Помен и житие
на нашия блажен отец и учител Методий, архиепископ Моравски.
— В шестия ден на месец април. —
Господи ! Благослови, отче!
1. Увод — божиите избраници
2. Методий. — Словенски управник
3. Монах на Олимп
4. При хазарите
5. Кирил и Методий в Моравия
6. При папата в Рим
7. Кирилов завет
8. Методий при Коцеля. Писмото на папа Адриян II
9. Методий осѫден и затворен в Бавария
10. Методий глава на Моравската църква
11. Пророческа дарба на Методия
12. Немското духовенство против Методия
13. До Цариград и обратно
14. Методиевите патила
15. Славянски превод на цѫрковно-служебната книжнина
16. Среща с маджарския крал
17. Смѫрт и погребение на Методия
§ 1. Увод — божиите избраници.
Благият и всемогѫщ Бог, който от небитие е сѫтворил в битие всичко, видимо и невидимо, и го е украсил с всяка красота, за която някой като мисли постепенно, може да разбере и да познае оногова, който е сѫздал такива дивни и множество дела — защото по величието и добротата на делата се отгатва чрез размишление и техния сѫздател; (Бог), когото ангелите вѫзпяват с трисвет глас, а всички правоверни прославяме в Св. Троица, сиреч, в Отца, и Сина, и Св. Дух — [т. е. три сѫщества, които някой може да нарече три лица, ала в едно божество, защото преди всякакѫв час, време и година и сврѫх всякакѫв ум и разум неплѫтен самият Отец е родил Сина, както рече премѫдростта: „Преди (да се поставят) всички хѫлмове, аз бях роден;" [1] а след като се вѫплѫти (Христос) в последните години заради нашето спасение, в Евангелието самото божие слово рече с пречисти уста: „Аз сѫм Отец и Отец е в мене;" [2] от този Отец произхожда и Св. Дух, както самия Син е казал чрез божия глас: „Духа на истината, който изхожда от Отца, (той ще свидетелствува за мене)" [3] ]: този Бог, след като сѫздаде цялата твар, — [както каза Давид: „Сѫс словото Господне станаха небесата и с диханието на устата му — всичкото им воинство; защото той рече, и стана; той заповяда, и се сѫздаде," [4] ] — най-напред сѫтвори человека, като взе от земята прѫст и чрез животворно дихание от себе си като вдѫхна душа, и дар да говори, и власт над себе си, (и му позволи) да влезе в рая, като му предаде изкусителната заповед, та да пребѫде
41
безсмѫртен, ако я опази, или да умре по своя воля, а не по божие повеление, ако я наруши. Като виде человека, удостоен с такава почет и така поучен, на онова място, от което падна поради своята гордост, дявола направи, щото той да наруши заповедта; и Бог изгони человека из рая и го осѫди на смѫрт. И оттогава дявола започна да подучва и да мами человеческия род чрез множество лукавства.
Но поради голямата си милост и любов Бог не изостави человека до край, а след някое време избра мѫже и техните дела и подвизи сѫобщи на хората, та, след като се уподобят на тях, всички да се упѫтят кѫм доброто. Такѫв беше Енох, който прѫв се осмели да нарече името Господне. После, след като угоди на Бога, Енох се помина. Между своя род намери се праведния Ной и от потопа се спаси в ковчег, пак да се напѫлни и украси земята с божии сѫздания. След подялбата на езиците, когато всички се забѫркаха, Аврам позна Бога и се нарече негов другар и получи обещанието : „В твоето семе ще се благословят всичките народи.” [5] По подобие на Христа, на планината Исак биде пренесен в жертва. Ияков погуби идолите на тѫста си, и виде лествица от земята до небето и вѫзлизащите и слизащите по нея божи ангели, и в Христа предсказа за своите благословени синове. Изпратен от Бога, Иосиф нахрани народа в Египет. Книгата на авситидинския праведен, истинен и непорочен Иов разказва, че, след като прие изкушението и го претѫрпе, биде благословен от Бога. С Арона Мойсей се нарече между божиите иереи бог Фараонов и наказа Египет; изведе божиите люди, денем (воден) от светѫл облак, а нощя — от огнен стѫлп; и раздвои морете, (божиите люди) преминаха по сухо, а египтяните потопи; и в безводната пустиня напои народа с вода и го насити с ангелски хляб и птици. И след като се разговори с Бога лице срещу лице, както на человека е допустимо да се разговаря с Бога, предаде народу закон, написан с божия прѫст. След като воюва с противниците, Исус Навин подели земята между божиите люди. Сѫдиите сѫщо тѫй извѫршиха много победи. Откак получи божията
42
милост, Самуил пѫк помаза и постави царете с Господнето слово. С кротост Давид уварди хората и (ги) научи на божествени песни. Откато получи от Бога от всички хора най-много мѫдрост, Соломон сѫздаде множество добри поучения чрез притчи, макар и сам да не (ги) довѫрши. Чрез глад след като разкри човешката злоба, и вѫзкреси мѫртвото дете, и сѫс слово сне огѫн от небето, и изгори мнозина, и чрез чудния огѫн изгори жертвите, и уби умразните иереи, Илия се вѫзкачи на небето на огнена колесница с коне, като даде на ученика (си) двоен дух. Като получи милост, Елисей извѫрши двояки чудеса. Останалите пророци, всеки на своето време, предсказаха за дивните неща, които имаше да се сбѫднат. След тях бе Иоан, великия посредник между Ветхия и Новия Завет, Христов крѫстител и свидетел и проповедник на живите и мѫртвите. Светите апостоли Петѫр и Павел с останалите Христови ученици осветиха цялата земя, като обходиха подобно на мѫлния целия свят. След тях мѫчениците измиха мрѫсотата с крѫвта си, а приемниците на светите апостоли, след като покрѫстиха царете, с много подвизи и труд унищожиха езичеството. Подпомогнат от великия цар Константин, като сѫбра пѫрвия сѫбор в Никея, почтения Силвестѫр с 318 отци победи Ария и прокле него и неговата ерес, що беше повдигнал срещу Св. Троица, както някога Аврам бе избил царете с 318 младенци и бе приел благословия, и хляб, и вино от Салимския цар Мелхиседек, (който) пѫк беше иерей на вишния Бог. Дамас и Григорий Богослов пѫк с 150 отци и с великия цар Теодосий в Цариград потвѫрдиха светия Символ, т. е. „Вярвам в единаго Бога,и а осѫдиха Мокедония, проклеха него и неговата хула, що говореше против Св. Дух. Целестин и Кирил с 200 отци и с другия цар (Теодосий II) в Ефес унищожиха Нестория с всичкото (му) бледословие, що говореше против Христа. Лѫв и Анатол с правоверния цар Маркиян и с 630 отци в Халкидон проклеха Евтиховото безумие и бледословие. Вигилий и богоугодният Иустин с 165 отци като сѫбраха петия сѫбор и като издириха. . . проклеха. Апостолския
43
папа Агатон с 270 отци и почтения цар Константин смазаха на шестия сѫбор много заблуждения и като прогониха (смутителите), проклеха ги заедно с всичките им привѫрженици, именно: Теодор Фарански, Сергий и Пирон, Кир Александрийски, Енорий Римски, Макарий Антиохийски и другите техни сѫмишленици, а християнската вяра затвѫрдиха, като я положиха вѫрху истината.
§ 2. Методий. — Словенски управник.
А след всички тези (мѫже) милостивия Бог, „който желае всеки човек да бѫде спасен и да дойде до познание на истината," [6] в наше време, заради нашия народ, за който никой никога не бе се погрижил, вѫздигна на добѫр чин нашият учител, блажения Методий, на когото всичките добродетели и подвизи като прилагаме кѫм тези угодници по единично, (за да се сравнят с техните добродетели и подвизи), ние няма да се посрамим. Защото на едни от тях беше равен, от малцина от тях — по-малѫк, а от другите — по-голям; (хората) на словото надмина с дело, а тези на делото надмина сѫс слово. Като се уподобяваше на всички, той даваше пример на всичко: страх божий, пазене на заповедите, с плѫтска чистота прилежни молитви и свети дела, слово силно и кротко — силно за непослушните, а кротко за послушните, — гняв, спокойствие, милост, любов, мѫка и тѫрпение, — бивайки все (и вся) за всичко, за да придобие всичките. [7] Както личеше от неговия вѫншен вид, не беше от прост род и от двете страни (— и по майка, и по баща), но от много добѫр и почтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на цялата Солунска област. Според това пѫк и препирниците, които го обичаха от детинство водеха (с него) почтени беседи, докато царя, след като узна за неговата бистрина (на ума), не му предаде да управлява словенско княжество, а пѫк аз казвам, — като да предугаждаше, че ще го изпрати за учител и пѫрви архиепископ на словените, — да би се опознал с всичките словенски обичаи и да би ги (словените) обикнал постепенно.
44
§ 3. Монах на Олимп.
Като навѫрши много години в това княжество и виде безбройно много тревоги в тоя живот, напѫти волята на земната тѫма кѫм небесни мисли, защото не желаеше да тревожи честитата душа с неща, що не пребѫждат вечно. И като намери време, напусна княжеството; и като отиде но Олимп, кѫдето живеят свети отци, след като се подстрига, облече се в черни дрехи. И прекарваше в покорно повинуване, и в точно изпѫлняване на целия монашески чин, и в книжовно прилежаване.
§ 4. При хазарите.
Настана такова време, та царят изпрати за философа, неговия брат, за да го вземе сѫс себе си на помощ у хазарите. Там пѫк имаше евреи, които много хулеха християнската вяра. Като рече: Готов сѫм да умра за християнската вяра, — (Методий) склони и, след като отиде, като слуга служи на по-малкия брат, повинувайки му се. Тоя с молитва, а философа сѫс слово обориха евреите и ги посрамиха. Като видяха добрия му подвиг в божия пѫт, царят и патриарха го убеждаваха да го посветят за архиепископ на почетно място, кѫдето имаше нужда от такѫв мѫж; ала, понеже не рачи, принудиха го и го поставиха игумен на монастиря, що се нарича Полихрон, който плащаше дан 24 спуда злато, а имаше повече от 70 монаси в него.
§ 5. Кирил и Методий в Моравия.
Случи се в онези дни, че словенския княз Ростислав и Светополк изпратиха из Моравия (пратеници) до цар Михаила, говорейки така: С Божия милост здрави сме, ала между нас са дошле мнозина учители, християни измежду италиянците, гѫрците и немците; които ни учат различно; а ние, словените, (сме) прости хора и нямаме (такѫв човек), който би ни упѫтил кѫм истината и би ни разяснил смисѫла (на Св. Писание). Та, добри господарю, изпрати такѫв
45
мѫж, който ще ни разясни всяка истина? — Тогава цар Михаил рече на Константина философ: Философе, чуваш ли тези думи? Освен тебе други не може да свѫрши това. На ти много дарове и иди, като вземеш брата си, игумена Методия; вие двамата сте солунци, а всички солунци говорят чисто словенски. — Тогава и двамата не посмяха да се отрекат нито от Бога, нито от царя, според думите на апостол Петра, дето казва: „Бойте се от Бога, почитайте царя." [8] След като чуха височайшата реч, двамата се отдадоха на молитва заедно с други, които бяха сѫс сѫщия дух, с който бяха и те. И тук Бог яви на философа словенското писмо, и тутакси, след като устрои буквите и сѫстави беседа, упѫти се за Моравия, като взе Методия. В покорно повинуване (Методий) пак започна да слугува на философа и да учи с него. Ала като се изминаха три години и изучиха ученици, двамата се завѫрнаха из Моравия.
§ 6. При папата в Рим.
Като узна пѫк за такивато мѫже, папа Николай изпрати за тях, желаейки да ги види като божи ангели... Той освети учението им, като положи словенското Евангелие в олтаря (на цѫрквата) на свети апостол Петра; блажения Методий пѫк посвети в попство. Ала имаше мнозина други хора, които хулеха словенските книги, говорейки: Според надписа, що написа Пилат вѫрху Господния крѫст, освен евреите, гѫрците и латинците, на никой друг народ не подобава да има свои писмена. [9] — Като ги нарече пилатовци и триезичници, тях папата прокална; и заповяда на един епископ, който беше болен от сѫщата болест, а (епископа) посвети трима от словенските ученици за попове и двама за анагности (четци).
§ 7. Кирилов завет.
След много дни, когато да иде на сѫд (божий), философа каза на брата си Методия: Ей, брате, ние двама бехме впрегнати заедно да орем една бразда, ала, след като завѫрших своя живот, аз падам на
46
нивата, а ти много обичаш планината (Олимп); заради планината ти недей оставя учението си, защото повече чрез него ти ще мозкеш да се спасиш!
§ 8. Методий при Коцеля. Писмото на папа Адриян II.
Като изпрати (пратеници) при папата, Коцел поиска (от него) да му отпусне Методия, нашия блажен учител. А папата рече: За учител не само на тебе единаго, но на всичките онези словенски области го изпращам от (страна на) Бога и от (страна на) светият апостол Петѫр, пѫрвия приемник (на Христа) и ключедѫржец на небесното царство. И, го изпрати, като написа това писмо:
Адриян, епископ и божий раб, до Ростислава, и Светополка, и Коцеля. „Слава Богу во висините, а на земята мир, между человеците благоволение." [10] За вас чухме духовни (неща), — а сега горещо жѫдуваме и се молим заради вашето спасение — именно, че Господ е повдигнал вашите сѫрца да го потѫрсят, и ви е посочил, че не само чрез вяра, но и чрез добри дела тряба да се служи на Бога; защото без дела вярата е мѫртва, и загинват онези, които си мислят, че познават Бога, а пѫк се отричат от неговите дела. Затова не само от този светителски престол искахте учител, но и от благоверния цар Михаила. И докато ние успеем, той ви изпрати блажения философ Константина заедно с (неговия) брат. Но те като узнаха, че вашите страни спадат кѫм апостолския престол, не извѫршиха нищо противозаконно, но дойдоха при нас, носейки и мощите на свети Климента. Ние пѫк, след като изпитахме трояка радост и след като изучихме (всичко), намислихме да изпратим вѫв вашите страни нашия син Методий, мѫж сѫвѫршен по ум, и правоверен, след като го осветихме с учениците (му), за да ви поучава, както сте искали, точно тѫлкувайки на ваш език книгите за целия цѫрковен чин заедно сѫс светата миса — сиреч, литургията — и с крѫщението. Тѫй както е започнал да (ви) поучава философа Константин с (помощта на) божията благодат и с молитвите на свети Климента, ако някой други може
47
сѫщо тѫй достойно и правоверно да (ви) поучава, нека (неговото дело) да бѫде свето и благословено от Бога, от нас и от цялата католическа и апостолска цѫрква, та, лесно да бихте свикнали с божиите заповеди. Само това правило да пазите: при литургията най-напред да се чете Апостолѫт и Евангелието на римски, та после на словенски, за да се изпѫлни словото на Писанието: „Нека вѫзхвалят Господа всичките езици;" [11] още и това: „На различни езици всички разказват за божиите величия, както Св. Дух им даваше да говорят." [12] Ако ли някой от сѫбраните ваши учители, които си запушват ушите и от истината бягат, а отиват кѫм заблуди, се осмели инак да ви поучава, ругаейки книгите на вашия език, не само да бѫде отлѫчен от цѫрквата, но нека той да бѫде даден в сѫд, докато се поправи. [*] „Защото те са вѫлци, а не овце; тях тряба да познаваме по плодѫт им и да се пазим (от тях)." [13] А вие, вѫзлюблени чеда, слушайте божието учение и не отфѫрляйте цѫрковното наставление, за да се представите с всичките светци истински поклоници на Бога, нашия небесен Отец, амин!
Коцел прие (Методия) с голяма чест. И пак го изпрати при папата с двадесет мѫже, почтени хора, за да му го посвети за епископ в Панония, на престола на свети Андроника, апостол от 70-тях, което (нещо) и стана.
§ 9. Методий осѫден и затворен в Бавария.
След това стария враг, завистлив на доброто и противник на истината, повдигна против него (Методия) сѫрцето на врага на моравския крал заедно с всичките епископи, (които му казаха): В наша област учиш. — А той отговори: Ако да знаех, че е ваша, то аз бих се махнал (от нея), ала тя е на св. Петра. И наистина, ако вие поради ревност и лакомия престѫпяте старите граници чрез канони, като забранявате
*. Според проф Брюкнер, при по-друго четене, тоя пасаж тряба да се преведе: »не само от причастие да бѫде отлѫчен, но и от цѫрквата, докато се поправи.« A. Brückner: Die Wahrheit über die Slavenapostel, стр. 12—13, забел. 1.
48
божието учение, то пазете се, да не би, като искате да пробиете желязна планина с костен череп, да си разпрѫснете мозѫка! А те му казаха: Понеже буйно говориш, зло ще изпатиш! — Той пѫк отговори: Истината казвам пред царе и не се срамя, а вие вѫршете с мене според волята си! Аз не сѫм по-добѫр от онези, които, говорейки истината, са се избавили от този живот чрез много мѫки. — След като (Методий) наговори много работи, ала без да могат да му вѫзразяват, краля каза изпод вежди: Не измѫчвайте моя Методий, защото вече се изпоти като при пещ! — А той рече: Господарю! Веднаж някои хора като срещнали един изпотен философ, запитали го: Защо се потиш? А той отговорил: Препирах се с прости хора. — При тези думи си разотидоха тези, които се препираха; а оногова (Методия), след като (го) изпратиха в Швабско, дѫржаха (го) две и половина години.
§ 10. Методий глава на Моравската църква.
Дойде до папата (вест) и като узна, (че Методий е затворен), изпрати клетва вѫз тях: всички кралеви епископи да не служат миса, сиреч, литургия, докато го дѫржат (затворен). И тѫй го пуснаха, като казаха на Коцеля: Ако тогова дѫржиш при себе си, лесно няма да се избавиш от нас! — Но те не се избавиха от свети Петровия сѫд: четворица от тези епископи умряха. Тогава пѫк се случи, че моравците изгониха всички немски попове, които живееха у тях, щом догадиха, че те не се дѫржат добре с тях и че коват интриги против тях. А на папата изпратиха (молба): Понеже от по-рано нашите бащи са приели крѫщението от свети Петра, то дай ни архиепископа и учителя Методия! — И папата веднага го изпрати. И като го прие княз Светополк с всички моравци, повери му всички цѫркви и духовници вѫв всички градове. От този ден пѫк започна много да се разпространява божието учение и духовниците да се умножават по всички градове, а езичниците да вярват в истинския Бог, отказвайки се от своите заблуди. Толкова повече и моравската дѫржава започна да се разширява
49
по вси страни и с сигурност да побеждава вразите си, както самите (моравци) винаги разказват това.
§ 11. Пророческа дарба на Методия.
У него имаше и пророческа дарба. Много от неговите предсказания са се сбѫдвали. Ние ще разкажем едно или две от тях.
Много силният езически княз, който стоеше на Висла, се подиграваше на християните и (им) правеше пакости. (Методий) изпрати да му кажат: Сине, добре е доброволно да се покрѫстиш на своя земя, за да не бѫдеш по принуда покрѫстен на чужда земя като пленик, — (тогава) ще си спомниш за мене! — И тѫй стана.
Други пѫт пѫк, когато Светополк пак воюваше против езичниците, ала немаше никакѫв успех и си губеше времето, щом приближи мисата, сиреч, службата на св. Петра (т. е. Петровден), (Методий) изпрати да му кажат: Ако ми се обещаеш, с войската си да присѫтствуваш на моята служба на св. Петровия ден, вярвам в Бога, че той скоро ще ти ги (езичниците) предаде. — И тѫй стана.
Други някой, много богат и (при това) сѫветник, се ожени за своята купетра, сиреч, етѫрва. [*] И макар че много ги сѫветва, учи и утешава, не можа да ги разведе, защото други, които се приструваха на божи служители, ласкаейки ги заради богатството, тайно ги развращаваха, за да бѫдат отлѫчени по-сетне от цѫрквата. И (Методий) рече: Ще дойде часа, когато не ще могат да помогнат тези ласкатели, и двамата ще има да поменават моите думи, ала не ще могат да сторят нищо. — Внезапно, по божие попущение, вѫрху им нападна напаст, та „местото им (дори) не се намери", [14] а ги разсея, както вятѫра, когато вземе прах.
Подобни на тези, той (извѫрши) още много други (предсказания), що явно разказваше при сгода.
*. Понеже »купетра«, от compater, значи »кумица«, а не »етѫрва«, жена на мѫжов брат, тряба да се предполага, че думата »етѫрва« е прибавена в текста от някой преписвач, който под »купетра« криво е разбирал »етѫрва«.
50
§ 12. Немското духовенство против Методия.
Не тѫрпейки всичко това, стария враг, завистника на человеческия род, подобно на Датана и Авирона против Мойсея, [15] повдигна против него някои — едни явно, други тайно — които боледуват от иопаторската ерес и по-слабите вѫзврѫщат от правия пѫт кѫм себе си, — говорещи: Нам папата е дал власт и заповядва да изгоним вѫн тогова и неговото учение!
Те като сѫбираха всички моравци, заповядваха да им се прочита писмото, за да чуят за неговото изгонване. Както е присѫщо на человеците, всички люди, които се лишаваха от такѫв пастир и учител, скѫрбяха и се окайваха един на друг, освен по-слабите, който лѫстта люшкаше, ето, както вятѫра — листето. Като прочетоха папското писмо, намериха написано: Нашия брат Методий е свет и правоверен и вѫрши апостолско дело, а в неговите рѫце са (оставени) от Бога и от апостолския престол всички словенски страни: затова, когото прокѫлне, той проклет да бѫде, а когото освети, той свет да бѫде!
И като се посрамиха, сѫс срам се разотидоха като мѫгла.
§ 13. До Цариград и обратно.
Ала само до тук не спре тяхната злоба, но рекоха, говорейки: Царя му се заканва гневно и ако го намери, нема да има живот за него. — Но и в този (случай) като не искаше да се подиграе сѫс своя служител, милостивия Бог омилостиви сѫрцето на царя, — тѫй като „царевото сѫрце винаги е в божията рѫка," [16] — та (царя) му изпрати писмо: Честити отче, много желая да те видя; направи това добро, та потруди се (да дойдеш) при нас, за да те видим, докато си на този свят, и да приемем твоята благословия!
Веднага като отиде там, царя го прие с велика почест и радост, и като похвали неговото учение, задѫржа от учениците му поп и дякон с книги; изпѫлни всичката му воля, каквото пожела, и като го послуша за всичко, след като го пригѫрна и обдари много, пак славно го проводи до неговия престол; сѫщо тѫй (направи) и патриархѫт.
51
§ 14. Методиевите патила.
Поради дявола, по всички пѫтища изпадаше в много напасти: по пустините — между разбойници, по морето — между бурни вѫлни, по реките — между, внезапни подводни скали, сякаш да се сбѫдне на него апостолското слово: „Беди от разбойници, беди в морето, беди в реките, беди от лѫжовни братя, в трудове и скитане, много пѫти в бдения, много пѫти в глад и жажда,” [17] (и да се сбѫднат) и другите скѫрби, които апостола поменува.
§ 15. Славянски превод на цѫрковно-служебната книжнина.
После, когато напусна всичкия шум и вѫзложи на Бога скрѫбта си, предварително като постави от своите ученици двама свещеника, големи скорописци, за шест месеца — като почна от месец март, та до двадесет и шестия ден от месец октомврий — бѫрже преведе от грѫцки на словенски език всички книги — всички изцяло, освея Макавеи. А. след като привѫрши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и сѫдействие; и сѫс своя клир след като извѫрши светото тайно вѫзнесение (на светите дарове), отслужи помен на свети Димитра. Само Псалтиря и Евангелието с Апостола и с избрани цѫрковни служби бе превел по-преди с философа. Тогава преведе и Номоканона, сиреч законоправилата, и отеческите книги (т. е. Патерика).
§ 16. Среща с маджарския крал.
Когато маджарския крал дойде в Дунавските страни, (Методий) пожела да го види. Макар че някои говореха и мислеха, че нема да се отѫрве тѫй лесно, (Методий) отиде при него. А той го прие с радост тѫй почестно и славно, както подобава на господар. И след като беседва с него, както подобава на такива двама мѫже да се разговарят, след като го пригѫрна и разцелува, (краля) го отпусна с големи дарове, като му каза: Честити отче, винаги ме споменувай в светите си молитви!
52
§ 17. Смѫрт и погребение на Методия.
След като отсече така всички обвинения от вси страни и запуши устата на многодумците, (Методий) завѫрши живота (си), и оварди вярата, очаквайки наградата на праведния. И понеже стана любимец на Бога, задето така му угожда, започна да наближава време да приеме упокоение от страданията и отплата за многото трудове. (Тогава учениците му) го запитаха, казвайки: Отче и учителю честити, кого измежду своите ученици смяташ да поставиш за приемник на твоето учение? — Той им посочи едного от по-известните си ученици, именуем Горазд, казвайки: Този е свободен мѫж от вашата земя, запознат добре с латинските книги и е правоверен. Нека бѫде божията воля и вашата любов, както и моята! — На Врѫбница (Цветница), когато се сѫбраха всичките хора, немощен, като влезе в цѫрквата и призова божията благодат вѫз царя, и княза, в духовенството, и всички хора, каза: Чеда, вардете ме до третия ден! — и тѫй стана. Като се разсѫмваше на четвѫртия ден, прочее, каза: „Господи, предавам си душата в твоите рѫце!” [18] — В рѫцете на иереите почина в 6. ден от месец април, трети индикт, в 6393. година от сѫтворението на целия свят (= 885).
Като го поставиха в ковчег и като му сториха достойна почит, неговите ученици отслужиха цѫрковна служба за погребение на латински, грѫцки и словенски, и го положиха в сѫборната цѫрква. И се причисли кѫм своите отци, и патриарси, и пророци, и апостоли, учители и мѫченици. Когато пѫк се сѫбра безчислено множество народ, сѫпроваждаха го сѫс свещи, плачейки за добрият учител и пастир: мѫже и жени, малки и големи, богати и бедни, господари и слуги, [*] вдовици и сираци, чужденци и тоземци, недѫгави и здрави — всички (сѫпроваждаха) този, който беше всичко на всичките, за да придобие всичките. [7]
А ти, света и честита главо, от небесната висота с молитвите си приглеждай нас, които копнеем за
*. В текста: свободни и раби.
53
тебе! Избавяй от всяка напаст учениците си, и като разпространяваш учението, а прогонваш ересите, след като сме живели тук достойно за нашето звание, с тебе да застанем ние, твоето стадо, в десната страна на нашия Бог Христос, приемайки от него вечен живот. Защото нему е славата и честта во веки веков. Амин.
Забележки кѫм Методиевото житие.
1. Притчи, VIII, 25.
2. Иоан, XIV, 11.
3. Иоан, XV, 26.
4. Псалом XXXII, 6, 9.
5. Битие, XXII, 18.
6. I Тимот., II, 4.
7. I Каринт., IX, 22.
8. I Петр., II. 17.
9. Лука, XXIII, 38.
10. Лука, II, 14.
11. Псалом CXVI, 1.
12. Апостол, II, 4, 11.
13. Матей, VII, 15—16.
14. Псалом СII, 16.
15. Числа, XVI.
16. Притчи, XXI. 1.
17. II Коринт. XI, 25—27.
18. Лука, XXIII, 46.