Предговоръ.
Прекаралъ всичкитѣ войни, които България води отъ 1912 г. до края на 1918 г., все въ 6-и пехотенъ Търновски полкъ и то изключително на строеви длъжности — взводенъ, ротенъ и дружиненъ командиръ — и участвалъ въ всичкитъ походи и боеве все въ този полкъ, менъ ми се падна да преживѣя всредъ българскитѣ войници, всички хубави и лоши дни, които България преживя презъ това време. Това ми даде възможность да събера много наблюдения, като непосрѣдственъ очевидецъ и участникъ на описанитѣ събития. Описанитѣ събития сѫ факти, на които въ повечето случаи бѣхъ свидетель; само съвсемъ малко отъ тѣхъ предавамъ като разкази на отчевидци, но това на всѣкѫде изрично отбелѣзвамъ.
Като полякъ по народность, за мене представляваше голѣмъ интересь да наблюдавамъ борческия духъ на българина, когато той съ оръжие въ рѫка отстояваше правата на България срещу многобройнитѣ ѝ врагове, славяни и неславяни. Не съмъ ималъ за цѣлъ никого да хваля, нито нѣкого да коря и фактитѣ нека говорятъ сами за себе си. Безъ никакво изменение, така както си бѣха описвамъ хората и дейностьта имъ. Нека отъ описаната наивность, неподготвеность или зла воля у хората, почерпятъ поуки бѫдещитѣ дейци, ако може да имъ послужи за това моята книга; но нека бѫдатъ всѣкога възхвалявани и нека се запази за винаги свѣтла и чиста паметьта на ония, които доблесно и самоотвержено отстояха до край на своитѣ постове.
Описанитѣ действия се отнасятъ предимно до 6-и пехотенъ Търновски [*] полкъ, но често споменувамъ и за действията на 1-и пехотенъ Софийски [**] полкъ, съ който полкъ 6-и пехотенъ Търновски образуваше и въ мирно и въ воено време, всѣкога една пехотна бригада, поради което бойнитѣ действия на тия два полка бѣха тѣсно свързани едно съ друго; на мѣста споменувамъ и за цѣлата 1-а пех. Софийска дивизия.
*. До края на 1918 г. полка бѣше шефски на бившия царь Фердинандъ и се именуваше: „6-и пехотенъ Търновски на Негово Величество полкъ”.
**. Този полкъ се именуваше: „1-и пехотенъ Софийски на Негово Величество князь Александъръ I полкъ”.
6-и пехотенъ Търновски полкъ е единъ отъ тия български полкове, които взеха най-активно участие въ описанитѣ войни. Този полкъ въ състава на 1-а пехотна Софийска дивизия преброди цѣла България, Тракия, Македония, Добруджа и Влашко. Знамето му побѣдоносно се развѣваше надъ Чаталджа, на брѣговетѣ на Мряморно море, надъ Битоля, на брѣговетѣ на Морава, надъ Прищина, въ улицитѣ на Нишъ, Букурещъ и Плоещъ и на брѣговетѣ на Арджешъ, Бѫзау и Серетъ.
Като съвременникъ мисля, че съ издаването на бележкитѣ и споменитѣ си отъ описванитѣ събития, изпълнявамъ единъ общественъ дългъ.
София, 1920 г. 25 августъ.
Отонъ Барбаръ
запасенъ капитанъ.
Забележка I: Споменитѣ за балканската война бѣха написани още въ края на 1920 г, но поради независящи отъ манъ причини, останаха до сега неиздадени.
Забележка II: При четенето на книгата нека читателя има предъ видъ посоченитѣ забелѣзани грѣшки.
София, 1922 г. 22 октомврий.
АВТОРЪТЪ.