Стефан Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград

(1576 г.)

 

 

Януари 1576 г.

 

На 1-и при мене беше Стамати, синът на господин протосингела, и донесе на моя господар малък подарък, който в замяна му подари 6 райхсталера. Разказа, че баща му, Теодосий [брат му] и той трябвало да дават за въоръжаване на турската флота годишен данък по 3 и още по 2 дуката. Който не можел да плати, вземали му палтото, дрехите или каквото намерят в къщата, докато изплати данъка.

 

В Албания всички свещеници били гърци от Морея и Янина и служели литургиите на гръцки език с всички церемонии, които се изпълняват в Гърция. Селяните не разбирали нищо, защото езикът им е груб и смесен с италиански, гръцки и може би хърватски. Понякога проповядват също и на арнаутски — това е албански, и имат свои манастири. Гърците, които живеят сред тези албанци, се потурчват за една аспра.

 

Когато някой грък прави сватба, женихът със своя кум, а невестата със своята кума и още неколцина отиват в черквата, където първо коленичат и плащат на субашията един дукат, на патриарха най-малко 18 аспри, а на свещеника — няколко. След това завеждат жениха и невестата при олтара, двамата кумове стоят до тях, дават им по една свещ в ръцете, кадят и казват няколко наставления, дават си един на друг пръстените и ръцете, които свещеникът овързва с една кърпа (но

 

107

 

 

след като преди това са заявили, че искат да се оженят, и казва няколко думи в името на отца и сина и на светия дух. След това уговарят пред попа какво ще остави единият на другия в случай на смърт. Междувременно младо и старо играе пред черквата в една редица наоколо, всички заловени за ръце, а един играе отпред със знаменце в ръка, което след това окачват на сватбената къща; пият също и пред черквата. Инструментите им са като на турците — тъпани и зурли. Когато излизат от черква, женихът и невестата са покрити с платно, тя е със златна корона, украсена със скъпоценни камъни. През цялата нощ гуляят и през тази първа нощ невестата и женихът не се събират. Това се спазва също и от гърците в Анадола или Мала Азия. Изглежда обаче, че са заели нещо от италианците при тези сватбени церемонии. В града празнуват сватбите си само един ден, а на село — два, три дни.

 

Децата си кръщават едва като станат на две или три години, за да могат сами да носят свещите си. Кръщавката се прави по къщите или в черква и водата се полива върху цялото им тяло. Дъщерите си омъжват едва 12—13-годишни.

 

... На 16-и [януари] моят господар даде голям прием, на който присъствуваха всички рагузанци и други господа, като Бабали [*], Продонели, Бонвизи, който е от Луцера, единствен син е и имал 600 000 дуката, Щанга, Брали, Бенедикт Гаян — единственият женен от тези търговци, Бартолоти — венецианец, Авиана — испанец, който доведе сина на Али паша от Италия и подари други четирима пленени турци на Мехмед паша. Той всъщност е бил роб на Пиале паша, но е горделив звяр: когато моят господар му вдигна наздравица и си свали шапката, той само малко си побутна своята. Такива са всички испански роби в Константинопол, които, макар и във вериги и окови, държат на своето испанско величие и искат да бъдат почитани от другите християни. Много се дразнят, ако при разговор не се обръщат към тях с господа, синьори и не им се кланят: искат и в робство да бъдат почитани и един испанец си въобразява, че струва повече от шестима германци. ...

 

Днес по време на вечерята тези и други търговци разказваха, че повечето от тях нямат жени, а наемат от някои майки дъщерите им, или от мъже — жените

 

108

 

 

им и им плащат определена сума пари на месец. Ако имат деца от такива жени, те не наследяват нищо. Бащите им дават по нещо, но ако си заминат, жените трябва да вземат и задържат при себе си тези деца. ...

 

Гъркините и италианките вземат за мъже турци, но за това биват отлъчвани от патриарха. Ако имат деца от турците, момченцата обрязват, а момиченцата кръщават. Патриархът е много зает с такива свободни бракове, брачни нарушения и други подобни дела.

 

Случва се евреи и християни да се потурчват заради нищожни неща. През миналия месец декември се потурчи един германец — стругар, пленник на Мохамед от десет години, по съвет на Нойзер и Освалд [*], часовникаря (такава им е работата на тези хора — ако у такива пленени християни е останала още капка християнска кръв, да ги отвръщат и придумват към турската вяра). Той получи само две аспри на ден и с това много забогатя, както по-горе чухме и за един французин. И това се случва твърде често, тъй като тези хора се надяват по този начин да постигнат много, а накрая получават две или ако им провърви — четири аспри на ден. ...

 

Този ден [17-и] избяга Йохан Батиста, френски драгоман, защото шестима роби, които убили пазача си и го хвърлили в кладенеца на неговата къща, известно време живели тайно при него. Междувременно те се облекли по български и избягали, но сбъркали пътя и заедно с трима гърци, които ли водили, попаднали в ръцете на еничарите; довели ги обратно и това сигурно ще им струва главите. Един от тези роби предал другите на пашата и показал кладенеца, където лежал пазачът.

 

Вечерта разказваха за страхотните мъчения, на които подлагат жените (за да ги принудят да признаят). Пъхали ги съвсем голи до пояса в един широк чувал заедно с разярена котка, която драскала и хапела.

 

Когато се разглежда някое злодейско дело, недалеч от Дивана или съдийското помещение има една стаичка, където въвеждат злосторниците или обвинените, измъчват ги, удрят им стотина тояги по стъпалата, докато признаят. След това не водят дълъг процес против тях, а щом признаят, обесват ги, отсичат им главите и т. н.,

 

109

 

 

някои обаче поради големите болки признават неща, които никога през живота си не са вършили.

 

На 18-и заловиха и затвориха нашия драгоман Доминик заедно с жена му и децата му, понеже гореспоменатият Йохан Батиста се крил в къщата му, и взеха всичко, каквото намериха в домовете на двамата. На 19-и отведоха Доминик с верига около врата в Дивана. ...

 

Патриархът дава на турския султан годишния си данък и нищо повече, дори за война не дава нищо. Монасите изобщо не дават нищо.

 

Патриархът проповядва всяка неделя един час преди съмване, по което време повечето хора отиват в черква.

 

Днес в обществения Диван оповестиха, че Стефан Батори, войвода на Седмоградско, бил избран за крал на Полша. Едва преди два месеца султанът и пашата писаха на татарите, че ако поляците си изберат крал от австрийската династия или от московската, а не краля на Швеция или войводата на Седмоградско, да нападнат Полша, да плячкосват и грабят както могат. ...

 

На 25-и заминаха с кораб за Венеция един германец от Ехинген и един хърватски благородник, които моят господар освободи от затвора със злато. Хърватският благородник неотдавна поискал да му заковат един железен обръч около врата, защото бил обещал на Дева Мария, че ако го освободят, ще ѝ го посвети и занесе от Турция у дома си и в нейна чест ще ѝ го окачи [на иконата]. Моят господар нареди да го смъмрят здраво и да му кажат, че трябва да благодари на бога, който го освободил, и да не се занимава с такива глупости. ...

 

 

Февруари

 

... На 7-и моят господар имаше аудиенция при пашата, където нашите хора заварили Йохан Батиста, бивш френски драгоман, от рода Дореа, а жена му — от рода на Кантакузин или Асана [*], с турска чалма — потурчил се и на почти всички влизащи в залата турци целувал полите. Двете му дъщери, красиви жени, които

 

110

 

 

стояли в женската стая на жената на пашата, били спасили живота му. ...

 

На драгомана Доминик, въпреки че беше съвсем невинен, както самият Йохан Батиста призна, удариха 50 тояги само заради това, че не искаше да се потурчи. йохан Батиста обаче, като се отрече от вярата си, получи ценна служба scil. [*] — трябва да дава на хората по улицата вода за пиене, за което получава на ден по шест аспри. ...

 

На 12-и пашата поиска от моя господар да му дава да прочита писмата, които пише до императора, преди да ги изпрати.

 

На 14-и той именно изпрати Али бей от Франкфурт у нас, за да преведе на турски писмата, които ще се изпращат на императора. Но те бяха така съчинени, че нямаше за какво да укорят господаря ми. Други писма обаче, в които [моят господар] описваше подробно какво става, бяха написани с лимонов сок и изгладени по турски начин, така че по хартията не се виждаше нито буква и в нея беше увил разни коприни, като че ли ги праща за поздрав на любимата си. Също и между всички редове на писмото до императора беше писал с лимон, каквото смятал за необходимо, и пашата не забелязал нищо. ...

 

Вече е сигурно, че Батори ще стане полски крал, тъй като дребните благородници и простият народ искат само него. В Седмоградско пристигнали да го вземат 400 тържествено облечени конници. На негово място войвода ще стане пак брат му, който чака само да му пратят знамето от Константинопол.

 

.. .Днес [16-и] моят господар ми каза, че в Буда има 7 чауши, които му носят вести насам и обратно, а той им дава по 15 или 20 талера. Когато му донесат или вземат за там тайно писмо, той им обещава, че като дойдат подаръците, ще помоли пашата да им подобри заплатата, само да му оставят една бележка за напомняне,и те правят каквото той поиска. Преди моя господар не са знаели друг начин за изпращане на писмата освен чрез Венеция, което траело няколко месеца, докато пристигнат на местоназначението. Сега обаче пристигат за 15 или 20 дни, скрити в брадва, бутилки или написани с лимонов сок на хартия, в която е увита коприна или нещо друго. ...

 

111

 

 

На 29-и осъдиха на смърт двама гърци..., защото подвели няколко млади роби и отрекли се християни да откраднат от господарите си няколко стотин дуката и да избягат, а те щели да им помогнат. Като тръгнали обаче с тях на път и добрите роби считали, че имат верни водачи, те ги избили и им взели парите. ...

 

 

Март

 

На 1-и вечерта избухна пожар, при който изгоряха една черква, много търговски дюкяни и една мелница.

 

Преди това бях при протосингела и протонотариуса, който ми каза, че част от Атина още била обградена със стена, но някъде била открита, защото стената се била разпаднала или била съборена. В нея видели 60 християнски черкви, но не повече от 3 турски. Виждали се още Портикуса [*] на Аристофан, също част от Зеноновата [*] стоа и Ареопага [*]. Градът бил по-голям от Галата или Пера, разположен на един час път от морето. Три пъти ходили там. Коринт бил по-голям от Атина и бил разположен на един хълм. ...

 

... На 14-и пристигнаха петима италианци от Корфу, които доброволно се потурчиха. Аз миналия 11-и също видях един твърде стар човек, който вървеше наоколо, просеше и за знак, че е станал мюсюлманин, носеше стрела в ръцете си.

 

На 15-и моят господар каза, че турците били груби, безсрамни простаци и че чаушпашата, който бил толкова велик господар, поискал от него дреха или сукно за дреха. Защо? Защото му бил добър приятел. ...

 

Мюсюлман на арабски език идва от Ислам, което означава „истинската вяра", а невмюслим [*] — човек, който от грешната минава към правата вяра. Това са ренегати или отрекли се християни. Родените турци обаче се казват мюсюлмани. Иначе мюсюлмани са всички, които са последвали във война Мохамед и неговите последователи и понеже са се отрекли от християнството и са приели мохамеданската вяра, са им подобрили живота. Заради това турците сами се наричат мюсюлмани или мусимини, т. е. „запазените".

 

Разказа ми също, че турският султан не търпи в двора си никакви турци по рождение, били му подарили

 

112

 

 

няколко, но щом узнал какви са, ги изгонил. Заради това и всички паши и почти всички бейлербейове са християни и деца на християни, защото те са по-способни от турците във всички работи и изкуства. ...

 

На 21-и моят господар каза, че вчерашният чауш донесъл също вест, че Бекеш и Рубер дебнели за Седмоградско. Предполагали, че синът на императора отишъл в Полша с няколко хиляди души и Московецът му отивал на помощ с 60 000 души. По-голямата част от поляците били на страната на императора, заради това войводата (Батори) нямало да може да постигне нищо, ако турският султан не му помогнел, тъй като при себе си имал само 1000 души от Седмоградско и 600 поляци, Заради това той искал помощ от него, а също и засега да не изпраща знамената (за Седмоградско) на никой друг, докато не е стъпил здраво в Полша, защото комуто турският султан изпрати това знаме, той е войвода, т. е. княз в Седмоградско. Турският султан писал и на татарския хан да нападне Полша.

 

Гърците дават причастие на децата веднага след кръщението, когато са само на три-четири години, и те често го изплюват, заради което свещеникът ги бие дори вътре в черквата.

 

Женитбите правят в черква или в къщи.

 

Развеждат се поради прелюбодеяние и също когато жената против волята на мъжа ходи на съмнителни места и остава там по няколко дни. ...

 

На 26-и господарят ми каза, че писал на пашата, че нямало причини да се сърди на нашия император заради полското кралство, защото той бил избран от най-знатните. Той [пашата] можел да разбере по самия себе си: като му подарели някое село, не се отказвал. А как да се откажеш от цяло кралство? Пашата обаче отговорил, че [императорът] трябвало да каже на поляците: „Искам да остана приятел на турския султан и не желая вашето кралство." [Каза] също, че пашата сам не знаел кой е крал на Полша, защото казал: „Какво толкова протакате, защо не се съберете на едно място и не изберете някого, когото искате?"

 

Той (г. посланикът) бил писал също на Негово величество римския император, ако стане полски крал, да не се скъпи за няколко хиляди дуката, а да даде на пашата, за да миряса. ...

 

113

 

 

Днес осъдиха на смърт двама гърци, защото заедно с други техни другари — група от 17 души — ограбвали м жестоко избивали хора недалече от Константинопол. Християни трябваше да носят до Адрианополската порта дървените колове , намазани с лой и мазнина, и където палачът срещнеше по пътя някой християнин, освобождаваше другите и даваше коловете на него. Като стигнаха до портата, той залови няколко християни, които трябваше да изкопаят яма (за погребване след това на злодеите в нея), да набиват осъдените на коловете и да помагат за друго, иначе ги биеха жестоко. На единия [злодей] чаушът... обеща да запази живота, ако каже имената на останалите си другари, но той не искаше, докато не набиха другаря му на кол ... Той издаде още десет души..., но въпреки това не му подариха живота. Този пък, когото [първо] побиха на кол, преди това се потурчил, като се надявал да запази по този начин живота си. ...

 

На такива злодеи връзват въжета за краката, пъхат им кола отзад (навътре) и християните трябва да теглят въжетата, докато колът излезе от горната страна на бедния грешник.

 

На 30-и трима италианци и испанци с позлатени саби и зибелинови кожи пристигнаха тук и искаха да се потурчат. ...

 

Господарят ми каза, че папата бил дал на нашия император сто хиляди дуката за полската война като подарък. ...

 

 

Април

 

...Тъкмо днес [на 1-и] един испанец от Арагония, който беше пристигнал тук на 30 март с двама другари, за да се потурчат, мина три пъти покрай нашата къща заедно с няколко турци. Дребен е, на около 40 години, беше с френска шапка, палто, подплатено със зибелин, галицийски панталони, обшити със златни ширити, с червенозлатисти чорапи и бели обуща, на врата с тройна златна верига, която му стигаше до под ръцете, и се разхождаше из града с другите турци. Това е необикновено нещо в Константинопол.

 

114

 

 

На 2-и тази испанец се потурчи в Дивана на султана в присъствието на везира, кадията и други. Трябваше да вдигне единия си пръст и да повтаря: „Признавам, че има само един бог и Мохамед е негов слуга. Признавам, че преминавам от лъжливата в правата вяра и отричам предишната си вира с всички нейни символи." Тези думи му ги казваше един чауш. След това му сложиха друга шапка (чалма с рог отпред) и му дадоха друга дреха и той целуна ръка на пашата и на каделишери. Приписаха му тимар за 1000 талера. Преди се казвал Францискус, а сега го нарекоха Мехмед бей от Арагона. Донесъл голямо имущество със себе си, на пашата дал 1000 дуката, показал и писмо от краля на Испания. Другият, който се потурчи с него, се казвал Маркус, а сега нарекоха Ибрахим, родом от околността на Рагуза, прочут магьосник, вършил чудновати неща, заради което трябвало да избяга от Италия. Стана рейс, т. е. капитан на галера, и получава 20 аспри на ден, щял да направи галерите да се движат много бързо. Може и да напълни цялото море с галери, дори и да няма нито една по него.

 

Третият стана спахия с 400 или 500 аспри.

 

Щом дадоха на испанеца 1000 талера, сред турците възникна голям ропот, защото на един мариол [*], едва дошъл тука, а в родината си извършил сигурно някоя пакост и избягал, за да си спаси живота, дават такава служба, а те, които са служили дълго, трябва да се задоволяват с по няколко аспри...

 

Турците, когато ги пращат оттук за Унгария, предлагат сами услугите си на господаря ми — да занесат писма или да свършат нещо друго, само за да получат пари за по пътя. И дори най-големият агент на пашата от Буда, Шрайбер, слага писмото на господаря ми в собствената си чанта, запечатва го и го праща на приятелите си в Пеща, а оттам — в Гомора.

 

На 4-и султанът отиде в Еюбсарай [*] и направи молитвата си за дъжд. Преди това из целия град разгласиха да не се отварят дюкяните, докато не свърши молитвата. Тази молитва четоха и във всички джамии, т. е. турските черкви. И евреите също така разгласиха във всичките си синагоги, че техните трябва да постят и се молят три дни — на 9, 12 и 16 този месец, докато изгреят звездите.

 

115

 

 

Тук евреите ходят всеки ден по три пъти в синагогата: рано сутрин, щом се съмне, един час преди свечеряване и когато се стъмни, и вътре пеят псалмите на Давид. Също всеки понеделник, вторник и събота или неделя отиват рано, пеят един час и след това с голяма тържественост и страхопочитание повдигат десетте божи заповеди от мястото им, показват ги на всички присъствуващи и казват: „Това са заповедите, които бог ни даде", след което един ги прочита. ... Немските и унгарските евреи имат общо една синагога, италианските, испанските, гръцките и др. си имат отделни синагоги. Преди големия пожар имаше 44 синагоги, а сега само трийсет и няколко.

 

Точно днес в (ръцете на пашата попаднал един пакет писма на моя господар до нашия император, написани изцяло с шифър, които предишния ден беше предал на Ахмед кехая, агента от Буда, за изпращане. Дали ги на Нойзер да ги преведе, той обаче се държа добре и донесе на моя господар как протича всичко. Засега са излезли само писмата до годеницата му, до шурея му Фердинанд, брат на годеницата му, и до сестра ѝ. Като ги прочели на пашата, той започнал да се смее и казал: „Виж, гяурите, и т. н. ...

 

На 5-и господарят ми преживя големи страхове, тревожеше се, че ще разкрият писмото с лимоновия сок. Пашата също го дразнеше, като питаше дали не се страхува, защото той знаел, че има там любима; но като го затворели, едва тогава щял да се уплаши. Пашата даваше писмата на Нойзер едно след друго, за да опита да разкрие шифъра, но не беше възможно, защото в такива шифри има около 200 бележки или знаци, тъй като всички градове, всички важни личности, всички князе, всички служби в Константинопол и Германия си имат особен знак, а между другите са сложени и много знаци, които не означават нищо. ...

 

Едва на 8-и преводачите докладваха на Мехмед паша, че е невъзможно да се разчетат шифрите. Могли да разберат само, че посланикът желаел да се запази мирът между императора и султана, за да може да си отиде, защото сватбата му била присърце.

 

На 7-и надвечер обесиха пред портата на Седемте кули кехаята, т. е. управител на конюшнята, на султановия Sigillatoris, т. е. пазител на печата. ...

 

116

 

 

У султана все пак се намира частица справедливост, защото когато християнин извърши убийство и след това се потурчи, не му подарява живота, а само му намалява наказанието, като вместо да го окачат на ченгела, само му отрязват главата.

 

Не обвиняват, нито разследват дълго, а само изпращат на обвиняемия една бележка. Като я види, той веднага трябва да направи каквото пише в нея или ако дойде чауш, който трябва да го удуши, веднага трябва да приготви врата си и да не се противи, само преди това трябва да се измие и да се моли.

 

Когато убият някого в града и не могат да открият виновника, съседите и околните улици трябва да платят за него 400 000 аспри. ...

 

Унгарецът [който разчитал заловените писма на немския посланик] се стараел много да разбере шифъра, понеже се надявал по този начин да се издигне. Нойзер обаче му казал: „Драги, дори ако е написано нещо лошо, ние трябва да го изтълкуваме в най-добрия смисъл, за да не станем причина за война. Тогава ще трябва да даваме сметка за много хиляди души, които ще загинат". ...

 

На 12-и спечелихме унгареца с пари и двамата с Нойзер обещаха на господаря ми да му върнат всички писма и той да ги напише другояче, както иска, но само да им ги върне в същия вид. За това той им обеща по сто талера. Унгарецът обаче най-сетне се изказа какво искал от господаря ми — не желаел нито хелер [*], а само се надявал с помощта на негова милост да се върне в родината си. За благодарност към бога, че го е освободил от това бреме, моят господар откупи за 50 дуката едно гърче на десет години, което вече беше обрязано и щяха да го потурчат, и сега го праща да ходи на училище. Пашата обаче беше недоволен от преводачите си. ...

 

Днес молитвата на турците и евреите бе чута: заваля дъжд. ...

 

Жената на сегашния турски султан Мурад е от Босна ... Майка му е гъркиня от остров Парос в Средиземно море, недалече от Наксия [*], много разбрана жена и много се застъпвала пред своя син, султана, за обвинени лица, заради което казват, че искал да я изпрати от сарая в стария дворец. ...

 

117

 

 

От края на март досега, към средата на април, имаше голям недостиг на хляб — нямаше друг освен полуклисав, полупепелив хляб. Един турски учен занесъл такъв хляб на султана и му казал: „Виж какъв хляб се яде по твое време, такова нещо не се случваше при предците ти..." Веднага след това разпратили из цяла Гърция и до Черно море [за жито], така че след кратко време отново имаше достатъчно хляб. ...

 

Днес преди обед отново мина покрай портите ни един испански висш служител, който току-що се беше потурчил в Дивана. Бяха му дали красива чалма и шарена дреха както на нашите юнкери. ...

 

Там [във Виена] имало също пратеник на пашата ..., който предал на Негово величество: „Полското кралство принадлежи на султана от 130 години и сега се дава на войводата (на Седмоградско), заради това Негово величество трябва да стои настрана, иначе ще се наруши мирът."

 

На 24-и, третия ден на Великден, протосингелът с двамата си сина и двама млади търговци от Навплиум [*], негови зетьове, ядоха великденското агне, на което бяхме поканени също и аз, г. Кристоф Пфистер и нашият еничарин. Великденското агне беше пълнено с яйца, към него поднесоха кълцано пилешко месо, сушени череши от Пелопонес и сирене. Пред всеки поставиха по един нож, две чинии и една кърпа. Масата беше кръгла с издигнат кант или ръб, за да не пада нищо. Протосингелът прочете молитва и направи кръст над яденето. Един [прислужник] стоеше пред масата, като държеше два стъклени съда и от единия сипваше вино, а от другия вода за размесване. Виното беше от Митилин [*], което се слави най-много от всички в Константинопол. Когато някой искаше да пие, чукаше се с всички, които седяха на масата, и то първо с най-близкия до него, след това пият всички по ред и после едновременно. Единият от гореспоменатите двама търговци беше облечен с италиански, а другият с полски дрехи и казаха, че по отношение на облеклото повечето хора се съобразяват с венецианците, на които преди 36 години още принадлежеше Навплион, а сега нямат нищо в цяла Морея, т. е. Пелопонес. ...

 

Протосингелът ми разказа, че през празничните великденски дни ставали всяка сутрин три часа преди съмване

 

118

 

 

и пеели службата си по 3—4 часа и много народ се натрупвал. Цялата седмица преди Великден празнували, а също и цялата седмица след това. Мъжете и жените се обличали най-разкошно, със злато и сребро, и се разхождали. И протосингелът, и двамата му синове бяха с копринени дрехи (Vestimentis feticis) [*].

 

Той каза също, че на светия Великден на сутрешната служба преди съмване отивали около 3000 души и всеки си носел восъчна свещ. По това време също патриархът назначил протосингела за главен учител или тълкувател на светото писание (направил го велик херменевт), а именно, когато възникне съмнителен въпрос за псалм от светото писание или Стария завет, отнасящ се до вярата, той трябвало да го обясни, да приведе други подобни пасажи и мнения и в заключение да посочи как трябва да се тълкува. Той ми показа едно свое писание, в което обяснява причината, поради която Хризостомус казва: „Също както душата управлява тялото, така и бог управлява света." Тези думи той обяснява така:

 

„У човека като в малък свят има двойно управление или ред — вътрешно, на сърцето спрямо другите части на човешкото тяло, които получават живот и храна от сърцето, а сърцето — от никъде. Външното управление е на душата спрямо тялото, тъй като душата е извън тялото, а не част от него. Така и в света има двоен ред на най-висшето небе спрямо всички под небето, от което те се управляват, но то [небето] не се управлявало от никого. Външното управление е на бога спрямо целия свят, който [бог] е извън всички създания и се грижи за всички."

 

Разказа ми също за Михаил Кантакузин как изгонил двама патриарси — Йоасаф [*] — честен човек, и Митрофан, когото сам бил поставил на неговото място. Прогонил също Константин Палеолог [*] или най-малкото — станал причина той да избяга и да изостави жена и деца в Галата. Когато си построил недалеч от патриаршията разкошна къща, която му струвала две хиляди дуката, Кантакузин го упрекнал и казал: защо прави това, не знае ли, че живеят под властта на турците, които се домогват към имотите им и мислят само как да изтребят гръцките благородници. Щял да направи така, че да го изгонят от къщата. След това добрият Палеолог сам избягал и изоставил жена си, която също е

 

119

 

 

от рода Кантакузин, чийто баща умря едва преди една година в Галата. Един друг Кантакузин на неговите години стана монах в Света гора и преди три години също умря. След това Михаил се опитвал с любезно писмо да върне обратно Палеолог, но той не се доверявал. ...

 

На Гергьовден арменците имаха голям празник в черквата Св. Георги — голяма красива сграда (подобна след Св. София не съм виждал в Константинопол), с красиви рисунки на всички патриарси, пророци, апостоли, философи а при вратата е нарисуван Св. Георги. Пред черквата имаше дълга маса, на която днес имаха голямо угощение. ... Богатите арменци, преди да умрат, правят дарения на тази черква, за да може всяка година на Гергьовден да се дават обеди. Там идват всички свещеници и видни арменци.

 

Турците също държат много на свети Георги, в негова чест днес един турчин в Галата закла едно агънце и го раздаде на бедните.

 

Арменските жени ходят почти по турски — с платнени широки панталони и тесни копринени елеци отгоре, и също като туркините си покриват лицето, но не с черни кърпи, а само с техните воали. ...

 

На 26-и моят господар имаше аудиенция при пашата, който бил твърде доволен, че нашият император изпратил подаръците. Курт ага, един турчин, който бил пленен от нашите и сигурно му е било добре, целунал и държал стремената на господаря ми. ...

 

Турците, и то не само поповете им, а и простият народ, употребяват т. н. Pater Noster [*] и с него не правят нищо друго, а непрекъснато повтарят името на бога — двадесет и девет пъти.

 

Днес [19-и] бях пак в патриаршията, където протосингелът ми каза, че патриархът нямало да замине за сватбата на Кантакузин в Ахило, защото пашата му поискал 500 дуката. Но патриархът отвърнал: „Имам много бедни калугери, т. е. монаси и монахини, ще ги раздам на тях." Патриархът казал, че ако Мехмед бил поискал 100, щял да му ги даде. Сега обаче не може да отиде на сватбата, за да не го попитат откъде ще вземе пари, като няма.

 

Заварих патриарха в стаята му да пише и той веднага ме покани да седна до него на масата. Стаята е наредена по турски с постлани на пода килими. Вътре

 

120

 

 

има една камина, едно кресло с виолетово-кафяво кадифе и позлатени лъвски глави и един турски диван с кадифени възглавници, на които той седеше. Отгоре имаше книги. Видях няколко книги, заглавието на първата е Βασιλικον. Βει ορθοδόξων πιστος

размер фолио...

 

Калугерите, т. е. монасите, говорят свободно и без свян с патриарха като с равен, само че го почитат като свой глава. В мое присъствие дойде един йеромонах от Атина и първо докосна ръката му с уста, а след това с чело. Аз най-напред му предадох поздравите от моя милостив господар, след това му казах, че има възможност, ако негово светейшество желае, да се изпрати отговорът му на предаденото му Аугсбургско верую. След това той веднага повика протонотариуса с отговора при себе си и му нареди да го предаде на гореспоменатия монах от Атина за преписване, за да може да си запази оригинала. Длъжността на този протонотариус е да държи всички писма, които се получават за патриарха, и да им отговаря съгласно неговите заповеди. Той е съставил и отговора на Аугсбургското верую според указанията на патриарха. Пише също всички Acta или протоколи на техните синоди, т. е. събирания, също и до другите патриарси, митрополити от името на патриарха. ...

 

Протосингелът получава от патриарха 50 дуката заплата в брой и от друга писарска работа също 50 дуката. Синът му Теодосий, протонотариус, получава от патриарха не повече от 2000 аспри — 50 талера, и от писане може да има още толкова. Разходите им са още по-големи. Той казва, че всеки ден при него се хранят осем души и на ден трябва да имат по един дукат. ...

 

 

Май

 

... Този ден [4-и] пристигна персийското пратеничество с 250 души и 500 камили. ... Пратеникът се казва Тогмач султан, от виден персийски род; преди осем години баща му също бил изпратен при султан Селим в Адрианопол, за да поднови мира. ...

 

На 5-и бейлербеят на Гърция ... с голям брой чауши, около 2500 конници, повечето със златни дрехи, облечени в кадифе и коприна, с пера, златни и сребърни

 

121

 

 

нанизи и добре подредени, ги посрещнаха.и приеха в името на султан Мурад, като ги придружиха до брега на Скутари [*].

 

Там ги очакваше адмиралът, т. е. Улудж Али, с 30 добре украсени галери и с бейлербея прие посланика и най-видните персийци в своята галера. Там беше приготвена дълга маса, покрита със златотъкана покривка и най-различни яденета, на която той покани персийците, а на своите хора заповяда, щом посланикът сложи първата хапка в устата си, да изгърмят всички оръдия. ... Персийците от страх изпопадали един върху друг и понеже оръдията за тях били непознати, не знаели какво ще стане. А Улудж Али се засмял и им пожелал да се веселят. ...

 

Това не беше нацравено толкова в чест на персийския цар или на неговия посланик, а защото турският султан искаше да му покаже своята мощ и великолепие и с това да му вдъхне страх, за да стои мирно и не се бунтува срещу него. Защото Турчинът от никой друг не се страхува повече, отколкото от персийщите. ... Турците казват, че ние християните сме били по-добри от персийците и ги наричат също както нас кучета, езичници, неверници, прокълнати. Такива и много други подобни хубави почетни названия турците подвикваха и на тези персийци при пристигането им и всеки ден, където минаваха, ги ругаеха така. Някои персийци отвръщаха, но други мълчаха, тъй като се считат за истински и по-добри мюсюлмани от турците. Защото мюсюлманите не трябва изобщо да пият вино, докато сред турците сега това е нещо обикновено, а само великите господари и онези, които се стремят към високи длъжности, се въздържат да пият вино. ...

 

Тези дни умря синът на един богат евреин и бащата по староеврейски обичай се беше облякъл в чувал: това е сива или пепелива дреха от груба вълна, ушита като чувал, без ръкави, а само с две дупки за пъхане на ръцете и стига до под колената.

 

В Константинопол има евреи, които притежават 100 000 и повече дукати, също и собствени къщи и градини и могат по свое желание да купуват и продават недвижими имоти. ...

 

На 14-и във Франция в парламента в Париж потвърдиха

 

122

 

 

религиозния мир между хугеноти и паписти и го разгласиха. ...

 

Турският султан направи много добро дело, като отстрани от Дивана всички бейлербейове и санджакбейове и кехаи, т. е. дворцови интенданти или агенти, така че те вече нямат право да влизат вътре. Защото когато бедните подвластни идват и искат да се оплачат от тиранията или несправедливостта на своите господари, негодниците преди тях са отишли в Портата. Щом разберат, а те узнават чрез определени наблюдатели, че някой ще идва да се оплаква при пашата, те предварително още го обявяват за убиец, крадец и клеветник. И когато след това тези хора пристигнат, не само че не са изслушвани от пашата, а дори ги изпращат на галерите. Или когато агентите не могат да постигнат нищо при пашата, те подкупват хората с пари, за да мълчат. След като султанът узнал за това от една Supplication, т. е. жалба, начаса заповядал на пашата да изгони всички агенти от Портата, за да не се наложат в страната несправедливостта и неправдата.

 

[На 21-и] моят господар отиде на разходка до Галата при Маркс Щанга. ... Двама от конярите — Бенедикт и Георг от Инсбрук, станаха предатели. След обед, след като [набили] своите другари и особено Ханс Фербер от Бакенен, отишли при бейлербея и заявили, че искат да станат мюсюлмани, защото признавали, че турската вяра е права и при това виждали мощта на всесилния султан, комуто бог давал щастие и победа. ... Турците отишли при тях, целували ги и ги прегръщали, защото станали мюсюлмани.

 

Щом узна за това, моят господар изпрати драгомана Матиас при пашата и помоли да ги накажат, понеже му изменили. Това, че били станали мюсюлмани, оправдавал, но не и че без всякаква причина престъпили дадената си на него дума. Нямало да остави ненаказана тази подигравка към Негово величество императора, тъй като те се отнесли злодейски и към своя другар и го били. Пашата обаче наредил на Матиас да отговори на господаря ми, че искал всички гяури (неверници) да приемат правата вяра и не можел да ги наказва, тъй като другите турци щели да го убият с камъни, защото те доброволно дошли при тях. ...

 

На 27-и Бенедикт Гаян каза, че старият цар на Персия

 

123

 

 

чрез това пратеничество предлагал на султана да избере след смъртта му за цар когото иска от тримата му синове. Ако е така, то значи, че с това той също се подчинява на Турчина.

 

Турчинът нарича Полша своя Hortum vacantem (незаета градина).

 

Този ден бях в (патриаршията при господин протосингела, където чух, че патриархът на Тесалоник [*], човек на 70 години, с богат опит, с дълга брада, дошъл тук от Ахило, където ходил за сватбата на сина на Кантакузин. Бащата на невестата ѝ дал за зестра 50 хиляди дуката — 20 хиляди в брой, а останалите в скъпоценности, дрехи и недвижими имоти. Бащата на младоженеца, Михаил Кантакузин, ще стане господар на Влашко и Богданско [*] и е най-довереният таен съветник на пашата. Другата му титла се вижда още сега, но по-късно ще излезе наяве още много.

 

Господин протосингелът ми каза също, че признавал недостатъците на гърците — те били гърци, т. е. лъжци. Живеели сред много лоши хора, от които всекидневно били мамени, но от своя страна те също мамели и лъжата за тях не била срамно нещо. Той приведе думите от 18-ия псалм: „При опаките и ти си опак."

 

Разказа ми също как другите го подозирали и казвали, че бил изцяло лутеранин, като считали, че аз го подкупвам с пари.

 

На 28-и прочетох посланието, което моят господар изпрати на съсловията в Австрия, Щирия, Каринтия и Крайна. В него се описва как турците и техните мюфтии казват, че не са длъжни да спазват думата си спрямо християните, а щом съзрат удобен случай, могат да нарушават мира и съюзите, което се потвърждава от ежедневните им деяния. Когато господарят ми отиде при пашата да защищава мира, той казва: „Вярно е, че нашият договор предвижда това и онова, но моят султан сега желае иначе. Мирният договор е като мъртво тяло, на което султанът вдъхва живот и му дава сила, когато иска." Така и те не държат на верността си към съседните християни, а където и когато могат, ги нападат, а другите (християни), които са твърде отдалечени от тях, се стремят само да насъскват едни срещу други, като обещават помощ на едната или дори на двете страни (което при раздора между Батори и Бекеш явно

 

124

 

 

се вижда), докато влязат в играта като трети — двама се карат, третият печели — и сключат мир, при който извличат най-голяма облага. По този начин са завладели и цяла Гърция.

 

На 31-и Къзълбаш [*] си отпътува с много подаръци от пашите и султана, със 100 коня и 500 камили. ... Тук те [персийците] купуваха много вълнени платове, защото сигурно нямат у тях. В Персия живеят много християни, арменци, португалци и италианци; воюват с грузинците, от които получават повечето си роби. ...

 

 

Юни

 

В началото на този месец донесоха тук в Дивана напълнена [със слама] глава на един санджакбей от бейлербейството Шехерезул [*], когото поданиците му убили и избягали цри Персиеца. Защото преди 30 години всички тези вавилонски и арменски погранични краища са били под Персиеца и все още им текат лигите за стария им господар, понеже неговото владичество било по-търпимо от това на Турчина. ...

 

На 2-и моят господар взе за конюшнята на мястото на двамата коняри, които станаха предатели, един тюрингиец, който бил пленен във войната при Сигет през 1566 г. и единадесет години бил роб на един спахия в Галиполи, комуто служил вярно, така че той най-после го освободил. Това му струвало 50 талера, които през тези години спестявал с усилен труд. Целунал краката на господаря си и на другите турци, които го измолили, и с една малка галера дошъл в Константинопол, надявайки се тук да намери начин за връщане в Германия, за което моли и моя господар, който веднага го прие на мястото на онези двама мамелюци.

 

Той веднага попита от коя вяра е моят господар и като чу „евангелска", много се зарадва, защото толкова дълго време не бил чувал евангелие, но още помнел своята вяра, „Отче наш" и десетте заповеди, при това работел усилено и се уповавал на бога, който му помогнал да се освободи от робство. ...

 

Цялата гръцка църковна служба на обикновените хора се състои от две неща: 1. прекръства не и 2. казване

 

125

 

 

на Κύριε ελέησον — „Господи, помилуй нас" или „амин". Повече не знаят и не разбират.

 

Черквите им от всички страни имат porticus, т. е. сводове, галерии или коридори, освен при олтара. Пред черковната порта обикновено се вижда дълга маса или няколко маси, на които се хранят, когато някой умре или на празниците на светците, в чиято чест е посветена черквата.

 

На 7-и рано сутринта дойде д-р Саломон при моя господар и му съобщи като сигурно, че вчера на 6-и дошла вест, че царят на Персия умрял и издигнал за цар най-малкия от дванайсетте си синове. Войската обаче искала най-стария, който баща му държал досега 15 или 16 години затворен, а поданиците, напротив, искали втория, като най-миролюбив. Най-старият бил вече около 50-годишен, а бащата навършил 85. ...

 

Всекидневно при Персиеца бягат много от хората, които са под [властта] на Турчина, особено от местата около Арстум [*], Багдад, Ван и от всички гранични бейлербейства, понеже се отнасят извънредно лошо към тях. Предполага се, че ако новият цар на Персия се раздвижи, всички ориенталски страни ще отпаднат от Турчина, защото при Персиеца се отнасят твърде търпимо с тях. ...

 

Царят на Персия се нарича шах — цар; на Татария — хан, а на Индия — татар-хан, т. е. велик хан. Турените царе преди завладяването на град Кайро, или Алкаир, се наричали султани, след това ханове и най-после, след като Селим превзел Константинопол, започнали да наричат султана падишах [*], т. е. император. ...

 

На 10-и в Константинопол се разнесе мълвата, че Московецът унищожил 16 хиляди души на татарския хан, който сам учаетвувал в боя с двама от синовете си и избягал с малцината оцелели. Също, че един друг син на татарския хан потеглил с няколко хиляди души срещу черкезите, които живеят между Кафа [*] и Каспийско море, недалеч от грузинците, избил няколко хиляди от тях, но московците и черкезите сразили около 30 хиляди [татари]. Някои от черкезите са езичници, а други — грузински християни.

 

На 12-и бях в село Свети Димитрий, извън Пера или Галата, където свети Димитър и много други образи [на светии] са нарисувани на черковните двери. Кладенецът

 

126

 

 

при тази черква се счита за свещен и около него са закачени кандила. Камъкът върху този кладенец, от който водата се черпи с кофа или се изтегля с колело, е от бял мрамор, кръгъл, висок и издълбан, почти като половин буре. Черквата е ниска, само на един етаж, почти като плевня, само че покривът отгоре не е заострен, а плосък и широк. Към черквите обикновено има училища, в които момчетата четат по Октоихо [*], Псалми [*], Генезис [*] или друга гръцка книга.

 

Точно този ден, Света Троица, моят господар писа с шифър по един турски граничар от Шамбок [*] на г. Розенберг, комендант на Дотис, и на г. Килман — в Гомора, тъй като турският император и Мехмед паша досега все още се показвали склонни към мир, там [по границите] да гледат да го опазват и да изпратят навреме подаръците. Също, понеже се говори, че Батори бил коронясан в Полша, нека Негово величество да поддържа добри съседски отношения с него, за да не се проиграе мирът. Също, че царят на Персия умрял, но ако неговият син поиска да започне нещо срещу турците, султанът имал 5 или 6 бейлербея на персийската граница, които щели лесно да го укротят. Началото на писмото на г. Килман той обаче написа без шифър по следния начин: изпращал на съпругата му една кутия с подпечатала пръст [*] и я моли да пише на неговата годеница в Залцбург ... и други подобни, за да не се усъмнят, ако отворят писмата, че вътре пише нещо за държавни работи, а че се занимава само с жени. ...

 

Али бей, който пише на моя господар всеки ден и му докладва за всичко, не е поискал никакъв подарък освен да му помогне да се завърне в християнския свят. И днес завършва писмото си с думите: „Да Ви закриля светата Троица!" Несъмнено за знак, че още не се е отрекъл от своя предишен бог.

 

На 14-и Имбрахор [*] паша, началникът на конюшните на султана, бе изпратен в Седмоградско, за да предаде войводството на Кристоф Батори на мястото на брат му Стефан. Занесе му: 1. Едно червено тафтяно знаме, което войводата да стар обичай трябва да носи пред турския султан, когато той потегля на война. 2. Една червена шапка (както шлаките имат бяла), по средата украсена със злато, която трябва да си слага, когато седи на трона си. 3. Два коня — единият обкован със злато

 

127

 

 

Фиг. 10 — Облекло на пленниците:

А — Железен пръстен с дълга кука, поставян на врата на заловен избягъл роб. Всеки минаващ край него го разтърсвал, като хващал куката. В — Роб от галера — при гребане от кръста нагоре съвсем гол, а надолу — с широки панталони. С — Грубо плъстено палто с качулка. Д — Пазач на роби, обикновено отрекъл се християнин.

 

 

и сребро, а другият само с хубава покривка. 4. Двадесет и шест хубави дрехи от сърма и коприна, част от които ще задържи за себе си, а другите ще даде на съветниците си.

 

На 15-и имахме първите зрели праскови, които наричат кайсии.

 

На 17-и ... бях в патриаршията и видях патриарха [т.е. митрополит] на Тесалоник — яздеше на магаре и само един калугер вървеше пред него.

 

Днес дойде вест, че роби избягали с галерите на Улудж Али, но три турски галери ти срещнали и отново ги заловили. И това се случва често. По времето на Барбароса един кармизал [*] щял да отплува към Александрия [*] и когато турците изпълнявали молитвата си,

 

128

 

 

сред робите имало един от Корфу, на име Николаус, който подканил другите и казал: „Вижте, кучетата се молят, да избягаме." И начаса те разбили както могли оковите, избили турците, които били малко, и отплували. При сарая срещнали Сюлейман с неговия кораб, който трябвало да спре, иначе щели да го обърнат. Тогава един от слугите на Сюлейман казал: „Това сигурно са избягали роби." А Сюлейман отвърнал „Бог да им даде щастие", но скоро след това: „Сигурно ще ги намерят." Но въпреки че ги гонили, не могли да ги стигнат и те пристигнали благополучно в Неапол, където Vice-Rex, т. е. кралският наместник, разпределил парите, които се намирали в галерата, между другите роби, а кармизала предал на Николаус, който станал причина за това бягство. Но по-късно него отново го заловили с галерата между Кандия и Родос, завели го в Константинопол и там го осъдили на смърт. Когато го попитали защо избягал, той отговорил: „Пленникът търси свободата." После го попитали защо избил мюсюлманите и той казал, че иначе не би могъл да избяга.

 

Така също само преди няколко години при Седемте кули на Пиале паша избягала една галера с роби, които удушили капитана ѝ. И това е съвсем обикновено нещо: когато робите успеят да пленят пазачите си или други, които ги пазят, и ги убият или избягат — да не бъдат обвинявани за това. ...

 

Днес [18-и] бях пак в патриаршията при солунския патриарх, който е човек над седемдесет години, нисък и дебел с хубаво бяло и пълно лице, с дълга и широка сива брада, много любезен, но същевременно и сериозен. От благороднически род е и е голям приятел на Михаил Кантакузин. Считат го за много разбран човек; има пет или шест монаси при себе си. Патриархът му отдава големи почести. Той седеше по турски на земята, покрита с килими, и ни накара, господин протосингела и мене, да седнем до него. Поздравих го според достойнството му и го помолих да ми даде подписа си за спомен. Той ми разказа какво му се случило с един монах, който го наклеветил пред турците, че пише писма на нашите в Италия, Германия и други места и ги подканя да започнат война срещу турския султан и че всички гърци щели да се присъединят към тях. Тази клевета му струвала около 2000 дуката, докато се измъкне, защото

 

129

 

 

имало голяма опасност за живота му, но успял да доведе нещата дотам, че оковали монаха на галера. Оттогава се зарекъл да не дава никому своя подпис. Имал сестрин син в Молдавско, комуто от страх от турците не смеел да пише. Въпреки това той заповяда на един от своите митрополити да ми запише името му.

 

Ходи облечен както другите монаси с килимявка, отдолу с черна шапчица от хубаво сукно, каквито носят монасите и свещениците. Връхната му дреха е от матов скъп плат. С хубаво бяло и пълно лице е, а неговите хора са тъмно мургави; сред тях никой не знае стария гръцки език.

 

Той ми разказа, че християните в Тесалоник имат двайсет манастира и черкви, в които се служи всеки ден, и други десет, в които се служи от време на време. Турците там имали само три главни и три други по-малки джамии. В града имало 50 Clericorum, т. е. свещеници или йеромонаси. Черквата, където е неговото, т. е. на митрополита седалище, била наречена на името на светите ангели.

 

Протосингелът искаше да ми създаде куп пречки, за да не мога да се явя при митрополита на Тесалоник, като например казваше, че той бил човек, който малко говорел, а действувал много и обичал всичко да върши бързо и т. н. Но към мен митрополитът беше твърде любезен и много разговорлив. Попитах протосингела също дали да предам на митрополита нашето Аугсбургско верую, а той каза: „Не е ли достатъчно, че патриархът отговори на него?" Аз отвърнах, че не искам да му го предам, за да дава и той преценка за него, а само за да разбере той какво е нашето верую. Протосингелът отвърна, че те не се интересуват много от такива работи, защото трябвало да се грижат за друго, а именно с какво да се обличат и изхранват; не се занимавали с такива работи, защото всичко било вече изтълкувано. Той [протосингелът] трябвало да понася много укори от гърците, защото ме бил пуснал да видя тяхното богослужение в олтара, т. е. в най-святото място, и казвали, че той също бил лутеранин и ми съчувствувал, тъй като толкова често съм ходел при него. Но всъщност не той, а патриархът ми разреши да вляза в олтара им и да присъствувам на цялата им служба. Но протосингелът е завистлив, недоброжелателен човек.

 

130

 

 

След това протосингелът ми разказа някои неща за патриарха, монасите и др. в Константинопол. Патриархът нямал повече от десет монаси, които му прислужвали и той им давал храна. Понякога имал 4, 5, 8, 10 души за ядене при себе си, а от свещениците и митрополитите извиквал когото си искал. Като ставал от ядене, неговите монаси сядали или по-скоро лягали и изяждали каквото патриархът оставял, а накрая идвали да се хранят слугите от кухнята, градините и другаде. Той не бил задължен да облича никого, освен само себе си (което е невероятно). В патриаршията имало също винаги чужди монаси, пътуващи и други, които се издържали доколкото можели с писане и друго. Монахът Симеон имал трима-четирима ученици, от които получавал колкото да се облича. Турците съвсем ги изсмуквали. Патриархът трябвало да има годишно най-малко 10 000 дуката само за да дава на турците, на дефтердарите и др.

 

Когато някой иска да стане митрополит, трябва да откупи длъжността от пашата, дефтердаря, Михаил Кантакузин и духовниците в патриаршията.

 

Един богат митрополит трябва да даде на дяволското изчадие Михаил (така турци и гърци наричат споменатия Кантакузин) 1000 дуката, на свещениците, които са много — но 10, на протосингела — 10, на сакелария [*] — 10, на логотета [*] — 10 и т. н. Само патриархът не получавал нищо. Монасите обслужвали патриарха 7—8 години само срещу храна, за да могат да станат митрополити, която служба в крайна сметка трябвало да изкупят от вишестоящите.

 

И патриархът всекидневно имал много неприятности с тези монаси, защото някой от тях отивал при пашата и му обещавал толкова и толкова дуката, за да стане епископ или митрополит някъде. Пашата винаги изпращал един чауш при патриарха с нареждане да направи този монах епископ или митрополит или пишел на Кантакузин, или монахът сам отивал при него, подарявал му 500 или даже 1000 дуката, в зависимост от това колко голям доход има епископството, което иска. Тогава Кантакузин пишел на патриарха да направи това и това. Патриархът отвръщал, че е против техните статути, правила и закони да свалят някого и поставят друг на негово място и че той по-скоро ще напусне патриаршията,

 

131

 

 

подарявал на чауша 15, 20, 30 дуката и го молел да уреди работата при пашата. Такива подаръци се дават всекидневно на чаушите, дефтердарите и други и накрая нищо не им остава. Също и подвластните биват изсмуквани така, че стават вероломни, клетвопрестъпници, лъжат и мамят и привикват на това и християните, така че протосингелът ми каза без свян: „При лошите — лош, при опаките — опак". Поради това и монасите не учат нищо, а денонощно се стремят по всевъзможни начини само да натрупват пари, за да се издържат с тях и да подкупват турците, Кантакузин и духовниците в патриаршията, когато искат да станат владици или митрополити или да измъкнат някой невинен от затвора. Защото те са честолюбиви и завистливи хора и, както ги нарича господин протосингелът, неуки магарета, които не учат, а знаят само да четат литургията си, от която не разбират нищо. Както и синовете на господин протосингела често са ми казвали, единственото, за което монасите се стараят, е: 1. Да могат да пеят литургията в черква, 2. Да си откупят епископия или митрополия от турците или Кантакузин и след това да се отблагодарят на духовниците от патриаршията. Всичко това струва пари и те изразходват много, особено след като станат митрополити — за посвещаването им и всички свързани с това церемонии и угощения, каквито се уреждат и на които се продънват от пиене и ядене. Поради това не обичат да канят господин протосингела, за да не се изпусне да каже нещо. Накратко, само пари, пари, пари. И най-лошото е, че също и учениците и младите се стремят според възможностите си да премахнат и изместят учителите. Изглежда, че тук в тази империя на добрия патриарх е нужна повече предпазливост, отколкото всичко друго (защото той има работа с най-лошите хора — своите гърци, които веднага отиват при турците), за да може да запази своето величие, а не по волята и заповедите на турците да сваля някой честен човек от службата му и да оставя на неговото място да се промъкне някой долен мошеник. ...

 

От Трапезунд, столицата на Кападокия, където някога е било селище на гръцките императори, носят силните червени вина, от които на императорския посланик подаряват всяка година по едно буре, а също и един

 

132

 

 

вол, както и на тези, които носят подаръците до Константинопол.

 

От Александрия карат почти само ориз и захар. ...

 

Сред гърците няма спорове или несъгласия по отношение на вярата, но в нравите и живота им има голямо неравенство. Тези, които живеят под [властта на] турците, както в Константинопол и другаде, са най-обърканите и за тях няма вярност, истина или вяра и сами изрично казват, както по-горе протосингелът разказваше, че при опаките трябва да си опак. Те напълно са възприели турския характер, врагове и приятели са едновременно, коварни, прикрити, лъжливи, недоверчиви, сквернословещи, пияници и т. н. Онези, които живеят по-навътре в Гърция, където няма толкова много турци, са малко по-простодушни, въпреки че имат много развалени нрави. Самият протосингел и неговият син Теодосий живеят в най-изострена вражда помежду си, дори синът бил баща си и заедно с мъжа на сестрата искали да продадат къщата на стария си баща и тъст без негово знание, както след това на 19-и старият сам ми се оплака.

 

Днес султанът свали своя управител на конюшнята и го изсели заедно с всички негови хора в Кипър, понеже неправилно изплащал заплатите.

 

Днес също качиха четирима лъжесвидетели заднишком на магарета, като вместо юзди в ръцете им дадоха опашките и ги развеждаха из града, изгориха им на бузите и челото по един знак и им боядисаха лицето. Причината беше следната: Една туркиня заела за известно време на мъжа си малко пари (турските жени имат свои собствени пари, които носят [зестра] на мъжете си, но те нямат право да ги използуват, нито пропиляват). Като минало време и мъжът трябвало да ги върне, той казал, че вече ги бил изплатил. Когато работата дошла до кадията, т. е. съдията, мъжът довел четирима свидетели (както това е обикновено в Унгария и Турция — за незначителна сума да намериш 4, 5, 6 свидетели, които не знаят нито дума по делото). След като кадията ги разпитал подробно за всички обстоятелства (което иначе рядко се случва, тъй като често както съдиите, така и свидетелите са подкупени с пари), установил, че лъжат и че мъжът още дължи парите на жена си.

 

Недълго преди това един евреин продавал по-скъпо

 

133

 

 

сукното и за наказание през носа му вързали връв и един го разкарвал из града. Трябвало да носи сукното в ръка, за да се вижда какво е било прегрешението му.

 

Днес дойде вест, че Ферат бей бил победил в Босна, а Улудж Али загубил двайсет кораба и едва се измъкнал.

 

На 20-и митрополитът на Тесалоник отново си замина. ...

 

Днес Мехмед паша изпрати на моя господар риба и други неща.

 

На 21-и, празника на тялото Христово, в Пера имаше процесия, т. е. шествие, на което се стекоха всички турци, евреи, гърци, арменци и италианци. Турците се подиграваха и ги осмиваха, че те [т. е. католиците] така разнасят своя господ бог. За особено позорни считат рисунките в тяхната черква, защото имаше не само на светци, но и на други, и то на жени с френски, испански, холандски и италиански носии, и най-вече съвсем голи женски образи край олтарите, което много дразнеше евреите и турците. Четирима души носеха техния господ бог, а четирима — балдахин, други — големи восъчни свещи, а други пееха. Няколко еничари трябваше да пазят черковната врата, за да не влизат вътре турци и да се подиграват, но въпреки това ги пускаха и вътре те говореха високо, викаха и се смееха. А когато някой християнин искаше да влезе, трябваше да им дава пари. ...

 

Пристигна един чауш от Персия, който бил няколко дни там и разузнал всичко, пътувал непрекъснато седем дни от Каспин [*] до Арсрун и оттам единайсет дни дотук. Донесе, че Исмаел станал цар на Персия, народът вече му се подчинил и той отсякъл главата на брат си, който трябвало и искал да стане цар. Той събрал и много голяма войска, но неизвестно за каква цел. ...

 

На 24-и пристигна подаръка на власите.

 

Нашият чауш храни всеки ден по 35 души и има 20 робини, между които една унгарка, от която има осем сина. Тя изобщо не иска да се потурчи, колкото и да я заплашват. Защото когато такива робини се потурчат, мъжете могат да ги продават, когато искат. Той има годишен доход 100 000 аспри, което прави 2000 талера. Двама млади негови синове имат вече назначение от султана. От тимара си получава от подвластните една

 

134

 

 

седма и смята, че се отнася много търпимо с тях, защото други им вземат почти всичко, така че бедните хора едва смогват да преживеят и нищо не им остава. Заради това често напускат цели села и се заселват на други места поради голямата тирания на османците. „Където стъпят веднаж османците, там вече трева не пониква." Защото те не работят нищо, а само опустошават и унищожават, каквото е изработено.

 

Дъщерите си омъжват на 11—12 години, но не им дават нищо освен дрехите. Мъжете трябва да им обещават зестра.

 

Днес един учен турчин (който както преди и баща му, сега кехая на Рустан паша, е бил учител на дъщерята на Сюлейман) ми предложи: искал да диспутира с мене и ако аз го победя, той щял да стане християнин, но ако той ме надвие, трябвало аз да стана турчин. Но през цялата тази година той не се яви. ...

 

На 25-и при мен беше протосингелът, когото чаушът отначало не искаше да пусне, ако не донесе разрешение от пашата. Той ми разказа как, след като бяхме предали нашето Аугсбургско верую и искахме Judicium, Censur, т. е. преценка за него, логотетът многократно казвал, че ние сме новаци, еретици, смутители на църквата. В религията всичко било вече решено и по никой въпрос не съществувало съмнение, поради което вече нямало нужда от никакъв диспут (обсъждане), а може и трябва да останем единодушни с решенията на отците и съборите. Накратко, нямало надежда за съглашение между нас и тях. ...

 

По време на днешната вечеря нашият драгоман Матиас ми разказа как е станало обвинението и освобождаването или опрощаването на Йоасаф, солунския митрополит, а именно: Когато разбили турската флота [Лeпанто, 1571], няколко попове, монаси и други лоши гърци, които често са по-зли от самите турци, дошли в Константинопол и един от тях го наклеветил пред Мехмед паша, че пишел за най-различни новини във Франция, Испания, Германия и Италия и оттатък знаели всичко, каквото ставало в Турция. Пашата веднага заповядал да го удушат. Един добър приятел обаче начаса известил на добрия митрополит да замине незабавно за Ахило при шейтаноглу Михаил Кантакузин и му се оплаче за бедата. Той му казал: „Оставете ме да правя каквото

 

135

 

 

знам, аз ще уредя работата." След това митрополитът останал в Адрианопол, а той дошъл тук при пашата и го извинил пред него, че не е такъв човек, не знае нито италиански, нито испански, а само своя език. Понеже пашата и Кантакузин са най-добри приятели, успял да възстанови безопасността му, но така или иначе това му струвало 2000 дуката. А след това наредил монаха, който го наклеветил, да бъде прикован към галера, където се намира все още. (Заради това протосингелът нарича не без право тези приятели лицемери, злостни клеветници, дяволи и т. н. ...).

 

Накрая той разказа също как преди няколко години молдавският войвода подарил на тогавашния патриарх Йеремия в Константинопол, когато го посетил, един сребърен патриаршески жезъл, един сребърен епатрахил и няколко чаши. Всичко това обаче в присъствието на цялото духовенство и на други от Пера, патриархът подарил на черквата, като казал: „Не трябва да бъде мое, а на черквата."

 

На 26-и Мартин, един от конярите на моя господар, хърватин, се напи заедно с турците, след което по време на вечеря, пиян, само със старите си дрехи, излязъл от нашата къща и отишъл в къщата на пашата, като заявил, че не може да остане при германците, а иска да стане турчин. Като изтрезнял обаче, го обвзело разкаяние и на 27-и сутринта щял да си пререже гърлото, ако не му били попречили навреме. Но въпреки това успял да си промуши шията на няколко места и загубил много кръв. Хапел си и ръцете. Един бръснар го превързал и пашата наредил да го заведат във вериги в болницата [при джамията] на султан Сюлейман. ...

 

Персийците са иначе добри войници, а сега получиха и оръдия от португалците. ...

 

На 29-и един аугсбургец, Георг Хилдебранд, избягал от господаря си — чауш в Демерси, в Азия, дойде в къщата ни.

 

Днес попитах и намерих манастира Studii [*], т. е. „на учението" — все още много красива черква, посветена на Мохамед. Намира се близо до черквата Св. Георги, където е жилището на арменския патриарх. Преди е бил много обширна и хубава сграда, която още е пълна с най-красиви изображения на всички древни философи,

 

136

 

 

поети и историци, така че се вижда, както и името показва, че е било училище.

 

Под този манастир, към Седемте кули, е черквата Св. Константин. Изглежда стара сграда, украсена с картини: при сакристията е изрисуван Христос, отстрани предтечата на Христа, от другата страна, или при влизане вляво — Мария и Св. Теодор Изповедник, над двете врати на сакристията — смъртта на Мария, около която стоят всички ученици на Христа и много други; от другата страна е възнесението ѝ; при вратите на храма — св. Атанасий със сива брада, също и Константин Велики и майка му Елена с царските си корони и обшити със сърма и скъпоценни камъни дрехи.

 

Оттам отидохме в черквата Св. Теодор, която сега е взета от турците. Тя е много висока и широка черква както нашите и има два реда мраморни колони с коринтски капители. От всяка страна има по седем колони и върху всяка колона стои още по една. Подът е настлан извънредно красиво с мрамор, пъстро украсен с птици и други животни.

 

Оттам минахме покрай Седемте кули, където се пази съкровището на турския султан и лежат най-видните пленници. Там умря Зигала от Генуа, но неговият син, който лежал с него, сега е еничарски ага. Това е здрава крепост със седем яки кули и големи оръдия при стените. Синам бей, който доставя на всички посланици дневната или седмичната дажба, пари, подправки и други, ни разведе и след това ни нагости с различни видове риба и морски раци.

 

Той е от Карамания или Киликия, чиито жители са от гръцката религия, но повечето знаят само турски език, при това са богати и тук имат красиви големи къщи с хубави градини; сред тях има много златари. ...

 

Когато се намери на улицата убит човек и не се знае кой е убиецът, съседите трябва да платят на приятелите или на близките на мъртвия 40 хиляди аспри, но ако убият някого в къща и убиецът избяга, домакинът трябва да отговаря, докато намери убиеца. Ако не може да го открие, също трябва да даде 40 хиляди аспри за мъртвия, а на субашията и други да подари още повече. Няма ли, трябва да ги отлежи в затвора, дори може да го обесят. ...

 

137

 

 

Сред поляците имало петдесет или шейсет хиляди татари и когато идвал нов крал, трябвало да дава на всеки по един дукат.

 

Когато Батори пристигнал в Краков, излезли да го посрещнат четири хиляди души. Но той вече нямал пари.

 

На нашите бивши слуги-мамелюци Георг и Бенедикт са отнели тимара им, защото чаушът, който преди го държал, доказал пред пашата, че е лъжливо наклеветен и не бил убиец (а само несправедлив кърлеж спрямо своите). ...

 

 

Нови имена на някои прочути места в Азия и Европа

 

1. Адрианопол — Едрине [*].

2. Етиопия [*] — Хабеш [*]. Така се нарича страната на Прето Ян [Свещеникът Йоан].

3. Александрия — Искендерие.

4. Антиохия [*] — Антекие.

5. Атен — Атина.

6. Бергамус [*] — Бергам.

7. Халкедония [*] — Кадикуй, т. е. Pagus Judicum — Съдийско село.

8. Хиос [*] — Сакис а Мастис.

9. Дамаскус — Шам.

10. Йерусалим — Кютс (свещен) Шериф: Йерусалим.

11. Италия [*] — Френцистан. Стан означава страна.

12. Кайрус — Мисър [*].

13. Коринтус — Коринт.

14. Митилен [*] — Митили.

15. Нигропонтус [*] — Евгрипос.

16. Никомедия [*] — Иснимид.

17. Никея [*] — Изник.

18. Филипополис [*] — Филибе.

19. Прусия (Бурса), столица на Битиния.

20. Родус — Родос.

21. Рома — Рим. Рим папус означава римски папа.

22. Себастия [*] — Суас, бейлербейство.

23. Смирна [*] — Измир.

24. София — запазва името си.

25. Тарсус — Терсис.

26. Тесалоника [*] — Селаник.

27. Трапезус [*] — Трапезун.

 

138

 

 

Юли

 

На 1-и моят господар изпрати писмата си до нашия император по собствен пратеник, един дубровничанин, когото дълго време бе задържал при себе си. В тях между другото съобщава, че турците заради новия персийски цар трябва да бдят съседните на Шехерзул, Багдад, Арсрум, Ван и други области да не отпаднат от тях и отново да се присъединят към стария си господар, защото персийците се отнасяли по-търпимо с тях, отколкото турците. ...

 

Бейлербеят на Гърция, комуто са подчинени трийсет и три санджакбея, трябва да има 20 хиляди добри войници, бейлербеят в Буда — 12 хиляди, другите — също 12 хиляди, а някои по-малко. Бейлербейството в Кайро, т. е. Алкаир, изглежда е най-лошото, защото там грабят и дерат ужасно бедните маври; Кипър и всички други бейлербейства, разположени към персийската граница, са лоши за турците, защото там те не могат да излизат на грабеж както срещу нас, тъй като там има големи пустини и няма хубави селища както у нас. И поради това турците от сърце се радват, когато има война в Унгария или другаде в християнския свят, защото намират достатъчно храна, фураж, вода и други неща, а в Персия често по три-четири дни не получават вода, освен тази, която носят със себе си.

 

Има също и един санджакбей за циганите. ...

 

На 7-и Мартин хърватинът, бившият ни коняр, се потурчи в Дивана и му дадоха 10 000 аспри, т. е. 250 талера временна заплата. ...

 

Господарят ми каза, че Ферад бей в Босна отново отнел един замък на нашия император и заедно с бейовете на Сигет и Белград нанесъл големи вреди в земите на Негово величество. Става въпрос не само за земята, а най-вече за стотици и хиляди души, пленени и още толкова потурчени. Защото босненците и хърватите не знаят нищо за християнската вяра. Турците много обичат да пленяват такива, защото са як, работлив народ. Като се купи един такъв пленник за 100—150 талера и той, робът, разбере, че може да има по-добър живот, става турчин. Защото ако служи прилежно няколко години, господарят му го освобождава и ако се е потурчил, му дава също жена от своите робини и имот за обработване:

 

139

 

 

така господарят му има повече полза от него и няма нужда да се грижи да не избяга.

 

Няма чауш, бей, санджакбей или бейлербей, който да не носи всяка година подаръци на везирите, особено на най-висшия. Тези от границите му подаряват роби, а от Азия — прекрасни коне, които бягат както летят птиците, и др. ...

 

На 14-и докараха тук десет пленени християни от Палота, единият от тях трябваше да върви отпред и да свири с тръба. ...

 

Днес, 17-и, господарят ми купи за три дуката един беден сляп роб, който лежал пленен 12 години и така го били, че ослепял и подпухнал, и го взе в къщи.

 

На 18-и привечер един чауш отведе в Седемте кули шейтаноглу (дяволско изчадие) Михаил Кантакузин и неговия син, който неотдавна празнува сватба. Заловили го в името на султана поради дългове към него, понеже е главен солник. ...

 

На 21-и дойдоха трима чауши, разузнавачи от Шехерзул и един от Арзерум, които били в Персия при Каспин и разузнавали накъде ще се обърнат персийците. И господарят ми каза, че персийците само дебнели дали нашият император ще изпрати подаръци на турския. Ако това не станело, те веднага щели да се осмелят повече. ...

 

Днес също господарят ми получи [съобщение] от пашата, че изпраща куриер до нашия император и може по него да му пише да изпрати подаръците. Но да направи това открито и да покаже писмата на пашата, преди да ги изпрати. ... Освен това заповядал на моя господар да пише на императора да не се осланя никак на папата и на краля на Испания. Те само го подмамвали към война и размирици, а когато ги послушвал, не го поддържали, а стояли надалече и му се надсмивали. ... А те, турците... искали само да поддържат добро приятелство с него, иначе нищо не би могло да им противостои и Германия няма да съществува, ако те поискат. ... Турците обаче целят следното: като изпрати нашият император подаръците, Персиецът да загуби смелост за предприемане на каквото и да било, защото когато двамата императори спазват мира помежду си, Персиецът става твърде слаб за Турчина.

 

140

 

 

Днес пашата също изпрати да поискат от моя господар да даде дрехите на бившия коняр, защото нямал какво да облече. Моят господар казал да му предадат: „Ако някой турчин избяга три нас, дали ще му изпратят след това дрехите?" Но въпреки това заради пашата и по други причини щял да ги прати, но не заради слугата, който станал предател.

 

Дали са му седем хиляди аспри expectanz [*] за тимара или временна заплата. Другите двама мамелюци получават по четири аспри на ден, което прави 2652 аспри годишно.

 

Днес нашият драгоман ми каза, че всички — евреи, турци и християни, се радвали, че заловили Кантакузин, защото постъпвал много несправедливо с хората. Той си позволявал да пише на двамата войводи във Влашко и Молдава да му пратят няколко хиляди аспри или ще уреди при пашата да бъдат свалени. Продавал епархии, назначавал и свалял митрополити и патриарси. Не бил от стария род на Кантакузините, а от Англия. Неговите прадеди били английски пратеници и се заселили тук в Гърция. ... Не се страхувал от никого, дори и от бога, а само от пашата. Дължал на султана триста товара аспри, което досега държали в тайна, защото ежегодно подкупвал пашите, особено Мехмед, с по няколко хиляди дуката, за да мълчат. Най-после обаче султанът сам узнал това и искал да му вземе главата. Той бил и много несправедлив човек по отношение на своите подвластни — владеел около сто села и един разкошен сарай, т. е. дворец, в Ахило; заповядвал също и във Влашко и Молдава и войводите трябвало да вършат, каквото искал... Той бил причина също патриархът да плаща годишно около 12 000 дуката (докато определеното е само 4000) на султана и неговите приближени. .. Накратко той е истински кърлеж и грабител на черковните имоти.

 

Сега е свален от длъжност, живее като частно лице (privatus), къщата му в Константинопол е затворена и вратата ѝ покрита е паяжини, а преди турците отиваха да му се кланят.

 

Днес пашата попитал посредством нашия чауш господаря ми (нещо, което никога не се е случвало) дали да пише на нашия император. Моят господар отговорил: Негова воля. Но ако искал да пише, то да не праща,

 

141

 

 

както преди имал обичай, нелюбезни и дръзки писма (като че ли пише на свои подвластни), а любезни и вежливи, иначе може съвсем да му отвърне сърцето и той да не изпрати подаръците. ...

 

Господарят ми даде да прочета писмото, което беше писал на Негово величество и трябваше да покаже на пашата и чието съдържание беше: Възхвалява доброжелателността на турския император и на пашата за запазване на мира и за да не се наруши това добро желание, Негово величество императорът трябвало да изпрати подаръците. Тъй като обаче смъртта на Персиеца би могла да насърчи Негово величество да задържи подаръците, то той не трябвало да се осланя на това, тъй като султанът имал на персийската граница шест бейлербея. ...

 

На това писмо бяха оставени широки полета (Margines), където той беше писал истинското си мнение, но така, че никой да не може да види. Как Негово величество да постъпи и да се възползува от смъртта на Персиеца, във връзка с която сега турците трябвало да внимават и били между чука и наковалнята. Защото ако Негово величество не изпрател подаръците, смелостта на Персиеца щяла да порасне, но ако ги прател, турците можели да сплашат Персиеца да спазва мира, установен от баща му. Заради това казвали толкова добри думи. (Моят господар притежава особена мъдрост и предпазливост и добре и разумно обмисля нещата, като преценява какво би могло да се получи от едно или друго нещо, така че по много въпроси, що се отнася до полските, седмоградските, персийските, испанските работи, той е почти истински пророк). ...

 

На 23-и в пет часа след обяд откараха при пашата 30 пленници от Ерлау или Агрия покрай нашата къща. Двама от тях носеха отпред две стари знамена, един биеше барабан, седемнайсет носеха на пръти седемнайсет напълнени със слама глави. Някои бяха сложили шлемовете, ризниците и наколенниците си. Турците, които ги водеха, бяха много внушителни хора, наметнати с леопардови кожи и с високи червени шапки отгоре с пера и с големи боздугани в ръце. Неколцина турци, които наблюдаваха това жалко шествие, викаха „Аллах, аллах, аллах ху!" и пожелаваха щастие и победа на своя султан. ...

 

142

 

 

Днес [24-и] докараха пак няколко пленници, жени, малки деца и други. Осмина от тях веднага се потурчиха, но въпреки това пашата нареди да ги оковат като другите, значи позорното им отстъпничество не им е помогнало нищо.

 

На 25-и Йеремиас Фишер ми показа едно малко шишенце, в което имаше шест драма балсам [*] от Мека. Един драм или драхма — за един дукат. Купил го за моя господар от един арабин от Мека. Преди аз също купих десет драма за петнайсет талера, а сега шест — за девет талера. ... Освен балсама [арабинът] донесе и алоево [*] дърво, което има много силна и приятна миризма. Сутрин, преди да излезе, арабинът взема по няколко капки от балсама, който не търпи отрова, запалва също и алое и опушва с него дрехите си. ...

 

В Арабия в повечето случаи употребяват балсама по време на лошия въздух при заразителни епидемии и против отрова, защото той не допуска отрова до себе си. Също когато някой падне, нарани си тялото или прималее от студ или крайниците му се схванат, взема един драм без всякакви добавки и се завива топло, за да може да се изпоти. Всички болки изчезват, колкото и да са силни, и той начаса оздравява. ...

 

Най-обикновеното наказание, когато се провини някой турчин или роб, е да го вържат за едно дърво с вдигнати крака и според престъплението му да му нанесат 100—200 удара. А които не са роби, трябва често при това и да дават по една аспра за всеки удар.

 

В продължение на няколко дни докараха тук над сто пленници от Унгария, защото сега е времето, когато се подаряват на султана и на нашите пленници, които след това биват оковавани и трябва да вършат всякаква работа, да пренасят камъни и пр. ...

 

 

Август

 

Турците не могат да търпят и приятелство между християнските посланици. [На 6-и] моят господар беше заел от приятелство към агента на Батори един готвач, но щом пашата узна, го изпрати обратно и каза: „Сега не е момент да търсят или правят заедно приятелство." Където може да разруши такова единство, прави го, защото

 

143

 

 

Фиг. 11. Пленени християни, карани към Цариград

 

 

нашето единодушие е тяхната гибел. Заради това също той създаде такава вражда между моя господар и френския посланик, като ги повика двамата в един и същи ден при себе си, а след това отдаде почит на моя господар пред другия. ...

 

Тази вечер Якоб Райнер ми разказа, че господата и благородниците в Полша били най-несправедливите тирани към своите подвластни, които трябвало пет дни в седмицата да им работят, орат, сеят, жънат, возят, вършеят, да карат дърва, да изпълняват други ангарии и само шестият ден им бил свободен, а седмият е неделя. Така че вече много зависими жители бягали от къщите, дворовете и имотите си, понеже и Турчинът не се отнасял така зле със своите.

 

Както в духовните, така и в светските работи в Германия има големи слабости. Светските господа съвсем изсмукват императора. Когато някой е служил две-три години, моли за някаква милост, за този замък или това имение, и му го дават дори да струва и десет, двайсет и повече хиляди гулдена, за да станат те богати, а императорът

 

144

 

 

беден. ... Когато обаче императорът изпадне в нужда, не му заемат без лихва дори и 200—300 гулдена или изобщо нищо, а го пращат при богатите търговци. ...

 

Австрийските господари нямат никаква полза от империята, а само големи вреди, при това губят земя и хора и всяка година изразходват много хиляди гулдена само за граничните постове. ...

 

Пашата на Буда наредил да ограбят четиринайсет села към рудниците [около Калоча], подчинили ги на турския султан и откарали в плен две хиляди души и на всичко отгоре писали на нашия император и се оплакали, че нашите нарушили мира. Следователно те ни се и подиграват — след като достатъчно награбят, плячкосват, пожарят и откарат пленници, те още и се оплакват, че нашите не искат да спазват мира. И когато нашият император ежегодно изпраща на посланика оплакванията за това, колко села турците са плячкосали и опожарили, колко хора и добитък са откарали (както всяка година се нанасят страхотни щети от бейовете на Сигет, Босна, Солнок и други места), Мехмед паша не иска и да чува, че се оплакваме от неговите хора, особено от тези в Буда и Босна, а казва, че нашите били виновни за това и първи започвали, като тръгвали на грабежи и техните трябвало да се отбраняват, което е очевидна неистина. Те потеглят с голяма мощ — по няколко стотин, а често две-три хиляди души, и отвличат всичко, каквото срещнат и могат. Дори и някои турци в Константинопол сами признават, че пашите на Буда и Босна и бейовете по границата вършат големи своеволия, и то противно на техния закон: защото ако християните плащат данъка си, турците трябва да поддържат мир с тях и най-малко не трябва да ги обиждат. Султанът обаче не знае за тези жестокости и най-висша несправедливост, иначе като истински любител и радетел на справедливостта сигурно всички би свалил.

 

На 20-и моят милостив господар освободи по божия воля от затвора един от Шлезия (Силезия) за 55 талера, а преди това купи един млад черкезин за 60 или 70 дуката, който обаче умря.

 

На 21-и караманският Синам бей, който ни носи дажбите от двора, беше на угощение при моя господар и каза, че вчера, 20-и, християните гърци и арменци предали

 

145

 

 

Supplication или оплакване в големия Диван заради хляба, който турските господари по време на скорошното поскъпване наредили да се пече. Черен бил като въглен и сега дефтердарите го разпределят между хлебарниците, за да го продават на християните, но нито хората, нито добитъкът могат да го ядат. Наложили също и на християните-лодкари да го купуват и един лодкар трябвало да вземе за четири дуката, което и направил, обаче в присъствието на слугите на дефтердаря веднага хвърлил сухарите в морето, защото не можел да ги яде. Поради това всички християни молили да не ги карат да го купуват насила. Защото когато хлябът бил недостатъчен, давали на мюсюлманите за 15—20 аспри, а на християните за една аспра; сега пък имало в изобилие, но искали само на тях [християните] да наложат да купуват сухарите. Пашата ги препратил към дефтердаря, който ги наругал жестоко — били кучета и не заслужавали хляба, султанът бил заповядал да им го продават.

 

После разправи, че Кантакузин отново бил освободен и живеел в къщата си, но трябвало да изплати на султана 160 000 талера. Той изпрати на моя милостив господар в къщи за купуване един сноп черни пера от лястовица или рибар, обковани със злато и скъпоценни камъни, за двеста дуката, а също и една скъпа кожа, подплатена с красива тъкан, която била уж на султан Селим. Такива и други красиви неща се продават в безистена.

 

Разказва също, че субашите в Константинопол и Галата отдават затворите срещу определена сума пари на християни и евреи. Често се случвало двама души да откупят затворите в Константинопол край морето за 1000 дуката, които после си изкарвали от бедните затворници. Защото не пускали никого да излезе, без да даде няколко дуката, в зависимост от това, колко е богат. За освобождаване трябвало да се плаща 18 райхсталера. Също когато някой иска да посети затворник, трябва да даде няколко аспри, което донасяло много, тъй като непрекъснато влизали и излизали хора, за да приказват с близките си. Някои наемат бакалниците или дюкяните в Галата за 600 дуката: парите получават пак субашите, злосторните съдии, главният профос [*] — много доходна длъжност. Ако някой бъде заловен от неговите

 

146

 

 

палачи, дори да е невинен, трябва да даде няколко дуката, ако иска да се освободи. Защото когато на улицата настане суматоха, залавят всеки, когото намерят, без разлика. ...

 

На 22-и моят господар ... каза също, че господ бог държи юздата на Турчина, както и на морето, за да не нахлуе в Германия. Защото на него не му липсват пари, нито народ, още по-малко подчинение — всеки доброволно е готов да потегли. Единствено бог го заслепява и му пречи да види удобния случай, който държи в ръцете ои. У нас няма пари, границите не са пазени, никакво подчинение няма сред князете. За да запази империята, императорът заложил наследствените си земи, но в замяна на това князете не го подкрепяли. Бог обаче е още нашата опора.

 

Турците нямат райхстаг, а когато ще има война, в двореца на султана, на обикновеното място, правят открит диван, т. е. съвет. Или пашите и другите видни господари се събират на коне на хиподрума, т. е. мястото за езда. Най-главният паша казва мнението си, друпите също и той го предава на султана. След това разгласяват в безистена и на други главни места в града: султанът ще започне война там или там. Тогава се вижда невероятното подчинение на всички — никой не противоречи с нито една дума.

 

Вече са дали заповед на войводите във Влашко и Молдава и на други санджакбейове, също и на Татарина при нужда да се притекат на помощ на Батори, другите обаче трябвало да дебнат Унгария. ...

 

На 23-и по време на вечеря моят господар каза, че един студент, колкото и да е прилежен, в Германия за три години ще научи по-малко, отколкото в Париж за една година. В неделя професорите обявявали кои поети ще четат, кои оратори, кои речи на Цицерон, коя книга на Аристотел и човек отивал, където желаел. Той слушал да четат Торнебий, да тълкуват Ливий [*] и Персий [*], Пиндар [*] и Хораций [*] и други трудни гръцки автори. Във Витенберг следването било скучно, защото днес правели едно, а утре — пак същото. В Париж обаче всички лекции са свързани последователно и помежду тях не се разглежда нищо друго.

 

На 25-и през нощта при нас беше М. Освалд, часовникар и интендант на Мехмед паша, и каза, че пашата

 

147

 

 

и неговите най-главни служители вече не вземали открито подаръци, а ги връщали обратно, докато преди изобщо не се срамували да вземат. Сега обаче султанът обръщал голямо внимание на това. ...

 

Турците правят фойерверките си с петрол (който е много евтин при тях), но траят само четири или пет месеца. ...

 

На 28-и посетих стария Зигомала и го намерих на легло. Причината беше, че на деня на Възнесение богородично преял и препил, защото патриархът станал по време на угощението и извикал: „Който ме обича, да яде и пие смело!" От единайсет часа на обед до пет вечерта, значи шест часа, се веселили, но на следния ден повърнал всички риби, които ял, защото празникът се паднал в постен ден, а именно в сряда. Следващата нощ видял небесната владичица и Богородица Мария как се приближавала към неговата къща, влязла в стаята му и застанала с такова величие и блясък пред него, че не можел да я погледне. След като му пипнала пулса, казала му: „Не се плаши, няма да умреш от тази болест!" И той ѝ благодарил за това. Като се събудил, в нейна чест написал една епиграма или надслов, която показал на патриарха и всички учени гърци. Патриархът му казал да я постави под иконата на Мария и да се помоли пред нея, за да оздравее от тази болест. Като похвалих изкуството, с което е съчинено това гръцко стихотворение, но порицах умело идолопоклонничеството в него, той каза с досада или по-скоро яд, че сме били прочути в целия свят еретици и всички германци заедно нямало да успеем да отклоним истинската и най-света гръцка църква ... от това да се молят на светците като божии слуги и наши застъпници и да почитат образите им. На това също държала католическата църква. Не сме ли искали да бъдем по-умни от всички отци? Аз отговорих, че Мария не знае за неговата болест и дори да знае, пак не може да му помогне. ...

 

Той ми каза също, че бил упрекван от всички гърци и жители на Пера за това, че общувал с мене, тъй като ние сме били еретици. Той обаче им отговорил, че се отнасял с мене като лекар към болен.

 

Гърците, както и турците мият умрелите.

 

На 29-и моят господар ми обясни причината, поради която не се оплаква от Ферад бей в Босна и от [пашата]

 

148

 

 

в Буда пред турския султан въпреки големите вреди, които те ежегодно нанасят на нашите. Първо, защото нашият император не му заповядал нищо за това и следователно той не прави нищо извън предписаните му заповеди; второ, за да не направи злината по-голяма. Защото мирът трябва само да се измолва от Мехмед паша. Онези двамата били негови големи приятели и ако той предприеме нещо против тях без знанието му, ще възникне голяма опасност за мира, пашата ще подтикне султана към война и ще му разкрие много неща — за това колко лошо е нашето положение, което той не знае. Сега обаче пашата за своя собствена полза се старае сравнително доста за запазване на мира.

 

В делия християнски свят не може нищо да се случи на крале, князе и господари, което венецианците да не узнаят и съобщят в Константинопол на своя байло и на своите фактори, т. е. пълномощници, посредством които стига и до Мехмед паша. Те са сякаш като окото на света, виждат всичко, каквото се случва по света, и също го разгласяват на цял свят с приказки и писма....

 

 

Септември

 

... Някои турци, които преди това са били християни, тайно кръщават децата си. Така например един шивач в Галата, пленен в Кипър, потурчил се само за да може да си върне жената и детето, кръсти тайно децата си. Също така един германец-бръснар, както и предишната жена на Пиале паша, която той трябвало да остави заради султанката, имат деца, които кръщават. Има също хървати, които са се потурчили, но тайно кръщават децата си. ...

 

На 10-и, еврейския празник на беседките от шума, рано сутринта отидох в синагогата. Евреите си бяха направили колиби с покриви от лаврови и други зелени клонки, а отстрани — с килими, в които седяха. Във всяка синагога всички пеят заедно: хоза, хоза, хоза. Над чалмите и раменете си носят бели кърпи и по време на пеенето се движат непрекъснато насам-натам. Един държеше десетте заповеди в ръка между две позлатени пръчки. Написани са на пергамент и във всяка синагога се пазят по десет-двайсет броя в един сандък. Ако

 

149

 

 

някой иска да ги извади, трябва да плати, защото това се счита за голяма чест, и който даде най-много, него оставят да ги извади. ...

 

В Рим, Венеция, Неапол, Мантуа и почти в цяла Италия и Сицилия измират много хора.

 

На 12-и Мехмед паша лично провери 500 спахии и граничари на атмейдан, т. е. мястото за езда, прочете имената им по ред и всеки един трябваше да се приближи с коня си и да покаже пушката си.

 

Турците наричат черквата Св. София в Константинопол както гърците — с гръцкото ѝ име Агиа София.

 

На 23-и моят милостив господар изпрати пакет с писма в Залцбург за разни велики господари по сърбина Петър, куриер на седмоградския войвода, който преди това беше тук агент, и му подари осем талера.

 

На 14-и моят милостив господар говори за голямото подчинение, което турският султан среща сред своите. Докато нашите господа провеждат много пъти райхстаг и в продължение на няколко месеца правят големи разходи, Турчинът урежда всичко по време на един единствен диван. Везирите решават един въпрос и го докладват на султана, който незабавно дава заповеди по всички места и всеки трябва да се подчинява, иначе ще загуби главата си. Написват по една малка бележка (тъй като писмата им са много кратки — с по няколко реда) до Червено море, до Егейско море и до други места и начаса всичко се задействува. Изпраща само един чауш в Полша, който свършва повече работа, отколкото цялата Римска империя, изпраща само три галери в Алжир и поставя крал във Феса [*]. Татаринът трябва да прави, каквото Турчинът поиска, и Персиецът се страхува от него. И въпреки това господ бог го заслепява така, че той не вижда или не знае как да използува голямата си мощ и подчинението на своите. Какво иначе би му попречило да потегли направо срещу Виена и да я превземе? Да, той иначе отдавна би ни погълнал.

 

Що се отнася до правните работи, няма нужда да чака човек 10, 20, 30, 50 години пред върховния съд, мюфтията написва само с няколко думи мнението си и присъдата по даден въпрос и това важи повече, отколкото целия Бартолус [*] и Балдус. ...

 

На 17-и започна есента в Константинопол и Галата.

 

150

 

 

Хората трябва първо да получат разрешение от субашията и след като си изплатят поземления данък, вече имат право да събират плодовете, когато искат. ...

 

В Седемте кули, както и в Черната кула на Босфора са умрели много велики господари от Седмоградско и други места, а сега в Седемте кули лежи кралят на Тунис. ...

 

При султана човек може бързо да се издигне чрез добро държане: някой, който е бил преди часовникар, може да стане цешнир [*] или да получи друг висок пост. Така някои се издигат от най-долу до най-високо: който е бил беден готвач или пермечи, може да стане паша. ...

 

На 18-и пристигна един чауш от Персия, който донесе, че шахът на Персия Измаел желае да продължи мира на баща си и в срок от три месеца ще изпрати пак посланичество.

 

Тук сред турците се разпространява също долният слух, че римският или германският император, или както обикновено го наричат — кралят във Виена, поискал помощ от князете на империята срещу Полша, но му отказали, заради това сега бързал да изпрати подаръците.

 

На 19-и нашият чауш заплаши с груби думи един португалски доктор по медицина, който вече дълги години се занимава с лечение в Константинопол, и излекува нашия готвач Якоб от Ландсхут, опасно болен от отровни циреи, че ако идва още в къщата ни, ще заповяда така да го бият, че да се просне като мъртъв пред нас. Моят милостив господар обаче предотврати това намерение за насилие. Този доктор по молба на моя господар предаде на Негово величество римския император съвет против обикновената чумна треска. ...

 

На 21-и докараха оковани 18 пленници от Кало, които санджакбеят на Юлия [*] изпраща на Мехмед паша, и четирима от тях веднага се потурчиха. ...

 

На 26-и моят милостив господар имаше аудиенция при пашата; изложил му големите щети, които турците нанасят на нашите, и той не можал да отвърне нищо. Защото досега винаги ставаше така, че драгоманът, като превежда писмата на нашия император, казва съдържанието им на пашата, преди моят милостив господар да е отишъл при него, и той може междувременно да

 

151

 

 

намери най-различни извинения. Сега обаче моят милостив господар ги дава за превеждане само на драгомана Матиас, за да не знае пашата какво той ще му доложи и да не може толкова бързо да намери извинение.

 

Нашият император беше освободил няколко пленници, тъй като по настояване на посланика пашата искал това, като обещал да направи същото, но не го изпълни. Делипоп бил един от тях, но не знаел и въпреки че бил вече свободен, го отвели в Константинопол. Там го заплашили, че ще го посекат, ако не се потурчи, и на сутринта се съгласил на вероотстъпничество, тъкмо когато трябвало да го предадат на господин посланика.

 

Днес отидох пак в патриаршията, но не срещнах Теодосий, който се приготвяше да отпътува по море за събиране на милостинята за патриарха. Събирачите трябва предварително да получат от пашата писмен паспорт или позволително, също и да вземат със себе си двама еничари за придружители. Когато пътуват по суша, митрополитите трябва да им набавят на всички места из целия техен район коне на свои разноски. Обикновено водят със себе си десетина слуги, които разпращат тук и там. Аз попитах само така: „Ако някой от нашите иска да замине с тях и има разрешение от пашата, дали патриархът ще се съгласи?" Отговориха ми: „В никакъв случай." Защото освен че това щяло да се стори много съмнително на турците, а и самите гърци също били много мнителни и нямало да дадат на един чужденец и лутеранин да разучава много техните нрави и начин на живот. Имало сред тях и много злословници, които щели да представят на патриарха, че това ставало само заради шпиониране и разузнаване. ...

 

Σταυρέφορης или кръстоносци се наричат само онези духовници на патриарха, които четат литургия и имат кръст отгоре на широките си и високи шапки. Тези шапки, корони или килимявки те носят само на големи празници, но заради турците много пъти избягват да ги слагат. А и защото са тежки за носене.

 

В патриаршията също видях две коли на яйове, облицовани с червено и синьо сукно, с които дъщерята на Кантакузин дошла дотук. ...

 

Днес видях също едно турско погребение. Отпред вървеше един ходжа и пееше. По пътя оставяха мъртвеца

 

152

 

 

на някой камък и четяха молитва за умрелия, да му прости бог греховете. След това ходжата и други духовници (Religiosi), които стояха до и около мъртвеца, казваха като груби селяни „ла илахе" и т. н., а другите викаха непрекъснато до гроба само „ху-ху". Там сядаха при главата му и отново пееха, докато го погребаха, и се молеха за него. Гробът не беше равен, а малко издигнат към изток и като го положиха, поставиха отгоре дъска, за да не се допира пръстта до него, а върху дъските — покривка и чак тогава го зариха. След това един от близките на умрелия даде на ходжите и духовниците няколко аспри за възнаграждение, също и милостиня на бедните. На другия ден жената отива на гроба, поздравява мъртвия си мъж и го пита защо е умрял. Често пъти тя отива с други жени, които сядат около гроба и вземат със себе си и някой стар монах, който се моли.

 

На 28-и дойде до портата ни г. Теодосий, протонотариусът, комуто бях дал писмото на г. Крузиус с двоен списък на книгите Cannina и Catalogum Vocabulorum Barbarorum. Той каза, че след пет дни ще продължи пътуването си из островите на Азия и пътьом ще прегледа трите стари библиотеки в Патмос, Писидия и Цезарея [*]. Подарих му няколко дуката, за да потърси по-усърдно за стари книги из тях.

 

На 29-и драгоманът Али бей каза, че Нойзер се съобразявал с турската поговорка „Най-доброто изкуство в Константинопол е да не се доверяваш никому." Той не се доверявал на никого, бил тих и прилежен, имал отделно жилище и почти никой германец не знаел къде може да го намери. (Заб.: Заради нечистата му съвест, ужас, страх, боязън и опасения). Той изкушавал също всички германци да стават мамелюци и те държали много на него. ...

 

По това време Московецът, великият господар-цар и велик княз Василевич [*], господар на всички руси, както той се нарича, изпратил пратеничество до Негово величество римския император в Регенсбург. В посланието нарича Негово величество най-скъп и най-любим брат и се радва, че той също искал да има приятелство с него (защото Негово величество беше изпратил рицаря г. Йохан Кобенцел от Просек [*] за същата цел в Москва) и също желае братски съюз, в който освен Негово

 

153

 

 

величество и другите християнски владетели да се включат и да изпратят при него свои пратеници заедно с пратениците на императора, за да обсъдят добре всички работи и да могат да се справят с всичките си врагове. ...

 

Този септември беше неприятен, с много дъжд.

 

 

Октомври

 

На 4-и подарих 10 аспри на един албански или арнаутски гръцки поп (който, понеже спахията му взел всичко, каквото имал, трябвало да изостави жена си и двете си деца и да дойде тук да се изхранва с цепене на дърва; и на нас също няколко дни цепи дърва). Иначе той спада под властта на архиепископа на Охриса или Охрида.

 

На 5-и моят милостив господар каза, че г. Килман стои около три месеца във Виена и не може да отиде към Комора, защото моряците — насари искали да им се плати. ...

 

На 6-и моят господар беше при пашата и му се оплака за големите вреди, нанесени през тази година от турците в Унгария и Хърватско: много села изгорили, много хора и добитък отвлекли и освен това завзели няколко замъка. Пашата веднага започнал пак старите си поучения и казал, че нашите сами си били виновни, защото излизали на грабеж и тогава техните ги подгонвали и каквото срещнели по пътя си, села и замъци, ги завземали, но после вече не можели да ги върнат, след като веднъж съгласно закона си са казали в тях молитвата си. Пашата започнал да крещи, че нашите били завзели половината Унгария, горили там и там, без да може да назове нито едно селище. Те обаче, като ни отнемат замъци, села, земя и хора и на това отгоре ни се подиграват, не били виновни. Поради това моят господар се върна много натъжен и каза, че вече не му се живеело, защото виждал какво ще се случи в бъдеще с останалите наследствени провинции и как турците ще правят набези и там, както досега в Унгария и Хърватско. ...

 

В сарая на султана държали главата на крал Лудвиг Унгарски в черно сандъче от дърво, което носят от

 

154

 

 

Индия и мирише като мускус; главата била напълнена с мускус и памук.

 

Децата на турците, когато искат да бъдат много вежливи, наричат майките си „кадуншик". (Ана значи майка, а кадън или афрет — жена). А майката казва: „Ефенди: Господарю, какво заповядваш?"

 

Когато някой турчин омъжва дъщеря си, може, ако не желае, да не я покаже на този, който я иска за жена. А той трябва да купува на сляпо и едва след като му я заведат в леглото, тогава чак повдига наметалото, което скрива лицето ѝ — и разбира какво е купил.

 

На 7-и имаше затъмнение.

 

На 8-и потурчиха в Дивана на султана две красиви момчета, италианчета от Малта, четиринадесетгодишни, изпратени от бейлербея на Александрия. ...

 

Когато потурчват християни, слагат им чалма и хвърлят баретите им, които драгоманът, който стои там, вдига и продава.

 

Преди четири дни потурчиха също дванайсет хървати. Един от тях дълго се противи, но като видя, че всички негови другари отиват, накрая и той изтича с тях.

 

В която къща на село отседне султанът, на домакина подаряват 2000 аспри или 50 талера. ...

 

Днес [11-и] по време на обеда разказваха, че всички високопоставени турци — везири, кадилешери, доктори и др., тайно пият вино, но не бива да правят това открито.

 

Също, че субашията в Галата и Константинопол имал голяма печалба от затворниците. Щом веднъж затворели някого, за да то пуснат, дори и да е невинен, трябвало да даде 20—30 дуката. Също така, когато заловят scotta, т. е. проститутки, същата нощ още ги предлагали за по няколко дуката, от което също много печелели. ...

 

На 16-и аз и нашият виночерпец с няколко души от нашите с разрешение на моя милостив господар отпътувахме с кораб... за Палормо [*] ... На 18-и рано сутринта потеглихме за Бруса, която лежи на два дни път от Палормо. Веднага след Палормо срещнахме двама еничари, които търсеха коне сред християните, за да ги запрегнат, и за сватбата на еничарагата да закупят

 

155

 

 

кокошки и гъски на половин цена и няколко дни след това откараха два пълни кораба от Палормо за Константинопол. ...

 

Във всички села има много еничари и спахии, които живеят там с жените и децата си и се изхранват от потта на бедните, като им вземат по 1/6 или 1/7 част от плодовете, кокошките, гъските. ...

 

Пренощувахме в Лупата [*]. Стар град е и стените му отчасти са сринати, отчасти още цели; има пет порти, а на кулите още се виждат различни християнски знаци. ... В града християните имат шест черкви. ... Има 60 жители гърци (за които има достатъчно място в тези шест черкви), но те са мързеливи и безделници, които работят само толкова, колкото да изкарат за ядене през годината. Видях няколко лозя, които никой не обработва. Там човек може да вземе парче земя за нива, лозе или друго, където иска. Децата им се радват, че ще стават роби на всемогъщия султан и ще получават годишно по една или няколко аспри заплата. Едно такова момче ни показа черквите и желаеше по-скоро да стане роб. Това всъщност е най-голямата мъка и дълбока скръб на християнските родители по тези места, че през четири, пет, шест години, както пожелаят турците, трябва да им дават синовете си. В Палормо има една вдовица, която има две хубави момчета и всеки ден се моли на нашия господ бог да я прибере, защото скоро ще трябва да даде едното от тях. Турците минават всекидневно пред къщата ѝ, за да видят дали и двете момчета са още налице — да не би да ги изпрати някъде. ...

 

От Лупата до Бруса има само ниви, които се обработват от гърците и малко турци. Орат само с волове. Плуговете им са почти като нашите, но някои вместо палешник имат само едно твърдо остро дърво. ...

 

Първото нещо, което се вижда при влизането в града [Бруса] е една хубава джамия, отдясно на планината [Олимп], построена от един грък по гръцки начин, горе с галерия и мраморни колони. До нея в един параклис е гробницата на Мурад [*], първия турски император, убит с кама от пратеник на деспота Лазар [*], княз на България и Сърбия, когото султанът преди това победил. Поради това и до ден днешен, когато доведат пратеник или някой друг при султана, за да му целуне

 

156

 

 

дрехата, двама капуджибаши го държат отпред за ръкавите така, че да не може да се мърда, довеждат го пред султана и след това го изтеглят. ...

 

На турския поп, който пази тези гробове, подарихме шест аспри и той (както се прави и в други джамии) прочете за нас молитва — бог да ни дадел щастие и дълъг живот, и по време на молитвата си слагаше ръцете на лицето. ...

 

Турските (както и гръцките) госпожици носят корони от злато или поне от позлатено сребро, украсени със скъпоценни камъни, които струват 500—600 дуката и повече — според богатството. Косите си сплитат отзад и отпред със сърма; отзад им виси златна мрежа, струваща 20—30 дуката, в която пъхат косата си, която не сплитат на две, а само на една плитка. Във веждите си също вплитат сърма. На ушите си носят халки със скъпоценни камъни; ръцете им са също отрупани: гривни над лактите и над китките, също и над глезените на краката, дори на пръстите на краката си носят пръстени. Пантофите им са покрити със сребро и скъпоценни камъни, дрехите им са от златотъкани платове, кадифе, атлас, дамаска, коприна и поръбени със злато; ризите им — от тафта или друга коприна, обшити със злато. Също и шалварите им — сини, червени и жълти на цвят. Възглавниците, върху които седят, са от златотъкани платове, кадифе или коприна. Подовете, по които стъпват, са застлани с красиви килими. Срещат се турци, които нямат хляб да ядат, защото не трябва да харчат нищо от имуществото на жена си, но жените им имат златни и кадифени възглавници, атлас, коприна, а дъщерите им — златни корони. И този разкош туркините са научили от гъркините, така че дори жените на месарите, обущарите и др. — с техните позлатени верижки на врата, скъпоценните камъни на ушите и по гърдите, гривни, рокли от кадифе и атлас, поръбени със злато, обуща и пантофи от сребро и скъпоценни камъни — ходят по-разкошно облечени, отколкото у нас графините.

 

Модата за мъжете е да носят златотъкани и други копринени дрехи и под колана си, който е от бродирана коприна и струва 6—7 талера, да вмъкват 4—5—6 обшити със злато фасинети, т. е. носни кърпички, едната по 3—6—9 дуката. Такива осем фасинети за петдесет и няколко дуката и други красиви, обшити със злато и коприна

 

157

 

 

кърпи моят господар изпрати на съпругата на ерцхерцога.

 

Някои турци омъжват дъщерите си още на девет години, защото казват, че едно момиче на тези години било забременяло. Заради това било грях да се отлага женитбата до четиринадесетата или петнадесетата година и да се унищожават по толкова деца.

 

 

Ноември

 

На 1-и рано сутринта замина Петър хърватинът с пощата за Унгария и Австрия, комуто моят господар даде един камък „безоар" [*], който е голям почти колкото яйце, тежи около 400 грама и струва 400 талера — за Негово величество, и гореспоменатите кърпи — за ерцхерцогинята, също писмата на негово величество турския император и на Мехмед паша, относно замъците, завзети от турците в Хърватско.

 

Моят милостив господар получи също пълномощие за спиране на грабежите, палежите и др. на бейовете в Буда, Гран, Белград и Босна, след като беше изпратил едно остро писмо до пашата, в което описва ужасните насилия и най-висша несправедливост на граничарите и ясно дава да се разбере, че ако в бъдеще не се предотвратят, то неговият император ще бъде принуден да грабне меча и предостави делото в ръцете на бога, който е справедлив съдия и не оставя безнаказана никоя неправда. На това пашата отговорил: „Да, мир е." Тази година турците нямат желание за война, защото не знаят какво ще стане с Персиеца. Към него гледат, а Персиецът — към нашия император, какво ще направи. Заради това, щом Петър хърватинът се върна с вестта, че подаръците са изпратени, начаса наредиха да се разгласи на всички главни места в града, за да узнаят и персийските шпиони, които се намират там тайно, и да съобщят на техния цар, че германският император спазва мира, и той също да мирува, иначе цялата турска мощ ще се изсипе върху тях.

 

И поради особена божия промисъл стана така, че персийският цар да умре — иначе положително щяхме да бъдем в голяма опасност, след като подаръците толкова дълго се забавиха, нещо, което никога не се е случвало.

 

158

 

 

... И ако нашият император, както го съветваше моят милостив господар, през тази година беше потеглил срещу Полша, поляците нямаше да получат никаква помощ от турците освен от Молдавско и Седмоградско, а в Унгария има голям мор. Но бог разпределя царствата и ги дава комуто той желае. Въпреки това германските князе оставят да впрегнат до тях един роб на Турчина, за което след време ще съжаляват: защото те можеха да не го допуснат. ...

 

На 3-и пристигна Н. Кобер с пощата и донесе тъжната вест, че Негово величество император Максимилиян II починал на 12 миналия октомври в Регенсбург на райхстага. Той страдаше от сърцебиене, всекидневна температура, хемороиди и катар, като към тези четири лоши неща се прибавя и полският въпрос. ...

 

Още днес господарят ми съобщи за смъртта на нашия император чрез драгомана Матиас на Мехмед паша ... и той веднага попитал: „Кой сега е император?". Като му отговорили: „Неговият син Рудолф", казал: „Да му даде бог щастие и дълъг живот." ...

 

Турция съвсем не е толкова многолюдна, както християнският свят и също не е така опитна във военното изкуство с изключение на отреклите се християни (ренегати), с които те воюват срещу нас, а и по границите те са почти най-добрите. ...

 

На 5-и прекараха покрай нас подаръците на еничар-агата Зигала, които той праща на годеницата си, дъщеря на Ахмед паша. ...

 

На 6-и докараха фойерверки. ...

 

На 7-и пренасяха прикята на невестата от къщата на баща ѝ Ахмед паша в сарая или двореца на жениха. Това бяха: 1. Едно твърде голямо ковчеже от чисто злато, а страните му от кристал — прозрачни, вътре висяха перли и други скъпоценности; 2. Шест големи сребърни свещника; 3. Две големи завеси от златотъкан плат за леглото; 4. 116 магарета, натоварени с персийски и други килими, дрехи, легла и други; 5. 40 робини, които бащата дава на дъщеря си, повечето облечени в сърма, а другите в коприна, а помежду пет-шест от тях яздеше по един евнух, за да ги пази. ...

 

Роклята на булката — от злато и скъпоценни камъни — трябва да е струвала 100 000 дуката; сладкишите — около 20 000 дуката, двете сватбени факли —

 

159

 

 

Фиг. 12. Турска сватба:

А — Музиканти, обикновено около 6 души. В — Гостите, заедно с младоженеца, обикновено 40 души. С — Младоженката под червен копринен балдахин, носена от 4 души. Д — Двама, които носят tedam nuptialem, т. е. сватбените свещи. Е — Поканените жени; на коне — около 20, или в 5—6 покрити каруци.

 

 

над 1000 дуката, и за сватбата — около 70 000 дуката.

 

Всички разходи плаща старата султанка, дъщеря на султан Сюлейман, вдовица на Рустан паша и тъща на Ахмед паша, която омъжвала и давала прикя на всичките си внучки от дъщеря ѝ. Казват, че тя имала доход 2000 дуката на ден.

 

Но при целия разкош и богатство на султанките, както и на другите турски жени, мъжът е окаян наивник и много зле поставен, защото не разполага с нищо, което жена му му донася или той сам ѝ дава или трябва да ѝ даде. Не бива дори да ѝ каже лоша дума, защото тя е султанка или дъщеря на султана. Същото е и с другите мъже, иначе жените им се развеждат с тях. ...

 

На 10-и Мехмед паша изпрати в къщата ни Ханс Флатахен от Филах, когото моят милостив господар отдавна искаше да освободят, а пашата само обещаваше, но моят милостив господар не преставаше с молбите си пред него, докато накрая го освободиха от веригите и дойде в нашата къща. И точно днес ставаха 17 години, откакто е пленен в Корсика от сина на Барбароса, по същото време Vice-Re, т. е. царски наместник в Алжир. ...

 

Той каза, че Алжир бил хубав, приятен град (както и цялата страна), разположен бил на един хълм, имал

 

160

 

 

три замъка, оградени със стена, и не бил толкова голям колкото Виена. Жителите били само маври, говорели испански и били смъртни врагове на турците, защото те им вземали жените и децата. Там всичко било евтино. Към робите не се отнасяли толкова жестоко, както тук в Константинопол. За Коледа им давали два свободни дни, за Великден също, а за света Троица — три дни, и по друго време им давали почивка и отсрочване на работата им и не трябвало да носят вериги.

 

Но тук в Константинопол робите никога нямат празник освен по един ден за големия и малкия байрам на турците и един ден за Великден. Иначе имат много повече работа и на ден им дават по два хляба и една аспра (преди само половин) ,и на годината няколко лакти грубо платно за дрехи.

 

Мехмед паша има около 800 роби — в Адрианопол, Скутари, Галата и в Азия, тъй като той постоянно строи черкви, бани, кервансараи, т. е. подслони. Не е имало друг паша, който да строи толкова много, и то всичко едновременно за общо благо (защото неговите деца нямат никаква полза от това). Така той е построил своя дворец, своя собствена джамия на площада за езда, още една друга в Галата край морето, красиви кервансараи при Адрианопол, в Азия при Бруса и другаде, бани тук в Константинопол, красива гробница в Еюбсарай и много други сгради. И на всяка от тези постройки е оставил също известни доходи, за да може тя да се поддържа и хората, които живеят там, да се прехранват.

 

Обикновено за турските строежи се правят невероятно големи разходи, защото там всеки краде, както смогне — строителите и робите, както и работниците — и продава краденото. Така например крадат се три пъти повече пирони, олово, бои и др., отколкото са необходими за строежа. М. Освалд разказваше също, че само боите за сарая, т. е. двореца, на Мехмед паша, без дървения материал, камъните, варта и друго, стрували 150 000 талера, а предишният султан бил дал 70 000. ...

 

Да не говорим колко лошо и мързеливо работят гърците, че дори не си изкарват за хляба, трябва да им се дава ядене и пиене и освен това на ден по 15 аспри, а на общ работник — по 7 аспри. ...

 

От Алжир се изнася за други места мед, вълна, кожи.

 

161

 

 

От Константинопол, Венеция и Рагуза се изнасят овце, също и вълна и кожи.

 

От Александрия — жито, ориз, захар и подправки. ...

 

Туркините — жени и девойки, носят къси ризи, върху тях техните шалвари, т. е. дълги и широки панталони от лен или коприна, обшити със сърма, над тях късо жакетче и най-отгоре дълго палто от лен и коприна, което отпред е отворено както на мъжете и не се затваря с колан.

 

На 12-и един италианец шивач, който бил пленен в Кипър и се потурчил, кръсти тайно новороденото си сирче в къщата на бръснаря М. Ханзен. Кръсти го един монах и го нарече Антоний. Кръстници бяха Йеремия Фишер от Шарндорф и Якоб Райнер — наши виночерпци. ... ...

 

На 15-и Ахмед паша устрои тържестрено обрязване с фойерверки на двамата си синове. Великите господари имат обичай, когато обрязват синовете си, да устройват празненство, обикалят града на коне с тромпети, свирки и запалени восъчни свещи (защото правят това не на осмия ден [след раждането], както, евреите, едва на четвъртата, петата или седмата година), след това дават угощение, на което канят приятели и познати и дават подаръци като на сватба.

 

На 16-и патриархът отиде в едно селище, наречено Св. Фокус, край Босфора, т. е. морските проливи, където бил умрял един богат грък — Скарлатус, за чиято душа чел литургия — бог да опрости греховете му. Наследниците му подарили 50 и повече дуката. Техните погребения са много разкошни. Под черковния свод се слага трапеза, патриархът и свещениците са на голяма почит и се раздава милостиня.

 

Дрехите на гръцките монаси се наричат от самите тях αγγελικόν — ангелско облекло, от една стара история (или по-скоро лицемерно стихотворение, както на нашите серафимски [*] капуцински монаси). Разказват, че имало един мъдър свят човек на име Пахомус, който се молил на бога да му открие какво да прави, за да намери верния път на живота. Тогава му се явил ангел в такива гръцки монашески дрехи и му казал: „В такова облекло всяка плът става блажена." (Това е страхотно богохулство). Заради това възприели такова облекло.

 

162

 

 

На планината Атос [*] имало 60 манастира, други казват 100, някои само 24, броят им може да се разбере само от най-видните духовници. Всички манастири били добре укрепени с високи и здрави стени и всеки от тях си имал отделен игумен. Най-главният между всичките наричат „протатон" — генерал, който има власт при възникнала нужда да свиква всички заедно. В един манастир имало около 200 монаси, които пеят службата си, четат литургии, стават среднощ и се молят. Сред тях имало малко учени, т. е. такива, които разбират стария истински гръцки език. Не приемали голобради младежи, само мъже над 30 и повече години. ...

 

На 18-и обядва у нас френският златар, който потеглил с крал Анри срещу Полша, но кой знае поради какво престъпление или извършена лудория изоставил жена и деца и избягал тук. Той ни разказа как бил извикан от пашата, който попитал защо не ходи в джамията. Има поставени нарочни хора, които следят внимателно ренегатите и отреклите се християни дали ходят в джамиите, т. е. черквите, и в случай на отсъствие на един или друг донасят на най-главния. Той [французинът] отговорил на пашата, че веднъж отишъл с нови обуща на молитва, по турски обичай ги оставил пред джамията и му ги откраднали. Тогава си помислил, ако тук обичаят е такъв, кой ще му дава достатъчно обуща? И оттогава си оставал в къщи, защото на ден получавал само 13 аспри за своите езици: италиански, френски, немски, полски и турски. А пашата му казал: „Върви си, много добре знаем, че вие французите и италианците идвате при нас не заради вярата, а само за пари."

 

На 19-и дойде на обяд у нас старият Зигомала и се оплаква какво лошо нещо му се случило, когато си отивал към къщи, след като беше у нас преди два дни, Отишъл към Пера или Галата и купил риба, но по пътя за в къщи, като стигнал хълма на патриаршията, срещнал един турчин, когото, както и баща му, добре познавал. Турчинът попитал какво носи. Той отговорил: „риба". Турчинът казал: „Във вашето евангелие е писано: който има две дрехи, трябва да съблече едната и да я даде на този, който няма никаква." Той, старият, бил виден служител на патриаршията, а досега никога не бил подарявал нищо — нито на него, нито на баща му. Като разбрал какво цели, Зигомала веднага извадил

 

163

 

 

кърпичката си с рибите и му дал половината. Турчинът ги взел ядосан и отминал, но неговият слуга тръгнал подире му, като подвиквал тяхната известна и срамна ругатня „бре гяур" — „ти куче", и измъкнал от ръцете му кърпата с останалите риби и 8 или 9 райхсталера, завързани в нея. Помолил го да задържи рибите и да му върне само кърпата, но напразно. След това се върнал, отишъл в къщата на турчина и се оплакал от насилието на неговия слуга. Той му отговорил: „Какво! Да не би да ме считаш за разбойник, че аз или някои от моите хора да вземем насила нещо твое?", и с големи заплахи го изгонил от къщата си. Зигомала се оплакал на патриарха от това безсрамно насилие, но той му отговорил: „В Турция има обичай, когато турците вземат нещо от някого и той, понеслият насилие от тях, се оплаче, трябва веднага да отиде при тях с подарък, за да се одобрят отново с него."

 

И сега беше дошъл при нас, за да иска съвет от нашите преводачи как да постъпи. Те го посъветваха да направи малък подарък на капитана на еничарите (Praefecto) и да поиска за безопасността си един еничар, комуто ще дава на ден по 4 аспри и прехрана за три-четири седмици, докато се поуспокои малко духът на този турчин, който го заплашва. Защото ако сега отиде да се сдобрява с него, оня ще поиска двайсет и повече дуката за позора, че е нарекъл или счел него и слугата му за разбойници.

 

Той разказа също, че преди няколко години един доминикански монах, каплан на предишния императорски посланик Карл Рим, държал тайно при себе си няколко пленници, които след това изпратил [в родината им]. Заловили обаче едния и той разкрил скривалището им, пашата изпратил един чауш, който затворил всички гърци, съседи на този монах, между тях и него, стария Зигомала, и сина му Теодосий, въпреки че те не знаели нищо за тези укривани пленници. Но това било нагласено само за да се вземат пари. Който от тях искал да го освободят, трябвало да даде няколко дуката и това струвало на него и сина му над 20 дуката. И така, когато стане безредица, затварят не само виновните, а всички християни, които намерят в къщата или в съседство, тъй като и тези, които се окажат невинни, трябва да се откупуват с пари от затвора. ...

 

164

 

 

Декември

 

На 3-и посрещнах при Монте Пиколо [*] Якоб Креденцер, М. Освалд, г. Волф Симих и др. ..., които донесоха подаръците тази година и ги поздравих от името на моя господар с добре дошли и за щастливо преминалото дълго пътешествие. ...

 

Турският султан се отдава твърде много на сладострастие, заради това лесно няма да може да го накарат скоро да тръгне лично на бойното поле, а и Мехмед паша няма желание за война. ...

 

Днес [6-и] започна вече зимата с дъжд, студ и веднага след това сняг и аз за първи път запалих огън в стаята си. ...

 

На 9-и, един час преди съмване, замина унгарецът Михаел Войвода ... с новото потвърждение на мира и заповеди до пашите на Буда и Темешвар и до граничните бейове да спазват твърдо мира. И моят милостив господар трябваше да даде сто дуката само за написване на мирния договор.

 

Той изпрати също дълго писмо до петте наследствени провинции: Горна и Долна Австрия, Щирия, Каринтия и Крайна, като описа мощта, щастието и победите на Турчина и голямото подчинение на неговите хора към него, също че Персиецът няма да може да му причини особено големи вреди, защото той [Турчинът] сключвал мир само за своя изгода и когато му се искало, отново го нарушавал. Заради това по границите трябвало да осигурят повече войници, за да не допуснат да им нанесе толкова много вреди и да завладее толкова много крепости. Защото с мира ще се предотврати само това, че Турчинът няма да потегли лично на война или да изпрати някой паша или бейлербей с цяла войска. ...

 

На 18-и моят милостив господар каза на масата, че в санджака Родос хванали двама генуезци сред французите и ги изпратили тук. Френският посланик се застъпвал за тях, защото те отишли там по поръка на неговия крал. Пашата обаче не бил съгласен с това. В подобна опасност са и фламандците и немците, когато идват тук с търговците и трябва да внимават много.

 

Турският език е кратък и на един ред се побира повече, отколкото на немски на 3—4 реда, заради това и писмата им са кратки.

 

165

 

 

Сред турците има изкуство да се пише завъртяно, буквите равномерно да се извиват и редовете винаги да са на едно разстояние един от други. Изисканите им писма започват в средата на листа и се изписват до края му, така както ние започваме горе, а отдолу оставяме доста голямо поле. ...

 

На 22-и, първия ден на турския празник, те си изпращат един на друг големи дълги печени питки, направени от мед. Нашият чауш изпрати такива питки и на милостивия ми господар и за това той трябваше да даде на момчето му подарък един талер.

 

На 24-и свърши турският празник.

 

На 25-и, светото Рождество Христово, в черквата даваха на гърците с лъжичка благословена или светена вода, която патриархът или епископът осветяват в деня на мъдреците (при тях това е празник на богоявлението или на кръщението на Христа). При освещаването ѝ те казват много молитви: светият дух да слезе в нея и със своята сила да остане там, за да помага на болните за оздравяване на тялото им, а на здравите за блаженство и избавление. ... Дават я с лъжичка без хляб на тези, които са се изповядали, защото ги считат за достойни, тъй като преди това са признали греховете си на свещеника. Пътуващите я вземат със себе си, дават я също и на болните вместо причастие. Самият Зигомала я пил по време на болестта си. С нея обаче не кръщават и я пазят в олтара. (Може да се каже, че): вярата или по-скоро суеверието утвърждават и дават сила на всички неща. ...

 

Днес жената на нашия драгоман Матиас за първи път отиде на черква. Защото в Галата има обичай да не пускат момите в черква, докато не си намерят мъж. А тя вече има мъж от почти година и въпреки това едва днес отиде за първи път на черква. Придружаваха я много жени, а отпред вървяха двама еничари. Беше украсена или изписана като рисувана картина, ходеше важно, като че ли ще мери улиците със стъпки, накичена с верижки, скъпоценни камъни и чудна корона, така както и императрица не ходи.

 

Днес по време на ядене милостивият ми господар разказа, че богатият евреин дон Йозеф, херцог на Наксия — както той се пише — но когото султанът може да свали, когато си иска, трябва да изпраща на султана

 

166

 

 

всеки петък различни ястия, както е изпращал преди и на баща му Селим. Направил го веднъж, и сега вече не може да престане. Това е, за което споменах вече няколко пъти: дадеш ли веднъж нещо на турчин, след това иска да го има завинаги. ...

 

На 27-и моят милостив господар и г. Симих предадоха подаръците на шестимата паши-везири. ...

 

Тогава моят милостив господар успя да уреди с пашата няколко турци да станат спахии, други чауши, а някои да повиши по друг начин. Защото колкото пъти се предават подаръците, чаушите и еничарите от Буда, които са придружавали и обслужвали пратениците, също и еничарите, които пазят нашата врата, се записват тук на една бележка и моят милостив господар моли за подобряване на заплатата им или да ги вземат на по-висока служба. Също така М. Освалд, часовникар, стана спахия посредством моя господар, чрез него и Али драгоман получи опрощение. Той моли също и за стария Мурад и децата му, който дълги години не беше получавал заплата от господаря си. Господин Симих също се е застъпвал пред пашата на Буда за разни турци — да направят някои чауши, на други да дадат села за тимари, заради което един му подарил хубав кон. Така турците трябва да живеят от милостта на нашите посланици, като посредством тях един постига едно — друг друго. ...

 

Моят милостив господар се оплака също и на Мустафа паша, че всяка година докарват много хиляди пленници от Хърватско, Унгария и др. А пашата отговори:

 

„От това ние [пашите] нямаме никаква полза. Защото в султанския дворец постъпват толкова много деца на бедни селяни, които след това стават велики господари, а нашите деца изостават и трябва да им бъдат подчинени."

 

При това не е безполезно да се знае, че пратениците, които носят подаръците, заедно с цялата им свита при пътуването насам не харчат нищо. Пашата на Буда им дава един от видните си служители, за да ги придружава до Константинопол, комуто връчва също сто талера за издръжка на нашите, но той минава всичко за сметка на турския султан. Най-главните турци, които придружават подаръците, имат също свои хватки и изгода, като откъсват от храната, сеното и др. на пратениците,

 

167

 

 

а отчитат пред султана така или иначе всички разходи.

 

При връщането пратениците трябва да се издържат сами. Има обикновено девет коли, в които карат нещата или подаръците за султана, а благородниците получават отделни коли.

 

Един куриер от Виена до Константинопол и обратно получава 150 дуката за храна, с които трябва да издържа себе си и чауша, който го придружава. При това сигурно може да се спести нещо, защото Едуард (който няколко пъти е бил куриер) забогатя по този начин. ...

 

Мурад бей, нашият драгоман, т. е. преводач, ми разказа, че при джамията на султан Мехмед имало осем училища (сигурно осем класа в училището) с по 16 или 17 ученици, всеки от които получавал по две аспри на ден, а мюдеринът (учителят, praeceptor или Doctor qui legit, какъвто има само един във всяко училище) — 60, 70 и повече аспри за разясняването на някоя книга. В училището при джамията на Сюлейман имало шест класа и петима мюдериси; всеки ученик получавал също две аспри; тълкували Docti Prophetica — пророчески или мохамедански мъдрости.

 

В училището към джамията на султан Баязид чеге и проповядва мюфтията и има много ученици. Мюфтия означава някой, който дава отговор на това, което запитват. Когато някой има с някого спор, записва на една бележка Calum или Controversiam, т. е. как стои въпросът сам по себе си, и дава да я предадат на мюфтията, който не вижда, нито знае кои са двете страни. Мюфтията отговаря и пише: „Ако е вярно това, което пише на тази бележка, тогава такава е присъдата или това е решението според закона и правото." С това всеки трябва да се съгласи.

 

Но най-лошото при този иначе справедлив съд е, че за пари могат да се купят колкото искаш свидетели, които не знаят изобщо нищо по въпроса, въпреки че ако се разкрие, че лъжат, се наказват строго.

 

В Света София има също училище и в джамията преподава един доктор. И в другите големи джамии на пашите има гимназии и училища. В другите градове и в най-големите села обикновените училища са безброй. ...

 

168

 

 

На 31-и моят милостив господар и г. Симих предадоха подаръците на турския император: красиви часовници, една кана и леген, красиви съдове за вода с особени форми и в брой 1000 райхсталера. Не занесоха обаче подаръците точно пред султана, а ги поставиха пред вратата срещу него, за да може да ги гледа отдалеч. Като влязохме, яденетата, не повече от осем вида, но в 80 паници, бяха вече поднесени и веднага ни поканиха. Повечето бяха с ориз, приготвени по три различни начина, също месо, печени кокошки, тестени топчета с ориз, хубав бял хляб и тяхното сладко питие шербет. Като свърши яденето, някои си отмъкваха по една паница. Моят милостив господар и г. Симих ядоха заедно с шестимата паши-везири и бейлербея на Гърция. Нож не се употребява, всичко само се откъсва. По време на яденето пашите казаха, че техният султан възнамерявал да направи точно това, което е направил Александър Велики. На което моят господар отвърна: „Това е вярно, що се отнася до мощта и великолепието, но ако нападне врага си с толкова малко войска, човек срещу човек, както направил Александър, сигурно ще му се случи същото." Ахмед паша, третият везир, каза, че бил от Грац и щял някога да дойде и да направи земляците си мюсюлмани. Махмуд паша, четвъртият везир, е от Лабах [*], значи и двамата са немци от Крайна. ...

 

Днес при нас дойде един от Страсбург, който бил пленен преди три години при Лабах в Крайна, и каза, че една година теглил греблата, но турците му дали нещо да яде и му се замаяла главата и в това състояние на лудост го обрязали. ...

 

 

Забележителни неща, които се случиха през 1576 г.

 

Тази година беше нещастна и объркана — fatalis година.

 

1. Стефан Батори се домогна до кралство Полша противно на избора на имперските съсловия.

 

2. Смъртта на император Максимилиян II. ...

 

4. Смъртта на краля на Персия. ...

 

5. Опустошаването на град Анторф в Брабант, в който испанците избиха 15 000 души и изгориха 500—600 сгради, заедно с кметството и всички писмени документи. Три дни плячкосваха и нанесоха такива щети, които

 

169

 

 

възлизат на милиони в злато, колкото няма в кралското съкровище. Там беше заловен един млад граф — фон Егмонд [*]. Граф Ото фон Еберщайн загина. Граф Карле Фугер и един Полвайлер имали с немските наемници в града тайно споразумение да не се противят на испанците, които ще нападнат от крепостта. Това се случи на 4 октомври.

 

6. Нашият преводач Доминик (беше хвърлен невинен в затвора заради Йохан Батиста, който се потурчи.

 

7. Нашите трима коняри също се потурчиха, след като пребиха до смърт четвъртия си другар.

 

8. Писмата на моя милостив господар, в които той съветва нашия император за война срещу Полша, бяха разпечатани и предадени на пашата, поради което съществуваше най-голяма опасност за живота му.

 

9. Италианските князе дадоха на Негово императорско величество, блаженопочивши, през тази година за полската война 400 000, а папата 100 000 крони, но работата вървеше рачешки.

 

 

Вреди, които турците нанесоха противно на мира в земите на Негово величество императора през тази година.

 

На 10-и януари от Гран и Паркан [*] голям брой турци стигнаха до брега на Гомора и искаха да подмамят нашите навън. Но когато измамата им не успя, те удавиха един войвода, когото бяха хванали на другия бряг, а така също отвлякоха други двама войници заедно с един колар с конете и колата му. ...

 

На 15-и порядъчен брой турци тръгнали от Великан и Матцловгна покрай река Сава нагоре и през нощта оплячкосали едно село и отвлекли повече от 80 души мъже, жени и деца.

 

На 18-и беят на Босна и капуджипашата нахълтали с 2000 конника през хърватската граница до река Корона [*] и ако войската на Негово величество императора не се беше събрала бързо и потеглила срещу тях, щяха да нанесат големи щети, но все пак успяха да запалят много къщи и да отвлечат повече от 40 души.

 

На 23 януари голям брой турци тръгнали от Гран по единия бряг на Дунава, а нашите по другия — от Белград към Гомора. Като се натъкнали на засада, турците

 

170

 

 

изпратили само няколко конници до брега, за да подмамят хората от Гомора отвъд реката. Но тъй като нашите не искали да излязат, те с развети знамена се оттеглили открито, като пътьом убили един пратеник, изпратен към Левант. ...

 

На 26 [февруари] много турци от Гран и Паркан, иначе наричан Каткот, преоблечени като християнски селяни, с няколко коли стигнали близо до Гомора и измамили със селските си дрехи трима лодкари, които прекарват хората през реката, и ги отвлекли, а единия посекли. ...

 

Същият този ден [8 март] други турци стигнали до Виглеш [*], но шестима от тях били пленени, а някои — убити. Самите пленници признали, че те не само били изпратени от техния войвода и ага, но били принудени от него да грабят. Тези войводи са най-алчните хора и тъй като нито час не са сигурни, че няма да ги отзоват, гледат да се награбят където и с каквото могат и да вземат колкото може повече пленници, които след това продават много скъпо или им вземат откуп. ...

 

В началото на февруари турците превзеха с хитрост и предателство естествено укрепения замък Бусин на хърватската граница, принадлежащ на един хърватски благородник, който обаче бил оставил вътре само 4 или 5 бойци. След като заловили двама от тях, които били излезли на лов, принудили ги със заплахи през нощта да отведат турците в замъка, като извикат на другарите си вътре да ги пуснат, защото с голяма мъка се били отскубнали от турците. След като отворили портите, за да ги пуснат, турците, които били много, се промъкнали със сила наред с двамата и така завзели замъка и настанили там 400 турци. Милостивият ми господар писа на Негово величество, че това не може да се остави ненаказано, защото това важно място, от което зависи много, е така срамно беззащитно и оставено на турците, а оттам те могат ежедневно да нападат християните. ...

 

На 18 [юли] плениха при Свети Георги 33 харамии и ги посякоха.

 

Също така при замъка на граф фон Влагай, наречен Турн, отвлякоха около двадесет души, някои от тях избиха и изгориха жетвата в цялата околност. ...

 

През следващия месец на 21-и сутринта между 6 и 7 часа беят на Новиград връхлетял с 2000 турци, повечето

 

171

 

 

на коне, върху селата Статина и Очова, които се намират между Алтен Зол и Виглеш, а също и върху други близки села и по протежение на повече от половин миля обградили селяните на полето, подбрали около 100 християни, заграбили също повече от 500 вола и друг добитък и ги закарали в Дивин.

 

Освен това подпалили село Очова от четирите краища, проникнали вътре, взели всичко, каквото могло да се намери там, и отвлекли около 200 души. След това на сред път налетели на пазарището Фраенмарк, на половин миля от Пуканц, където останали няколко часа. След това нападнали Санкт Гилген, на четвърт миля път от Шемниц, изгорили го и отнесли каквото могли да вземат заедно с 18 души.

 

На 22 [юли] нахлули през щирийската граница, само на една миля път от Добренк и 3 мили от Накерсбург срещу Кремент, Шалатцен и поречието на Раб, опожарили над 15 села..., жестоко изклали всички хора и добитъка и отвлекли над 1000 души. Опитали се да подчинят със сила намиращите се около мините и други населени места пазарища и села и успели на много места.

 

На 15 август турска войска с 4 бея, събрала се при Филек, била изпратена в село Борсол, разположено при замъка Сендерео, и отвлякла 46 бедни селяни. Хората от Сендерео обаче ги преследвали и върнали пленниците обратно.

 

По същото време турците от Солнок отвлекли 30 души от село Лак, разположено край Кало, но бойците от Кало ги преследвали, обърнали ги в бягство и освободили пленниците.

 

На 2 октомври [турците] от Щулвайсенбург и околността, около 600 души конници и пешаци, нахлули до пазарището Яносаца, разположено при крепостта Папа на Негово величество [римския император], оплячкосали девет села ... и откарали около 400 души и голям брой добитък. ...

 

Невъзможно е да се опише какви други вреди се нанасят от всекидневните турски набези и нападения на чети, колко хиляди души биват отвличани, как биват опустошавани и принуждавани да се подчиняват владенията на Негово величество. И за съжаление изглежда като че ли всички хора от тези места ще се разбягат, тъй като турската граница минава на шест, осем, десет мили оттам и набезите им нямат край.

[Previous] [Next]

[Back to Index]