КОМЕНТАР—ПОКАЗАЛЕЦ
__А_ — __Б_ — __В_ — __Г_ — __Д_ — __Е_ — __З_ — __И_ — __Й_ — __К_ — __Л_ — __М_ — __Н_ — __О_ — __П_ — __Р_ — __С_ — __Т_ — __У_ — __Ф_ — __Х_ — __Ц_ — __Ч_ — __Ш_ — __Щ_ — __Ю_ — __Я_
Авраам — според Стария завет праотец на евреите и арабите чрез синовете си Исак и Исмаил За жена си Сара купил двойна пещера за гробница.
Агрия — вж. Егер.
Аджемиоглани — „неопитни момчета", събирани съгласно кръвния данък (вж. девширме) от християнското население в Османската империя, подлагани на специално обучение, след което най-способните били включвани в еничгрския корпус, а другите оставали за слуги, занаятчии и пр.
Адрианополи — вж. Одрин (Едирне).
Адурно, Хиронимус — изпратен от император Фердинанд в Цариград през 1545 г. да преговаря за мир. Пръв получава титлата „интернунциус", т. е. временен пратеник, до изпращането на постоянен посланик.
Аквис — вж. Ахен.
Акънджии — доброволци-стрелци в османската войска, които се издържали от взетата плячка.
Алайбей — команден чин от спахийското опълчение.
Алаклисе — вж. Вакарел.
Алба Юлия, СР Румъния.
Александрия (Александрета) — вж. Искендерун.
Александър II — влашки войвода (1568—1577).
Алексий I Комнин — виз. император (1081—1118).
Алоево дърво — лат. Excoecaria Agallocha L., разпространено в Индия. Отделя много смола със силна миризма: използувано за лекарство и опушване.
Алтен Зол (Алтзол) — вж. Зволен.
Анабаптисти — отцепници от протестантството (XVI в.), отричащи кръщаването на децата.
Ангелско семе — име на много скъпа тъкан, произвеждана през Средновековието.
Андрее, Якоб — виден лутерански теолог (1528—1590), професор и канцлер на университета в Тюбинген. Автор на много богословски съчинения.
Анри III — френски крал (1551—1589). След смъртта на последния Ягелон бил избран за крал на Полша. Само след 3 месеца (1574 г.) обаче брат му Карл IX умрял и той заел френския престол.
Анталя, Турция.
Антиохия — Антакия, Турция.
Анторф — Антверпен (Анверс), Белгия.
Анхиало — вж. Поморие.
Арабахмат — Араб Ахмед паша, негър, бейлербей на Алжир, бей на Родос, разкъсан от собствените си войници, недоволни от неговата жестокост.
Арагония — кралство Арагон в Сев. изт. Испания (XI—XV в.). Заедно с Кастилия образува съвременна Испания.
271
Ареопаг — древногръцки върховен съд, наречен по името на „Арейос пагос" — Хълм на Арес, където заседавал.
Ариани — последователи на Арий (IV. в. от н. е.). Отричали божествения произход на Христос и били осъдени от Никейския събор (325 г.) като еретици.
Аристофан Византийски — гръцки граматик и критик (около 260—180 г. пр. н. е.). Управлявал Александрийската библиотека.
Арсений — не архиепископ, а митрополит на Търново, който носел и титлата „екзарх на цяла България".
Арстум (Арзерум, Арсрун) — вж. Ерзерум.
Асана — вероятно българският царски род на Асеновци. Вж. К. Иречек, Стари пътешествия по България от XV—XVIII в. VI., Герлах, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. VI, 1883, с. 26.
Асаржук (Хисарджик) — вж. Ветрен.
Асинто — неуточнено; под името Асине имало три селища в Пелопонес.
Аспра — турска сребърна монета-акче. Според Герлах един дукат се равнявал на 70 аспри, една крона — на 50 аспри, а един талер — на 40 аспри.
Аталия — вж. Анталя.
Атанасий — александрийски патриарх (295—373), писател и проповедник, автор на много полемични съчинения, борил се против арианската ерес.
Атос (Атонска планина) — вж. Света гора.
Аугсбургско верую — т. нар. „Аугустана", класическа изява на лутеранската доктрина и литературен паметник на Реформацията, изразяващ стремежа на неговите автори за обединяване на разделеното християнство. Съставено през 1530 г. от Ф. Меланхтон. По-късно то бива допълвано и изменяно, което нарушава хуманистичния му дух и му придава строг сектантски характер.
Ауерсберг, Волфганг Енгелберт фон — син на Хербарт Ауерсберг, пленен при нападение срещу турците на 22. IX. 1575 г.
Ауерсберг, Хербарт фон — комендант и смел защитник на Крайна, убит в сражение с турците на 22. IX. 1575 г.
Ахен, ГФР — античното Акве Грани, фр. Екс-ла-Шапел.
Ахило (Анхиало) — вж. Поморие.
Бабали — Бобалевич, дубровнишки благородник, търговец в Цариград.
Баболч (Баболча) — Бабоча, HP Унгария.
Багрянородни, Константин VII — византийски император (913—959 г.) писател, автор на много съчинения с историческо и политическо съдържание.
Базиликон... (в оригинала на гръцки език) — „Царственик. За православната вяра" — богословско съчинение.
Байло — венециански посланик.
Балаш, Менхерт — унгарски магнат и виден военачалник (втората половина на XVI в.).
Балсам — смоли от различни дървета. В случая балсам от Мека или т. нар. опобалсам, събиран от Commiphora opobalsamum Engl. — храст, висок 5—6 м, разпространен в югозап. част на Арабския п-ов и в Сомалия. Ценен като парфюм и лекарство в Изтока.
272
Балсеран = Балъкесир, Турция.
Бандърма, Турция.
Барбария — старо сборно име на Алжир, Тунис и Мароко или Атласките земи.
Бартолус — Бартоло да Сасоферато (1314—1357), италиански юрист. Неговият коментар на Юстиниановите закони се ползувал с голям авторитет през средните векове и по-новото време.
Батаджин — Баточина, СФР Югославия.
Батори, Стефан — крал на Полша (1576—1586).
Безоар — закръглени, разноцветни камъни — конкременти, образуващи се в червата на различни животни. Считани за силна противоотрова.
Бекеш, Каспар — трансилвански магнат, съперник на Стефаи Батори за полския престол.
Берга — вж. Люлебургас.
Бергамус = Бергама, Турция.
Берое — вж. Верея.
Блинденбург — вж. Вишеград.
Богдания—(Богданско), т. е. Молдава, по името на Богдан I (1349—1359), смятан за основател на Молдавското княжество.
Босина — Босна.
Братислава, Чехословашка СР.
Брес(а) — област в долината на Рона — Саона, Франция; главен град Бург дьо Брес.
Будапеща — образуван от две селища: Буда (Будин, Офен) на десния бряг на Дунава, укрепено от Матиас Корвин през XV в., когато става столица на Унгария, и Пеща (Пест) — на левия бряг на Дунава. Под османска власт от 1541 до 1686 г.
Бузбек, Аугериус Гизлен — фламандец, хуманист и дипломат, посланик на император Фердинанд в Цариград (1554—1562). Автор на един от най-известните на времето си пътеписи — „Посланичества и пътувания в Турция" и на „Проект за война срещу турците". Вж. Френски пътеписи за Балканите. С., Наука и изкуство, 1975, с. 127—137.
Ваг = река Вах, ляв приток на Дунава.
Вайсенбург = Белград, СФР Югославия.
Вакарел — село в Софийски окръг.
Вакъфи — имоти, чиито доходи били завещавани за издръжка на мюсюлмански религиозни и благотворителни заведения.
Валасиани — вж. Балаш, М.
Василиевич — вж. Иван IV Грозни.
Вахич — вж. Мохач.
Ведрено — вж. Ветрен.
Велтвик — холандец, изпратен в Цариград през 1545 г. от Карл V, а следващата година, като посланик на Фердинанд I, води преговори и през 1547 г. сключва петгодишен мир с Османската империя.
Венди от лат. венети, т. е. славяни. В по-тесен смисъл — словенци.
Верея — античната Берое и Верея. тур. Караферия, бълг. Бер, Гърция.
Вергат — вероятно изопачено от „фрегата", по-малък плавателен съд.
Вернати — Вранчич (Веранциус), Антон, далматинец, епископ на
273
Печ (Пейч), HP Унгария. Участвувал заедно със Зай в посланичеството на Бузбек (1553—1555). За пътуването си написал дневник, от който е запазена само една част: Iter Buda Hadrinnopolim Anno MDLIII Exaratum ob Antonio Verantio.
Весприн — Веспрейм, HP Унгария.
Vestimentis feticis — лат., празнични дрехе.
Ветрен — село в Пазарджишки окръг.
Виглеш = Вигляш, село в Чехословашката СР.
Випитено, Италия.
Виес Алберт фон — холандец, пръв постоянен посланик на Хабсбургската монархия при Портата (1563—1569). През 1566 г. затворен заедно с пратеника Хосутоти, защото не донесъл подарък на султана. Погребан е в Пера в черквата Св. Бенедикт според И. фон Хамер.
Вицеград — Вншеград, HP Унгария.
Войнуци (войнугани) — категория зависимо българско население. Срещу задължението да се грижат в мирно време за конете в султанските конюшни, а по време на зойна — да служат в обоза на войската, да копаят окопи и да посрещат първия удар на врага, войнуците получавали свободен от данъци дял земя „бащина" и не плащали извънредни налози. Вж. Б. Цветкова, Принос към изучаване на турския феодализъм в българските земи през XV—XVI в., Изв. Инст. бълг. история, VI, 1955. с. 158—162.
„Врата за България" — проходът Траянови врата. Вж. и Зидовете край Ветрен.
Вриений, Йосиф — глава на Цариградската патриаршеска академия и професор по философия (първата половина на XV в.). Вж. Студион.
Вюртембергско верую (послание) — Confessio Wuerttembergica. Изложение на лутеранското вероизповедание, съставено от Бренц през 1551 г. в Дорнщетен, много по-остро от Аугсбургското верую.
Галера — военен кораб, използуван през Средновековието и по-късно, дори до XIX в., със средна дължина около 50 м, широчина — 6 м, с 25 до 50 пейки за гребците, разположени в един или повече редове. Всяко гребло било теглено от по три до пет души едновременно. В Османската империя гребците обикновено били християнски пленници и роби, приковани с вериги към пейките. Християнските държави пък използували за целта турски военнопленници и осъдени престъпници.
Галиота — малка галера с две мачти и издута задна часг.
Генезис — „Битие", част от старозаветното Петокнижие. Използувана в миналото не само в източноправославното богослужение, но и в църковните училища.
Голета (Гулета) — вж. Халк Ал-Вади.
Гомора — вж. Комора.
Гран — вж. Естергом.
Григорий Назианзин — виден богослов (328—389), считан за един от най-добрите християнски поети. Някон от словата м писмата му са от голямо значение за историята на църквата.
Грихиш Вайсенбург = Белград, СФР Югославия.
274
Грък — Герлах, както и повечето европейски пътешественици, отъждествява етнонима с религиозната принадлежност. В повечето случаи за него „грък" е равнозначно на християнин от източноправославно вероизповедание.
Гръцка религия — източноправославно вероизповедание.
Гръцка църква — източноправославна църква.
Гулден — първоначално златна монета, сечена за пръв път през 1252 г. във Флоренция — „флорин". Към края на XIV в. немските монети изместват флорентинските.
Гурицесме — изопачено от Куручешме, вж. Клисурица.
Гьор, HP Унгария.
Дамаскин, Йоан — църковен писател (676—760), автор на съчинения по догматическо богословие.
Дервенджии (дервентджии) — категория зависимо население, натоварено да охранява проходи и пътища. В замяна на това било освободено от извънредни данъци. Вж. Б. Цветкова, К вопросу о положения дервенджнйского население в болгарских землях в период турецкого господства, Ученыге записки Инст. Славяноведения, XX, 1960, с. 196—220.
Десятък, детски — кръвен данък (девширме), въведен от Султан Селим I в началото на XVI в. върху децата на християнското население. Те били събирани и помюсюлманчвани за попълване на еничарския корпус. Отменен бил през 1639 г. Вж. Цв. Георгиева, Развитие и характер на кръвния данък в българските земи, Год. на Соф. унив. Филос. — истор. фак., III, История — Т. LXI, 1967, с. 37—72. Вж. аджемиоглани.
Джелепкешани — категория зависимо население, задължено да осигурява снабдяването на големите градове и войската с дребен добитък. Това са били предимно българи-овцевъди, освободени от някои извънредни данъци и мита. Вж. В. Cvetkova, Le Service des celep et le ravitaillenient en betail dans l'Empire Ottoman (XV—XVIII s.), Etudes historiques (Sofia), T. III, 1966, p. 145—172.
Джеpба — остров в Тунис.
Дивин, Чехословашка СР.
Димитровград = СФР Югославия.
Доброволци в османската войска — вж. акънджии.
Дотис — неуточнено. Според Герлах на левия бряг на Дунава, половин миля след Комарно.
Драгел = Дрегей паланк, HP Унгария.
Драгоман, Драгоманли, Софийски окръг.
Дубровник, СФР Югославия.
Дукати — златни монети, сечени във Венеция от 1299 г. По времето на Герлах един дукат се равнявал на 70 аспри.
Евбея — остров в Гърция.
Евксинско море = Черно море.
Егер, HP Унгария.
275
Egqueduka — неуточнено. Вероятно това местно име е изведено от лат. Aquaeductus.
Егмонд (Егмонт), граф — вероятно родственик на убития от испанците през 1568 г. в Брюксел граф Ламорал фон Егмонд, прототип на героя на едноименната драма на Гьоте.
Едрине (Едирне) — вж. Одрин.
Expectanz — временно възнаграждение, давано преди лицето да получи определеното му феодално владение.
Елхамдюлюлах — араб., Благодаря на господа!
Емин — тур. доверен чиновник, който обикновено събира такси или провизии за нуждите на двореца.
Епифаний Кипърски — историк на ересите и борец срещу тях (310—403). Съчинението му „Физиолог" е преведено на старобългарски език.
Ерзерум (Ерзурум), Турция.
Ерлау — вж. Егер.
Естергом, HP Унгария.
Етиопия — Абисиния или Ал-Хабеш. Наричана в миналло страна на „Прето Ян", т. е. Свещеникът Поан, митически християнски цар.
Еюб — предградие на Цариград. Наречено на знаменосеца на пророка Мохамед. Неговото име носи и построената там от султан Мехмед II джамия, считана за най-свещена.
Зай Ференц — маджарски феодал, капитан на насадите, т. е. дунавската флота. Участвувал в посланичеството до Портата, оглавявано от Бузбек. Вж. Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553—1555, София, 1970.
Зара = Задар, СФР Югославия.
Звездоброец — прочутият астроном Такиедни от Кайро, построил подземна наблюдателница по искане на султана и неговия учител Ходжа Сеадедин.
Зволен, Чехословашка СР.
Земун, СФР Югославия.
Зенонова Стоа — колонна зала по името на Зенон Китийски, гръцки философ от IV в. пр. н. е., който уреждал там беседи с учениците си. От стоа води името си и учението му — стоицизъм.
Зерби — вж. Джерба.
Зигедайнер (Зегедайнер), Йохан — от Дирнау, дългогодишен пленник на дефтердаря на Румелия, избягал и се укривал при посланика Унгнад; дал ценни сведения на Герлах за положението в Османската империя.
Зигомала, Йоан — протосингел и преводач на патриарх Йеремия II, главен херменевт, т. е. тълкувател на Светото писание, снабдявал Герлах със стари гръцки книги и сведения за историята на православната църква.
Зигомала, Теодосий — син на Йоан Зигомала, протонотарий на патриарх Йеремия II, учен богослов, считан за автор на „Политическа история", която Мартин Крузиус издава в своята история на
276
православната църква „Турко-Греция", всъщност Теодосий само оправил и допълнил написаната от Дамаскин Студит история.
Зидовете край Ветрен и Траянови врата — останки от средновековни укрепителни съоръжения, Вж. П. Мутафчиев, Старият друм през „Траянова врата", Избрани произведения, Т. II, София, 1973, с. 478—601.
Зизико (Зизикус, Сисек) — вж. Кизик.
Зилас — вж. Силица.
Зимлин — вж. Земун.
Златоуст, Йоан — цариградски патриарх, писател-богослов (347—407). Автор на много трактати, полемични съчинения и тълкувания на Светото писание. У нас е съставен през X в. известният сборник с негови слова „Златоструй". От този сборник е запазен и един препис от XVI в.
Иван Вода Страшни — молдавски войвода (1572—1574).
Иван Подковва — молдавски войвода (само за 3 месеца през 1578 г.).
Иван IV Грозни Василиевич — руски цар (1530—1584).
Измид (Измит), Турция.
Изник, Турция.
Икиндия — тур. времето точно между обед и залез слънце.
Илирийски език — вж. склавонски.
Имарет — мюсюлманско благотворително учреждение със странноприемници и безплатни обществени кухни, в които се раздавало храна на бедни, пътници, ученици в медресетата и др.
Имбрахор — всъщност мирахор-и-евел, титла на началника на султанските конюшни.
Индия, Западна = Америка.
Ипек — вж. Печ, СФР Югославия.
Исая 7 — раздел от библията, който представлявал прицел за рационалистично настроените евангелски критици, отричащи свръхестествените явления в действителността.
Искендерун, Турция — основан от Александър Велики и наречен от него Малка Александрия. Главно пристанище за търговия с Персия и Индия до откриването на Суецкия канал. Известен в Западна Европа под името Александрета.
Италия — не е Френцистан, т. е. Франция, както погрешно сочи Герлах.
Ихтимон — (Хихтимон) = Ихтиман, Софийски окръг.
Йеремия II — цариградски патриарх (1572—1579, 1580—1584, 1586—1595).
Йоасаф II —цариградски патриарх (1555—1565).
Йозеф Наси — „Херцог на Наксос" с християнско име Йоан Микец (1520—1579). През 1553 г. избягва от Португалия в Цариград и се връща към израилтянството. Приближен на султан Селим II, който го назначава за управител на 12-те най-големи Цикладски острови, между които и Наксос.
Йохан Австрийски — вж. Хуан Австрийски.
277
Каделишери — тур., шериатски съдия
Кадъкьой — предградие на Цариград.
Кайсери — Турция.
Казиджам = Казичене, село в Софийски окръг. През него минавал римският път „Виа Милитарис", наричан от населението „Траянов път".
Кало = Калоча, HP Унгария.
Канала = Златният рог, Цариград.
Кандия — вж. Крит.
Каниша (Каниса) — вж. Надканижа.
Кантакузин, Михаил — богат търговец (1510—1578), главен доставчик на сол, кожи и други стоки в Османската империя. Владял Поморие и околните села, където започнал добива на морска сол. Обесен по заповед на султана
Капидервент = Траянови врата. Вж. Зидове край Ветрен.
Каплан — католически помощник-свещеник, дякон.
Капуджибашия — тур., началник на капуджиите (вратарите), пазещи сарая на султана.
Карл V— император на свещената Римска империя (1500— 1555).
Карл IX — крал на Франция (1550—1574).
Кармизал — вид плавателен съд.
Каспин = Каспийско море.
Кастро — град на източния бряг на осгров Хиос.
Катанео, Одоардо — португалски посланик, упълномощен от император Фердинанд I през 1544 г., също както и Адурно (вж.), да преговаря за мир с Портата.
Кафа — вж. Феодосия.
Каша (Кашау) — вж. Кошице.
Каяли — вж. Филево.
Кизик, Турция.
Кинди — вж. икиндия.
Кирил Александрийски — архиепископ (починал през 1444 г.), автор на богословски съчинения.
Клаузенбург — вж. Клуж.
Clericis Presbyteris — старши свещеници.
Клиса, СФР Югославия.
Клисурица, село в СФР Югославия.
Клуж, СР Румъния.
Клокотница — село в Хасковски окръг.
„Книга на Халил" — под това име е известен османският данъчен регистър за 12 унгарски санджака, съставен през 1545 г. от дефтердаря Халил.
Collectaneus — лат., събирач на приходи.
Комета — наблюдавана през 1577 г. и според народните поверия донесла много нещастия.
Комора = Комарно, Чехословашка СР, и Комаром, HP Унгария.
Компосел — Сантяго де Компостела или де Галиция, град в Испания, известен като място за поклонение на католиците и наречен „Западен Ерусалим".
278
„De concordantia catholica" — съчинение на Николаус Kyec (1434 г.), в което се съдържа застъпваното от него и на Базелския събор становище на първенството на съборите над папската власт.
Корона = река Кьорош (Кришул).
Кошице = Чехословашка СР.
Крит — егейски остров, владян от венецианците от XIII в. до 1669 г., когато пада под османска власт.
Крони — монети, обикновено златни, с различна стойност. По времето на Герлах в Цариград една крона е струвала 50 аспри.
Крузиус, Мартин — професор по гръцки език в университета на Тюбинген. Последовател на Лутер. Автор на Turcograecia, Basel, 1584, — главен извор за историята на православния свят през XVI в.
Кръвен данък — вж. Десятък, детски (девширме).
Куручешме — вж. Клисурица.
Кючук-Чекмедже = Турция.
Къзълбаши — тур., „червени глави" — простонародно презрително име на персийците. Същото име се дава и на мюсюлманска секта.
Лабах (Лайбах) — вж. Любляна.
Лазар Хребелянович — сръбски княз (1329—1389), убит на Косово поле.
Leggene, natione — полска народност; в случая Герлах вероятно греши, защото Вранчич е далматинец.
Levis armaturae — леко въоръжени бойци.
Ливий Титус — римски историк (59 г. пр. и. е. — 17 г. от н. е.).
Логотет — началник на канцелария.
Лудвиг — херцог на Вюртемберг, лутеранин (1569—1585).
Лудвиг II — крал на Унгария и Чехия (1516—1526).
Лукарич, Яков — историк (1551—1615). Автор на Copioso ristreto degli annali di Ragusa, Venezia, 1605.
Лупата — древната Аполония, вж. Караагач.
Любляна, СФР Югославия.
Люлебургас, Турция.
Маври — от лат. Maurus — жител на Северозападна Африка. През XVI в. още не се прави точно разграничение между маври, негри и араби, ето защо и Герлах някъде изрично определя „бели маври", а другаде говори за „маври" и „араби".
Магнезия — вж. Маниса.
Мазул — свален от длъжност сановник от съдебното, военното или гражданското ведомство в Османската империя, който очаква да бъде възстановен на стария си пост или назначен другаде.
Македония — Герлах се води от средновековната географска номенклатура, употребявана и по негово време от местното население. Според нея басейнът на р. Марица в Тракия е носил името „Македония" според византийската военно-административна единица — тема „Македония". Вж. П. Коледаров. Образуване
279
на тема „Македония" в Тракия, Изв. на Инст. за история, т. 21, 1970. с. 219—243.
Македонска планина — Рила пл. и Родопите. Вж. Македония.
Максимилиан II — (германски) император на Свещената римска империя (1564—1576), католик, но добре настроен към протестантите.
Малаксос, Мануил (поч. 1581) — гръцки духовник, считан от мнозина за автор, а всъщност (както правилно твърди Герлах) — само преписвач на „Историята на патриарсите...", чийто автор е Дамаскин Студит. Герлах предал на Мартин Крузиус този препис.
Малвеци, Йохан Мария — посланик на Фердибанд I при Портата. Първоначално бил секретар на Адурпо (15-15 г.); през 1550 г. затворен в „Седемте кули" — Цариград, поради нарушаването на мира. Там се разболява и скоро след освобождението си (1554 г.) умира.
Манасиева летопис (Manasse Chronographo) — по името на автора ѝ Константин Манаси (първата половина на XII в. — 1187). Преведена на старобългарски между 1335 и 1340 г. Най-ценен е преписът, съхраняван във Ватиканската библиотека (датиран 1481 г.), който съдържа 19 прибавки за българската история и 69 миниатюри (22 от тях са свързани с нашето минало). Вж. Ив. Дуйчев, Летописта на Константин Манаси. Фототипно издание на Ватиканския препис на среднобългарския превод, София, 1963 г.
Мангър — тур., дребна медна монета
Маниса, Турция.
Марани — испанско презрително име за покръстени евреи и араби, които тайно изповядват старата си религия. Вероятно произлиза от maran atha — проклет, прокълнат.
Мариол — неясно, вероятно изопачено от маран.
Маруш (Марос)— вж. Нагимарош.
Марципан — източен сладкиш, приготовляван от бадеми ч захар.
Матиас — крал на Унгария и Чехия, германски император (1612—1619), трети син на Максимилиан I (роден 1557 г.), възпитаник на Бузбек. През 1577 г. отива тайно в Холандия, става губернатор, но на следващата година се отказва, тъй като разбира, че не може да наложи влиянието си.
Матиаш Корвин (1443—1490) — унгарски крал, син на Ян Хуниади.
Мексико — завладяно през 1519—1521 г. от испанците начело с Ернандо Кортец, унищожил империята на ацтеките, покръстил насилствено в католическа вяра местното население, подложено на грабеж, жестокости и избиване. Оприличавано на Венеция поради ниските крайбрежия с много лагуни.
Меленико = Мелник, Благоевградски окръг, или вероятно средновековния български град Мъглен.
Методий — проповедник в патриаршеската черква, ръкоположен за митрополит на Мелник или Мъглен (2. VI. 1578). Според Горлах един от най-учените православни духовници в Цариград по това време.
Мехмед Соколович (Соколу) — велик везир на трима султани (1509—1579).
280
Мило — всъщност Михнеа, син на влашкия войвода Александър II.
Милош Обилич — сръбски феодал, убил султан Мурад I в стана му на Косово поле през 1389 г.
Миля — от римското millia passuum — хиляда стъпки. Дължината на немската миля възлиза на 7420 м, 4 унгарски мили възлизат на 5 немски. „Голямата" и „малката" миля, споменавани и в други пътеписи от това време, са неуточнени.
Мисър — араб., Египет.
Митилин (Митилен) — остров от групата на Спорадите, в древността наричан Лесбос.
Митрофан — цариградски патриарх (1565—1572). Като кесарийски митрополит бил изпратен през 1546 г. да умиротворява православната община във Венеция, откъдето отишъл при папата. Считало се, че е проводник на католическата пропаганда.
Молдавски войвода — става дума за Иван Вода Страшни (1572—1574).
Монте Пиколо — вж. Кючук Чекмедже.
Мохач, HP Унгария. Край Мохач през 1526 г. Сюлейман нанесъл тежко поражение на християнската войска. Вж. Лудвиг II.
Мошонмадяровар, HP Унгария.
Мурад I — тур. султан (1319—1389). Убит на Косово поле.
Мустафа паша кюпрю — вж. Свиленград.
Мюфтията Ебусууд Ел-Амади — виден турски богослов и законовед (1545—1574). Автор на фетвата (канонично-правно тълкуване) за оправдаване нарушаването на мира и изобщо за неспазването от страна на мюсюлманите на обещанията, дадени пред „неверниците".
Мюфтията Хамид ефенди — починал на 16. X. 1577 г.
Навпактос (Навпакт), Гърция — пристанище на пролива, свързващ Коринт и Патрас. През XVI в. известно под италианското име Лепанто, където на 7. X. 1571 г. обединеизта флита на Свещената лига под командуването на Дон Хуан Австрийски (вж.) нанася поражение на турската флота.
Навплион (Навилиум), Гърция.
Нагимарош, HP Унгария.
Надканижа, HP Унгария.
Наксия = остров Наксос, Гьрция.
Насади — унгарски военни стражеви кораби по Дунава.
Насари — моряците или стражите на насадите.
Невмюслим — новомюсюлмани. Така се наричали новопомехамеданчените. Герлах обърква тези понятия.
Негропонт (Нигропонтус) — вж. Евбея.
Никея — вж. Изник.
Никомедия — вж. Измид.
Никополис = Никопол, Плевенски окръг.
Ниса = Ниш, СФР Югославия.
Нитрия = Нитра — град и река, ксято се влива в р. Вах над Комарно, Чехословашка СР.
Ноай Жил — игумен, дипломат и френски посланик в Англия (около 1556 г.), в Полша (около 1572 г.) и в Цариград (1574—1577).
Ноай, Франсоа дьо — епископ, политик и френски посланик във Венеция (1557—1569).
281
Новак, деспот — Новак Дебели (Дебелич). Местен български феодален владетел, споменаван в народното творчество. Вж. К. Иречек, Пътувания по България, София, 1975, с. 175.
Новиград = Ноград, HP Унгария.
Нойзер, Адам — бивш ариански проповедник, приел исляма в знак на религиозен и социален протест, а също и „за да си отмъсти на курфюрста", както сам признал преди смъртта си. До края на живота си обаче подпомагал тайно сънародниците си.
Овар — вж. Мошоимадярорар.
Овчари — вж. джелепкешани.
Одрин, Турция.
Оклисе — вероятно Смедеревска паланка, СФР Югославия.
Октонихо = Октоих, т. е. Осмогласник, цьрковна книга с песнопения на осем гласа.
Ordinarie — лат., помощници.
Ortelius, Abraham. Theatrum Orbis Terrarum. Antwerp, 1570, — първият модерен атлас, съставен от Ортелий, картограф на Филип II. Герлах вероятно е имал първото немско издание от 1572 г., съдържащо 53 карти. Вж. фототипното издание с увод от Р. А. Skelton. Amsterdam, 1964.
Освалд, М. — немски ренегат, часовникар и интендант на Мехмед паша Соколович. Давал ценни сведения на Герлах за живота в Цариград.
Отговор на патриарх Йеремия на Аугсбургското верую (от 15. IV. 1576 г.) — ценен като цялостен компендиум на тогавашната източноправославна теология и като израз на отношението на Цариградската патриаршия към протестантството. Използуван също от католиците в борбата им срещу протестантите и за целта издаден в превод на латински език от полския йезуит С. Соколовски през 1582 г. с посвещение на папата. Вж. S. Runciman, The Great Church in Captivity, Cambridge, 1968 г., глава V.
Oфен — вж. Будапеща.
Oxpида = Охрид, СФР Югославия. В оригинала Герлах употребява и гръцката транскрипция.
Св. Павел — Павел Самосатски (около 1260 г.), Отричал божествеността на Христос. Последователите му били считани за еретици, тъй като в учението му имало дуалистичнн примеси, подобно на богомилството.
Падишах — перс., титла на турските султани и други азиатски владетели. Тук Герлах явно бърка: Селим I (1467—1520) е прибавил към другите си титли и „халиф" („наследник на Пророка"), а Цариград е завладян от Мехмед II през 1452 г.
Пазарни знаци — знаци, състоящи се от знаме, табела и герб, окачвани на пазара в средновековните градове до започване на продажбите.
Пазачи — вж. дервенджии.
Палата (Палота) — вж. Чанад Палота.
Палеолог, Константин — богат гръцки търговец в Цариград,
282
вероятно от стария византийски род на Палеолозите, избягал при татарския хан поради страх за живота и имуществото си.
Палормо — вж. Бандърма.
Панония — синоним на Унгария. Не е ясно за какъв разрушен град споменава Герлах, вероятно Сабария — главния град на римска Панония.
Папис (Папа). СР Унгария. Това селище възникнало през XV в. край стар замък. В Папа имало известно училище — средище на унгарското протестантство.
Паписти — презрително име на католиците, давано от протестантите.
Паракин = Парачин, СФР Югославия.
Паркан (Покан, Каткот) = Паркани, HP Унгария.
Pater Noster — броеница за молитва.
Патриаршия на Печ — Ипекската патриаршия, възстановена от Мехмед паша Соколович (вж.) през 1557 г. (унищожена през 1767 г.) със седалище в манастира Св. Петър и Павел край гр. Печ. Към нея спадали по времето на Герлах и някои български епархии, от които най-източните са Самоковската с част от Пазарджишката кааза, включително и село Ветрен. Вж. Станојевић, Историја српског народа, Београд, 1910, картата към с. 208.
Патриаршия (архиепископия) Охридска — продължила връзките на Цариградската патриаршия с протестантските теолози. През 1587 г. Охридският архиепископ Гавраил посетил Тюбинген. Вж. Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия — патриаршия от падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394—1767), София, 1932.
Пекио — вж. Печ.
Пермечи — лодкар, от нтал. „прама", вид лодка.
Персий, Аул Флак — римски сатирик (34—62).
Пест — вж. Будапеща.
Петър Басараб Куция — молдавски войвода (1574—1578).
Печ, СФР Югославия.
Печ (Пейч, Фюнфкирхен), HP Унгария.
Пеща — вж. Будапеща.
Пиндар — гръцки поет (521—441 г. пр. н. е.).
Пирот, СФР Югославия.
Писидия — област в Централна Мала Азия, едноименна римска и византийска провинция.
Питиета, зелени или черни — вероятно съдържащи някакви наркотици, например хашиш.
Подпечатана пръст — вж. Пръст, подпечатана.
Поморие, Бургаски окръг.
Понтус — Черно море и прилежащите му земи. В някои случаи Герлах употребява Понтус и в по-тесен смисъл, а именно за област в Северна Мала Азия на брега на Черно море, отговаряща на едноименната римска и византийска провинция.
Поповица, село в Пловдивски окръг.
Портикус на Аристофане — колонна зала, в която се играели комедиите на Аристофан (445—386 г. пр. н. е.).
Португалец, посланик — вж. Катанео, Одоардо.
Porphyrij Praedicabilia — вж. Багрянородни, Константин.
283
Practicus — от лат., в смисъл на чужд агент, шпионин.
Пресбург — вж. Братислава.
Прибег — от сърбохърв., някой, който е забягнал. Вж. и ускоци.
Приениус, Йозеф — вж. Вриений, Йозеф.
Причастие — тайнство за приобщаване с тялото и кръвта на Христос под формата на хляб и вино или само на хляб, както се приема от католиците.
Proba — лат., вярно, така е.
Пропонтида — Мраморно море.
Просек = Просеч, Чехословашка СР.
Протонотариус — висша църковна длъжност, пръв секретар на църковен глава. Вж. Зигомала, Теодосий.
Протосингел — от гръцки „протос" — пръв, и „синкелено" — съветвам; помощник на висш духовник. Вж. Зигомала, Йоан.
Профос — от лат. „препозитус", употребявано преди в смисъл на началник на полиция или затвор.
Пръст, подпечатана от остров Лемнос във формата на таблетки отгоре с арабски печат „тин-и махгън", т. е. „подпечатана земя" или пръст. На лат. terra Lemnia или terra sigiilata. В античността и Средновековието употребявана като лекарство против чума и гръдни болести, съдържаща вероятно железен двуокис. Вж. П. Белон. Наблюдения върху множество редки и забележителни неща, видени в Гърция . .. Превод и коментар В. Николаев, София, 1953, с. 75—77 и бел. 133 на с. 227.
Псалми — старозаветна книга с псалми от Давид.
Пфениги, езически — монети от предхристиянско време.
Раб (Раба) — вж. Гьор. Град и едноименна река в HP Унгария.
Рагуза — вж. Дубровник.
Райхсталер — талер, който важи за цялата империя, за разлика от местните — „ортсталери". Вж. и талер.
Райценмаркт = Рацалмош, HP Унгария.
Рали — фанариотски род в Одрин и Цариград. Вероятно от същия род е бил и търновският митрополит (екзарх на цяла България) Дионисий Рали, един от предводителите на Първото търновско въстание от 1595 г.
Ратци (рашци, рашани) — име на южнославянското население в басейна на Средни Дунав, през XV—XVII в. Произхожда от „Рашка" — ядрото на средновековната сръбска държава. Поради това някои автори употребяват името „ратци" в по-тесен смисъл — само за сърбите. Герлах обаче ясно определя, че под това име трябва да се разбират южните славяни (сърби, хървати и българи), но с източноправославно вероизповедание.
Relationes — лат., доклади на дипломатически представители, търговски агенти и духовни лица, съдържащи сведения за чужди страни.
Рим, Карл фон Естбек — императорски посланик при Портата (1569—1574). Пътеписът му „Ravse von Brussele vut Brabant to Constantinopel Thracyen Hofstat von der turcshen Kaysere" не е обнародван и ръкописът му се пази в Националната библиотека във Виена.
284
Рудолф II — германски император (1575—1611). По негово време се обособяват двете враждебни групировки на протестантите и католиците, като се създават предпоставките за избухването на Тридесетгодишната война (1618—1648).
Рустаница — дъщеря на Сюлейман II, жена на великия везир Рустан.
Сакеларий — длъжностно лице в източноправославната църква.
Salva guardi — лат., почетна стража.
Саломон Ашкенази, д-р — роден във Венеция, учил в Падуа, личен лекар на полския крал, а от 1573 г. — на Мехмед паша Соколович.
Саркьой — вж. Пирот.
Сатмар — област по поречието на р. Сомешул и Крашио. Една част от нея спада към HP Унгария, а другата — под името Марамуреш — към СР Румъния; главен град Сату Маре.
s. v. = sub voce — лат., в случая „както се казва".
Света гора — полуостров Атон, на който са разположени множество манастири на православната цьрква. Герлах проявява особен интерес към светогорските манастири и към съхраняваните в тях стари книги и ръкописи.
Светозарево, СФР Югославия.
Свиленград, Хасковски окрьг.
Сеадедин ходжа — мюфтия, учител на султан Мурад III (1574—1596). Историк — автор на „Корона на историите".
Сабастиян = Сивас, Турция.
Себенико — вж. Шибеник.
Сегед, HP Унгария.
Секешфехервар, HP Унгария.
Семисче — вж. Клокотница.
Сен, СФР Ююславия.
Серафим — от гр. „херувим", ангел с шест крила.
Сибили — римски жрици, които гадаели бъдещето по своите книги.
Сигет = Сигетвар, HP Унгария.
Силистрия = Силистра, HP България.
Силиври (Силиврия), Турция.
Силица, Чехословашка СР.
Симония — търговия с църковни длъжности и други ценности.
Sine crux & sine lux & sine omne Deum — „без кръст, без светлина и без бог".
Склавонски (илирийски) език — славянски, южнославянски, в случая — църковнославянски.
Скутари — вж. Юскюдар.
Смедеревска паланка, СФР Югославия.
Смирна — Измир, Турция.
Сомбатхей, HP Унгария.
Спахигай (Спахигиу) — село между Парачин и Ниш, неуточнено.
Св. Стефан (Св. Крал) — мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1281—1320) били пренесени в София около 1460 г. в черквата Св. Марина, а след това — в „Св. Неделя", която започнала да се нарича С. Крал. В една преписка от XIX в. се казва следното за тяхната по-сетнешна съдба: „Знано да будет всякому живущему человеку, че когато дойде Али бег
285
кърджалията в София да обра градът, разби чаршията, обра стоката, обра черквите и изтърсиха святи Крал низ ковчаго на сред черквата свети Рангел в лето 1831 11 Априля в събота на Лазарица." Вж. А. Иширков, Град София през XVII в., София 1912, с. 26.
„Стоене мирно" — в историческите извори няма данни за такава обсада.
Strenue mentitus est — лат., усърдно лъже.
Стриген — неуточнено, вероятно Стрцегон, HP Унгария.
Studii — Студион, цариградски квартал, където се е намирал манастирът „Йоан Кръстител." В него е била преместена от византийския император Мануил II (1391—1425) патриаршеската Академия с богатата си библиотека, чийто ръководител по същото време е бил Йосиф Вриений.
Sсil = Scilicet — лат., Помисли си! Виж ти! Да, разбира се? — в ироничен и саркастичен смисъл.
Субаши — тур., администратнвно-полицейски помощници на служебни феодали или полицейски надзиратели в градовете на Османската империя.
Събор, вселенски, първи — състоял се в Никея през 325 г. Тогава било разрешено на бялото духовенство от източноправославната църква да се жени. Герлах бърка.
Талер — голяма сребърна монета с различна стойност. По времето на Герлах талерът е струвал в Цариград 40 аспри. Вж. и райхсталер.
Талисмани — членове на мохамедански орден.
Тартарбазарджик (Татарпазарджик) = Пазарджик.
Темешвар = Тимишиоара, СР Румъния.
Тено = остров Тенос (Тинос), Гърция.
Теодосий Зигомала — вж. Зигомала, Теодосий
1. Thess. 4 — Послание на апостол Павел до солуняните.
Тесалоник(а) = Солун, Гърция.
Тимари — условни феодални владения, чиито притежатели били задължени да се явяват на война, когато бъдат призовани. Въвеждането на тимарската система в завладените от Османската империя земи било съпроводено със съставяне на подробни регистри, в които се описвало всяко село, имената на главите на домакинствата в него и доходите, които то носи. Въз основа на тези описи феодалната рента се разделяла между господствуващата класа, като част от нея се оставяла на султана, а другата част се давала на военно или служебно задължени лица. Леновете се делели на тимари с доход до 20 000 акчета, знамети — до 100 000 акчета, и хасове — над 100 000 акчета. Вж. С. Димитров и К. Манчев, История на балканските народи, София, 1971, с. 77.
Торна = Турна на Бодву, Чехословашка СР.
Трагоман — вж. Драгоман.
Тракийско море = северната част на Егейско море
Тракия — вж. Македония.
Трапезус (Трапезунд) = Трабзон, Турция.
Търнове = Търново, HP България, Герлах употребява само гръцката транскрипция.
Улудж Али — калабрийски ренегат на име Очиали, наречен от
286
турците Улудж, а по-късно Калъч Али (Али Мечът). Капудан паша, началник на турската флота, бейлербей на Алжир.
Унгнад, Давид — императорски посланик при Портата от 1573 до 1578 г., ловък дипломат и високообразован хуманист, от стария благороднически род Унгнад фон Зонек и Вансенволф в Каринтия. Неговият чичо Ханс Унгнад (1493—1564), виден военачалник и императорски съветник, е тясно свързан с историята на южните славяни. Ревностен протестант, близък съратник на Ф. Меланхтон, той поддържал връзки със словенския просветител Трубар. Около 1560 г. той създава собствена печатница за разпространяването на библията с кирилица и глаголица и отпечатва 31 издания на хърватски език, 6 на италиански и няколко на словенски.
Unis avis fecit mihi merdationem ante oculos — лат. Една птица ме изцапа между очите.
Ускоци — „бегълци", гранично население от далматинци и други съседни народности, занимаващи се с постоянни нападения по границите.
Феодосия, СССР. През XIII в. генуезка търговска колония в Крим, а от 1475 до 1774 г. османско владение.
Фердинанд I (Австрийски) — (1556—1564).
Ференц, Ксахус — вж. Зай, Ференц.
Феса — древната Фезаиня (Фезан), Либия.
Филаделфия — център на една от седемте древни църкви в Мала Азия, дн. Алашехир, Турция.
Филах = нем. Вилах, словенски Беляк, Каринтия, Австрия.
Филево, село в Хасковски окръг.
Филипополис (Филибе) = Пловдив
Флакус Илирикус — Матей Флаций Илирик (1520—1575), виден лутерански богослов, хърватин, издал „Магдебургските центурин" — основната протестантска църковна история, обхващаща и Балканите.
Фотий — цариградски патриарх и византийски писател (820—891). Автор на „Мировивлион", наричан „Фотиева библиотека" — сборник от 280 критически студии върху различни книги. Фотий кореспондирал с княз Борис I по уредбата на българската църква, за възпитанието на бъдещия цар Симеон и др. Той оценил способностите на Константин (Кирил) и заедно изготвили план за покръстването на славяните. Във връзка с него е мисията на двамата братя Кирил и Методий в Паноиия и Моравия. Пряката им цел била да ги откъсне от папското влияние и да ги привлече към патриаршията.
Фунт — стара мярка за тегло, от нем. пфунд, равна на около 1/2 килограм.
Фюнфкнрхен — вж. Печ, HP Унгария.
Xабеш — вж. Етиопия.
Хайнрих, полски крал — вж. Анри Ш.
Xалепо = Алеп или Халеб, Сирия.
287
Xалк Ал-Bади, Тунис.
Халкедония — вж. Кадъкьой.
Xезиод — епически гръцки поет, VII в. пр. н. е., автор на „Теогония".
Xелер — стара немска дребна монета.
Хелеспонт = Дарданели.
Хермоген — софист и учител по ораторство, II в. пр и. е.
Xилвегардо = Хидвегардо, HP Унгария.
Hinc illae lachrimae — лат., Заради това тези сълзи.
Xиос, остров (тур., Сакис Адаси, итал. Сцио), Гърция,
Холандец, пратеник — вж. Велтвик.
Xораций, Квинт Флак — римски поет (65 — 8 г. пр. н. е.).
Хризостомус — вж. Златоуст, Поан.
Хуан Австрийски, дон — победителят при Лепанто (вж. Навпактос), незаконен син на Карл V (1547—1578), назначен от Филип II през 1576 г. за губернатор на Холандия, но свален от съсловията. Скоро след това умира.
Хълма, седем в Пловдив — това са седемте пловдивски „тепета"; 1. Небет, 2. Джамбаз, 3. Таксим — наречени днес „Трихълмие", 4. Сахат — днес „Хр. Данов", 5. Джендем — днес „Младежки хълм", 6. Марково тепе — разрушено и 7. Бунарджик — „Хълм на освободителите".
Хърватски букви — в случая славянска, т. е. нелатинска азбука. Герлах очевидно не прави разлика между глаголицата (която е била употреба в Хърватско и по негово време) и кирилицата.
Хърватски език — Герлах явно не прави разлика и между южнославянските езици. В случая вероятно се касае за български език.
Хърватско училище — в случая става дума за българско училище — по-късно, като пристига в София, Герлах се поправя и говори за българско училище.
Цариброд — вж. Димитровград.
Цезарея — вж. Кайсери.
Цербелони, Габрио — италианец, комендант на крепостта Голета в Тунис, пленен от турците при завладяването и през 1574 г.
Цешнир — висш военно-полицейски служител.
Чанат Палота, HP Унгария.
Чауши, — тур., нисши военнополицейски служители.
Ченгел, окачване на — една от най-мъчителните екзекуции, прилагани в Средния и Близкия Изток, описана подробно от С. Швайгер (вж.) в неговия пътепис, с. 171. Вж. и приложената тук рисунка — фиг. 8 стр. 60. И до днес у нас (напр. в някои села из Петричко) е запазена страшната клетва: „Да те видя окачен на ченгел!"
Черкви в София — за местоположението на описаните от Герлах
288
черкви и други данни за тях. Вж. А. Иширков, Град София през XVII в., София 1912, с. 24—27.
Чурли — Чорлу, Турция.
Шамбок — вж. Сомбатхей.
Шаракии (Шаркьой) — вж. Пирот.
Швайгер, Саломон — протестантски пастор, който заместил Герлах. Той пристигнал в Цариград през 1578 г. с новото императорско посланичество, водено от Зинцендорф. Автор е на пътепис: S. Schweigger, Eine newe Reysbeschrebung auss Teutschland nach Constantinopel u. Jerusalem Nürnberg, 1608. Reprint Graz, 1964 p. (Frühe Reisen u. Seefahrten in Originalberichten, 3). За него вж. и Й. Бьок, С. Швайгер и неговите бележки за пътуването му през България. В: Изследвания в чест на М. Дринов, София 1960, с. 301—329.
Швенди, Лазарус фон — (1522—1584), генерал и военен заместник на Максимилиан II. Съставил план за подобряване на военната мощ на Свещената римска империя (изложен на райхстага г. Шпайер през 1570 г.), който обаче не бил приет главно поради религиозните противоречия между протестанти и католици.
Шемниц — (Кемници) = Банска Щиавница, СР Чехословакия.
Шехерезул — Шехрезор или Шехризур, бивш санджак с център Киркук, Ирак.
Шибеник, СФР Югославия.
Щанга, Марк Антони — италиански търговец в Галата.
Щерцинген — вж. Випитено, Италия.
Щулвайсенбург — вж. Секешфехервар.
Щурликцен — Щурлиц на р. Корона, СФР Югославия.
Юла (Юлия) — вж. Алба Юлия, СР Румъния.
Юскюдар — квартал на Цариград.
Ягодна (Ягодина) — вж. Светозарево.
Яябаши — тур., пехотни командири.