ДО ПОСЛЕДНАТА КАПКА КРЪВ

Ний, които изпитваме върху гърбовете си всичките ужаси на турското владичество и които сме решени да се борим до последна капка кръв за своето избавление - ний не можехме да не почувствуваме дяволската безчовечност на оная гавра с нас, която Австрия и Русия, а заедно с тях и Турция безочливо нарекоха "преобразувания за недоволна Македония".
Европейският свят, разбира се, незаинтересуваният в някакви държавнишки сметки на изток - и свободният от всякакви дипломатски съображения в случаят - и той не можеше да не види съвършената празнота на оная чаша, която Голуковски и Ламсдорф, а заедно с тях и Абдул Хамид милостиво ни поднасят: "Сръбнете, та млъкнете"...
Английските и френските вестници например просто осмиват арнагоновщината на трите "императорски величества" към нас.
Английските вестници преписват от "синята книга" заявлението на лорда Ландстоуна пред лондонския австрийски посланик: Англия приема австро-унгарското предложение за преобразувания в Турско, но мисли, че това не й отнема правото за в бъдеще да направи сама, или да поддържа чуждо някое предложение, ако сега възнамереното не би постигнало целта си; - и веднага прибавят: Нагласените от Австрия и Русия преобразувания, макар и крайно незначителни, все биха внесли някакво подобрение в живота на македонеца; обаче кадърна ли е Турция за едно съвестно прилагане на тия преобразувания?
френските вестници направо говорят: Султанът усвои преобразуванията веднага след предлагането им; това е нещо, което свидетелствува, че тия преобразувания са нищожни, и още - че никой в Цариград не мисли за тяхното приложение. И решително завършват: Подобрение на положението не ще се постигне, докато Европа не наложи комуто тряба, с един християнин главен управител, едни действителни преобразувания за Македония, осигурени чрез постоянния надзор на посланиците и консулите.
А че Турция току тъй не ще изпълни даже и това нищо, което днес обещава - то се знае.
Турският посланик в Рим заявил: ний не можем да въведем преобразуванията в 24 часа; Италия, която е напреднала страна, се труди вече тридесет години да подобри стопанското положение на своя народ и не е сполучила; тогава защо изискват от нас да направим това в най-кратък срок?
Наш Осман, както виждате, поставя Турция на една дъска с Италия и бълнува за някакво сходство между положението на безправния турски роб и на свободният италиански гражданин...
Самси великият везир, запитан от цариградският английски посланик, скоро ли ще бъдат въведени обявените преобразувания, отговорил:
Нашите землемери в Македония работят най-усърдно за по-бързото довършване на пътищата; а направят ли се пътищата - ще се увеличи търговията и ще се подигне населението в стопанско отношение.
Наш Халил, както виждате, обича да се втелява и да говори за ланския вятър, когато хората го питат за днешната гозба...
Турското правителство се мъчи да придаде на борбата ни, която е преди всичко борба за най-необходимите условия на човешкото развитие, оня обществено-стопански цвят на сиромашките вълнения в свободните страни - цвят, за основа на който може да послужи само един вековен всестранно напредъчен живот.
Турция досега играеше на конопено азиатско въже - отсега почва да играе на копринена европейска нишка!
Че какво инак да прави бедната, когато за въвеждането на преобразуванията й тряба време - поне докато ония, които й пъхат в носа тия преобразувания, забравят и поменът им дори?
В краен случай тя може по стар навик да позалъже света; - тя може с едната ръка да подаде и с другата да отнеме подаденото. Даже ний сме зрители вече на тая хаджиайватовска комедия. Пуснаха се няколко стотини политически затворници, но - стигнали-нестигнали хората до къщната врата - разтичаха се суварии и заптии да ги повръщат назад и - един "кефил булмамъш", с друг "янглъш олмуш" - сиромасите напълниха отново поизпразнените "кауши".
Каза се, че и християните ще бъдат назначавани на стражарска служба, но - узнали-неузнали хората това - разтичаха се суварии и заптии да събират по села и градове всезнайни доносчици на правителството, гърци и сърбомани, от които, както бяхме предвидели, са назначени вече на служба в Битолско и Скопско 4-5 души.
Съобщи се, какво арнаутите и койнарите пъдари ще бъдат отстранени от християнските села, но разбрали-неразбрали хората да се порадват - разтичаха се суварии и заптии да свикват коджабашите в хьокюмата, дето каймакамите са ги заставяли, както бяхме съобщили миналия път, да подписват, че населението било доволно от Кадриевци и Салиевци и че то ги желае да си останат по местата...
Турчинът има столетна ука в преобразувателната работа: не "дън-дън" въведения като сегашните, но и десет пъти по-големи биха били направени от него тъй, щото най на края да остане следата им като вода в решето.
Австрия и Русия обаче мислят, че извършиха за нас бог знае колко нещо, та ни обръщат вниманието да благодарим и да мируваме...
Ала ний ще докажем, че няма кого за какво да благодарим, като извадим налице всичката безсмисленост на думите "преобразувания според изискванията на времето" - когато тия думи се отнасят за една прогнила от край до край държава, каквато е поганска Турция.
Ала ний ще докажем, че не можем да мируваме и че всеки друг в нашето положение не би могъл да мирува, като извадим наяве всичката своя безнадеждност за какво да е подобрение в съдбата ни, додето фесът не бъде захвърлен хе там далеко в анадолските пущинаци, отдето е дошъл.
Средство и за едното, средство и за другото е нашата борба с правителството, борба по всички направления, борба на живот и смърт.

в.„Свобода или смърт", брой VI, 17 март, 1903 г.

[Начало] [Назад] [Напред]