ПРЕДГОВОР
През последните десетилетия у нас бяха издадени много чужди пътеписи за българските земи и Балканите. Интересът към този род литература е напълно обясним. Писани от хора от различни социални групи, пътеписите дават богат изворов материал за историческото, културното и икономическото развитие на нашия народ, за неговия бит и народопсихология, за положението му през епохата на османското владичество. Този сборник има за цел да запознае обществеността с руските пътеписи за българските земи.
Интересът на русите и руската държава към културната и политическата история на българите и към тяхната съдба е съвсем естествен. Той се корени в общия народностен произход, в сходството на нравите и обичаите, в родството на езика, в някои исторически обстоятелства, които са съдействували за установяване на още по-тесни връзки между двата народа. Българоруските политически и духовни връзки водят началото си още от ранното средновековие. Много и най-разнообразни са примерите на взаимодействие, взаимообогатяване и взаимопомощ. Завладяването на българските земи от турците става непреодолима пречка за тези контакти. Необходимо е било да мине цяло столетие, за да бъдат те отново възстановени. В най-черните години на робството, години на жестока религиозно-народностна дискриминация, руските владетели и представителите на руската църква оказват неоценима помощ на нашия народ. Български монаси пътуват до Русия да събират милостиня и изнасят много книги, като по този начин съдействуват за запазването на българската средновековна книжнина. Щедрите помощи, които те получават от братската страна, се използуват за подпомагане на нашите културни средища — манастирите. След падането на България под османско робство много от книжовниците ни намерили убежище в Русия, където
5
пренесли българските книжовни традиции и запознавали руската общественост със стро.данията на нашия народ. През този период посещенията на руски пътешественици из българските земи са много редки. Контактите на българите с Русия са били винаги сериозна заплаха за османското господство и поради предпазливостта и подозрителността на властите русите срещали на всяка крачка затруднения при пътуванията си из Европейска Турция.
От края на XVI и началото на XVII в., когато се забелязва явен упадък на турската военна мощ, великите сили, в това число и Русия, все повече насочват погледите си към европейските владения на Османската империя, като всяка от тях се стреми да наложи своето влияние на Балканите. „В продължение на двеста години Русия води единадесет войни срещу султанска Турция. Докато войните на границата между XVII и XVIII в. са били продължение на борбата срещу татарите, то от втората половина на XVIII в. те имали за цел излизането на Русия на Черно море и бележат нейното проникване на Балканите и на Кавказ.” [1] Но ролята на Русия на Балканите е двояка. От една страна, руските владетели преследват собствените си интереси, а, от друга, като славяни и християни проявяват все по-голям интерес към съдбата на балканските народи, в това число и на българите. От 1774 г. с подписването на Кючуккайнарджишкия мирен договор Русия придобива правото да покровителствува балканските християнски народи, а от края на XVIII и началото на XIX в. българският въпрос намира все по-голямо място в отношенията между Русия и Турция. Всичко това укрепва вярата на българите в освободителната мисия на великата славянска страна. Съдбата на нашия народ все по-тясно се свързва със съдбата на Русия.
Активизирането на руската политика на Балканите засилва връзките между българи и руси. От началото на XVII в. все повече руски пътешественици успяват да проникнат в българските земи. На първо място това са духовни лица, които, пътувайки до Атон или до светите места в Палестина, минават оттук, запознават се с българската природа, установяват връзки с местното
1. Генов, Цонко. Ролята на Русия в историческата съдба на България. — В: България 681—1981. С., 1981, с. 216.
6
население, вникват в неговия живот и публикуват своите впечатления в самостоятелни книги или в периодичния печат. Тук могат да бъдат посочени пътеписите на Йон Маленко, монаха Партений, архимандрит Антония и др. Тези пътни бележки, записки и дневници съдържат непосредствените впечатления на авторите им от българските земи. Пътешествениците не скриват своето възхищение от българите и огорчението си от тежкото положение, до което ги е довело робството. „Много ги е сломило и обременило турското иго — споделя монахът Партений, — но ако този народ беше свободен, би бил още по-добър.” Такива изказвания могат да се срещнат почти във всеки руски пътепис като ярко доказателство на факта, че руската общественост живо се е интересувала от съдбата на нашия народ и искрено е желаела неговата свобода, за да намери той своето достойно място сред останалите народи.
Наред с духовниците земята ни посещавали и военни лица със специални разузнавателни задачи. Техните записки или официални доклади са по-сбити и съдържат предимно сведения от стратегически характер, а именно за организацията на турската войска, за нейния брой и въоръжение, за крепостите и пътищата в Османската империя, за настроенията сред поробеното население, а също и описания на маршрутите, по които може да се движи една армия, на местата за лагеруване и т. н. Естествено вниманието на наблюдателите е било насочено към онези данни, които представляват интерес от военна гледна точка и биха послужили на руската армия при една евентуална война с Турция, но наред с това те дават ценни сведения за тежкото положение на поробеното българско население, за жаждата му за свобода и за вярата му в освободителната мисия на Русия. В този сборник са включени материалите, които имат облик на пътеписи, като: „Описание на Турската империя, съставено от русин, бивш пленник у турците през XVII в.”, посланичеството на Кутузов, пътуването на Краснокутски.
Основна част от пътеписците обаче са представители на руската интелигенция, които са имали подчертан интерес към българите, тяхното историческо минало, език, бит и култура. Техните пътеписи са особено ценни за нас, защото се отличават със задълбоченост
7
и всеобхватност, с критичното отношение на авторите им към робството, което е спъвало развитието на българския народ. Тук трябва да бъде посочен дневникът на Юрий Венелин от краткото му пътуване по нашите земи, който за голямо съжаление все още не е обнародван. Въпреки това откъсите, които са поместени в този сборник, красноречиво говорят за живия интерес на учения към миналото и съдбата на народа ни. Ценен извор за историята и културата на българския народ през Възраждането е и описанието на Турската империя на Виктор Григорович. Големият руски учен не само издирва ръкописните паметници в българските земи, но се запознава и с бита и съвременните проблеми на българите и въз основа на своите наблюдения прави ценни обобщения за техния език, училища и паметници.
Колкото повече се приближаваме до съдбоносната 1877 г., толкова повече нараства и броят на руските пътеписи за българските земи. Посещенията на България и изучаването на нейната история и литература влизат в плановете на различни научни общества в Русия, а много журналисти и сътрудници на вестници и списания, пътувайки из страната, събират потресаващи материали за тежкото положение на българите и заклеймяват робството, като нееднократно подчертават, че нашият народ трябва да бъде свободен. По този начин те осведомяват руската общественост за това, какво става в България и съдействуват за намесата ѝ в руската балканска политика в защита на народа ни. Такъв характер имат пътеписите на Е. Ковалевски, Е. Южаков, М. Лернер, И. Березин, А. Лаврентиев, на сътрудничката на „Вестник Европы” М. Ф. Карлова и др.
Голям брой пътеписи се издават около войните, особено от 1828-1829 и 1877-1878 година. Техните автори са офицери и редници от руската армия, военни кореспонденти, служители от Главната квартира и др. Те отделят голямо внимание на развоя на военните действия, но в повечето случаи дават една почти всеобхватна представа за нашия народ, за неговата любов към Русия и жаждата му за свобода. Тези автори често критикуват великите сили, в това число и Русия, за тяхната търпимост по отношение на Турция и нейната политика спрямо поробеното славянско население.
8
Тук могат да бъдат посочени писмата на Ф. Фонтон„ дневникът на П. Граббе, записките на П. Должников, дописките на В. Крестовски, пътните картини на К. Карелин и др.
Много и най-разнообразни по своята форма и съдържание са руските пътеписи за българските земи, но поради ограничения обем на изданието те не можаха, да намерят място в него.
При подбора на включената пътеписна литература съм се ръководила от няколко основни принципа.
На първо място са представени едни от най-ранните пътеписи от периода на османското владичество, въпреки че в тях сведенията за земите ни са по-бегли и оскъдни.
Основната част от пътеписите съдържат богат историко-географски материал. Те разкриват в пълнота положението на народа ни и жаждата му за просвета, самостоятелна църква и национална самостоятелност. От тях са подбрани най-интересните и онези, които описват различните краища на България, за да се получи попълна картина за бита, икономическото и културното развитие на българите. Не случайно например са поместени описанията на сватбените обичаи в гр. Свищов на В. Крестовски и в гр. Кукуш на Е. Южаков. Целта е чрез подбора на пътеписите да се подчертае, че колкото и малка да е нашата страна, тя е богата с разнообразието на природата, обичаите и традициите си и с онова велико нещо, което е обединявало народа ни във вековете на робството — стремежа му към свобода.
Малко на брой са материалите, които нямат характер на пътеписи, но са плод на лични наблюдения на участници в руско-турските войни и на дипломати и представляват описания на маршрути, статистически таблици и доклади, каквито са поместените тук материали от граф П. А. Толстой, Ал. Дюгамел и др. Те са включени в сборника поради ценните данни и сведения, които съдържат. Разбира се, за тяхното написване е ползувана в една или друга степен допълнителна литература, но личните впечатления на авторите са били основата.
Пътеписите са подредени хронологично, като в началото на всеки от тях са дадени биографични сведения за автора, а в края — бележки и коментар.
9
Надявам се, че този труд ще задоволи както обикновения читател, така и научния работник. Читателят ще види в него корените на здравата връзка между българи и руси през вековете, а научният работник ще намери онези зрънца, които ще хвърлят още по-голяма светлина върху нашата история.
Изказвам най-сърдечна благодарност на Издателството на Отечествения фронт за оказаното ми пълно съдействие, както и на сътрудника към Ориенталския отдел на Народна библиотека „Кирил и Методий” Петко Груевски за неоценимата му помощ при коментара на османотурската терминология.
София, 1986 г.
Маргарита Кожухарова