Невернишката рая се присъедини към проклетниците от Австрия. Австрийците, предвождани от раята, бяха подготвени да навлязат в Скопие и да оплячкосат както града, така и околните места на този район. Като научили за това, жителите на Скопие напуснаха свои къщи колкото се може по-бързо и побягнаха от своите огнища. Когато след известно време пристигнаха кобните неверници, те запалиха и унищожиха голям брой ханове, дюкяни и джамии. Разчу се, че след двудневен престой те напуснали този град и се отдалечили. След това известен брой неверници нападнали беглербега на Румелия Зурнапа Мехмед паша, който беше назначен за охраната на тези райони, както и Кюстендилския мухафъз Узун Мехмед паша. Благодарение на всевишния бог тези смело и победоносно бяха дочакани от страна на борците на ислямската религия. При това се чу, че мнозина от тях станаха жертви на саблите, които навсякъде сипеха огън, а ония които останаха побягнаха с големи загуби...
Тъй като между невернишката рая и немюсюлманските австрийски проклетници съществуваше тесен съюз, от ден на ден се увеличаваха техните зулуми и нападения върху някои села и градове. През последните няколко години се появил и някой си проклетник, наречен Карпош, който ръководейки хайдутски разбойници се провъзгласил за крал на Куманово и по негово искане царят на Австрия му изпратил (царски) калпак. Около него бяха се насъбрали голям брой хайдутски отметници и много рая неверници. Той и неговите сподвижници се укрепили в паланката Егридере (Крива Паланка), която се намираше в негови ръце. Той се беше укрепил в един манастир, който приличаше на паланка, а след това и в Куманово, около който имаше изкопан ров и поставена ограда. Освен че се представял като крал на Куманово и се настанил в тези места, разчу се че той имал и известен брой насъбрали се привърженици и в Качанишката клисура. Тъй като защитата на тези места и изтребването на бунтовниците беше един от най-важните проблеми, издадена бе височайша царска заповед, с която сераскерът на Пелопонез, уважавания везир негово превъзходителство Ходжа Халил паша със своята свита от капухалки, както и неговите албански юнаци бяха определени за осигуряване на областите около Скопие и Кюстендил и от тях се поиска, като се опират на божията милост, да осигурят тези краища срещу всякакви злодейски действия на неприятеля...
Негова светлост високопочитаният хан на Крим Селим Гирай хан, сераскерът Махмуд паша, а така също везирите и аяните, които се намираха в царската армия, проведоха консултативно съвещание и с единодушие, което е необходимо при това положение, решиха че е необходимо да отидат и да се нахвърлят върху неверниците, които са окупирали Скопие и околните места, и с божията помощ да се положат усилия за отстраняване на нападенията и терористичните действия на неприятеля от тези провинции. След това решение гореспоменатият сераскер и всички мюсюлмански борци на сутринта тръгнаха от Софийското поле и, покорявайки се на всевишния, заминаха към споменатото място. Когато дойдоха в паланката Егридере (Крива Паланка), т.е. до мястото наречено Каменица Аваси, проклетникът на име Карпош, който беше прочут като крал на Куманово и като башбуг на невернишките хайдутски злосторници и който получи калпак от австрийския цар, заедно с няколко хиляди невернишки неприятели овладя паланката Егридере и като мислеше, че си е осигурил убежище, изградил от всички страни широк и дълбок ров.
Когато той узна, че мюсюлманските сили се намират в близост до неговото убежище, заедно с всички проклетници, които се намираха под неговото знаме промени своето решение и го удари на бягство. Най-напред отиде в Куманово и се настани в изградената паланка на този град. На следния ден и благородните мюсюлмански военни сили тръгнаха от долната страна на Егридере и пристигнаха до Кумановската твърдина. Проклетият неверник встъпи в борба, но тъй като след кратко време у неверниците не останаха сили за продължаване на борбата, благодарение на всевишния бог гореспоменатият проклетник на име Карпош заедно със своите многобройни невернишки привърженици беше пленен. След това борбената войска нападна, влезе в паланката и ликвидира всички проклетници, които се намираха във вътрешността на тази твърдина. Тогава победоносната войска тръгна за Скопие. Когато разбраха това и хайдутските проклетници, които се бяха укрепили в този град, се отдадоха на бягство и се разпръснаха. Победоносните борци влязоха в Скопие. Проклетникът Карпош, който беше заловен в Кумановската паланка, беше доведен в Скопие, където беше набит на кол при скопския мост и така неговата кобна душа беше предадена на пъкъла. След това татарските смели и победоносни бойци оставиха голото тяло на Карпош, символ на заблудата, да служи като знак за победата на тяхната сила.