанъ огънь трая половинъ часъ. Отначало помислихме, че турцитѣ подготвятъ нѣкое нападение, но скоро разбрахме, че тѣ нѣмаха това намерение. Както отпосле се разбра, това било маскиране отстъплението на главнитѣ имъ сили дѣйствуващи до тогава при Люле-Бургасъ. Къмъ 10 1/2 часа преди пладне почнахме артилерийска и пехотна стрелба по неприятелската позиция и същевременно бавно настъпление на нашата пехота. Виждахме какъ турцитѣ по единично и на малки групи отстъпваха, но тѣхната артилария още продължаваще да отговаря на нашата. Къмъ 11 часа преди пладне турската артилерия млъкна, а къмъ 12 часа по обѣдъ почнахме атаката по целия фронтъ на бригадата. Преди да настъпиме, дружинния командиръ чрезь единъ отъ своитѣ връзки заповяда на командира на 15-а рота да настъпи, но този се забави и ненастъпи; явно беше, че командира на 15-та рота иска да печели време, презъ което да настъпи друга рота. Ядосанъ дружинния командиръ праща втора заповѣдь, но командира на 15-а рота сега вече отговаря, че ротата му нѣмала патрони, макаръ и да не беше стреляла много. Тогава дружинния командиръ му изпраща единъ конярь съ единъ конь натоваренъ съ два сандъка патрони. Щомъ тръгна коня, коняра падна убитъ. Другия войникъ, който придружаваше коня съ патронитѣ, негубейки присътствието на духа, съ помощьта на още единъ войникъ, подъ куршумитѣ на противника разтоварватъ сандъцитѣ и бѣгомъ занасятъ единия сандъкъ на командира на 15 рота. Но въпреки това 15-а рота пакъ не настъпи,. Дружинния командиръ се много ядоса, изтегли сабията си и съ извадена сабя подъ огъня на противника отиде и влезе въ окопа на командира на 15-а рота, като почна да му вика, махайки заканително предъ него сабята си: „заповѣдвамъ да настъпите”! Командира на 15-а рота съ също такъвъ тонъ отговоряще: „нямамь патрони”. — „Заповядвамъ ви да настъпите безъ патрони” — викаше дружинния командиръ,
25
колкото му гласъ държеше. Когато капитанъ Б. видя, че нѣма вече другъ изходъ, заповѣда на ротата си да настѫпи. Но момента беше вече миналъ — други роти отъ дружината които бѣха получили сѫщата заповѣдъ бѣха вече настъпили, а следъ тѣхъ настѫпи и 15-а рота. Сцената съ двамата офицери изправили се единъ срещу други въ единъ окопъ, подъ куршумитѣ на противника, единия съ гола сабя въ рѫка, заплашващъ другия, — дълго време не ми излизаше изъ паметьта. Наистина войната е такова огледало, въ което може а се види истинското лице на всѣкого, колкото и дебела маска да си е турилъ!
Къмъ 1 1/2 часа следъ пладне заехме турската позиция и се изкачихме на платото източно отъ града. Сега предъ очитѣ ни се откри следната картина. Полето предъ насъ беше изпълнено съ отстѫпващи въ безредие турци. Ний веднага открихме пушеченъ огънь, но противника бързо отстѫпваше. При това отстѫпвание една негова батарея успя да ни хвърли петь гранати, които ако и да паднаха много близо до насъ, но никого не засегнаха, и не можаха да експлодиратъ. Единъ войникъ въодушевенъ отъ гледката, която представляваше бѣгащата сега турска войска извика: „ехъ дека е сега нашата кавалерия”, но никаква кавалерия не се яви. Наистина тука българската конница изпустна момента за славни и голѣми дѣла.
Следъ полвина чась цѣлата отстѫпваща предъ очитѣ ни турска войска се закри задъ първия гребенъ. До това време нашата артилерия мълчеше; тя не успѣ да заеме нова позиция и да преследва турцитѣ съ огъня си.
Турцитѣ отстѫпиха сполучливо: неможахме да вземемъ нито значителенъ брой пленници, нито пъкъ поне едно орѫдие. Една незначителна група, около рота — вѣроятно малъкъ ариергардъ — се предаде предъ фронта на 1-и пех. полкъ. Предъ фронта на нашия полкъ неприятеля остави десетина неранени пленници, нѣколко ранени и двайсетина убити.
Изоставената отъ турцитѣ позиция при Люле-Бургасъ не бѣше съ нищо укрепена. Само малки плитки, прекѫснати окопи, а на мѣста само едни по-дълбоки стрелкови трапчета, безъ никакви изкуственни препятствия, безъ ходове за съобщения, нито нѣкакви заслони — това бѣше турската позиция при Люле-Бургасъ.
Въ днешния бой азъ комендувахъ взводъ отъ 14-а рота, въ която нѣмаше другъ младши офицеръ, защото следъ ранязането на ротния командиръ капитанъ Камбуровъ, ротата се командуваше отъ единственния останалъ въ ротата офицеръ, подпоручикъ Тодоровъ.
Тукъ на платото 1 клм. източно отъ града се спрѣхме, докато получимъ нова заповѣдь. Дружината ни се събра, на войницитѣ се даде малка почивка, а ние офицеритѣ се
26
събрахме при дружинния командиръ и насѣдахме да закусимъ. Отъ днешното настѫпление и победоносното свършане на тридневнитѣ боеве при Люле-Бургасъ настроението у офицери и войници бѣше извънредно повдигнато. Всички бѣха весели, шегуваха се и разказваха впечатленията си отъ боеветѣ. Най-веселъ и шеговитъ се показваше командира на 15-а рота кап. Б., който най-интимно и весело се разговаряше съ командира на дружината, като че ли нищо не е станало между тѣхъ преди половинъ часъ.
Докато седѣхма и чакахме заповѣдь да продължимъ настѫплението, единъ войникъ доведе при дружинния командиръ единъ нераненъ турски войникъ пленникъ. Бедния турчинъ цѣлъ трепереше отъ страхъ; той бѣше до такава степень уплашенъ, че отначало не можеше и да говори. Докато дружинния командиръ, който говореше турски, го разпитваше, единъ нашъ войникъ извади отъ торбата си парче хлѣбъ и го подаде на турчина. Турчина изненаданъ отъ такава милость почна да плаче като дѣте. Бедниятъ, той вѣроятно мислеше, че ще го убиемъ, а изведнажъ видѣ друга обноска.
Следъ двучасово застояване на платото източно отъ града, ние продължихме настѫплението. Обаче, никакво съприкосновение съ противника вече нѣмахме и не можахме да установимъ чакъ до 4. ноември, на Чаталджанската линия, т. е въ продължение на 16 дена.
Отъ тукъ, отъ кѫдето продължихме нашето настѫпление, чакъ до Чорлу, мѣстностьта представлява малки успоредни на нашия фронтъ гребени съ полегати скатове, нѣкои раздѣлени единъ отъ други съ малки рекички много отъ които бѣха пресъхнали. Щомъ се изкачвахме на единия гребенъ, предъ насъ се изпречваше другъ сѫщо такъвъ гребенъ, следъ като достигахме другия, ето трети гребенъ, сѫщо такъвъ нисъкъ съ полегати и леко достѫпни склонове и все така еднообразна е цѣлата мѣстность чакъ до Чорлу, т. е. въ продължение на повече отъ 50 клм. Въ формиралата се обща колона на бригадата нашата 4-а дружина и 4-а дружина отъ 1-и пех. полкъ заедно съ картечната рота стъ полка образуваха авангарда. Следъ като изминахме още около 10 клм. по пѫтя къмъ Чорлу и стигнахме до реката Чамурли-дере, почна да се мръква и ние спрѣхме, като се построихме за нощуване при пълна бойна готовность. На километъръ и половина задъ насъ се разположи на бивакъ цѣлата бригада, като 1 и пех. полкъ бивакира въ лѣво отъ пътя, който води отъ Люле-Бургасъ за Чорлу, 6 пех. полкъ въ дѣсно отъ пътя, а артилерията задъ двата полка. Въ това време се забелѣзаха въ лѣво отъ насъ тамъ нейде си къмъ северо-истокъ свѣткавици отъ орѫдейни изстрели. Тия свѣткавици — това добре се виждаше
27
въ тъмнината — бѣха отъ наши орѫдия, защото съ широката си часть огнения конусъ, който се образува при излизането на снаряда отъ орѫдието бѣше обърнатъ къмъ страната на противника. При това изстрелитѣ не се чуваха, защото разстоянието бѣше голѣмо — около 15 клм. Скоро забелезахме, че колкото повече наближаваше нощьта, толкова тия свѣтканици се преместваха все по-назандъ, т. е. къмъ северъ Това бѣше боятъ, който водеха части отъ 3-а армия, оперираща вв лѣво отъ насъ и които части — това го виждахме сега по вистрелитѣ — отстѫпваха. Това почна да ни смущава; особно се безпокоеше дружинния командиръ, който бѣше сега и началникъ на авангарда на бригадата. За нощуване се взеха всички предпазителни мѣрки за въ случай, ако нѣкои неприятелски части биха се опитали да минатъ презъ мѣстото кѫдето занощувахме. Нощьта мина спокойно. Отъ тридневнитѣ боеве при Люле-Бургасъ на 16, 17 и 18. X. полка имаше 33 убити и 239 ранени войници и 6 офицери ранени: капитанъ Хр. Камбуровъ, поручикъ Ст. Поповъ, зап. подпор. Михаиловъ Ст., Миланъ Добутовъ, Борисъ Дойчиновъ и Богданъ Шулевъ. Презъ време на тридневнитѣ боеве цѣлия полкъ не можа да получи ни веднажъ топла храна, а храната на войницитѣ се състоеше само въ единия хлѣбъ.