2. * * * („русин, бивш пленник у турците”)
(Превод — Даниела Жукова)
Биографични данни за автора на „Описание на Турската империя, съставено от русин, бивш пленник у турците” няма, тъй като той е неизвестен. Всичко, което се знае за него, е извлечено от самото „Описание”. Въз основа на езика на автора Сирку, който публикува ръкописа, заключава, че той е роден около градовете Орловск, Курск или Калуга. „Описанието” говори за известни познания на автора по география, топонимия и история и доста задълбочени знания по стратегия и геодезия. По всяка вероятност по професия той е бил военен, със солидно за времето си военно образование. Бил пленен от турците, но колко време е бил в пленничество, не се знае. След като се освободил (или откупил), той обходил за 62 месеца нашир и надлъж цялата Турска империя. По данните от „Описанието” Сирку заключава, че това е било след 18. IX. 1669 г., тъй като едва след тази дата о-в Кипър станал турско владение (вж.: „Описание Турецкой империи, составленное русским, бььвшим в плену у ту рок в XVII веке”. СПб., 1890, с. 37). Сирку открива известно сходство на „Описанието” с историята, написана от Фьодор Фьодорович Дорохин, и предполага, че може би той е авторът му, но вече 90 г. след публикуването на ръкописа този въпрос не е намерил точен отговор. За нас е ясно, че авторът не е бил обикновен пленник. Той е обходил много места и е имал достъп дори до турските крепости. Това му дава възможност да събере доста данни за земите, населението, природните особености, укрепителните системи, наличието на оръдия и т. н.
Независимо от някои грешки (посочени тук в бележките след „Описанието”), авторът е твърде точен, дори при предаване на селищните наименования, да не говорим за политическите събития, довели до едни или други промени в турските владения.
За нас „Описанието” представлява особен интерес, защото, макар и пестеливо, но доста точно обрисува облика на българските селища от втората половина на XVII в.
11
ОПИСАНИЕ НА ТУРСКАТА ИМПЕРИЯ, СЪСТАВЕНО ОТ РУСИН, БИВШ ПЛЕННИК У ТУРЦИТЕ ПРЕЗ XVII В.
Написах тайно тази книга, съкровено и скрито, аз — пленникът, осъден от робската си съдба на търпение и страдание. Разказах за тайното си наблюдение, в смисъл направих описание на цялото турско царство, което изминах в път, избродих пеша със собствените си нозе и извърших при цялата обиколка разузнаване. За цялата тази турска земя ясно заявявам, че това царство е велико по властта над своите владения и по ширина открай до край.
Авторът на пътеписа посещава Ерусалим, Египет, Яфа, Дамаск, Бейрут, Триполи, Вавилон, Цариград, след което продължава обиколката си в Европейска Турция, минавайки през нашите земи.
[...] След Андранопол [1] започват области, населени с българи: те са християни по вяра и славяни по език. По турски тук наричат тези хора серпи. Тези българи са доста много и всичките са земеделци. А от този град, от Андранопол, по пътя има много места за пренощуване [2]. Имената им са:
Чюприи [3]
Арманли [4]
Узунчеова [5]
Кайяйли [6]
Папазлик [7]
Тъй като се пътува бавно с каруци, тези селища затова са създадени по пътя до град Филипе. А този град Филипе е разположен на река, на равно място. Съвсемблизо до селището, на усамотен хълм, невисок и равен, се намира малка крепост. Тя не може да се похвалисъс здравина и в нея не се забелязват оръдия. Населението е турско [8], но тук има и много жители християни. А от град Филипе пътят минава през места за пренощуване. Имената им са следните:
Базарджик [9]
12
Сарамбек [10]
Иктиман [11]
Енихан. [12]
Тъй като хората бавно пътуват с каруци, тези селища затова са създадени по пътя до град София. А град София се намира на равно място. Той е голямо селище. Жителите му са турци, но и християни има много, а крепост в София няма. От град София пътят минава през населени места, имената им са:
Драгуман [13]
Шаркуй [14]
Муста паша паланка [15]
Ниш
Рашка [16]
Парачин [17]
Батачин [18]
Касампаша [19]
Исаръачик [20]
Тъй като се пътува бавно с каруци, тези селища затова са създадени по пътя до Белоград. А този Белоград има голямо предградие. Той се намира край река Дунав на равно място, а около селището няма крепост. А от този град, близо до река Дунав, нагоре, край южната страна на града, има още една голяма река, нарича се Сава и се влива в Дунава. И тук, при устието на тази река Сава и при Дунава, на върха на хълма, се издига старовремско кале, а под това кале надолу по склона, по цялата стръмнина до реките Сава и Дунав е разположена втора крепост.. Крепостите са яки и в тях има много големи и малки оръдия. А жителите на града са турци, но има също така много християни, а селищата наоколо от самия Андранопол до Белоград и по-нагоре са само български. Белоград е многолюден. А от Белоград нагоре по река Дунав, като пътуваш по суша, има крайпътни селища. . .
[...] А от град Белоград надолу по реката Дунав са три дни път до град Ведин [21]. А градът Ведин не е голям, разположен е край Дунав. И тук във Ведин има крепост, неголяма, построена в стари времена, не особено яка. В нея има малко оръдия, около селището няма стена. Жителите му са турци и има също и малко християнско население. Околните села са заселени все с българи, славяни по език. А от град Ведин надолу
13
по река Дунав са три дни път до град Некопол [22]. Град Некопол не е голям, разположен е край Дунав, в подножието на невисоки хълмове — откритото място е малко. Жителите му са турци, а околните sела откъм целия висок бряг са български. Отсреща, отвъд река Дунав, на равния бряг, до самата река стига земята, която се нарича Мунтянска. А от град Некопол надолу по Дунава на три дни път е град Селистра [23]. В него има неголяма каменна крепост. Той е разположен край Дунав на стръмния бряг до високо плато. Крепостта му е яка, в нея има твърде много оръдия, а жителите му са все турци. Близките селища са все български, но има и малко турски села из околията. Селяните наоколо са българи. Срещу град Селистра, отвъд Дунав, са все ливади, а тук по самата река Дунав върви границата с Волоската земя [24]. В нея хората са по вяра християни, но са васали на турците.
Крепостта Каменец-Подолск [25] е станала погранична. Полската земя стига дотук и това е краят на турската земя. А от тази гранична крепост Каменец-Подолск на 4 дни път е град Яс, където седи волоският наместник. От град Яс направо през степта са 6 дни път пак до същия град Селистра. А от град Селистра надолу пак по река Дунав е 4 дни път до град Ясакчи [26]. Ясакчи е малко селище, намира се край Дунав. Крепостта му не е голяма, но яка и има много оръдия. Жителите му са турци. Тук, в този град Ясакчи, е построен мост през Дунава и за цялата турска земя, за цялата турска армия тук е единственото място за преминаване през реката. От град Ясакчи по суша е един ден път до Бабадаги [27]. Бабадаги е село, жителите му са турци. А от това село на 3 дни път е селището Татарбозар [28]. Татарбозар е село, жителите му са турци. От него на 1 ден път се намира Проват [29]. А това място Проват е разположено между възвишения, то е село, жителите му са турци. От село Проват на изгрев слънце към Черно море е 1 ден път до градчето Варна. Това градче не е голямо, намира се край морето, има яка крепост и в нея има оръдия. Жителите му са турци. От градчето Варна, ако пак се върнем обратно, се стига до същото село Проват. Пак от Проват, но по друг път, на 1 ден усилен път е селището Карнабат [30]. А това място Карнабат е село, жителите му са турци. От това
14
село на половин ден път се намира селището Янбол. И това селище е едно село, жителите му са турци. От село Янбол е 1 ден усилен път до град Андранопол. Андранопол е средно голям град, както е писано погоре за него.
От град Андранопол към Черно море, на изток, но преди да се стигне Черно море, на 2 дни път е малкото градче Керексили [31]. Това градче не е голямо, оръдия в него не се виждат, крепостна стена около него няма. Жителите му са турци, но също така в Керексили са заселени всички каменски преселници. От градчето Керексили на 2 дни път е Чюрлу [32], за което е писано погоре [...]
От хора чувах, че в цялата турска земя, където в големи и малки селища има военни хора на заплата, пехотинци, се наричат еничари. Пред самия турски цар имат добра слава, известни са с храбростта си, в оръжеен бой са издръжливи и силни бойци, макар че не: са обучени да водят война.
Що се отнася общо за всички турци, които живеят в своето турско царство, те са слаби за бран и не могат да издържат във война поради това, че не умеят и не знаят да воюват и всичките са слаби и тромави хора, а не войници. Отколешен обичай имат по домовете си спокойно да си седят.
Разказах накратко за цялото турско царство и за цялата турска земя колко е велика по власт над владенията си, разпростряла се до четирите си граници: от край до край, от граница до граница, от град до град, и колко дни път са от западната страна до изгрев слънце. Първата граница е от земите цицарски [33] от свободния град Будун [34].
От крепостта Будун са 8 дни път до Белоград-Тунай;
от Белоград-Тунай са 8 дни път до град София;
от град София са 4 дни път до град Филипе;
от град Филипе са 4 дни път до Андранопол;
от град Андранопол са 6 дни път до Цариград;
от Цариград са 2 дни път до град Изнемит [35];
от град Изнемит са 9 дни път до град Ангура [36];
от град Ангура са 6 дни път до крепостта Амаси [37];
от крепостта Амаси са 3 дни път до крепостта Тукат [38];
от крепостта Тукат са 20 дни до Мусул [39];
15
от град Мусул са 5 дни път до Каракук [40];
от град Каракук са 8 дни път до свободната крепост Вавилон [41], а оттук на изток от крепостта Вавилон започва втората граница с персийските земи. От първата граница, от земята цицарска, през цялата турска земя по пряк път, ако се преброят всички дни, общото число е 83.
От северните страни на юг започва третата граница със земята полска — от крепостта Каменец-Подолск.
От тази крепост са 4 дни път до волоския град Яс, а от него са 6 дни път до град Селистра. От град Селистра на 1 ден път е село Карнабат, от село Карнабат е половин ден до село Янбол. От село Янбол е 1 ден път до Андранопол, от град Андранопол са 6 дни до Цариград, а от Цариград по море при попътен вятър е половин ден до село Мунтания [42], а от село Мунтания шо суша са 3 часа път до град Брусава [43]. От Брусава шо пряк път са 39 дни до крепостта Халеп [44]. От тази крепост са 8 дни път до крепостта Шаму [45]. От Шаму направо през пустинята са 30 дни до град Мохамедов [46], където този турски Мохамед е погребан. Тук в този мохамедански град, откъм южната страна е четвъртата граница с Аравийската земя. А от третата граница със земята полска през цялата турска земя от край до край напряко са около 97 дена и 3 часа.
В разузнаване тайно, съкровено скрито, преминах през цялата земя, избродих я от край до край, от един град до друг, по всички посоки на турското царство и предадох всичко в това писание, завършено след 62 месеца и 20 дни.
Описание Турецкой империи, составленное русским, бывшим в плену у турок в XVII веке. СПб., 1890 (подборно)