[[ Сканове ]] |
Прѣдговоръ.
Миналата година по врѣме на реакцията въ Цариградъ, бидейки въ Скопйе, прочетохъ въвъ в. „Камбана” статия отъ г. Я. Сакѫзовъ, въ която се подканяше България да се възползува отъ момента и да дѣйствува съсъ сички свои дипломати и войски, та да наложи на турцитѣ самоуправление на Македония. Израдвахъ со, разбира се, като видѣхъ така да се произнася шефътъ на широкитѣ социалисти, та веднага писахъ на единъ приятель да го поздрави за правилното сфащане на работитѣ, а на други пъкъ прѣпорѫчахъ да обърнатъ внимание на тоя социалистически зовъ и да сторатъ сичко възможно, за да добие реаленъ изразъ.
Подирѣ, като се наложиха младотурцитѣ въ Цариградъ, послѣдваха въ „Камбана” други статии, въ които г. Я. Сакѫзовъ, безъ да се сърди за изгубения моментъ, прѣпорѫчва на България не политика на очекване или дебнене другъ благоприятенъ моментъ, ами политика на довѣрие и благосклонность поне за извѣстно врѣме. И въ подкрѣпа на прѣпорѫчваната полипика статиитѣ сѫ прошарени съ възгледи, които нерѣдко си противорѣчатъ и не се схождатъ съ дѣйствителностьта. Това ме накара изново да пиша на сѫщия приятель, да му каже въ смисълъ, че многу грѣши като дава вѣра на хуриетчиитѣ, че въ Турция сé що ставатъ изненади и, ако така се увлича отъ отдѣлни моменти, ще има чесго да си мѣни политиката.
Слѣдъ туй г. Сакѫзовъ излѣзна съ нова статия („Камбана отъ 25 Май), озаглавена „Двѣ думи за македонскитѣ дѣйци”, въ която между друго не безъ право ни натяква, че не сме излизале въ печата да ни чуятъ, що мислимъ, и въ която поддържа като по-правилно послѣдното си становище на довѣрие и благосклонность къмъ Турция. Намислихъ тогазъ писмено да му изкажа мнѣнието си върху сички по-характерни мѣста изъь неговитѣ статии: приготвихъ тие писма и му ги изпратихъ съ молба да остане въ тайна името ми, за да не пострадамъ отъ турскитѣ власти. Сега пъкъ, имайки прѣдъ видъ сгѫстенитѣ политически събития и намирайки се вънъ отъ Турско, счетохъ за нужно да дамъ на тие писма гласность чрѣзъ печата.
София, 16 Августъ 1910 г.
X. Матовъ.
4
ПИСМО I.
На 11 Априль (в. Камбана бр. 620) г. Я. Сакѫзовъ прѣпорѫчва: „Сега е моментътъ съ излизане на една политика, която . . . да наложи на тѣхъ (младотурцитѣ) съгласного за самоуправлението на нѣкои европейско — турски области . . . Сега е моментътъ и на княжество България съсъ всички негови управители, дипломати, войски”. [*]
На 13 Априль (в. Камбана бр. 527) говори: ,,За да подкрѣпатъ своята вѣра въ спасителната сила на свободата и конституционнитѣ учрѣждения, младотурцитѣ можеха да обрекатъ на Македония самоуправление...” По-горѣ се налага съгласие за самоуправление, а сега се иска само обричане.
На 30 Априль: »Повече отъ това турската революция не може да даде”. Като не може да дадатъ младотурцитѣ нѣма и [да?] ти обѣщаятъ самоуправление (макаръ че „отъ обѣщаване кѫща не се разваля”) или пъкъ ще ти обѣщаятъ, за да те излъжатъ; даже искрено да ти обѣщаятъ, въ края на краищата ще излѣзне, че сѫ те излъгале, защото и сами сѫ се лъгале, — не сѫ познавале дѣйствителностьта. Но младотурцизма — военна класа — „иска да прокара въ живота само това, което може да се закрѣпи занапрѣдъ”, (Камб. 10 Апр.) и за туй нѣма да ти обѣщае самоуправление и нѣма да ти го даде (доброволно, разбира се, освѣнъ ако му го наложишъ, както искаше авторътъ прѣди 20-на дни — на 11 Априль).
На 3 Май вече не се иска ни да се обѣщае, ни да се наложи самоуправление; иска се само земя за селското население, селска милиция (= стража, национ. гвардия), участуе най-голѣмо въ комуналния и околийския животъ и обсѫждане политически въпроси. Тие искания не сѫ малки— голѣми сѫ, но не сѫ „самоуправление на Македония”. Но да положимъ, че тѣ водатъ къмъ самоуправление, та нѣма противорѣчие или нѣма голѣмо противорѣчие. А каква тактика се прѣпорѫчва за извоюването имъ? — „Главнитѣ линии на тази нова политика ще се градатъ върху
*. Курсивътъ почти насѣкѫдѣ нашъ.
5
признаването новото положение на нѣщага въ Турция, върху спомагането за негового закрѣпване” (сѫщата статия отъ 3-и Май). Значи, ще почнемъ възъ основа на законитѣ да се молимъ и да се боримъ легално. Изпърво се налагахме, а сега ще искаме. Не ни е казано, за жаль, дали изведнажь да прѣдявимъ и 4-тѣ горни искания, или пъкъ едно по едно въ редъ години, и дали тоя родъ години не прѣдполага десетки години и — вѣкове.
За момента ще стане дума но-нататъкъ.
ПИСМО II.
Камбана, 30 Априль: „До
като трае този великъ възобнови-
телень процесъ, ние сме длъжни да
имаме само едно отношение къмъ
него, само една политика, която се
диктува не отъ любовь или отъ
умраза къмъ него, а отъ най-жиз-
нения интересъ на българската нация”.
Тукъ очевидно прѣдлаганата политика изхожда „отъ най-жизнения интересъ на българската нация”. Отлично. За насъ тоя възгледъ е старъ; мнозинството отъ христианитѣ въ Македония сѫ българн, а тѣ сѫ угнетенитѣ и тѣ сѫ борцитѣ. За едно българско правителство (вънъ отъ неотворния факторъ) не може да не бѫде така, разбира се à priori сѫдено, безъ огледъ къмъ даденъ съставъ (който може да бѫде и неискренъ и неспособенъ, но затова пъкъ и за социалисти качествата искреность и способность може да бѫдатъ оспорвани).
Но ако нѣма нужда да се прѣпорѫчва и да се доказва, че трѣба да се излиза „отъ най-жизнения интересъ на българската нация”, това още не означава, че тоя интересъ се съвпада или се гарантира, се осигурява най-добрѣ отъ „великия възобновителенъ процесъ” на Турция. Винаги ли интереса на сѣка националность печели отъ напрѣдька на една държава? Така ли е съ поляцитѣ въ Германия? И само тамъ ли? На поляка като човѣкъ може да му става се по-добрѣ и по-добрѣ въ Германия и едноврѣменно съ това на поляка като полякъ (съсъ своя история, традиции, култура) да му става сé по-злѣ и по злѣ.
6
Останалото се знае: щомъ дойдемъ у дома, ще видимъ, че „този великъ възобновителенъ процесъ” на Турция не само не допринася нѣщо повече въ полза на българската нация отколкото стария разрушителенъ процесъ, ами наопаку дори: въ културно-национално отношение той, възобновителния процесъ, се стреми да докара и докарва по-голѣма врѣда. Спомнѣте си: въпроса за училищата, въпроса за муарифски учители, въпроса за черквитѣ, въпроса за дигане Екзархията, въпроса за унищожаване привилегиитѣ на патриаршиитѣ (resp. Екзархията) и др.
А „въ интереса на българската нация” ли сѫ едни обществени мѣрки и закони на „възобновителния процесъ” като слѣднитѣ:
1) „Да ти дадатъ за цѣла Македония и Одринско само четирима българи депутати; да ти дадатъ въ Битолския санджакъ само единъ депутатъ българинъ, когато прѣди 32 гедини въ 1870 год. (Хамидово врѣме) си ималъ оттамъ двама депутати българи (Дим. Робевъ отъ Битоля и Г. Чакаровъ отъ Струга);
2) „Да се дава прѣднина и насърдчение на гьрци и сърби (покрай друго, младотурския комитетъ избра сърби депутати отъ Скопйе и отъ Битоля и то еднакво число съ българскитѣ депутати);
3) „Да се всѣва и поддържа разцѣпление между българския елементъ и да се дава насърдчение и материална помощь на слабата страна;
4) „Да се довеждатъ въ Македония мухаджири отъ Босна, а да се не допускатъ българи — бѣжанци отъ Одринско; на оние да имъ се купува земя и кѫщи, а на тѣзи да имъ се отнима стоката, и маса свѣтъ мѣстни българи — чифлигари да се оставатъ да гладуватъ;
5) „Да се издаде законъ за бой (закона за бездѣлницитѣ) и тоя бой да е главно за българи и арменци (споредъ думитѣ дори на единъ арменски депутатъ въ самия парламентъ.) [*]
Бѣлѣжки отъ днешна дата. Къмъ стр. 6. Когато се пишеха тѣзи писма, турцитѣ не бѣха почнале да прилагатъ неузаконения законъ за четитѣ и закона за разтурване нетурскитѣ национални политически организации; тогава въ Македония нѣмаше воененъ сѫдъ, нѣмаше възстанието въ Сѣверна Албания, нѣмаше обезорѫжването и небивалата въ Хамидовото врѣме инквизиция въ Енидженско и въ Скопския край.
*. Не споменувамъ а). закона за недопущане националитѣ политически организации и б). закона за четитѣ, прилаганъ само въ Македония, макаръ и неприетъ още отъ камарата. — защото излѣзоха на видѣло слѣдъ м. м. Априль и м. Май, т. е. слѣдъ каго г. Я. Сакѫзовъ бѣ вече публикувалъ статиитѣ си.
7
Слѣдователно не сме непрѣмѣнно „длъжни да имаме... една политика” (разбирай благосклонна) къмъ турския „възобновителенъ процесъ” и дори допустима е тъкмо противна политика, ако изхождаме, както ни се прѣпорѫчва, „не отъ любовь или умраза къмъ него, а отъ най-жизнения интересъ на българската нация”.
ПИСМО III.
Камбана, 30 Априль: „Тукъ имаме работа
съ едно прямо и откровенно стрѣмление
да се замѣсти стариять редъ на работитѣ съ
новъ, търпимъ и носенъ отъ всички”.
Камбана, 3-и Май: „Нека обаче не се
мисли и не тълкува, че ние можемъ да
искаме жертвуването на настоящето и бѫдащето
на едни по-напрѣднали области за запазването
на едно изгубило резона си старо, феодалистично,
държавно цѣло . . . Нѣма защо да се
мисли, че те се рѣшимь да дадемъ една
националность въ жертва на едни полуварварски
плѣмена, населяващи едно архаично държавно
устройство”.
Камбана 7 Май: „Турция върви, съ
мѫки и усилия наистина, но върви къмъ
новъ надежденъ политически животъ.
Вѣрно е, да речемъ че „имаме работа съ прямо и откровено стремление да се замѣсти стариятъ редъ на работитѣ съ новъ”, но то очевидно е само колкото се отнася до младотурския комитетъ, а не и до Султанъ Хамида съ привърженицитѣ на абсолютизма и съ турската маса: както знаемъ тѣзи въ началото (11 Юлий) отстѫпиха по въшни съображения, а по реакционния опитъ (31 Мартъ) се бори́ха нерѣшително (или по-право не се борѝха) пакъ по сѫщитѣ външни сьображения. Слѣдователно, доколкото „новиятъ родъ на работитѣ” е резултатъ на поведението, което държа абсолютизма и народа, дотолкова трѣба да се счете, че „стремлението” за новия редъ, нито е прямо, нито е откровено. Самия опитъ за реакционенъ прѣвратъ ни увѣрява въ това по-добрѣ отъ сичко.
По-нататъкъ. Кой не знае, че младотурцитѣ се съживиха и рѣшиха да дѣйствуватъ благодарение на макодонската
8
революционна Организация и особено на Ревалската срѣща, т. е. благодарение на страхътъ, че ще изгубатъ още една провинция? А тоя фактъ до очевидность показва, че младотурцитѣ сѫ се движиле не отъ любовь къмъ свободата, а отъ любовъ къмъ държавата. Щомъ е тъй, тѣхното стрѣмление къмъ новъ редъ, до колкото произлиза отъ интереса на държавата, се схожда съсъ стрѣмлението на абсолютизма и слѣдователно не е напълно „прямо и откровено”. Спомнѣте си и за статиитѣ на Ахмедъ Риза но Македонския въпросъ, писани прѣди три и двѣ гедини въ неговия парижки органъ. Отъ друга страна спомнѣте си за възгледа на консервативни историци за режима на голѣми държави, които искатъ да запазатъ цѣлостьта си и да водатъ експансивна политика. Слѣдователно, ако е прѣсилено да се прѣдположи, че единъ день и младотурцитѣ биха възприели идеята да се върнатъ къмъ абсолютистичния режимъ, стига да се увѣратъ, че пакъ тамъ е цѣрътъ за спасение на държавата, не може ли да се допусне, че нерѣдко ще имъ идва нѣщо подобно въ главата и то именно тогава, когато ще се натъкватъ на голѣми трудности по многу вѫтрѣшни политико-социални въпроси, които конституцията ще имъ натрапва на разрѣшение? И нà ти кърпежъ: намѣсто конституция въ приетия смисьлъ на думата конституция a la а турка: абсолютистиченъ режимъ съ конституционенъ етикетъ. Не ще остане ни поменъ отъ стрѣмление „прямо и откровено”.
Още по-нататъкъ. Да допуснемъ заедно съ г. Я. Сакѫзовъ, че стрѣмлението за новъ редъ е „прямо и откровено” и че „Турция върви къмъ новъ . . . политически животъ”. Това стрѣмление може да е „прямо и откровено “, за да се постигне „новъ редъ” въ държавата, но който пакъ да осигурява, да гарантина надмощието, господаруването на турския елементъ. Тогазъ Турция може дѣйствително да върви къмъ новъ политически животъ”, но да не бѫде „надежденъ”, даже споредъ г. Я. Сакѫзовъ, защото не ще бѫде „носенъ отъ всички”. На тая тема има ли нужда да си служа съ факти? Програмата за отоманизиране сички етнически елементи въ държавата излѣзе не отъ стария режимъ, а отъ водителитѣ на младотурския комитетъ „Обединение (внимавай обединение) и Напрѣдъкъ”. И тая програма не бѣ скрита-покрита
9
и не излѣзе слѣдъ реакционния прѣвратъ отъ 31 Мартъ, ами бѣ явна и излѣзе наскоро слѣдъ 11 Юлий, та не можеше да не бѫде съ врѣме извѣстна на сѣкиго, който иска основно да изучва добритѣ и лошитѣ страни на младотурскитѣ освободителни тенденции [*]. Очевидно, че младотурцитѣ не водатъ смѣтка за възгледа на г. Я. Сакѫзовъ, че не бивало да се даде „една напрѣднала националность (като българската) въ жертва на едни полуварварски плѣмена. Отгорѣ на това, той имъ иска да не се жертвува настоящото и бѫдащото на едни по-нанрѣднали области за запазването на едно изгубило резона си старо феодалистично държавно цѣло”. Нерде Шамъ, нерде Багдатъ? Кѫдѣ е той, кѫдѣ сѫ тѣ? И на тая ли тема има нужда да си служимъ съ факти? Феридъ паша, везирътъ на Хамида, слѣдъ като редъ гедини праща експедиции въ Йеменъ да го усмири — и сé безуспѣшно, най-сетнѣ дошълъ до убѣждение, че турцитѣ трѣбвало да се помиратъ съ положението да признаятъ на тая область нѣкакво самоуправление. Талятъ бей, согашниятъ министъръ на вѫтрѣшнитѣ работи, единъ отъ най-виднитѣ и най-влиятелнитѣ младотурци, въ унисонъ съ програмата на комитета и съ другаритѣ си „комитаджии”, се явява противъ сѣкаква идея за самоуправление на Йеменъ и зá усмиряването му пострѣдствомъ нови войски, наново организирани експедиции. Какъ ви изглежда тоя фактъ? Държавници отъ страия режимъ за даване самоуправление, а нови държавници отъ чистъ прѣфиненъ младотурски калибъръ — противъ. Види се, на пукъ на нашитѣ искания, на пукъ на нашитѣ очеквания. Да си принуденъ благи думи да кажешъ за тие, които ринешъ съ лопата, и горчиви думи — за тие, които канишъ на гости.
Да се върнемъ сега тамъ, отдѣто тръгнахме. Да изоставимъ настрана обласгното самоуправление, да изоставимъ напрѣдналитѣ националности, да изоставимъ дори единъ новъ редъ, единъ политически животъ, „носенъ отъ сички”, само и само поне муслюманитѣ и държавата да добиятъ, да заживѣятъ „надежденъ политически животъ” чрѣзъ нареченото „прямо и откровоно” стремление на своеобразнитѣ
*. Спомнѣте си и за клането въ Адана (въ него зеха участие и македонски войски) и за дебелоочието на младотурцитѣ по издирване и сѫденето на виновницитѣ.
10
конституционалисти — младотурци. (Цѣльта е: да сторимъ сичко, отъ една страна, за да осигуримъ прямотата и откровеностьта на конституционалното стрѣмление и отъ друга страна, — за да не подивѣватъ муслюманскитѣ маси при мисъльта, че се дава гражданско равенство на немуслюманитѣ). И така нѣма да го бѫде. Въ прѣфалена свободолюбива Македония 90 % отъ муслюманитѣ сѫ реакционери, вѣ Анадола пъкъ 99 %; да не говоримъ специално за Арабия, Кюрдистанъ, Албания. Една констнтуция има шансъ да се крѣпи, само ако властьта е съ нея. И при това, ако води смѣтка за шериата и ако констптуцията е многу ограничена. Теократичниятъ принципъ за държавата ще трѣбва да се запази; Султанътъ пакъ трѣба да е халифъ. Да приемемъ, че е възтържествувала и че се е стабилизирала вече една подобна теократично—монархична конституция и то такъва, която се базира само върху граждански права на муслюманитѣ. Мислите ли, че вече е постигнатъ „надежденъ политически животъ” за муслюманитѣ и за държавата? Не и пакъ не. Не, защото въ муслюманското и особено турското общество владѣе невѣжество и развала; защото тая развала е дълбока: тя не е вчерашна, не е отъ Хамидово врѣме, ами е унаслѣдена отъ вѣкове; защото тъкмо тая развала съсипа държавата повече отколкото отдѣлни лоши неограничени султани; защото прѣзъ послѣднитѣ 200 год. нерѣдко е имало способни държавници и султани, които сѫ гледале по-далечъ, та сѫ се грижиле да реформиратъ държавата, но пакъ тя си е вървела по своятъ опакъ пѫтъ главно благодарение на вкоренилата се обществена развала. А що мислите, че тегнеше най-вече надъ немуслюманитѣ — (па и надъ муслюмани): абсолютизмътъ въ управлението или пъкъ повсемѣстната неоправия? Цариградскиятъ ли султанъ или безбройнитѣ повсемѣстни мали султани-деребеи? Тоя въпросъ го задавамъ за теоретици, а то за тукъ, за по сички краища на отоманската държава, нѣма си мѣстото да се задава: сѣки ще ти отговори, че мѣстната неоправия му тежи, а не нѣкакъвъ абсолютизъмъ, що го и не разбира и слѣдов. що не го интересува или почти що не го интересува. А повсемѣстната неоправия е резултатъ многу повече на обществения моралъ, отколкото на абсолютизма; деребеи сѫ мѣстни турци прѣди сичко, та послѣ власть-имащи турци.
11
Другъ въпросъ е, какви политико-социални причини (сили) сѫ подѣйствувале повече, за да се получи въ резултатъ такъва развала: дали абсолютизма на лошитѣ султани или абсолютизма изобщо, дали расовия фанатизъмъ или религиозния фанатизъмъ и мирогледъ, дали теократичния принципъ или военния принципъ на държавата, дали източния мързелъ (агалъка) или икономическия застой, и под. Но както и да е, щомъ еднажъ развалата е налицѣ, тя не може туку-тъй лесно да се прѣмахне; и въ това най-малку трѣбва да се убѣждава единъ запознатъ съсъ социологията и единъ адептъ на социализма, за когото психофизиологическитѣ промѣни въ обществата искатъ многу врѣме.
Като е тъй, на теоретика и практическия обществень дѣецъ — христианинъ прѣдстои дилемата: или да чека да не дѣйсгвува, докато една конституция приложена на дѣло (помнѣте: приложена, а не само прокламирана) и едно икономическо подобрение, цѣлесьобразно законодателство и възпитание да оправатъ психиката и развалата у муслюманското общество, а то ще бѫде слѣдъ поколѣние и поколѣния ; или пъкъ да не чека и да е принуденъ да влѣзне въ конфликтъ съ наричания „новъ редъ на работитѣ”. Да приеме първото, ще рече да приеме още дълги години, незнайно число години да бѫдатъ немуслюманитѣ рая и то ,,рая покорна”, както едно врѣме. Ами ако турцптѣ не я вѣрватъ? Ами ако раята е отвикнала вече да бѫде „рая покорна”? Ако дори и малкитѣ неправди и́ се виждатъ вече голѣми, особено, когаго е прокламирано равенство? А знаемъ, че вече раята въ Македония и Одринско е отвикнала отъ покорство. Тогазъ македонскиятъ теоретикъ-общественикъ ще има пакъ да се чуди и мае съсъ зяпнали уста като дѣйствуващитѣ лица въ развързката на Гоголевия „Ревизоръ”, а практическиятъ македонски дѣецъ ще трѣба изново да стегне цървули да проповѣдва. . . опакото на онова, що до вчера е проповѣдвалъ. И ще ли го чуятъ? Напрѣдъ го слушаха, защото излизаше отъ условията, отъ конкретнитѣ условия, въ които бѣ поставена раята, и години се минаха, докато напълно го разбраха и заживѣха съобразно съ тие проповѣди. А сега? Ако сега практическиятъ дѣецъ не бѫде
12
чутъ и разбранъ, що ли му прѣпорѫчаме да стане прѣдатель, шпионинъ, и потераджия? [*]
А що да прави българина спрѣмо гърци и сърби, ако не прѣставатъ да го прѣдизвикватъ? И спрѣмо тѣхъ ли да се обърне на „рая покорна”, както ще искатъ турцитѣ, които сѫ и ще бѫдатъ тѣхни помощници и нерѣдко инспиратори? И дѣ ще остане тогазь „интереса на българската нация”?
Я араби, я арнаути ако немируватъ, ако се боратъ съ крути срѣдства за мѣстни права, за самоуправление, пакъ ли Македония да чека и сé да чека благоволението на младотурцитѣ? Пакъ ли отъ довчерашнитѣ немирници ще искаме квиетизъмъ?
Най-сетнѣ, не можемъ да не прѣдположимъ външни егоистични влияния на близки и далечни държави (било въ Цариградъ, било въ Арабия, Триполисъ, Албания, Епиръ, Македония и другадѣ).
И тъй:
1) Нѣма у младотурцитѣ стрѣмление „прямо и откровено” за „новъ редъ носенъ отъ всички”, камо ли пъкъ да си допускатъ мисълъ за самоуправление на напрѣднали области като Македония;
2) Да би имало такъво стрѣмление и да би постигнало зададената си цѣль, ще я постигне многу късно. — защото не лесно ще се справи съ психиката, невѣжеството и развалата на турската маса;
3) Христианитѣ пъкъ, и изобщо нетурскитѣ елементи, особено въ нѣкои области, не ще чекатъ тъй дълго врѣме и дори очекватъ ранни резултати, — ето конфликтътъ, толкозъ повечо че сѫ неизбѣжни външнн влияния.
ПИСМО IV.
Камбана 30 Априль: „Друго важно нѣщо
въ турската революция е това, че тя не се
носи отъ една революционна класа, а отъ
една военна сила, която иска да прокара
въ живота само това, което може да
се закрѣпи за напрѣдъ”.
*. Впрочемъ, голѣмъ грѣхъ правимъ противъ историческата теория на социализма, както даваме такъво голѣмо значение на личностьта, т.е. на ролята която играятъ въ историята водителитѣ.
13
Камб. сѫщата статия: „Повтаряме, това съ
право може да не аресва на едни националности,
съ право може да не задоволява други области,
но повече отъ това турската революция
не може да даде, ако иска да запази цѣлостьта
на империята и ако иска да не допусне
възвръщанието на реакцията”.
Ето оденъ многу правъ вьзгледъ за турската революция. Подъ него обаче трѣбаше да бѫде подписанъ единъ младотурчинъ, или пъкъ единъ европеецъ приятель на турцитѣ и на господството имъ въ държавата, но въ никой случай не единъ българинъ, па билъ той социалистъ, който другадѣ въ сѫщия вѣстникъ е писаль:
1) че трѣба да се изхожда отъ жизнения интересъ на българската нация;
2) че имаме работа съесъ стрѣмление за новъ редъ, търпимъ и носенъ отъ всички;
3) че не трѣба да се даде напрѣднала националность въ жертва на едни полуварварски плѣмена, и едни напрѣднали области да се дадатъ въ жертва за запазването на едно изгубило резона си старо феодалистично държавно цѣло;
4) че на Македония трѣба да се даде самоуправление.
ПИСМО V.
Камбана 3. Май:
„По-рано . . . македонцитѣ . . . не можеха
да иматъ по другъ идеалъ отъ автономията на
Македония или пъкъ присъединяването ѝ къмъ
княжество България”
„Кое караше едни да бѫдатъ само
привърженици на автономията, безъ да допускатъ
присъединение къмъ България, а други да
искатъ направо завоюване на Македония, или
поне врѣменнното ѝ автономно сѫществуване,
е излишно тукъ да разгледваме. Достатъчно
е да се каже, че демократичнитѣ македонски
труженици бѣха за отдѣлния политически
животъ на своята страна, до като за насилственото
ѝ присъединение къмъ България
дѣйствуваха хора съ неопрѣдѣлени и несамостоятелни
политически убѣждения.”
Ето единъ въпросъ, по който омръзнало ми да говора, но за който има право, може би, г. Я. Сакѫзовъ да ме обвинява,
14
че не съмъ излѣзълъ въ печата. [*] Ето единъ „принципъ” като многу принципи у насъ, който е изпъкналъ на видѣло, слѣдъ като сѫ се скарале и защото сѫ се скарале двѣ страни по съвсѣмъ други причини. Който иска въ главни чърти да вникне въ различията между Вѫтрѣшната Организация и върховиститѣ, нека прочете:
а) основнитѣ принципи на Организацията, главпо слѣднитѣ три: припципа на вѫтрѣшностьта, принцина на революционната борба и принципа на самостойностьта; [**] б) отдѣла „Масово и партизанско възстание” [***].
Тукъ е нужно да изтъкна само, че е далечъ отъ истината възгледа какво двѣтѣ течения биле се различавале по това (или главно по това), че едното било за автономия на Македония — за отдѣлния политически животъ на страната, а другото — за присъединяваното ѝ къмъ България.
1) Принципъ на Организацията бѣ автономия — нищо повече; тукъ не се разбира нито независима Македония, нито Македония присъединена къмъ България. Тоя принципъ бѣ възприелъ и Върховния комитетъ; дори именно тоя комитетъ въ врѣмото на Станишевъ 1899 г. бѣ опрѣдѣлилъ въвъ вѣстникъ „Реформи” въ каква ширина е желателна автономията. Вѫтрѣ въ Македония никой нѣмаше противъ това.
2) Автономията на една область значи въ по-голѣма или въ по-малка степень отдѣляне на тая область отъ централната власть а не и отцѣпване съвсѣмъ. Ако е отцѣпване сьвсѣмъ, то не е вече автономия, а независимость. Автономията може да бѫде въ разни форми — по-широка или по-ограничена — споредъ степеньта на привилегиитѣ (Хърватско, Ливань, Самось, Източна Румелия, Критъ), а независимостьта е една. Гърция и Сърбия редъ десетки години ставаха сé по-автономни и по-автономни, докато най-сетнѣ еднажъ добиха независимость.
*. Само въ печата, защото отъ м. Декември 1902 г. та до прѣди 2 години на нѣколко пѫти съмъ писалъ дълги специални писма на рѫководни тѣла на Организацията. Тая тема — автономията като цѣлъ — бѣхъ развилъ въ една отъ сказкитѣ (серията сказки), държани прѣзъ 1906 г. Пролѣтьта и есеньта прѣдъ рѫководни сили на Организацията. Въ друга сказка, пакъ тогава, бѣхъ развилъ и темата: „Различия между Вѫтрешната Организация и Върховиститѣ”.
**. Виж. Македонска революционна система, книжка I: Основи на Вѫтрешната Организация. 1904 г.
***. Вж. Мак. рев. система, книжка IV: Възстаннишки дѣйствия, 1906.
15
3) Отъ опитъ прѣзъ цѣлия XIX вѣкъ бѣ доказано, че въ Турция е невъзможенъ редъ и гражданско равенство на турци съ христиани инакъ, освѣнъ съ отдѣляне дадена область отъ централната власть — отдѣляне до извѣстна степень. Именно затова трѣбваше да се иска и за Македония автономия.
4) Никогашъ Организацията не си е мислила, че ще се наложи сама надъ турскитѣ власти и войски; винаги си е мислила, че ще прѣдизвика външна намѣса. Ако понѣкогашъ се е говорило противното, говорело се отъ гламави умове. Намѣсата ще дойде не защото ние искаме автономия, а защото се накърняватъ интереситѣ на близки и далечни държави. Слѣдов. намѣсата ще рѣши въпроса както и уйдисва; ние прѣдполагаме само възъ основа на многу аргум