Полог и неговото българско население
фототипно издание
A. M. Селишчев
Наука и изкуство
София 1981
Книгата на Селишчев за Полог
Руският учен А. М. Селишчев е един от големите слависти от първата половина на нашия век, написал четири монографии и множество статии по българска диалектология, ономастика и културна история.
Книгата за Полог и положките говори заема важно място сред изследванията на А. М. Селишчев на югозападните български земи и говори. Той започва да събира материали на място още през 1914 г., като към тях прави добавки от съчиненията на писателя Кирил Пейчинович, написани на „препростейшем и не книжном языке болгарском Долной Мизии, Скопской и Тетовской”.
Областта Полог заема горното течение на Вардар и се дели географски на Горни Полог и Долни Полог. Както и при другите книги на Селишчев за югозападните български земи, така и тук интересите му са всестранни — той се интересува еднакво от историята, географията, природната среда и условията на живот, от поминъка и бита на населението и не по-малко от езика и духовната му култура. Така задълбоченото проучване на Полог превръща книгата му в нещо като енциклопедия, и то до такава степен, че всяко ново изследване на Полог трябва да започне непременно с нея и да се съобразява постоянно с нея.
При етнографските си наблюдения той прави интересни съпоставки между местните форми на българския обичай „служба” и сръбското му съответствие „слава”. Селишчев е отделил с право особено внимание на езика както въз основа на собствени и чужди записи, така също по данни на местните книжовници-възрожденци Йоаким Кърчовски и особено на Кирил Пейчинович, чийто език разглежда в светлината на местните говори. Малко са проучванията на български народен говор, разпространен в толкова обширна област като Полог, в които да са обхванати толкова подробности и да е дадена толкова пълна и жива картина, както това е направил Селишчев с положките говори. И нещо повече — Селишчев е един от първите българисти-диалектолози, който взема пред вид и географските имена от миналото и днес, като се стреми да обясни особеностите им със средствата на живия днешен говор и за всяко несъответствие да потърси обяснение в близкото или далечното минало на българския народен или книжовен език. Описанието му на положкия говор дава възможност да се картографират редица явления и да се изгради цялостната система на крайните северозападни български говори в Македония.
Накрая авторът прилага своя „Отчет” от 1914 г. за работата си на място в Полог, няколко разказа, приказки и чужди записи, за да даде по-пълна представа за положкия говор.
ЙОРДАН ЗАИМОВ
[Next]