(Албум)
Карта 1. (Унгария. Гранични области, изложени на турски набези)
Карта 2. (Белград - Цариград)
Фиг. 1. Пътуване на немското посланичество по Дунава за Цариград
Фиг. 2. Посещение на немския посланик при бея в Гран (Естергом)
Фиг. 3. Външен изглед на банята
Фиг. 4. Вътрешен изглед на банята
Фиг. 5. Кервансараят, определен за жилище на немския посланик и на свитата му в Цариград (вж. и фиг. 7)
Фиг. 6. Скица на град Константинопол (Цариград)
Фиг. 7. Облекло на гръцки (т. е. православни) духовници
Фиг. 8. Манастирът на гръцкия патриарх
Фиг. 9. Окачване на ченгел — едно от най-тежките наказания в Османската империя
Фиг. 10. Облекло на пленниците
Фиг. 11. Пленени християни, карани към Цариград
Фиг. 12. Турска сватба
Фиг. 14. Турски забавления и веселби
Карта 1. (Унгария. Гранични области, изложени на турски набези)
Карта 2. (Белград - Цариград)
Фиг. 1. Пътуване на немското посланичество по Дунава за Цариград:
А — Кораб на посланика. В — Кораб на дворцовия интендант. С — Кухненски кораб. Д. Е — Кораби за конете и кочияшите.
Фиг. 2. Посещение на немския посланик при бея в Гран (Естергом).
А — Посланикът. В — Свитата на бея. С — Господата-придружители на посланика.
Фиг. 3. Външен изглед на банята.
Фиг. 4. Вътрешен изглед на банята
Фиг. 5. Кервансараят, определен за жилище на немския посланик и на свитата му в Цариград (вж. и фиг. 7):
А — Трапезарията, построена от посланика Давид Унгнад. В — Две кухни, разположени над портата. С — Засводени помещения в долната част на сградата, служещи за конюшни, в които се побирали над 400 коня. Д— Кладенец. Е — Дюкяни и занаятчийски работилници, разположени от външната страна на сградата. F — Пред портата стража от един чауш и четирима еничари.
Фиг. 6. Скица на град Константинопол (Цариград).
А — Бившият хиподрум, където се намират три колони.
В — Жилището на немския посланик.
С — Дворецът на султана.
D — Джамията „Св. София".
Е — Много висока колона, като кула, цялата от едно парче порфирен камък.
F — Джамията на султан Баязид.
G — Джамията на султан Мехмед Йени.
Н — Манастирът на арменския патриарх.
I — Колоната с историите.
К — Дворецът на Константин.
L — Манастирът на гръцкия патриарх.
М — Джамията на султан Сюлейман.
N — Старият сарай, т. е. императорски дворец.
О — Седемте кули — крепост.
Р — Предградието на Айфансария.
Q — Корабостроителница — арсенал.
R — Крепост в морето.
S — Безистенът.
Т — Галата, град.
V — Скутари, тържище.
X—Халкедон, село (дн. Кадъкьой, квартал на Цариград).
— Острови.
Z — Морето Пропонтида (Мраморно море).
1 — Много хиляди турски гробове като гранични камъни.
2 — Предградието.
3 — Джамията на султан Мехмед Ески.
4 — Изток.
5 — Запад.
6 — Юг.
7 — Евксинско (Черно) море.
8 — Турски бани.
9 — Босфорът.
10 — Най-красивото морско пристанище в света.
Фиг. 7. Облекло на гръцки (т. е. православни) духовници.
Фиг. 8. Манастирът на гръцкия патриарх:
А — Жилището на патриарха. В. С. Д — Няколко прастари гробове на монаси без надписи. Е. F — По тези коридори са стаите на патриаршеските висши служители, писари и някои монаси; там се настаняват и митрополитите, епископите и др., идващи отдалече. G — Конюшня, в която има 4 или 5 коня и магарета. Н — Черквата в манастира.
Фиг. 9. Окачване на ченгел — едно от най-тежките наказания в Османската империя
Фиг. 10. — Облекло на пленниците:
А — Железен пръстен с дълга кука, поставян на врата на заловен избягъл роб. Всеки минаващ край него го разтърсвал, като хващал куката. В — Роб от галера — при гребане от кръста нагоре съвсем гол, а надолу — с широки панталони. С — Грубо плъстено палто с качулка. Д — Пазач на роби, обикновено отрекъл се християнин.
Фиг. 11. Пленени християни, карани към Цариград
Фиг. 12. Турска сватба:
А — Музиканти, обикновено около 6 души. В — Гостите, заедно с младоженеца, обикновено 40 души. С — Младоженката под червен копринен балдахин, носена от 4 души. Д — Двама, които носят tedam nuptialem, т. е. сватбените свещи. Е — Поканените жени; на коне — около 20, или в 5—6 покрити каруци.
Фиг. 13. Много прекрасни водопроводи с високи сводове..., построени от гръцките императори, но и турските султани са построили някои. [Цариградският водопровод, строен от императорите Адриан, Валенс и Юстиниан, по-късно дострояван и ремонтиран, е запазен и до днес.]
Фиг. 14. Турски забавления и веселби
Фиг. 15. Българка и българин около с. Куручешме (Клисурица)
