Фронтът на възстаннишките боеви сили.
Едноврeменно с грижите за вътрешното устройство, възстаналото население напрягаше усилията си и по направление към фронта, който заемаха местните боеви сили и който се простираше източно от града Охрид на разстояние повече от 15 километра от него, а именно по височините на Петрино планина и Буково, между Охрид и Ресен. Тук именно въоръженото българско население, подкрепено от местни турци и албанци, води четиридневни сражения с многочислена редовна сръбска войска.
Водителитe на възстанието.
Тe бяха всички из средата на самото население, живяли с неговия живот, страдали заедно с него и борили се с всички препятствия в пътя на свободата. Те бяха дали вече докатателства за своята преданност към народа, за готовността си да се жертвуват за него. За това те се радваха на неговото доверие. Един от тях е Петър Чаулев от Охрид, другия е Милан Матов - родом от гр. Струга и трети Павел Христов от град Битоля.
И тримата намерили ценно съдействие в лицето на Антон Шибаков, друг от вождовете в тоя въоръжен протест на народа против несносния режим на сръбската власт. Антон Шибаков е родом от селото Велгощи - предверие на гр. Охрид и като такъво играло е важна роля в развитието на революционната организация, на която той, Шибаков, се бил отдал. Поради влиянието и уважението, с които той, като интелигентен и вещ ръководител в селото, се е ползвал до сега между съселяните си, избран е бил от тях за вожд и в този съдбоносен момент, когато усилията са били отправени срещу новия враг.