 |
Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век
Съставителство, предговор, коментар и бележки Маргарита Кожухарова Превод: Даниела Жукова, Екатерина Бончева, Маргарита Кожухарова
Издателство на Отечествения Фронт София 1986
Посвещава се на 60-годишнината рождението на незабравимата проф. Бистра Цветкова |
 |
2. * * *. ОПИСАНИЕ на Турската империя, съставено от русин, бивш пленник у турците през XVII в.
4. Пьотър ТОЛСТОЙ. Положението на турския народ през 1703 г., описано от граф П. А. Толстой
5. Василий БАРСКИ. Пътешествие по светите места, намиращи се в Европа, Азия и Африка, предприето през 1723 и завършено през 1747 г. от Василий Григорович Барски—Плаки—Албов и писано от самия него (Македония, Солун - Македония, Атон - Атонските манастири)
6. (Пратеничеството на КУТУЗОВ). От РУСЧУК до Константинопол (1793) (Русчук до Черновод - Турлак - Разград - Узуплар - Шумла - Смедово - До Чалъккавак през Малкия Балкан - До Добрали през Същинския Балкан - Карнабат - Гафтан - Папас - Буюкдербент - Акбунар - Адрианопол)
8. Феликс ФОНТОН. Хумористични, политически и военни писма от главната квартира на Дунавската армия през 1828 и 1829 г. (Айтос - Факия - Исканията на българския народ - Пера - Бургас)
9. Виктор ТЕПЛЯКОВ. Писма от България (1829) (Варна - Гебеджи/Белослав. Побитите камъни (Дикилиташ) - Провадия)
10. Александър ДЮГАМЕЛ. Статистическа таблица на Северна Румелия (1830) (Граници, територия, области - Администрация - Климат - Население - Производителност - Доходи на християнското духовенство - Област, зависеща от Силистренския пашалък (Русокастровски, Карнабатски, Сливенски, Ямболски, Айдоски, Хатунски окръг) - Област, зависеща от Чирменски или Адрианополския пашалък (Новайски, Енизаарски, Кизиленджийски, Адрианополски окръг) - Област, юридически подчинена на Самоковския назир (Мисемврийски, Ахиолуски, Мидийски окръг))
11. Юрий ВЕНЕЛИН. Българските земи през погледа на Юрий Венелин (1830) (Варна - Каварна - Силистра - Българското население в Турция - Нетърпимост на гърци-фанариоти)
12. Владимир ДАВИДОВ. Пътни бележки на Владимир Давидов, водени по време на неговото пребиваване на йонийските острови, в Гърция, Мала Азия и Турция през 1835 г. (Одрин - Пловдив - София)
13. ПАРТЕНИЙ, монах. Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя (1839) (Силистра - Туртукай - Рущук - Търново - Габрово - Шипка - Калофер - Пазарчук - Бистрица - Батак - Сатавчу - Петрелич - Манастира на св. Йоан Предтеча. Нахвърлени небрежно славянски ръкописни книги)
14. Егор КОВАЛЕВСКИ. Балканите. Ниш (1840)
15. Виктор ГРИГОРОВИЧ. Очерк за пътешествието ми из Европейска Турция (1844-1845) (Цариград, Солун, Света Гора. Български хрисовули. Манастирите на Атонския полуостров - Солун, Битоля, Охрид, Манастирът „Св. Наум”, Серес, Манастирът „Св. Иван Рилски”, София, Филипопол, Търново)
16. Егор ЮЖАКОВ. Един месец в България (1859) (Погърчено село на северозапад от Солун - Кукуш - Г-н Миладинов, учителят на тукашното народно училище - Жалби срещу гърците - Венчавка - Повинности към турците - Отвличането на годеница от турчин - Полянин/Дойран. Метохът на Зографския атонски български манастир. За българските училища - Кукуш. „Живи ли са българите? Живи са за борба, за борба с гърците!” - Армасение/годявка - Към Солун. Изпращане от кукушани до Бяла църква)
17. АНТОНИН, архимандрит. Пътуване из Румелия (1865) (Константинопол - Яница/Енидже - Водена - Гропино - Едеса Македонска. Известният български патриот и учител Йордан - Битоля - Слепче. Църквата св. Никола. Слепченското евангелие - Слепище - Варош. Варошкият надпис)
18. М. КАРЛОВА. Турската провинция и нейният селски и градски живот. Пътешествие из Македония и Албания (1868) („Вие сте първата рускиня, дошла при нас да види сиротията ни” - Криворечна паланка, Куманово, Гостивар - Чаршията. Странноприемниците - Гевгелия - Юруци - Харач - Харемът на Солиман ага в Суботско - Мъглен - Пела - Сланица - „Българите от Негош са смесица от гърци и българи” - Верея/Бер)
19. О. ЛЕРНЕР. Спомени за България (1873)
20. В. ТЕПЛОВ. Адрианопол и Тракия (1874)
21. Всеволод КРЕСТОВСКИ. Двадесет месеца в действуващата армия (1877-1878) (Зимница и Свищов: Сегашният характер на Зимница. Систовският продоволствен склад. Град Систов и неговият външен вид. Румънската „Европа” и българската „Азия”. Облеклото на българските граждани. Местната българска интелигенция. „Учителките”. Обществената и семейната нравственост на българите. Как и какво ядат българите. Житейският такт на българските жени. Характерът на женската красота; Завземането на Търново: Местоположение и забележителности на Търново, неговото политическо, промишлено и стратегическо значение. Посрещането на великия княз-главнокомандуващ от търновските жители)