с. 31. "Бунтовниците комити", за които се говори в тази глава, бяха четите, организирани и изпращани от Върховния македонски комитет, избран в първия конгрес на съществуващите от по-рано македонски дружества в България, състоял се в София през 1895 г. Върховният македонски комитет през 1900 г. се нарече Върховен македоно-одрински комитет след като към него се приобщиха и тракийските дружества.
с. 41. За ученическия бунт в Солунската гимназия говори в своите
спомени Иван Гарванов, учител тогава в същата гимназия. Според него между
учениците имало групи, които били недоволни "от дисциплината, от натиска
да се занимават само с училищни работи". "Бунтът, казва Гарванов, се изрази
в колективно искане от страна на учениците, събрани накуп в коридора, да
се отстранят от училището Ангелов и Наумов; те не мирясаха, докато Наумов
писмено не си поднесе оставката на учениците." (Спомени на Д. Груев, Б.
Сарафов и Ив. Гарванов от Л. Милетич, С., 1927 г., с. 112).
За същия бунт разказва в своите спомени и Гьорче Петров, учител по
това време в тази гимназия: "Истината по гимназиалните вълнения, които
станаха през зимата, къде Коледа, е следната: Настроението у учениците
беше вече революционно. В клас 1895 г., I полугодие, именно в VI клас,
на урок на учителя д-р Лука Димитров става един ученик, Нацев (от Леринско),
и му заявява натъртено: "Господин учителю, имам да Ви заявя от страна на
целия клас, че по-добре ще сторите, ако си вземете камените (преподаваше
минералогия) и си излезете, та правете, каквото щете с тях." (Спомени на
Гьорче Петров от Л. Милетич, С., 1927 г., с. 31).
с. 47. С у б а ш и я – управител на бейски владения.
с. 49. Афери се наричали разкритията, арестите и преследванията, вършени от турските власти. За Винишката афера вж.гл 18.
с. 51. Названието Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) се явява след Първата световна война, когато тя се възглави от Тодор Александров. Александър Протогеров и Петър Чаулев. Дотогава организацията се именуваше както следва: при основаването през 1893 г. – "Български македоно-одрински революционни комитети" (БМОРК), след учредителния конгрес през 1896 г. в Солун – "Тайна македоно-одринска рсволюционна организация" (ТМОРО), а след Общия Рилски конгрес (1905 г) -"Вътрешна македоно-одринска революционна организация" (ВМОРО).
с. 62. Убийството на Кязим бей е извършено на 14 ноември 1897 г. не от хора на революционната организация, а от една разбойническа банда, която задигнала от дома му около 800 лири и успяла да избяга.
с. 67. От посочените лица, за които тук ще дадем кратки биографични бележки, членове на Централния комитет на революционната организация в различно време са били:
Д а м е Г р у е в е роден през 1871 г. в с. Смилево, Битолско. Учил е в Битолската гимназия, завършил гимназията в Солун, следвал две години история в Софийското висше училище. Като студент е бил социалист. Учителствувал в родното си село Смилево, в Прилеп, в Щип, бил екзархийски училищен инспектор в Солунско. Той е от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Голям организатор, бил на заточение в Мала Азия и водач на Илинденското въстание. Убит е на 23 декември 1906 г. в с. Русиново, Малешевско, при престрелка с аскера.
П е р е Т о ш е в е роден в Прилеп през 1865 г. Следвал е в Солунската гимназия, завършил гимназията в Пловдив. Бил доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Той е един от първите хора на организацията. Учителствувал е в Прилеп и Битоля. Бил на заточение в Мала Азия. Убит е на 5 май 1912 г. в Тиквешко.
Х р и с т о М а т о в е роден в Струга в 1872 г. Учителствувал в гимназиите в Скопие и Солун. Бил заточен в Мала Азия. През 1904 г. става член на Задграничното представителство на ВМРО. След Илинденското въстание се очертава като идеолог на десницата на организацията. Умира в София на 10.II.1922 г.
Д о к т о р Х р и с т о Т а т а р ч е в е роден на 16 декември 1869 г. в гр. Ресен. Първоначално образование получил в родния си град, сетне следвал в Пловдивската гимназия, завършил медицина в Германия, работил като лекар в Солун. Бил заточен в Мала Азия. След освобождението си става член на Задграничното представителство на ВМОРО. До 1949 г. той живя в България, след това замина за Италия и там се помина.
И в а н Х а д ж и н и к о л о в е роден в Кукуш на 24 декември 1861 г. Първоначално образование получил в Кукуш. Следвал в Пловдив и Свищов, завършил висше търговско училище в Австрия. Бил учител в Костенец, Воден, Кукуш, Лерин и в Солунската гимназия, по-късно станал книжар в Солун и София. Заболял от тежка болест, тури край на живота си в София на 9 юли 1934 г.
И в а н Г а р в а н о в е роден в Стара Загора на 23.XII.1869 г. Средното си образование получил в родния си град. Завършил физика във Висшето училище в София, специализирал във Виена, бил учител в Солунската гимназия. Изпратен бил на заточение в Мала Азия. След освобождението си (1904 г.) се завръща в България и става член на Задграничното представителство. На 11 декември 1907 г. е убит в София заедно с Борис Сарафов по присъда на Серския окръжен революционен комитет.
с. 72. М и х а и л Г е р д ж и к о в е роден в Пловдив на 26 януари 1877 г. Учил е във французкия пансион в Пловдив, сетне в българските гимназии в Пловдив и Сливен. Следвал висше учебно заведение в Швейцария. Бил е учител в Битолската гимназия, войвода на агитационна чета в Кукушко. Преди въстанието в 1903 г. бил назначен за главен одрински войвода, а през въстанието го избрали за член на Върховното боево тяло, което ръководи действията в Одринско (Преображенското въстание). Почина в София през 1947 г.
с. 73. Б о р и с о в а г р а д и н а се наричаше сегашният Парк на свободата в София.
с. 75. Б о р и с С а р а ф о в е роден в с. Либяхово, Неврокопско (сега Гоцеделчевско) на 12 юли 1872 г. Завършил е Солунската гимназия, сетне Софийското военно училище. През 1895 г. влиза в Македония с чети, изпратени от Върховния комитет. Действувал в Илинденското въстание като член на Главния щаб на въстанието. По-късно води борба против левицата във ВМРО. На 11.XII.1907 г. е убит в София заедно с Иван Гарванов по присъда на Серския окръжен революционен комитет.
С л а в ч о К о в а ч е в е роден в гр. Скопие на 5 януари 1875 г. Завършил е Военното училище в София, а по-късно правни науки в Белгия. Като щипски войвода взима участие в Илинденското въстание. След Първата световна война той е един от водачите и идеолог на Македонската прогресивна федеративна организация в България. Убит е на 13 септември 1924 г. в София от оръдие на фашистката власт.
Т о м а Д а в и д о в е роден в Ловеч на 2 май 1863 г. Завършил е Военното училище в София, участвувал в Сръбско-българската война. През лятото на 1895 г. влиза в Македония с чети, изпращани от Върховния комитет. Разочарован от идейните междуособици между македоно-одринските дейци, през 1902 г заминава за Македония като войвода на ревизионна чета в Битолско. На 15 март 1903 г. пада убит в сражение с аскера.
с. 82. Л е с т в и ц а – стълба.
с. 105. Италианският крал е У м б е р т о I, син на Виктор Емануил II. Роден е в Торино през 1844 г. На престола се възкачва в 1888 г. Убит е в Монца през 1900 г.
с. 122. Б а б а' – татко; учтиво турско обръщение към възрастен човек.
с. 145. Аферата Керемедчиоглу избухва поради пленяването край Лозенград на гръцкия лекар Керемедчиоглу. Пленен бил за откуп от върховистка чета и бил освободен след като са му взели откупа. Гоце Делчев няма нищо общо с това пленяване.
с. 153. М о л л а – турски верски учител.
с. 162. М ю д ю р л у к – полицейски участък.
с. 163. Н а х и м ю д ю р – началник на сборна селска община.
с. 166. Щипската афера избухнала през декември 1900 г. при откриването в Ново село, предградие на гр. Щип, на организационния работник Санде. Обсаден в къщата, в която се укривал, Санде храбро се сражавал с аскера и повалил 16 души от него.
Кумановската афера избухнала около същото време, както Щипската, при откриването на една пушка в дома на селянина Тасе Миленков от с. Павлишенци, Кумановско.
с. 169. Т о д о р П а в л о в е роден в Скопие. След Първата световна война бил пълномощен министър в Цариград. Поминал се в София.
с. 176. Ч а у ш и н – старши стражар.
с. 178. Т о д о р А л е к с а н д р о в е роден в гр. Щип на 4.II.1881 г. Той е виден деец от десницата на македонското националреволюционно движение, член на Централния комитет на появилата се след Първата световна война Вътрешна македонска революционна организация, взел участие на страната на реакцията във военнофашисткия преврат на 9 юни 1923 г. и в потушаването на Септемврийското антифашистко въстание от същата година. Под натиска на олевяващите маси в редовете на организацията Александров подписа Майския манифест на ВМРО от 1924 г., с който се дава демократично-прогресивна насока на организацията, но се отказа от подписа си по искане на правителството на Демократическия сговор. Въпреки това бе убит на 31.VIII.1924 г. заради проявената колебливост.
с. 180. М у т а ф ч и я – занаятчия, който изработва предмети от козина (чулове, въжета и пр.).
с. 183. Н и к о л а Р и з о в не е бил член на ЦК на ВМРО, както твърди авторът.
с. 187. М е а р и ф – инспектор по просветата.
К а й м а к а м и н – управител на околия (кааза).
с. 191. Н и к о л а К а р а н д ж у л о в през март 1904 г. избягал от затвора по изкопан от него и другарите му канал и станал войвода на Прилепския район. На 10 август с. г. бил обсаден в Селечка планина от хиляден аскер. В завързалото се сражение го ранили в гърдите и по негова молба бил застрелян в челото от другарите си, за да не попадне жив в ръцете на неприятеля.
с. 205. А л е к с а н д ъ р К и п р о в е роден в Свиленград през 1878 г., завършил гимназия в родния си град. Автор е на разкази и пиески с патриотично съдържание. През периода на Първата световна война бил народен представител и в това си качество ходил в Швейцария за защита на българската кауза. Там издал книга, озаглавена "Истината върху България" на три езика - френски, немски и японски. Починал в Свиленград през 1932 год.
с. 216. Г о ц е Д е л ч е в, роден в Кукуш на 23 януари 1872 г., е безспорен вожд на македоно-одринското националосвободително движение. Завършил е гимназия в Солун. Бил юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради социалистическите си възгледи. Бил е учител в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Заедно с Даме Груев полага основите на ВМРО, като очертава демократично-прогресивните й идеи. Неговите подвизи и апостолската му дейност населението е възпяло в много народни песни. Убит е на 4 май 1903 г. в схватка с аскера в с. Баница, Серско.
с. 217. Я н е С а н д а н с к и е роден в с. Влахи, Мелнишко, на 18 май 1872 г. След убийството на Гоце Делчев Яне Сандански става ръководител на Серския революционен окръг и водач на левицата в организацията. През време на младотурския режим (1908 – 1912 г.) възглавява основаната в Солун Народна федеративна партия (Българска секция). Убит е от агенти на Фердинанд Кобургготски в Пирин планина на 21 април 1915 г.
с. 232. К о с т а Н у н к о в е роден в Чирпан на 8 юли 1877 г. Действувал е в Македония и Одринско, убит е в сражение с аскера на 20.II.1905 г. в Кумановско.
с. 248. Г а р с о н – прислужник в ресторант, келнер.
с. 254. Л а в а б о – умивалник.
с. 267. Ц е н т р а л и с т и се наричаха привържениците на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а върховисти – тези на Върховния македоно-одрински комитет. Борбите между тях са предадени в поместените в този труд извлечения от книгата на Хр. Силянов "Освободителните борби на Македония", т. I, С., 1933 г.
с. 297. Е к а т е р и н а И з м и р л и е в а, братовчедка на поета Христо Смирненски и жена на видния войвода санданист Тодор Паница, е родена в Кукуш на 2.XI.1882 год. Завършила е Солунската девическа гимназия и е била учителка. Във връзка със Солунските атентати е била задържана в затвора. Почина в София на 28.VIII.1967 г.
В н у к – племенник.
с. 298. М и т р о п о л и т На т а н а и л е роден в с. Кучевище, Скопско, на 26 октомври 1820 г. През 1872 г. бил избран за митрополит в Охрид. През 1879 г. участвува в организирането на Кресненското въстание. От 1883 г до смъртта си (18.IX.1906 г.) е митрополит в Пловдив.
с. 299. Христо Силянов оспорва изказването на Гьорче Петров по срещата в Солун на Гоце Делчев с Иван Гарванов и Даме Груев. Силянов смята, че Гоце и Даме са се разбрали по въпроса за въстанието в смисъл въстание да се вдигне в подготвените райони, а в другите да се действува с четнически и терористически акции. (Вж. Силянов, Хр., Освободителните борби на Македония, т, I, С., 1933, с. 231).
с. 300. Г ь о р ч е П е т р о в е роден в с. Варош, Прилепско към 1866 г. Учил е в Прилеп, Битоля, Солун и Пловдив. Учителствувал в Скопие, Битоля и Солун. Бил задграничен представител на ВМРО и неин идеолог. След Първата световна война (1919 г.) организира заедно с Димо Хаджидимов и други прогресивни македоно-одрински дейци Временно представителство на МОРО, което след кратко съществуване се саморазтури. Убит е в София на 30 юни 1921 от македонските върховистки агенти на цар Борис.
с. 316. П р о т о г е р – селски глашатай.
с. 339. С и м е о н Р а д е в е роден в гр. Ресен на 19.I.1879 г. Учил е в основните училища в Ресен, Охрид и Битоля. Завършил Галата-сарайския френски лицей в Цариград. Виден български публицист, историограф и дипломат. Автор е на книгите "Строители на съвременна България" (1911 г.), "Македония и Българското възраждане през ХIX век", ч. I и II (1927 г.), ч. III (1928 г.), "Погледи върху литературата и изкуството" (1965 г.) и "Ранни спомени" (1967 г.). Починал в София на 15 февр. 1967 г.
Д и м и т ъ р Л я п о в - Г у р и н е роден в с. Бобоща, Костурско към 1870 г. Завършил е Солунската гимназия, бил на служба в Екзархията в Цариград. Почина в София на 17.II.1941 г.
с. 386. Б и н б а ш и я – майор.
с. 397. Т е ф и к о в – Хюсеин Тефиков от родопските села. Завършил е Военното училище в София, откъдето се познавал с Гоце Делчев. Преселил се в Турция и там станал жандармерийски офицер. Той е командувал потерята от войници, която на 4 май 1903 г. уби в с. Баница, Серско, Гоце Делчев, Димитър Гущанов и трима четници.
След с. 407 в първото издание следва текст от цитати на разни автори за значението и тълкуването на сънищата. Не ги поместваме, понеже нямат връзка с разказваните в книгата спомени.
с. 451. Решение за вдигане на въстание в Македония и Одринско било взето на конгреса на ВМОРО, състоял се в Солун на 2 – 4 януари 1903 г. Решението гласило въстание да има напролет същата година и то да бъде "повсеместно-стратегическо" Понеже имало спор дали решението не е прибързано, в срещата, станала в Солун в краябна април с. г. между Гоце Делчев и Даме Груев, двамата най-отговорни водачи на организацията, които не са присъствували на конгреса, са постигнали разбирателство в смисъл въстание да се вдигне в Битолския революционен окръг, като сравнително най-добре подготвен, а в другите райони да се действува с четнически и терористически акции. Въпросът за датата на започване на въстаническите действия трябвало да бъде решен от окръжните конгреси.
с. 462. Става дума за италианския генерал Диджорджис, шеф на европейските цивилни агенти по приложението на Мюрцщегските реформи, които били издадени след Илинденско-преображенското въстание и предвиждали някои права за Македония. Но времето, за което пише авторът (когато бил в затвора), Диджорджис и помощниците му били в Цариград за изработване на инструкции по приложението на реформите.
с. 464. М ю т е с а р и ф – управител на окръг (санджак).
В а л и я – управител на област (вилает).
с. 487. Следват статии, в които се дава оценка на солунските атентати и които не поместваме тук за да не утежняваме ненужно съдържанието на книгата. Тези статии са следните: "П р и м е р ъ т н а г е м и д ж и и т е" (в. "Македония", No 2253 от 28.IV.1934 г.), "В п а м е т н а г е м и д ж и и т е" (в. "Революционен лист", год. II, бр. 11, 1933 г.) и "С о л у н с к и т е a т е н т а т и", извлечение от книгата на Хр. Силянов "Освободителните борби на Македония", т. I, С., 1933 г., с. 243 – 262.