Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина

Книга II,  София, 1890

 

11. Бѣлѣжки за нѣкои стари войводи.

 

Отъ П. Р. Славейковъ.

 

1. Павелъ Бакичъ
2. Чавдарь войвода и Лалушъ
     Пѣсеньта за Чавдар войвода и Лалуш
3. Левентъ Корчо
4. Цеко Войвода
5. Иванъ Войвода

 

1. Павелъ Бакичъ.

 

Той билъ родомъ изъ Тракия; но какъ станлѫло, та е избѣгнѫлъ отъ тѣзи страни и какъ е влѣзълъ на служба у Маджаритѣ, а послѣ у Нѣмцитѣ, не е извѣстно. Знайно е само, че въ врѣмето на първата обсада на Виена отъ Сюлеймана (1529) той се намѣрилъ съ 200 души свои дружина все конници Българи и Сърби наедно съ Нѣмцитѣ обсадени, и като главатарь на тая малобройна чета, нему било повѣрено да варди мостоветѣ на Дунава. И когато Турцитѣ се приготвяли три дни въ тишина за да нападнѫтъ на юрюшъ връзъ Виена, тѣ тежко нападали тука на Павля, като искали да уловѭтъ входа прѣзъ Дунава. Отъ тия нападения билъ принуденъ Павле да влѣзе въ града и искаль отъ другитѣ коменданти дозволение, да удари самъ на полковетѣ на Ибрахимъ везиря, на когото станътъ билъ надъ Дунава, при разваления градъ Каленбергъ.

 

Като му се дало позволенне, той съ своето малко и леко войнство и съ нѣколко души още Нѣмци отъ оклопницитѣ на Ивана Коцняна излѣзва изъ града и туря всичкитѣ на засада тамо въ лозята, а избира нѣколко отъ своитѣ, които можали пó-леко да бѣгатъ и ги праща въ Ибраимова станъ да измамѭтъ Турцитѣ. И наистина, като ги видѣли Турцитѣ, впущатъ се връзъ тѣхъ, а тѣ подбѣгватъ къмъ засадата. Турцитѣ безъ да знаѭтъ за засадата, гонѣли ги дано да ги изловѭтъ живи. Но като влѣзватъ Турцитѣ подъ засадата, Павле се искача връхъ тѣхъ, та избиватъ мнозина.

 

За тогова Павля Бакича пише сръбскиятъ историкъ И. Раичъ. Той притуря, че билъ отъ Тракия и прибавя, че влѣзълъ на служба у Маджаритѣ, а послѣ у Нѣмцитѣ, тъй както правѣли Българитѣ юнаци прѣди него. Като пише, че е отъ Тракия, че му е името Павелъ и прѣкора му такъвъ отъ турската дума: бакъ (гледай), ний не се усумнихме да го запишемъ като Българинъ и да му дадемъ названието Българинъ, а за рождението му да вземамъ селото Павелско, дѣто е мостътъ Павле-Кюпрюсю на Ергене за Текирдаа, сега разваленъ, или друго мѣсто.

 

 

318

 

 

2. Чавдарь войвода и Лалушъ.

 

Чавдарь войвода билъ отъ Лѫкавичкитѣ села, когато били тѣ подъ София [1] и работилъ въ планината Кожухъ [2], дѣто ималъ събрани до 300 юнака. Пращанитѣ противъ него потери 5—7 пѫтя не сполучили да го разорѭтъ, но повече го прославили. Пашата Софийски видѣлъ за пó-добрѣ да употрѣби хитрость и пратилъ да го убѣждава да се отрѣче отъ този си занаять и да отиде да му се поклони и той щѣлъ да го назначи бюлюкъ-башия надъ всичката Софийска нахия и особенно на мѣстата щипски, и подъ негово расположение щѣлъ да остави освѣнъ всичко друго и всички чернооки невѣсти и калешести дѣвойки. Послѣдното отъ обѣщанията съблазнило Чавдаря, който билъ и тъй малко женкарь, но по причина на званието си воевода трѣбало да бѫде въздържливъ. Той рѣшилъ да иде да се поклони. Сестринътъ му синъ Лалушъ байректарь, който билъ юначенъ и разуменъ, много се мѫчилъ да го отвърне отъ намѣрението му, но не било възможно. Той искалъ да развърне и отъ дружината му да не ходѭтъ, но неможилъ да ги раздума освѣнъ 7 души. „Турци сѫ, вуйчо, невѣрни, — думалъ Лаушъ,—най-доброто е: не ходи".

 

— „Какво щѫтъ да ми направѭтъ — думалъ Чавдарь — съ тази вѣрна дружина, що имамъ, и съ която ме приема пашата; азъ какъ не щѫ, и когато щѫ, накарвамъ пашата да трепери". Сестренецътъ му не билъ на тозъ умъ, вѣренъ обаче на клетвата си, съ 7-тѣхъ вѣрни нему дружина, послѣдвалъ вуйча си въ София.

 

Когато Чавдарь влѣзълъ въ София и отишелъ на конака право съ дружината си, тамъ сложили най-напрѣдъ, та ги нагостили по заповѣдь на пашата, и много икрамъ имъ сторили, за да ги увѣрѭтъ. Подирь това, поканили ги да ги заведѫтъ прѣдъ пашата и подъ прѣдлогъ, че прѣдъ паша се съ пусатъ не излѣзва, взели най-напрѣдъ на Чавдарь войвода пусата, послѣ и на дружината му. Лалушъ, който слѣдвалъ вуйча си, излѣгълъ и той най-подиръ. Поискали да вземѫтъ и негова пусатъ;

 

 

1. По едно врѣме Щипъ билъ подъ София, а Лѫкавичкитѣ села Щипски. Лѫкавица е малка рѣка. Започенва отъ Горне Липовикъ, образува тѣсно едно поле и се влива въ Брегалница кѫдѣ Щипъ.

 

2. Кожухъ е задъ Лѫкавечко надъ Демиръ-Капия и на югъ отъ неѭ Конечката (Конче) Планина. Кожухъ е висока и голѣма, ниско гориста, а на високе гола; Конечката малка, но гориста. Отъ Щипско, Овче-поле (Мустафа-овасѫ,) и покрай Брегалница високитѣ планини, що се видѫтъ най-напрѣдъ да се забѣлѣе снѣгъ, сл. Рила, Кожухъ и Мокра. — Кожухъ-планина задъ Конечката планина между Тиквешъ (на лѣвия брѣгъ на Вардарь) и кѫдѣ Дорянъ (Пулинъ, Поленинъ) пò-далечко, висока и голѣма планина; на върховетѣ, казватъ, цѣло лѣто имало снѣгъ. В. Кѫнчевъ като описва Мегленъ казва: Мегленъ брои до 30 села, които сѫ расположени на истокъ отъ Воденъ, измежду Паякъ и Пожарската планина. Паякъ планина иде отъ Демиръ капия на кѫдѣ Бнидже. Тя се нарича на нѣкои мѣста Кожухъ-планина. Въ нейнитѣ поли сѫ населени Гевгеулии и Гуменджа.

 

 

319

 

но той казалъ да кажѫтъ на пашата, да му допусти да излѣзе съ пусата си, за да види пашата и него, ама и пусата му да види. Пашовитѣ гавази не приели нито думата му и въ прѣпирнята си за да си прѣдаде пусатитѣ, нѣкой отъ гавазитѣ се опиталъ да му хвърли примка и да го хване. Тогазъ той истеглилъ сабята, та прѣсѣкълъ примката и, като се развъртѣлъ, истрепалъ нѣкой и другъ отъ сегменитѣ. Други се притекли, та затворили портитѣ за да го хванѫтъ; но дружината му 7-тѣхъ души, що били останѫли отъ вънъ да вардѭтъ да не затворѭтъ портитѣ, налегнѫли изъ отвънъ да ги строшѫтъ. Обаче прѣди тѣ да строшѫтъ портитѣ, Лалушъ въ борбата си съ гавазитѣ и съ сегменитѣ сполучилъ, наблегнѫтъ на пушката си, както билъ се истирилъ да прѣскокне зида, и съ другаритѣ си отъ вънка, да избѣгне изъ София, когато вуйча му и другаритѣ му ги запрѣли.

 

Лалушъ като излѣзълъ край София, пратилъ хаберь на пашата да пусти вуйча му, ако не ще да види София на пепель. Пашата не щѣлъ ни да чуе за това, а пратилъ потера по него. Потерата не намѣрила Лалуша, но Лалушъ наскоро напада на пашовитѣ овци що ималъ, и като му исклалъ вситѣ овци, проводилъ овчаритѣ да кажѫтъ на пашата: или да пусне вуйча му, или ще направи София на пепель. Пашата пакъ не щѣлъ да знае отъ това, но пакъ пратилъ по силна потера съ по-строги заповѣди. Този пѫтъ Лалушъ не се скрилъ отъ потерата, но съ 70-тѣхъ юнаци, що билъ събралъ, срещнѫлъ се съ неѭ, ударилъ се, и като избилъ всичкитѣ, хванѫлъ главатаря на потерата, изболъ му едното око, и му отрѣзалъ палцитѣ на двѣтѣ рѫцѣ, па го проводилъ да каже на пашата да пусти вуйча му или ще направи София на пепель. Прѣзъ истата нощь запалилъ и изгорилъ пашовитѣ чифлици край София. Тогазъ пашата пустилъ само Чавдарь войвода съ зарѫки да отдалечи сестринеца си отъ София.

 

Чавдарь като се срѣщнѫлъ съ Лалуша, казалъ му: „пуснѫтъ съмъ съ зарѫки да те отдалечѫ отъ София, но мене не ми се маха отъ тука, додѣ не кажемъ на пашата, че сме идвали въ София. До сега азъ бѣхъ войвода отъ сега тизе да бидешъ, иллямъ или на пашата глава на мъждракъ, или дѣто е седѣлъ — на пепель". Това сьмъ слушалъ отъ Димитра Почивалеца. [1]

 

 

1. Почивaлово е Щипско, петь часа на сѣверъ въ политѣ на Плачковицa, 60 кѫщи българи и 80 турци. Турцитѣ сѫ юруци и турци, които знаѭтъ и говорѭтъ български съсъ женитѣ и дѣцата. Половина часъ на Истокъ между два потока, градецкий и коджалийский на рида въ полуострова има стара твърдиня, наричана Исарлѫкъ. Прѣданието каава, че то било отъ планинския ридъ, та стои като островъ и се зело 22 години слѣдъ прѣввемянието на Щипъ. Почивалово, казватъ, било най-напрѣдъ по тови Исаръ, но като на пѫтъ отъ хайтитѣ (кѫрджалии) петь пѫтя се мѣстило, дордѣ се остановило на сегашното си мѣсто, а на старото негово мѣсто се заселило испослѣ Босна, което сѫщо тъй не сѫществува.

 

Димитъръ Почивалецътъ е живъ днесь и е въ Цариградъ при нѣкого сладкарь пакъ българинъ македонецъ отъ Костурско ходи да продава слатки работи; той е безкниженъ, но любопитенъ и вѣщъ расказвачъ на всички отъ самъ Вардаръ юнаци, особенно отъ Кочанското, дѣто сѫ българитѣ тъй побойни. Азъ като бѣхъ въ 1870 въ Цариградъ, бѣхъ исписагь много нѣща отъ него, а най-вече за дѣда Иля, Малешевецътъ, за Апостола отъ Козъ-Бунаръ и други, но тѣ изгинѫхѫ въ Стара-Загора. Като бѣхъ тука, той доходи, но като не намѣри мѣсто отиде пакъ въ Цариградъ. Азъ го карахъ да ми каже за дѣда Иля, но той каза: ,Дѣдо Илю е живъ еще и е въ Кюстендилъ, питайте него, а че ако остане нѣщо, послѣ ще го кажѫ", и азъ исписахъ настоящитѣ само въ единъ день, а послѣ азъ вече неможихъ да пишѫ и нити въ Кюстендилъ да ида и тъй остѫнѫ.

 

 

320

 

Азъ като чухъ за Лалча и Лалуша, осѣтихъ се че има и пѣсень такава да се пѣе, но не ѭ подирихъ тогава, има ли ѭ въ пѣснитѣ ми. Подиръ нещастиего ми въ Стара Загора на 1877, паднѫ ми се първо пѣсеньта, па ѭ исписахъ, а на 1886 год. Димитъръ Почивалецътъ дойде въ София и азъ го вамолихъ да ми ѭ каже пакъ да ѭ испишѫ. Той ми каза неѭ и още три четири такива, които исписахъ. Ще кажѫ тука, че и пѣсеньта и расказътъ му струвахѫ ми се нѣщо пó-добри отъ първитѣ що имахъ, или така ми се е спомнило, не знаѭ. Азъ не щѣхъ биле да ѭ пишѫ, ако не бѣхъ чулъ че Щипъ билъ подъ София нѣкога си, и ако не бѣхъ чулъ и челъ, че въ Търновското възстанье на 1595 „едноврѣменно 2000 хайдуци съ отрядъ сърби нападнѫли внезапно на главния румелийски градъ София и го разграбили. (Иречекь, Ист. Бол. 605). Кой знае, да не е билъ Чавдаръ или Лалушъ въ тая чета. За това ето и пѣсеньта.

 

 

Чавдар войвода и Лалуш.

 

1 Чавдар на Лалча думаше:

   „Лалчо ле, момче уйчево,

   Вика ме, Лалчо, пашата.

   Пашата Софиянската,

5 Дава ми пахѫ хубава,

   На дéно цѣла жълтица,

   А па на вечер половинка.

   Дарба ще да ме подари:

   На сѣки юнак злат кафтан?

10 А па на мене дору два,

   Дору два златни кафтана,

   Да ли да идѫ, или не"?

   Лалчо уйчу си думаше:

   „Вуйчо ле, уйчо Чевдаре,

15 Тук сѣди, уйчо, не ходи,

   Не си е добра работа,

   Това е турска измама:

   Пашата ще ни измами,

   Живи ще да ни излови,

20 На синджирье ще ни наниже,

   Едни ще да си обѣси,

   Други ще на кол побие.

   Не ходи, уйчо, сѣди си.

25 Чевдара яд го дояде.

   Дояде та го догнѣвѣ,

   Та че на Лалча думаше:

   „Лалчо ле, момче уйчово,

   Твоята, Лалчо, работа,

   Като на жена непразна,

30 Ти чакаш все на готово.

   На Лалча много докривѣ,

   Докривѣ, та му домѫчнѣ,

   А че уйчу си подума:

   „Уйчо ле? уйчо, Чавдаре,

35 Молба щѫ ти се помолѭ,

   А па ти да ме послушаш;

   Я хайде, уйчо, я хайде,

   Юнаци да си раздвоим,

   Раздвоим, да ги раздѣлим:

40 Ти зъмни, уйчо, отборо,

   На мен остави измето.

   Уйчо ле, аз останѫ?

   Из софенската кория;

   Ти иди, уйчо, на Софен,

45 При тая паша Софенска,

   Нека ти дарба подари:

   На сѣки юнак злат кафтан,

   А па на тебе дору два,

 

 

321

 

   Дору два златни кафтана;

50 Нека ви хачец заплаща,

   На дено цѣла жълтица,

   А па на вечер полвинка.

   Чевдар си Лалча послуша,

   Та си юнаци раздвои,

55 Раздвои на двѣ отдѣли:

   Чевдар си зема отборо;

   На Лалча даде измето.

   Лалчо с дружина остана,

   Из Софенската кория;

60 Чевдар отиде на Софен,

   При тая паша Софенска.

   Като го видѣ пашата,

   Из далеч му се поклони,

   А из близу му продума:

65 „Чевдаре, Чевдар войводо,

   Оставѣте си пушкитѣ,

   Изтъкнѣте си пищове,

   Откачѣте си сабитѣ,

   А че елате да сѣдним,

70 Да си поедем, попием,

   Хубаво да се сприкажем,

   Та дарба ще ви подарѭ:

   На сѣки юнак по кафтан,

   На тебе Чевдар дору два,

75 Дору два златни кафтане;

   И хако да ви прѣдплатѭ . . .

   Чевдаро пашата повѣрва:

   Оставиха си пушкитѣ,

   Изтъкнаха си пищове,

80 Откачиха си сабитѣ,

   Та при пашата влѣзоха.

   Пашата дума на слуги.

   Дума им и нарѫчва им:

   „Слагайте бѣли трапези,

80 Давайте гозби сѣкакви,

   Донесте вино червено,

   И върла бистра ракия . . .”

   Слуги на паша послушни

   Сложиха бѣли трапези,

90 Даваха гозби сѣкакви,

   Носиха вино червено

   И върла бистра ракия.

   Паша ишарет чинеше,

   Слугитѣ разумѣваха,

95 По малко вино да вливат,

   По много татул да турят,

   Да си опоят Чевдаря,

   Па послѣ да си уловят,

   Чевдаря, Чевдар войвода.

100 Слуги си вино точили,

      Точили, прѣсно давали,

      По-малко вино вливали,

      По-много татул туряли.

      А Чавдар не се досѣти,

105 Ни от дружината нѣкой,

      Опи се Чевдар войвода;

      Опи се та си позаспа,

      И дружината му заспали.

      Пашата на слуги думаше:

110 „Принесете тънки дарове,

      Тънки, сукани сиджими,

      Ситни, ковани синджири,

      Че станѫ сам си пашата,

      Та ги премѣни премѣни:

115 На сѣки юнакъ по сиджим,

      А на Чавдаря дору два,

      На рѫцѣ тънки сиджими,

      На нозѣ тешки томруци,

      На шия дребни синджири

120 Кога се Чевдар събуди,

      Та си погледна и видѣ,

      В какви е лични прѣмѣни,

      Той си на паша думаше:

      „Пашо ле, паша ефенди,

125 От пѫт съм вчера пристигнал,

      На твойте честни трапези,

      От твоите чудни икрами,

      Сърцето ми се заключи,

      И дрѣмка ми се придрѣма;

130 Много щѫ ти се помоля,

      Ега да би ме послушал,

      Я да ми дадеш свирката,

      Със свирка да си посвирѭ,

      Да ми се сърце отключи,

135 Да ми се дрѣмка отдрѣмеа.

      Паша Чевдаря послуша:

      Донесоха му свирката,

      Разслабиха му рѫцѣтѣ.

      Чавдар си свирка засвири,

140 Свирка му свири говори:

      „Лалчо ле, момче уйчево,

      Дѣ да си сега да додеш,

      Да ме погледнеш и видиш,

      В какви съм лични прѣмени:

145 На рѫцѣ тънки сиджими,

      На нозѣ тежки томруци,

      На шия ситни синджири;

      Да додеш, уйку, да додиш,

      Да додиш да ме извадиш".

150 Лалчо си зачу свирката,

      Та и той далеч засвири,

      Свирка му дума говори:

      „Уйчо ле уйчо Чевдаре,

      Не могѫ уйчо да додѫ,

155 Не могѫ да те извадѭ,

      То не е моя работа;

 

 

322

 

      Мойта работа невредна,

      Като на жена непразна;

      Аз търсѭ все на готово,

160 Юнаци ми сѫ все измет".

      Чевдар на свирка повтори:

      „Лалчо ле, момче уйчево,

      Много ти се помолѭ,

      Било що било забрави,

165 И на насам се управи,

      По-скоро да ни извадиш;

      Малко е врѣме остало,

      Лалче ле, ще ни избѣсят".

      Та станѫ Лалче, Лалче ле,

170 И си юнаци поведе,

      Юнаци холан измето,

      Та се на Софен стигнали;

      На Софенскитѣ конаци,

      Порти им сѫ затворени.

175 Лалчо се бързом забързи,

      И тропишком си подскочи,

      Та си портитѣ прѣскочи,

      Прѣскочи и ги отвори,

      Уведе вѫтрѣ юнаци,

180 Та на тъмница отиде;

      С рѫцѣ камене къртяше,

      С зѫбе синджири кѫсаше,

      Та си вратата отвори,

      И си Чевдаря извади,

185 И неговитѣ дружина,

      Ония отбор юнаци.

      Тога си Лалче отиде,

      На пашовитѣ конаци,

      Разби си Лалчо хареми,

190 Та си пашата искара,

      Та кѫс по кѫс го рѣжеше,

      Рѣжеше и го питаше:

      „Пашо ле, курво кахнио,

      Ще ли да лъжеш юнаци,

195 С измама да ги затриваш"?

      Па му главата отрѣза,

      И на миждрака натъкня.

      Та си юнаци поведе,

      И с свирката си свиреше.

200 Като прѣз Софен вървеше,

      Еще си виком викаше:

      „Яллате месо пашово,

      Сѣки му не е дадено,

      Да ходи да го продава;

205 Салт на Лалча е дадено,

      Да може да го продава,

      На Лалча на байрактаря,

      Що води измет юнаци,

      Та вършат таква работа,

210 Щото и отбор не вършат.

 

 

3. Левентъ Корчо

 

Той билъ отъ Струмишко или отъ Малешевско. За това го казватъ да е билъ отъ Малешевско, защото и на тѣхнитѣ села сѫ заповѣдвали отъ Струмица, както и сега. Неговото поприще е било въ Мегленско и Воденско по планинитѣ. Само кога си ходѣлъ по нѣкога у тѣхъ си, минувалъ прѣзъ Струмица, та понаправялъ нѣщо, особенно на турцитѣ, — пооплѣнявалъ ги. За да го накажѫтъ колко годѣ и да ограничѫтъ неговото върлувание въ Струмица, първиятъ между беювитѣ, Дестанъ бегъ, който испълнявалъ длъжностьта на полицмейстеръ, заповѣдалъ да уловѭтъ баща му и да го затворѫтъ.

 

Като се научилъ за това Левентъ Корчо, свиква юнацитѣ си и казва имъ свободно: „Това което има сега да направимъ, не е като туй, което до сега сме правили. Тукъ нѣма да се браннмъ само отъ потера и да нападаме отъ засада, но прѣдлежи да нападнемъ и на еничари, и на потера, и въ града вѫтрѣ Дестанъ бега въ кѫщитѣ му да уловимъ. Който не се наема, нека не идва, а който се не бои, нека дойде съ мене. Повечето отъ юнацитѣ му останѫли му вѣрни.

 

 

323

 

И като ставатъ отъ Мегленско, додѣ петлитѣ още не пѣли, нагазятъ Боемията [1], и като вървѣли прѣзъ Боемията, нѣма пѣтелъ да пропѣе, нѣмало куче да пролае, нити па хора да провървѭтъ, ни да прозборѭтъ. Стигатъ въ Струмица, хващатъ Дестанъ бега и го накарватъ да отвори тъмницитѣ и да пусне стария Корча. Понеже той, стариятъ Корчо, билъ боленъ отъ мѫки и неможалъ да ходи, младиятъ Корчо го взема и го носва до 1/2 часъ на вънъ отъ Струмица, като каралъ напрѣдѣ си пѣши и вързанъ Дестанъ бега. Въ пѫтя той, като носѣлъ баща си, настигалъ Дестанъ бега и го риталъ съ колѣна да върви.

 

Когато изминѫли 1/2 часъ отъ Струмица и дошли на Дестанъ бегова чифликъ, закачило да се разсъмнува. Той казалъ тогазъ на дружината си: „ Дружина, дотегнѫ ми татко ми, да останемъ да си поотпочинимъ". А на Дестанъ бега, като го отвързалъ и пустилъ казалъ: „ний сми ти на госте сегá, заповѣдай да ни направятъ икрамъ, какъвто искашъ". И той зарѫчалъ на хората си да направѭтъ свѣтло угощение; колкото ще изядѫтъ кокошки, пуйки и патки, да не гледатъ. На Дестанъ бегова чифликъ става много орисъ, и него да нежалѭтъ за пилафъ, да гледатъ само да благодарѭтъ гоститѣ.

 

Като се наяли добрѣ, Корчо му казалъ: „искай сега каквото ще искашъ, да ти платиме". Дестанъ Бегъ се отказвалъ да приеме, каквото и да е, но Корчо му казалъ: „ний сми харамии по гората, но харамъ не ядеме", и прѣсмѣтва що ги послужилъ, та му платилъ, като го накаралъ силомъ да вземе това що му давали. Послѣ му казва: „ний ти платихми що сми ти изяли, сега плати и ти що си изялъ отъ насъ", и като му направи една смѣтка що изялъ отъ сиромаситѣ, срѣщу и сѫ му взема всичкия имотъ и остава длъженъ за кръвопролитието. Направя му една смѣтка, колко души е погубилъ и му казва, че понеже човѣшкиятъ животъ цѣна нѣма, то за кръвопролитието, колкото души е погубилъ, на толкозъ кѫсове ще разсѣче тѣлото му, което и така направилъ.

 

Отъ тамъ послѣ испраща стария Корча въ Малешевията да живѣе, а той отишелъ пакъ по Мегленско и Воденско да ходи.

 

 

4. Цеко Войвода.

 

Той билъ отъ Раданье, Щипско, при Брѣгалица. Останѫлъ сираче отъ баща и отъ майка, а ималъ само една сестра хубавица и на възрасть. Неѭ взема силомъ отъ сѫщото село единъ Турчинъ и ѭ потурчилъ, а съ некь прибира и Цека, когото испослѣ

 

 

1. Боемията или Бохемия и Боемци се наричать жителитѣ на една мѣстность въ Дойрянъ на дѣсния брѣгъ на Вардаръ за въ Енидже, отъ Демиръ-капия до моста. Въ политѣ на Мегленското бърдо нѣколко села има таквизъ.

 

 

324

 

и принуждавалъ да се потурчи. Сестра му го накарала да бѣга и другадѣ не, а при Илю и той побѣгнѫлъ при него. Илю го прибралъ, като билъ той на 15 години и го водилъ подирѣ си 7 години, безъ да му даде пушка въ рѫка, и само коня му гледалъ. Подиръ 7-тѣхъ години далъ му да мѣри нишанъ и като ударилъ нишана, далъ му пушка и го направилъ главатарь на едно отъ отдѣленията си. Зимѣ когато се растурвали дружината имъ, тѣ обикновенно ходѣли само двамата и на конье. Той билъ много юнакъ и пъргавъ човѣкъ, па и много смѣлъ, рѣщителенъ и обурйосникъ.

 

Подиръ много несполучени потери слѣдъ Илйо, Турцитѣ рекли да прибѣгнѫтъ на старитѣ си хитрости. Струмичкитѣ власти обнародвали амнистия, и пущатъ теллали въ Струмичко, Радовишко и Кочанско, че прощаватъ харамиитѣ, ако се поклонѭтъ. Цеко съ нѣколко души се наговаря да опита, истина ли е това, и струва да иде да се прѣдаде. Илйо го раздумвалъ да не ходи, но неможалъ да го развърне, и казвалъ му, че друго дири, да познае другаритѣ си ужъ. Най-подирь отишелъ съ 12 души, та се прѣдалъ, като се наговорили, какво прѣдпазвание да държѫтъ. Турцитѣ сторили да имъ направѭтъ угощение въ селото Раклешъ. Три дни и два дни тѣ, се казало, ужъ не яли много, не пили и не играли; на третия день тѣ сѫ по отпуснѫли, пояли, попинѫли и станѫли да играѭтъ. Тогазъ турцитѣ намѣрили врѣме, та имъ турили въ виното нѣщо и като играли тѣ ги черпили и ги опоили, па ги извързали и прѣзъ нощьта още закарали ги чакъ въ Щипъ. Илйо като чулъ скочилъ и тичалъ на три мѣста да ги прѣдвари и отъмне, но не могълъ. Тогазъ отъ тѣхъ едного що билъ отъ Щипъ, обѣсили го въ Щипъ, другъ единъ отъ Радовешко въ Радовешъ [1], а другитѣ ги пратили въ Скопье и отъ Скопье въ Нишъ, дѣто въ разстоянье на една година въ тъмницата умрѣли трима, а другитѣ сторили да ги избѣсѭтъ.

 

Цеко ги наговорилъ, когато ще ги бѣсѭтъ да се даврандисатъ и както могѫтъ вече да избиѭтъ по нѣкого: като ще умрѫтъ, баремъ да не умрѫтъ марцина. И наистина. когато извели да ги бѣсѭтъ, тѣ се възвълнували, и вързани, както ги карали, комуто прилѣгало, съ крака ритнували вардачитѣ, съ колѣнѣ въ слабинитѣ и додѣ ги избѣсѭтъ усмъртили тримина. Цеко ималъ и на рѫцѣтѣ си и на краката си клапи и мирувалъ и когато го довели подъ бѣсилката, дѣто да го прикачѫтъ, той сѣднѫлъ. Турцитѣ се натрупали да го дигатъ, и той се завъртява съ клапитѣ; когото стигнялъ, удри въ главата, или дѣто свари, и когото ударялъ усмъртявалъ го, и въ

 

 

1. Радовешъ, съсѣденъ градецъ задъ планината. По на ю. и. малко лежи Струмица. Мудирликъ на Струмица. Населено отъ Турци и Българи. Става пазарь въ петькъ.

 

 

325

 

усилията си да го смогнѫтъ и прикачѫтъ, той убилъ 4-ма души сеймени. Най-послѣ, като видѣли, че не ще се даде, войскаритѣ гръмнѫли съ 10 пушки и го оставили на мѣсто мъръьвъ; а послѣ го пакъ обѣсили.

 

Въ Щипъ знаѭтъ и за другиго войвода, Иосифь Джамбазоглу отъ Калопетровци [1], който бѣгалъ въ Сърбия прѣди Иля, и станѫлъ войникъ, а скоро и тисящникъ, а послѣ се върнѫлъ, та си прибралъ жената и дѣцата и отишелъ пакъ въ Сърбия. Той билъ много високъ и пъргавъ човѣкъ.

 

 

5. Иванъ Войвода.

 

Той се не знае отъ кѫдѣ е; казуватъ отъ Овчеполиата [2] да е билъ, но върлувалъ по Сѣрско прѣди 150—160 години, както се разбира отъ прѣданието. Той като се наканилъ да стане харамия и събралъ юнаци, казалъ и на брата си Стояна: Ти, братко, нѣмашъ сърдце за харамия, но да си седишъ у село, да орешъ нивя бащини, да гледашъ стара майчица". Но Стоянъ развълнуванъ отъ намѣрението на брата си, не приставалъ да остане, а искалъ да иде съ него въ планината. Братъ му, като неможалъ да го убѣди да остане, взелъ го съ себе си. Но когато направили първиятъ басканлѫкъ на Сѣрската гора и оплѣнили 9 товара съ иманье, като излѣзли на края, Иванъ ги попиталъ: „тука ли сме всинца и здрави ли сме?". Намѣрили сѫ отъ дружината му трима ранени, а брата, му Стояна го нѣмало. Тогава той прѣпорѫчилъ на дружината си раненитѣ, дава имъ и 9-тѣхъ товари иманье и казва имъ: „да ме чакате до три дни, ако си дойдѫ ще ви бѫдѫ пакъ войвода; ако си не дойдѫ, изберете си на други, или ако не намѣрите войвода, расподѣлете си иманьето: на раненитѣ дайте два ката, и на майка ми дайте половинъ катъ, да ни раздава за души. Азъ щѫ на задъ да идѫ, брата си Стояна да търскѭ, да търсѭ да го избавѭ; могѫ ли да го избавѭ, ази щѫ да ви намѣрѭ; ако за него загинѫ, халалъ ви струвамъ иманье".

 

Като ги пратилъ до края, върнѫлъ се тогазъ въ Сѣрско, та си отъ края повикалъ „кѫдѣ си, братко Стоене, тукъ ли, братко, живъ ли си? И Стоянъ му се обадилъ: „тука съмъ, братко, и живъ съмъ, въ тъмни зандани запрѣнъ съмь, въ тежки тъмници окованъ". Иванъ дочакалъ до вечерьта, влѣзълъ въ конака, разбилъ тъмницата, извелъ брата си, стигнѫлъ дружината си, и като му далъ дѣла, още и своя си, пратилъ го въ село да си иди да оре нивя бащини, да гледа стара майчица. А Иванъ останѫлъ съ юнаци да ходи въ гора зелена.

 

 

1. Калопетровци е Щипско село, 30 кѫщи Турци и 100 кѫщи Българи, чифликъ Кадѫръ беговъ.

 

2. Овчеполията (Мустафа Овасѫ) широко, голѣмо и плодоносно поле.

 

[Back to Index]