ТУРСКИ ДНЕВНИК ОТ ЯНУАРИ 1574 Г.
Януари
...
На 11-и един пленен благородник, служител на младия господин фон Серин, заедно с четирима други, пленени от бея на Сигет, когато правели набези от Каниша [*], бяха докарани в Константинопол; той беше лошо насечен, защото не искал да се предаде. Доведоха го при г. посланика, за да го разпита, и след това отново го изпратиха към Сигет, а четиримата приковаха към галерите.
Точно този ден в открития военен съвет бе взето решение за война срещу венецианците, незабавно бяха свикани няколко чауши и 6 бейлербея от Азия и по техен обичай, когато се започва война, обявиха публично в безистена на Галата и на други места в Константинопол, че лично султанът заедно с Мехмед паша, Мустафа паша и Улудж Али ще потеглят към Корфу или Зара, срещу Кандия. ...
На 16-и един турски шпионин, по рождение испанец, пристигна в Константинопол от Венеция и Рим, откъдето доведе едно момче — италианче, което отвлякъл. Там той разузнал всичко — че венецианците се въоръжават и че италианските князе са разединени. Турците имат много такива хора, които обикалят из немските и италианските земи и разузнават всичко. Пашата на Буда имал един такъв, който проследил нашия император в Шпайер, Франкфурт и Прага, след което се върнал отново в Буда. Скоро заминал от Буда за Раб [*] и там се заловил за търговия като бакалин, за да може под това прикритие да дава на пашата още по-сигурни и точни сведения за всичко. Той обаче бил издаден от един ратц, който го видял в двора на пашата в Буда и до днес лежи затворен в Раб.
На 18-и заловиха петима монаси от францисканския манастир в Галата, защото един роб се загубил там. ...
На 24-и турският султан откри байряма — така се
57
нарича при тях най-веселият празник. Всички ходят най-хубаво облечени и това трае цели три дни. На всички площади и широки улици издигат по 4 високи стълба, които изплитат с лаврови, маслинови и други зелени клонки, покриват ги отгоре с хубаво платнище, а под него закачват портокали, нарове, кравайчета и др. От дълги въжета правят люлка, насочена от изгрев към заник, отдолу с дъска, върху която сяда някой, а двама го люлеят; когото залюлеят по-силно, той се издига с крака и ръце нагоре към покрива и си откъсва нар, портокал или кравайче. Долу под люлката свирят с тромпети и бият барабани. Някои от тези безделници носят шишенца с благоуханна вода, с която пръскат минувачите по лицето и те трябва да им дадат по една аспра. Също и всеки, който иска да се люлее веднаж или шест пъти, трябва за всеки път да дава по една аспра, така че на някого това може да му струва четвърт талер и повече. Други сядат на едно голямо колело, подобно на воденично, което няколко души търкалят наоколо, така че човекът е ту най-горе, ту «ай-долу. Вършат и много други лудории през тези три дни. Всички улици са пълни с турци, които седят или се разхождат, а някои се разкарват из града в малки колички от една улица в друга.
На 25-и италиански и испански роби, с ризници и шлемове от боядисана хартия и с щитове и копия изиграха пред нашия господар един танц на улицата...
На 26-и господата Бинау, Сара и Ауер отидоха в едно гръцко село, за да купят риба, лебеди и дивеч. На 27-и обаче, като се връщали, при портата трябвало да се бранят от няколко турци, които се нахвърлили върху конете им и успели да вземат от седлото на момчето на г. фон Бинау една пушка.
Февруари
...
На 7-и моят милостив господар Унгнад даде голям прием на венецианците и рагузанците.
На 8-и изпратиха турско посланичество за Венеция. По това време сигетските турци заловиха и отвлякоха 500 души от Каниша, а след това в Константинопол
58
заявиха противно на истината, че те тайно ги били дебнели.
Нашите се бяха оплакали от Самсаг бей на Босина [*] поради многобройните му нападения; той бе свален и друг назначен на негово място — по-лош от предишния. В последното писмо до нашия император го бяха представили като извънредно добър: как поддържал много добро съседство и връщал обратно пленените християни. Но това е само за подигравка, защото е известно, че той нахлува с 500 или 700 души в нашите граници и отвлича бедните хора в плен — по 100 до 500 души, така че броят на пленените за кратко време възлезе на няколко хиляди: от тези две или три хиляди той върна 18 стари хора, от които не е имал никаква полза. Това е прекрасният приятел на християните...
На 9-и обрязаха публично в канцеларията, т. е. Дивана, едно унгарско момче, което малко преди това г. Ауер беше освободил по молба на майка му срещу 100 дуката. На неговия господар обаче, който го продал или освободил за тези 100 дуката, му ударили 300 тояги, защото момчето отдавна било казало, че с удоволствие би се потурчило, но господарят му не давал съгласие за това. Това момче, след като го освободили, тръгнало към г. Пфистер в Галата, но нашият чауш научил и донесъл на пашата. Той наредил на няколко спахии да го издебнат и те го заловили на улицата и го завели при пашата, който изпратил обратно 100-те дуката, а момчето наредил да обрежат, въпреки че имало писмо за освобождаване.
Обикновено наказание за турците е да ударят на някого, според престъплението, няколко стотици удара по босите стъпала или по тялото с камшик и колкото пъти го ударят, толкова аспри трябва да даде.
Точно този ден заловиха седмоградския бръснар, хазайн на Адам Нойзер, защото подслонил някакъв крадец, който откраднал няколко стотици аспри, и го приковаха за една галера.
Също през този ден окачиха на ченгел [*] един отрекъл се християнин.
По това време няколко роби искаха да взривят Улудж Али: да разбият жилището му с барут и да го хвърлят във въздуха. Оставало им да изкопаят още 2 тухли разстояние до неговата стая, но един испанец,
59
Фиг. 9. Окачване на ченгел — едно от най-тежките наказания в Османската империя.
който също им помагал за това и заедно с тях бил осъден на същото наказание, пи издал. Въпреки това обаче, понеже не казал по-рано, бил съсечен заедно с другите, а някои от тях набили на кол.
На 10-и подкупихме с пари един турчин от Адрианопол и го изпратихме при г. Рубер с писма. Той ги пъхна в брадвата си, която горе при сребърната дръжка беше куха, след това пак сложи дръжката, така че никой не може да ги намери.
На 16-и старото пратеничество (тези, които наричат посланици) и всички байли [*] на венецианците отплаваха за Венеция, като се сбогуваха с турския султан.
Няколко дни преди това бе сключен между тях мир, според който крепостта при Зара се отстъпва на Турчина, защото пашите дълго време ги плашили с война и че ще потеглят срещу Зара; венецианските посланици в Галата имали заповед, която била добре известна на турците, ако не могат да постигнат мир по друг начин, в крайна сметка да се съгласят да предадат исканото място при Зара. Така мирът бил отново потвърден,
60
обаче в голям ущърб на венецианците, защото никой от жителите на Зара няма вече да смее да излезе навън, тъй като турците са пред вратата. На мястото, което турците получили, имало само чифлици и вили на венецианците, но сега турците така са го укрепили, че са настанили няколко стотици души. Когато преминаваха от Галата насам и обратно, венецианските посланици стреляха с голямо ликуване от корабите си, като че ли са уредили много добре работата си. ...
Март
...
Днес точно [3-и] г-н Симих ми каза, че негово величество императорът дължал 2 000 000 гулдена за граничните постове, които се простират от Седмоградско до морето в Далмация на протежение 200 мили, и всяка година давал по 1 000 000 гулдена за тях, тъй като на много места, като например в Каша [*], където комендант е г. Рубер, Сатмар и другаде в гарнизоните има по 2000, 1500, 1000 души.
Ерцхерцог Карл Австрийски получавал годишно от наследствените си земи Щирия, Каринтия и Крайна 1 000 000 гулдена доходи, от които трябвало да изразходва за гранични постове 450 000 гулдена.
Под властта на Турчина има много унгарски евангелски църкви, като например в Сигет, Толна, Ратценмаркт и др., тъй като почти всички унгарски господари са евангелисти. ...
Турците имат книжки за гадаене, които сутрин прелистват и ако намерят, че този ден ще им се случи нещо хубаво, смело го предприемат и каквото им предстои да вършат, правят го същия ден, като не допускат нищо да им попречи. Ако обаче намерят нещо лошо, оставят всичко, не вършат нищо, колкото и да е наложително. Така тази година флотата отплава от Канала [*] до Седемте кули, където остана още 3 или 4 дни, докато напълно се въоръжи, само защото смятаха, че тогава е щастлив час за отплаване.
В Сигет бил заловен един виден унгарец и когато заедно с други седял окован пред крепостта, една птичка прелетяла над него и го изцапала по лицето, или,
61
както той казваше: „Unis [*] avis fecit mihi merdationem ante oculos." Това видял един турчин и му казал: „Ще имаш голямо щастие." Унгарецът обаче му отговорил: „Задръж щастието за себе си." След два дни унгарецът избягал с оковите си и цял ден лежал в съседните градини, защото турците нямало да го търсят толкова близко; през нощта отишъл в съседното село при един селянин ( защото близките унгарски села са се клели и на двамата императори), който го освободил от оковите и го завел в родината му.
За детския десятък [*] и други неволи на християните под турците
В определено време се разпращат турци в една или друга местност, за да вземат децата на християните. Във всяко едно градче или селище има кадия, или съдия, който води свой списък за всички жители или поданици. Той ги свиква и пита всеки колко сина има. Те трябва да му кажат, защото понякога християните сами се издават един други, а понякога ги принуждават с хитри въпроси или с мъчения и насилие да издадат броя на синовете си. Този брой се записва и всички синове се събират на купчина, от която турците вземат които и колкото искат от тях, така че често един баща загубва двама-трима сина (а друг — нито един). И така децата се откъсват от родителите си, които през целия си живот вече никога не виждат или вече не познават. След това ги отвеждат в Константинопол, където ги обучават на турски език и религия, защото те имат много училища, в които ги учат да пишат и четат; наричат ги аджемиоглани. Богатите християни откупуват децата си, а живеещите в Константинопол и Галата са освободени от това ужасно задължение. Те обаче в замяна на това страдат от други големи притеснения, тъй като турците вземат големи такси за всичко, което се докарва по суша или по море в Константинопол, също и за череши, круши, ябълки, дърва и др. Поради това цената на всичко се повишава извънредно много.
Всеки възрастен човек трябва да плаща годишно един дукат [*] или 70 аспри, да дава и нещо определено за къщата, лозето, нивите, ливадите си и каквото друго има;
62
също когато предстои военен поход или друго и Турчинът се нуждае от слуги за копаене на окопи или от гребци за корабите, той изтръгва от християни и евреи определени суми пари. Но неговите изнудвания в Константинопол и други градове са малко по-поносими, с изключение на това, че евреите трябва да плащат твърде висок наем за жилищата или къщите си — често само за две или три стаи или мазета 50—60 дуката. Онези обаче, които живеят под властта на бейовете, санджакбейовете и бейлербейовете, са най-окаяни, защото на тях им вземат всичко, така че едва преживяват; обират им парите, за да подкупват Мехмед паша да им помага да заемат по-високи служби. Свалят ги на няколко години и като дойде друг на неговото място, той граби също толкова много, че когато трябва и него да свалят, да може да омилостиви с пари пашата.
Извънредно голямо тегло в Турция е и това, че има толкова малко пощенски коне, поради което чаушите имат власт да вземат коня на първия, когото срещнат, каквото и да кара, и да яздят няколко мили, а бедният човек може да тича подире му и да търси коня си. На турците това рядко се случва, но на християните — твърде често. Поради това, когато видят още отдалече, че някой чауш се приближава към тях, те веднага бягат встрани, из храсталаци или гори, а други скриват конете си на тайни места. Ако кадията, т. е. съдията на някое градче или село не снабди някой чауш веднага с кон, бива строго наказван. Това бреме е толкова непоносимо, че цели села заедно избягват и отиват в пусти места, защото иначе християните трябва да дават на всеки турчин конете и децата си, както и храните и виното, които през цялата година са добивали с пот и труд, а освен това да търпят и много бой. Чаушът ги принуждава да дават всичко, което поиска, и ако не го получи веднага или те се съпротивляват, наказва ги жестоко, така че и цялото село не смее да шавне срещу неговата власт: такъв страх имат от тези хора.
Когато например Турчинът изпраща някой чауш в Азия или друга област, кадията, т. е. съдията, в Константинопол трябва да му даде кон, и когато конят падне, взема първия срещнат, или като стигне в някое село, съдията трябва да му набави кои, независимо как; християните трябва да му дават храна и питие и каквото
63
друго иска. Турците обаче дават само половината на това, което дават християните; онези половин — тези цял дукат.
Евреите са разпределени в синагоги или училища, на всяко от които се възлага да плаща определената сума пари, която евреите след това разпределят помежду си: богатият дава много, а бедните нищо и дори биват издържани от училищата си. Кадиите знаят кои синагоги са богати или бедни и съобразно с това ги облагат.
Турците са разпределени в техните джамии, така че всеки знае към коя спада и там трябва да се моли и да дава ежегодно по нещо. Към всяка джамия има кадии, които отсъждат спорните работи и чрез своите слуги следят внимателно да няма убийства.
Всяка джамия има свои доходи и истински дарения [вакъф] [*] от султани. Наши и други богати турци, също и прикрепени към нея къщи, търговски и занаятчийски дюкяни, които дава под наем срещу определена сума пари. Поради това рядко се намират собствени къщи и магазини, а почти всички са посветени на техните джамии и трябва ежегодно да им дават определеното.
Всяка джамия има също свои определени енориаши, които трябва всекидневно по 5 пъти да ходят в нея и да се молят. Чувам, че отреклите се християни (renegati Christiani), които не искат да ходят в турските черкви, а свободно изповядват религията си (такива има много), трябва да дават всекидневно по половин аспра на някой друг, който да се моли вместо тях, или да изтърпят някакво наказание. На тези, които са незадомени и особено които са на служба при султана, както спахиите и др., не се държи толкова точна сметка дали ходят в джамиите или не. Обаче когато семейните или други, които имат собствени жилища или къщи, дълго време не участвуват в божествената служба и в постите, всички съседи възнегодуват срещу тях и им искат обяснение за това презрение. Онези обаче от тях, които са полуотшелници (Solitari) и живеят при други, имат повече свобода и могат лесно да се извинят. ...
В Галиполи има хубав замък на една планина и самият град е хубав — там се правят галерите. Лежи между две крепости, от които морският пролив, който е малко по-широк от пролива при Константинопол —
64
усърдно се охранява, за да не преминават християни. А когато дойдат, ги посрещат с оръдия. Заради това онези, които искат да избягат, преминават при намаляваща луна и когато луната слезе съвсем ниско, за да бъде много тъмно; след това те са извън опасност, защото оттатък тези крепости има много острови и села, където могат да се скрият или да разберат от християните къде може да срещнат турски кораби, за да се пазят от тях и да поемат по друг сигурен път.
Когато турците слизат в християнска страна, за да си налеят вода, те опустошават и унищожават всичко, отсичат всички дървета, изкореняват всички лозя, изгарят всичко до основи, отвличат жени, деца, млади, стари, добитък, с една дума, всичко, каквото срещнат; продават отделно мъжа от жената, децата от родителите, ако не са ги посекли всички до един, както стана в Малта, Кандия, Корфу и Сицилия. ...
В турската войска има доброволци [*], които вървят с нея по желание. Те не получават заплата освен сухар, чорба и надеждите за добра плячка, защото кой каквото успее да вземе, то е негово. Когато започва война, пишат на санджакбея: „Изпрати толкова войници или ще си изгубиш главата", и това трябва да се изпълни. Тези, които си остават в къщи, трябва да дават пари, които султанът събира и слага в съкровищницата си, защото войниците предварително получават заплатата си. Така и други, които трябва да отиват, имат свое определено възнаграждение, както чаушите и др. имат своите тимари [*] (това е десятък в градовете и селата), а други получават всеки ден определен брой аспри. При мир или война те не получават нито повече, нито по-малко.
Всички високопоставени господари, като паши, санджакбейове, бейлербейове, кехаи или управители на имения и конюшни, имат от султана хубави пожизнени владения, градове, села, замъци, градини. Ако някой умре без наследник, всичко остава за султана — движимо и недвижимо, родителите не наследяват нищо; ако има кръвни наследници, те задържат дрехите — каквито има в наличност, а къщите, именията, тимари или десятъци, всичко отново се връща на султана, който ги дава, ако иска, на някой друг. Заради това, щом им се роди син, турците се стараят да му осигурят заплата — да получава
65
дневно определен брой аспри. Ако се държи добре, издига се и наследява баща си, ако ли не — изостава, дори и да е син на най-висшия везир. ...
Християните, които са далеч от Константинопол, са твърде зле, защото кадиите, бейовете, спахиите, еничарите и др., намиращи се в селото, правят с тях, каквото си искат. Изпращат при тях за жито, вино и те трябва да дават, каквото имат. Ню на тези, които живеят по-близо до Константинопол, положението им е малко по-търпимо: те могат да се оплакват и с пари да оправят нещо. Всеки плаща ежегодно своя данък — два, три, четири талера, съобразно с това колко е богат, след това никой вече не бива да им прави нищо лошо или несправедливо, но все пак трябва да понасят ту едно, ту друго. Въпреки това никой турчин не бива да се отнася много грубо с тях. Когато потегля армада от кораби, съобразно с това дали пращат много или малко галери, се случва често да трябва да плащат данък, защото специално за християните, евреите и турците се приписват определен брой гребла, като за всяко гребло трябва да се дадат по двадесет или двадесет и пет дуката. Тогава християните поделят своята сума помежду си, евреите също и на човек, когато е беден, се пада по около три-четири талера. Има евреи, които трябва да дават по сто дуката. Турците не плащат годишен данък, но когато отплава корабна флота, те също трябва да доставят определените за тях пари за греблата.
Освен това трябва да се плаща поземлена рента за къщите, градините и лозята. И от всички стоки, материали, вино, плодове, жито, изобщо от всичко, което се купува, трябва да се дава на султана мито, а на морския капитан да се направят подаръци, също и на емина [*] (митничар), който проверява внасяните и изнасяните стоки. Накратко, навсякъде трябва да се подарява, никой не отваря някому вратата за нищо, за което турците си имат поговорка. Когато се даде някому подарък, казват: Какво прави господинът? Какво заповядва господинът? Какво желае господинът?" Ако обаче се отиде с празни ръце, казват: „Господинът спи или не е в къщи."
Гърците подаряват няколко дуката на кадията, спахията или на някой друг турчин, който повелява, и той пише на епископа или митрополита на съответното място:
66
„Направи този или онзи свещеник, помощник-свещеник или др. там или там", където е по-изгодно. Митрополитът трябва да изпълни това, дори и ако гъркът (християнинът) не може да чете литургия. Също така, когато някой много иска да стане епископ на някое място, подарява на турчина, който е поставен да управлява там, няколко дуката и той заповядва на митрополита да го направи владика. Същото става и с митрополитите: който има пари, подарява на пашите и на Кантакузин няколко стотин дуката и този или онзи пише на патриарха: „Направи този митрополит там или там." Патриархът не може да противоречи нито с дума, а веднага трябва да изпълни нареждането.
Април
На 21-и нашите господа посланици отидоха при пашата заради Каниса, която турците изгориха през нощта на постите миналата година. По време на вечерята моят милостив господар разказа как пашата казал, че турците се научили да палят от нашите. За това той казал на Махмуд (драгоман, т. е. турски преводач) да предаде на пашата, че се отнася с нас като вълкът с агнето, което винаги размътвало водата горе, въпреки че стояло в долната част на потока.
Тогава също си припомнихме, че през изтеклия мирен период Турчинът отвлече около 15 000 християни, превзе няколко крепости и построи също няколко, а иска ние да съборим Кало [*], на 5 мили от Ерлау, която освен това лежи на 12 и повече мили от турските области.
Говори се също за жалкото положение на нашите войници, тъй като никой от тях не може да се издигне — ако е пехотинец, остава си такъв, ако е конник, също остава такъв и трябва да чака 3—4 седмици във Виена, докато получи заплатата си. При турците благородническото потекло не важи нищо, а който се държи рицарски, се издига — колкото по-продължително, толкова по-високо.
Преди четири години турците заловили в Кипър, заедно с двете ѝ сестри, една жена, която била омъжена за граф, и ги докарали в Константинопол. Едната сега
67
е омъжена за каменоделец, а другата — за художник, защото когато турският султан или Мехмед имат добър художник, те го задържат с красива жена или го женят. Така той омъжил тези две сестри за тези италианци — художник и каменоделец. Третата е кърмачка при жената на Мехмед; тя имала дете от един турчин, което, щом се родило, сама кръстила и след това го хвърлила на земята и го убила, за да не стане турчин.
Турчинът има много хиляди българи [войнуци] [*], които не плащат данък, а на всеки от тях през три години се пада да води конете на султана и на пашите на паша и да им докарва фураж; това става по Великден и след това, когато те пристигат в Константинопол с гайди и танцуват. Има също други хиляди, които по време на война носят провизиите, друпи секат и карат дърва и също не плащат данък. Има безброй много, които не плащат нищо, а само изпълняват работата, когато им дойде реда.
Тази цялата седмица ... караха в Константинопол много пленници — жени, деца и други от Унгария; това се казва спазване на мира. ...
Турчинът е оставил на църковните служители църковни имоти, ниви и лозя, за които обаче те ежегодно трябва да дават определена сума пари: на гърците в повечето случаи е оставил всичко.
Когато турци видят някой християнин в беда или в опасност, притичват му се на помощ и ако някой им е подарил само една дреха, те дават живота си за него. ...
Свободата и сладострастието на гръцките жени са много големи: за да се харесат на любовника си, порязват ръцете и гърдите си с малко ножче и ако той пожелае, дават му живота си.
Днес главният патриарх в Константинопол ще бъде избран от един грък от стария род на Кантакузините, който е на висока служба при турския султан: управител на солниците, главен митничар и дава на останалите гърци право за риболов. Преди две години той свали от патриаршеския престол един храбър, набожен стар човек и го изпрати на заточение в Света гора (там има сто манастира и няколко хиляди монаси, които изкарват прехраната си сами, като обработват земята и отглеждат градини и лозя; младежи и жени там не се допускат,
68
за да се избягват възможностите за похотливост, към каквато гърците са склонни повече от другите народи), а сегашният патриарх ще постави на негово място.
Изборът на патриарх се извършва от този Кантакузин по следния начин: той свиква епископите и владиците, представя им един, когото счита за способен или само му харесва, и им заповядва да го направят патриарх. Споменатия стар човек обаче той свали, понеже не искал да му даде десетте хиляди дуката, които разбрал, че има.
Патриарсите, също както епископите и митрополитите, се избират само от калугерите или монасите, понеже те са се отделили напълно от мирските работи и опазват вечна целомъдреност. Презвитерите или свещениците, понеже се женят, наричат seculares или светски, но те нямат право да встъпват във втори брак. След смъртта на първата им жена се наричат йеромонаси и остават вече неженени.
Свещениците и монасите на гърците в по-голямата си част се занимават изключително с четене на литургия, пеене на псалми и други външни черковни обряди. Повечето от тях никога не държат проповеди. Един монах в Галата, наречен Хизотей, понякога проповядва, особено по време на пости. ...
По време на големите си пости те се въздържат и от ядене на яйца, масло и риба и считат арменците за еретици, понеже през светите седмици или дори през тези пости употребяват такива храни. Така през време на целите шестседмични пости те не ядат яйца, масло или риба, която има кръв, а се хранят само със стриди и други риби, които нямат кръв, също и с растения, репи и др. и спазват твърде строго и ненарушимо правилата за постене, както и други церемонии, тъй като преди нарушителите са били наказвани най-строго. Хвърляли са ги в ями, пълни с пръст до под раменете, така че да се молят на преминаващите за прощаване на греховете им, като по този начин е трябвало да изкупуват прегрешението си. Поставяли ги също и под черковните врати, за да молят влизащите за опрощение.
Образите на Христос, св. Екатерина и на други светии, особено на Дева Мария, те целуват и им се молят,
69
поставят на гърдите им или закачват в тяхна чест златни нишки, сребърни пластинки и други неща.
Когато влизат или излизат от черквата, покланят се към олтара и се кръстят много пъти, от главата до земята.
В религиозните, верските и черковните обичаи те са напълно единни и българите, власите, молдавците, русите и московците се придържат по всички въпроси към тях и пращат на константинополския патриарх не по задължение, а по собствено желание значителни подаръци за издръжката му. ...
Преди 35 или 36 години мюфтията, т. е. турският папа, отишъл при самия султан Сюлейман и му казал: „Христос е син божи и всички турци са били безсрамно измамени от Мохамед, а книгата му (алкоранът) е само басни и лъжи. ... [Осъден на изгаряне] мюфтията сред пламъците се молел на Христос и Дева Мария и тогава видели да се спускат от небето светлини и факли. ...
Поради същото признание в Христовата вяра преди две години бе обезглавен учителят на сина на турския султан Селим, когото султанът много тачел заради сина си. Когато го осъдили на смърт, той казал: „С това няма да изкорените вярата ми, защото има още много хиляди, които имат една вяра с мене." И когато един от учениците му видял, че учителят му е мъртъв, казал, че не е достоен да живее повече, и посегнал на живота си.
Преди около 30 години, когато кралят на Португалия, кралят на Франция, венецианците и римският император Карл V изпратиха за известно време свои посланици в Константинопол и искаха да сключат мир с турския султан Сюлейман, той много се зарадвал и бил щастлив, защото се страхувал от императора. В чест на бога и за благодарност принесъл в жертва четири хиляди овце. Но турците не изгарят своите жертви, а след като ги заколят, ги раздават на бедните.
Евреите и еврейките са много добре поставени в турския двор и извънредно добре приети поради суеверните и магьоснически изкуства, на които учат султанките (жените на турския император). Неговите доктори или лекари са също евреи, най-главният обаче е арабин, но не само поради сръчността си, а и заради името си, тъй като баща му е бил изключително умен човек. Доктор
70
Саломон, чийто брат Паулус е във Виена, е на такава почит при Мехмед паша, че има право да търгува в цяла Турция с хиляди гулдени без никакво мито. Когато не иска сам да търгува, дава на някой друг известна сума, с която да търгува от негово име. Той бил посредник между венецианските пратеници и пашата, докато се сключи мирът, за което получил голямо възнаграждение.
Френският посланик [Ж. Ноай] [*], епископ, толкова се издигнал при турския султан, че посмял да го моли да направи за крал на Полша брата на неговия император, което и постигнал.
Великият евреин (както го наричат) [дон Йозеф] [*] бе направен от султана херцог (Duce) на няколко острова, най-големият от които е Наксос. Мехмед паша му е най-върл враг, но султанът още повече държи на него и яде само това, което той му приготви или изпрати. Султанът празнува дори еврейския сабат и казват, че когато султанката, неговата майка, родила дъщеря, акушерката, еврейка, поставила на нейно място един еврейски син и ги сменила. ...
Гръцките монаси спазват много строго религията си и excommunicieren или отлъчват тези, които живеят в явен грях. Третият патриарх, преди сегашния Йеремия, бил свален от самите тях (ob simoniam), защото продавал епархиите, и на негово място бил избран Митрофан, най-ученият сред всички гърци. Докато бил още монах, ходил в Рим и от смирение целунал краката на папата (както по всяко време гръцки монаси пребивават в папския двор и разузнават там всичко). Като се върнал, станал първо епископ, а когато свалили гореспоменатия патриарх — на негово място патриарх. Преди две години обаче през май Кантакузин, който всяка година строи по 20—30 галери за турския султан на собствени разноски в Черно море и е наречен от един паша „шейтаноглу", дяволско изчадие, защото научил турците на различни хитрини и интриги за изтръгване на пари от бедните християни — негови собствени единоверци, посредством мита и др наклеветил добрия човек пред пашата и след три или четири дни той го свалил ... и на негово място поставил сегашния Йеремия, също по настояване на Кантакузин, не защото бил най-достойният,
71
а защото е бил Collectaneus [*] на този шейтаноглу. ...
Епископите получават доходи отчасти от имотите, които са към техните Ecclesias, т. е. черкви, като лозя и ниви, отчасти от подаяния и данъци от техните черкви и общини.
Гръцките монаси пазят много повече дисциплината и реда помежду си, отколкото онези под папството, и отлъчват похотливите, нецеломъдрените „жребци". Единствено по отношение на своите пости, избора на храни и други церемонии или обичаи са твърде суеверни.
Иначе гърците също имат свои стари манастири, села и разположени край тях ниви и лозя, от които се издържат, и обикновено се позовават на това, че техните прародители са освободили с пари от турците недвижимите си имущества, манастири, градини, ниви и лозя. И сега те имат възможност да си купуват селски имоти, ниви и др., както сваленият патриарх Митрофан има на съседните острови, както казахме по-горе, до манастира си свои собствени ниви, лозя и градини. Има също и голям брой гърци, забогатели много от търговия и по други начини, но ходят с твърде лоши дрехи, за да не разберат турците за богатството им и да ги ограбят.
Гърците от Кандия, Морея, Пелопонес и Асинто [*] имат добри условия за отиване в Италия, обаче като се върнат, възбуждат подозрение както у турците заради извършено предателство, така и у самите гърци заради религията.
През месец август двамата императори преговаряха за освобождаването на пленниците. Нашият император изпрати на Турчина дори списък на пленниците, намиращи се у нас, сред които обаче липсваха няколко от най-важните, като в замяна искаше от Турчина само онези, които са били измъкнати край техните крепости или от къщите им и отвлечени в плен. Той изискваше също да се спрат нападенията на турците, които са толкова чести и така враждебни, като че ли няма мирен договор. Но тогава те, по техния несериозен начин, без да могат да докажат нещо, ни упрекнаха за нашите нападения, които предизвиквали техните, и не приеха нищо.
72
На 25-и т. м., деня на св. Вартоломей, когато нашите господа посланици предаваха подаръците, пашата искаше да ги предума да станат турци. Казал им, че бог давал на турците щастие и спасение. ... Който приемел вярата им, бил техен приятел и брат и ще му бъде така добре, както и на тях, но който не иска, него ще трябва, съгласно закона им, да го принудят с меч и освен това ще трябва да им плаща данък. ...
Преди този паша главен везир е бил Рустан паша. По едно време той искал да убеди султан Сюлейман да въведе в земите си само една вяра и особено да изгони евреите, от които има повече вреда, отколкото полза. При това Сюлейман откъснал едно цвете, жълто и бяло, и попитал пашата харесва ли му цветето. Той отговорил: „Да, защото така го е създал бог." След това султанът изскубал жълтото и попитал как сега му харесва. Той казал: „Сега то вече няма образ, защото не е цяло и загуби единия си цвят." Султанът откъснал друго цвете, изскубнал бялото и попитал както преди, а онзи отговорил същото и накрая султанът казал: „Щом цветята ти харесват със съвършенството на цветовете си, защо не допуснеш това и за хората, които бог е създал. Колкото повече цветове има едно цвете, толкова е по-красиво. Така и турците носят бели чалми, мохамеданите зелени, гърците сини, арменците шарени — бяло, червено и синьо или черно, евреите жълти. Така и на бог харесват всички вери."
Септември
През този месец, когато бях болен, направиха архиепископ в България αδελφόπαις на Мехмед паша, т. е. сина на брат му. Седалището му е на десет дни път от Адрианопол в град Охрида, между Епир и Сърбия (в него стои и санджакбеят) и му са подчинени четиридесет епархии. При посвещаването му константинополският патриарх и патриархът на Александрия [*], учен мъж, който по това време бил в Константинопол, чели литургия с много церемонии. ...
Патриархът отлъчва и забранява да ходят на черква
73
гръцките жени, които вземат за съпруг италианец, французин или испанец. ...
Декември
На 4-и Махмуд бей, главен драгоман или преводач на турския султан, бе изпратен с договора за мир във Виена при Негово величество римския император. По него Мехмед паша му изпрати подарък два красиви килима. Мирът обаче и неговото продължаване бяха възпрепятствувани твърде много от един член в договора за изграждане на нови крепости, който нашият император разбрал в смисъл, че крепости, в които се помещават войски, не трябвало да се строят по границите и от двете страни.
Мехмед паша предложи също на нашите господа посланици продължение на мира за двадесет години, на което обаче те не се съгласиха, защото Турчинът изискваше Негово величество римският император да бъде приятел на всички негови приятели и враг на всичките му врагове. ...
В Карамания, Анадола, Сирия и Египет християните служат всичките си литургии на гръцки език, но проповядват — в Сирия, Египет и др. — на арабски, защото там говорят арабски и почти всички са араби. Също и арменците изпълняват църковната служба на гръцки, но проповядват на своя майчин език. ...
На 22-и оповестиха по всички площади смъртта на турския султан Селим и идването на сина му Мурад. В Галата и Константинопол, по най-важните места, поставиха силни стражи, за да предотвратят бунтове на еничарите, аджемиогланите и други. Няколко дни преди това евреите закопаха в земята най-хубавите си неща. Други, като най-видните господари, прибраха съкровищата си в безистена. Защото преди, като узнавали за смъртта на султана, спахии, еничари и подобни на тях нехранимайковци нахлували в къщите на търговци, евреи и на други места, където знаели, че има добра плячка — и пашите дори не били пощадени — и грабели всичко, каквото можели. Защото в такъв момент всичко им е разрешено, докато им повишат заплатите и така ги умирят. Мурад, новият султан, е на 28
74
години, досега имаше свой двор в Магнезия, в Еолия, на 14 или 15 дни път от Константинопол, и пристигна тук с кораб през нощта след празника на св. Тома. Той веднага свика пашите при себе си и седна на трона на баща си.
Точно на този ден, 22-и, той изискал петимата си братя, най-големият от които беше на осем години, и (въпреки че мюфтията го беше разубеждавал да не ги убива още, понеже са толкова млади и няма защо да се опасява от някакъв метеж от тяхна страна), наредил начаса да ги удушат пред очите му и казал: „Така никой, който иска да устройва размирици в империята ми, няма да се подвежда." Неговият баща, който добре знае какво ще се случи с другите му синове, оставил завещание да ги погребат до него. Майката на единия син, като научила за смъртта му, сама се пробола. Две от жените на Селим са бременни. ...
Новият диван, или съвет, който ще утвърди султана, ще се проведе на коне, за да може, ако се надигне бунт, великите господари да се отбраняват или избягат.
Султан Мурад се слави иначе с набожност, любов към правдата, трезвеност, щедрост и доброта. Той плакал за братята си, след като заповядал да ги удушат. ...
На 29-и новият султан ходи в безистена. Той освободи също всички пленници от Черната кула край Босфора (морски проток край Константинопол), над 400 души, заедно с Цербелони [*], за да може в замяна на тях да бъдат освободени и пленените турци в Италия, както и срещу Цербелони освободиха държания в плен в Рим Мехмед бей. ...
Днес в Константинопол умря плененият капитан фон Каниси и като казаха на нашата, че за него щеше да бъде по-голяма чест, ако го беше освободил като подарък на римския император, вместо сега да умре, без да има полза от него, той отговорил: „Така му е било писано на челото."
Забележителни неща, случили се през изминалата 1574 година
1. Трудното преминаване на полския крал [Анри] [*] от Франция през Германия.
75
2. Мирът на венецианците с Турчина, сключен посредством техния посланик Барбарум, епископа — френския посланик, и евреина д-р Саломон. [*]
3. Смъртта на крал Карл [IX] [*] във Франция.
4. Бягството на полския крал Хайнрих [*] за Франция през Виена и Венеция, където бил приет много тържествено.
5. Гибелта на молдавския [*] войвода, който бил разкъсан от камили.
6. Страхотното нападение на татарите в Полша и избиването на няколко хиляди от тях.
7. Завладяването на Голета [*] и загубата на царство Тунис.
8. Продължаването на осемгодишния мир между римския император Макоимилиян и турския султан.
9. Смъртта на турския султан Селим.
10. Смъртта на мюфтията [*], т. е. турския папа в Константинопол.
11. Поемането на властта от Мурад.
12. Удушването на неговите петима братя. ...