Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

19. АНДАРТСТВОТО ПРЕЗЪ 1906 ГОДИНА

Андартскитѣ вълнения, особено следъ клането въ Загоричани, заставиха посланицитѣ въ Цариградъ да засилятъ постѫпкитѣ си предъ Високата порта за по-енергично преследване на гръцкитѣ чети. Отъ друга страна, четнишката политика на гръцкото кралство предизвика въ Ромъния и въ България противогръцки движения, които съ проявитѣ и последицитѣ си злепоставиха предъ Европа и турското правителство. Обвинявана отвредъ въ неспособность да осигури живота на своитѣ населения отъ върлуващитѣ банди, Високата порта се видѣ заставена да вземе известни мѣрии. Тя направи многократни дипломатически постѫпки въ Атина; засили военната охрана край гръцката граница; подгони нѣкои отъ андартствуващитѣ гръцки владици и поиска отстранението на най-компрометиранитѣ гръцки консули; заяви на всеуслишание, че гръцкитѣ чети ще бѫдатъ строго преслед-

220

вани; премахна сѫдебната привилегия на андартитѣ и на тѣхнитѣ помагачи, като ги направи подсѫдни на извънреднитѣ сѫдилища.

Всичко това не попрѣчи, разбира се, на разнитѣ турски властници да бѫдатъ по-снизходителни къмъ андартитѣ, а на турското население — да ги подпомага и за напредъ активно въ тѣхното българоизтрѣбително дѣло. Все пакъ, мѣркитѣ на турското правителство озадачиха и опечалиха твърде много официалнитѣ и комитетскитѣ крѫгове въ Атина [1]. Комитетското ръководство, обаче, особено въ вѫтрешносгьта, побърза да нагоди тактиката си къмъ новото положение. Нагаждането се изрази въ организирането на мѣстнитѣ гъркомани за въорѫжено участие въ противобългарскитѣ нападения; въ разширена употрѣба на подкрепа за по-радикално използуване на създаденитѣ вече връзки съ турското военно и гражданско чиновничество; въ засилване на шпионажа и на провокаторството. Посрѣдствомъ тѣзи корективи, главорѣзната андартска дейность продължи съ сѫщия темпъ и презъ 1906 година [2].

Въ Битолския санджакъ Костурската околия държи първо мѣсто по броя на нападнатитѣ и пострадали села презъ 1906 г. Въ Костенарията и Пополето се извършиха нападения, придружени съ повече или по-малко човѣшки и други жертви въ следнитѣ села: Езерецъ, Лувраде, Старичани, Марчища, Гръче, Осничани, Стенско, Нестиме, Добролища, Изглибе, Галища, Долени, Хрупища, Олища, Куманичево, Кондороби, Бобища и др.

Мѫченическото село Езерецъ издържа презъ тая година две нови нападения — четвърто по брой на 9 януарий и пето на 28 май. Зле напатени, обаче, отъ миналото, езерчани сега се бранятъ съ храбростьта на отчаянието и успѣватъ, макаръ и не безъ жертви, да се запазятъ. Въ първото нападение андартитѣ успѣха да запалятъ нѣколко плѣвни, но отстѫпиха въ безпорядъкъ, като дадоха осемь убити и единъ раненъ — турчинътъ Сафединъ. Майското нападение на андартитѣ има сѫщия злополученъ край.

1. „Вследствие на строгитѣ мѣрки, взети напоследъкъ отъ турското правителство противъ гръцкитѣ чети, както по случайните сражения, така и въ сѫдилищата, — пише въ доклада си отъ 6 юний 1906 год. дипломатическиятъ агентъ въ Атина Марко Балабановъ, — тукъ чувствително се забелязва единъ видъ обезсърдчение, едно униние, па още и явно незадоволство отъ това турско правителство, толкова по-много, че тукъ произвежда повече отъ печално впечатление и обноската му отъ известно време насамъ спрямо Патриаршията”.

2. Презъ есеньта се засили наново и нахлуването на чети отъ Гърция. Споредъ сведенията на управляващия дипломатическото агентство въ Атина, Н. Ризовъ, само презъ м. октомврий нахлули въ Турция 8 чети съ 200—240 души, съставени около 60 % отъ критяни, 1/4 отъ бежанци изъ България и 10—15 % мѣстни гъркомани. (Докладъ № 499, 15 ноемврий 1906 г.).

Н. Ризовъ дава и следнитѣ данни, относно субсидиитѣ, давани на гръцкитѣ комитети отъ атинското правителство презъ последните три години: 1904 г. — 500,000 драхии, 1905 — единъ милионъ, 1906 г. — 800,000. Сумитѣ били вписвани подъ условни графи въ държавния бюджетъ. Секретарьтъ на турската легация Садрединъ бей, който минавалъ всрѣдъ дипломатическото тѣло въ гръцката столица за най-осведомено лице по комитетскитѣ работи, потвърдилъ предъ Ризова вѣрностьта на горнитѣ сведения.

221

На 7 май голѣма андартска чета, предвождана отъ капетанъ Лицасъ, поручикъ, нападна с. Осничени и започна да пали крайнитѣ кѫщи и плѣвни. Случайното присѫтствие на двама четници, Нумо Кировски и Колю Бараковъ, вдъхна бодрость на селянитѣ и внесе редъ въ отбраната. Завърза се ожесточено сражение, което продължи нѣколко часа. При щурмуването на една кѫща падна убитъ самъ поручикъ Лицасъ. Отъ куршумитѣ на милицията падна убитъ и подпоручикъ Петропулакисъ. Между това войска, тръгнала отъ Жужелци, Хрупища и Костуръ, пристигна на мѣстосражението и откри огънь противъ нападателитѣ. Андартитѣ дадоха нови 26 убити и 5 пленници. За това свое злополучие андартитѣ си отмъстиха на 20 юний, като хванаха вънъ отъ селото и обезаглавиха петима селяни.

Вбѣсенъ отъ мѫжествената самозащита на тѣзи малки селца въ Кастенарията, митрополитъ Каравангелисъ прибѣгна до друго едно пъклено срѣдство, което направи положението на българитѣ непоносимо. Той ангажира, срещу месечно заплащане, по двама-трима измежду най-голѣмитѣ кръвници изъ турскитѣ и арнаутскитѣ села съ задача: да трепятъ българи колкото могатъ и кѫдето ги намѣрятъ, да унищожаватъ стоката имъ и да имъ правятъ всѣкакви пакости. Организацията сега трѣбваше да се справя и съ тая напасть. Нѣкои отъ тѣзи владишки наемници бидоха очистени. Най-кърволочниятъ отъ тѣхъ, Сельо Забърденски, бѣ убитъ презъ м. юний отъ Кършаковата чета.

Корещата презъ тая година пострада много по-малко. Едно андартско нападение въ с. Бабчоръ бѣ отблъснато отъ селянитѣ на 15 октомврий. Сѫщия месецъ андарти заловиха и обесиха две българки отъ с. Жупанища, Доча Христова и Мария Георгиева, известни като най-активни организационни работнички. Въ Корещата андартитѣ претърпѣха непоправимъ ударъ съ убийството на двама мѣстни капетани, ренегатитѣ Дим. Далипо (Далиписъ) отъ Габрешъ и Павле Кировъ отъ Желево. (Павлосъ Киру, съпѫтникътъ на Меласъ презъ първия му походъ въ костурско). И двамата паднаха, заедно съ още двама андарти, презъ м. ноемврий въ сражение съ четитѣ на Пандо Кляшевъ и Митре Влаха. Съ премахването на Павле Кировъ, Желево престана да бѫде сигурна опора на андартитѣ въ Корещата.

Гръцката въорѫжена пропаганда предприе нападения и въ съседната Кайлярска околия. На 5 мартъ андарти и наемни турци отъ Кайляри нападнаха и опожариха кѫщата на българския свещеникъ въ с. Емборе. Загина всрѣдъ пламъцитѣ синътъ на свещеника.

Въ Леринско пострадаха селата Лѣсковецъ, Търсье, Буфъ, Крапешино, Совичъ, Горничево, Сетино и др.

222

Презъ м. априлъ станаха последователно две нападения въ с. Лѣсковецъ. Загинаха 5 селяни и 13 кѫщи бѣха опожарени. Сѫщия месецъ 14 пазарджии отъ Търсье и Кономлади, на връщане отъ Леринъ, попаднаха при с. Търсье на андартска засада и бѣха избити. На 17 май милицията въ с. Буфъ оказа мѫжествена съпротива и отблъсна андартитѣ. При отстѫплението си гърцитѣ срещнаха вънъ отъ селото петима буфчани и ги избиха.

На 22 май андартска чета, подсилена отъ мѣстни турци, влѣзе въ село Крапешино, залови петима селяни, между които и свещеника и ги уби, следъ като ги изтезава звѣрски предъ очитѣ на женитѣ и децата имъ. Единъ селянинъ съобщи на близкия аскеръ, че въ селото има комити. Войската се притече веднага и андартитѣ избѣгаха. За наказание, обаче, че сѫ го излъгали, офицерътъ застави селянитѣ да опѣятъ съ гъркомански попъ убититѣ и да ги погребатъ веднага.

Въ с. Каленикъ андарти, преоблѣчени въ войнишки дрехи, съ капетанъ въ офицерска униформа, извикаха трима български първенци и ги изклаха.

Презъ юлий, на день Илинденъ, многобройна гръцка чета нападна Горничево, но бѣ посрещната съ стрелба отъ милицията. Въ разгара на сражението пристигна войска. Попаднали между два огъня, андартитѣ дадоха 17 убити и ранени. Следъ това, обаче, войската, предприе обиски и арести, уби трима селяни, а нѣколцина изпрати въ Битоля. Мѣстнитѣ войводи Ильо Попадийски и Найдо Манчевъ нападнаха на 22 октомврий въ с. Сетино една андартска чета отъ 13 души и я разпръснаха следъ четири часово сражение.

Битолската околия съперничи на Костурската по броя на нападенията, а по броя на човѣшкитѣ жертви и на опожаренитѣ кѫщи я надминава. Нападения станаха въ селата: Барешани, Кръстофоръ, Лисолай, Св. Петка, Разикъ, Битоше, Оптичари, Петричъ, Гнилежъ, Църно Буки, Срѣдно Егри, Смилево и др.

Малкото село Кръстофоръ, на 3 километра отъ Битоля, бѣ нападано на 25 мартъ и на 27 априлъ, но отблъсна и дветѣ нападения. Първиятъ пѫть андартитѣ оставиха на полесражението тенекии съ газь, а при второто нападение пристигна и войска, която уби двама отъ отстѫпващитѣ андарти.

Друго едно малко село, Църно Буки, сѫщо отблъсна едно андартско нападение.

Въ с. Барешани бѣ нападнато и изклано цѣлото семейство на българския първенецъ Ник. Атанасовъ — 6 души.

223

Сравнително най-много жертви (може би, въ цѣла Македония) даде Гнилежъ: въ това селце състояще отъ 15 кѫщи, изклани бѣха на 16 септемврий 13 мѫже и изнесени 7 коня съ плячка.

Най-голѣма изненада не само въ консулскитѣ, но и въ българскитѣ срѣди въ Битоля, предизвика нападението на Смилево. Отдалечено отъ андартскитѣ бази въ битолско, това село, смѣташе се, че се намира вънъ отъ обсега на андартскитѣ действия. Сега Груевото село не бѣше нѣкогашното голѣмо и цвѣтущо Смилево. Следъ възстанието по-голѣмата часть отъ жителитѣ се изселиха въ Битоля и въ селото останаха само около 150 семейства, настанени повечето въ леки постройки. Тѣ изживѣваха още последицитѣ на възстанието и бѣха смъртно ненавиждани отъ околнитѣ турски села. Тази именно турска ненависть и турската жажда за грабежъ бидоха използувани отъ андартския капетанъ Гудасъ за единъ съвмѣстенъ набѣгъ до Смилево. На 27 августъ вечерьта, Гудасъ, съ 180 души, голѣма часть отъ които турци отъ Обѣдникъ, Рамна, Кажани и други села, обкрѫжи родното село на българския башъ-комита Дамянъ Груевъ, а съ другата половина на бандата си нахлу ненадейно вѫтре. Всрѣдъ паниката, предизвикана отъ пушечна стрелба и пукотъ на бомби, андарти и турци се подадоха на палежъ, убийства и грабежъ. Жертвитѣ биваха предварително обирани. Щадѣха се ония жени, които веднага предаваха паритѣ и скѫпоценноститѣ си. Кървавата вакханалия продължи до полунощь, ала гарнизонътъ отъ с. Гопеши, на единъ часъ разстояние, не се помръдна. Консулската анкета, извършена на другия день, констатира: убити 15 души, отъ които 3 жени, ранени трима, отъ които една жена, десетина кѫщи изгорени и множество повредени и ограбени. Турската власть положи всички усилия за да прикрие участието на турци, но напраздно. Озлочестеното село биде посетено и отъ кореспондента на „Times”, Джемъ Баучеръ, който плака предъ страшната картина на труповетѣ и на новитѣ димящи пепелища въ Смилево.

Въ Долна Прѣспа на андартското движение се тури кръстъ презъ тая година. За това най-много спомогна премахването на Павле Кировъ, следъ което неговото родно село Желево престана да бѫде база за андартски набѣгъ къмъ Прѣспанскитѣ села. Спомогна сѫщо и унищожението на единъ гръцко-турски агентъ отъ с. Оровникъ, известенъ подъ името Керимчето. Една подробна анкета, направена отъ П. Кляшевъ и Спиро Олчевъ, установи грозни факти за тоя морално падналъ селянинъ. Довелъ въ Оровникъ андартска чета, той тероризираше чрезъ нея съселянитѣ си и устрои убийството на първия българинъ въ селото. Той понасяше любовнитѣ връзки на жена си съ мюдюрина въ На-

224

колецъ, а младата му дъщеря — на пѫть да бѫде потурчена. Съ унищожението на това семейство Оровникъ стана недостѫпно за андартитѣ. Друго злополучие за андартската акция въ Прѣспата бѣ разбиването на капетанъ Каудисъ на 5 априлъ надъ с. Бесвине. Въ това сражение съ войската паднаха 18 андарти.

Въ Мориовско, тъкмо обратното, андартската акция се разшири и задълбочи. Тамъ действуватъ голѣми чети, най-сигурно свърталище на които остава с. Градешница, макаръ че тамъ квартирува и войска. Селата сѫ повечето малки, не разполагатъ почти никакъ съ орѫжие и не могатъ да се самозащищаватъ. Съседната Прилепска околия е силно атакувана отъ сръбската въорѫжена пропаганда и организационнитѣ чети едва успѣватъ да осуетятъ връзката между дветѣ пропаганди чрезъ Мориовско. Селата, упорствуващи въ българщината си, сѫ предметъ на най-безчовѣчни екзекуции. Първо презъ тая година пострада Ивени, селце отъ 14 кѫщи, съ възрастно население отъ 25 души. Тукъ на 19 януарий андартитѣ изгориха всички славянски книги, намѣрени въ църквата, изловиха и изклаха 13 мѫже, две малолѣтни деца и раниха трима души. Село Живово бѣ презъ м. септемврий два пѫти нападано, опожарявано, клано и обирано. Първия пѫть, на 11, бидоха изклани 20 души и опожарени 14 кѫщи, а втория пѫть, на 24, убити 18 души и опожарени 15 кѫщи Сравнително, това сѫ загуби по-голѣми и отъ загоричанскитѣ. Въ Мориовско андартитѣ не оставятъ на спокойствие и ония села, които за да избѣгнатъ повторни нападения, сѫ минали подъ Патриаршията. Така, на 7 септемврий една гръцка чета изкла четирма патриаршисти отъ Бетища и трима отъ Манастирецъ, понеже не вѣрвала въ искреностьта имъ къмъ гърцизма. Жертви дадоха и селата Рапешъ, Ченгелъ, Каленъ, Добромирци и др. Презъ тая година нѣколко андартски чети бѣха разбити и разпръснати отъ турската войска.

Въ Прилепъ, по решение на Организацията, бѣ убитъ на 13 май Темистокли Алевра, доскорошенъ андартски войвода въ Мориовско, въ време на разходка съ прилепския помощникъ каймакаминъ, сѫщо гъркъ.

Въ южната часть на Прилепската околия пострадаха най-много селата Враневци и Орле. Въ първото бѣха отвлѣчени като заложници и после изклани нѣколко селяни. Нападението на андартитѣ въ Орле, на 17 септемврий, се ознаменува съ убийството на трима селяни, съ задигане на женски накити и съ обезчестяване на нѣколко невѣсти и моми. Въ града Битоля взаимното унищожение, се изроди въ бѣсно надпреварваме. Негодуванието на българитѣ отъ гръцката терористическа тактика на безогледни покушения, при-

225

нуди по едно време Организацията да позволи на терориститѣ си да убиватъ и тѣ по собственъ изборъ и сгода видни членове на гръцкия комитетъ.

На 16 февруарий падна убитъ всрѣдъ Ат-пазаръ гъркоманинътъ ханджия Тале Шарко, връзка съ андартскитѣ чети, действуващи въ Мориовско. На 18 с. м. гръцки терористи убиха българина Мице Толевъ, работникъ хлѣбарь. Низътъ отъ покушения и контра покушения следва съ още по-усилено темпо. По тоя поводъ търговскиятъ агентъ Живко Добревъ, пише: 

Взаимнитѣ атентати, въ тази трета вече серия презъ настоящата зима, между българския и гръцкия комитети, които се отпочнаха отъ гръцка страна съ нападението на двамата български свещеници, сѫ въ пълния си разгаръ. Отъ една седмица вече насамъ днесъ е първия день, въ който до часа, когато пиша настоящето, се мина безъ нѣкое покушение. Рѣдко сѫ днитѣ, които се приключватъ съ по единъ само атентатъ. Терорътъ отново е въ апогеята си [1].

Бледна представа за по-сетнешнитѣ дни даватъ следнитѣ нѣколко факти:

На 1 мартъ сутриньта падна убитъ всрѣдъ чаршията гъркоманинътъ Лазаръ Димовъ, берберинъ. Следъ два часа бѣ нападнатъ и раненъ леко българинътъ Ицо Петревъ, ханджия. На 4 мартъ падна убитъ съ три куршума, всрѣдъ града, българинътъ Ив. Мирчевъ. Нѣколко дена по-рано полицията бѣше взела револвера му и нападателитѣ сѫ знаяли това.

На 13 мартъ следъ обѣдъ падна убитъ гъркоманинътъ полицай Цичо Костовъ. Сѫщия день вечерьта бѣ нападнатъ и раненъ българинътъ Георги Кестенеджията.

На 29 май паднаха убити двама гъркомани: Ив. Митовъ и Андонъ Ивановъ. Гръцкиятъ комитетъ отговори съ покушения надъ българи. И т. н. и т. н.

*

Докато въ околиитѣ, граничещи съ Енидже-вардарското езеро андартитѣ нападатъ села, а по нѣкога и български чети, въ останалата часть на Солунския санджакъ тѣ избиватъ почти изключително пѫтници и работници. Тѣхна главна прицелна точка сѫ тухларитѣ въ солунско и лѫгадинско, а въ планината Бешикъ, въ касандрийско, нигритско — българскитѣ селяни, които слизатъ тукъ отъ неврокопскитѣ села и използуватъ горитѣ за производство на дървени вѫглища [2].

1. Докладъ № 90, 20 февр. 1906.

2. 19 души работници отъ с. Гайтаниново попаднаха презъ м. августъ при с. Бешникъ на андартска засада и се спасиха съ бѣгство, като оставиха трима убити. Вѫглищари отъ с. Тешово, нападани на два пѫти презъ м. февруарий въ колибитѣ си, дадоха 5 души убити. Друга група, пакъ отъ Тешово, бѣха нападнати на 26 мартъ, на връщане отъ касандрийско и загинала 4 души. Въ нигритско паднаха убити на 24 юний други четирма. И пр.

226

Андартскитѣ нападения по селата завършватъ повече съ несполука. Типиченъ е следниятъ случай. Презъ м. мартъ андартска чета отъ 60 души нападна единъ български ханъ при с. Топчи, до Вардара. Андартитѣ сложиха до хана динамитенъ патронъ и откриха пушечна стрелба, но бѣха отблъснати и прогонени съ нѣколко револверни изстрела, дадени отъ единъ турчинъ.

Гръцката въорѫжена пропаганда зарази и калугеритѣ въ Св. Гора. Ватопедъ, Лавра и други гръцки манастири станаха свърталища на андартски чети, които пропиха светото мѣсто съ кръвьта на не малко работници и манастирски слуги [1].

Друго едно противобългарско срѣдство, съ което често си служи гръцката пропаганда, е създаването на афери съ помощьта на провокатори гърци, но винаги съ съдействието на турскитѣ административни и полицейски органи. Най-много такива афери бѣха устроени въ Солунския санджакъ, чрезъ поставяне на бомби и компрометиращи писма. Колкото и изобретателни въ това отношение, гръцкитѣ провокатори, въ края на краищата, се издаваха сами, главно поради нескопосно написване на компрометирашитѣ писма. Пъкленитѣ имъ кроежи се разкриваха обикновено преди обвиняемитѣ да се изправятъ предъ сѫда и жертвитѣ се пущаха на свобода, но подиръ терзания, влачене по затвори, а понѣкога и следъ материално опропастяване. Отъ многото такива афери ние ще предадемъ накратко тая съ бомбитѣ въ Гумендже.

На 20 мартъ 1906 г. полицейски агенти направиха безрезултатни обиски въ нѣколко екзархийски кѫщи, после се запѫтиха къмъ училището. Безъ всѣкакъвъ опитъ за замаскиране на доноса, единъ полицай се качва по донесена стълба до покрива, посѣга и измъква изподъ керемидитѣ една кошница. Въ кошницата три бомби и едно писмо съ подписъ Апостолъ, но безъ пликъ, безъ адресъ и безъ войводския печатъ. Въ писмото се споменаватъ имената на 13 души българи, все солидни мѣстни търговци, като имъ се посочва предназначението на бомбитѣ: едната противъ конака, втората противъ гръцката църква, третата противъ кѫщата на д-ръ Ангелаки Сакелариди. 13-тѣ, заедно съ други трима българи, две учителки и училищниятъ слуга бидоха веднага арестувани и откарани въ Енидже-Вардарския затворъ. Шумътъ около гумендженскитѣ бомби стигна сѫщия день въ Солунъ, заловеното писмо се изпрати на Халми паша и съдържанието му стана известно на цивилнитѣ агенти, на Диджорджисъ и на А. Шоповъ. Отъ експертизата на писмото стана явно за всички, че се касае за провокация: етимоло-

1. На 9 августъ бѣ убитъ въ района на Ватопедския манастиръ Ник. Бакалиновъ отъ Г. Броди, прекупвачъ на гори за производство на дървени вѫглища. На 20 септемврий бѣха убити недалеко отъ манастира Лавра 8 д. работници, 5 българи и 3 власи. Два дена по-късно бѣха нападнати и убити двама манастирски слуги.

227

гията и правописътъ издаваха, че то е написано отъ небългаринъ, по-точно, отъ човѣкъ, който вмѣсто ш и ч употрѣбява навсѣкѫде с и ц, т. е. отъ гръкъ. Мистификацията се потвърждаваше и отъ редъ други обстоятелства: българското училище бѣ разградено и непазено отъ никого нощно време; Апостолъ не пишеше писма, не скрепени съ войводския му печатъ — нѣщо лесно провѣримо понеже ениджевардарскиятъ войвода имаше обичай да се обръща съ писма къмъ каймаками, валии, цивилни агенти и консули; па и защо кошницата да не бѫде предадена на нѣкое отъ споменатитѣ въ писмото лица, а да се постави подъ керемидитѣ на училищния покривъ? Достатъчно уменъ, за да не отрича очевидни нѣща, главниятъ инспекторъ сѫщо изказа съмнение, че се касае за скроена афера, съ цель да се напакости на известни лица. Вмѣсто, обаче, да нареди издирването на мистификаторитѣ, той успокои А. Шопова съ това, че сѫдътъ щѣлъ непремѣнно да оправдае арестуванитѣ — разбира се, следъ като излежатъ 5—6 месеца предварителенъ затворъ. Между това даннитѣ противъ мистификаторитѣ се умножаваха, недоумението на чужденцитѣ преминаваше въ негодувание, и главниятъ инспекторъ благоразсѫди да заповѣда освобождаването на всички арестувани. Сега гумендженскитѣ българи се заеха да улеснятъ властьта за да издири и накаже провокаторитѣ. Въ обстойно заявление до Хилми паша и до цивилнитѣ агенти, тѣ посочиха нови данни по устроената афера, изобличиха и главния управителъ — д-ръ Ангелаки Сакелариди, гръкъ отъ кралството, лѣкарь и притежатель на аптека, настаненъ въ Гумендже за да рѫководи гръцката въорѫжена пропаганда. По нареждане на д-ръ Сакелариди бѣха вече убити нѣколцина мѣстни българи, опустошени много български черничеви градини и опожарени нѣколко воденици. Генералъ Шостакъ, добре осведоменъ отъ анкетата на руския офицеръ Полтяновъ за всичко това, поиска чрезъ генералъ Диджорджисъ да се отстранятъ отъ градеца Сакелариди и нѣколкото негови сътрудници, външни хора. Напраздно. Никой не обезпокои мистификаторитѣ „За сега вие трѣбва да се задоволите съ освобождаването на невиннитѣ”, — заяви рускиятъ цивиленъ агентъ Демерикъ предъ Шопова [1]. Заявление не лишено отъ цинизъмъ, но и основателно: въ аферата съ бомбитѣ въ Гумендже бѣха замѣсени мѣстнитѣ полицаи, а вдъховительтъ ѝ д-ръ Сакелариди бѣше сѫщевременно агентъ на тайната турска полиция [2].

1. Докладъ на A. Шоповъ, № 575, 10 априлъ 1906 г.

2. Такива афери съ подхвърлени бомби, или бомби съ писма, бѣха устроени преди това нѣколко: Презъ октомврий 1904 г. въ кѫщата на българскитѣ първенци въ Воденъ, братя Ваневи, бѣха подхвърлени бомби отъ двама полицаи. Презъ ноемврий 1905 г. бомби бѣха поставени и намерени отъ полицията подъ единъ мостъ, недалеко отъ католишкото богословско училище на Зейтанлъка, съ цель да се тури рѫка на коравия българинъ отъ с. Ново-село Ставри Георгиевъ, оцѣлѣлъ следъ нѣколко андартски нападения и освободенъ безъ сѫдъ следъ петь месеца, прекарани въ затвора.

Още по-рано, презъ августь 1903 г. пострада отъ бомба, подхвърлена въ склада му, богатиятъ солунски търговец ь Спиро Суруджиевъ, арестуванъ и оправданъ. заедно съ другитѣ обвиняеми, следъ петмесечно затворничество. На 30 декемврий 1905 г. бѣ намѣренъ въ двора на Бошнякъ-ханъ пакетъ съ 7 бомби и 6 писма адресирани до Димитри Клепаровъ (бившия български учитель Дим. Хлѣбаровъ) и други видни български търговци. Мистификацията бѣ така нескопосно скроена, че при разглеждане на дѣлото отъ солунския извънреденъ сѫдъ. на 8 априлъ 1906 г, самъ преседательтъ заяви, че обвиняемите сѫ невинни и поиска оправданието имъ. Защитникътъ имъ, адвокатътъ Фаикъ бей, поиска да бѫде повиканъ самия денонсиаторъ за да каже, какъ и отъ кого е научилъ, че въ двора на Бошнякъ-ханъ има бомби, но сѫдътъ не уважи искането му. Обвиняемитѣ 6 души българи бѣха оправдани, но следъ 4 месечно затворничество.

Всички тѣзи афери, устроени отъ гърци съ помощьта на турската полиция и крайно изобличителни за турското правосѫдие, сѫ подробно изложени въ книгата „La Justice Turque et les reformes en Macedoine” отъ Fociet O. Paris, 1907.

228

Нѣколко покушения станаха презъ 1906 г. и въ града Солунъ. Отъ българитѣ бѣ раненъ на 25 юний д-ръ Николаевъ, лѣкарь на българското търговско агентство.

*

Въ Сѣрския санджакъ гръцката въорѫжена пропаганда действува презъ 1906 г. съ удвоена енергия.

Избиването на видни българи въ града и околията става по списъкъ, приготвенъ въ сѣрското консулство. Рѫководната роля на гръцкия консулъ се установи за властитѣ следъ убийството на българина Н. Докурчевъ отъ с. Радолиово. Арестуванитѣ по тоя поводъ двама гърци, учительтъ Полизондисъ и първенецътъ Димнегритилисъ, направиха признания, че убийцитѣ сѫ получили от ъ консула по 10 лири, по единъ револверъ и по единъ списъкъ на лицата, които подлежатъ на премахване. За забелязване е, че при съдебни разкрития постѫпкитѣ на турското правителство въ Атина носятъ обикновено формаленъ характеръ безъ да предизвикватъ остри дипломатически конфликти между дветѣ държави. Градътъ Сѣръ се намира подъ пълновластния тероръ на гръцкия комитетъ. Българскитѣ учители, малкото български търговци, селскитѣ първенци, които идватъ по работа въ града, сѫ предметъ на непрестанни покушения. Противъ българския книжарь Никовъ станаха презъ годината три опити за убийство. Третиятъ, на 17 октомврий, успѣ: Никовъ и слугата му паднаха убити всрѣдъ града. Не малко български първенци загинаха и по селата: въ Хаджи-Беликъ падна убитъ българскиятъ свещеникъ Ник. Димитровъ, въ с. Кучосъ — двама българи, въ с. Волакъ — единъ и пр.

Гръцкиятъ комитетъ не щади и ония гърци, които не изпълняватъ безпрекословно неговитѣ нареждания за непримирима борба противъ българщината: подъ ударитѣ на гръцки терористи загина гъркътъ Пан. Ласкорисъ, задето поддържалъ добри отношения съ българитѣ.

Презъ сѫщата година пропагандата започва да действува и съ чети, но първитѣ ѝ опити отбелязватъ неуспѣхи. На 6 януарий една андартска чета нападна с. Христосъ. Нѣколко изстрела дадени отъ селянитѣ всѣха паника въ

229

андартскитѣ редове и предизвикаха безредно бѣгство. Друга андартска чета нападна презъ м. мартъ въ с. Кулата кѫщата на българския свещеникъ Атанасовъ. Това нападение стрестна селянитѣ: презъ м. октомврий отблъснаха безъ особена мѫка една андартска чета, като убиха двама отъ нападателитѣ. Андартството се засили чувствително къмъ края на годината, когато излѣзе съ чета мѣстниятъ гъркоманинъ Митрушъ Гоголаковъ отъ с. Хомондосъ. Енергиченъ, колкото и жестокъ, тоя заблуденъ българинъ нанесе твърде голѣми пакости на сънародницитѣ си. Първата негова жертва бѣ Мито Милушевъ отъ с. Христосъ. За това и за други убийства Организацията го осѫди на смърть и нѣколко четници отидоха на 2 септемврий въ Хомондосъ за да го екзекутиратъ. Въ нападението загина жена му, но самъ Митрушъ успѣ да се укрие и после веднага излѣзе съ чета и извърши нѣколко жестоки убийства на български първенци по селата. Името на Митрушъ е свързано съ най-звѣрското дѣло въ сѣрско — клането въ с. Горно Караджово, на 25 октомврий. Внушено отъ гръцкия консулъ Цамадосъ, това нападение бѣ предварително подготвено съ помощьта на турската войска и напомня твърде много на клането въ Загоричани. Въ продължение на цѣлъ месецъ войската правеше деня и нощя обиски. Разтарашувана бѣ и последната плѣвня. Селянитѣ се видѣха принудени да укриятъ и револверитѣ си. На 25 октомврий вечерьта, четата на Гоголака, броеща надъ 60 души, преоблѣчени отчасти като турски войници, залови вънъ отъ селото и изби съ хладно орѫжие десетина овчари. Половината отъ тѣхъ бѣха оставени полумъртви съ изкълцани уши, премазани рѫце и извадени навънъ черва. Влѣзли после въ селото, андартитѣ си послужиха съ сѫщата измама, представиха се като войници. Нападението се почна съ бомбенъ и пушеченъ огънь и съ всеобщи палежи на кѫщи и плѣвници. Избиваше се безразборно всичко живо. Унищожаваха се кѫщи, храни, фуражъ. Паднаха убити и тежко ранени 25 души, опожарени бѣха десетина кѫщи. Селянитѣ се защищаваха както можеха. Българскиятъ свещеникъ се отбраняваше съ ловджийска пушка и се спаси. Андартитѣ дадоха нѣколцина ранени, между които и капитанъ Атанасъ хаджи Пантазиевъ. (Последниятъ не можа да се излѣкува отъ ранитѣ си и умрѣ въ Сѣръ презъ м. януарий 1907 г.). Събитието въ Г. Караджово, анкетирано отъ солунския австрийски консулъ Пари и отъ французкия офицеръ Фулонъ, дигна голѣмъ шумъ. За него стана запитване и въ английския парламентъ, кѫдето подсекретарьтъ на външнитѣ работи Рънсиманъ призна, че между нападателитѣ е имало и облѣчени въ турски войнишки дрехи. Великиятъ везиръ въ желанието си да отстрани подозрението за участие на турска войска, заповѣда на Хилми паша да скѫса всѣкакви

230

сношения съ консула Цамадосъ, инициаторъ на клането и да запрети на гръцкия митрополитъ въ Сѣръ да участвува въ административния съветъ. Всичко това, обаче, не можеше да омаловажи факта, че военнитѣ постове отъ съседнитѣ села Хомолдосъ и Календра, на 1/2—1 часъ разстояние, наблюдаваха пожаритѣ и слушаха гърмежитѣ, а се явиха на мѣстопроизшествието чакъ на другия день въ 10 часа.

Организацията не оставаше андартскитѣ нападения безъ отговоръ. За да докаже, че опожаряването на села не представлява голѣмъ подвигъ, една българска чета нападна на 12 декемврий гъркоманското село Клепушна и опожари 7 кѫщи. Изобщо въ сѣрско и въ другитѣ южни околии на окрѫга, мѣстнитѣ чети не оставатъ никакъ длъжни на гръц-китѣ предизвикателства. Безпощадни къмъ екзархиститѣ, които се обвиняватъ или просто подозиратъ въ предателства и шпионства, тѣзи привърженици на „интернационалното начало” не сѫ по-малко жестоки и спрямо гъркоманитѣ приобщени къмъ андартската акция. Покрай отдѣлнитѣ убийства въ селата Елшенъ, Савякъ, Г. Броди, Бурсуко, Календра, Мелникичъ, Сякавче и др., избито бѣ и цѣло едно гъркоманско семейство отъ седемь члена — на гъркоманския чорбаджия Митре Чайкъна отъ с. Вержиния.

*

Съ сѫщата жестокость се води борбата въ Драмския санджакъ, който организационно спада къмъ Сѣрския революционенъ окрѫгъ. Недостатъчно организирано още, българското население въ драмско и зъхненско, две околии съ турско мнозинство, се намира подъ духовния и физически гнетъ на гръцката въорѫжена пропаганда. Положението, обаче, се измѣня коренно презъ втората половина на 1905 г., следъ като тоя край се повѣри на младия войвода Мих. Даевъ, 26 годишенъ, гимназистъ, родомъ отъ Балчикъ. Въ първоначалния си съставъ драмската чета състои отъ пламенни интелигентни младежи, почти всички отъ свободна България, доведени отъ Даева. Хубавецъ, съ голѣми черни очи, смолеста коса и брада, Даевъ обайва младежьта съ своя борчески идеализъмъ, романтична външность и революционенъ активъ още отпреди възстанието. Бивши съученици и случайно срещнати млади момчета, жадуващи за подвигъ, се прилепватъ къмъ него и му ставатъ нераздѣлни другари. Така бѣ съставена и драмската чета отъ 1905 г., въ която влизатъ: Христо Мановъ, чорбаджийски синъ отъ Чирпанъ, зарѣзалъ училище и бащинъ домъ, черенъ като именития си съгражданинъ П. К. Яворовъ, но силенъ физически и необикновено пъргавъ; Тодоръ Паница отъ Орѣхово, сѫщо гимназисть, затворенъ въ себе си мълчаливецъ съ издадени скули

231

и мраченъ изразъ; Тотьо Добриновичъ, синъ на състоятеленъ софийски адвокатъ, ученикъ отъ Рисувалното училище, съ бѣло охранено лице и мила усмивка, задъ която се крие единъ суровъ екзекуторъ; Дим. Запряновъ отъ хасковско, пионеръ избѣгалъ отъ частьта си, за да придружи Даева въ драмско. Тачо х. Стоенчевъ отъ Стара Загора, Тод. С. Берберовъ отъ Копривщица, Наумъ Терзистановъ отъ. Балчикъ, Пеню Какачевъ отъ Казанлъкъ — все храбреци, по-буйни и отъ войводата си. По-късно въ Драмския санджакъ дойдоха и други борци отъ свободна България, на които се повѣриха отдѣлни групи: Пѣю Рацевъ Гарваловъ отъ Чирпанъ, Стефанъ Чавдаровъ и Георги Астарджиевъ. Най-възрастенъ и най-интелигентенъ между всички бѣ П. Р. Гарваловъ, свършилъ аптекарство въ Загребъ.

Смѣлитѣ и гърмотевично бързи терористически акции на четата, дошли въ подкрепа на пламеннитѣ ѝ проповѣди, увлѣкоха младитѣ хора изъ осъзналитѣ се български села и внесоха смутъ всрѣдъ гръцкитѣ комитети въ Драма и Зъхна. Скрижово, Калапотъ, Гюрецжикъ и други села се приобщиха къмъ революционното движение до тамъ, че се сдобиха съ собствени добре въоръжени чети и дадоха на Организацията образцови четници терористи, като Георги Чауша отъ с. Горенци, Дим. Каракузовъ отъ Калапотъ, Анго Просоченлията (Селимъ чауша) и Драпчо отъ Просоченъ, Иванчо Карлуковалията, Илия Златевъ отъ Клепушна, Тодоръ Валаклията, Гьорги Баталовъ отъ Волакъ и др.

Фалангата отъ неустрашими момчета въ драмско и зъхненско наказа, за назидание, чрезъ обесване, нѣкои отъ най-провиненитѣ въ разни злодеяния водители на гръцкия комитетъ въ Калапотъ и др. села. На Хр. Мановъ се удаде на 17 януарий 1906 г. да постави засада и да хване живи, недалеко отъ Скрижево, андартския войвода Калушъ и двама негови четници. Почти всички екзекуции на фалангата сѫ рискувани дѣла на хора, които предварително сѫ пожертвували живота си. Така, Хр. Мановъ съ нѣколко момчета, влѣзе на 30 юлий 1905 г. въ с. Егри-дере, за да накаже гръцкия богаташъ Василъ Камбоко, единъ отъ водителитѣ на андартското движение въ санджака. Сражавайки се едновременно съ мѣстния аскеръ и съ Камбоковитѣ хора, които я посрещнаха съ стрелба, четата успѣ все пакъ да убие Камбока и гавазитѣ му, да подпали кѫщата и да хване балкана. Презъ пролѣтьта на 1906 година. Мановъ съ 15 отбрани момчета се запѫти къмъ Горенци, за да екзекутира другъ пакостникъ, гъркоманина Котинъ. Но съгледана отъ гъркомани и издадена на турцитѣ, четата бѣ нападната отъ аскеръ и даде на 12 априлъ въ мѣстностьта „Пиляфъ-тепе”, надъ Скрижево, многочасово сражение, въ което загина

232

като герой самъ Хр. Мановъ. Дим. Запряновъ, който замѣсти Манова въ зъхненско, продължи ъ сѫщата енергия борбата.

Притисната до стената, гръцката въорѫжена пропаганда си служи за напредъ главно съ доноси. Въ безкрайната си погнуса отъ подлитѣ методи на Драмския владика Хрисостомосъ [1] и на неговитѣ сътрудници, гръцкитѣ богаташи въ Драма, фалангата, съ Даева начело, намисля да имъ нанесе съкрушителенъ ударъ, чрезъ една тройна акция, предприета едновременно отъ три различни групи въ града Драма и въ селата Горенци и Плѣвня. И тритѣ акции завършиха съ успѣхъ. Акцията въ Драма бѣ възложена на Пею Радевъ Гарваловъ, при съучастници Дим. Каракузовъ отъ Калапотъ и Димо попъ Игнатовъ отъ битолско. Акция повече отъ рискована, понеже въ града Драма, който е разположенъ всрѣдъ поле, Организацията не разполагаше съ мѣстни сигурни органи. Каракузовъ, който единственъ между атентаторитѣ познаваше града, се нагърби съ ролята на водачъ. На 6 юлий презъ деня тримата атентатори, безукоризнено наконтени, въртѣха своитѣ тънки бастунчета изъ най-оживѣнитѣ драмски улици. Тѣ дойдоха до Казиното, свърталище на гръцкитѣ комитетски първенци и на драмския елитъ, и направиха своя огледъ. Точно въ единъ часа тѣ дойдоха наново и изпълниха, буквално споредъ плана, задачата си. Каракузовъ и Димо попъ Игнатовъ загинаха, подобно на солунскитѣ атентатори, сражавайки се съ бомби и револвери. Гарваловъ, който по нѣкакво чудо оцѣлѣ, разказва: 

Казиното бѣ, както преди, препълнено съ свѣтъ. Разпредѣлили си бѣхме мѣста: Каракузовъ ще действува отъ входа, азъ — презъ отворенитѣ прозорци отъ едната страна, а Димо попъ Игнатовъ—отъ другата — сѫщо презъ прозорцитъ. Каракузовъ бѣ снаженъ, внушителенъ. Той щѣше да отбие съ фигурата си бѣгащитѣ къмъ прозорцитѣ отъ дветъ страни и щѣше да ги изложи на нашитѣ бомби и револвери. Предъ кафенето е имало трима заптии, но ние не ги забелязахме. Не можеше да ги забележимъ, защото не мислѣхме да оцѣляваме. Задачата ни бѣ не да отмъщаваме, а да съкрушимъ гръцкия тероръ съ беззаветностьта на самопожертвувани членове на всесилната и вездесъща

1. За нечестивите издевателства на този гръцки владика говори следния случай, донесенъ въ министерството отъ Сѣрския търговски агентъ (12 януарий 1906):

На праздника Богоявление, 6 януарий, двама жандарми отишли въ с. Карлуково (зъхненско) и отвели 85 годишния свешеникъ Ив. Икономовъ — подъ предлогъ, че го вика каймакаминътъ — право въ гръцката митрополия. Тамъ попъ Иванъ билъ затворенъ въ една стая, а презъ нощьта се явили при него гавазитѣ и още две непознати лица, които започнали да го ругаятъ, защо е станалъ екзархистъ. Свещеникътъ отговорилъ :

— Българинъ съмъ билъ всякога. Повече отъ 45 години съмъ попувалъ на селянитѣ и сега, когато тѣ се обявяватъ екзархисти, не мога да ги оставя.

Тогава свещеникътъ билъ заставенъ да седне на единъ столъ, а единъ отъ гавазитѣ насочилъ револверъ къмъ него. Други двама, въ присѫтствието на дякона, избръснали съ машинка косата и брадата му, съблекли му расото, калимявката, облекли го въ вехто цивилно палто и му нахлузили старъ фесъ.

Селянитѣ потърсили свещеника си посрѣдствомъ адвоката Мехмедъ Авни въ Драма, намѣрили двамата стражари и попаднали въ митрополията. Озадачени отъ енергичнитѣ действия на адвоката (либералъ отъ Цариградъ, изпратенъ на заточение въ Драма) полицейскиятъ комисарь и дяконътъ извели отъ митрополията свещеника и го затворили въ единъ гръцки ханъ, кѫдето най-после билъ откритъ.

233 

Организация. Така разбирахме, а и такава бѣше задачата, която изпълнявахме. Застанали бѣхме въ ѫгъла, по на нѣколко метра единъ отъ другъ, все още съ бастунчета въ рѫцетѣ си. Прѣвъ изтърва бастуна си Каракузовъ, съ цигара въ уста, която ужъ ще пали. Наведе се да вземе бастуна и съ всичка сила метна бомбата въ кафенето. Гърмътъ бѣше ужасенъ. За моментъ всичко се вдърви, притъмня и после хукнаха къмъ прозорцитъ. Последваха нашитѣ бомби. А задъ насъ вече гърмѣха револвери. Това бѣха заптиитѣ, които ние тепърва видѣхме. Мигъ бѣше туй. Изгубихъ другаритѣ си. Азъ стреляхъ и бѣгахъ по улицата. Тя опустѣ предъ мене, после опустѣ и задъ мене. Не знамъ какъ се озовахъ всрѣдъ турскитѣ гробища, и се спотаихъ задъ голѣмъ камъкъ. На това мѣсто стояхъ две денонощия. Първата нощь не посмѣхъ да излѣза, защото биха ме хванали; вѣрвахъ да е обсаденъ градътъ. Втората нощь вече съзнахъ, че не знамъ на кѫде да вървя, нито знаяхъ града, нито пъкъ помнѣхъ откъде влѣзохме. Мѫчеше ме жажда, а повече сънь но устояхъ. Ако усѣтѣхъ, че ще ме обори сънь, щѣхъ да се застрелямъ. На третата нощь изпълзѣхъ и се измъкнахъ на посоки изъ града. Щастието ме изведе въ селото, въ което бѣхме преспали при идването [1].

Сѫщия день други трима души отъ фалангата нападнаха съ бомби кѫщата на рѫководителя на андартския комитетъ въ Горенци. Избухналиятъ пожаръ обхвана и други четири кѫщи. Гъркоманскиятъ свещеникъ и една жена загинаха всрѣдъ пламъцитѣ. При третото нападение въ с. Плѣвня паднаха двама гъркомани първенци убити и четирма ранени.

Тритѣ бомбени нападения, а най-вече атентатътъ въ драмското казино, хвърлиха въ ужасъ и гърци и турци. Гръцкиятъ комитетъ, който и по-рано устройваше убийства надъ малцината българи, настанени въ Кавала, сега разпрострѣ своя тероръ и надъ българитѣ отъ Родопската область, които слизаха по работа въ тоя пристанищенъ градъ. Само въ единъ день, на 14 септемврий, бѣ нападнатъ отъ 5—6 души въорѫжени гърци и убитъ до храма Св. Атанаси, край Кавала, българинътъ Мильо отъ костурско, а вѫтре въ града бѣ стреляно противъ трима български селяни отъ с. Калапотъ. Намѣрилъ майстора си въ лицето на драмската фаланга, гръцкиятъ тероризъмъ взимаше своя реваншъ въ Кавала. Въ зъхненско и въ драмско пропагандата се отдаде съ още по-голѣма ревность на своята шпионска служба. Въ резултатъ на нейнитѣ доноси организационнитѣ чети бѣха на два пѫти нападнати отъ аскера. Първия пѫть Дим. Запряновъ, замѣстникъ на убития Хр. Мановъ, бѣ обграденъ въ с. Алистрати и си проби пѫть съ бомби. Втория пѫть четитѣ на Дим. Запряновъ и Стефанъ Чавдаровъ, изда-

1. Това описание е извадка отъ една дописка за драмския атентатъ, поместена въ списанието на А. Страшимировъ „Нашъ животъ”, г. I, кн. VII, априлъ 1907 г.

Споредъ автора на дописката, въ Казиното паднали убити 11 души, между които и рѫководителя на гръцкия комитетъ.

Въ сведенията на търговското агентство въ Сѣръ говори се за убити „няколко гърци и турци, двама офицери и единъ евреинъ”. Властьта изпоарестува почти всички българи въ Драма, а нѣкои интернира по роднитѣ имъ мѣста. Арестуванъ бѣ и богатиятъ българинъ Ил. хаджи Георгиевъ.

234

дени отъ гъркомани, презъ м. септемврий, дадоха между Просоченъ и Плѣвня многочасово сражение, въ което паднаха убити двама четници, студентитѣ Николовъ и Стефановъ. Най-после нека споменемъ турското съобщение [1].

1. Турското съобщение на „Кореспонденцъ бюро”, предадено отъ Б. Т. А., съ дата 21 юний 1907 г. отъ Цариградъ, гласи дословно :

„Сраженията между български и гръцки чети сѫ се увеличили напоследъкъ; българскитѣ чети сѫ имали успѣхъ въ нѣколко битки. Преди 14 дена е станало едно важно сражение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилаетъ; едвамъ сега станаха известни нѣкои подробности. Гръцката чета отъ 18 души била нападната отъ една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкътъ билъ плененъ. Петима отъ тѣхъ сѫ били изтезавани и убити, а други двама, между които войводата на четата Акритасъ или Аграсъ, гръцки офицеръ, родомъ отъ Навплионъ. сѫ били обесени. Останалитѣ 8 души сѫ били освободени, като имъ е било внушено да не забравятъ тая случка, а да я разказватъ на други. Върху труповетѣ сѫ били намѣрени бележки, подписани отъ българския войаода Апостолъ, съ следното съдържание: „Въ тая мѣстность се говори само български и турски; всички, които разпространяватъ тукъ гръцкия езикъ ще сподѣлятъ сѫщата участь”.

[Previous] [Next]
[Back to Index]