3. ЙОН МАЛЕНКО
(Превод — Маргарита Кожухарова)
Йон Маленко (Малкия) бил йеродякон в Троицко-Сергиевата лавра. При своето пътуване до Москва ерусалимският патриарх Паисий I му предложил да посети светите места в Палестина. На 10 май 1649 г., след като получил разрешение от императора, Йон Маленко се отправя на път с патриарха и Арсений Суханов. Те прекарват две години в Молдавия, в манастира „Търговище”, след което Йон продължава сам пътуването си до Ерусалим. Плод на това пътуване са записките му, в които с голяма наблюдателност са описани земите, през които е преминал, и приключенията, на които е бил изложен. Повестта на Йон Маленко обхваща периода от 3 години и 7 месеца (през ноември 1652 г. той се завръща в Москва). Разказът му е жив и непосредствен. Той описва само неща, видени със собствените му очи.
За пръв път пътеписът на Маленко е издаден през 1836 г. от Михаил Коркунов, а по-късно е публикуван от Иван Сахаров в: Сказания русского народа., Т. 8. СПб., 159—169. Пълният текст на пътеписа обаче е открит от архимандрит Леонид в ръкописната сбирка на Михаил Погодин в Императорската публична библиотека и е публикуван в: Памятники древней письменности и искусства. Т. 35. СПб., 1882,
В този сборник е включена само онази част от разказа на Йон Маленко, която предава личните му впечатления от българските земи. Колкото и оскъдни да са сведенията на автора, те разкриват някои отделни черти на турската феодална държава.
19
ПОВЕСТ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЯТА В ЕРУСАЛИМ И ЦАРИГРАД НА ПРОСТИЯ ДЯКОН ИОН, НАРЕЧЕН МАЛКИЯ [1]
(1651 г.)
На... ден от месец март през 7157 (1649) г. ерусалимският патриарх Паисий пристигна от Палестина, от светия гроб господен, за милостиня в Московското царство при благочестивия и христолюбив господар, цар и велик княз на цялата Русия Алексей Михайлович. И по желание на господаря ерусалимският патриарх посети през светите велики пости храма на светата троица и на великите чудотворци Сергия и Никона [2]. В това време аз, грешният и недостойният, и последният сред всички монаси божи раб Йон, работех като свещенослужител в храма на пресветата троица и се случи така, че патриархът тръгна из църквите да се моли. И когато влезе в църквата „Успение пресвета Богородица”, каза на мене, недостойния, който го държеше под ръка и му обясняваше устройството на църквата и реда на службите, така: „Както ти ме развеждаш из църквата, така и аз ще ти покажа, ако искаш, гроба на пресветата Богородица.” Аз му се поклоних доземи и му целунах ръка. И от този час у мен се появи голямо желание да видя светия град Ерусалим, а също да науча гръцки език и гръцко писмо. Той ми даде дума, че ще ме заведе до гроба господен [...] И милостивият господар и цар ме награди, като разреши на мене, бедния, да изпълня желанието си. И с указ на царя бях пуснат с ерусалимския патриарх и тръгнахме на пътешествие от престолния град Москва на 10 май в чесч на светия апостол Симон Зилота [...]
След като пропътувал от Московското царство до Влахия и прекарал там две години, Йон Маленко се отправил за Цариград, минавайки през нашите земи, за които пише:
[...] През 7159 (1651) година, по време на великите пости, в деня на Благовещеиие Богородично [3], ние с божията милост се отправихме на път и като изминахме
20
(Мунтянската земя) до река Дуна [4], тоест границата на Турция с Мунтяния [5], преминахме Дуна под турския град Силистра. Тук от всеки монах вземат по две яфимки [6], а от всяка стока и парите вземат една десета. И в този град [живеят] християни българи. И метох за ерусалимския патриарх [има] в храма „Пресвета Богородица”. Тук живеят монаси, събират милостиня за гроба господен. Ние прекарахме при тях дванадесет дена. От град Силистра до Варна вървяхме шест дена пеша и пристигнахме през Страстната седмица, в сряда — и нея, и Христовата пасха изкарахме и останахме две седмици. А този град Варна се намира на брега на Черно море и е пристанище за кораби, и има в него много християни — гърци [7], и митрополит има там. И чрез злия демон аз, бедният, много беди преживях от своя спътник, от стареца (Йоаким, ерусалимски арабин), с който ме пусна патриархът (подучил той турците да ме погубят срещу подкуп), а ме остави сам във Варна. В тази ми беда се смили над мен варненският митрополит и заради величието на господаря ни и заради патриаршеските грамоти ме пусна с турски кораб в Цариград заедно с един от своите черни попове. Аз се представих за прислужник на този поп, за да не ме познаят турците. И с кораба дойдох до Цариград на петия ден, през седмицата на светите жени мироносци. И този (варненски) поп ме отведе от кораба в ерусалимския метох при игумен. Игнатий. Ерусалимският метох е в самия Цариград, а улицата се нарича Фенер. През това време в Цариград беше патриарх светлейшият Партений и аз, грешният, получих неговата благословия и живях в Цариград дванадесет дена. Старецът, с който ме пусна от Мунтянските земи ерусалимският патриарх и който ме напусна във Варна, дойде в Цариград, в същия метох, и аз се сдобрих с него. А от Цариград игумен Игнатий ме изпрати на милитински [8] кораб и със същия старец за Ерусалим [...]
Следва подробно описание на автора за посещението му по светите места на о-в Кипър, гроба господен в Ерусалим и други, след което, минавайки отново през Цариград, той се завръща в Москва.
[...] По милост на всесилния Бог през месец август пристигнахме в Цариград здрави и като престояхме
21
дванадесет дена, и като си починахме, тръгнахме от Цариград за Черно море и като преминахме морските бездни, спряхме временно в Измаил, а оттам във Волоската земя, та чак и до пресветлата престолнина на московската държава — град Москва, в която стигнахме на 22 ноември 7161 (1652) година, деня на светия апостол Филимон.
Повесть и сказание о похождении в Йерусалим и Цариград Троицко-Сергиева монастыря, черного дьякона Ионн по реклому Маленького. — В: Памятники древней письменности и искусства. Т. 35. СПб., 1882, 2—3, 27.