ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

„Мълчанието в тия трудни времена
в мене събужда чувството на вина."
Алберт Айнщайн
В началото на сътворението, когато са били предопределени формата и цветовете на Земята, съдбата е дарила Македония с хаос от планини и с почва червена като кръв.
Историята на тази красива, изтерзана земя не подхранва вярата в някакъв щедър създател. По-скоро се изкушавам да повярвам на еретичното учение на богомилите, възникнало и откърмено на българска земя, според което светът всъщност е бил създаден от дявола. И наистина кой освен сатаната би могъл да създаде тази кръвна нива? Кой освен един зъл дух би могъл да извае така красива костница на надежди и благородни стремежи?
Преди две години на 14 април 1990 г. македонизмът в Република България се появи с ново име - ОМО „Илинден". По българската преса се появяваха противоречиви информации за една организация-фантом, кръстена със свято име - „ИЛИНДЕН". За непредубедените наблюдатели на вътрешно политическия ни живот стана ясно, кои са целите и контрастните пристрастия на македонистите, а именно: СЕЦЕСИОНИЗЪМ.
Има един известен анекдот на Бърнард Шоу, според който когато двама корабокрушенци доплуват до някой самотен остров, първото нещо, което ще извършат ще бъде да изберат единия от тях за президент, а другия за поданик на новата държава. Твърдението на Б. Шоу от началото на този кървав и суров век /без съмнение всички столетия са били такива за ония, които са имали възможност да живеят в тях/ все пак звучи по-малко наивно, защото покрай целия този цинизъм твърдението показва, че отношенията между гореспоменатите двама са били цивилизовани. Това преди всичко означава, че не са от Балканския полуостров. Ако единият от тях е балканец, ситуацията се усложнява. Балканецът, без много да му мисли, ще се съгласи да бъде обикновен поданик. Защо? Първо, да се избяга от отговорност. Второ, заради народната поговорка ,,наведена глава сабя не я сече". Но това не е решение на кризата, защото балканецът не иска, не знае или не може да управлява, но той не желае и да бъде управляван, По тази причина той няма да сътрудничи с управляващия като нормален поданик /нито една демократична власт не може да функционира без такова сътрудничество/. Така балканецът ще се превърне или в пасивен наблюдател, което ще го доведе до позиция на послушен отчужден, или пък ще извърши атентат върху управляващия. Ако на балканеца му се предложи президентското място, той се съгласява, като прави извод за себе си, че другият е неспособен. Този, който не познава балканския манталитет, скоро разбира колко горчиво се е излъгал. Балканецът започва да краде от намерената и произведена с непосилен труд храна, за да я изяде, докато му трае мандатът, а фактът, че заради това двамата /държавата/ по-късно ще умрат от глад не го тревожи ни най-малко. На балканеца хич не му пука, надявайки се да дойде спасителен кораб. Ако пък и двамата са балканци, ще започне нepавна борба за власт, след което начело ще застане по-силният. Започва познатата игра в стил ти си по-силен, ама аз съм по-хитър. Така двамата балканци ще живуркат до някое си време на своя раздор, докато не се появи някой окупатор.
Робството от своя страна постоянно ще ги стоманизира съвсем парадоксално, развивайки в негативна посока неговите трагични политически особености. Също както снегът предпазва пшениченото зърно от измръзване. Но след дългата зима настъпва хубавата пролет и сега възниква въпросът ще покълне ли това пшеничено зърно, или то вече не е способно да покълне.
[Index] [Next]