Духовните качества на македонските българи
Георги Трайчев
 

II. КАКВО СА ДАЛИ МАКЕДОНЦИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛЕМЕ
 

Македония даде християнството и писменността на българското племе.

Българската държава се състои от потомци Аспарухови и от славяни, част от които вече приели християнството, особено тези в Македония. Две раси — прабългарска и славянска изповедващи две религии — прабългарска езическа, славянска езическа и християнска — са основните елементи на българската държава. За тяхното сливане в една народност са били нуждни по-силни сцепителни средства, отколкото политическата власт. Тези средства, които влият на душите са  били християнството и писмеността; с тях си послужи и княз Борис (852—888), за да внесе вътрешно единство в своето княжество. И двете тези морални сили излезли предимно от македонските славяни: те първи масово бяха приели християнството, из техната среда беха излезли създателите на славяно-българската азбука. Апостолите Кирил и Методи, родени в Солун, и епохалният факт, превода на св. Писание в IX в. от двамата солунски братия, е извършен на едно българо-македонско наречие, което сега служи като основа за изучване на всички славянски езици и което в науката се нарича старобългарски език. Характерни остатъци от този език срещаме и до днес в говора около Солунско, Преспата и Костурско. Така, Македония още в IX в. бе станала люлка на старобългарската писменост. Делото на св. Кирил и Методи в Македония продължиха техните ученици, между които най-много заслуга е принесъл с плодовита просветна дейност св. Климент, Охридски архиепископ. Св. Климент направил от Охрид главен просветителен център, отгдето се пръскала светлина по целата българска земя. С не по-малко слава се споменава името и на св. Наум Охридски, друг ученик на св. Кирил и Методи и съвременник на св. Климент.

Когато източна България през втората половина на X в. попаднала отначало под развращающето влияние на Византия, а после и под нейните удари, Македония била, която   издигнала  високо  знамето  за   национална   независимост:

5

Цар Самуил (976—1014 г.) обединил отново българския народ и 38 години наред се борил, за да запази целостта на българската държава. Македонска България, пише Рамбо, „била по-войнствена, по-феодална, с по-силно национално чувство, по-антигръцка от тази България, на която Великия Преслав бил столица.”1) Охрид бил седалище на учредената от Самуила българска патриаршия, която просъществува с името Българска архиепископия до 1767 г. (виж: Македонците в културно-полит. живот на България, 1918 г.)

Против византийското владичество възстават първи македонските българи (1040 г.) под водителството на цар Самуиловия внук Петър Делян. Център на това възстание е бил гр. Скопие. Тридесет години след това възстание, избухнало второ, пак от Скопие, начело с българските скопски боляри и техния главатар Георги Войтех. От Мекедония са и книжовниците, които са действували още в XV—XVI столетие: Станислав от Кратово (1350 г.), Исайя монах от Серско (1371 г.), дякон Димитър от Кратово (1460), Владислав Граматик (1466 г.) от с. Жегливо (Кумановско), Висарион йеромонах (1547 г.) от Дебър, Христо Граматик от тиквешките села, Стефан монах от Скопско и др. (А. п. Стоилов-Наши писатели и преводачи от XIV—XVIII в., „Българска сбирка" г. XVIII (1911).

Македония е запазила най-старите паметници на българското племе. Те са: светогорския (980 г.); надгробната плоча от цар Самуил (993 г.), поставена над семейната царска гробница в с. Герман (Преспанско) и Варошкия надпис (996 г.) над манастира св. Арахангел в с. Варош (Прилепско).
 

Македония е отечество на богомилството.

— Богомилството, ако и да е рожба на манихейската ерес, пренесена от Армения във Византия и от там в България, тя, обаче, в България се разви под името богомилство и оттук почна да се шири на Запад, в Италия, Франция и др. страни на средна Европа под разни имена. Богомилството, което играло грамадна роля във вътрешния исторически живот на българите още от самото им покръстване до XV в., ако не и по-сетне, е имало велико значение не само за нас и за Западна Европа, па и за целия християнски свят.

Макар местото за местожителството на поп Богомил и неговото произхождение да не се знаят с положителност, установен факт е, че „средоточието" и „отечеството" на богомилството е Македония. В гр. Прилеп,

6

в планината Бабуна, гдето и сега едно село се нарича Богомила, имало богомилска община, казва Иречек (История на българите, стр. 280). Същото твърдят и учените: Р. Каролев, Петранович, Милетич, Ив. Г. Клинчаров и др. Като имаме пред вид това обстоятелство, правдоподобно е да допуснем, че и родоначалника на богомилството ще да е роден из некой град или село на югозападна Македония. А преданието говори, че поп Богомил е роден в с. Богомила, разположено в с.-изт. поли на Бабуна, в местността Азот — Велешко.
 

Възраждането на българския народ дойде от Македония

И в по-ново време от Македония дойде първия потик за народно възраждане на българщината. Първият български историописец, Отец Пайсии, който през втората половина на XVШ-ти век възпламени народното съзнание, се е родил в 1721 год. в северо-македонските предели. В 1741 г. Христофор Жефарович, родом от гр. Дойран, издал във Виена своята “Стематография" с гербовете на България и българските светци. Македонец бе и Хаджи Яким Кърчовски (от с. Осломево — Кичевско)-първия български писател, който започнал да печати книги на новобългарско наречие още от 1814 г. От северозападна Македония (с. Теарци — Тетовско) е бил Кирил Пейчинович, който продължи въвеждането на простонародния български език в книжнината. Неофит Рилски, баща на българските педагози и филолози, автор на първата българска граматика, е също македонец (от с. Банско, Разложко). Първата българска   печатница   в XIX в. е била открита  пак в Македония — в Солун от Хаджи поп Теодоси, от Дойран. Македония роди и първите  фолклористи на българския народ, братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. (Йордан Иванов-Българите в Македония, 1915 г., стр.  LХХХШ—LХХХV).

С пълно право професор А. Теодоров— Балан твърди, че всички по-главни културни начинания на нашето племе идат от Македония. Християнството, писмеността, възраждането, новобългарската книга, първата българска печатница — идат от юг — от Македония и се ширят на север. Това твърдение на професора се подкрепя и от новоиздадената книга на нашия учен фолклорист А. П. Стоилов — „Български книжовници от Македония", където покрай гореизброените дейци се редят и безсмъртните имена на: Митрополит Натанаил — Охридско-пловдивски (от с. Кучевища, Скопско), митрополит Партени (от с. Галичник, Дебърско), Иордан х. Константинов-Джинот

7

от Велес, Григор Пърличев от Охрид, Йосиф Ковачев от Щип, Ксенофонт- Райко Жинзифов от Велес и др. Всичко 15 мирски и 12 духовни книжовници до 1878 г.
 

Македония първа почна да гони гръцките владици

Пръв български владика виде Македония. Македония първа започна борбата с  гърците  за   свободата на българската църква. Скопие  даде  сигнал  за гонене  гръцките владици още в 1828 г.  Разрешението на   българския черковен въпрос се затегнало от  постоянните  клевети и интриги на патриаршията пред турската власт. Нужен бил нов тласък;  той  дошъл  пак  от Македония. В 1858 г.  Кукушките българи въвели  националния   език  в черквата и поискали български владика за   епархията.   На оглушките патриаршески, кукушани на   22 юлий 1859 г. отправили до Папа Пий IX  молба да искат  български   епископ при известни условия, като признаят унията. Тоя епизод най-добре характеризира македонските българи в техната упорита борба за своя черква и училище, за свой език и народност. Тая постъпка на кукушани смутила фенер, та патриаршията, за да предотврати унията, назначила първия български владика за кукушката епархия Партения Зографски в 1859 г. Така, Кукуш, жертвувайки своите религиозни убеждения, за да спаси националното си самосъхранение, пръв извоюва български владика, при вратите на Солун. Не са малко и македонските градове, гдето не помнят гръцко четмо и писмо. Велес, Прилеп и др. градове и манастири из Македония служеха си в черквите и училищата само на български език. (Македонците в култ.-полит. живот на България 1918 г.)
 

В революционните борби на България участвуват и македонци

Македонските българи във възраждането на българския народ и закрепването на българската държава и българската култура са вложили не само ум, средства и усилия, а и кръвта на най-добрите си синове.

В 60-те години на миналото столетие, преди да бъде още решен черковния въпрос, се започна и революционното движение за политическо освобождение на България. В революционната борба взеха участие и македонци. В четите на Филип Тотю (1862—1867 и 1876 г.) участвуваха македонци: от Тиквешко, Пехчевско, Велешко, Охридско, Мехомийско, Куманово, Битоля, Дебър. В четата на Хаджи

8

Димитър и Стефан Караджа в 1868 г. участвуваха българи от Куманово, Велес, Прилеп, Кукушко, Воден, Скопско, Горна-Джумая. В четата на Христо Ботев срещаме революционери от Велес, Тетово, Неврокопско, Крива-Паланка, Охрид, Серско. Дедо Ильо Марков от Берово и Христо Македонски от с. Горни-Тодорак (Кукушко) се издигат до положението да бъдат войводи. Георги Измирлиев-Македончето от  Горна-Джумая е главен водител и организатор на революционното движение в търновския окръг през 1875 г., на когото признателните граждани от Горна-Оряховица му са издигнали паметник. След избухването на възстанието в Тракия (19 априлъ1876 г.) повдигнаха се и българите в Македония. Знамето на главния войвода Димитър п. Георгиев от с. Берово е било приготвено в Солун от Станислава, дъщеря на известната македонска учителка баба Неделя Петкова.
 

Македонци вземат участие във войните на България

В руско-турската война (1877—78 г,) между доброволците българи,   които   образуваха   6  опълченски дружини и които покриха със слава Самарското знаме, при Шипка, има не малко македонци. Те са 411 души от разни краища на  Македония: Охрид, Тетово, Гостивар, Битоля, Солун,   Куманово, Паланка,   Неврокоп,   Мехомия,  Крушово,   Кратово, Прилеп, Велес, Дебър, Лерин, Кичево, Струга,   Ресен, Щип, Скопие, Кукуш и другаде.

В подготовката, организирането и извършването на революционния акт при съединението на Източна Румелия взеха видно участие и македонските младежи на времето: Димитъръ Ризов, Никола Генадиев, Андрей Ляпчев,  Пере Тошев. Съединението стана. В сръбско-българската война, взеха участие и много македонски доброволци, вън от тези, що бяха извикани под знамената като редовни  войници и офицери. Тяхният брой (на доброволците) е повече от 500.
 

Много македонци стоят начело на политическия и културен живот на България

Македонците са в България като в своя държава. Те със своите способности винаги и значително се застъпвали във всичките отправления на българския политически и културен живот. Поезия, журналистика, книжовност, учителство, професура, политика, финанси, търговия, медицина,

9

и др. — във всичко македонския българин е достойно и добре представен. Така, Македония е дала на България: 8 министри, 20 дипломати, 70 депутати, 10 митрополити, 15 университетски професори, около 100 учени писатели и публицисти, 35 художници, скулптори, музикални сили, оперни певци, артисти; 30 висши чиновници по народното просвещение; 150 магистрати и по-видни съдии и адвокати; около 100 по-висши административни чиновници, 80 по-известни лекари; 40 по-видни инжинери и архитекти, 800 офицери, измежду които 8 генерали, 31 полковници, 56 подполковници. Освен туй в училищата има 1568 учители, 200 духовни лица и около 5000 други чиновници. За едно любопитство само нека проследим на последните няколко години учрежденията, институтите, разпити политически организации и журналистиката, за да видим лицата, стоящи начело и даващи често пъти такт, тон и ръководство на тия институти. Ректор на университета бе: Милетич и Георгов; председател на Академията на науките е професор Л. Милетич; директор на етнографиския музей бе: А.П. Стойлов и Ст. Костов: директор на Народния музей: Ст. Протич; директор на Народния театър: професор Арнаудов  директор на I девич. гимназия -Антонов; на II-ра девическа— Т. Велев; директор на печата бе Н. Милев и Д. Павлов секретар на Министерството на просвещението бе: Ф. Манолов, гл. уч. инспектор: Н. Дорев; началник на средното образование: П. Мартулков; Гл. секретар на българския св. Синод —Христо Попов, ректор на Пловдивската семинария — епископ Панарет,  на софийската семинария — архим. Борис, Директор на 1 мъжка гимназия: Георги Раев, Кръстев; директор на III девич. Педагог. гимназия — Христофоров; директор на Чирашкото училище — П. Мартулков; директорите на II, VI, VII, VIII, XIII, XV, XVII, и XVIII софийски прогимназии са македонци; председател на Върх. касационен съд бе: Ив. Каранджулов; прокурор на Соф. окр. съд — Чайлев; председател на Соф. окр. съд — Ил. Александров и Ил. Чайлев; директор на хигиеническия институт — доктор Вл. Руменов; директор (и пръв бактериолог) на Бактериологическия институт — доктор Михаил Иванов; директор на държавните дългове — д-р. Н. Стоянов. Едничкият най-известен нумизматик у нас Н. Мушмов е от Струга; директор на Държавната печатница е Я. Македонски; директор на софийската копринена фабрика бе Чеков, от Екши-су; същият сега построи копринена фабрика в Пловдив.

Ако проследим  лидерите на разните политически партии в страната, пак ще се натъкнем на македонци. Така, комунистическия лидер бе Димитър Благоев; широко-

10

социалистически — П. Джидров; радикалски — Ил. Георгов; либералски — д-р Н. Генадиев, демократите (сега. сговористи) —А. Ляпчев. Ами и начело на столичния ежедневен печат стоят пак македонци. Ето техните имена: директор на в. „Слово" — Н. Милев и Л. Кулишев; редактор на „Свободна реч„ и „Слово" —Георги Кулишев редактор на в. „Препорец" — А. Ляпчев; на в. “Смях" — В. Пасхов; на в. „Зора" — Д. Крапчев; на „Ехо де Булгари" — Хр. Силянов, Ст. Симеонов; директор на предприятието в. „Утро", „Дневник„ — Ст. Тилков, където се подвизават и други македонци; в редакцията на в. „Мир" — Д. Бързицов; в редакцията на в. „Радикал" — Ил. Георгов; в редакцията на в-„Народ" — Джидров; в редакцията на в. „Независи-мост" — А. Ризов. Професор Ал.Балабанов редактира сп. „Развигор"; македонски учени редактират сп. „Македонски преглед"; Г. Трайчев редактира „Македонска библиотека". Освен туй македонци редактират в. „Независима Македония", в. „Илинден", в. „Устрем" — (сега само ежедневника „Македония"), „Родина" — сп. на макед. младежки съюз; илюстрация „Илинден". ..

Тази анкета се отнася само за столицата, провинцията не засегаме. Друга анкета ни говори, че авторите на най-добрите учебници по български език са македонските учители: Д. Мирчев, Ив. Дорев и Климент Карагюлев. А геометрията и аритметиката на П. Мартулков намериха всеобщо одобрение на учителството. Д. Цонев е автор на много учебници по естествена история, а Л. Симидчиев, Ив. Бояджиев, Благой Димитров, Г. Раев са автори на много препоръчани учебници по алгебра, физика, алгебрически сборници и др. Трета анкета ни изненадва, че и потеклото на безсмъртния автор на „Бай Ганю" — Алеко Константинов е от македонски преселници в Свищов.

Македонско потекло имат и  П.Славейков, Пенчо Славейков. (от Разлога). И в жилите на братята Димитър и Антон Страшимирови, тече македонска кръв. В Копривщица има „Арнаутска махала", където е живел рода на Каравелови от македонски произход. А една малка екскурзия из дипломатическите канцеларии ни открива, че: 1) пълномощния министър в Рим е Гоце Радев (от Битоля); 2) пълномощен министър в Лондон е Панче х. Мишев (от Солун), 3) пълномощен министър във Вашингтон е Симеон Радев (от Ресен), 4) пълномощен министър в Атина е Добре Живков (от с. Плевня, Драмско), 5) пълномощен министър в Букурещ е Поменов (от Прилеп), 6) пълномощен министър в Будапеща (сега в Ангора) е Т. Павлов (от Скопие), 7) бивши пълномощни министри са: Панче Дорев, д-р. Генадиев,

11

д-р. К. Помянов и др. 8) Димитър Наумов — частен секретар на царя, 9) Дръндаров (покойния) бе таен съветник на царя. И днес съдбините на България са в македонски ръце: г. Андрей Ляпчев, министър-председателя е от гр. Ресен (Македония).
 

Македонците са и големи патриоти

Възмущението на българите в Македония от делото в Берлин се разрази във въоръжен конфликт. През есента на 1878 г. избухна формено масово възстание в долината на Струма, с център с. Кресна, и в разложката котловина с център с. Банско. В западна Македония, в градовете Скопие, Куманово, Велес, Прилеп и Охрид възникнаха набързо конспиративни организации. Най-силно се прояви революционното движение в 1880 год. в Прилепско и Охридско. А виждайки безчовечния, политическия и економически гнет, на който бе подложено македонското население, от една страна, безбройните спънки за неговото културно развитие, от друга, — македонската интелигенция реши в 1893 год. да тури революционното движение на здрава основа. Така се създаде вътрешната македонска революционна организация, която продължава и до ден дне-шен — цели 34 години, да води отчаяна и неравна борба с държавната тирания на подтисническите режими: турски (в миналото), сръбски и гръцки днес. А най-красноречиво доказателство за борческия дух на македонците е Илинденското възстание (1903 г.), великата тая епопея, която разклати от основа вековната турска империя, издигна македонеца в очите на европейската дипломация до степен на герой и спечели симпатията на цивилизования свът. Грамадните морални, материални и човешки жертви, що понесе и продължава да понася македонското население, за да сдобие свободен живот и да спази език и народност; готовността, себеотрицанието, самоотвержеността, самопожертвователността, изразена в стотици и хиляди примери, високо говорят за ценните негови качества: горещ патриотизъм и силна обич към свободата и независимостта. Акциите на Гавазов и Чемков въПрилеп (1898 г.), самоубийството на Патчевата чета (1902 год.) в Кадино село, Виничката афера, хвърлянето на Даскалов в пропастта и многобройните още акции о тоя род, достатъчно говорят за това. Дойде 5 октомврий 1912 год.;, настъпи великият момент за освобождението на поробена Мекедония. Всички македонци, които беха приели българско поданство и беха минали казармата, се наредиха под полковите си знамена в редовната армия. А онези, що не фигурираха в

12

наборните списъци, побързаха да се запишат доброволци и образуваха тъй нареченото Македоно-Одринско опълчение, броят на което беше 14,670 души. Необучени, необлечени и невъоръжени, поради липса на оръжие и облекло, те гореха от нетърпение да влезнат в бой с вековния враг. И действително, те се отличиха. Македонският доброволчески корпус, командуван от офицери македонци, превзе Гюмюрджина, участвува в пленяването на Явер паша с неговия 10-хиляден отряд и се бори за отблъсването на турския десант при Шаркьой, ръководен от Енвер паша. Четите пък на Вътрешната организация, със своите акции разтроиха тила на турската армия и не малко услуги принесоха на съюзниците гърци и сърби. С още по-големо ожесточение се би доброволческия корпусъ при Султан-тепе, против новите поробители — сърби в междусъюзническата война. С не по-малко въодушевление биде посрещната и общоевропейската война от македонците. Когато се обяви мобилизацията на българската армия, македонците емигранти се явиха масово и образуваха една голема доброволческа армия. Тази армия на 16 септемврий 1915 год. броеше 33 764 души. Всички почти офицери от тази армия беха македонци. Храбро се биха македонците при Тетово, Криволак, Богданци и Беласица от началото на войната до края. По другите дивизии участвуваха редовните войници македонци, заселени по-отрано в България. Техниятъ брой бе 22,445 души. Като се прибавят към тех и новите контингенти, събрани из освободена Македония, ще добием, без преувеличение, общия брой на македонците около 80,000 военни чинове и 755 офицери.

Македония е дала и на други държави свои достойни синове, като държавници с просветен ум. Така Сърбия (още при създаването й) има Михаил Тодоров Германов (от Разлога) за президент министр при княз Михаил, а Марко Георгиевич — сръбски дипломатически представител в Букурещ. Никола Белин — министър при княз Милуш. Пандо х. Сотиров — председател на търговската камара в Белград. От прилепското село Дабница е бил родом Доситей Новакович (1764—1854 г.). Той приел монашество в Зографския българския манастир и се връща в отечеството си, но преследван от турците,  избегал в Сърбия. През 1833 г. Доситей е избран за тимочки владика, със седалище гр. Зайчар-Неготин, гдето се поминал. Той бил известен като българин, за което свидетелствува и дяконът му Стефан Ковачевич от Призрен, в едно саморъчно писмо от 1851 г., пазено под № 402 в ръкописното отделение на Соф. Нар. Библиотека.

13

И на гърцитe сме дали македонски българи. Йоан Кукузел — певец, съчиненията на когото са запазени в псалтикийно, или паралагийно нотно писмо, — е българин от Македония. Григорий Ял. Киндин е родом от Прилеп, по произхождение мизиец, т. е. българин. Той е бил виден полемист и писател ръкоположен за солунски архиепископ. В средата на XIV в. Византия бе ознаменувана с ред религиозни движения и разпри. Едно от първостепенните лица в тия духовни борби е бил Киндин. И на патриаршеския престол в Цариград е имало българи от Македония.

Изнесените до тук данни дават ни една преценка за умствените способности на македонските българи от сравнително по-далечното минало, па дори и от самото обособяване на българското племе в тоя край — още от появата на св. Кирил и Методи.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]