Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина

Книга XI,  София, 1894

 

9. Изъ историята на градъ Ломъ.

 

Отъ Д. Мариновъ.

 

 

На мѣстото на днешния градъ Ломъ, споредъ историята, е била старага римска крѣпость Almus, издигнѫта отъ римлянитѣ за запазванье главния друмъ, а съборена отъ хунитѣ. Тая крѣпость е била подновена отъ Юстиниана, и въ нея е живѣело едно отдѣление войска, която, заедно съ другитѣ военни отдѣления, настанени въ крѣпоститѣ, що сѫ били издигнѫти по цѣлия десенъ брѣгъ на Дунава, е трѣбвало да пази сега границата на Византийската държава отъ варваритѣ, що сѫ нападали откъмъ сѣверъ. Въ околностьта на Ломъ, освѣнъ Ciabris или Cebrus или днешния Цибъръ и Ratiaria или Арчаръ, сѫществуватъ остатъци още отъ двѣ крѣпости: едната между Цибъръ и Ломъ, носи название Малъ-Тепе, а другата надъ Ломъ, близо до блатото, наречено Кале-Баиръ. Остатъци отъ нѣкогашния Almus се виждатъ днесъ въ оная часть на днешния Ломъ, която носи название Калето. То е едно издигнѫто крѫгло мѣсто, обиколено съ окопъ. Тукъ се вижда зидъ отъ тухли и камънье, зиданъ отъ по-послѣ.

 

Какво е било положението на Almus въ пó-подирнитѣ врѣмена, намъ е неизвѣстно. Когато се основала между Дунава и Балкана една независима държава, дали Almus е служилъ за нѣщо на тая нова държава, сѫщо тъй е неизвѣстно. Но отъ всичкитѣ исторически данни, които е открила нашата история, ние дохаждаме до заключение, че прѣзъ цѣлия периодъ на първото царство той е билъ пустъ и ненаселенъ.

 

Не тъй е било и прѣзъ периода на второто царство.

 

Единъ драгоцѣнъ паметникъ, намѣренъ въ 1818 година, хвърля ярка свѣтлина върху историята на гр. Ломъ прѣзъ тоя периодъ. Старата църква „Св. Николай", наречена сега „Борунска" за която ще поговоримъ по-послѣ, въ 1818 год. се възобновила, и тогава се намѣрилъ камъкъ, на който имало слѣдниятъ надписъ:

 

 

 

252

 

Въ 1828 г., прѣзъ руско-турската война, руситѣ сѫ прѣминавали Дунава при Орѣхово, дохождали сѫ до селото Чорльово съ цѣль, види се, да обстѫпватъ града Видинъ. За да може да се защити по-добрѣ градътъ, счело се за нуждно да се направѭтъ нѣкои и други укрѣпления по-надалечъ отъ него. Между другитѣ пунктове, намѣрили за нуждно да укрѣпѭтъ и града Ломъ. За тая цѣль е билъ изпроводенъ нѣкой си Еминъ-паша. Той намѣрилъ за нуждно да поправи и укрѣпи най-напрѣдъ старата римска крѣпость Almus или „Калето". За да бѫде туй кале по-здраво, трѣбвало е да бѫде подзидано около-връсть съ камънье. Тия камънье сѫ взети отъ различни мѣста, па и отъ нашитѣ гробища, които сѫ били около тая черква. Между другитѣ камъци описанъ е и тоя драгоцѣнъ паметникъ. За голѣмо щастие, прѣди да бѫде описанъ, нѣкой си прѣписалъ цѣлия надписъ, който ние намираме на единъ листъ на старото евангелие, съ което си служили по онуй врѣме въ черква.

 

Гдѣ е зазиданъ тоя камъкъ, и да ли той по единъ слѣпъ случай е останѫлъ неповрѣденъ отъ чука на зидаритѣ, това не може никой да знае.

 

Сега се ражда въпросъ: да ли тоя храмъ е служилъ като черква на нѣкое село или градъ, или той е билъ черква на нѣкой манастиръ? Тоя въпросъ ще може да се рѣши само чрѣзъ нѣкои косвени данни:

 

1. Като почнемъ отъ началото на второто царство, па до самото покорение на България отъ турцитѣ, нийдѣ се не споменува името на градъ Ломъ. И слѣдъ покорението, па до 1688—1700, въвъ важнитѣ събития ако и да се споменуватъ имената на градоветѣ: Бдинъ, Арчаръ, Орѣхово и Вратца, името на Ломъ пакъ не се споменува. Едвамъ въ 18-то столѣтие срѣщаме името му. И прѣданията, които ще изложимъ по-долу, говорштъ за полза на това, че градъ Ломъ е заселенъ едвамъ около 1689 год.

 

2. Цѣлата Ломска околность, както разправя прѣданието, е била покрита съ гѫста непроницаема гора, която е сѫществувала до прѣди 200 години, и която е дала материалъ за съгражданье на множество кѫщи на първия Ломъ.

 

Тогава около споменѫтата черква имало тъй сѫщо гѫста гора и имало е остатъци отъ двѣ-три чешми и една аязма; тая аязма е влѣзла отпослѣ въ кѫщата на единъ турчинъ.

 

Гората, чешмитѣ и аязмата ни каратъ да прѣдполагаме че тая черква е била нѣкой манастиръ, който е билъ посѣщаванъ отъ околнитѣ села.

 

Черквата е съградена, споредъ надписа, отъ царь Михаилъ Асѣнъ въ 1200 година. И това обстоятелство говори въ полза на нашето прѣдположение, защото, както знаемъ, царьетѣ сѫ градили само манастири.

 

И тъй отъ горнитѣ данни и съображения излиза, че на мѣстото на старата римска крѣпость Almus  не е имало градъ нито прѣзъ първото българско царство, нито прѣзъ второто търновско царство, нито пъкъ слѣдъ паданьето на България.

 

 

253

 

Сега дохождаме до въпроса: кога е заселенъ сегашниятъ градъ Ломъ?

 

За разрѣшение на тоя въпросъ ние имаме събрани слѣднитѣ данни.

 

Въ 1683 г. прѣзъ мѣсецъ септември турскитѣ войски бѣхѫ побѣдени отъ Ивана Собѣйски и отблъснѫти отъ Вѣна.

 

Тая побѣда за турцитѣ бѣ злощастна и случи се въ много лошъ часъ: нейната сила почнѫ да опада, а земитѣ, що бѣхѫ подъ нейна власть, почнѫхѫ да се отнематъ отъ нея една по една. Съ погубваньето на Кара-Мустафа, комуто се приписваше причината нa това сѫдбоносно поражение, не можá да се отстрани злата орисница на Турция, и звѣздата на турската мощь почнѫ да тъмнѣе.

 

Едно слѣдъ друго австрийскитѣ войски завзели цѣло Маджарско, Трансилвания и достигнѫли до Нишъ и Бдинъ (1689 г.). Въ това сѫщо врѣме (1688 г.) и българитѣ подъ прѣдводителството на Георги Пеячевичъ и Богдана въ Кутловската долина Жарáвица се опитахѫ да се възползуватъ отъ австро-турската война и да отхвърлѭтъ турската власть, но бидохѫ побѣдени, и околностьта съвършенно биде съсипана и изгорена. Тогава е билъ разграбенъ и съсипанъ и Чипоровецъ, който до тогава е билъ цвѣтущъ градецъ.

 

Турското орѫжие за послѣденъ пѫть се прослави: австрийскитѣ войски били изгонени изъ Бдинъ, Нишъ, Сърбия и Бѣлградъ. Но тукъ се спрѣлъ успѣхътъ на турцитѣ за всѣкога. Въ 1699 г. Турция подписала въ Карловецъ „Карловецкия договоръ," споредъ който Унгария и Трансилвания били отцѣпени отъ Турската империя. Тѣ никога вече не сѫ връщани на турцитѣ.

 

Множество турски семейства били принудени да се изселѭтъ изъ Маджарско и сѫ се прѣселили въвъ владѣнията на султана.

 

Около туй врѣме пада и заселяваньето на градъ Ломъ, т. е. между 1688—1690 год. Ето прѣданието по какъвъ начинъ ни описва заселяваньето. Между 1688—1689 год. три чамове плавали по Дунава съ цѣль да отидѫтъ въ Силистра. Нарочно или случайно тия чамове се спрѣли при Almus, и пѫтницитѣ излѣзли на сухо. Тѣ били стари борци, които сѫ участвували въ тия толкова славни и толкова важни по своитѣ слѣдствия войни. Имената на тия мрачни и побѣдени юнаци, които били принудени да странствуватъ и търсѭтъ ново мѣстожителство, спорѣдъ прѣданието, сѫ били: Мехмедъ-ага и Кара-Мустава отъ Ипекъ, нареченъ „Ипеклии"; Хаджи Османъ-ага, Селимъ Баряктаръ, Яхѫ-Калфа, Ахмедъ-ага, Исмаилъ Кокошаръ, Тасунъ-Баряктаръ, Хаджи Халилъ и Моладжикъ-оглу — всички отъ Темишваръ.

 

Тѣ отивали въ Силистра, за да оставѭтъ своитѣ семейства на пó-безопастно мѣсто, но, види се, изгонваньето на австрийцитѣ изъ Бдинъ и Нишъ е измѣнило тѣхното рѣшение. Тъй или инакъ, но прѣданието твърди, че тѣ сѫ останѫли въ Almus и заселили града, нареченъ Ломъ споредъ името на рѣката. Съсъ силата на фермана, който билъ издаденъ отъ султана, на тия заслужили юнаци и борци били подарени много села. Единъ отъ тия фермани у Еркочъ е сѫществувалъ до послѣдната

 

 

254

 

руско-турска война, въвъ врѣме на която се изгубилъ, когато Еркочъ бѣгалъ въвъ Видинъ. Тоя ферманъ обаче е четенъ отъ Османъ ефенци, който ми даде и много свѣдѣния относително прѣданието за заселваньето на гр. Ломъ.

 

Освѣнъ селата, и цѣлата Ломска долина била сѫщо раздѣлена между тия пришелцѝ — агѝ. За кратко врѣме тѣ забогатѣли и почнѫли да живѣжтъ бейски-княжески животъ.

 

Врѣмето на войнитѣ между Австрия и Турция, които сѫ траяли 16 години, е било врѣме на голѣмъ героизъмъ отъ страна на турцитѣ. Слѣдъ Карловецкия миръ трѣбвало да се наградѭтъ много отлични юнаци. Портата е наградила тия свои войници и войводи съсъ земи и села. Повечето отъ селата въвъ Бдинския, Гургусовишкия, Неготинския, Бѣлоградчишкия, Ломския, Берковския, Орѣховския и Вратчанския окрѫзи сѫ били поклонени на различни такива юнаци, които заедно съ това сѫ получавали и бейски титли. Всичкитѣ села по течението на рѣкитѣ Ломъ, Цибрица, Скомля, Огоста и Искъръ сѫ дадени на бейове, които отпослѣ се нарекли господари, и по тоя начинъ е възникнѫлъ господарлъкътъ въ з. България.

 

Да се повърнемъ на нашитѣ бѣлѣжки за Ломъ.

 

Бейоветѣ, които заселили гр. Ломъ, настанили се въ калето Almus, като го поправили, подзидали и почистили. Градиво за кѫщитѣ си сѣкли въ сѫщата Ломска околность. Помни се, че Кара-Мустафа за направага на кѫщата си сѣкълъ гора отъ мѣстото, дѣто днесъ е шадраванътъ. Пó-късно тая кѫща е била развалена, и отъ гората е направенъ ханътъ, извѣстенъ подъ името Чукуръ-ханъ.

 

Всѣкой отъ тия бейове — господари е ималъ нужда отъ мѣсто за добитъка, за туй и цѣлата околность на гр. Ломъ била раздѣлена помежду имъ; на тия мѣста тѣ направили своитѣ чифлици. Пó-послѣ отъ тия чифлици се образували днешнитѣ ломски махали.

 

Така: днешната Черковна махала е била чифликъ на Кара-Мустафа. Камарашката махала е била чифликъ на Яхѫ-Калфа, и у наслѣдницитѣ му има хюджетъ съ дата 1225 г. отъ Егира. Днешната Ханска махала е била чифликъ на Муртезъ Баряктарь. Орачката махала, която носи и днесъ названието Чифлика, е била чифликъ на Муратъ бегъ — Муратовъ чифликъ. Борунската махала е била чифликъ на Хасанъ-ага отъ Паракинъ.

 

Слѣдъ това първо засѣлванье, почнѫли да дохождатъ турски семейства, и така лека полека Калето се напълнило съ кѫщи, и станѫло нужда да се правѭтъ кѫщи и вънъ отъ калето.

 

Първата махала вънъ отъ калето, е била Чаршийската махала, а послѣ нея Варушката махала.

 

Освѣнъ турци, и много българи отъ околнитѣ села сѫ дошли въ г. Ломъ и се заселили въвъ Варушката махала. Тия първи ломски граждани били все занаятчии.

 

 

255

 

Турското населние продължавало да се умножава отъ прѣселници изъ Маджарско, и по тоя начинъ се образувала нова махала наречена Титре махала, име получено отъ растението смрадлика, съ което е била покрита тая мѣстность.

 

За историята на гр. Ломъ важно е слѣдното прѣдание, което се подтвърѫдава и отъ единъ запазенъ и до днесъ надписъ.

 

Около 1689 (1105 отъ Егира) дошла въ Ломъ изъ Австрия една богата ханъма съ прѣкоръ Инджили Ханъмъ (Бисерна госпожа), защото била поврита съ маргаритъ. Тя купила много мѣста и ги поклонила на направенитѣ отъ нея благотворителни заведения.

 

Тя направила първата калдърма въ Ломъ, която почнувала отъ мостчето, което било нѣкога срещу днешната кѫща на Христо Капагъ-олу па до читашката чешма въ Борунъ. Това е едно пространство отъ три-четири километри. Всичкитѣ разноски за тая калдърма сѫ възлизали на 8000 рубиета.

 

Тая сѫщата Инджили Ханъмъ е съградила и часовника, въ войто има плоча съ надписъ, отдѣто узнаваме, че той е съграденъ въ 1105 г. отъ Егира.

 

Туй подкрѣпя прѣданието, че гр. Ломъ се заселилъ не по-рано отъ 1688 год. и заселенъ е отъ турци.

 

Нѣкои старци българи ме увѣрявахѫ, че гр. Ломъ е заселенъ отъ Голинчани. Но азъ разпитахъ най-старитѣ хора въ Голинци, какво помнѭтъ за часовника, за калдърмата, за чешмитѣ, за старата черква, за калето и други, за които въпроси турцитѣ ми разяснихѫ много удовлетворително, и тѣ не можиха да кажѫтъ нищо, и азъ съмъ наклоненъ да вѣрвамъ повече на турското прѣдание. Турцитѣ утвърѫдаватъ, че Голинци е било сѫществувало, когато е заселегн градъ Ломъ; че тогава е имало и село Павливянъ, но на мѣстото на днешния градъ Ломъ не е имало никакво село до прѣди пристигваньето на турцитѣ.

 

Чешмитѣ, шадраванитѣ, хамамитѣ, джамията при шадравана, медресето и джамията при сахата сѫ постройки, които сѫ допълнили украшението на гр. Ломъ и които сѫ дали на Ломъ форма на градъ.

 

Тия постройки сѫ направени съ разноскитѣ и иждивенията на нѣкого си Дервишъ-Мустафа-паша съ прѣкоръ Силихтаръ.

 

Тоя паша не е дохождалъ лично въ Ломъ, но е упълномощилъ нѣкого си Тахиръ-ага царски касапъ-башия, който дохождалъ въ Ломъ, прѣгледалъ мѣстата, дѣто ще се правѭтъ споменѫтитѣ пó-горѣ постройки, но не стоялъ да ги прави той, а упълномощилъ отъ своя страна Хаджи Ахмедъ-аà.

 

Тия постройки имали нужда отъ по-нататъшна обдръжка. За тая цѣль сѫ направени и други здания. Така за поддръжка и поправка на джамиитѣ, медресето и чешмитѣ съ шадравана сѫ направени: хамамътъ, голѣмиятъ ханъ съ дукянитѣ до хамама, дукянитѣ и кафенето покрай , шадравана, дукянитѣ покрай медресето и табачницитѣ. Наемътъ отъ

 

 

256

 

всичкитѣ тия здания — сума голѣма — се събиралъ отъ настойника и поддържалъ горнитѣ учрѣждения.

 

Водата за чешмитѣ на брой 15 и за шадравана е докарана отъ ония чешми и извори, които сѫ били около споменѫтата пó-горѣ черква. Майсторитѣ, които сѫ градили чешмитѣ и поставяли трѫбитѣ, сѫ изпълнили своята работа повече отъ съвѣстно, защото оттогава (1690 год.) па до днесъ тѣ не сѫ нито поправяни, нито пъкъ и днесъ иматъ нужда отъ поправка.

 

За обдръжка на часовника и калдърмага Инджили Ханъмъ е направила всичкитѣ дукяни, кафенета и фурни, които съставятъ онзи четвероѫгълникъ, що се казва Старата Камарашия срещу нѣкогашнитѣ балъкчийски дукяни.

 

Всичкитѣ тия имания не сѫ уцѣлѣли до днесъ. Нѣкои останѫли и до днесъ вакуфски, но повечето сѫ влѣзнѫли въ рѫцѣтѣ на частни лица, които ги ступанисватъ като собствена стока — мюлкъ — и сѫ ги прѣпродали на други лица. Какъ е станало това, никой не можа да ми обясни. Прѣдполага се, че тука е играяла роль подкупената ревность на нѣкой муфтия.

 

Градътъ продължавалъ да се уголѣмява отъ приходещитѣ изъ селата семейства. Варошътъ, дѣто се заселявали изпървенъ, станѫлъ тѣсенъ; за туй станѫло нужда да се населяватъ чифлицитѣ. Туй е принело полза и на притежателитѣ на тия чифлици, които не сѫ закъснѣли да продаватъ мѣста на искателитѣ. По тоя начинъ почнѫли да се образуватъ различнитѣ махали, които въ първобитното си положение, отдалечени една отъ друга, изглеждали като отдѣлни селца, между които е имало гѫста гора, и които сѫ били обградени съ окопи (хендеци). Названието на тая махала е било както и на чифлицитѣ, т. н. махалата Кара-Мустафа, махалата Яхѫ-Калфа и пр., а по-послѣднитѣ названия имъ сѫ даденн тогава, когато сѫ били съединени, и окопитѣ изравнени.

 

Тия махали, ако и населени, останѫли отдѣлни отъ първитѣ махали на гр. Ломъ, Чаршийската и Варушката, до 1855 година чрѣзъ единъ дълбокъ окопъ, който турското правителство е изкопало въ 1828 год. по стратегически съображения.

 

На 1828 год. избухнѫла война между Русия и Турция. Генералъ Хейсманъ достигнѫлъ до гр. Орѣхово, авангардата му допрѣла дори до селото Чорльово.

 

Въ Ломъ билъ изпратенъ нѣкой-си Еминъ-паша, за да укрѣпи този градъ, та съ това да задържи рускитѣ войски по далечъ отъ Видинъ. Еминъ-паша, освѣнъ подзидваньето на старого „кале", счелъ за нуждно да издигне още вторъ редъ укрѣпление. Туй укрѣпление състояло отъ единъ дълбокъ десетина метра и широкъ петь-шесть метра окопъ, който обградилъ цѣлия старъ градъ, а именно махалитѣ: Чаршийска и Варушка. Въ тоя старъ градъ трѣбвало да се влиза прѣзъ петь голѣми порти, наречени по турски капии. Тия петь капии били при тѣзи мѣста: първата капия е била при кѫщата на Алилъ Ередински — на пѫтя,

 

 

257

 

който водилъ отъ днешнитѣ касапници за конака; втората капия била недалечъ отъ кѫщата на баба Ацка и бахчата на Ахмедъ бошняка — на пѫтя, кайто водилъ сѫщо къмъ конака; третата капия била при днешнитѣ Молла-Абдишови дукяни и кѫщата на Кусиди —  на пѫтя, който водилъ отъ Ханската и Камарашката махали за Чаршийската и Варушската, т. е. на днешната главна улица; четвъртата капия е била при чешмата на старата черква, наречена „Клисе-чешма", а петата капия била малко пó-долу отъ четвъртата, близо до Дунава, на пѫтя Видински, който води отъ Борунската махала къмъ Сахата. При всѣкоя капия имало и мостъ, прѣзъ който се минавало въ града или въвъ Вароша.

 

„Калето" било още пó-силно укрѣпено и въ него се влизало прѣзъ двѣ капии: едната при шадравана, а другата при конака. Въ „калето" били поставени и нѣколко топа, и съградена била и джепхана или барутница.

 

До самото освобождение бѣше строго забранено на българитѣ да се заселяватъ въ туй кале. Капиитѣ стояли до 1855 год., а слѣдитѣ отъ окопа стоѭтъ и до днесъ. Всичкитѣ дукяни и магазии били вѫтрѣ въ окопа, и капиитѣ нощно врѣме били затваряни и заключвани.

 

До 1840 год. градътъ е запазилъ първия си видъ, а оттогава зелъ да се прѣустроява. Така окопитѣ, съ които били обградени отдѣлнитѣ махали съвършенно изчезнѫли, на главния пѫть, или днешната главна улица, били издигнѫти дукяни, защото дукянитѣ вѫтрѣ въ окопа станѫли недостатъчни. Тия дукяни, обаче, били повечето, да не кажѫ само, кръчми и ханища, защото еснафитѣ счели за по-безопасно да държѫтъ дукяни вѫтрѣ въ окопа, въ Чаршийската махала, дѣто не било позволено да се отварятъ кръчми за продаванье вино и ракия. За туй и по голѣмата махала, която била по прѣди чифликъ на Муртезъ баряктарь, се нарекла Ханска махала.

 

Отъ 1850 па до 1860 г. градътъ окончателно се населиль и получилъ тоя видъ, какъвто запазилъ до освобождението.

 

Махалитѣ, които завари освобождението, бѣхѫ слѣднитѣ: Кале въ калето, Чаршийска до калето, Варошъ до Чаршийската, Гьолъ до калето и Чаршийската въ най-низката часть на града, дѣто постоянно се залива отъ рѣката Ломъ; Камарашка до Варошката, раздѣлена отъ нея чрѣзъ окопа, Черковна-махла до Камарашката, Ханската отъ долна страна на главния пѫтъ, срещу Камарашката и Черковпата; Чифчийска или Орачка махала до Черковната; Борунска на пѫтя за Видинъ, Шатре махала надъ Борунската по върха. Най-новата махала е Ингилиска махала, отдѣлена отъ всичкитѣ махали; тя лежи на шосето за Нишъ.

 

Названията на тия махали се получихѫ по слѣдния начинъ: Калето, Чаршийската и Варошката махали сѫ си получили названията още отъ старо врѣме. Гьолъ махала се нарече поради блатистата почва. Камарашката махала получи своето име поради канцеларията на камарашитѣ — чиновници на монопола за сольта, закупенъ отъ сърбина капитанъ Мишо. Туй име за махалата бѣше далъ народътъ, и „беледието" го задържа, тъй

 

 

258

 

както и на другитѣ махали, които ще изброимъ тука. Ханската махала бѣ получила името си отъ многото кръчми и ханища. Черковната или Клисе-махала получила името си отъ черквата св. Николай, която се направи въ нѣкогашния чифликъ на Кара-Мустафа. Титре-махала се нарече отъ смрадликата, съ която бѣше покритъ връхътъ, който бѣ заселенъ; Борунската поради туй, че тя бѣше като носъ въ общия планъ на града; Чифчийската поради туй, че тя се насели само отъ селяни-орачи, които останѫхѫ такива и до днесъ. Най-сетнѣ Инглиската си получила името отъ покойния Пишурка, който веднажъ шеговито бѣ я нарекълъ Инглитера, понеже тя била отдѣлна, и за да се отиде въ нея, когато валѣло дъждъ, трѣбвало е да се гази до колѣнѣ въ вода и каль. Въ едно таково врѣме излѣзнѫли да се разходѭтъ и дошли до блатото. — „Е, оттука вече е Инглитера; за да се прѣмине въ нея, трѣбва параходъ," казалъ Пишурка, и туй име вече почнѫло да циркулира, толко повече, че то е казано отъ даскалъ Пишурка.

 

Има друга приказка. Името на махалата е било дадено отъ прѣкора на единъ селянинъ, който първъ направилъ кѫща и кръчма въ тая махала. Прѣкорътъ му е Ингилизинъ, той му е даденъ тоже отъ Пишурка. Туй обяснение ще бѫде погрѣшно. Понеже тоя селянинъ се заселилъ първъ въ тая махала, която Пишурка нарекълъ Инглитера, то и него той нарекълъ Ингилизъ, защото обитава въ Инглитера.

 

Формата на стария градъ се запази до освобождението, но въ окупацията въ течение на нѣколко дни тя прѣтърпѣ голѣмо промѣнение отъ рѫцѣтѣ на единъ руски капитанинъ Нечаевъ. Той бѣше окрѫженъ началникъ. Жално е само, че туй промѣнение станѫ прибързано, прѣди да се снеме планътъ на града такъвъ, какъвто го завари новото врѣме. Туй щѣше да съставя цѣнностъ поне за самия градъ. Но съвѣтитѣ, които нѣкои лица давахѫ на капитанина въ тая смисъль, не само не бидохѫ послушани, но даже навлѣкохѫ неговата омраза върху тия лица. Вѣрвамъ, че поне сегашниятъ градски съвѣтъ, който е приготвилъ новия планъ, ще се погрижи да снеме и запази и стария.

 

[Back to Index]