Библиотека „Народна дума" № 10

 

Горе рѫцетѣ, Дража Михайловичъ!

 

Маринъ Тошевъ

 

Печатница „Добриновъ", София 1943

Вестникъ „Народна Дума" - София - ул. Братя Миладинови 37, тел. 27910. Излиза подъ редакцията на Маринъ Тошевъ. Годишенъ абонаментъ 80 лева.

Цена 5 (7) лв. Порѫчки се правятъ до автора, ул. „Раковска" № 43, София

Сканове в .pdf формат (1 Мб) от Digital Library SU 'St.Kliment Ohridski'

 

Горе рѫцетѣ, Дража Михайловичъ!

 

 

Вие стоите тамъ горе въ непристѫпнитѣ планини на Шумадия и чакате. Вие стоите обграденъ като звѣръ и не смѣете да слезните доле срѣдъ своя собственъ народъ. Вие чакате всѣки день радиосъобщенията отъ Лондонъ и Москва - тѣ Ви сѫ единствената надежда и негли единствената опора. Вие полагате усилия да бѫдите счетенъ за единъ националенъ герой, за единъ борецъ, за единъ идеалистъ, за единъ спаситель на сърбиянството, за единъ закрилникъ на южното славянство. . . Вие претендирате че въ днешния исторически моментъ сте единствения едва ли не стожеръ на политическата прогресивность на Балканския полуостровъ.

 

Но така ли въ сѫщность е?

 

И кой впрочемъ сте самия Вий?

 

— Вие не сте младъ — повече отъ петьдесеть години тегнатъ върху Вашитѣ плещи.

 

Но Вие не сте и новакъ: отдавна Ви познаваме като единъ отъ членоветѣ на Бѣлградскитѣ „Църна" и „Бѣла" руки.

 

 

4

 

Вие имате чинъ полковникъ отъ бившата сръбска армия, а това значи че повече отъ четвъртъ столѣтие сте човѣкъ отъ воената кариера.

 

Вие не сте и прогресивенъ, защото тридесеть годишень агентъ на една политическа реакция, каквато несъмнено бѣ системата на Александъръ Карагеоргиевичъ — не би могълъ да излъже никого че служи на възвишени идеали.

 

Но Вие не сте и невиненъ, защото и прѣко и косвено участвувахте въ организираното подтисничество на милиони хора, които иматъ своя български и хърватски произходъ по народность и имаха печалното нещастие да попаднатъ подъ ударитѣ на жестоката бѣлградска бѣсно-денационализаторска и шовинистично корумпирана власть.

 

Ние нѣмахме радостьта да чуемъ Вашия гласъ на протестъ, когато това население и неговата интелигенция бѣха бити, избивани, малтретирани, затваряни, осъждани по на десятки години убийственъ затворъ. . .

 

Вие не проявихте желание за противодействие, когато английския империализъмъ заграбваше националнитѣ богатства на Вашия народъ подъ формата

 

 

5

 

на концесии, заеми, превилегии и монополи. . .

 

Вие бѣхте жестоко безразличенъ когато сръбската подтисническа власть изземаше отъ българското население въ Македония произведенитѣ тютюни по осемь динара единия килограмъ и сѫщитѣ тѣзи тютюни държавния монополъ продаваше на чуждитѣ тютюневи режии по осемдесеть динара единия килограмъ и разликата отиваше въ дълбокитѣ и бездънни джобове на бѣлградскитѣ великаши.

 

Вие не проявихте абсолютно ни единъ знакъ на възмущение когато единъ провакаторъ и извергъ застреля срѣдъ столицата ви, срѣдъ скупщината ви, предъ министритѣ и сенаторитѣ ви, на два километра отъ кралевския ви дворецъ, въ присѫтствието на цѣлъ сонмъ стража, при изтръпването и възмущението на дипломатическия корпусъ и при избликътъ на свѣтовната обществена и прогресивна сѫвесть — следъ щателна подготовка — единъ голѣмъ политикъ, единъ народенъ труженикъ, и единъ искренъ югославянинъ, наследникъ на знаменития Щросмайеръ — сѫвестьта и гордостьта на седемъ милионния

 

 

6

 

хърватски народъ — какъвто несъмнено бѣше знаменития Степанъ Радичъ.

 

Но Вие бѣхте и въ нашата Родина — военно аташе — и презъ всичкото време се носихте горделиво и презрително като истински бѣлгрвдски великашъ, — надменно, иронично и нахално. . .

 

Не бѣхте Вие комуто да не бѣ известно че властьта на която така преданно и користно служихте, на която Вие лично бѣхте деенъ сътрудникъ, съзнателно изпращаше леки жени (пѣвачици) изъ македонскитѣ села и градове и като правеше отвратителна амалгама отъ отровнитѣ милувки на тѣзи нещастни свои орѫдия и алкохола — тя се опитваше по единъ чудовищенъ, демонски и злодейски начинъ да постигне денационализирането на единъ народъ, който отъ своята среда даде Кирилъ и Методий — по чието четмо и писмо, за срамъ и позоръ духовно Вие и Вашитѣ приятели — убийци на македонската свобода, духовно гледате! . . .

 

—  —  —  —  —  —  —  —  —  —  —  — 

 

Вие искахте, стремѣхте се, да денационализирате, да посърбите Охридъ — родното мѣсто на нашия пръвъ поетъ,

 

 

7

 

признатия дори и отъ гърцитѣ чрезъ неговата божествена поема „Арматолъ" — Григоръ Пърличевъ, който запокити като непотребна вещь гръцкитѣ похвали, за да се завърне и служи на Родината си и който почина въ София като македонски емигрантъ и български пенсионеръ; тоя Охридъ който срещу вашето парвеню и нищожество Николай Велимировичъ, противопостави оня грандиозенъ духъ на Самуила и Свети Климента — „незабравима слава на народната патриаршия, приличаща на слънцето, което следъ залѣзъ оставя, отраженията си на хоризонта и оставяше дори следъ унищожението ѝ въ 1767 година свѣтълъ и ободрителенъ блѣсъкъ" (Симеонъ Радевъ).

 

Тоя Охридъ въ когото единъ зидаръ — Георги Мутревъ — въ 1859 година открива вечерно училище.

 

Охридъ, въ който борбата противъ Фенерската Патриарщия, събра и поднесе на Високата порта веднажъ 5000 и втори пѫть 9000 подписа — 9000 подписа за установяване на български владика, на българска Екзархия, на българско четмо, на българско слово!

 

 

8

 

Охридъ на Петре Огняновъ, Братя Паунчеви, Ангелъ Групчевъ, Миле Манчевъ, Тасе и Якимъ Сапунджиеви, Коста Размовъ, Григоръ Бояджиевъ, Ангелъ Спространовъ, Стефанъ Тримчевъ, Коста Нелчиновъ и Братя Параманови — тоя Охридъ вие искахте да посърбите!

 

Охридъ — родното мѣсто на отецъ Натанаилъ, който още въ 1862 година полемизираше съ знаменитото на времето си „Приятелско писмо отъ единъ българинъ до единъ гръкъ".

 

Искахте да посърбите и Битоля!

 

Тая Битоля, за която още въ 1845 година професорътъ отъ Казанскиятъ университетъ Викторъ Григоровичъ въ своя академиченъ рапортъ твърди, че е населена съ българи.

 

Тая Битоля, която столѣтия подъ редъ следъ Солунъ е средище на огромна българска търговия; въ която още презъ 1863 година високопросвѣтения докторъ Мишайковъ отваря българско училище, и въ което училище учителствува стария Жинзифовъ — бащата на така познатия нашъ поетъ Райко Жинзифовъ — авторътъ на „Кървава Кошуля".

 

Битоля — родното мѣсто на братя Робеви — Иоакимъ, Димитъръ и Никола —

 

 

9

 

нашитѣ южни Евлогий Георгиевци, които принудиха комерческа и банкерска Виена да ги счита за равни, а огромния космополитенъ Цариградъ — за стопански първенци.

 

Вие посегнахте на Струмица — мѣстото гдето така преданно живѣ и работи любимецътъ на струмчани и галеникътъ на България — Арсений Костенцевъ.

 

Завладѣхте и Щипъ!

 

Тоя Щипъ, въ който се роди, работи и се издигна Йосифъ Ковачевъ, който въ българската столица достигна професорско звание.

 

Посегнахте и на Прилепъ!

 

Кѫдето оше въ 1837 година хаджи Христо отвори българско училище, и въ което учителствуваха нашитѣ културни титани отъ оная епоха като Миладиновци, Пърличевъ, Йорданъ Константиновъ Джинотъ.

 

Прилѣпъ, чиято църковна самостойность е унищожена едва на 30. VIII. 1797 година и която блѣсва като фениксъ изъ пепельта въ 1869 година.

 

Прилѣпъ, кѫдето дори и „младитѣ" сѫ революционери-националисти въ различие отъ Охридъ, кѫдето една часть отъ имотната класа се е гърчеела.

 

 

10

 

Прилепъ — съ гранитни по духъ българи като хаджи Мирче Бамболовъ, хаджи Ангелъ Илиевъ, Йосе Крапчевъ, Спиро Поневъ, Йовче хаджи Ташевъ, Георги Портокалевъ, Илия Пиперковъ, Спиро Пешковъ и Димо Биолчевъ. . .

 

Искахте да убиете бъщаризмътъ и въ Скопие?

 

Скопие, въ което отъ дванадесеть вѣка, край брѣговетѣ на Вардара само българска речь се чува!

 

Което Душанъ сръбски оплячкоса само за 33 години.

 

Скопие, за което презъ 1719 година патриархъ Моисей (Ипекската Патриаршия) казва; „Намирамъ се въ Скопие въ бугарска земя".

 

Това Скопие, което въ 1829 година иска да дойде български владика вмѣсто гръцки такъвъ; Скопие на тогавашнитѣ свѣтли дейци Хаджи Трайко, Христо и Георги Попови, Зафиръ Малевъ и Георги Карайововъ. Скопие, кѫдето Йорданъ хаджи Константиновъ (Джинотъ) е обучавалъ българчетата, като ги е каралъ да правятъ и сабли отъ олово.

 

Посегнахте и върху Велесъ!

 

Велесъ — родното мѣсто на Райко Жинзифовъ; Велесъ който презъ 1869 година

 

 

11

 

отхвърли игото на Цариградската Патриаршия и установи Екзархията; Велесъ, въ който работиха съ всеотдайность Джинотъ, Ангелъ Палашевъ, Братя Крушеви, Янко Весовъ, Зафиръ Ангеловъ, Драндаровци, и толкова други. . .

 

Вие злодейски „забравихте", че следъ черковната борба, която очерта Македония като българска и покри съ църкви и училища. — Вие „забравихте" че тамъ историята записа едно свѣтло като юженъ лѣтенъ день възстание. Възстанието на Илинденци.

 

На 17. IV — 1903 година се състоя конгресъ въ Македония на тѣзи дейци въ сърдцето на родната имъ страна — въ село Смилевци. И между четиридесеть и петьтѣхъ делегати, не е имало ни единъ сърбинъ!

 

И тая страна, по духъ титанъ, по нравственость равна на Термопилитѣ, по устойчивость — стомана, по куражъ — по-високъ отъ всички планини, тая страна съ хиляди духовни слънца, едно отъ друго по-блѣскави, тая страна, люлка на изумруди като Кирила и Методий, съ войници като Сандански, съ духовници като Паисий, съ политици като Генадиевъ и Ризовъ, съ стопановеди като Робевци, съ

 

 

12

 

меценати като Мишайковъ и хаджи Христо, съ революционери като Джинотъ, съ културтрегери като Миладиновци — тоя свѣтилникъ презъ вѣковетѣ, вие поискахте да удавите чрезъ кафе шантани, съ глупави и видиотени консуматори на алкохолъ; съ шейкачи; да принизите всички до своитѣ пандури, да убиете една хилядолѣтна култура, за да осигурите спокоенъ поминъкъ на своитѣ бѫдни поколения съ цената на убийства, робия и невежество! . . .

 

Но историческата правда, не позволи тържеството на едно безчестие!

 

—  —  —  —  —  —  —  —  —  —  —  — 

 

Кѫде бѣхте прочее Вие отъ 1918 до 1941 година? Не на служба на мракобѣсието ли? Не на работа при реакцията ли ? Не другаръ на Жика Лазичъ и Путникъ ли? Не орѫдие на една династия, която по пѫтя на убийствата завладѣ власта ли ? Не като орѫдие на воената клика ли? Не като потосмукачъ на сръбския и други народи ли? Не като облагодетелствуванъ отъ единъ кървавъ режимъ ли ?

 

Направихте ли нѣщо за да внушите на своята среда, че още Миланъ Обреновичъ

 

 

13

 

извърши едино нечувано престѫпление, като нападна безъ причина България ?

 

Показахте ли актъ на политическа обективность, заявихте ли, че Царибродъ и Струмица никога не сѫ били сръбски?

 

—  —  —  —  —  —  —  —  —  —  —  — 

 

Не! Вие нищо не направихте. Вие бѣхте съ Генералъ Симовичъ, Вие бѣхте въ числото на кавалкадата — насилници, които изтошаваха жизненитѣ сили на всички въ тоя отвратителенъ териториално политически конгломератъ, рожби на едни престѫпници и крадци отъ Версайлъ, нареченъ Югославия! Вие бѣхте, ни повече ни по-малко, единъ отъ убийцитѣ на политическия моралъ, на хорския животъ и похититель на добросѫседскитѣ отношения.

 

Когато избивахте въ Македония и Хърватско, хървати и българи, въ София вие пращахте шпиони, а въ Бѣлградъ хранихте копои.

 

Вие бѣхте съвременикъ на Скопския студентски процесъ. Вие знаехте, че на подсъдимата скамейка, въ лицето на невинитѣ македонци, млади българи, бѣ изправена българската народность.

 

 

14

 

Вие се радвахте, когато Вашитѣ тъмници напълнени съ хора, на които едничкото престѫпление бѣ, че не сѫ сърби и че не искаха да се наричать прави сърби.

 

Вие дадохте приютъ и гостоприемство на водачитѣ на септемврийското у насъ възстание. Вие насърдчавахте минаването нелегално на нашата граница, отъ вашата страна се финансираше и годечкото нападение. Вие се много радвахте за станалия атентатъ въ София върху църквата Света Недѣля. Вие сияехте за опита при Арабаконакъ да бѫде лишенъ отъ животъ нашия Държавенъ Глава — Царя на Българитѣ.

 

Пансърбизамътъ прочее бѣ и си остава Вашата алфа и омега.

 

Вие не признахте че има друга култура освенъ сръбската култура, че право на животъ и препитание трѣбва и може да има и друга нация, освенъ сръбската нация. Вие одобрявахте курсътъ на безграмотность прокарванъ така грижливо отъ великосръбскитѣ управници. Въ цѣлата Вардарска долина вашето правителство остави да сѫществуватъ само две гимназии и тѣ бѣха въ сѫщность два полицейски института . . .

 

 

15

 

Вие сподѣляхте цѣлата политическа подлость на своитѣ политически и военни патрони. Вие всички бѣхте макевиалисти и шовинисти въ най-лошата смисълъ на тая дума. До последния моментъ — и Вие не скривахте това — Вашата мечта бѣ да стигне властьта ви до Солунъ и Пазарджикъ, Ломъ и Плѣвенъ.

 

Съ неподражаема жестокость вие физически унищожавахте всичко което не ви се подчиняваше.

 

Следъ като прогонихте и избихте българската интелигенция въ Македония и Западнитѣ Покрайнини, вие спокойно искахте да властвувате надъ едни развалини.

 

Но Васъ и Вашитѣ патрони смущаваше България. Вие не забравихте че въ предѣлитѣ на нашата страна живѣе половинъ милионната македонска емиграция.

 

И съ подкрепата на свѣтовнитѣ демони, Вие следъ като ни ограбихте по изработения планъ на репарациитѣ, и следъ това ни забранихте да имаме редовна армия (наборна), Вие се приготвихте да ни подѣлите ведно съ тогавашнитѣ ваши съюзници.

 

Вие повтаряхте заучената фраза, че на Балканския полуостровъ нѣмало мѣсто

 

 

16

 

за двата народа — за българския и сръбския.

 

Вие оставихте Македония и Западнитѣ Покрайнини безъ пѫтища, безъ училища, безъ болници, безъ църкви, безъ културни постижения . . .

 

Вашитѣ учители пиянствуваха изъ кафанитѣ, вашата администрация деребействуваше изъ села и градове.

 

Е, добре! Вие си счупихте въ политическо и военно отношение главитѣ. Въ решителния моментъ хърватскитѣ и македонски войници не отидоха съ васъ. Кръвьта заговори и потомцитѣ на Илинденцитѣ хвърлиха пушкитѣ и паднаха съ плачъ въ прегръдкитѣ на своитѣ братя — българи.

 

Оть Загребъ до Струмица и отъ Гостиваръ до Куманово една вълна залѣ планини и гори, села и градове. Проклятието противъ единъ кървавъ и насилнически режимъ.

 

Германската военна мощь и бурята на едни подтиснати народи, изкопаха ямата въ която бѣ погребана Югославия на Карагеоргиевичитѣ и Църната Рука — дветѣ тѣзи тъмни сили на които Вие лично бѣхте едно отъ най-послушнитѣ орѫдия.

 

 

17

 

Слѣзна отъ сцената на Балканитѣ една престѫпна клика, която не само уби единъ краль и една кралица, единъ ерцхерцогъ и неговата съпруга, но която изпрати въ гроба и единъ въ разцвѣта на силитѣ си политически великанъ, какъвто несьмнено бѣ Степанъ Радичъ. Тая клика бѣ задушила Докторъ Владко Мачекъ, но Провидението запази Анте Павелича.

 

Тая клика въ лицето на своитѣ най-видни представители днесъ е на прехрана въ Лондонъ, а чрезъ друга своя филиалка — въ Москва. Шефътъ на тая клика Симовичъ, обещава на английскитѣ лордове че въ утрешния день уголѣмена Югославия ще служи като щитъ еднакво противъ така жилавия германизъмъ и противъ стремежитѣ на Москва — да владѣе Проливитѣ. Симовичъ по нататъкъ вѣроятно увѣрява своитѣ господари че промѣни въ социалнитѣ отношения не ще се допустнатъ и че демолиберализмътъ — тая най-годна форма за експлоатация на народнитѣ маси, ще продължи да властвува въ предѣлитѣ на Югославия ... А господинъ Миланъ Гавриловичъ, нѣкога необичания отъ Вашия държавенъ глава и земледѣлствуващъ демогогъ, още по вѣроятно увѣрява Москва че утрешна

 

 

18

 

Югославия не би могла да бѫде друго, освенъ Балканска Монголска Република..

 

Че това раздвоение въ увѣренията сѫществува, личи и при самия Васъ: Вашитѣ главорези сѫщо се дѣлятъ на партизани и на шумци. Вие и Вашитѣ сателити прочее по единъ подчертано хитъръ начинъ говорите съ езикътъ и на московскитѣ революционери и съ оня на лондонскитѣ демократи.

 

Никому обаче нѣма да бѫде чудно че следъ като историята съ Хартвигъ удивително се повтаря, ако при единъ щастливъ случай на Вашата зловеща игра, Вие почните по изпитания пѫть: да сваляте главитѣ отъ раменетѣ на всички противници на курса на Вашето великашество !. . .

 

—  —  —  —  —  —  —  —  —  —  —  — 

 

Да можехте да излезните отъ своята меча бърлога и да посетите нашитѣ македонски села и градове, Вие ще се очудите отъ онова което ние тамъ сме направили.

 

Вие ще видите че въ всички паланки и села (да не говоримъ за градоветѣ), училищата се огласяватъ отъ ясния български говоръ и звънкия смѣхъ на до вчера поробенитѣ деца.

 

 

19

 

Вие ще видите трескавия строежъ на пѫтища и сгради, на желѣзници и мостове; Вие ще се удивите отъ голѣмия напредъкъ, който въ две години вече залива тѣзи благодатни краища.

 

Вие ще се зачудите отъ материалното благоденствие което ние създадохме тамъ.

 

— Защото ние не отидохме въ Македония като въ чужда земя!

 

Какво безсрамие е да твърдите, че Македония била въ сѫщность Южна Сърбия. Тая страна която и Щросмайеръ и Йованъ Раичъ, и Верковичъ и Цвиичъ (въ първия периодъ на своята дейность) наричаха и признаваха че е българска.

 

Тая страна въ която вашата пропаганда нѣкога бѣ допусната да вилнѣе отъ турцитѣ, защото отъ своя гледна точка тѣ имаха всичкия интересъ да въведатъ римското нѣкога „раздѣляй и владей"!

 

Тая страна която даде толкова храбреци и герои, които съ пушка въ рѫка защищаваха българщината и когато не успѣваха, бѣгаха и намираха приютъ само въ предѣлитѣ на майка България.

 

Вашъ ли бѣ Тодоръ Александровъ отъ

 

 

20

 

Щипъ, тоя великъ организаторъ и вождъ на легендарната В. М. Р. О.?

 

Вашъ ли бѣ Гоце Дѣлчевъ, тоя желѣзенъ синъ на Кукушъ!?

 

Вашъ ли бѣ Даме Груевъ ?

 

Или Сандански ? Или Христо Чернопѣевъ ? Или Генадиевъ и Робевци отъ Битоля? Или Андрея Ляпчевъ и Симеонъ Радевъ отъ Ресенъ? Или Миладиновци отъ Струга? Или Григоръ Пърличевъ отъ Охридъ? Или Данаилъ Крапчевъ отъ Прилепъ?

 

И сега Вие стоите тамъ въ планината и дебните. И мислите, че колелото на историята наново ще се завърти въ желаната посока и че Вие и Вашитѣ сателити ще прострете своята черна мрежа надъ обетованата земя и наново като властвувате ще. . . убивате.

 

Но тоя пѫть историята и действителностьта ви удрятъ плесница!

 

Тоя пѫть Вие и Вашитѣ господари горчиво се излъгахте.

 

Защото макаръ по-близко намиращи се въ географско отношение до Европа, вие никога не сте разбирали тежненията и стремежитѣ, идеитѣ и рицарството, жаждата за социална правда и нравствения подемъ на тая Европа.

 

 

21

 

Защото Вие и подобнитѣ на Васъ сте една интелигентска камарила, на която държавнитѣ фондове сѫ единствения изворъ за препитание.

 

Защото въ решителния часъ, Вие не отидохте съ европейската революция, а обратното: предпочетохте да останите аргати на английскитѣ и французки империалисти и плутократи.

 

Подобно на своитѣ презморски господари, Вие изпращахте емисари за славянско единение, но въ земята, кѫдето вие властвувахте не само че не позволявахте да се говори за славянофилство, но когато вашитѣ (сръбскитѣ) вестници се свободно продаваха въ София, ни единъ български вестникъ не се допущаше въ градоветѣ на българска Македония.

 

Да бихте имали възможность, когато нашитѣ войски настѫпиха изъ дебритѣ на тая сѫща Македония, до видите какъ тѣзи поробени българи изваждаха стари броеве отъ скрити вестници и списания, скрити въ гърнета и закопавани въ земята отъ преди двадесеть години, какъ съ гордость и умиление ги показваха на войницитѣ и офицеритѣ и ги обливаха съ своитѣ български сълзи — ако още сѫществуваше

 

 

22

 

човѣшко чувство на милость на справедливость и състрадание у Васъ, Вие щѣхте да почуствувате едно омерзение отъ собственитѣ си насилия на себеподобнитѣ си надъ това многострадално население. . .

 

Да! Вие лично срѣдъ трагедията дори на своитѣ сънародници сте щастливъ. Избѣгалитѣ подлеци, контрареволюционни агенти на Лондонъ, Ви богато възнаграждаватъ. Тѣ Ви повишаватъ отъ хиляди километри въ генералски чинъ и Ви титулуватъ воененъ министъръ.

 

Вие сте новия Аписъ въ щастливия периодъ на своята дейность въ тѣхнитѣ очи.

 

Вие сте продължитель на политикоподлитѣ и безпринципни дѣла на Пашичъ и на мародерствата на Путникъ.

 

И удивително! Въ продължение на осемьдесеть години сръбската интелигенция вече не единъ пѫть дава доказателства за подлость къмъ българския народъ. Въ лицето на сръбската държава тя използува най-користно нѣкога чрезъ Легията не само една огромна революциона настроена българска маса, но и свѣтила отъ нашата интелигенция, срѣдъ която блестѣха Сава Раковски, Василъ Друмевъ, Любенъ Каравеловъ и Василъ Левски.

 

 

23

 

Този Любенъ Каравеловъ който даде на вашия народъ най-дивното литературно произведение „Е ли крива судбина" и който бѣ и си остана въ продължение на десетилѣтия идеологъ на вашитѣ омладенци. . . Четерима отъ първитѣ синове на България вѣрваха въ елементарната почтеность на сръбската обществена мисъль, на сръбската интелигенция, на сръбското правителство, на сръбската корона. . . Историческата истина стена много печална и много горчива.

 

Следъ като се възползува най-користно отъ честнитѣ усилия на българската идейна интелигенция, сръбското правителство съ единъ цинизъмъ който може да покруси и най-равнодушния човѣкъ, прогони далеко отъ Сърбия цѣлото рѫководство на Легията чрезъ арести и малтретирания.

 

Следъ тази историческа подлость и следъ като нашия народъ съ цената на десятки хиляди жертви; следъ кланетата въ Брацигово, Батакъ, Панагюрище и Стара Загора ; следъ като Ботевъ и Бенковски, Хаджи Димитъръ, Стефанъ Караджа, Василъ Пѣтлешковъ и братя Жекови бѣха избити и живи изгорени, а Василъ Левски и Димитъръ Общи бѣха

 

 

24

 

обѣсени — успѣ да добие национална свобода и държавна независимость — следъ осемнадесеть години, когато презъ окървавената и героична Шипка братята отъ Тракия и Мизия си подадоха рѫка, вмѣсто радость да се изпита въ Бѣлградъ отъ нашето Съединение, вмѣсто удивление да има предъ блестящитѣ подвизи отъ нашитѣ Термопили — Бѣлградъ ни нападна по единъ цинично мотивиранъ начинъ, че нарушавано било равновесието на Балканитѣ ..

 

Миланъ Сръбски плати скъпо за това свое и на предвожданата отъ него клика. Той изгуби не само короната си — той спечели презрението на всичко почтено което въ оня моментъ населяваше Европа и проумяваше отъ политически проблеми.

 

Но Миланъ Обреновичъ не бѣше самъ въ тоя пѫть на престѫпна мисъль и престѫпна дейность. Задъ него не бѣха само Герашанинъ, нито Петровичъ, нито Катарджи, нито Харватовичъ.

 

Безумци имаше които списваха вестници; безумци които държаха речи; безумци които притежаваха и подлостьта за да нѣматъ нравствения куражъ да направятъ едно легитимно предупреждение къмъ единъ обезумялъ нещастникъ когото

 

 

25

 

слѣпия случай бѣ поставилъ на единъ тронъ и за рѫководитель на сѫдбинитѣ на единъ двумилионенъ народъ...

 

Даже Новаковичъ нѣмаше по-късно смѣлостьта да хвърли укоръ въ своята история върху тази банда отъ политически злодеи.

 

1912 година бѣше пакъ едно изпитание. Вашата войска спрѣ следъ Куманово. Тя почиваше. Тя може би по силата на много причини бездействуваше. А силата на една грамадна империя, съпротивата на кюрдитѣ, на мазабититѣ, на арабитѣ, на сирийцитѣ и на всички малоазиатци спираше и отблъскваше българския войникъ.

 

И вмѣсто благодарность за положенитѣ усилия, вмѣсто братска прегръдка за постигнатитѣ резултати, вашата интелигенция позволи съ гръцка помощь да се забие ножъ въ нашия гръбъ и до нашата столица да дойде вражи кракъ. Бѣлградъ ликуваше когато София стоеше нѣма и бледа предъ опасностьта.

 

Какво направихте когато станахте победители ? Постѫпихте ли като Отто Бисмаркъ? Показахте ли скромность? Опитахте ли се да бѫдите обективни? Очертахте ли свои балкански идеали?

 

 

26

 

Продумахте ли за една възможность не за братско, а за съседско сътрудничество? Имахте ли доблестьта да признаете че Македония е българска земя, така поне както французитѣ признаваха тоя фактъ за Елзасъ и Лоренъ?

 

Уви! Само наивницитѣ сѫ могли да мечтаятъ това. Ние, вашитѣ съседи и „братя" имахме само едно „щастие" — да слушаме псувнитѣ ви на високоговорителъ. . .

 

Историческа и обективна истина е че най-аморална позиция въ тоя моментъ бѣ Вашата позиция. Вие поискахте и искате два милиона сърби и отъ тѣхъ само сто хиляди души интелигенция да властвува и да бѫде безконтролна господарка надъ дванадесеть милиона души хървати и българи, далматинци и словенци, нѣмци и маджари.

 

И не само това.

 

Вие искате да установите това господство съ агресивната подкрепа и на контра революционнитѣ държави намиращи се вънъ отъ предѣлитѣ на Европа.

 

Симовичъ, Вашия контраагентъ и формаленъ шефъ, е подъ егидата на английското правителство, което е прѣкъ изпълнителъ на волята и желанията на английскитѣ

 

 

27

 

потомци на търговци на роби и които следъ като сѫ си прикачили титлитѣ „съръ" и „лордъ", си оставатъ най-голѣмитѣ крадци, служейки си съ най-рафиниранитѣ методи на мошеничество.

 

Убийцитѣ на буритѣ, на индийцитѣ, на китайцитѣ и поробителитѣ и лихваритѣ на Европа, които не можаха нѣкога да простятъ на Бонапарта за безпокойствието, което имъ причини и го заточиха въ дънъ земя; убийцитѣ на Испания, на Холандия, организаторитѣ на Кримската война, покровителитѣ на Абдулъ Хамида; съдружницитѣ на раджитѣ потисници — убийцитѣ по косвенъ пѫть и на Романовската династия — хората, които съ дявола ставатъ съдружници за да печелятъ пари; експлоататоритѣ и интригантитѣ, робитѣ на златото и подръжницитѣ на социалната реакция — тѣ сѫ Вашитѣ покровители днесъ.

 

Когато европейскитѣ народи полагать усилия да премахнатъ едно робство, да разрешатъ по справедливъ начинъ социалнитѣ проблеми, да създадатъ социалната и междуевропейска справедливость: да премахнатъ английската експлоатация надъ Европа — тъкмо тогава Вие и Вашитѣ

 

 

28

 

приятели ставате проводници на желанията на онѣзи, които въ Съединенитѣ Щати не считатъ негритѣ за хора, въ Индия индуситѣ третиратъ като роби, а въ Египетъ ограбватъ фелахитѣ както впрочемъ ограбватъ и арабитѣ отъ Трансйордания и Мосулъ . . .

 

Много, безкрайно много сте влюбени Вие въ убийцитѣ на буритѣ, грабителитѣ на морскитѣ провлаци, потомци на морскитѣ пирати, търговцитѣ на роби . . . Защото може би имъ подражавате.

 

Защото и вие се стремите да направите Балканския полуостровъ и неговитѣ народи роби на сръбския юмрукъ и сръбския царвулъ.

 

Тая характеристика за лордоветѣ не е наша, а ни най-малко моя: тя е характеристика на Господинъ Йосифъ Сталинъ и неговия учитель — покойния вече Владимиръ Иличъ.

 

Но вашата интелигенция е само десеть пѫти по-подла отъ интелигенцията на англичанитѣ и оноя на Сталинъ.

 

Съветитѣ и Англия воюватъ всѣки отъ гледна точка на своитѣ интереси и на своитѣ идеи. Вие, подобно на своитѣ севдалинки, въ Москва се стремите да убедите господинъ Молотовъ, че на Балканитѣ

 

 

29

 

сте по-голѣми русофили дори и отъ Георги Димитровъ, в въ Лондонъ се стремите да докажите, че по-вѣрни копои и главорези за английскитѣ интереси отъ васъ не биха могли да намѣрятъ.

 

Но ние тукъ на Балканитѣ знаемъ, че Симовичъ и Миланъ Гавриловичъ сѫ въ сѫщность вчерашния Воя Маринковичъ и дори Боголюбъ Иовановичъ. Въ Москва вие сте славянофили, а въ Лондонъ — стороницитѣ на капиталистическата демокрация ... А ние ви познаваме: познаваме ви не само чрезъ Александъръ Обреновичъ и Драга Машинъ. . .

 

И . . . какво безумие! Вие се радвате че пиратитѣ се стремятъ да изгладнятъ Европа. За Васъ нѣма значение, че близо двадесеть години наблюдавахте нѣмския милионенъ народъ да не се дояжда, да гладува, да се изражда ... Нали вие бѣхте добре като копои на английския империализъмъ ? Вие дори и сега не се трогвате предъ страданията на Европа и на собствения си народъ.

 

Създали държава чрезъ измамата на Трумбичъ а по-после и на Степанъ Радичъ, крепили я съ насилие, служейки си съ подлоститѣ на така познатитѣ Милошъ и Карагеорги, вие полагате усилия по

 

 

30

 

пѫтя на поголовната сечь да закрепите господството си.

 

Но българската интелигенция знае прекрасно на какво сте способни ! Вие не ще успѣете да я излъжите както излъгахте нѣкога нашитѣ легионери ! Нашата интелигенция нѣма да повтори грѣшкитѣ дори на интелигенцията която е съвременица на Миленъ Ракичъ ...

 

Опитътъ ни научи да станемъ идейни националисти, а когато се простихме съ станция Интернационалъ споредъ сполучливиятъ изразъ на голѣмия полякъ Йозефъ Пилсудски, ние ще бѫдемъ най-великитѣ носители на стоманения български националенъ идеалъ . . .

 

Защото още не е засъхнала кръвьта въ Македония отъ вашитѣ злочинства и вашитѣ злодейства! Защото Царибродъ още е настръхналъ отъ вашитѣ убийства изъ за угла ! Защото 1860, 1885, 1912 и 1920 години не сѫ години за забравяне.

 

Защото още димятъ пепелищата отъ вашитѣ палежи! И запомнете: Не светецъ не борецъ, не ратникъ за правда виждаме ние въ Ваше лице, а церберъ — пазитель на насилието и реакцията.

 

Вие сте жалъкъ Пишегрю въ единъ другъ вѣкъ и при условия които Ви предричатъ

 

 

31

 

единъ абсолютенъ погромъ . . .

 

Нова Европа нѣма да позволи на политическата проституция съ флиртови наклонности къмъ севернитѣ и задморски егоисти да сѫществува. Нова Европа не ще търпи въ своята срѣда да виреятъ агентитѣ на европейскитѣ врагове!

 

Ако вие имахте историческата дързость отъ два милиона прости хорица да извъдите една нахална интелигентска, корумпирана камарила и да тормозите най-прекрасния кѫтъ на земята; ние имаме смѣлостьта ви заявимъ: — На Балканитѣ наистина ще има Югославия, но тя ще бѫде Българска Югославия.

 

И не ще мине много и дълго време когато Вашето змийско гнѣздо ще се срути и ще се пръснатъ и малкото храненици които сега подържате съ пари, които крадете отъ собствения си народъ и съ пари които ви подаряватъ световнитѣ убийци и мародери.

 

И вие лично или ще завършите своя земенъ пѫть като самъ се поканите на пѫть къмъ свети Петъръ или ще съзрете своя позоръ въ огледалото на своето презрение!

 

За тоя видовъ день ние работихме десетилѣтия подъ редъ. Въ днитѣ на нещастия

 

 

32

 

ние запазихме и нашия идеализъмъ, и нашето благородство и , . . нашето презрение.

 

Това тържество, тази победа, тоя жаръ и тоя щитъ, ние готвихме отъ тъмнитѣ дни още когато се яви Паисий Хилендарски, когато грѣйна Екзархията, когато обѣсиха Левски, когато на кладата изгориха Василъ Петлешковъ, когато половинъ милионъ македонски българи минаваха ужасени и подгонени отъ една дива и жестока власть — властьта на Абдулъ Хамида и Енверовци.

 

А после и вашата, сръбската, свинарската, пиянската, лумпуващата и подло и жестоко убиваща изъ засада власть.

 

И тѣзи копнежи и страдания, тѣзи бесилки и куршуми, и Карнегий съ своята анкета, и Баучеръ чрезъ своитѣ писания, и Калмиковци и духътъ на Гоце Дѣлчевъ и всѣки хълмъ и долина на Македония, следъ като Ви отправятъ жестоко правдивия въпросъ: — Чужденци, що търсите по насъ? — добавятъ: Горе рѫцете, Дража Михайловичъ! Рѫцетѣ оцапани въ кръвь, нечисти и рѫце на убиецъ!

 

Рѫце движени отъ глава безъ умъ и отъ сърдце безъ милость.

 

 

Маринъ Тошевъ

 

[Back to Main Page]