Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

35. ПРАВИЛНИКЪТЪ

Уставътъ представлява общия планъ на организационната сграда, а Правилникътъ — подробна изработка на всѣка една отъ съставляващитѣ я части [2].

Правилникътъ е сѫщо дѣло на компромисъ, постигнатъ благодарение на по-голѣмитѣ отстѫпки направени отъ страна на умѣрено-консервативното течение. Неговитѣ постановления сѫ конкретно отражение на реформаторския и демократиченъ духъ, отъ който е обладана революционната интелигенция.

Въ основата на Правилника е легнала грижата на законодателя да направи отъ всѣки организационенъ членъ съзнателенъ гражданинъ-борецъ, който не само да носи безропотно тежеститѣ на революционната борба, но и да използува разумно правата си, да реагира срещу всѣко незакономѣрно действие въ живота на мѣстната организация и да проявява лична инициатива срещу турскитѣ насилия и неправди. Изборното начало е прокарано въ всички степени на йерархията, като се почне отъ началника на групата (десетника) и се свърши съ членоветѣ на Централния комитетъ: то е гаранцията, че всѣка длъжность ще бѫде заемана отъ лице, чиито способности и заслуги сѫ оценени отъ съответното изборно колективно тѣло. Дейностьта на всички тѣла подлежи на взаименъ контролъ — на по-долнитѣ отъ по-горнитѣ и обратно.

Чрезъ новия правилникъ Организацията узаконява и разширява опеката си надъ своитѣ членове, като ги задължава да бѫдатъ примѣрни не само въ отношенията си по дѣлото, но и въ частния си животъ: „Блудство, пиянство,

2. „Правилникъ на Вѫтрешната Македоно-Одринска Революционна Организации (Изработенъ отъ Общия Конгресъ на Организацията презъ 1905 год.)” Съдържа 216 члена разпределени въ следнитѣ 15 глави: I. Членове — Права и длъжности. II. Селски и градски комитети. III. Районни (участъкови) комитети. IV. Околийски комитети. V. Окрѫжни комитети. VI. Централенъ комитетъ. VII. Представително тѣло. VIII. Контролъ. IX. Конгреси. Х. Материални източници на Организацията. XI. Въорѫжаване XII. Кореспонденция и архива. XIII. Организационна поща. XIV. Сѫдебенъ отдѣль (А. Съдоустройство. Б. Съдопроизводство. В. Наказания). XV. Граждански сѫдилища. XVI. Общъ отдѣлъ. Правилникътъ обема 53 печатни страници 16-на.

399

злоупотрѣбление съ положението на работникъ по дѣлото за частни облаги, или по каприции се преследватъ и наказватъ” (чл. 10); „Запрещава се на всѣки членъ работникъ да завежда тѫжби отъ какъвто родъ и характеръ и да сѫ тѣ, противъ християни предъ турската властъ” (чл. 11) и пр. (сѫщевременно, обаче, тя разширява правата имъ и ги подтиква къмъ индивидуална проява: Разпредѣлението имъ по групи става по желание, а не по назначение (чл. 18); „Всѣки членъ има право на оплакване предъ по-висшето началство отъ ония разпоредби и деяния, или отъ възложенитѣ му отъ началството порѫчки, които намира за несправедливи или незаконни” (чл. 16); Членоветѣ могатъ (съ съгласието на 2/3 отъ групата) да бламиратъ десетника си (при нѣколкократно неизпълнение решенията на групата, доказано злоупотрѣбление съ властъ, доказано материално злоупотрѣбление и пр. — чл. 23); „На членоветѣ се предоставя широка свобода на лична инициатива, но само за деяния отъ лична отговорность; за постѫпки отъ солидарна отговорность, изисква се изричното съгласие на прямото началство” (чл. 15) и пр.

Първичната ядка на Организацията е групата. Тя се състои отъ 10 души и се рѫководи отъ десетникъ, избиранъ за една година въ общочленско събрание. Всички членове въ дадено заселено мѣсто образуватъ мѣстна организация, селска или градска. Организациитѣ се рѫководятъ отъ комитети (отъ 3—6 души), селски и градски, избирани отъ групитѣ, но не направо, а чрезъ представители (гласници). Всички мѣстни организации въ една околия образуватъ околийска организация [1], която се управлява отъ околийски комитетъ, избиранъ отъ околийски конгресъ. (Околийскиятъ конгресъ избира и околийския войвода). Всички околийски организации въ сѫщия окрѫгъ съставятъ окръжна организация, която се рѫководи отъ окрѫженъ комитетъ, избиранъ отъ окрѫжния конгресъ. (Окрѫжниятъ комитетъ състои отъ 5—7 души, между които и двама нелегални). Всички окръжни организации въ Македония и Одринско образуватъ Македоно-Одринска Революционна Организация, на чело на която стои Централенъ комитетъ. „Централниятъ комитетъ служи за съединително звено между окрѫзитѣ”; той ръководи Организацията и я представлява вѫтре и вънъ, лично или чрезъ специални пълномощници” (чл. 83). „Той е висшата изпълнителна власть въ Организацията” (чл. 84). Мандатътъ на всички комитети е едногодишенъ.

Конгреситѣ играятъ ролята на висши организационни институти. Тѣ се свикватъ редовно всѣка година и извън-

1. Тамъ кѫдето нуждата го налага, околията се дѣли административно на части — райони (участъци) — чл. 43.

400

редно, когато нуждата го наложи. Конгреситѣ биватъ околийски, окрѫжни и общи, съ съответна компетенция. Околийскитѣ конгреси избиратъ делегатъ за окрѫжния конгресъ. Общиятъ конгресъ се състои отъ окрѫжни делегати, двама члена отъ централния комитетъ и по единъ отъ задграничното представителство и върховната контролна комисия, избранъ отъ тѣхъ съ право на съвещателенъ гласъ. „Общиятъ конгресъ има върховната законодателна власть въ Организацията. Той издава закони съ задължителна сила за цѣлата Организация; ревизира действуващитѣ и внася нужднитѣ измѣнения и допълнения; обсѫжда състоянието на дѣлото въ неговата цѣлость и мѣркитѣ, които трѣбва да се взематъ за подобрението му. Приема докладитѣ на върховната контролна комисия, произнася се за общата дейность на централния комитетъ и представителитѣ и опредѣля подсѫдимостьта и начина на сѫденето на провинившитѣ се членове” (чл. 159). „Общиятъ конгресъ избира централния комитетъ, представителното тѣло и върховната контрола и ревизионна комисии. Разглежда и се произнася по тѫжбитѣ на недоволнитѣ отъ присѫдитѣ и постѫпкитѣ на централния комитетъ”.

Контролътъ се упражнява отъ финансови контролни комисии — мѣстни (селски или градски, околийски и окрѫжни, избирани първитѣ едновременно и по сѫщия начинъ както и мѣстнитѣ комитети, а околийскитѣ и окрѫжнитѣ — отъ съответнитѣ конгреси. Финансовата контролна комисия преглежда смѣткитѣ на надлежния комитетъ най-малко четири пѫти презъ годината и съобщава резултата на избирателитѣ си и на по-горния комитетъ и на съответния конгресъ. За контролиране цѣлата дейность и смѣткитѣ на централния комитетъ и на представителството, общиятъ конгресъ избира върховна контролна комисия отъ 2—3 лица, която е длъжна да направя, поне два пѫти презъ годината, редовни ревизии на казанитѣ тѣла. За резултатитѣ на всѣка ревизия комисията докладва писмено на всички окрѫжни комитети. „Ако въ доклада сѫ констатирани известни злоупотрѣбления или нарушения на организационнитѣ законоположения, то окрѫжнитѣ комитети, при съгласието поне на 2/3 отъ тѣхъ, могатъ да бламиратъ централния комитетъ или задграничното представителство и ги обявятъ за несѫществуващи” (чл. 134). „За поддържане еднаквость на Организацията въ окрѫга, окрѫжниятъ конгресъ избира по едно лице за ревизоръ на окрѫга, а общиятъ конгресъ — трима за ревизиране на цѣлата организация” (чл. 137).

Важни преобразования се направиха и въ сѫдебната область. Още въ началния периодъ на своето сѫществуване Организацията си служи съ наказания спрямо своитѣ заклети членове, провинени въ нарушение на устава и правилницитѣ, както и спрямо разновиднитѣ, външни пакостници на

401

освободителното дѣло. Конгресътъ се постара да тури редъ и система въ правосѫдното ведомство, следвайки духа и началата на правдораздаването въ съвременитѣ цивилизовани държави. Въ нѣкои отношения той дори надхвърли обективнитѣ условия и действителнитѣ възможности за една революционна и конспиративна организация.

Сѫдоустройство. Сѫдебната власть се упражнява отъ комитетитѣ, като: членоветѣ работници и десетницитѣ се сѫдятъ и наказватъ отъ мѣстнитѣ комитети (селски, градски и районни), а длъжностнитѣ лица на даденъ комитетъ — отъ по-горния. Сѫщата градация е спазена и при подтвърждаването на смъртнитѣ присѫди, сиречь, смъртни присѫди издадени отъ мѣстнитѣ комитети влизатъ въ сила следъ като бѫдатъ подтвърдени отъ околийския и т. н., а смъртни присѫди издадени отъ най-висшата съдебна инстанция — Централния комитетъ — „следъ като минатъ презъ окрѫжнитѣ комитети и се подтвърдятъ отъ околийскитѣ комитети” (чл. 190). Съзнавайки, обаче, практическитѣ неудобства на такава една дълга процедура, конгресътъ, предвидѣ, въ една забележка, и изключения „при грозяща опасность за Организацията отъ осѫдения”.

Сѫдопроизводство и наказания. Всичкитѣ членове на В. М. О. Р. О., независимо отъ тѣхното длъжностно положение, сѫ равни предъ организационнитѣ закони (чл. 192). Обвиненията се разглеждатъ въ присѫтствието на обвиняемия и свидетелитѣ, освенъ когато лицата нѣматъ възможность да присѫтствуватъ при разглеждането на дѣлото имъ или когато тѣхното лично присѫтствие би било свързано съ опасность за Организацията, (чл. 193). Предвижда се и задочно сѫдене. Сѫдебнитѣ органи сѫ длъжни да изучватъ обстойно възложенитѣ имъ дѣла, да бѫдатъ напълно справедливи и безпристрастни и да се въздържатъ отъ лични разправии и нагрубявания спрямо подсѫдимитѣ” (чл. 194).

„Виновнитѣ подлежатъ на едно отъ следнитѣ наказания: мъмрене, глоба, побой, изгубване право на гласъ, смѣняване отъ длъжность, изключване отъ Организацията и смърть”. Наказанията, по горната градация, се прилагатъ споредъ характера на простѫпката или престѫплението: „неизпълнение на задължения, разгласяване на тайни, злоупотрѣбление на суми, осѫждане принципитѣ на Организацията и пр.”. Присѫди за глоби по-голѣми отъ половинъ лира подлежатъ на утвърждаване отъ околийскитѣ комитети (чл. 199). „Побоя се изпълнява не отъ онзи, що го е наложилъ” (чл. 201). Смъртно наказание се предвижда за членове и нечленове при доста различни случаи, изброени въ чл. 205. Отъ постановленията на този членъ, който заема най-голѣмо мѣсто въ правилника, се вижда, кои се смѣтатъ

402

за врагове, вѫтрешни и външни на Организацията и кои престѫпления — за най-тежки. За това и го предаваме изцѣло: 

Съ смъртъ се наказватъ:

 

а) всѣки, който и следъ направеното му веднажъ мъмрене и наложено наказание отъ надлежнитѣ комитети, продължава въ името на Организацията съ измама да събира отъ населението пари или други материали за себе си или другиго;

 

б) десетници, ръководни лица, войводи и делегати, които не би предали дѣлата на тѣхнитѣ замѣстници следъ трикратна покана отъ надлежния комитетъ;

 

в) съгласно членъ 197 — точкитѣ б и в [1] отказване да се подчинятъ на взетитѣ по случая решения отъ по-горния комитетъ;

 

г) всѣки който умишлено издава тайнитѣ на Организацията;

 

д) водителитѣ на всѣка друга корпорация, съ цель еднаква на Организацията, отказващи да прекратятъ да работятъ мимо Организацията. Последнитѣ две категории могатъ да бѫдатъ убивани и вънъ отъ територията на Организацията;

 

е) отцепницитѣ, безъ разрешение постѫпивши въ редоветѣ на друга вѫтрешна корпорация съ същата цель на Организацията следъ трикратно предупреждение;

 

ж) всѣки, който се опитва да цепи Организацията или да заграби часть отъ нея;

 

з) който прѣчи на прилагането организационните закони съ цель на самовластие и непокорство;

 

и) всички чети неорганизационни, били тѣ разбойнишки, или принадлежащи на друга организация;

 

к) блудницитѣ, които се домогватъ съ насилие, особено когато въ похожденията си експлоатиратъ съ името на Организацията;

 

л) непоправимитѣ крадци следъ трикратно залавяне и изчерпване всички поправителни мѣрки;

 

м) шпионитѣ и тѣхнитѣ помощници; и

 

н) ония турци и турски чиновници, които измѫчватъ християнското население и образуватъ потери срещу организационни чети; турски чиновници, които сѫ се отличили съ своитѣ жестокости къмъ населението и преследване на Организацията.

Би било нелогично да се иска отъ единъ революционенъ сѫдъ да процедира точно по правилата на наказателнитѣ закони въ цивилизованитѣ страни. Не може все пакъ да не се признае, че законодателитѣ въ постницата Св. Лука се въодушевляватъ отъ благородното желание да издигнатъ правдораздаването до възможната висота. Тѣ проявяватъ грижа за коригиране на сѫдебнитѣ грѣшки, за премахване на ненуждната жестокость отъ страна на екзекутивнитѣ органи и пр. Така, за дѣла отъ обикновенъ характеръ на недоволнитѣ отъ решенията на първата инстанция се дава право да ги обжалватъ предъ по-горната инстанция

1. Чл. 197 предвижда устно или писмено мъмрене :

б) За проявена слабость съ думи, напр. разгласяване повѣренитѣ му тайни, комитетски хора, планове и действия; изказване недоволство, роптание противъ рѫководнитѣ лица и дѣлата имъ по незаконенъ редъ; произвеждане раздори между другитѣ работници; самохвалство. . .

в) За злоупотребление отъ селскитѣ рѫководни лица съ длъжностьта имъ при опредѣляне на квартира, куриери, пазачи и пр.

403

(чл. 191). „Сѫдебнитѣ органи сѫ длъжни обстойно да изучатъ възложенитѣ имъ дѣла, да бѫдатъ напълно справедливи и безпристрастни и да се въздържатъ отъ лични разправии и нагрубявания спрямо подсѫдимитѣ” (чл. 194). „ Авторитѣ на наказания съ бой, които сѫ докарали осакатяване или смърть, подлежатъ на сѫдъ” (чл.201). „Гаврене и обезобразяване труповетѣ на убити и умишлено мѫчене при изпълнение на смъртнитѣ присѫди строго се забраняватъ. Нарушителитѣ на това се сѫдятъ и наказватъ” (чл. 52).

Граждански сѫдилища. Съ запрещаването на членоветѣ работници да завеждатъ предъ турската власть тѫжби отъ какъвто и да е характеръ противъ християни (чл. 11), конгресътъ узакони една отдавна установена практика.

Още презъ организационно-агитаторски периодъ Организацията успѣ да отклони членоветѣ си отъ официалнитѣ сѫдилища. Населението, особено селското, бързо и лесно свикна съ революционното правосѫдие, което имаше всички предимства предъ турското: сѫдѣше безъ разтакания и спестяваше на хората разноскитѣ за прошения, берии, адвокатски възнаграждения и рушвети. Сѫдѣха по селата четитѣ, по градоветѣ — рѫководнитѣ тѣла. Спороветѣ отъ граждански характеръ се разрешаваха обикновено съ спогодби, углавнитѣ престѫпления се наказваха съ парична глоба, бой и смърть. Революционното правдораздаване се разшири до тамъ, че за турския сѫдъ почти не останаха между българитѣ други клиенти, освенъ политическитѣ престѫпници. Намалението на дѣлата въ обикновенитѣ турски съдилища бѣ така чувствително, че не можеше да не привлѣче вниманието на властьта.

На 15 декемврий 1904 г. стана въ Щипъ едно сензационно събитие. Полицията обгради общината и арестува всички заседаващи общинари на чело съ председателя, свещеникъ Влад. Живковъ. Всички тѣзи почтени граждани, между които личеха още трима свещеници и щипски първенци като Арсо Лазаровъ, Спиро Развигоровъ, Г. Момчеджиковъ, Д. х. Янковъ и други, се обвиняваха че сѫ си присвоили правата на сѫдии и когато не успѣвали да спогодятъ странитѣ, препращали дѣлата имъ въ революционния сѫдъ. Каймакаминътъ се обърна къмъ арестуванитѣ съ следнитѣ думи: „Мислите ли, че ние сме слѣпи и не виждаме какво вършите? Има повече отъ седемь месеци, откакъ нито единъ българинъ не е купилъ една гербова марка, откакъ никой не е завелъ никакво дѣло. Съ какво право вие сте замѣстили царскитѣ сѫдилища съ сѫдилищата на разбойницитѣ? Вие членове на църковна община ли сте, или сте членове на комитета?”.

Както се вижда отъ укоритѣ на щипския каймакаминъ, организационнитѣ сѫдилища имаха, вънъ отъ практическата

404

полза за населението, и това политическо и морално значение, че прехвърляха върху революционната организация една отъ важнитѣ функции на царската власть. Организационнитѣ сѫдилища бѣха, прочее, и едно възпитателно срѣдство, чрезъ което гражданитѣ на бѫдещата автономна Македония привикваха къмъ самоуправление. Така, презъ м. октомврий 1904 г. предъ Г. п. Христовъ се спогодиха селянитѣ отъ селата Карпешина и Лагенъ за гората въ мѣстностьта „Павлинъ” — единъ споръ, датиращъ отъ 40 години и костуващъ на дветѣ села много пари по процеси изъ турскитѣ сѫдилища.

Правосѫдната дейность на четитѣ и комитетитѣ не бѣше, разбира се, лишена и отъ недостатъци. Крупни и сложни граждански дѣла попадаха понѣкога въ рѫцетѣ на съвършено неподготвени сѫдии. А имаше и войводи които, поради претрупана сѫдийска работа или отъ увлѣчение, занемарваха своята прѣка чисто революционна работа.

Едно крайно интересно описание на войводско правдораздаване срѣщаме въ книгата на Сониксенъ („Войвода сѫдия”, стр. 103—107). Придружавайки охридския войвода Петрушъ — единъ младъ момъкъ съ петокласно образование [1] — американскиятъ кореспондентъ се озовава, презъ лѣтото на 1906 г., въ едно планинско село, посетено отъ четата за разглеждане на натрупани дѣла. И присѫтствува на нѣколко процеси, гледани подъ рѫководството на Петрушъ, влѣзълъ въ ролята на висшъ магистратъ. Сониксенъ пише:

Мѣстниятъ комитетъ ни въведе въ едно училище, което бѣше праздно, понеже бѣше сѫботенъ день. Най-напредъ ние поприказвахме съ селянитѣ, но скоро Петрушъ заповѣда да се изхвърлятъ маситѣ и столоветѣ; хвърли своя япунджакъ въ единъ ѫгълъ, седна върху него и покани Сандо и мене да седнемъ по единъ отъ странитѣ му. Мѣстниятъ комитетъ и четницитѣ заеха местата покрай стенитѣ на стаята; а селянитѣ останаха въ срѣдата назадъ. Заседанието се откри.

 

Имаше твърде много ищци и ответници. Тѣ образуваха групи отъ дветѣ страни на сѫда. Останалитѣ селяни гледаха на заседанията като единъ видъ, борба на пѣтли.

 

Първото дѣло бѣше общинско и се представляваше отъ мѣстния комитетъ. По-рано аскерътъ идвалъ въ селото и обложилъ общината съ шесть лири за поддържане полицейски постове, които да охраняватъ селянитѣ отъ разбойници, когато отиватъ на пазаръ въ Охридъ.

 

— Преди шесть месеци тѣ дойдоха, — каза мухтаринътъ, и ни биха по краката, задето не сме платили тия пари. Тогава бѣха дванадесеть лири. Да оставимъ ли сега да ни биятъ само за шесть лири?

1. Думата е за Охридския околийски войвода по това време Петъръ Чаулевъ, стр. 103—107 („Войвода сѫдия”).

405

— Даже ако бѣха само шесть пари, каза Петрушъ, азъ щъхъ да ви бия, ако ги бѣхте платили. Въ всѣка случай тѣ пакъ ще ви биятъ, но вие недейте плаща тия шесть лири. Щомъ ви биятъ, изпратете делегация въ Битоля и се оплачетѣ на чуждитѣ консули.

 

— Турцитѣ си играятъ съ тѣзи полицейски постове, — ми каза Петрушъ на страна. — Никакви полицейски постове не се поставятъ. Паритѣ отиватъ въ джоба на каймакамина.

 

Другото дѣло бѣше обвинение противъ единъ отъ мѣстнитъ бейове, който притежавалъ единствената мелница въ общината.

 

Той е повишилъ цаната на меленето съ една трета, — бѣ оплакването.

 

— Не отивайте на неговата мелница, — продума Петрушъ.

 

— Нѣма друга.

 

— Постройте си, вие имате вода.

 

— Никой отъ насъ нѣма пари.

 

— Тогава направете я на обща смѣтка. Работата нѣма да ви струва нищо. Опълномощавамъ ви да изтеглите отъ касиера нужднитѣ суми за стойностьта на материалитѣ. Тия суми ще повърнете на касиера отъ първитѣ приходи на воденицата. Следъ това воденицата ще покрива своитѣ разноски, а ако има малка печалба, ще я предавате на касиера.

 

Следъ разглеждането на общинскитѣ дѣла, отъ народа срещу правителството, — разбира се, ответникътъ не присѫтствуваше — явиха се частни дъла. Една жена иска разводъ. Оплакваше се, че не могли да се спогаждатъ съ мѫжа си. Стариятъ билъ добъръ човѣкъ, но помежду имъ нѣмало съгласие.

 

Азъ почти извикахъ отъ очудване.

 

— Та и у насъ за това се развеждатъ.

 

— Ако следъ толкова дълго време не сте могли да се погодите, — каза Петрушъ, — и азъ решавамъ да се раздѣлите. Попе, — обърна се той къмъ селския попъ, — гледай да представишъ работата така, че владиката да одобри моето решение.

 

Друго углавно дѣло. Единъ отишълъ въ едно далечно село и открадналъ единъ конь. Престѫпникътъ биде осѫденъ на двадесеть удари съ тояга. Петрушъ му каза:

 

— Другата недѣля ще вземешъ паспортъ и ще заминешъ за България. Тукъ ще останатъ жената и децата ти. Азъ ще ти дамъ едно писмо до представителитѣ на комитета въ София, които ще ти намѣрятъ работа и ще поддържашъ семейството си. До една година нѣма да се връщашъ въ Македония. Ако извършишъ нѣкое престъпление и въ България, ще предамъ твоята жена и децата ти на роднинитѣ ти и ще изгоря кѫщата ти.

За дѣла отъ неорганизационенъ характеръ, граждански и углавни, конгресътъ постанови учредяването на специални „сѫдебни тѣла” — селски, градски и околийски, избирани, за една година, въ съставъ отъ 3—5 лица, по сѫщия начинъ и едновременно съ съответствуващитѣ комитети — селски, градски и околийски. (Длъжностнитѣ лица провинени въ престъпления отъ общъ характеръ, не се сѫдятъ отъ сѫдебнитѣ тѣла, а както и преди, отъ надлежнитѣ комитети — споредъ заеманата си длъжность). „Недоволнитѣ отъ решенията на първата инстанция иматъ право да обжалватъ предъ околийския сѫдъ, като втора и последна инстанция” (чл. 209). Допуща се, по желанието на една отъ

406

заинтересуванитѣ страни, и отводъ на сѫдебни лица, „въ случай на роднински връзки съ нѣкого отъ сѫдиитѣ или съмнение въ пристрастие” (чл. 210). „За рѫководни начала на сѫдиитѣ служатъ: мѣстното обичайно право, чистосъвѣстностьта, справедливостьта и спогодбата” (чл. 211). „Сѫдии провинени въ пристрастие и несправедливость, строго се наказватъ” (чл. 212). „Изпълнението на присѫдитѣ се възлага на съответнитѣ комитетски органи (чл. 213). „Сѫденето става безплатно” (чл. 214).

[Previous] [Next]
[Back to Index]