Президентът на Република България Петър Стоянов присъства на честването на 97 годишнината на Илинденско - Преображенското въстание. В местността Предела държавният глава се обърна към събралото се множество. Събрали сме се от всички краища на Отечеството българи, за да сведем глава в знак на почит пред подвига и саможертвата на героите от Илинденското и Преображенското въстание, заяви Петър Стоянов.
Формално решението за обявяване на Илинденското въстание е взето на 3 януари 1903 година в един кабинет по химия на българската Солунска гимназия "Св.Св.Кирил и Методий", но всъщност корените на въстанието трябва да търсим много по-назад в онази 1878 и 79 година, когато след радостта на българския народ, че Санстефанският мирен договор обединява в една земя и една държава, дойде покрусата на цяла една нация от несправедливите клаузи на Берлинския трактат. Нито веднъж обаче македонските българи не се примириха със своята съдба, допълни президентът.

Равносметката на Илиденското въстание е известна: около 240 сражения срещу 26 хиляди души въстаници се сражават почти 350 хиляди души редовна турска армия. Повече от 200 села са опожарени, 70 хиляди души са принуди да напуснат родните си места. 30 хиляди от тях се устремяват към свободното вече Отечество. Зад тази равносметка, зад подвига на илинденци, зад дима на опожрените селища има обаче нещо, което често пъти остава незабелязано не само от историците, остава незабелязано и от нас българите, а и от Европа, каза още Петър Стоянов и припомни прословута Декларация - меморандум на ВМРО до Великите сили, в които освен че се казва, че търпението на поробените българи е изчерпано, се казва и че "Нашето дело стои над всякакви племенни и национални различия. Наши братя са всичките страдающи в тъмното царство на Султана". За да завърши с онова прословуто изречение, с което и днес може да се похвали всяко едно национално освободително движение. "Запрещават се всякакво нападение над мирното турско население, както и посегането на жени, старци и деца турци".

По същото време в местността Петрова нива в Странджа се взема решение за избухване на въстание и в Тракия. Около празника Преображение въстанието избухва. За една от легендарните чети на Михаил Герджиков се сражава и Христо Силянов, родом от Цариград, със здрави охридски корени. Нему историята отреди да напише най-хубавите мемоари за Илинденското и Преображенското въстание. Там той по-късно ще каже: "Илинден е велик подвиг на един малък народ и велик екзамен", "Пепелищата на изгорелите села не могат да затъмнят духа на Илинден", с тези думи на Христо Силянов, завърши изказването си президентът.