Приложение № 1

Централен партиен архив, ф. 250, оп. 1, а. е. 20, л. 1-7

МОТИВИ КЪМ НАРЕДБАТА-ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ

На 9 септември т. г. бе съборено управлението, което от 1.I.1941 година насочи държавния ни кораб по пагубен път и изправи страната пред катастрофа. България бе хвърлена в Световната война против съюзените демократически държави за цели, чужди на народните и държавни интереси. С влизането в тристранния пакт и с редица други политически и стопански съглашения страната ни бе привързана към Германия, която започна и раздуха войната за поробване европейските народи и за световно господство, България бе сведена до положението на германски васал. Плодовете на земята и на труда ни отиваха в Германия, а нашият народ бе изложен на непоносими лишения и глад. Хубавата наша столица понесе страхотни въздушни нападения: сърцата на всички ни се свиват от болка пред вида на разрушените здания и квартали и пред спомена за загиналите жертви, за понесените страдания.

На народа бе отнета всяка възможност за въздействие върху провежданата политика. Мнозинството на Народното събрание не беше народно представителство: то превърна законодателната власт в изпълнителен орган на правителството. Депутатите от мнозинството бяха подбрани от правителството и наложени от полицията в едни избори, в които не само нямаше свобода на политическа организация, на слово и печат, но и поставянето на опозиционни кандидатури беше почти невъзможно. Със свиреп терор, със смъртни присъди по З. З. Д., концентрационни лагери, страшни изтезания в полицията, безогледни убийства и палежи по градовете и селата, с изтребване на смелите народни борци-партизани по горите - се подавяше всяка народна съпротива. Една псевдо наука и грубо тенденциозно изкуство, както и перата на продажни журналисти се използуваха от официалната пропаганда, за да се затворят очите на народа, да се приспи съзнанието и отрови душата му.

С акта на 9 септември се даде възможност да се предприемат усилия за отклоняване съдбоносната опасност, която застрашава родината ни. Една решителна стъпка в това направление ще се направи, като по един тържествен начин се посочи, че българският народ няма нищо общо с виновниците за водената до 9.IX. политика и че той осъжда тях и политиката им. Това може да стане с присъдата на един народен съд. Може да се каже, че една такава присъда е общо народно искане и върховен държавен интерес. Тя ще донесе едно необходимо удовлетворение на измъчения народ, който понасяше и ще понася още дълго време последиците на водената политика до 9 септември В същото време с тая присъда ще се подсилят позициите на България пред съюзените демократически държави и ще се възстанови доброто й име пред свободолюбивите народи в света.

Ето основните положения на наредбата-закон за народния съд:

С чл. 1 се учредява народен съд за съдене виновниците, които са извършили престъпните деяния, указани в следващия чл. 2, и които са групирани така: а) министри от правителствата през времето 1.I.1941 до 9.IХ.1944 г. б) народни представители от XXV обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица. Няма съмнение, че тук влизат и регентите до 9 септември 1944 г.

Не бива да се търсят в Конституцията възражения против съденето на министри, депутати и пр. по настоящата Наредба-Закон. Властта до 9 септември бе напълно изоставила Конституцията като основа на държавно строителство и управление. Управниците сами поставиха политическия и обществен живот на страната извън рамките на Конституцията и не могат да се позовават на нея, когато ще трябва да отговарят за делата си. Срещу гражданската война, която те обявиха и водиха срещу народа, оставаше да се действува само със средствата на гражданската война. Конституцията е безсилна срещу една неконституционна власт. Народният съд е завършек на народната борба за събаряне тая власт и за спасение на държавата и страната. При условията днес няма възможност да се спазват ограниченията на Конституцията за съдене на министри и депутати. Спазването им би означавало да се осуети Народният съд за години или за винаги, а страната и държавата да посят отговорности за делата на властвуващите до 9 септември престъпници. Това не може да се позволи.

По същите съображения не може да има никакво значение при съденето на виновниците и правната догма за необратната сила на законите.

В чл. 2 са изброени в десет точки престъпните деяния, виновниците за които ще бъдат съдени от Народен съд. В т. 1 се визират всички министри от кабинетите след 1.I.1941, които с водената от тях, политика, против волята и чувствата на българския народ и против неговите интереси присъединиха България към тристранния пакт, а с това я поставиха в услуга на Хитлерова Германия; пропуснаха да минат през територията на държавата германските войски, за да улеснят с това по-бързото разгромяване на съседните нам народи, с които българският народ искаше да живее в мир и братско разбирателство; обявиха без никаква нужда, без никакъв повод и явно против желанията на българския народ война на Англия и Северо-Американските съединени Щати. С всичко това те изложиха сигурността на държавата и поставиха народните интереси в опасност

За същото престъпление ще трябва да отговарят и ония народни представители от XXV обикновено народно събрание, които със своя вот одобряваха и подкрепяха тази политика (чл. 2, т. т. 1 и 4).

По т. 2 на чл. 2 ще отговарят и ония ръководни лица, които въпреки обявения неутралитет спрямо Съюза на Съветските Социалистически Републики водеха открито враждебна политика против него. Присъединяването към антикомунистическия пакт, противоболшевишката изложба, хулиганското нападение срещу Съветското Консулство във Варна, яростната антисъветска пропаганда по радиото е печата - всичко това беше едно дръзко предизвикателство спрямо СССР и грубо погазване безспорните чувства на признателност, привързаност и родство на Българския народ към Великия славянски народ. Последваха военните съглашения за допускане Германските войски в България и за превръщане Българската земя в Германска база за военните действия срещу Съветския Съюз. Безспорно, тия актове на враждебност и предизвикателство срещу СССР още повече влошиха международното положение на България, като я лишиха от защитата и покровителството на великата братска страна. Нещо повече, по тоя път търпението на Съветския Съюз бе най-после изчерпано. Предизвикателствата продължиха и тогава, когато Червената армия беше вече на нашите граници, и доведоха до обявяване положението на война между България и СССР. Виновниците за всички тия действия следва да отговарят пред Народния съд.

В т. З се имат предвид ръководни лица от правителствата и отделните Министерства, както и от съответните служби, които след обявяването па войната срещу Англия и Съединените щати не взеха нужните мерки, за да запазят живота и имота на населението и по такъв начин станаха причина за страданията, бедствията, избиването и тежките материални загуби на жителите па София и на други места в страната. Това е една втора отговорност след оная за обявяване на войната, която пък е първопричината за разрушенията вследствие на въздушните нападения. Виновниците за това не могат да останат ненаказани.

В т. 4 е групата на ръководни лица от правителствата, учрежденията и службите, както и на частните лица, които по какъвто и да е начин - с действия, писания, слово и пр. - са допринесли за изпълнението и провеждането на действията, указани в т. т. 1-3, т. е. които са провеждали и изпълнявали сключените договори с Германия и нейните съюзници; продължили са обявената война и нарушенията на неутралитета спрямо СССР и т. н. Разбира се, не се касае до дребни служители, които са изпълнявали механично възложената им работа. В текста е казано: „допринесли дейно и съществено". Следователно необходими са тук инициатива и съзнателна активност в действията, а също така имат се предвид действия от важно и съществено значение за застрашаване народните интереси, за влошаване международното положение на страната и за злепоставяне населението. Не на последно място в същата група са различните наемни доброволни агенти на тъй наречената „национална пропаганда”, които в печата и със слово са тровили; душата на народа и приспивали съзнанието му, за да улеснят провеждането на престъпните деяния по т. 1-3.

В т. 5 се визират лицата, които са натрупали богатства противозаконно за себе си или други през тоя мрачен период - на народно бедствие след 1.I.1941 година, като са използували своето служебно положение или връзките си с властта или с тъй наречените „съюзни държави" (Германия, Италия, Япония, Хърватско, Словашко и др.). Тук влизат хората, които са взели подкупи под вид на хонорар и др. - ония, които са ограбвали по различни начини евреи, граждани на окупираните територии в Македония, Сърбия и Гърция, преследвани антифашисти, подсъдими и осъдени за антифашистка дейност. Във всички тия случаи набавянето на имотни облаги трябва да е станало противозаконно.

В т. 6 е групата на разни агенти на Германия или нейни съюзници, провеждащи политиката им у нас, които с това са увредили интересите на българския народ по какъвто и да е начин. Между виновниците от тая група не се прави разлика дали те са български или небългарски поданици, дали са българи или от друга народност. Тук влизат пратениците на Гестапо от Германия и завербувани от тях лица у нас. Със службата си на Германия и съюзниците п те са извършили предателства към България, покушавали са срещу нейната сигурност и независимост, увредили са интереси на страната и са вършили посегателства върху живота и имота на Българския гражданин. За всички тия деяния те трябва да понесат отговорностите.

В т. 7 се визира дейност на граждански и военни лица, които са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народното въстание и народоосвободителните войски там; също така и дейността на военните началници, които поставиха в опасност нашите окупационни войски. Касае се за твърде тежки престъпления. Народният съд трябва да осъди безпощадно ония, които искаха да превърнат армията ни в душител и палач на борещите се за свобода съседни народи и да изровят пропаст между нас и тях, за да осигурят Германското владичество на Балканите. Трябва да получат справедливо наказание също ония, които забавиха оттегленето на нашите окупационни войски, а след като това оттеглене бе заповядано, отказаха да го извършат или го саботираха и отдадоха по такъв начин на избиване и плен много хиляди Български офицери и войници.

В т. 8 са различните вдъхновители и проводници на свирепия фашистки терор в страната - виновниците за убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания, извършени във връзка с водената външна и вътрешна политика след 1.I.1941 година за подавяне народната съпротива и борба срещу тая политика. В т. 9 са доброволните сътрудници на полицията, жандармерията и войската при преследванията на народните борци от партизанските отряди и др. В т. 10 са следователи, прокурори и съдии, които са се превърнали в слепи оръдия и проводници на фашисткия терор и мястото на които е не на съдийската маса, а на скамейката на подсъдимите. Съденето и осъждането на тия три групи престъпници е необходимо, за да се изкорени едно обществено зло и за да се даде нужното удовлетворение на хилядите жертви на фашисткия терор.

Както се обясни по-горе, съденето на виновниците за изложените престъпни деяния е една необходимост за облекчаване външното положение на България и за успокояване на измъчения народ. Затова укриването на такива виновници или помагането да избягат съставлява тежко престъпление, което обаче следва да се предостави на компетентността на областните съдилища. В тоя смисъл е чл. З от Наредбата-Закон, в който е предвидено и освобождаване от такава отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра на обвинени лица.

Наказанието на всички видове престъпления по закона е предвидено в чл. 2, ал. I и формулирано общо: временен или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5 милиона лева. Народният съд ще има възможност да съобрази и да определи в тия широки рамки съответното за всеки случай наказание. В чл. 4 се предвижда като допълнително наказание лишение от права по чл. 30 Н. З. временно или за винаги, както и пълна или частична конфискация на имотите на осъдените. Смъртта на лица, подлежащи на народен съд, не е причина за невъзбуждане или прекратяване на производството за установяване виновността за извършените от тях деяния. При такъв случай присъдата ще бъде за конфискация изцяло или частично имотите на такива лица.

Събирането на обвинителните материали, възбуждането на преследване пред народния съд, както и поддържането на обвинението са предоставени на един главен народен обвинител и нужното число народни обвинители, назначени от Министерския съвет по реда, указан в чл. 5. Съединението на следствената и обвинителната дейност не е принципен въпрос и не ще увреди с нищо производството пред Народния съд.

В народния съд влизат избрани народни съдии и назначени от Министъра на правосъдието съдии, както е посочено в чл. чл. 6 и 7. При условията днес не биха могли да се извършат редовни избори за народни съдии. Остава изборът им да се извърши от комитетите О. Ф., в които влизат действителни представители на демократическите сили на страната, т. е. на народното мнозинство. Назначените съдии са измежду съдиите и адвокатите в страната. Това съединение на съдии от народа и съдии юристи е една гаранция за това, че народният съд ще издаде присъдите си при пълно осветление на делата и според деянията на подсъдимите. При съдебното дирене народният съд ще действува по разум и съвест, което значи, че е освободен от ограниченията на закона за Н. С. Не формализъм, а разум и съвест ще ръководят народния съд в работата, за да се осигури по всяко дело и за всеки подсъдим справедлива присъда.

Законът дава възможност на подсъдимите да се защитят: да представят доказателства против обвинението в достатъчен срок и да имат защита в съда. Разбира се, не може да се позволи на подсъдимите, които могат да плащат богато, да тормозят производството в народния съд с многобройни адвокати защитници. За това броят на защитниците е ограничен до двама (чл. 9, ал. Ш), които ще бъдат напълно достатъчни.

Във всеки случай делата пред народния съд не може да се разтакат без край. Събирането на обвинителния материал, насрочването и разглеждането на делата трябва да се извършат с оглед да бъдат завършени делата до 1.I.1945 год. (чл. 9). Същата необходимост, която налага съденето пред Народния съд, изисква да не се забавят и присъдите.

Една важна задача е да се възпрепятствува на виновниците да укриват своите имущества и да избегнат плащането на глобите и конфискациите на имотите. За тая цел са предвидени разпорежданията на чл. 11 за налагане запор на движимите имоти и възбрана върху недвижимите имоти на обвиняемите едновременно с привличането им под отговорност. За това са и задълженията за деклариране имуществата (чл. 12) и санкцията за неизпълнение на тия задължения (чл. 13), както и обявяването за нищожно спрямо държавата всяко прехвърляне или обременяване с вещни тежести имоти на обвиняваните лица, извършено след 1. VI. 1944 г. (чл. 14). С оглед на същата възможност за укриване са постановленията на чл. 15 - именно: имотите, принадлежащи на обвинено лице до 1.I.1941 г. и прехвърлени след тая дата върху съпруга, възходящи и низходящи роднини, братя, сестри или техни низходящи, се считат собственост на обвиняемия. Дава се обаче възможност на заинтересованите да докажат противното - да оборят казаното законно предположение. Също така собственост на обвиняемия се считат имотите, придобити след 1.I.1941 г. от негова съпруга (респ. съпруг) или малолетни низходящи - т. е. счита се, че при сделките с трети лица за придобиване такива имоти обвиненото лице си е послужило със своя съпруг или малолетни деца, внуци и пр. като с подставени лица или скрити пълномощници. И в тоя случай заинтересованите могат да доказват противното. От законната презумпция тук се изключват придобитите по наследство имоти. Ясно е, че указаните заинтересовани лица (съпруга и роднини) могат да заявят правата си, подкрепени с нужните доказателства, пред народния съд.

[Previous] [Next]
[Back to Index]