Увод

В ранната есен на 1938 г. в София се създава литературна група на млади и начинаещи поети и белетристи, повечето от които родени или произхождащи от родители от Македония. Наричат я Македонски литературен кръжок. Този кръжок е обект на многочислени спекулации в продължение на близо шест десетилетия. Причините са политически, а продължителното им битуване в литературоведското и историческо пространство станаха възможни поради отсъствието на специализирано научно изследване у нас.
С настоящата студия се цели да се покаже противоречивата история на Македонския литературен кръжок - с провокирането на една младежка илюзия, неимоверните терзания тя да бъде осъществена и със смелата, честна и достойна раздяла с тази илюзия, довела до изблик на най-горещ български патриотизъм.

Студията се състои от две части.

В първата част се проследява начинът, по който Македонския литературен кръжок е създаден, за да стане проводник на политиката на БКП сред младата и образована част на македонските бежанци в България. Разкрива се, че декретираната идея за създаването на отделна македонска нация и последиците от масираната пропагандна акция на ВМРО /Об./ на тази нация през 1935-1936 г., в отсъствието на информация за променената политика на Коминтерна по македонския въпрос от втората половина на 1936 г. /която политика довежда до снемането на актуален на лозунга за Независима Македония/ са способствали тази партийна цел да бъде преформулирана в задача за вербуване на македонско съзнание със средствата на литературното творчество. Показано е и, че още първите крачки на кръжока водят членовете му към същински абсурд - да обявят за македонска литература произведения с безспорна българска литературна характеристика, само защото сюжетно отразяват македонската географска област. Изяснява се, че това поражда спор, който сам по себе си очертава началото на края на нелепата приумица.

Във втората част на студията, която ще бъде отпечатана в следващия брой се проследяват изпълнените с драматизъм, с постоянни колебания и с нова поредица от спорове, усилия да се вдъхне живот на абсурдното начинание. Разкрива се как членовете на кръжока, когато осъзнават, че са станали неволни проводници на политика, която има отродителни последици за част от българската нация, а тях самите обрича на литературна и личностна самоизолация, решително се завръщат при българските си корени и се превръщат в пламенни български патриоти и най-активни радетели за националното обединение и културно единение на целокупния български народ.