 |
Разрѣшението на Източния въпросъ. Балканската конфедерация и Македония
П. Аржириадесъ и П. Лагардъ
Прѣводъ отъ френски Дружествена печатница „Заря", Габрово 1902
Сканове в .pdf формат (17 Mb) |
|
|
Разрѣшението на Източния въпросъ. Балканската конфедерация и Македония
П. Аржириадесъ и П. Лагардъ
Прѣводъ отъ френски Дружествена печатница „Заря", Габрово 1902
Сканове в .pdf формат (17 Mb) |
- (Увод). Отъ единъ членъ на Македонский Революционенъ Комитетски Съюзъ 3
- П. Лагардъ. Разрѣшението на Източния въпросъ. Балканската конфедерация (Отчетъ на конференцията, събрана въ «Grand-Orient de France», по този въпросъ) 5
- П. Аржириадесъ. Македония (Описание на тази страна) 37
- (Увод)
Посрѣдъ братоубийственитѣ борби и развилнѣли страсти почва да си пробива пѫть истината, въоръжена съ силата на историческитѣ факти, и тя съ свойствената си свѣтлина разпръсва вѣковнитѣ заблуждения и остава въ едно сконфузено състояние всички ратници, които изключително съ се посвѣтили на Македонското Освободително Дѣло. И нѣкои отъ тѣхъ, като хвърлятъ единъ внимателенъ погледъ къмъ поучителното минало, и съзиратъ прѣстъпнитѣ си дѣла, вършени ужъ по диктовката на искреностьта, оставатъ като гръмнати, понеже всичко отъ тѣхна страна направено е съвършено противоположно на робскитѣ интереси. Тогазъ тѣ тичатъ изъ пѫтя, който ще ги изведе до онова, за което тѣ сили, врѣме и животъ съ пожертвували. Това е утѣшително. Но да си признаемъ, че малцина отъ „революционеритѣ" съзнаха грѣшкитѣ си, а едно значително болшинство плуе въ заблужденията, гради кули въ небесата и си създава илюзии, че то е, което работи цѣлесъобразно.
Дѣйствително, истината най трудно си пробива пѫть посрѣдъ невѣжественностьта въ всѣко отношение, но пъкъ отъ друга страна ние сме твърдо увѣ рени, че тя, ако не днесъ, то утрѣ ще възтържествува. Ето защо ние сме си задали за цѣль, до колкото силитѣ ни позволяватъ, да я популяризираме, затуй ще дадемъ на читателитѣ си нѣколко брошури, на които съдържанието ще ги освѣтли по направлението, изъ което ще трѣбва да се движи Македонското Дѣло.
4
И при всичко, че голѣма часть отъ съзнателнитѣ членове на българското общество не искатъ да чуятѣ гласътъ ни, ний ще слѣдваме нашата цѣль и врѣмето не е далече, когато ще се признае правотата на взглядоветѣ ни. Ний ще доказваме съобразностьта на програмата ни съ политико економическитѣ условия въ цѣла Европа, отъ които именно се обусловя успѣшния изходъ на всѣка борба.
Между другото и това ний ще вършимъ въ прѣдѣлитѣ на полуострова, а когато робътъ ни повика да сложимъ коститѣ си за неговата свобода, ний ще бѫдемъ готови да направимъ това.
И признавайки организирането като най сигурно срѣдство за постигане на извѣстна цѣль, ний се конституирахме въ Македонски Революционенъ Комитетски съюзъ. Онѣзи, които отричатъ неговото сѫществуване, или сѫ глухи, та не чуватъ онова, което се говори по единъ отъ най деликатнитѣ въпроси, що вълнуватъ умоветѣ на Балканското и въобще на Европейското общество, или просто и не искатъ да слушатъ за нѣща, които не могатъ удовлетвори користолюбивитѣ имъ желания.
А врѣме е вече всѣки, който носи името интелигентенъ, който има претенция за свѣстенъ и разбранъ, който се кичи съ името „борецъ за общочовешки права", който се вълнува отъ хуманносгьта и милѣе за заякчаването на мира, необходимия спѫтникъ на всѣкакъвъ прогресъ, да се притече въ нашитѣ редове и положи часть поне отъ силитѣ си за прѣуспѣване на Дѣлото.
Отъ единъ членъ на Македонский Революционенъ Комитетски Съюзъ.
* * *
5
I. Балканската конфедерация
Отъ П. Лагардъ.
Смъртьта на Стамболова, възстанията въ Македония, непълнитѣ депеши, които се публикуватъ всѣка сутрина въ вѣстницитѣ върху „положението на изтокъ", привлича на ново вниманието къмъ политическото непостоянно положение на Балканский полуостровъ.
Струва ни се за своеврѣменно въ този моментъ да се повърнемъ върху една минала вече конференция, важностьта на която сме указали прѣди нѣколко мѣсеца. Цѣльта на тази манифестация бѣ прокламирането необходимостьта, въ интереса на общий миръ, отъ една конфедерация, която ще обедини различнитѣ балкански народи и укрѣпи тѣхната вѫтрѣшна свобода чрѣзъ вънкашната имъ независимость.
Това събрание бѣ свикано въ „Grand — Orient de France" чрѣзъ грижитѣ на „Съюза за Балканската конфедерация" и съдѣйствието на интернационалния Съюзъ за мирътъ и свободата. Неговото значение е голѣмо по тенденциитѣ, които то утвърди (различнитѣ заинтересовани народи имаха свои прѣдставители) и по идеитѣ, които бѣха прокарани и които ний искаме да посочимъ.
Единодушното желание на всички тѣзи обединени народи (гърци, ромѫни, сърби, българи, арменци и т. н.) е ясно опрѣдѣдено въ двата члена отъ статутитѣ на Съюза за Балканската Конфедерация, прѣдсѣдателствуванъ отъ приятеля ни П. Аржириадесъ.
6
Чл. 2. Цѣльта на Съюза е да прѣслѣдва реализирането на една конфедерация отъ всички народи на източна Европа и Мала-Азия.
Чл. 3. Тѣзи народи сѫ слѣднитѣ : 1) Гърция съ островъ Критъ; 2) Сърбия съ Босна и Херцеговина; 3) България; 4) Романия; 5) Черна гора; 6) Македония и Албания, които ще образуватъ една свободна и федеративна държава; 7) Тракия съ Константипополъ, като свободенъ градъ и сѣдалище на делегатитѣ отъ конфедеративнитѣ държави; 8) Армения и Мала-Азия съ крайбрѣжнитѣ си острове.
* * *
Конференцията бѣ прѣдседателствувана отъ Магалаесъ Лима, знаменитъ португалски социалистъ, директоръ на „Seculo" въ Лисабонъ, авторъ на хубавата книга „Иберическата федерация". До него бѣха г. г. Ем. Арнодъ, прѣдседатель на Съюза за мирътъ и свободата, М. де Хередиа, бивший министъръ и прѣдседатель на парижкия общински съвѣтъ, П. Аржириадесъ, Луизъ Маконъ, прѣдседатель на чуждия журналистически синдикатъ и Д. Папазуглу.
М. Лима, като откри засѣданието, се извини за гдѣто е заддъженъ да се ограничи въ общностьта, понеже мѫчно се изразявалъ на френски. Но неговия точенъ изразъ доказа противното.
„Въ федерацията, каза той, се намира истинския фундаментъ на мира. Съюзени народи значи народи солидарни. Въ съврѣменнитѣ общества има двѣ различни войни: человѣкъ срѣщу человѣка, причинена отъ капиталистическата експлоатация и война на народи срѣщу народи, която се дължи на войнствената жестокость.
7
Да се унищожи войната на человѣкъ срѣщу человѣка изисква се солидарностьта на работницитѣ, а за прѣмахване войната на народи срѣщу народи, нуждна е солидарностьта между нациитѣ. Ето защо азъ всѣкога рекламирахъ въ моето отечество иберическата федерация . . .
Федерацията е усъвършенствувана, разширена и пространна република. Да бѫдешъ републиканецъ и социалистъ и да не бѫдешъ федералистъ, това щѫ бѫде противорѣчие и глупость. Федерацията е идея по сѫщество републиканска и социалистическа, ето защо азъ никога не съмъ могълъ да разбера единъ републиканецъ или социалистъ, който не е въ същото врѣме и единъ убѣденъ федералистъ.
Въ наше врѣме много се говори за братството. Само че твърдѣ малко се практикува. Федеративната идея не е нищо друго въ основата си, освѣнъ изражение на человѣческото братство и братството въ най широка смисъль на думата, което изключава всѣка тѣсна идея, егоистическа, сектарна, шовинистическа ..."
Слѣдъ като приведе примѣрътъ съ Съединенитѣ Щати и Швейцария, ораторътъ посочи на Бразилия резултатитѣ отъ федератизъма:
„Различнитѣ държави, каза той, сѫ увеличили своитѣ доходи. Нѣкои даже, както тѣзи Минасъ и Еспирито Санто сѫ направили това, което правителството на Щатитѣ не би могло да направи: тѣ сѫ сключвали заеми въ странство, въ Лондонъ и Парижъ, напълно гарантирани.
Още единъ фактъ е достоенъ за отбѣлѣзване: революцията въ Рио, която не се почувствува въ другитѣ Съединени държави, съ изключение на великия Рио, гдѣто възстанието бѣше обявено.
8
Именно това, единство въ разнообразието, тази автономия въ солидарностьта, характеризира всички федерации.
Децентрализацията на приходитѣ произведе едно възраждане въ общинския животъ.
Ний имаме единъ поразителенъ примѣръ въ общината Жюизъ де Тора, (Щата Минасъ). Тя имаше при монархията единъ бюджетъ отъ четиредесеть контосъ [1] де реисъ, а при федеративната система на управление този бюджетъ бѣ удесеторенъ въ продължение на четири години. Днесъ тази община има печалба по-голѣма отъ шестстотинъ контоса.
Съ приходитѣ сѫ децентрализирали сѫщо и общественитѣ длъжности: първоначалното образование, хигиената, пѫтищата за съобщение сѫ спечелили много. Ний нѣмаме статистика на рѫцѣ, но можемъ да твърдимъ, че въ най напрѣдналитѣ държави „числото на училищата се е удвоило".
М. Лима, слѣдъ като посочи на нѣколко федератически симптоми, които се откриватъ въ различнитѣ страни, именно въ Австралия и Италия, цитира въ полза на своята теза мнѣнието на Д-ръ Летурно и Новиковъ и най-послѣ завърши посрѣдъ аплодисменти, като извика отъ името на присѫтствующитѣ :
„Ний изявяваме искрено и горѣщо желание за федератизма, този идеалъ за миръ и справедливость между человѣцитѣ ! "
Слѣдъ това стана П. Аржириадесъ, който съ една голѣма яснота прослѣди исторически идеята за
1. Conto — португалска монета, която въ Бразилия струва 2.830 лева; а въ Португалия лв. 5555.55.
9
Балканската, конфедерация въ слѣдующата рѣчь, която е сѫщеврѣменно програма и документъ.
Госпожи и Господа,
Идеята за една конфедерация отъ различнитѣ страни, съставляющи нѣкога — и днесъ още нѣколко — Отоманската империя, не принадлежи на Съюза, който свика конференцията въ тази вечерь. Тя е живѣла въ духа на всички политически мѫже и на публициститѣ, които сѫ се занимавали съ източния въпросъ. Защото разрешението на източния въпросъ чрѣзъ конфедерация се налага на всѣки проевѣтенъ умъ: не може се намѣри едно разрѣшение по-логическо, по-политическо и по-благоприятно за европейския миръ.
Това разрѣшение било прѣдлагано още отъ извикването на трънливия източенъ въпросъ, който е изобиленъ съ революции и опустошителни войни.
Най първо Ригасъ Фереосъ, Тиртея [*] на гръцката революция, която се проповѣдваше въ неговитѣ пламенни пѣсеи. Този мѫченикъ за свободата, пропитъ отъ идеитѣ на френската революция и погнусенъ отъ тиранията на султана, подбуждаше къмъ възстание противъ угнетителитѣ не само гърци, ромъни, сърби, българе, черногорци, македонци, но сѫщо и турци, като ги убѣждаваше да се освободятъ отъ абсолютната и унизителна тирания, която тѣ търпѣха и да се споразумеятъ, за да живѣятъ като братя, свободни и съюзени.
Тогазъ зърното поникнало и извѣстни публицисти и писатели най-безпристрастни сѫ провъзгласили идеята за една Балканска конфедерация. Ний можемъ указа изъ между най извѣстнитѣ европейски публицисти: Мишле, Дуй Бланъ, Кине, Ламартинъ, Сентъ Маркъ де Жирарденъ, Гатанео, Гарибалди,
*. Тиртей е старъ гръцки поетъ.
10
Карлъ Лемоние, Викторъ Хюго, Гамбета, генералъ Тюръ, нашиятъ знаменитъ прѣдседатель Магалаесъ Лима, Емилъ Арнодъ и др.
Тъй като помѣвахме за генералъ Тюръ, нека ни позволи да цитираме нѣколко фрази отъ статията, която той публикува прѣзъ 1877 год. въ „Revue des Deux-Mondes" въ защита на балканската конфедерация и която произведе голѣма сензация.
„Като отиваме отъ Дунава къмъ архипелага, имайки Черно море отъ една страна, Дрина и Юна отъ другата, ний срѣщаме освѣнь османлиитѣ, три различни народи, които си иматъ всѣки свой езикъ, нрави и история и политически и обществени стремежи. Тѣзи три групи сѫ: славяни, гърци и албанци. Славянетѣ се състоятъ отъ сърби, босненци съ херцеговци и българе на брой повече отъ седемь милиона, които образуватъ една компактна маса, която се стреми безъ спиръ за везависимость, като се облѣга, за да постигне своята цѣль, ту на Росия, ту на Австрия. За избѣгване на безпрѣстаннитѣ разпокъсвания, трѣбва да оставимъ славянитѣ въ Турция да се конституиратъ въ една независима конфедерация".
Но не сѫ само тѣзи личности, които сѫ изяснили реализирането на тази конфедерация. Много конгреси на интернационалний Съюзъ за Мирътъ и Свободата сѫ дали на тази велика идея тѣхната могъща подкрепа.
И дѣйствително международниятъ Съюзъ за Мирътъ се бѣ произнесалъ върху източния въпросъ въ своитѣ конгреси въ Лозана (1869), Женева (1876, 1877 и 1886 год.).
Ето впрочемъ въ каква смисъль той се е изказалъ ва 12-ий септемврий 1786 год.:
10
Интернационалният Съюзъ за Мирътъ и Свободата би изневѣрилъ на своята главна цѣль, ако въ кризата, която прѣживѣватъ сега младитѣ държави на Балканский полуостровъ, не направи да му се чуе гласътъ. Тѣзи държави, даже и онѣзи, които изглеждатъ да не сѫ заплашени непосрѣдственно отъ въжделенията на императоритѣ, всички се застрашаватъ отъ най-голѣми опастности. Току що освободени отъ робството, ето че се отдадоха на интригитѣ, които поставятъ въ опастность тѣхното свободно развитие, както и мирътъ въ Европа. Тѣхниятъ частенъ интересъ се смѣсва съ общия на всички народи. Тѣхната кауза е кауза на всичкитѣ народи. Съюзътъ се обръща къмъ общественото мнѣние на цивилизования свѣтъ, къмъ държавнитѣ мѫже на всичкитѣ страни, които взиматъ участие въ направляването на Европейската политика, къмъ балканскитѣ народи и тѣхнитѣ господари и ги кани да взематъ мѣрки противъ това застрашително настояще положение на нѣщата.
Най-сигурното и най ползотворното срѣдство, за да се отървятъ отъ зловрѣднитѣ възждления, се състои въ една федеративна организация, утвърдена чрѣзъ единъ нейтралитетъ, гарантиранъ отъ Европа. Такъвъ е идеала, такава трѣбва да бѫде цѣльта на усилията на балканскитѣ народи и на всички кабинети, които се рѫководятъ отъ справедливостта.
Както виждате, грамаденъ прогресъ е направенъ и се прави все повече и повече, и днесъ двѣ личности не могатъ да говорятъ за източния въпросъ и общия интересъ, който той прѣдставлява, безъ да дойдатъ до признанието, че конфедерацията е единственото разрѣшение на тази велика политическа проблема.
Идеята за конфедерацията е много напрѣднала сѫщо и въ фактитѣ. Много опити за споразумяване сѫ станали вече между политическитѣ мѫже на Сърбия,
12
България, Гърция, Романия и т. н. и постоянни комитети на всѣкѫдѣ се организиратъ: въ Атина, Букурещъ, Швейцария и въ Англия.
Вече въ 1873 г. единъ комитетъ, къмъ когото и азъ принаддежахъ, се бѣше конституиралъ въ тази смисъль. Азъ бѣхъ делегатъ съ двама приятели, за да отидемъ и поискаме покровителството на Викторъ Хюго, Луи Бланъ и Гамбета, които всички твърдѣ симпатизираха на нашата идея.
Конфедерацията се налага по много причини :
Първо, само чрѣзъ федерецията народитѣ на Балканский полуостровъ и Мала-Азия ще могатъ запази своята независимость и автономия.
Сѫщо чрѣзъ нея мирното бѫдаще на тѣзи народи ще бѫде гарантирано както и европейското равновѣсие, което е необходимо за всѣкакъвъ политически и общественъ прогресъ.
Източниятъ въпросъ, въ дѣйствителность, не трѣбва да бѫде разгледванъ подъ своя мѣстенъ видъ, той трѣбва да се разгледва отъ обща европейска гледна точка.
Талейранъ казваше още въ своето врѣме: „центърътъ на тежестьта на свѣта не е вито върху Елба, нито върху Адижъ, той е долу на европейскитѣ граници върху Дунава".
Каквото и да бѫде разположението на нашитѣ сегашни политически мѫже и тѣхнитѣ симпатии, тѣ всѣкога трѣбва да мислятъ за бѫдащето, което може да запази тѣхнитѣ страни, не само отъ неприятни изненадвания, но и отъ истински опасности.
Необходимо е прочие, даже въ интереса на Европа, щото да се образува една голѣма конфедерация отъ държавицитѣ на Босфора и щото всичкитѣ европейски държави да дадатъ своето съдѣйствие за нейното реализиране, което ще постави край на всѣкакви
13
възжделения и затруднения отъ неизвѣстностьта.
Ний, които основахме съюза за прѣслѣдване реализирането на Балканската конфедерация, туй го направихме въ интереса най главно на всички населения, които ще я съставляватъ, а не за създаването на една вражда, каквато и да е, спрямо тази или онази европейска сила. Ний желаемъ, най-напрѣдъ, чрѣзъ нашата пропаганда, да уничтожимъ между балканскитѣ населения извѣстни прѣдразсѫдаци които ги раздѣлятъ въ голѣма врѣда на тѣхнитѣ интереси, политически, економически и социални, чрѣзъ което да се домогнемъ до едно съгласие, необходимо, за да се създаде желаемата конфедерация, основана върху сърдечностьга и солидарностьта на всички и която да ги запази отъ всѣкакви видове чужденски нападения, били тѣ Персидски или монголски, да не говоримъ за другитѣ по извѣстни.
Ний не можемъ да прѣдвидимъ à priori случайнитѣ неприятели на балканскитѣ народи, но ний искаме да се образува една конфедерация, вдъхновена отъ най-възвишени чувства по отношение на тѣхнитѣ съсѣди, доста силна, при това, за да не може никой амбициозенъ завоеватель да си разиграва коня.
Двѣ прѣчки има днесъ, вслѣдствие на което голѣмата Балканска конфедерация не може да се осѫществи безъ мъчнотия. Това е най-напрѣдъ хегемонията на султана и послѣ Македонския въпросъ. Но тѣзи двѣ прѣчки въ кратъкъ срокъ съ повикани на изчезване.
Дѣиствително, краятъ на абсолютическия режимъ въ Турция е единъ въпросъ на врѣмето. Съ насъ, или безъ насъ, този режимъ фатално ще се срути. Не ни остава друго нищо, освѣнъ чрѣзъ пропагандата си да спомогнемъ за падането му.
14
„Турцитѣ сѫ на лагаръ въ Европа," е казалъ единъ великъ писатель. Това е истина. Една отъ най чудеснитѣ и най плодородни страни на свѣта е станала тѣхна плѣчка. Една безпримѣрно плодородна земя, едно небе съ неизмѣняема чистота, една широка рѣка съ силни води, една столица, поставена между Европа и Азия, като една съединителна черта между двѣтѣ най стари цивилизации на земното кълбо, ключътъ на това Срѣдиземно море, което бѣ театъра на най-великитѣ сцени отъ историята и което е центъра на търговското движение ; върху тази земя, прѣдъ това зрѣлище турцитѣ сѫ засѣднали.
Напраздно прогресътъ ги подбужда къмъ движение и животъ, напраздно свѣтътъ се развива около тѣхъ, тѣ сѫ останали като единъ постояненъ анахронизъмъ, оплули въ първобитното скотство и варварство.
Единъ духовитъ човѣкъ казваше съ право, че такава е общата индиферентность на турското правителство, че то чака да види другитѣ народи да пѫтуватъ съ балонъ, за да устрой въ страната си каруцарски пѫтища.
Отъ политическа гледна точка въ Турската империя постоянно сѫществува втори Декемврии, казваше сѫщий писатель. Може да се каже, че тамъ всѣкога е св. Вартоломей, понеже нѣма страна на свѣта, дѣто да сѫ извършени свирепости такива ужасни, каквито сѫ извършили турцитѣ прѣди нѣколко деня въ Армения.
Едно писмо, изпратено отъ християнитѣ въ Армения, което се публикува въ „L’Eclair", съдържа накъсо слѣдующитѣ факти:
Кюрдитѣ, като откраднали добитъцитѣ на арменцитѣ, тѣзи послѣднитѣ сѫ нападнали на крадцитѣ,
15
отъ които сѫ убили двама и трима ранили. Тази смѣлость бѣ поводъ за едно клане. Потери бѣха изпратени по тѣзи мѣста. Пашата, който ги командваше, имаше заповѣдь получена отъ Константинополъ, която предписваше унищожението на арменцитѣ. Отъ седемь до десеть хиляди арменци може да сѫ загинали. На едно мѣсто четирестотинь жени, на друго двѣстѣ, бѣха изнасилени, послѣ разпорени отъ ударитѣ на щиковетѣ и саблитѣ. Дѣцата биваха набивани на колъ, или обезглавявани.
Шестстотинъ млади дѣвойки, слѣдъ като бѣха изловени въ вѫтрѣшностьта на една черква, бѣха изнасилени и послѣ изсѣчени. Кръвьта течеше на ручеи отъ черковната врата.
Чуждитѣ консули съставиха анкета. Нѣколко турски солдати признаха, че сѫ убили около петдесеть жени. Отъ двайсе до трийсеть села сѫ биле разрушени.
Человѣцитѣ биваха запалвани живи съ каменно масло въ собственитѣ си кѫщи.
Абсолютната, тирания на турцитѣ, бидейки единъ анахронизъмъ и срамъ за цивилизацията, европейскитѣ сили ще бѫдатъ принудени да турятъ край на нея и да въдворятъ на изтокъ единъ modus vivendi, а това е една конфедерация, която ще гарантира както самоуправлението на всички населения въ тѣзи страни, така и Европейския миръ.
Като прѣчка — казахъ на второ мѣсто — е Македонския въпросъ, който раздѣля християнскитѣ държави на полуострова.
Отъ гледна точка на разнообразието на населенията, които живѣятъ въ тази страна — Македония е единъ видъ миниатюренъ портретъ на Балканский полуостровъ. Тѣзи населения говорятъ: гръцки, български, сръбски, албански, романски, турски.
Слѣдователно, всичкитѣ правителства на различнитѣ народи, които прѣдставляватъ тѣзи езици,
16
иматъ претенция върху Македония и всички искатъ да си я присъединятъ. За туй тя е станала ябълката на раздора на нейнитѣ ревностни съсѣди.
Това съставлява врѣменна прѣчка за споразумение относително една конфедерация.
Но за щастие, една македонска национална партия безъ разлика на народности се конституира отъ нѣколко врѣме. Тя прѣслѣдва автономията на Македония подъ единъ федеративенъ режимъ, който задоволява всички националности и поставя край на въжделенията на съседнитѣ държави.
Прочие, нашиятъ Съюзъ се е основалъ съ цѣль да изравни мѫчнотиитѣ, които азъ ви изложихъ, посрѣдствомъ една дѣятелна пропаганда, за да създаде въ заинтересованитѣ страни течения отъ благоприятни мнения на нашата идея за федерацията. Тази идея, непрѣодолима сама по себе си, не ще закъснѣе да спечели болшинството отъ гражданитѣ, които ще заставятъ своитѣ правителства да направятъ нуждното за реализирането ѝ.
Азъ въ заключение, ясно ще прѣдставя нашата цѣль :
Въ конфедерацията ще влизатъ всички народи, които по настоящемъ притежаватъ своя индивидуалности и тѣзи, на които нашитѣ успѣхи ще имъ възвърнатъ сѫществуването и индивидуалностьта, еднитѣ и другитѣ могатъ се брои, като държави различни и федерирани.
1) Гърция съ островъ Критъ; 2) България; 3) Романия; 4) Сърбия; 5) Босна и Херциговина ; 6) Черва-гора; 7) Македония и Албания.
Македония, която е населена, както ви казахъ, отъ население съ различно произхождение, смѣсени едни въ други и на която завладѣването ѝ подбужда толкова конфликти, ще образува съ Албания една
17
федеративни държава, като тури край на раздоритѣ и желанията на държавитѣ, що я обикалятъ и които въжделѣятъ за нея.
8) Тракия да образува една друга държава съ Константинополъ, като свободенъ градъ, гдѣто ще се събиратъ делегатитѣ на конфедеративнитѣ държави, за да разискватъ върху общия интересъ на конфедерацията; Константинополъ — свободенъ градъ, това е главната точка на нашата конфедерация и въ това е, мислимъ ние, най-голѣмата надежда за успѣха на нашата конфедерация, защото въ интереса на всичкитѣ европейски правителства както и да бѫдатъ съюзени, е да бѫде Константинополъ една неутрална държава.
Его думитѣ, които е казалъ Напалеонъ I и въ свойтѣ „Memorial de Sainte Hélène":
„Азъ бихъ могалъ да раздѣля Турската империя съ Русия и за това е ставало не единъ пѫть въпросъ между насъ, но Константинополъ я е всѣкога спасявалъ. Тази столица бѣше голѣма прѣчка — дѣйствителния камъкъ на прѣпъването. Русия го искаше, азъ не можехъ да се съглася, това е единъ ключъ толкова скѫпъ: той струва самъ по себе си една империя. Този, който го притежава, може да управлява свѣта".
9) Армения, на която интереситѣ сѫ солидарни съ тѣзи на провинциитѣ на Балк. полуостровъ.
10) Странитѣ на крайбрѣжиего на Мала Азия, за чието освобождение никой не е мислилъ, да образуватъ сѫщо една независима държава, присъединена къмъ конфедерацията.
Автономията на всѣка отъ тѣзи държави ще бѫде пълна: всѣка вѫтрѣшно ще се управлява по своята воля. Но общитѣ интереси на конфедеративнитѣ държави ще се регулиратъ отъ тѣхнитѣ делегати, събрани въ Константинополъ, за да взематъ
18
различни мѣрки за подържане на федеративния договоръ, като прѣдотвратяватъ и изравняватъ конфликтитѣ между тѣхъ, а особено да турятъ всичкитѣ сили на конфедерацията въ услуга на всѣка държава, застрашена или нападната отвънъ въ нейната независимость или цѣлость.
Прочие, идеята за една конфедерация се налага. Има и други срѣдсгва за прѣдпазване странитѣ на полуострова и за утихване на враждитѣ и глупавитѣ умрази, които днесъ царуватъ отъ народъ въ народъ.
Тази идея, пропагандирана съ енергия и убеждение въ тѣзи страни, не ще закъснѣе да завладѣе всички умове и сърдца и да стане въ кратко врѣме една реалность непристѫпна.
Инстинкта за самосъхранение и за независимость много ще ни помогне въ случая, но необходимо е една непрѣстанна пропаганда, която да отвори очитѣ на малко прозорливитѣ, затова ний ще се обърнемъ къмъ всички интелигентни и образовани хора по всичкитѣ страни, за да ни помогнатъ въ тази задача.
Не е ли тази общата тенденция на духоветѣ ? Една безгранична нужда за освобождение, благосъстояние и свобода изпъква все повече и повече. Много измежду васъ знаятъ моето мнѣние върху това. Азъ вѣрвамъ, че человѣчеството върви къмъ прогресъ и равенство; азъ смѣтамъ, че този вървежъ ще бѫде бързъ и ще побѣди прѣчкитѣ. Но сѫщий методъ, сѫщата изходна точка не сѫ приложими на всѣкъдѣ. Не могатъ се прѣпоръча на странитѣ, гдѣто индустриализъма не е проникналъ, сѫщитѣ правила за освобождение, сѫщата тактика, както на тѣзи, които съ погълнати отъ машинизъма и индустриалния феодализъмъ. Всичко идва на врѣмето си.
19
У балканскитѣ народи мисъльта въ настоящия часъ е унищожението на националния ангагонизъмъ, за да приготвягъ пѫтя на всеобщото братство. Дълго врѣме человѣкътъ е билъ неприятель на человѣка. Да утвърдимъ новия принципъ. Нека най послѣ съревнованието за разрушение или подчинение на народитѣ да замѣнимъ съ стремлението за благосъстояние и свобода на человѣцитѣ; това е съврѣменното желание. Да работимъ всички, за да го направимъ скоро реалность на бѫдащего".
Даде се думата на гражданина Алеманъ, който изказа на федеративната кауза симпатиитѣ на Работническата Социалъ Революционна партия. „Нашата" партия, каза той, е прѣди всичко федеративна и децентрализаторска. Въ тази напалеоновска страна, тя е организирана федеративно . . . Ний, французнитѣ социалисти-революционери декларираме за истина това, което утвърждаваше прѣди малко М. Лима. Не може да бѫде социалистъ онзи, който не е федералистъ. Человѣкъ отъ южнитѣ (у насъ) страни има сѫщитѣ наклонности, както Пикардеца".
Ораторътъ завърши, като покани балканцитѣ да се събиратъ на конгресъ не вече въ Парижъ, Женева или Лондонъ, но въ самото сърдце на тѣхната страна, въ Македония напримѣръ, тѣхната манифестация би била по-блѣстяща.
Гражданина Вайантъ, депутатъ, изтъкна ясно слѣднята формула: „Единъ народъ не може да се откаже отъ своята независимость . . . Както единъ организъмъ, той трѣбва да бѫде свободенъ, за да живѣе". И завърши, като исказа искренитѣ си благопожелания въ полза на Балканската конфедерация.
Слѣдъ сърдечнитѣ думи ва Ем. Арнодъ отъ името на Съюзътъ за Мирътъ и Свободата, на Искендеръ, прѣдседатель на арменското общество въ
20
Парижъ, на нашата сътрудничка Полъ Минкъ и на Луизъ Маконъ, Аржириадесъ прочете многобройнитѣ писма, засвидѣтелствующи симпатиитѣ, що идатъ отъ всички страни. Ето по-важнитѣ:
Драгий гражданино Аржириадесъ,
Прѣди малко получихъ любезната покана отъ Централний Комитетъ на Съюза за Балканската конфедерация, когото Ви прѣдседателствувате, за конференцията, която ще се свика въ четвъртъкъ на 22 ий ноемврий. Всичкитѣ ми симпатии сѫ за прѣдприятието, което има за цѣль свободната федерация на народитѣ. Вашето име, като прѣдседатель, ми служи за гаранция, че именно върху основата на социализма този съюзъ ще се развива и утвърди. Крайно съжелявамъ, че възрастьта и здравието ми попрѣчиха да участвувамъ на конференцията въ четвъртъкъ, и азъ Ви моля да прѣдадете на Вашитѣ колеги отъ различнитѣ нации моитѣ топли благопожелания въ името на социализма, който съединява работницитѣ отъ всички народи.
Приемете, драгий гражданино, моитѣ най искрени желания.
П. Лавровъ.
Господине, Лондонъ, 10/ХI 1884 г.
Вие знаете, че въ свършека на моята първа статия върху Балканската конфедерация, азъ публично и доброволно дадохъ моето съгласие за Вашата програма. Прочие, Вий можете да считате моя журналь като единъ органъ, прѣданъ на дѣлото.
Азъ съмъ сигуръ, че всѣки арменски патриотъ ще съдѣйствува за тържеството на Вашитѣ кръстоносни походи.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Директоръ на в. „L’Arménie" Минасъ Черазъ.
21
Господине, Букурещъ . . . 1894 г.
Вий сте се поставили начело на едно много хубаво прѣдприятие, а именно да работите за реализирането на една конфедерация Карпато Балканска. Една мечта, която имамъ отъ дълго врѣме . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
В.—А. Юрешия
Сенаторь, бивший министъръ.
Барцелона 22/Х 1894 г.
Господине Прѣдседателю,
Азъ съмъ почетенъ съ молба да присѫтствувамъ на голѣмата конференция, устроена отъ Ваший Съюзъ съ съдѣйствието на Съюза за Мирътъ и Свободата. Съжелявамъ, че моитѣ частни работи ми попрѣчиха да присѫтствувамъ, понеже всичко онова, което има за цѣль идеитѣ федеративни и мирътъ европейски, има моитѣ симпатии. Азъ мисля, че ако всичкитѣ държави, които сѫ образували нѣкога отоманската империя, се организиратъ въ конфедерация и ако много отъ другитѣ съседни държави въ Европа се организиратъ по сѫщий начинъ, то не ще бѫде мѫчно да се създадатъ Европейскитѣ щати и да се усигури мира, но азъ мисля, че тази Европейска конфедерация не може да бѫде една реалность, ако тя не се организира възъ основа на федерацията на странитѣ, които ще съставляватъ обединенитѣ държави, посрѣдствомъ републиката, която е естествената политическа форма на конфедерацията, ако желаятъ тази послѣднята да бѫде неразрушима.
Господине, азъ Ви моля, изтъкнете тѣзи идеи и моитѣ прѣданни чувства на Съюза за Б. конфедерация.
J. Vallès y Rivot.
22
Копенхагенъ, 27 Септемврий 1894 г.
Господине,
Моитѣ най-искренни поблагодарявания за поканата отъ 19 текущий.
Азъ щѣхъ да бѫда щастливъ, ако обстоятелствата ме допущаха, да взема участие въ една конференция, въ която ще се разгледатъ срѣдствата за съединението въ единъ снопъ различнитѣ източни народи.
Но за нещастие ще ми попрѣчатъ работитѣ на парламента ни. Тази е послѣднята сесия до новитѣ избори за камарата, на която азъ съмъ членъ.
Нѣма нужда да Ви увѣрявамъ въ моитѣ най-искрени благопожелания за успѣха на Вашитѣ работи. Отъ младини азъ съмъ партизанъ на Скандинавската конфедерация. Азъ ще поздравя съ ентусиазмъ реализирането на една Балканска конфедерация, иберическа и т. н., — станциитѣ на пѫтя, който води къмъ съединенитѣ Европейски държави.
Приемете, Господине, увѣренията ми въ прѣданнитѣ ми къмъ Васъ чувства.
Фридрихъ Бажеръ
Членъ на Дански парламентъ, прѣдседатель на комисионното интернацонално бюро за мира. (Бернъ)
Manllane (Buches-du-Rhône).
Господине Прѣдседателю,
Азъ съмъ много далече отъ Парижъ и не мога да дойда за Вашата конференция, но азъ Ви изпращамъ израженията на моитѣ сърдечни симпатии за цѣльта и успѣха на Ваший Федераленъ Съюзъ.
Ако прогресътъ не е една лъжа, трѣбва да се постави свободата, автономията за прицелъ на всички.
23
До като китоветѣ не изчезнатъ отъ Срѣдиземно море, движението на малкитѣ риби не ще бѫде пълно и живота, по всѣка, вѣроятность, не ще имъ е радостенъ. Азъ поддържамъ радостьта на малкитѣ.
Вашъ прѣданъ,
Ф. Мистралъ.
Господине Прѣдседателю,
Азъ съмъ поласканъ отъ любезната Ви покана за близката конференция за Балканската конфедерация. Азъ по ревностно искамъ да бѫде постигната цѣльта, която Вие, Господине Прѣдседателю и патриоти на Балканскитѣ страни си поставяте.
Не само за тѣзи страни, които но причина на слабостьта си, могатъ всѣкога да бѫдатъ погълнати отъ голѣмитѣ милитарни съседни държави, но и за която и да е нация, азъ мисля, че федерацията е най добрата система. Тя може да примири, което показа Швейцария, тѣзи два еднакво законни велики интереси: автономията на всѣка държава въ частнитѣ ѝ интереси и конституирането на една централна власть за защита на общитѣ интереси. Тѣзи послѣднитѣ днесъ въ балканскитѣ страни могатъ да бѫдатъ само областни, но единъ день тѣ ще могатъ да се прѣтопятъ съ тѣзи отъ цѣлия нашъ континентъ, за да се свържатъ съ тѣзи съединени Европейски Щати, които сѫ проповѣдвани отъ Катанео и Гарибалди, въ Франция — отъ Лемоние и Викторъ Хюго.
Азъ съжелявамъ, че по причина на разни занятия не мога да присѫтствувамъ лично въ конференцията, за която Вие ми извѣстихге, и на която азъ пожелавамъ най добъръ успѣхъ.
Приемете, Господине, увѣренията въ моитѣ уважения.
Вашъ Е. Монета
Директоръ на „Secolo" въ Миланъ.
24
Драгий ми Прѣдседателю,
Като отсѫтствувамъ отъ Парижъ, не мога освѣнъ отъ далечъ да се присъединя къмъ конференцията, която Вие сте организирали за подкрѣпяве идеята за Балканската конфедерация, но азъ отъ все сърдце се присъединявам къмъ нея. (конф.)
Пиша Ви отъ Швейцария, отъ една страна, която бѣ люлката на федеративната идея и която ѝ дава сила, величие и благосъстояние. Това ми дава право да пожелая най добъръ успѣхъ на дѣлото, което сте прѣдприели. Само тя се явява отъ естество да може да удовлетворение на тази двойна нужда отъ автономията и солидарностьта, която се налага на народитѣ, както и на индивидумитѣ. Дано този източенъ въпросъ, който направи да се пролѣ толкова кръвь, намѣри началото си на справедливото и миролюбиво разрѣшение въ братското обединение на доблѣстнитѣ малки народи, които ще бѫдатъ силни въ деня, когато тѣ се сгрупиратъ.
Дано Балканската конфедерация стане на изтокъ отъ нашия континетъ, както Швейцарската конфедерация е вече станала въ центъра, една ядка за образуването на Съединенитѣ Европейски щати, които сѫ сънь грандиозенъ, но не химера на всичкитѣ приятели на мирътъ и хуманностьта.
На Васъ и на Ваший Съюзъ моитѣ искрени симпатии
Жеоржъ Ренардъ
Професоръ въ Лозанския университетъ
Директоръ на «Revue Socialiste».
Липсата на мѣсто ни заставлява да се ограничимъ само въ цитирането на имената. Г-жа Дестрише, г. г. Реве Гоблетъ, Шарлъ Ришетъ, Е. Шовиеръ, Дросъ, бивший прѣдседатель на Швейцарската
25
конфедерация, С. де Хередиа, Етие Дюкомюнъ, Гамилъ Пелетонъ и т. н., които също бѣха се обърнала съ удобрителни писма. Телеграмитѣ донасяха симпатиитѣ на много групи.
Вънъ отъ писмата и телеграмитѣ, едно голѣмо количество отъ записки бѣха поставени на съхранение, отъ които ний ще посочимъ тѣзи на З. Милковски, забѣлѣжителенъ полски публицистъ. Тѣзи страници бѣха публикувани въ „La Revue Liberale internationale", въ номера му отъ 16 ий Февруарий.
Конференцията се свърши съ единодушното гласувавие на слѣдующия дневенъ редъ:
Прѣдъ видъ на това, че източния въпросъ се полага всѣки десеть или петнадесеть години прѣдъ съда на Европейската дипломация.
Че той е единъ въпросъ, който постоянно смущава спокойствието на държавитѣ и международнитѣ споразумѣвания. Понеже този въпросъ е отъ тѣзи, които причиняватъ чудовищното въоръжение въ нашата епоха, въоръжение, което поглъща чрѣзъ бюджетитѣ си живитѣ сили на народа.
Понеже управлението на султана е единъ анахронизмъ и срамъ за нашата цивилизация, а това се още единъ пѫть добрѣ доказа тѣзи дни чрѣзъ ужаснитѣ кланета на невиннитѣ въ Армения.
Понеже това положение поставя разрѣшението на източния въпросъ.
Понеже единственото логическо разрѣшенпе, което се налага, както отъ точка зрѣние на справедливостта и хуманостьта, така и отъ точка зрѣние на добрѣ разбранитѣ интереси на Европейскитѣ държави, е въ една конфедерация отъ народитѣ на Балкански полуостровъ и населенията въ Мала Азия.
26
Събранитѣ граждани въ интернационалната конференция на 22 Ноемврий апелиратъ къмъ пресата на Балканскитѣ страни и къмъ тази на всички останали, за да популяризиратъ идеята за една конфедерация и да поведатъ единъ походъ въ полза на освобождението на народитѣ, които търпятъ още игото на султана. Сѫщитѣ граждани се ползуватъ отъ случая за да бичуватъ варварскитѣ дѣйствия, извършени наскоро отъ турцитѣ върху арменцитѣ.
Рѣчитѣ и писмата въ защита на федерализма, които ний прѣпечатахме въ тѣзи страници, сѫ сбити, за което възможно е да бѫде отегчителенъ отчета, ако се придружи съ заключения.
Ний искаме само да съберемъ документитѣ, за да подкрѣпимъ идеята, която ни е мила.
37
II. Македония
отъ
П. Аржириадесъ.
(Бившъ директоръ на „Question sociale" и прѣдседатель на Балкански Конфедеративенъ Съюзъ).
Много се говорѝ за Македония прѣзъ 1895 година по поводъ на подигналитѣ се възстаннически движения.
Мислимъ, полезно е да се даде бързо описание и нѣколко кратки познания върху тази чудесна, твърдѣ малко позната страна, която привлича, чрѣзъ необикновено красивитѣ си пейзажи и плодовитата си почва, толкосъ различни народи.
Сегашна Македония е една отъ европейскитѣ провинции на Турската империя. Тя граничи на югъ съ Епиръ, Тесалия и Срѣдиземно море; на изтокъ съ туй послѣдното и Тракия, на сѣверъ съ Хемуса, България и Сърбия и на западъ съ Албания.
Чрѣзъ особеното си положение и хубостьта на природата си е призована, увѣрени сме, да стане градина за източна Европа, тъй както Швейцария и Тиролъ сѫ за западна.
Ако и по малка, Македония прилича много на Швейцария съ своитѣ планини, езера и долини. Тя нѣма ни Монъ Бланъ, ни Онфрау, но върху нейната
28
повърхнина се издига Олимпъ [*] — Божествената резиденция. И наистина, боговетѣ не сѫ могли да си избератъ по прѣкрасно обиталище. Небето тамъ е по чисто и по приятно отъ всѣкѫдѣ другадѣ, а благоуханний и оживителенъ въздухъ на прѣлѣстнитѣ морски брѣгове и цъфнали долини се слива съ привѣтливия и благотворителенъ зефиръ на Срѣдиземно море.
А главното е, че Македония, която е тъй хубава съ своитѣ разнообразни и живописни пейзажи като Швейцария, има нѣщо повече отъ нея: морето. И какво море? Този чудесенъ ѫгълъ на гръцки архипелагъ нѣма свой подобенъ на свѣта. Планинитѣ въ южната ѝ часть сѫ покрити съ чудно-хубави тополи, платани, ясени, борове и елхи. Канаритѣ по нѣкога обрасватъ съ единъ своего рода бръшлянъ, а дърветата, окичени съ растения, които се овиватъ около стъблата имъ, прѣплитатъ се въ клонетѣ имъ и овисватъ въ видъ на китки и вѣнци. Най-послѣ, като че ли всичко въ тази хубава страна е най-блѣскаво украшение! На всѣкѫдѣ окото вижда прѣснота и тѣлото получава новъ потикъ за животъ.
Хубава и вълшебна природа, мѣста божествени и очарователни! Тамъ, въ областьта на Цирея, върху склоноветѣ на Олимпъ, музитѣ сѫ били избрали своето любимо жилище, като не смѣтаме Парнасъ и Еликонъ, и въ градоветѣ на Македония именно тѣ сѫ били най-много уважавани и почитани.
*. Олимпъ: заобиколенъ отъ най-приятни цвѣтове, той подига величественно закрѫгленитѣ си върхове посрѣдъ единъ приятенъ ефекть на свѣтлината, като позволява да се види прѣзъ кополитѣ му, вмѣсто вѣчнитѣ ледени грамади на Монъ-Бланъ, слѣди отъ зелена трѣва, които приканватъ овчаритѣ въ своитѣ приятни, уединени мѣста. що лѣтото разхубавява съ алпийски цвѣтя.
(Pouque-ville. Voyage de la Grèce).
29
Нали сѫщо въ тази страна прѣбиваваше синътъ ва Музата Калиопи, безподобний художникъ, божественни чародей: Орфея, който съ чудесното си пѣние, съ съзвучното звънтение на лирата си, укротяваше, както казва поетътъ, бурята, свирѣпитѣ звѣрове и привличаше къмъ себе си горитѣ и канаритѣ, Прочее, Македония е чудесно надарена отъ природата. Разнообразни сѫ нейнитѣ пейзажи, тѣ сѫ по величествени и по привлекателни отъ тѣзи въ Швейцария. Климатътъ ѝ е по-топълъ и атмосферата по благоуханна.
На всѣкѫдѣ шуртятъ изворчета, които образуватъ поточета, барички и рѣки, които набраздяватъ цѣлата страна. Всичко това, съединено съ езерата заобиколени съ гори, лозя, дафинови дървета и съ лѣсове естествени, очарователни, правягъ, щого тя да бѫде най хубавата отъ всичкитѣ страни.
Има езера, които се намиратъ на планинскитѣ поляни на височина отъ 1500 до 2000 метра надъ морското равнище [*], езера, на които кристалната вода се поглъща отъ зеющитѣ пукнатини, които не се знае гдѣ граничатъ.
Това описание се отнася за провинциитѣ въ Македония, които се затварятъ между Олимпъ и Тесалия.
Позволете ми сега да цитирамъ думитѣ на Ернесъ Ренана за най малко хубавата частъ отъ Македония — източната, тази, която се заключава между Тракия и Хемуса. Его що казва той за Филипини, градъ близо до Амфиполисъ:
„Всичко показва, че тукъ има нрави честни, строги и тихи. Человѣкъ се чувствува като че се намира въ една срѣда аналогична на тази, гдѣто се е родила агрономическата и сантиментална поезия на Виргилия.
*. Напримѣрь на планината Перистери.
30
Равнинитѣ сѫ всѣкога зелени и благоприятствуватъ за обработването на разни зеленчуци и цвѣтя. Чудесни изворчета шуртятъ отъ къмъ страната на мраморнитѣ планини, които като венецъ заграждатъ града и раздаватъ богатства, сѣнки и хладина. Дебелитѣ тополи, върби, смокини, череши, диви лози изпущатъ най-приятни миризми и скриватъ водитѣ, що текатъ отъ всѣка страна. Другадѣ, въ ливадитѣ наводнени и покрити въ високи тръстики, се показватъ стада отъ биволи съ бѣли мѫтни очи и огромни рогове, само главитѣ имъ вънъ отъ водата, а пъкъ надъ цвѣтята се въртятъ пчели и рояци черни и сини пеперуди.
Пиндъ съ своитѣ величествени върхове, покрити съ снѣгъ до мѣсецъ Юний, се приближава, за да се съедини съ града посрѣдствомъ широкитѣ блата. Хоризонта се свършва съ хубави планински линии оъ всички страни, като оставятъ само едно отвърстие, прѣзъ което небето избѣгва и позволява да се види въ далечната свѣтлина долината на Струма. . . . . . И за Олонъ д’Аретюсъ къмъ страната на Халкидонския полуостровъ казва: „дълбокъ прорѣзъ, единъ видъ Босфоръ, сѣченъ съ копачъ, служи за проводникъ на водитѣ отъ вѫтрѣшнитѣ езера къмъ морето на страната на Еврепидовата гробница. Хубостьта на дърветата, хладностьта на въздуха, бързината на водитѣ, якостьта на папратьта и шубракитѣ отъ различни видове ни напомня единъ пейзашъ отъ грандъ Шартресъ [*], или отъ Гресиводанъ [**].
Тъй като цитираме Ренана, да видимъ сега какво той казва за племената и человѣцитѣ въ чудесната, страна, за която е дума.
*. Прочутъ монастиръ основанъ отъ Св. Брюно въ Франция. (Б. П.)
**. Страна въ Франция. (Б. П.)
31
„Малко сѫ онѣзи страни на свѣта, които сѫ тъй чисти въ племената, както сѫ били странитѣ между Хемуса и Срѣдиземно море. Наистина, различни племена, но всички сѫ твърдѣ автентични на индоевропейската фамилия, сѫ се били натрупали тамъ. И, като изключимъ малко финикианско влияние, което е дошло отъ къмъ Тасосъ и Самотраки, почти нищо чуждо не е проникнало въ вѫтрѣшностьта. Тракия, която въ по голѣмата си часть е келтска, е остана да вѣрна на арийския животъ. Когато Македония е може би най честната, най сериозната и най здрава область на стария свѣтъ.
Нейнитѣ жители напомнятъ германскитѣ барони: храбри, силни, горделиви и вѣрни. Ако тѣ можеха само за малко врѣме да реализиратъ това, което Римлянитѣ можаха за дълго! но тѣ имаха честьта да прѣживѣятъ тѣхнитѣ покушения. Малкото Македонско царство, безъ партии и размирици и съ своята вѫтрѣшна добра администрация, бѣ най-здравата нация, която Римлянитѣ имаха да поражаватъ на изтокъ.
Подъ Римлянитѣ Македония остана една страна достойна и чиста. Тя снабди Брутъ съ два прѣвъзходни легиона. Македонцитѣ не направиха като Египтенитѣ, Сирийцитѣ и Азиатцитѣ, които отидоха въ Римъ, и разбогатѣха отъ плода на своитѣ лоши дѣйствия. Въпрѣки ужаснитѣ расови замѣствания, които станаха послѣ, може да се каже, че Македония е запазила сѫщия си характеръ. Тя е една страна, поставена въ нормални условия на европейския животъ,гориста, плодородна, оросявана съ голѣми водни течения и има вѫтрѣшни източници на богатства.
Македония ще прилича единъ день на Швейцария и Южна Германия. Селата ѝ сѫ посрѣдъ гѫсти гигантически дървета. Тя има всичко това, което трѣбва, за да стане една много културна страна и съ голѣма индустрия.
32
Нейнитѣ обширни равнини и планини, зелени ливади показватъ това. Тѫженъ и сериозенъ е македонския селянинъ, той нѣма никакъ самохвалството и лекостьта на елинскиятъ. Женитѣ хубави и цѣломѫдренни работятъ на полето, както мѫжетѣ. Човѣкъ би казалъ, че това е народъ отъ селяни протестанти, добро и силно засѣднало земледѣлческо племе, което люби своята страна и пълно съ бѫдаще".
Ето каква несравняема страна е въ рѫцѣтѣ на Турцитѣ и колко горделивъ народъ е оставенъ отъ дипломацията да стои подъ тѣхното иго.
Македония, отечеството на двѣтѣ най-велики личности на старий свѣтъ: Аристотелъ и Александръ Великий, която покори свѣта, не трѣбва ли тя да спечели поне своята независимость и автономия?
Ако една автономна македонска администрация се нареди въ продължение на десетъ години, тя (М.) ще бѫде земний рай на свѣта.
За туриститѣ тя ще бѫде едно отъ най изумителнитѣ и прѣкрасни открития, а за уморенитѣ отъ живота едно мѣсто за почивка и утешение.
Македония трѣбва да има около 2,500,000 души жители, (понеже не се знае точно, турцитѣ не сѫ полюбопитствували да направятъ прѣброявание) които говорятъ: гръцки, български, сръбски, албански, романски и др. Както се вижда, тази страна е населена отъ хора принадлежащи къмъ различни националности. Не се знае положително дали гръцкия елементъ или българския прѣобладава по число, понеже, сърбитѣ и романитѣ идатъ подирѣ, въ всѣки случай никой не прѣвишава съ числото си тритѣ други съединени.
Халкидонския полуостровъ, тесалийската страна и прибрѣжията на Срѣдиземно море сѫ населени отъ гърци; най-главния понастоящемъ градъ —
33
Солунъ е гръцки, сѫщо и едно голѣмо количество отъ градоветѣ въ вѫтрѣшностьта на страната. Такива сѫ: Аласона, Гозани, Сиатиста, Верия, Кесария, Кастория, Калиари, Ниагуста, Сѣрезъ, Мелникъ и т. в. На сѣверъ прѣодоляватъ български и сръбски елементи. Паланкитѣ на ромѫнитѣ сѫ разположени по високитѣ планински поляни и тѣ владѣятъ проходитѣ и дефилетата, но ромѫнския елементъ е по-слабъ по число.
Тука трѣбва да забѣлѣжимъ най важното относяще се до разрѣшениею на Македонския въпросъ, а то е, че всичкитѣ тѣзи различни елементи сѫ размѣсени изъ цѣлата страна и не може да се каже, че тази провинция е населена изключително отъ единъ отъ тѣзи елементи. Нациитѣ сѫ разбъркани едни съ други изъ всичкитѣ провинции, за това е невъзможно раздѣлението на Македоня и фаталното угнетение за другитѣ елементи, ако една отъ малкитѣ държавици, които претендиратъ за нея: Гърция, България и Сърбия завладѣе цѣлата страна изключая другитѣ.
Тѣзи свѣдения ни завождатъ до туй, че трѣбва да кажемъ, че малкитѣ държавици Гърция, България и Сърбия се каратъ за завладяването на Македония, като се ползуватъ съ всѣкакъвъ видъ права: шовинистически и исторически, измислени за подкрѣпление на тѣхнитѣ интереси, като се не догаждатъ, че ако трѣбва да се базираме върху исторически права, то по скоро Македония трѣбва да владѣе всичкитѣ тѣзи страни, които искатъ да я погълнатъ, защото тя само ги е прѣвзимала и владѣла.
Но тѣзи аргументи, каквито и да бѫдатъ, сѫ устарѣли и абсурдни спрѣмо настоящето състояние на идеитѣ ни. Това, което трѣбва да търсимъ въ този въпросъ, е срѣдството да дадемъ удовлетворение
34
на честнитѣ македонски населения отъ всичкитѣ националности. А това разрѣшение не е справедливо, нито въ раздѣлението на Македония — това ще бѫде въ врѣда за една такава страна — нито въ завладяването ѝ отъ една отъ онѣзи държави, които го желаятъ, (и то ще бѫде несправедливо), но въ нейната пълна независимость и абсолютна автономия съ едно федеративно управление на провинциитѣ ѝ, децентрализация и най абсолютна общинска автономия, за да могать общинитѣ да дѣйствуватъ по своему въ отношение на обучението и езикътъ, които ще искатъ да въведатъ въ училищата.
Съ една дума, да се направи една източна Швейцария въ всичко подобна на западната, на която Македония прилича по толкова нѣща.
Послѣднитѣ възстанически движения бѣха организирани въ България въ интереса на тази посдѣднята, но нѣкои отъ рѫководителитѣ на възстанията имаха прѣдъ видъ въ тѣхния опитъ независимостта и автономията на Македония.
Македонцитѣ не може да не бѫдатъ признателни спрѣмо тѣзи, които ще имъ помогнатъ въ освобождението. Но не трѣбва помощьта на тѣхнитѣ братя: гърци, българи, или сърби да имъ костува едно ново нѣкакво угнетение, било: гръцко, българско, или сръбско.
Българитѣ слѣдъ освобождението имъ отъ турското иго, намѣриха за лоши постѫпкитѣ на Русия, която се готвѣше да прѣобразува България въ Руска провинция. Сѫщо и македонцитѣ не желаятъ тѣзи милвания, които могатъ ги задуши. Тѣ искатъ да си останатъ македонци безъ други епитетъ, като запазятъ за тѣхъ си хубавата Македония, като ѝ дадатъ слѣдъ освобождението отъ турското иго, учрѣждения,
35
съобразни съ политическия и социалния прогресъ на нашето врѣме и като по този начинъ по-скоро я приготвятъ за общото побратимяване на народитѣ, отъ колкото да я оставятъ като ябълка на раздора, на умразата и раздѣла на народитѣ, на които интереситѣ за запазването на прогреса имъ ги приканватъ къмъ съгласие, любовь и съединение.
Разрѣшението на Македонския въпросъ съ независима автономия и федеративно управление се налага като най-справедливо. То се налага също за сближаване народитѣ на Балканский полуостровъ, съсѣди на Македония, на които сѫществуването ще бѫде осигурено само чрѣзъ основаването на една конфедерация, която ще отстрани опасноститѣ, които би могли да се появатъ отъ вънкашнитѣ могѫществени неприятели.
Положението на Турция е твърдѣ безнадежно и ще трѣбва непрѣменно въ едно непродължително врѣме Македония да придобие своята независимость, както сѫ я придобили: Гърция, Ромѫния, Сърбия и България. Прѣстѫпно е да се оставя едно толкозъ назадничаво управление, толкозъ варварско да продължава и угнетява единъ толкозъ интересенъ народъ и достоенъ за свобода и не е простено тъй също, гдѣто една толкозъ хубава страна да не може да бѫде посѣщавана отъ никого, понеже се опустошава отъ разбойници, родени отъ угнетението и тиранията на турцитѣ.
