Списък на картните изображения (карти и схеми за политическата география на България, 681 — 1018 г.)
1. Начална територия на България по Долни Дунав и Северозападното Черноморие (681—800 г.)
2. Схема за структурата на българската държава през IX—X в.
4. Териториалното нарастване на България през управлението на хановете Крум и Омуртаг — първите три десетилетия на IX в.
5. Схема на българо-византийската граница в Тракия към 815—816 г. (По договора за тридесетгодишния мир между България и Византия)
6. Териториалното нарастване на България от 831 до края на IX в. (През управлението на хановете Маламир и Пресиан и князете Борис I и Владимир)
8. България от края на IX до 970 г. (През управлението на царете Симеон и Петър)
9. Българските граници от 970 до 1000 г. (През управлението на комитопулите и царете Роман и Самуил)
Карта № 1. Начална територия на България по Долни Дунав и северозападното Черноморие (681—800 г.)
[[ Начална територия на България при основаването ѝ в 681 г.
Първо териториално разширение през 705 г. в Тракия — областта Загория.
„Вътрешна област”
„Външни” области на съюзни склавински и прабългарски племена
Български защити съоръжениа (окопи)
запазени в относително добро състояние
частично запазени и предполагаеми
Граница между гористата и гористо-степната област
Граница на Византия през управлениеъо на имп. Хераклий (610—641)
Контролирани от Византия територии към края на VII в.
Държавна граница
Столица, Укрепен стан, Крепост, Град, Село
Забележка: Днешите имена на географските обекти са дадени в скоби ]]
2.
Карта № 2. Схема за структурата на българската държава през IX-X в.
[[ Вътрешна област
Външни гранични зони с поселения от съюзни племенни групи
Укрепени зони (Лимеси)
Граници на България към 904 г.
Средище на комитат
Столица, Град, Крепост ]]
3.
Карта № 3. Схема на отбранителните землени съоръжения в югоизточните и североизточните предели на България в края на VII и началото на VIII в.
[[ Начална територия на българската държава по Долни Дунав
Териториална придобивка от 705 г. в Тракия (Загория)
Окоп. Път. Укрепен стан. Крепост
Съвременно селище (с име в скоби)
Граници на контролираните от Византия територии (според Р. Й. Лилие)
в края на VII в. в края на VIII в.
Представени с владиците си градове на съборите:
Атина в 680—681 г., Филипи в 691—682 г., Патрас в 789 г. ]]
4.
Карта № 4. Териториално нарастване на България през първите три десетилетия на IX век (през управлението на хановите Κрум и Οмуртаг)
[[ Граници на България при заемане на престола от хан Крум в 803 г.
Граници на България при хан Крум според В. Н. Златарски
Военновременни граници с Византия в края на управлението на хан Крум (814 г.)
Уредени и признати с договори български граници през управлението на хан Омуртаг (814—831)
Граници на Византия през първата четвърт на IX в. в Крим, Италия и западните части на Балканския полуостров
Нови български отбранителни системи с окопи на северозапад и в Тракия
Византийска военно-административна област (тема)
Франкска гранична област (марка)
Днешни областни имена
Столица. Град. Крепост ]]
5.
Карта № 5. Схема на българо-византийската граница в Тракия към 815–816 г. (по договора за 30-годишния мир между България и Византия)
[[ Българо-византийска граница към 815/816 г.:
- според В. Н. Златарски
- по нови уточнения
Окопът „Еркесията”. Блато. Път. Столица. Град. Крепост. Съвременно селище (с име в скоби) ]]
6.
Карта № 6. Териториално нарастване на България от 831 г. до края на IX век (през управлението на хановете Маламир и Пресиан и князете Борис I и Владимир)
[[ Граници на България при заемане на престола от хан Маламир в 831 г.
Териториални придобивки на България при хан Маламир
Вероятно териториално наростване на България при хан Маламир
Териториално разширение на България през управлението на хан Пресиян (834—851)
Българо-византийска граница на Балканите след „Дълбокия мир” от 864 г.
Византийски владения извън Балкансхия полуостров
Славянски племена и народи
Държавна граница
Столица. Град. Крепост ]]
7.
Карта № 7. Схема на българските граници с Византия към 865 и 905 г. и с Хърватско през 30-те години на X в.
[[ Българо-византийска граница през управлението на княз Борис I (852—889) според: - В. Н. Златарски, Тадеуш Василевски, по нови уточнения на автора
Българо-византийска граница през управлението на цар Симеон към 904 г. според: - В. Н. Златарски, по нови уточнения на автора
Българо-хърватска граница през 30-те години на X в. според Реля Новакович
Столица, Град, Крепост ]]
8.
Карта № 8. България от края на IX в. До 970 г. (през управлението на царете Симеон и Петър)
[[ Граници на България:
през управлението на царете Борис I и Владимир
военновременни, в края на управлението на цар Симеон (893—917)
през управлението на цар Петър (927—970)
Преселение на маджарите в Средна Европа в 895/896 г.
Разселване на печенегите в Северното Черноморие в 895—896 г.
Печенежко племе и заета от него територия (тема)
Византийска военно-административна област (тема)
Столица, Град, Крепост ]]
9.
Карта № 9. Български граници от 970 до 1018 г. (през управлението на комитупулите и на царете Роман и Самуил)
[[ Граници на България:
в края на управлението на цар Петър (към 970 г.)
към 997—999 г. при цар Самуил (997—1014 г.)
Северозападна граница на Византия в 972 г. в завладените източнобългарски земи
Византийски военно-административни единици (теми и катепанства)
Държавна граница
Столица, Град, Крепост ]]