БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ В МАКЕДОНИЯ, РОДОПИТЕ И ОДРИНСКО
и
НЯКОИ ФАЛШИФИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ТЯХ
(ВМРО - Съюз на македонските дружества, 1992)
След падането на България под турско робство в плодородните равнини, се настанили турски земевладелци от бедната, безводна и гореща Анадола, които подлагали на експлоатация българското население. Но планинските масиви като Родопите, голяма част от Македония и други български земи със своята оскъдна и неплодородна почва, със своя суров климат, не били привлекателни за турските господари, тъй като животът в споменатите райони бил по-тежък в сравнение с равнинните области. Поради тази причина турското население, с изключение на юруците, не било използвано за колонизиране на планините. Това позволило на българите в тези райони да запазят своя свободолюбив дух и да демонстрират известна независимост от султанската власт. Тази ситуация в една или друга степен продължила около два века, като поробителите постепенно стигнали до идеята за необходимостта от ислямизиране на българите в планинските райони, които по този начин да се превърнат в опорни точки на османското господство. Трябва да се отбележи, че в Турската империя не са били редки случаите, когато християни приемали „доброволно" исляма, главно поради икономическите облекчения и помощта на държавата, която се оказвала на помохамеданчените, но това са явления, които са наблюдавани по цялата османска територия и никога не са били масови за дадени селища и райони.
 В началото на XVI век станало първото масово помохамеданчване в Родопите и някои части на Македония, където за целта била изпратена 33-хилядна редовна войска, придружена от фанатизирани ходжи. Стотици села били изгорени, хиляди българи били изклани, защото не желаели да приемат исляма. Тези факти са потвърдени от много западни наблюдатели. Така например след края на Междусъюзническата война през 1913 г. в Родопите и Македония пребивават представители на Карнегиевата комисия, които в своя доклад съобщават: Черти от насилственото превръщане в мохамеданството има останали в названията на местности, като например Меприлот или Хибили. С тия названия се изразява това, което на бьлгарски означава "Делен" или „Сечен" т.е. мястото, където са били разделени ония, които се съгласили да приемат исляма и мястото, където били изклани онези, които упорствали. Подобни насилствени масови помохамеданчвания никога не били извършвани в равнините, защото населението там трябвало да остане християнско и съобразно това да обработва плодородните земи.
 Тези българи, които били насилствено ислямизирани, били наречени помаци /от родопското и македонско диалектно звучене на глагола мъча - мача, помъча - помача/. Не малка роля при ислямизираието изиграли и някои предатели, които били в услуга на турските войски. Някои от тях, като Пенджико от рода Чопеви в Якоруда, Рангел Загоров от с. Косово, Смолянско, и днес се споменават от народната памет като главни виновници за нещастната съдба на тамошните българи.Турските насилници не могли да изкоренят българските белези посредством исляма. Дори до ден днешен са запазени стотици родови връзки между българи от християнско и мохамеданско вероизповедание, като например между с. Осина и гр. Батак, между с. Осеново и гр. Брацигово и мн. др. От някои села, които в последствие са били ислямизирани, произхождат редица борци - християни против турското робство. Така например известният Дельо Хайдутин е роден в родопското село Жълтуша, днес изцяло мохамеданско. Но и самите българи мохамедани са вземали участие в борбата против турското робство. По-пресни са спомените от Априлското въстание, когато много българи мохамедани помагали на своите роднини християни да се спасят от зверствата на турците. Така например няколко години след въстанието брациговецът Атанас Мишев си спомня, че един мохамеданин „оть потурченото село Осеново... дошълъ въ селото ни /Брацигово/ и явно казаль на своитe братовчеди Кърналовци, да избегат с децата си в реченото село/Осаново, чисто помашко/, за да ги неисколят" турците. По този начин с риск за живота си българите мохамедани подпомогнаха борбта против Турция.След освобождението и разпокъсването на България през 1878 г. Македония и Одринско бяха върнати на Османската империя. И тогава българите мохамедани, заедно с останалите българи християни, под ръководството на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация, продължиха борбата против турците. През 1912-1913 г. мнозинството от помаците с радост посрещнаха освободителните български войски и се радваха на турския разгром. /В интерес на истината трябва да се признае, че по време на войната пострадаха и някои българомохамедански селища, но тепърва трябва да се изяснява провокационната роля, която са играли турските войски в тези събития/. Тогава много от тях, след като се освободиха от натиска на фанатизираните ходжи, приеха отново християнството, религията, която дедите им бяха изповядвали повече от 10 века. По този повод Карнегиевата комисия съобщава: "В Даръ дере /днес Златоград/ един помак. запасен офицер от турската армия, сe яви сам на властите и остави да го покръстят, възхитен от идеята, че българите ще донесат само добро". Постепенно сред тогавашното българско правителство се поражда идеята, че всички българи мохамедани трябва да бъдат покръстени. Трябва да се подчертае, че по време на тази кампания не е покръстен нито един турчин. Ето как Карнегиевата комисия описва тези събития: "Българският Свети Синод реши да ги покръсти /бьлгаромохамеданите/ масово, като за успеха на делото разчиташе на помощта на гражданските и военни власти, без да смятаме тая на въстаничаскиге чети. Изобщо не стана нужда да се прибягва до насилие: заплашванията и вероятността за тяхното изпълнение в случай на нeпокорност бяха достатъчни, за да накарат цeли сeла да възприeмаг обреда на кръщението... В повечето околии помаците се съобразяваха с външните обреди на българската църква и слушаха с покорен вид свещениците и калугерите... Това умопомрачение, явно противоречащо на обикновената българска толерантност спрямо мюсюлманите, живеещи във вътрешността на България, трябва да се причисли към най-неоправданите насилия. Когато се прави преценка на описаните събития, не може да не се констатира, че един от факторите за неуспеха на тази кампания е бруталното отношение на българските власти към българомохамеданите. А всъщност 33 години преди това, още през 1879 г. А. Цанов бе писал, че "между нас има и Мухамеданци Бьлгари и те са Помаците. Една свята наша длъжностъ е да се сгараемъ да направимъ и техъ да разбератъ, че са Бьлгари и да усвщатъ, че България е техно отечество, което те са длъжни да защитаватъ задружно съ другите си братя. Благоразумно, приятелско и справедливо обхождане къмъ техъ е самото средство чрезъ което това желаемо нещо може да ся постигне".
 
 Балканските войни не разрешиха българския национален проблем, поради което България взе участие в световните войни. Необходимо е да се подчертае, че по време на активните военни действия българомохамеданите в Македония оказваха съществена помощ на българските войски. Интересни са например показанията на мохамеданите Селим Омеров от с. Бистренци, Хасан Салемов от с. Дубляно и Хасан Халилов от с. Корешница, написани на 6.ХI.1915 г. пред 11 пехотна македонска дивизия. Ето какво казва Селим Омеров: "След заминаването на френските войски явили са се 5 души от четата на Йован Бабунски, отишли са там Бистренци /с. Бистренци в българомохамеданско/ и са ги закарали на среща заедно с добитъка и храните през Демиркапия. Повод за залавянето в бил, че те давали брашно на българските воиски... Ние избягахме тук към българската страна, защото ми бе страх да не би сьбраните селяни да са ме издали, че приготовлявах на нашите /българските/ войски шайка /диалектизьм - лодка/ за преминаване на реката... Дойдох тук, за да не се върна, докато са французите и сьрбите /в Македония/". В продължилата след 1913 г. борба на ВМРО за окончателно освобождение на поробените български земи, cе включиха и много помаци от България като Ибрахим Ботушeв от с. Осеново Хюсеин Салиев от Неврокоп /днес гр. Гоце Делчев/, Ибрахим Мангалов от Вълкосел, Сали Пехливанов, Юсеин Мохаджиев от с. Кочан, Лятиф Ибрахимов от с. Платена Али Османов от с. Слащен, Мустафа Чаушев от с. Црънча, Мехмед Кунгьов от Якоруда и мн. др. След насилствения преврат на 9.1Х.1944 г. много мохамедани, членове на ВМРО, като например Мурад Шерифов от Абланица Мустафа Таберов от Бабек и др. бяха убити, само защото се бореха за свободата на своите еднокръвни братя българи, поробени край бреговете на Вардар и Бяло море. Други, като Мехмед Туфанов от Корница, бяха осъдени на десетки години затвор пак заради членството си във ВМРО. На брутално преследване от страна на комунистите бяха подложени и членовете на Българомохамеданската дружба „Родина", които първи организи рано се противопоставиха на пантюркизма и доброволно замениха натрапените им насила турско-арабски имена с български. Едва през 60-те години българските комунисти „поправиха" престъпленията си от близкото минало, но в самия процес на приобщаване на мохамеданите към българщината бяха допуснати редица извращения. На места, като например в с. Корница, Неврокопско, се дадоха човешки жертви. Всичко това силно възпрепятствуваше започналия процес на завръщане към българските корени, тъй като в поведението си към населението властите се държаха като към небългари, с голяма доза демагогия. На базата на тези факти след 10 ноември 1989 г., при наличието на незараснали душевни рани и създаденото на някои места недоверие, сред българите мохамедани започна отново да действа туркоманската пропаганда. Нейното засилване за сетен път показва, че българомохамеданският въпрос не е разрешен, което е един верен указател за ниската национална култура в едни или други слоеве сред населението в България - пряк резултат от разло жителната дейност на комунистическата и други леви партии още преди 1944 г., а след това на натрапвания национален нихилизъм, който бе издигнат за дълго време в ранг на държавна политика. За да се изживеят час по-скоро създадените противоречия, са необходими поне няколко условия:
 
 1. Ясна държавна политика, неподдаваща се на изменение от политическата конюнктура.2. Навременно реагиране в рамките на закона срещу всяка антибългарска пропаган да, действаща сред българите мохамедани.3. Отказ от употреба на каквото и да било насилие при приобщаването на мохамеданите към българските им родови и исторически корени.4. Българите християни да се отнасят към своите сънародници мохамедани като към българи, независимо от някои временни елементи на турчеене, които се наблюдават сред някои лица в отделни райони на страната.5. Недопускане на напрежение между двете религиозни български общности.6. Създаване на условия за пълноценно участие на българомохамеданите в общобългарския национален живот.
 
 За да сe реализират на практика тези условия. необходимо е да се води в еднаква степен системна разяснителна двйност както сред българите християни, така и сред българомохамеданите. Необходимо е самото население да излага своите искания, изчистени от партийна оцветеност, за да не се допускат и в бъдеще груби и непоправими грешки, равносилни на престъпления спрямо българската нация.
 

***

Развихрилата се напоследък антибългарска пропаганда сред българите мохамедани си служи с различни лъженаучни теории, с помощта на които се стреми да внесе разкол в българската народност. Тук ще посочим само някои от тях:
 
 1. Бългаpитe мохамeдани били насeлeниe, заселeно по днeшнитe български земи ощe по времето на Александър Македонски. През този дълъг период те забравили родния си език, но запазили религията си.Тази фалшификация не отчита факта, че по времето на Александър Македонски /356 - 323 г. пр. н. е./ не е имало все още нито християнство, а още по-малко пьк ислям, който се създава едва през 7 век след новата ера, т. е. 9 века след А. Македонски. Следователно ако българите мохамедани са заселени тогава, те не са могли да бъдат мохамедани.2. Българите мохамедани били етнически турци, но под влияние на българския тeрор забравили турският език и проговорили български.И тази фалшификация не отчита реалностите. Така например в Гърция, Република Македония и Албания жиивеят много помаци, които говорят чист български език, а много от тях, например почти всички в Албания, макар и напълно забравени от комунистическа България, и днес сe чувствуват българи. Трябва да подчертаем, че става въпрос за население, което никога не е влизало в пределите на България от 1878 г. насам, следователно върху нто на е могло да бъдe упражняван български терор за да могат българите мохамедани да „забравят" турския език и проговорат български.3. Българитe мохамедани били потомци на турци, които се женили за българки и заради това майчиният им език е бьлгарски, но иначе те си оставали етнически турци.И тази лъжлива теория не може да бъде защитена. Все пак, ако я приемем за вярна, това означва, че потомците на тези смесени бракове са били наполовина турци, наполовина българи. След като те са се оженили също за българки, тъй като майчиният им език в следващите поколения е бил също български, българската кръв в тях е станала 3/4, а турската само 1/4. В следващото трето поколение съотношението е било 7/8 българска кръв и едва символичната 1/8 турска. По този начин само за 2-3 века, т.е. 8-12 поколения, практически турската кръв е престанала да тече във вените на българите мохамедани. Така че и тази теория, дори и да я приемем за вярна, по никакъв начин не доказва, че помаците не са българи /Разбира се, ние не отричаме факта, че е имало и отделни смесени бракове, което е съвсем нормално. Само подчертаваме, че това са единични случаи. Дори и днес са сравнително редки браковете между турци и българи мохамедани/.
 
 Това са само част от разпространяваните от антибългарскита пропаганда теории. Но от анализът им се вижда, че те почиват на лъжлива основа. И тук е момента да си спомним за Сервантес, който е казал, че лъжливите историци трябва да се наказват така, както фалшификаторите на пари. Най-малкото защото е неморално това население, което по време на турското робство пострада най-много в сравнение с останалите българи, да бъде мамено и днес от своите палачи.
[Начало]