8. Къмъ Чаталджа.
Най-сетне на 24. X. продължихме настъпателния маршь. Преди да тръгнемъ, дружинния командиръ прочете предъ войницитѣ преписъ отъ една заловена турска телеграма, съ която началникъ щаба на Мухтаръ-паша съобщаваше на военния министъръ въ Цариградъ, че на линията Люле-Бургасъ— Бунаръ-Хисаръ армията имъ е разбита и отстѫпва, но понеже противникътъ „никакъ не ги преследвалъ [1]” възможно е едно наново преустрояване и противопоставяне на Чаталджанската линия. Тази телеграма е била намерена у единъ плененъ раненъ турски генералщабенъ подполковникъ, заловенъ презъ време на последнитѣ боеве. Макаръ, че станахме въ 6 часа сутриньта и се приготвихме да тръгнемъ, походната ни колона можа да се формира и ние тръгнахме едва къмъ обѣдъ по посока на Чорлу. При днешния походъ, за пръвъ пъть почувствувахме, че зоната, по който оперираше нашата армия се все повече стесняваше, защото често се случваше, като минавахме по нѣкое малко по-височко мѣсто — да видимъ едновременното движение на 5, 6 и дори 7 успоредни наши колони, отделени по на 5—10 клм. една отъ друга, движащи се като грамадни змии къмъ една и сѫща цель.
На 24. X. вечерьта пристигнахме и се настанихме на квартиро-биваци въ с. Мешини. Нашата дружина, 1-и пех. полкъ и придружаващата ни артилерия бѣха въ главата на главнитѣ сили на бригадата. 1-а и 2-а дружини отъ полка бѣха въ авангардъ на бригадата и бѣха напредъ. Вечерьта пристигна въ селото идеща отъ Кай-биляръ и 3 дружина отъ полка и се настани при насъ на квартиробиваци.
Деньтъ 25.Х. прекарахме въ походенъ маршъ за Чорлу. При доближаването ни до гарата зачухме слаба пушечна стрелба; нашиятъ авангардъ бѣше вече миналъ града. Нашата (4-та) дружина бѣше въ главнитѣ сили на колоната. При преминаването ни презъ желѣзопѫтната линия, дружината се разви въ боенъ родъ и тукъ долу туку на лѣвия брѣгъ на р. Чорлу-дере спрѣхме, до когато се разбра що ставаше напрѣдъ. Оказа се, че слаби отстѫпващи неприятелски части отстъпвали предъ фронта на съсѣдната намъ дѣсета (сборна) дивизия, дѣйствующа въ дѣсно отъ насъ. Почна да се мръква. Тогава ни се даде заповѣдь да се върнемъ, да минемъ пакъ моста на реката и се изкачимъ на платото, северо-западно отъ града и гарата, кѫдето се настанихме на бивакъ. Тукъ прекарахме нощьта срещу Димитровъ день и отъ тука гледахме какъ наши нѣкои тилови части, минали предъ насъ се
1. Тия думи бѣха изрично споменати въ телеграмата.
30
бѣха настанили въ голѣмата турска артилерийска казарма, която сега бѣше цѣла освѣтлена.
На връхъ Димитровъ-день въ походенъ маршъ, подъ звуковетѣ на полковитѣ музики минахме презъ гр. Чорлу, кѫдето населението излезе на тълпи да ни гледа, но се държеше хладно, резервирано. Въ града не спрѣхме, а минахме въ посока на Чаталджа. Щомъ се изкачихме на височинитѣ, 3—4 клм. югоизточно отъ града, въ дѣсна отъ насъ надалечъ блѣсна гладката повърхность на Мряморното море. Единъ войникъ като видѣ морето извика: „хей, момчета, е това сѫ драндавелитѣ”!...
На 26.Х. цѣлия полкъ бивакира при с. Секче (Естендже), гдѣто останахме и презъ цѣлия день на 27.Х.
На 28.Х. преди пладне бѣхме на висотитѣ, западно отъ Чанта. Отъ тамъ предъ нашитѣ очи се откри отново лазурната повърхность на Мряморното море и града Силиврия, великолепно разположенъ на високия морски брѣгъ. Въ пристанището на Силиврия забелезахме два неприятелски параходи, които, нещо товареха. Отпосле, когато презъ м. декемврий се настанихме въ Силиврия, узнахме, че това товарене което наблюдавахме е било бѣгството на бежанцитѣ — турци и турски чиновници. Нашата и 2-а дружина, заедно съ картечната рота, бѣха авангардъ на бригадата. Следъ малка почивка надъ селото Чанта, авангарда продължи марша си На край селото гърцитѣ начело на духовенството си въ черковни одежди и съ кръстове, хоругви и български знамена ни посрещнаха. Ние минахме презъ селото безъ да спираме и продължихме настѫплението си по направление на селото Япаджа. Вечерьта на 28.Х. нощувахме на висотите около 10 клм. северо-източно отъ Силиврия при чифлика Биюкъ-Чалтъкъ, безъ да можемъ да влеземъ въ съприкосновение съ противника. Тука по гребена на изтокъ отъ Кула-дере, поставихме преднитѣ постове, като охранението се зае отъ 2-а дружина, а 4-а дружина и картечната рота останаха въ резервъ на преднитѣ постове; пренощувахме на бивакъ западно отъ реката, до мандрата. Презъ цѣлата нощь отраженията на далечнитѣ неприятелски прожектори ни освѣтяваха.
На 29. X. продължихме настѫплението по посока на с. Сюргюнъ-кйой. При наближаване на селото указа се, че водача-гръкъ не ни е водилъ по пѫть по който да може да мине и артилерията, та стана необходимо сега отъ, тука артилерията и главнитѣ сили отъ бригадата да минатъ по въ лѣво, т. е. по на северъ, презъ селото Фенеръ, а авангарда мина по-близо до морето на около 4—5 клм., като прегазихме малката и съ мочурливи брѣгове на това мѣсто река Тузлу-дере. Два турски военни параходи, които въ това време ни наблюдаваха, хвърлиха по насъ нѣколко снаряди, безъ да
31
ни засегнатъ. Ний спокойно продължихме маршътъ си и вечерьта пристигнахме и нощувахме на бивака при чифлика Карашинанъ.
На следния день 30. X. извършихме последния походенъ маршъ до мѣстностьта, наречена отпосле отъ насъ „развалинитѣ”, юго-западно отъ гр. Чаталджа и отъ чифлика Лаонати гдето на западнитѣ скатове на голѣмитѣ Чаталджански гребени се установи на биваци цѣлата дивизия. Тукъ на тия биваци прекарахме два дни 31. X. и 1 .XI. Отъ тия гребени видяхме какъ се бѣха доближили дивизиитѣ, които съставляваха 1-а и 3-а армия върху тѣзи тѣсна ивица земя между Черното и Мряморно море; ний виждахме презъ две дивизии третата, защото на това тѣсно мѣсто се бѣха събрали следнитѣ седемь дивизии, отъ дѣсно къмъ лѣво: 10-а, 1-а, 6-а, 9-а. 4-а, 3-а и 5-а.