Годишникъ на Софийския университетъ
Историко-филологически факултетъ
Книга XVIII
Annuaire de l'Université de Sofia
Faculté historico-philologique
Tome XVIII
София
Печатница П. Глушковъ, Ботевъ 15
1922
Съдържание
1. Въстанически заговоръ на Василъ X. Вълковъ въ Браила прѣзъ 1843 година, отъ Д-ръ Стоянъ Романски, редовенъ професоръ 1—132
2. Произходътъ на антисемитизма, отъ Д-ръ Г. И. Кацаровъ, редовенъ професоръ 1—32
3. Развой на класичесната филология, отъ Д-ръ Д. Дечевъ, редовенъ доцентъ 1—20
4. Трако-келтски езикови yспоредици, отъ Д-ръ Д. Дечевъ, редовенъ доцентъ 1—48
5. Эпоха Священнаго союза ординарнаго профессора Э. Д. Гримма 1—108
6. Отклонения на вертикалата въ България, съ една карта, отъ Йорданъ Д. Ковачевъ, частенъ доцентъ 1—28
7. Материяли за срѣдневѣковната история на България, отъ Д-ръ Петъръ Никовъ, редовенъ доцентъ 1—22
8. История на Видинското княжество до 1323 г., отъ Д-ръ Петъръ Никовъ, редовенъ доцентъ 1—124
9. Архивата на Варненската митрополия отъ прѣди освобождението, отъ Д-ръ Петъръ Hиковъ, редовенъ доцентъ 1—20
10. Знание и вѣра въ научното познание, отъ Д-ръ Спиридонъ Казанджиевъ, редовенъ доцентъ 1—24
Table des matières
1. Un complot bulgare de Vassili Hadji Volkov à Braila en 1843, par le D-r Stojan Romansky, professeur ordinaire 1—132
2. L'origine de l'antisémitisme, par le D-r G. I. Kazarov, professeur ordinaire 1—32
3. Le développement de la philologie classique, par le D-r D. Detchev, docent 1—20
IV
4. Le Thrace et le celtique Parallèles linguistiques, par le D-r D. Detchev, docent 1—48
5. L' époque de la Sainte-Alliance, par E. D. Grimm, professeur ordinaire 1—108
6. La déviation de la verticale en Bulgarie, avec une carte, par Jordan D. Kovatchev, privat-docent 1-28
7. Matériaux sur i'histoire bulgare du moyen âge, par le D-r Pierre Nikov, docent 1—22
8. Histoire de la principauté de Vidin jusqu'à 1323, par le D-r Pierre Nikov, docent 1—124
9. Les archives de la métropole bulgare de Varna avant 1877, par le D-r Pierre Nikov, docent 1—20
10. Le savoir et la foi dans la connaissance scientifique, par le D-r Spiridon Kazandjiev, docent 1—24
История на Видинското княжество до 1323 г.
отъ Петъръ Никовъ
Годишникъ на Софийския университетъ
Историко-филологически факултетъ
Книга XVIII, 8
Histoire de la principauté de Vidin jusqu'à 1323, par le D-r Pierre Nikov
Annuaire de l'Université de Sofia
Faculté historico-philologique
Tome XVIII, 8
Съдържание.
Прѣдистория и генезисъ на видинското княжество 1—42
Първитѣ извѣстия за Видинъ 3
Видинъ като крѣпость и като центъръ на область и на епископия въ българската държава 4
Разлика въ положението на видинската область въ първото и въ второто българско царство 7
Българскитѣ сѣверозападни покрайнини Бѣлградъ и Браничево — прѣдметъ на унгарскитѣ завоевателни стремежи. Сблъсквание между Унгария и Византия за тѣхъ и първо засѣдане на унгарцитѣ въ тѣхъ. Тѣ ставатъ прѣдметъ на спорь и ябълка на раздоръ между новооснованото второ българско царство и Унгария: борби между двѣтѣ страни при Калояна, Бориса, Ив. Асѣня II, Коломана I и Михаила II Асѣнь и окончателното загубване на тѣзи земи за България при послѣдния 8
Значение и влияние на тази загуба за положението на видинската область. Послѣдната става погранична область на българската държава, по-лесно уязвима и прѣдметъ на унгарски нападения, аспирации и завладѣвания 11
Избухване на граждански войни въ България и намѣса въ тѣхъ на унгарцитѣ. Ролята на Ростислава. Видинската область попада подъ владичеството на Ростислава и подъ върховната власть на Унгария 12
Унгаро-ческа война въ 1260 г. и освобождение въ свързка съ това на видинската область отъ унгарска власть и влияние. Българо-унгарска война прѣзъ 1261 г. и въстановяване на унгарската власть въ Видинъ 15
Послѣдствия отъ загубата на Бѣлградъ и Браничево за положението на видинската область и постепенно обособяване на послѣдната 17
Първо отдѣляне на Видинско отъ българското царство при Борила 18
122
Яковъ Светославъ и неговото значение за сѫдбинитѣ на видинската область. Той влиза въ сферата на унгарското влияние и като зависимъ князъ отъ Унгария получава отъ сѫщата Видинъ 19
Като часть отъ Светославовото княжество видинската область се колебае между България и Унгария, споредъ политиката на Светослава: отдалечаване отъ Унгария и сближение съ Търново (1265 г.) въ свръзка съ гражданската унгарска война; ново възстановяване на унгарската върховна власть и надмощие прѣзъ 1266 г. 23
Отъ 1272 г. видинската область като съставна часть отъ независимото княжество на Яковъ Светослава 25
Сѫдбата и положението на Видинъ слѣдъ смъртьта на Яковъ Светослава (1276/7 г.) Извѣстието на византийския поетъ Мануилъ Филъ. Липса на прѣки извѣстия. Общо вѫтрѣшно политическо положение на България и основаване видинското княжество отъ Шишмана 27
Царувание на Константина Тихъ и вѫтрѣшни недѫзи. Революция на Ивайло и нови граждански войни и хаосъ въ България до въцаряване на Тертерия I 29
Безсилието на централната българска власть и влияние на други фактори върху сѫдбинитѣ на Видинско: татаритѣ и браничевскитѣ князе. Значението на татарския князъ Ногай въ Балканския полуостровъ и въ България и вѣроятно татарско влияние върху Видинъ 34
Сѫдбата на браничевската область слѣдъ смъртьта на Ростислава († 1262) и закрѣпване въ нея на двама братя, които турятъ край на унгарската власть въ нея и основаватъ тукъ мощно браничевско княжество. Вѣроятно влияние на браничевскитѣ князе върху съсѣдната видинска область 37
Дотогавашното развитие на видинската область довежда до обособяването ѝ въ особено видинско княжество подъ Шишмана 42
Видинското княжество до 1323 година 14—116
Основательтъ на видинското княжество, неговиятъ прозходъ и въпросътъ за врѣмето на основаването на княжеството 43
Политическото положение на видинския князъ спрѣмо търновското царство 45
Шишманъ полунезависимъ князъ, стоящъ подъ татарско покровителство 47
123
Граници на видинското княжество 51
Промѣна въ положението на браничевската и на бѣлградската область и влиянието ѝ върху Видинско. Браничевскитѣ князе. Засѣдане на сръбския екс-краль Драгутинъ въ бѣлградската область като унгарски васалъ. Борба между Драгутина и браничевскитѣ князе ; намѣса въ нея на сръбския краль Милутинъ, изгонваме на браничевскитѣ братя и присъединение на Браничево къмъ земитѣ на Драгутина 57
Окончателна загуба на Бѣлградъ и Браничево за България. Сърбия като новъ факторъ въ българския сѣверозападъ. Смъртьта на Драгутина (1316) и присъединението на Бѣлградъ и Браничево къмъ Сърбия. Нарушение чрѣзъ това на унгарскитѣ върховни права и войни между Унгария и Сърбия за владѣние на прѣдишния български сѣвѣрозападъ. Упадъкътъ, безпомощностьта и неспособностьта на търновското царство да се намѣси въ тѣзи събития. Окончателното прѣминаване на българския сѣверозападъ — Бѣлградъ и Браничево — въ сръбска власть 63
Влияние на тази промѣна върху положението на видинската область. Нападение на Шишмана въ Сърбия. Характеръ и смисълъ на това нападение, ролята на Ногая 68
Поражение и прогонване на Шишмана отъ Видинъ; миръ между него и Милутина. Необикновена отстѫпчивость на послѣдния. Обяснението ѝ отъ Даниила. Сѫщинската ѝ причина : татарската опасность и подчинение на Сърбия подъ татарската върховна власть 70
Послѣдици отъ мирния договоръ за политическото положение на видинското княжество : зависимость отъ Сърбия. 76
Хронология 78
Управлението на Шишмана ; негодното извѣстие на троношката хроника 83
Женидбитѣ на Шишмана и неговото потомство. Въпросътъ за Синадина, чичото на Ив. Александра : той не е билъ синъ на Шишмана Видински 81
Михаилъ Шишманъ князъ на Видинъ и рѫководнитѣ нишки на неговата политика 90
Неговитѣ жени и дѣца и тѣхнитѣ сѫдбини. Образи на Михаила и сѣмейството му 91
Значението на брака Михаиловъ съ Ана ; политиката на Милутина и прѣслѣдваната отъ него чрѣзъ този бракъ цѣль 99
124
Политическото положение на князъ Михаила и неговитѣ отношения къмъ Сърбия и къмъ търновското царство 103
Вѣроятно участие на Михаила въ сръбскитѣ нападения противъ Унгария въ 1313 год. 106
Погледъ върху развитието на видинското княжество отъ стълкновението на Шишмана съ Милутина 106
Урошъ II Милутинъ умира. Гражданска война въ Сърбия между претенденти за трона. Въпросътъ за поведението на Михаилъ Шишмана спрѣмо събитията въ Сърбия. Мълчанието на изворитѣ и негодното извѣстие на троношката хроника 107
Безосновното прѣдположение на нѣкои модерни историци за зависимость на видинското княжество отъ Сърбия слѣдъ смъртьта на Милутина. Фактическа a може би и формална независимость на князъ Михаила отъ Сърбия отъ края на 1321 г. Михаилъ бива избранъ (1323 г.) за български царь — неговото видинско княжество се съединява съ България 112
Приложения 117—120