Прѣдговоръ

Préface

I.

Въ този албумъ читательтъ ще види в образи областьта на югозападната половина на Балканския полуостровъ, която се нарича Македония и въ която мнозинството на населението, достигаще до 2,500,000, е българско, заемайки едно пространство отъ приблизително 65 хиляди квадратни километра, както се вижда и отъ приложената въ края на албума  е т н о г р а ф и ч н а  к а р т а  на Македония.

Македонцитѣ сѫ най културноспособното българско племе. Тѣ сѫ надъхани съ силно народно съзнание, поради което се чувствуватъ нераздѣлна часть отъ българския народъ; борили сѫ се и много страдали заради българската си народна идея и сѫ дали безброй жертви и доказателства отъ безпримѣренъ героизъмъ и идеализъмъ въ стремежа си за народно обединение. Съ международни политически актове: султанския ферманъ отъ 1870 год., съ който се учрѣдява българската Екзархия, рѣшението на Цариградската конференция 1876 г. и Санстефанския миренъ договоръ отъ 1878 год. — биде признатъ  б ъ л г а р с к и я т ъ  х а р а к т е р ъ  на славянското население на Македония, ала въпрѣки това и за зла честь на Берлинския конгресъ Македония биде откѫсната отъ общото ѝ отечество България. Отъ тая фатална дата започва сѫщинската  м а к е д о н с к а  к ъ р в а в а  т р а г е д и я,  която още не е завършена. Нито 30-годишната революционна борба на македонцитѣ, нито три войни поредъ, водени отъ България, не стигнаха да се изкупи избавлението на поробена Македония, да се разбиятъ кознитѣ на алчнитѣ ѝ съсѣди отъ сѣверъ и отъ югъ, които сѫ се  з а к л е л и  д а  я  з а в л а д ѣ я т ъ  к а т о  я  п о д ѣ л я т ъ  п о м е ж д у  с и.  Завоевателнитѣ си стремежи сърбитѣ и гърцитѣ за лице прикриватъ отричайки на македонцитѣ българската имъ народность. Не е имало въ новата история на Европа такава безогледна фалсификация на истината отъ тоя родъ! Какъ е било възможно да става такова нѣщо въ края на XIX. и въ началото на XX. вѣкъ, затова историцитѣ тепърва ще има да разправятъ за чудо и приказъ на бѫдещитѣ поколѣния.

За жалость, поради това изопачаване на дѣйствителностьта, което намѣри и още намира кредитъ по свѣта дори и срѣдъ най-просвѣтенитѣ народи, Македония продължава да изнемогва подъ тежестьта на опустошителни военни дѣйствия, подъ терора на тежкото чуждо иго.

При все това истината и правдата единъ день трѣбва да възтържествуватъ.

Кое е истината?

Каза се вече, че  М а к е д о н и я  е  б ъ л г а р с к а  с т р а н а,  а  т а к а в а  е  б и л а  в и н а г и  о т ъ  н а й – с т а р о  в р ѣ м е  д о  н а ш и  д н и.

II.

Историческото изслѣдване доказа надъ всѣко съмнѣние, че славянскитѣ племена, които до VII. столѣтие окончателно се настаниха въ Македония, сѫ били близко сродни съ славянскитѣ племена, които едноврѣменно засѣднаха въ източната половина на Балканския полуостровъ.  О т ъ  т ѣ з и  д в ѣ  п л е м е н н и  г р у п и  с е т н ѣ  с е  о б р а з у в а  б ъ л г а р с к а т а  н а р о д н о с т ь.  Заселението на сръбскитѣ племена, завършено тъй сѫщо въ VII. столѣтие, нито тогава, нито кога да е по-сетнѣ, на къмъ югъ  н е  е  п р ѣ к р а ч и л о  г о л ѣ м и я  м а с и в ъ  н а  Ш а р ъ – п л а н и н а.

Забѣлѣжително е, че и день днешенъ Шаръ прѣдставлява раздѣлна стѣна между българи и сърби, проточила се отъ албанскитѣ планини къмъ изтокъ до Моравско- Вардарската долина.  С л а в я н и т ѣ  в ъ  М а к е д о н и я  о т ъ  Ш а р ъ – п л а н и н а  н а  ю г ъ  с е   н а р и ч а т ъ  и  н а п ъ л н о  с е  ч у в с т в у в а т ъ  б ъ л г а р и.

I.

Dans cet album le lecteur verra représentée par des images, la région du sud-ouest de la péninsule Balkanique, dénommée la Macédoine. Elle occupe une étendue d’environ 65000 kilomètres carrés dont la majorité de la population qui remonte à 2,500,000 âmes est bulgare, comme le fait voir la  c a r t e  e t h n o g r a p h i q u e  de la Macédoine annexée à la fin de l’album.

Les Bulgares-Macédoniens représentent l’élément le plus capable de développement. Animés d’un ardent sentiment national, ils se considèrent comme faisant partie intégrante du peuple bulgare; ils ont fait d’innombrables sacrifices et donné des preuves d’un héroïsme et d’un idéalisme sans pareil dans leurs tentatives pour obtenir la réalisation de l’unité nationale. Par une série d’actes internationaux: le firman impérial de 1870, en vertu duquel fut institué l’Exarchat bulgare, la décision de la Conférence de Constantinople en 1876 et le traité de San-Stéfano de 1878, le  c a r a c t è r e  b u l g a r e  delà population slave de Macédoine avait été reconnu; malheureusement, malgré cela, au Congrès de Berlin la Macédoine fut arrachée à la patrie commune — la Bulgarie. A partir de cette date fatale commence la  s a n g l a n t e  t r a g é d i e   m a c é d o n i e n n e  qui aujourd’hui encore n’est pas terminée. Ni les 30 ans de luttes révolutionnaires menées par les Macédoniens, ni les trois guerres successives engagées par la Bulgarie n’ont été suffisantes pour racheter la liberté de la Macédoine asservie, pour détruire les calomnies de ses avides voisins du nord et du sud  q u i  o n t j u r é  d e  l a  c o n q u é r i r  e t  d e  s e  l a  p a r t a g e r  e n t r e  e u x.  Les Serbes et les Grecs masquent leurs désirs de conquête en se refusant à reconnaître la nationalité bulgare des Macédoniens. Il n’existe pas dans toute l’histoire contemporaine de l’Europe une altération plus grossière de la vérité! Comment une telle chose a·t..

pu se produire à la fin du XIX-е et au c..

mencement du XX-e siècle, les histor..

auront à se prononcer là·dessus au g..

étonnement des générations futures.

Par malheur c’est à cause de ..

aberration qui a trouvé et trouve encore..

dit même auprès des nations les plus c..

sées que la Macédoine continue à g..

sous le poid des opérations militaires ..

vastatrices, sous la terreur du lourd ..

étranger.

Et cependant la vérité et la ju..

triompheront un jour.

Quelle est cette vérité?

I l  a  é t é  d é j à  d i t  q u e  l a  M a c e d o i n e  e s t  u n e  t e r r e  b u l g a r e ..

q u’e l l e  l’a  t o u j o u r s  é t é  d e p u i s ..

t e m p s  l e s  p l u s  r e c u l é s  j u s q u’à  ..

j o u r s.

II.

Les études historiques ont démo..

d’une façon indubitable, que les tribus sla..

qui jusqu’à la fin du VII-е siècle s’éta..

définitivement établies en Macédo..

étaient apparentées aux autres tribus sl..

qui à la même époque s’étaient fi..

dans la partie est de la péninsule

Balcanique.  D e  c e s  d e u x  g r o u p e s,  u..

p a r  d e s  l i e n s  d e  r a c e,  s e  f o ..

p l u s  t a r d  l a  n a t i o n a l i t é  b u l g ..

L’installation définitive des tribus se..

qui prit fin également au VII-е siècle ..

dépassé ni alors, ni à aucune époque ..

rieure le grand massif de Char Planina.

Il est à remarquer qu’aujourd’hui ..

core le Char représente une ligne de ..

marcation entre les Bulgares et les Ser..

cette ligne s’étend depuis les montâg..

de l’Albanie à l’est jusqu’à la vallée ..

Morava et du Vardar. Les Slaves de

Macedoine immédiatement  a u  s u d  d u  C..

s e  d i s e n t  e t  s e  s e n t e n t  e n t i è r e m..

B u l g a r e s.

Цѣлата история на Македония обяснява, че това  б ъ л г а р с к о  народно съзнание на македонскитѣ славяни се дължи на споменатото първоначално сродство на племената, които слѣдъ първитѣ три вѣка задруженъ политически и културенъ животъ на Балканския полуостровъ се слѣха и обособиха въ една народность подъ общо народно име  б ъ л г а р и.

Прѣди всичко трѣбва да се изтъкне епохалниятъ фактъ,   п р ѣ в о д ъ т ъ  н а  С в е т о т о  П и с а н и е  в ъ IХ. вѣкъ отъ двамата братя-апостоли Кирилъ и Методий на едно  б ъ л г а р с к о – м а к е д о н с к о  нарѣчие, което сега служи като основа за историческо изучване на всичкитѣ славянски езици и което въ науката се нарича  с т а р о – б ъ л г а р с к и  езикъ. На сѫщитѣ Свети Братя се отдава и изнамѣрването на  д в ѣ т ѣ  с л а в я н с к и  а з б у к и  — глаголическата и кирилската. Съ това Македония още въ IX. вѣкъ бѣ станала  л ю л к а  н а  с т а р о б ъ л г а р с к а т а  п и с м е н о с т ь.

Дѣлото на Свети Кирила и Методия въ Македония продължиха тѣхнитѣ ученици, между които най-много заслуги си е спечелилъ съ плодовита духовно-просвѣтна дѣйность  С в.  К л и м е н т ъ,  Охридски арихепископъ. Той и сега се слави и почита като основатель на българското народно образование въ цѣла Македония и България. Особено сѫ живи споменитѣ за него, подържани по прѣдание у самото българско население въ Охридъ, гдѣто Св. Климентъ най-много е дѣйствувалъ и гдѣто е и починалъ на 916 год. Отпразднуването на 1000-годишнината отъ смъртьта на Св. Климента, което стана. прѣзъ Августъ 1916 год., бѣ въ цѣла Македония истинско народно тържество, а главно въ Охридъ, гдѣто сѫществува отъ старобългарско врѣме и черква на името на Св. Климента, въ която се пазятъ и неговитѣ мощи. Изобщо въ Охридъ, който въ X. в. прѣзъ царуването на българския царь Самуилъ бѣше и царска столица, старобългарскитѣ прѣдания сѫ извънредно живо спазени.

И въ най-ново врѣме  о т ъ  М а к е д о н и я  д о й д е  п ъ р в и я  п о т и к ъ  з а  н а р о д н о т о  в ъ з р а ж д а н е  н а  б ъ л г а р щ и н а т а.  Първиятъ български историописецъ Паисий, който прѣзъ втората половина на XVIII. в. възпламени народното съзнание, бѣше родомъ македонецъ. Първата българска печатница въ XIX. в. се отвори пакъ въ Македония, именно въ Солунъ. Македонскитѣ българи взеха живо участие въ българския Черковенъ въпросъ, който въ 1870 г. се завърши съ учрѣдяването на самостоятелна черковна управа, Екзархията. При най-неблагоприятни условия цѣлото българско население на Македония показа изобщо удивителна народна издържливость, което не по-малко се прояви и въ послѣднята му тридесетгодишна освободителна борба.

Н а в р е д ъ  б ъ л г а р с к о т о  у ч и л и щ н о  д ѣ л о  в ъ  М а к е д о н и я  бѣше до сръбската окупация почти тъй високо развито, както и въ самото царство България; почти всички български села въ Македония имаха свои народни училища, главно издържани отъ самитѣ селски общини. Когато въ 1912 г. Сърбия окупира Македония, дори и въ сръбския печатъ се изтъкна, че сърбитѣ въ народно-просвѣтно отношение би трѣбвало да взематъ примѣръ отъ македонцитѣ, защото въ Сърбия едвамъ на 4—5 села се падаше по едно народно училище. И градскитѣ училища въ Сърбия стоятъ по-назадъ отъ съотвѣтнитѣ български училища въ Македония.

Голѣмото македонско въстание, наречено Битолско или Илинденско, въ 1903 год., което бѣше подготвено отъ Вѫтрѣшната революционна организация, погълна много човѣшки жертви и стана причина да бѫдатъ съвършено опожарени стотини български села главно въ Битолско, Охридско и Костурско. При все това революционната борба на македонцитѣ съ голѣма самопожертвователность продължи и прѣзъ слѣднитѣ години. Младотурцитѣ, виждайки че една автономия за Македония ще се наложи на Турция, провъзгласиха на 1908 год. конституционно управление за цѣла Турция. Македонскитѣ революционни чети тогава врѣменно прѣустановиха борбата и открито влѣзоха въ градоветѣ и дори се братимѣха съ турцитѣ. Ала когато

Toute l’histoire de la Macédoine nous fait voir que cette conscience nationale bulgare chez les Slaves de Macédoine est due à la parenté d’origine entre les tribus citées plus·haut. Durant les premiers trois siècles de vie commune, politique et culturelle, dans la péninsule Balkanique la fusion se fit et ces tribus se constituèrent en un seul peuple distinct, sous le nom  d e  B u l g a r e s.

Il faut avant tout mentionner un évé nement qui fait époque —  l a  t r a d u c t i o n  de  l’E c r i t u r e  S a i n t e  au IX-e siècle, traduction faite par les deux apôtres, les frères Cyrille et Méthode, en un  d i a l e c t e  b u l g a r o – m a c é d o n i e n  qui maintenant sert de base à l’étude historique de toutes les langues slaves et auquel la science a donné le nom de  v i e u x – b u l g a r e.  On attribue à ces mêmes apôtres  l’i n v e n t i o n  d e s  d e u x  a l p h a b e t s  s l a v e s  — le glagolique et le cyrillique. Par là, la Macédoine devint au IX-e siècle  l e  b e r c e a u  d e  l a  l i t t é r a t u r e  v i e i l l e – b u l g a r e.

L’œuvre des Saints Cyrille et Méthode fut reprise et continuée par leurs disciples, parmi lesquels  S – t  C l é m e n t,  archevêque d’Ochrida, a acquis le plus de mérites par son œuvre religieuse et civilisatrice. De nos jours encore sa mémoire est vénérée dans toute la Macédoine et en Bulgarie et c’est lui qui est considéré comme fondateur de l’instruction nationale bulgare. Sa mémoire est surtout en honneur à Ochrid où il a déployé le plus d’activité et où il est mort en 916. Le millénaire de sa mort qui a été célébré en août 1916 a été pour toute la Macédoine une solennité nationale, notamment à Ochrid où existe, datant de l’ancienne époque bulgare, la cathédrale de S-t Clément qui garde ses reliques. En général à Ochrid qui, au X-e siècle, sous le règne du tsar bulgare Samuel, a  é t é  l a  c a p i t a l e  d u  r o y a u m e,  les anciennes traditions bulgares sont maintenues avec une fidélité remarquable.

C’est également  d е  l a  M a c é d o i n e,  qu’en des temps plus récents,  e s t  v e n u e  l a  p r e m i è r e  i m p u l s i o n  p o u r  l a  r e n a i s s a n c e  d u  b u l g a r i s m e.

Le premier historien bulgare du XVIII-e siècle, Païssii, qui jeta l’étincelle de la renaissance nationale bulgare ..

cédonien. Les premiers livres ..

bulgare moderne ont été éc..

but du dix-neuvième siècle, ..

Kirtchovsky, de Kitchévo, et Cy..

novitch de Téartzi, district de T..

ment en Macédoine. La première..

bulgare au cours du XIX-е siècle..

également en Macédoine à Sa..

Bulgares de Macédoine prire..

active dans la lutte contre le ..

lutte qui en 1870 se termina ..

stitution d’une juridiction ecclé..

dépendante — l’Exarchat. En ..

cée dans les conditions les p..

râbles, la population bulgare ..

doine a fait preuve d’une vig..

nale qui s’est manifestée non ..

ment pendant les trente derni..

de lutte pour la libération pol..

L’œ u v r e  d e s  é c o l e s  en..

jusqu’à l’occupation serbe était p..

développée que dans le royau..

garie; presque tous lés villag..

en Macédoine avaient leurs é..

res entretenues principalement ..

munes rurales elles-mêmes. Qu..

bes, en 1912, occupèrent la M..

fut relevé, jusque dans la p..

que ies Serbes devraient pren..

au point de vue de l’instructio..

des Macédoniens, car en Serbi..

lages revient à peine une seul..

même les écoles des villes se..

férieures aux écoles bulgares..

dantes en Macédoine.

La grande insurrection de ..

lée l’insurrection de Monastir ..

Elie, préparée et menée par l’O..

Intérieure révolutionnaire macéc..

de nombreuses victimes et pr..

cendie de centaines de villag..

principalement dans les région..

stir, Ochrid et Kostour. Malg..

Macédoniens continuèrent la lu..

les années suivantes avec un ..

vouement. Les Jeunes-Turcs, ..

l’autonomie de la Macédoine al..

posée à la Turquie, proclamère..

le régime constitutionnel dan..

Turquie. A ce moment les ba..

tionnaires macédoniennes suspe..

..oва революционната борба про-

..рцитѣ пакъ се поднови, понеже

..итѣ отъ тѣхъ права останаха само

..е, послѣдваха кървави борби, а

..рска страна и масови кланета

въ Шипъ, Кочани и въ Гюришкия манастиръ (1911—1912 г.). Тия събития повлѣкоха България да обяви освободителната война прѣзъ октомври 1912 год. Въ тази война взеха участие повече отъ 15 хиляди македонски българи, които формираха отдѣлна доброволческа „Македонска опълченска” дивизия. Освѣнъ това, въ вѫтрѣшностьта на Македония хиляди македонски българи, членове на

.. макед. револ. организация, се

.. рамо до рамо съ тогавашнитѣ

..ци на България, Сърбия и Гърция,

.. вѣрвайки, че се борятъ за своето българско дѣло. Ала когато въ последствие сърбитѣ скѫсаха договора отъ 1912 год., съ който бѣха признали Македония за българска, и явно казаха, че иматъ намѣрение заедно съ гърцитѣ да я задържатъ за себе си, България се оказа въ положение на самоотбрана и бѣ

..на на 1913 год. да води война съ бившитѣ си съюзници. Тѣ бѣха под-

.. войната още когато българската армия стоеше на Чаталджа: тогава, именно прѣзъ м. май 1913 год. бѣ сключенъ

.. Сърбия и Гърция извѣстниятъ тѣхенъ съюзъ противъ съюзницата имъ България. И въ тая война македонското опълчение геройски се бори до край. Фаталниятъ изходъ на войната лиши България отъ плодоветѣ на побѣдата, а Македония хвърли въ ново робство подъ сърби и гърци, по-тежко отъ турското.

Сърбитѣ и гърцитѣ веднага заработватъ съ всички възможни срѣдства да

..тъ македонската си плячка, да

..и в а т ъ  македонцитѣ. Всички по-об-

..и бидоха хвърлени въ затворъ, а

..во и убити. Българскитѣ училища бѣха затворени, българскитѣ книги въ училищнитѣ библиотеки унищожени, българскитѣ владици, свещеници и учители изгонени. Подъ най-тежко наказание бѣ запрѣтено на македонцитѣ да се наричатъ българи, а въ цѣла Македония се прокламира продължително военно положение.

Новото плачевно положение на Македония силно възбуждаше духоветѣ и въ Македония и въ България. Особено трѣбва да се изтъкне, че въ България има и една силна македонска емиграция, която заедно съ населението вѫтрѣ въ Македония непрѣкѫснато е взимала участие въ освободителната революционна борба на македонцитѣ до 1912 год. Нека споменемъ, че докато вѫтрѣ въ Македония се образува къмъ 1894 год. Вѫтр. Революц. Организация, почти сѫщеврѣменно и македонската емиграция въ България се организира съ сѫщата цѣль, като основа така наречения Върховенъ Македонски Комитетъ. За първи основатели на Вѫтрѣшната Организация се считатъ революлионеритѣ Дамянъ Груевъ, родомъ отъ Смилево (Битолско) и Гоце Дѣлчевъ, родомъ отъ Кукушъ, а въ срѣдата на емиграцията се изтъкна като първъ водитель Трайко Китанчевъ, родомъ отъ Рѣсенъ (Битолско). Катастрофата, която постигна Македония въ 1913 г., особено засили численостьта на емиграцията въ България. Борбата въ самата Македония между туй не утихна: въпрѣки сръбския и гръцки тероръ революционни български чети дѣйствуваха и прѣзъ 1913—1915 год.

При това положение явно бѣше, че ако България би се рѣшила да води още една война, че тя би се водила само за освобождението на Македония, както и войнитѣ прѣзъ 1912 и 1913 год. главно се обявиха заради Македония. Така се и сбѫдна. Много кръвь се пролѣ, българскиятъ народъ всичко даде за постигането на единъ висшъ свой идеалъ — народното обединение. Краятъ обаче още е неизвѣстенъ, и тѫжна Македония съ скръстени рѫцѣ чака съ трепетъ на душата, какво ще ѝ присѫди човѣшката правда.

III.

Ето за тази българска Македония настоящиятъ албумъ дава на читателя едно понятие, за да може да си въобрази, какъ изглежда страната, — градоветѣ и селата, въ които живѣятъ македонскитѣ българи, които тъй самоотвержено сѫ

visoirement la lutte, entrèrent librement dans les villes et même fraternisèrent avec les Turcs. Mais quand le mouvement révolutionnaire contre les Turcs reprit, parce que les droits promis par ces derniers étaient restés lettre morte, des luttes sanglantes s’engagèrent de nouveau et les Turcs commirent des massacres à Chtip, Kotchané et dans le monastère de Gurichté (1911—1912). Ces événements forcèrent la Bulgarie à déclarer la guerre d’affranchissement en septembre 1912.

Dans cette guerre prirent part plus de 15,000 Bulgares de Macédoine qui formèrent une division spéciale de volontaires „La légion macédonienne”. En outre, à l’intérieur de la Macédoine des milliers de Bulgares macédoniens, membres de l’Organisation révolutionnaire, luttaient, côte à côte, avec ies alliés de la Bulgarie, les Serbes et les Grecs, croyant fermement lutter ainsi pour leur propre cause — la cause bulgare. Mais lorsque par la suite les Serbes déchirèrent le traité de 1912 par lequel ils avaient reconnu la Macédoine comme terre bulgare et qu’ils déclarèrent ouvertement leurs intentions de la garder pour eux et pour les Grecs, la Bulgarie se trouva en position de légitime défense et fut contrainte, en 1913, à engager la guerre contre ses anciennes alliées. Celles·ci avaient préparé la guerre au moment où les armées bulgares étaient encore à Tchataidja; en mai 1913 avait été conclu entre la Serbie et la Grèce le traité bien connu, contre leur alliée, la Bulgarie. Pendant cette guerre aussi la légion macédonienne combattit héroïquement jusqu’au bout. L’issue fatale de la guerre frustra la Bulgarie des fruits de la victoire et jeta la Macédoine sous le joug de la Serbie et de la Grèce, joug plus lourd et plus cruel que celui des Turcs.

Les Serbes et les Grecs travaillèrent immédiatement par tous les moyens à s’assurer leur proie — à  d é n a t i o n a l i s e r  les Macédoniens. Toutes les personnes plus en vue ou plus instruites furent jetées en prison, beaucoup d’entre eiies exécutées. Les écoles bulgares furent fermées, les livres bulgares des bibliothèques scolaires détruits, les évêques bulgares, les prêtres et les instituteurs chassés. Il fut défendu aux Macédoniens, sous peine des plus sévères représailles, de se dire Bulgares, et dans toute la Macédoine fut proclamé i’état de siège permanent.

Cette situation navrante agitait les esprits en Macédoine et en Bulgarie. Il faut remarquer qu’en Bulgarie existe aussi une forte émigration macédonienne qui avait pris part, de concert avec la population de la Macédoine, à toutes les insurrections jusqu’en 1912. Rappelons que tandisqu’en Macédoinese formait, vers 1894, l’Organisation Révolutionnaire intérieure presque simultanément l’émigration macédonienne en Bulgarie s’organisait dans le même but, en fondant ie Haut Comité Macédonien. Les premiers fondateurs de l’Organisation Intérieure furent Damian Groueff de Smilévo (région de Monastir) et Gotzé Deltcheff de Koukouche. A la tête des émigrés en Bulgarie se signala comme chef principal Traïko Kitantcheff, de Ressen. La catastrophe qui atteint la Macédoine en 1913 augmenta le nombre des émigrés en Bulgarie. Entre temps la lutte dans la Macédoine même ne s’apaisait pas, en dépit de la terreur grecque et serbe les bandes révolutionnaires bulgares agirent en 1913—1915.

Dans ces conditions il était évident que si la Bulgarie se déciderait à entreprendre encore une guerre  e l l e  l e  f e r a i t  u n i q u e  m e n t  d a n s  l e  b u t  d e  d é l i v r e r  l a  M a c é d o i n e,  de même que les guerres de 1912 et 1913 avaient été déclarées principalement pour la Macédoine. C’est ce qui eut lieu. Beaucoup de sang se versa, le peuple bulgare sacrifia tout pour réaliser son idéal suprême — l’unité nationale. Cependant la solution de la question macédonienne reste encore incertaine, et la Macédoine douloureuse, les mains croisées, attend avec angoisse le verdict que prononcera la justice humaine.

III.

C’est de cette Macédoine bulgare que le présent album cherche à donner quelques notions à ses lecteurs, afin qu’ils puissent se représenter le pays — les villes et les villages où vivent les Bulgares de Macédoine qui avec tant d’abnégation ont

се застъпвали и още се застѫпятъ за културнитѣ и политически интереси на своя народъ, на своята родина. Тукъ се виждатъ стари и по-нови македонски дѣйци, които сѫ работили като общественици, като архиереи, свещеници, учители и революционери. Фотографията и особено несъвършената репродукция слабо прѣдаватъ истинския изразъ на лицата, но при все това наблюдателното око все ще долови и характерни черти, които отразяватъ вѫтрѣшния свещенъ пламъкъ, що е сгрѣвалъ и въодушевявалъ дѣйцитѣ, та тъй охотно сѫ слагали въ жертва и самия си животъ. По тѣзи образи ще може негли да се сѫди и за културностьта на македонцитѣ. Народнитѣ носии даватъ понятие за народното изкуство, проявено въ везоветѣ на женскитѣ носии, които откъмъ тая страна сѫ първи въ цѣлото славянство по богатството на мотивитѣ въ орнамента и по хармонията на боитѣ. Не по-малко забѣлѣжително мѣсто държи рѣзбарското искуство въ Македония. Галичникъ и неговата околия сѫ центърътъ на онази школа, която създаде най-хубавитѣ паметници на рѣзбарството, що красятъ много черкви въ Македония и България.

Съ малки изключения всичкитѣ изнесени тукъ портрети въ главната, първа часть на албума (оть стр. 1 до 111) прѣдставяватъ вече умрѣли народни дѣйци отъ ново врѣме. Разбира се, че тѣ сѫ само по-виднитѣ и не всички, по невъзможность да се намѣрятъ фотографии на мнозина, които наравно заслужваха да се вмѣстятъ въ албума. Въ края, отъ 111 до 120 стр., донасяме въ групи портретитѣ на българскитѣ македонски владици, които въ 1913 год. бидоха изгонени отъ епархиитѣ си отъ сърбитѣ; на два народни македонски конгреса; на македонски делегати, изпращани въ странство; въ едно голѣмо табло на по-виднитѣ революционери и най-сетнѣ на военоначалницитѣ на македонското опълчение, взело участие въ освободителната война 1912 год. Повечето и отъ тѣзи дѣйци сега сѫ вече покойници ; най-многото отъ тѣхъ сѫ паднали въ полето на честьта.

________

За да се осѫществи идеята за този македонски албумъ, много се дължи на усърдието, съ което нашиятъ сънародникъ г-нъ Георги Палашевъ, родомъ отъ гр. Велесъ, още прѣзъ 1916 год. се бѣ заловилъ да събира фотографии на видни по-стари дѣйци и други забѣлѣжителности въ Македония. Въ тази работа сетнѣ му е помагалъ и видниятъ македонски дѣецъ г-нъ Христо Матовъ, родомъ отъ Струга, г-нъ А. Томалевски, родомъ отъ гр. Крушево, е събралъ фотографии относително Крушево. Отъ друга страна фотографътъ г-нъ Трайче Благоевъ, родомъ отъ с. Берово (Малешевско), изпратенъ съ сѫщата цѣль отъ Задграничното Прѣдставителство на Макед. Организация, е правилъ снимки по Македония. Къмъ събранитѣ по този начинъ фотографии се прибавиха 120 мои снимки, които съмъ правилъ на пѫтуването си по Македония прѣзъ лѣтото на 1916 год. Нѣкои фотографии се намѣриха най-сетнѣ и тукъ въ София, между емиграцията. Така се събраха фотографиитѣ за цѣла Македония, разпрѣдѣлени въ албума споредъ околията, къмъ която се отнасятъ. За жалость въпрѣки най-старателно търсене не можахме да се сдобиемъ ни съ една фотография на гр. Леринъ и на гр. Енидже (Вардарско). Изобщо поради условията, при които сѫ правени снимкитѣ и събирани фотографиитѣ, южна Македония, която по природнитѣ си хубости и мощниятъ народенъ духъ на своето българско население е една отъ най-скѫпитѣ български покрайнини, за жалость слабо е прѣдставена въ албума.

Репродукциитѣ на фотографиитѣ, а така сѫщо и печатането на цѣлия албумъ включително съ външната корица се извършиха тукъ въ София по нѣмане възможность да се направи това по другъ, по-съвършенъ способъ въ чужбина. Затова и не можаха да се избѣгнатъ много несъвършенства отъ техническо естество.

София, май 1919 г.

Проф. Д-ръ Л. Милетичъ.

Прѣдседатель на Комитета за изучване бълг. земи

défendu et défendent encore les intérêts moraux et politiques de sa nation, de sa patrie. On voit ici d’anciens et de plus récents patriotes macédoniens, des hommes politiques, des évèques, des prêtres, des instituteurs, des révolutionnaires. La photographie et surtout la reproduction imparfaite ne rendent que faiblement l’expression des visages, et pourtant un œil plus attentif pourra saisir les traits caractéristiques, reflets du feu sacré intérieur qui a réchauffé et enflammé les patriotes, leur a fait sacrifier avec joie jusqu’à leur vie même. D’après ces images on pourra dans une certaine mesure juger aussi du progrès général des Macédoniens. Les costumes nationaux donnent une idée de l’art national qui apparaît dans les broderies des costumes féminins; ces derniers occupent la première place parmi ceux des pays slaves par la richesse des motifs d’ornement et l’harmonie des couleurs. Non moins dignes d’attention sont les sculptures sur boîs. Galitchnik et la région de Débra en général sont le berceau de cette école qui a produit les plus beaux monuments de l’art décoratif bulgare. Ces véritables oeuvres d’art ornent plusieurs églises tant en Macédoine qu’en Bulgarie.

A peu d’exceptions les portraits donnés dans la première partie de l’album représentent des patriotes défunts macédoniens d’une époque récente. Bien entendu il n’y a là que les plus marquants de ceux-ci et même pas tous, à cause de l’impossibilité où l’on a été de se procurer des photographies de beaucoup d’entre eux qui méritent, à titre égal, de figurer dans cet album. A la fin de l’album, de la page 111 à 120, nous présentons, en groupes, des portraits d’évêques bulgares de Macédoine qui, en 1913, ont été chassés de leurs diocèses par les Serbes; deux congrès nationaux macédoniens ; des délégués macédoniens en mission à l’étranger; un grand tableau des révolutionnaires les plus connus et enfin les chefs militaires de la légion macédonienne qui a pris part à la guerre d’affranchissement de 1912. La plupart de ces chefs et de ces voïvodes ne sont plus; presque ..

tombés au champ d’honneur.

________

C’est au zèle éclairé de ..

patriote M. Georges Palacheff, ..

que nous devons en premier lie..

sation de l’idée d’éditer cet albu..

donien. Déjà en 1916 M. Palacheff..

commencé à collectionner des ..

d’anciens chefs et patriotes ma..

ainsi que des reproductions ..

monuments en Macédoine. Il a ..

dans cette tâche par le patriote bi..

M. Christo Matoff, de Strouga. M.

Tomalevsky, de Krouchévo, a collectionn..

tographies concernant Krouchévo ..

part le photographe, M Traïtcho..

de Bérovo (région de Malechévo..

en Macédoine dans le même b..

Délégation à l’étranger de l’Org..

intérieure macédonienne, a pris ..

en Macédoine. Aux photographie..

de cette façon ont été ajoutés 120..

clichés que j’avais pris pendant m..

en Macédoine, au cours de l’été 1916..

quelques photographies ont été ..

parmi les émigrés en Bulgarie. Ai..

réunies les photographies de tout..

doine, réparties dans l’album pardi..

lheureusement nous n’avons pu..

toutes nos recherches, trouver des ..

phies des villes de Lérine et d’Eni.

du Vardar). En général, vu les ..

dans lesquelles devaient être p..

chés et réunies les photographies ..

doine du Sud qui par ses beautés ..

et par ie nationalisme ardent de ..

tants bulgares constitue une de..

les plus chères de notre patrie c..

a été, à notre regret, assez faibl..

présentée dans cet album.

La reproduction des phot..

ainsi que l’impression de l’album..

pris la couverture extérieure, on..

cutées ici à Sofia, vu l’impossibi..

faire faire à l’étranger d’après des..

modernes et plus perfectionnés. C..

quoi beaucoup d’imperfections te..

n’ont pu être évitées.

Sofia, mai 1919.

Prof. D-r L. Miletitch

Président du Comité pour l’étude des terres bulgares