Пиротскиятъ окрѫгь и неговото население   Отъ Симеонъ Христовъ   Сборникъ за Народни умотворения, наука и книжнина, книга XI София 1894   издава Министерството на Народното Просвѣщение       ( Разпознато въз основа на .pdf файл, взет от страницата на Живко Войников )

Документи:
   1) Прѣписъ отъ писмото на комисията отъ София
   2) Полномощие отъ пиротскитѣ граждани
   3) Прѣписъ отъ пълномощното за г. К. С. Григориевъ
   4) Изводъ изъ копие отъ писмото на покойния Коце С. Григориевъ, изпратено до Пиротската община
   5) Записка, подадена на 11 апрьлъ 1878 год. до управляющия гражданското управление въ България генералъ Анучинъ отъ пиротския прѣдставитель
   6) Прѣписъ отъ протеста, поднесенъ на руското управление за прѣпращанье по принадлежность
Оплаквания прѣдъ рускитѣ власти:
   1) До Негово Високопрѣвосходителство Софийския губернаторъ
   2) "Приятелю Христовъ въ Пловдивъ"

Стари паметници
Училища и черкви
Народонаселение и народность
Административно дѣление
   - Имената на селата по азбученъ редъ и по околии
   - Статистически прѣглѣдъ на Пиротския окрѫгь
(Поминък)
Обреди и обичаи
Говоръ
Собствени мѫжки и женски имена

 

Единството на нашето отечество се разнебити съ разпокѫсваньето България на нѣколко части, отъ които еднитѣ се оставихѫ подъ Турция, други подъ Сърбия, а трети подъ Ромъния. Нѣма съмнѣние, че тѣзи наши братя, оставени подъ чужда власть, ще бѫдѫтъ принудени отъ условията, подъ които сѫ поставени, въ едно недалечно бѫдѫще да се прѣродѭтъ и да забравѭтъ даже своето нѣкогашно еднородство съсъ своитѣ братя, що сѫ въ свободна България. Прѣдъ видъ на това, че сърбитѣ не допускали да сѫществува въ държавата имъ друго нѣкое племе освѣнъ сръбското, зададохъ си задача да посъберѫ нѣкои и други исторически факти, съ които да хвърлѭ свѣтлина върху минѫлото и настоящето на единъ край отъ българското отечество, който имà злощастието да бѫде отново поробенъ отъ чужда власть. Думата ми е за Пиротъ, и неговото окрѫжие.

 

За княжеството ще имаме врѣме и въ бѫдѫще да го изучваме полека лека, но за онѣзи страни отъ нашето отечество, които оставатъ подъ чуждо владичество, това не е така. За тѣхъ не трѣбвало би да се губи врѣме, защото много интересни нѣща ще се изгубѭтъ и забравѭтъ, които бихѫ могли да подкрѣпѭтъ историята, за да произнесе тя своето безпристрастно рѣшение. Нека отъ друга страна знаемъ по-добрѣ, какво сѫ ни отнели и дали другиму.

 

Каго се има прѣдъ видъ цѣльта на настоящага ми статия, надѣвамъ се, че читателитѣ ще ме извинѭтъ, ако тукъ-тамѣ съмъ, може би, отегчителенъ съсъ своитѣ подробности. Въ нѣкои отдѣли и особито въ географичния прѣгледъ азъ се ползувахъ съ труда на Миличевича „Кралевина Србија, Ђ. Нови крајеви,” като се старахъ да допълнѭ или оправѭ това, що ми е извѣстно подобрѣ, като на пиротчанецъ.

 

 

288

 

Ето тъй се свършило това нещастно опитванье за освобождение. Истина, че се не спечелила политическа свобода, но пъкъ това движение допринело нѣкои и други ползици. Оттогазъ се дало право на населението да си избира единъ свой трибунъ или коджабаша, който е билъ защитникъ на народа прѣдъ турскитѣ власти. Това право доскоро сѫществуваше. Струва ни се, че когато Митхадъ паша, бѣше валия на Туна-видаетъ, това право се прѣмахнѫ. Но населението отъ окрѫга не прѣстанѫж да храни надѣжда, единъ день да се освободи, защото турцитѣ си останѫхѫ турци и въ нищо не измѣнихѫ своето поведение. Въ 1876 год., когато Сърбия обяви война на Турция, населението отъ окрѫга, особено онова, което бѣше сьсѣдно съсъ сръбското княжество, веднага се присъедини къмъ сърбитѣ и съ орѫжие въ рѫка имъ помагаше, като се надѣваше на сръбското юначество. Несполуката имъ обаче причини голѣмо нещастие на населението: много села бидохѫ изгорени и съсипани отъ турцитѣ, и тѣхното имущество разграбено, а повечето отъ населението забѣгнѫ въ Сърбия. Помнѭ добрѣ, какъ тогазъ своитѣ несполуки сърбитѣ приписвахѫ на тѣзи „бугараши” и онѣзи българи, които бѣхѫ оставили всичко мило и драго и бѣхѫ дошли въ четитѣ на Хитова, Тотя, а по послѣ и въ руско-българскитѣ баталиони.

 

Прочее, тежнението на пиротчанитѣ да се освободѭтъ не бѣше отъ съзнание, че тѣ сѫ сърби, та да се съединѭтъ съсъ сръбското княжество (тѣ себе си знаехѫ и казвахѫ, че сѫ „бугари”), но отъ желание да се осбоводѭтъ отъ турското иго и да вкусѭтъ отъ онази свобода, съ която се ползувахѫ тѣхнитѣ съсѣди. Нима нашитѣ въстаници и революционни главатари не търсехѫ защитата и помощьта на сърбитѣ за нашето освобождение?

 

Въстанието въ 1876 година, кланьето въ Тракия и най сетнѣ войната на сърбитѣ противъ Турция дадохѫ да се разбере, че минутата на освобождението е наближила. При това ние, пиротчанитѣ, имахме неприятно прѣдчувствие, ние се страхувахме да не бѫдемъ заграбени отъ сърбитѣ, на които стремленията ни бѣхѫ станѫли до нѣкѫдѣ извѣстни. Всѣкой отъ пó-интелигентнитѣ младежи въ Пиротъ, безь да сме се гласили, стремѣхме се да парализираме губителнитѣ дѣйствия на сърбитѣ и да държимъ населението на Пиротъ на щрѣкъ, като го окуражавахме, да отстойва своитѣ национални права. Тѣзи побуждения ме накарахѫ още въ първата сръбско-турска война да се вмъкнѫ въ квартирата на Хорватовича, който оперираше въ посока къмъ Пиротъ. Тогазъ Пиротъ не се прѣвзе отъ сърбитѣ, за да бѫде повторно отъ тѣхъ заробенъ, и азъ съсъ спокойно сърдце напуснѫхъ Сърбия. Обаче руско-турската война въ 1877 год. тури край на нашето робство подъ турцитѣ

 

 

289

 

сърбитѣ се спуснѫхѫ върху напустнѫтитѣ почти отъ турцитѣ мѣста, и слѣдъ нѣколко дни ние видѣхме Пиротъ окупиранъ отъ сръбскитѣ, вмѣсто отъ рускитѣ войски. Грабителствата и зулумитѣ, които вършехѫ сръбскитѣ чиновници, накарахѫ пиротскитѣ общинари да направѭтъ едно заявление въвъ видъ на протестъ отъ страна на общината и да го поднесѫть на окр. началникъ г. Гьока Стефановичъ, който като дивъ звѣрь хокаше и псуваше за тази ни справедлива постѫпка. Резултатътъ бѣ, че още на втория день (2 февруари) биде интерниранъ С. X. за въ Трънъ, а пъкъ члѣнътъ на общината, бившиятъ учитель Хр. Пасаревъ, както и другитѣ учители Г. Ив. Табаковъ, Елисей Мановъ, Никола Петровъ и др., ги натикахѫ за помощници при началника, който доставяше фуражъ за войската.

 

Угадихѫ се сърбитѣ, или пó-добрѣ пришушнѫ имъ се отъ члѣноветѣ на фамилията чорбаджи Кръстсви, че митрополитъ Евстати съ учителитѣ и по-развитичкитѣ младежи имъ мѫтѭтъ водата, и ето че се запрѣгнѫхѫ и тѣ да докажѫтъ, че населението е сръбско, а не българско. Борбата се наченѫ по слѣдния начинъ: сръбскитѣ власти съставихѫ единъ адресъ на сръбски, въ който се казваше, че ние пиротчанитѣ сме стари сърби, славимъ „славу” и свиримъ на „гусле” и че сме стари потомци на Душана и желаемъ да останемъ таквизъ. Даде се този адресъ на покойния Кото Даскаловъ, като на кметъ, да накара гражданитѣ да го подпишѫтъ. Минѫхѫ се нѣколко дни, а никой не се подписа. Окрѫжниятъ началникъ разпрати стражари да ходѭтъ отъ дукянъ на дукянъ и отъ кѫща въ кѫща да приканватъ гражданитѣ да се съберѫтъ въ училището при новата черква и тамъ да ги принудѭтъ да го подпишѫтъ.

 

Като се събрахѫ, свещеникъ Петъръ имъ прочете сръбския адресъ, а кметъть Даскаловъ и привърженцитѣ на сърбитѣ подканихѫ събранитѣ граждаин да го подпишѫтъ. Но Кото Куклинъ и други граждани отговорихѫ: „дѣдо попе, вие знаете, че никоя работа не сме вършили до день днешенъ безъ стареца (митрополита) Евстатия и днесъ нѣма да подпишемъ безъ него; той трѣбва да дойде при насъ и ни покаже, овци ли сме или кози”.

 

Попъ Петъръ съ нѣколко душъ отидохѫ да повикатъ Негово Прѣосвещенство Евстатия, който въ това врѣме излизаше отъ кѫщата на Живко Антовь (свинярь), като му отправихѫ тѣзи думи: „Ваше Прѣосвещенство, днесъ се рѣшава сѫдбата на народа въ Пиротъ; отъ васъ зависи да го прѣдадете на вѣчно чуждо иго или да го запазите нераздѣленъ отъ братята му.” Владиката, като пристигнѫ въ училищего, обясни на събравшитѣ се цѣльта на сръбския адресь и каза, че ние трѣбва да дадемъ отговоръ на властьта. Народътъ извика: „добрѣ, да се напишѫтъ два адреса, и който е сърбинъ, да подпише сръбския, а който е бьлгаринъ — българския”. Митроиолитътъ продиктува на бившия учитель Е. Мановъ (сега докладчикъ въ смѣтната налата въ София), и той написа два адреса съсъ слѣдното горѣ-долу съдържание:

 

 

290

 

„Ние долуподписанитѣ граждани на градъ Пиротъ съ настоящето си удостовѣряваме прѣдъ Бога и прѣдъ цѣлъ свѣтъ, че сме българи и такива ще останемъ ние и нашитѣ дѣца и че желаемъ да останемъ политически подъ онази власть, подъ която ще останътъ и другитѣ наши братя българи.”

 

Вториятъ адресъ имаше сѫщото сьдържание съ размѣнено само национално име: сърби вмѣсто българи. Вториятъ адресъ се не подписа отъ никого, а първиятъ биде покритъ съ подписитѣ на всички присѫтствующи, и послѣ се продължи подписваньето му до вечерьта на 8 февруари 1878 год. Рѣшението на събранието въ черковння дворъ бѣше таквозъ: владиката да занесе този адресъ и да го прѣдаде на сръбскитѣ власти; по поради по-подирнитѣ събития, той останѫ у него и се прѣпрати въ главната кваргира въ Санъ-Стефано, а устно още сѫщия день отъ кмета и отъ привърженицитѣ биде съобщено народното рѣшение на сръбската власть.

 

На другия день, 9 февр., сръбската власть арестува учителя Георгия Табаковъ (сега подначалникъ въвъ финансовото министерство) като лице опасно за сърбизъма. Това увеличи още повече негодуваньего между народа. По поводъ на това арестуванье събрахѫ се нѣколко по-първи граждани тайно прѣзъ нощьта въ кѫщата на Коте Кърстовъ (сега търговецъ въ София) на съвѣщание и рѣшихѫ: да отиде владиката да заяви народното желание, изказано въ подписания адресь, а сѫщеврѣменно да иска освобождението и на учителя, и като подкрѣпление на тази народна воля да се подканѭтъ гражданитѣ да тръгнѫтъ слѣдъ владиката за въ конака и по единъ демонстративенъ, но и осѣтливъ начинъ, да изкажѫтъ, „че сѫ българи,” и да искатъ освобождението на учителя. Догдѣ това да стане, пръснѫ се слухъ, че и другиятъ учитель Хр. Пасаревъ (сега пенсионеръ въ София) е арестуванъ, и че и останѫлитѣ други учители ще бѫдѫтъ интернирани, кой въ Бѣла-паланка, кой въ Нишъ, та да се прѣмахнѫтъ, за да не прѣчхтъ на сръбското дѣло. Ето че и митрополитътъ се появи, отивайки за конака на началника, а подиръ него цѣлата чаршия се затвори, и всички тръгнѫхѫ подирѣ му и изпълнихѫ цѣлия конакъ, двора и околностьта на началството. Слѣдъ като влѣзе владиката при началника, не се изминѫ много врѣме, и вратата се отварятъ, а самиятъ началникъ Стефановичъ тласва владиката навънъ отъ канцеларията си. Чухѫ се гласове измежду тълпата: „бре, владиката го пѫдѭтъ и поругаватъ тѣзи... що гледаме бре!” И една часть отъ тълпата разярена се хвърли и сграби началника, като го надвѣси надъ прозореца, за да го изхвърли оттамъ. Нахлуваньето въ канцеларията бѣ съпровождано съ всевъзможни псувни и най-неприятни и оскърбителни думи по адресъ на освободителитѣ братя сърби. Въ това врѣме отвънъ гърмѣхѫ хиляди гласове: „ние сме българи, не чеме да сме сърби, долу сърбитѣ, дайте ни даскалитѣ, искаме си ги!” Слѣдъ като поутихнѫхѫ виковетѣ, обясни се на началника и прѣдсѣдателя на окр. сѫдъ Илича, че сме българи, а не сърби, и че нѣматъ право да затварятъ учителитѣ

 

 

291

 

и да ги пропаждатъ отъ отечеството имъ. Не потрая дълго врѣме, и ето че се появява една батерия и колкото имаше войска, на загражда народа, като го застрашава, че ще гърми върху него. Народътъ изплашенъ, разбѣгва се, а само 48 душъ задържахѫ и подъ конвой ги закарахѫ и арестувахѫ въ полуразрутеното пиротско кале, гдѣто три денонощия имъ не дадохѫ нито хлѣбъ, нито вода, нито огънъ, нито покривка. На третия день пристигнѫ отъ Нишъ конница около 300 душъ подъ командата на нѣкой си офицеръ Гюкничъ, който и посѣти арестуванитѣ и ги разпитва, каква е била работата. Отговори му се, че е срамъ тъй варварски да постѫпватъ съ тѣхъ тѣзи, които се считатъ освободители и христиани и че подобно третиранье не сѫ употрѣбявали и турцитѣ даже и др. т. Веднага слѣдъ тази ревизия позволи се на арестуванитѣ да имъ се донесе всичко, отъ каквото иматъ нужда. Тукъ тѣ останѫхѫ арестувани тъкмо 18 дни, и слѣдъ едно повърхностно изпитванье ги освободихѫ, вижда се, поради постѫпкитѣ, които били направени отъ рускитѣ власти.

 

Митрополитъ Евстати пъкъ още на излизанье отъ началството биде тъй сѫщо арестуванъ и подъ конвой заведенъ въ митрополията. На 11 февруари заедно съ попъ Петра (сега свещеникъ въ Царибродъ) биде изпроводенъ въ Нишъ, отгдѣто послѣ интерниранъ въ Крушевацъ. Обаче наскоро биде освободенъ и повърнѫтъ въ Пиротъ, пакъ вижда се, по настояванье на рускитѣ власти. Сърбитѣ даже му заплатихѫ всичкитѣ разноски. Но по-подирѣ той окончателно биде изпѫденъ отъ Пиротъ и изпратенъ въ България, а съ това се лиши народътъ въ Пиротъ отъ добрия си пастирь. Слѣдъ сключваньето на Св. Стефанския договоръ възбуди се въпросъ за поднасянье благодарителенъ адресъ на царя-освободителя отъ цѣлия български народъ. За тази цѣль тукъ въ София биде устроена една комисия, която да рѫководи тази работа. Отъ тая комисия се прѣпроводихѫ два адреса съ писмо въ Трънъ до г. Тако Пѣевъ, отъ които единътъ да се прѣпроводи въвъ Враня, а другиятъ да се подпише въ Трънско. Въ Пиротъ слѣдъ станѫлото бунтуванье не можеше и да се очаква, че сърбитѣ ще дозволѭтъ да се подпише такъвъ адресъ. Затова прѣзъ мѣсецъ мартъ 1878 год. отъ София бѣ изпроводенъ члѣнътъ отъ тази комисия г. Кръсто X. Нешовъ (внукъ на извѣстния вече намъ X. Нешо Филиповъ) съ писмо отъ софийския губернаторъ, да му се не прави прѣпятствие за подписваньето на адреса. Щомъ като стигнѫ обаче, още вечерьта, прѣди да се яви пратеникътъ прѣдъ началника, пó-първитѣ граждани, които съставяхѫ пиротската община, се събрахѫ при него и, като прочетохѫ приложеното тукъ по- долу писмо, взехѫ рѣшение: адресътъ да се подписва тайно отъ сърбитѣ. Избрахѫ и свой прѣдставитель за Санъ-Стефано, комуто издадохѫ пълномощно, подпечатано съ общинския печатъ. Прѣдположението ни се оправда: пиротскиятъ тогава началникъ ирофесоръ Панта Сретковичъ употрѣби всички срѣдства да осуети сношението на пиротчанитѣ съ пратеника, както и подписваньето на адреса. Слѣдъ тридневно стоянье

 

 

292

 

г. Нешовъ биде принуденъ отъ властьта да напустне Пиротъ. Сретковичъ обаче не угади, че адресътъ въ три дни се покри съ повече отъ 2000 подписи и тайно нощѣ прѣзъ пусти поля и гори биде изнесенъ отъ опълномощеното лице, което се и присьедини къмъ другитѣ прѣдставители отъ Западна България и заминѫ за С.-Стефано, гдѣто прѣдстави въ главната квартира на ген. Анучина съ прошение теглилата на своитѣ съграждани.

 

Безъ да се впускамъ да описвамъ подробно тази борба, която пиротчанитѣ водихѫ за да бѫдѫтъ присъединени къмъ своитѣ братя въ България, азъ ще се ограничѫ да прѣдамъ за потомството и като приносъ за новата ни история само по-главнитѣ факти отъ тази борба, отъ боязънь, да не би съ разкритието на всичкитѣ подробности и дѣятелностьта или участието, което сѫ зимали нѣкои още живущи въ Пиротъ лица, да имъ не навлѣкѫ прѣслѣдванье и отмъщение отъ сърбскитѣ прѣлалени родолюбци.

 

Ето нѣкои и други документи, които имамъ на рѫка било въ оригиналъ, или копие.

 

1) Прѣписъ отъ писмото на комисията отъ София.

 

Родолюбивѣйши члѣнове на Благородната Община

въ Пиротъ.

 

Извѣстно Ви е за благодарителный-тъ Адресъ, който се приготовлява и подписува по сичкото ни отечество за Негово Императорско Величество Александръ Николаевичъ, великодушный-тъ Нашъ Освободитель. И мы мислими при това че и у васъ дѣлото да е влѣзнало вече въ дѣйствие; нъ защото тая работа вече влѣзна въ най-голѣма офиціялность и затова бьрзо се подписва всякѫдѣ сега съ неотложна потребность да се прѣдстави непрѣмѣнно въ 2-й или 3-й Априлій идущіи въ градътъ св. Стефанъ прѣдъ Стамбулъ на Нег. Импер. Высочество Великый Князь Николай Николаевичь и това вечь като се извѣсти по всичкото ни отечество прѣдставителитѣ на градоветѣ щѫтъ са събератъ въ Одринъ безъ друго на тридесятый сего Марта и тамъ като станатъ неколко обсѫждения всичкитѣ скупомъ щѫтъ се явѫтъ съ адресътъ прѣдъ Негово Высочество на 3-й Априлий.

 

По тая причина мы членоветѣ на комисіята по съставлението адреса, като взехме въ вниманіе да не бы нѣкакъ да не е достигнало до Васъ копіето адреса и изображеніето на крьстъ-тъ и за да се извьрши и у Васъ дѣло-то скоро както всѣкѫдѣ, намѣрихме за благословно да испроводимъ изново горны-тѣ копіи съ Г-нъ К. М. Нешовъ, членъ реченой комисій, съ умоленіе чась поскоро да приготвите потрѣбни-тѣ подписны листове, спорядъ както самъ и той ще Ви раскаже по величина адреса.

 

Увѣрени въ родолюбиво-то Ваше стремленіе и чувство ползуваме се отъ случай-тъ да Ви поднесемъ искрено-то си почитаніе, и остаеме на Ваше родолюбіе.

 

Прѣдсѣдатель

Усьрдній молиствователь

† Софійскій М. Мелетій

 

Членове:

И. Цановъ

М. Ташовъ

Д. Димовъ Македонскый

К. М. Нешовъ

 

Срѣдецъ 13-го Марта 1878.

 

 

293

 

2) Полномощие отъ пиротскитѣ граждани.

 

Прѣдставляющій настоящето естъ прѣдставитедъ избранъ, отъ сички жители на околностьтѫ и градътъ Пиротъ, който е насоленъ отъ чисти Славяни Българе. Сей прѣдставитель по имену X. има пълна и полномощна сила да изрази сичкитѣ желания, благодаренія и обязаности, които дѫлжи тукашното Българско населеніе на нашій вторій Спаситель, а избавитель и ослободитель както на все православній Срби, Власи и пр. тъй сѫщо днесъ и насъ Българи Александръ Императоръ, нашъ най-милій Господарь и баща. Ополномощеникътъ ни при всичко има най-напредъ да изяви присоединеніето ни съ другитѣ едновѣрни, еднокървни и едноплемени наши братия Българн въ най-милото ни отечество България.

 

Сей прѣдставитель има пълна и опълномощена слобода сичко нещо което престави въ име на нашето тукашно населеніе да ся счита както потвърдено отъ сичкитѣ насъ: било съ слово, било съ подписъ сичко е отъ насъ припознато, както съ общи уста и съ общи подписи.

 

Болшего ради увѣренія потвердява ся ему сіе полномощіе съ нашіи познатъ общъ печатъ.

 

Ми пиротската българска община

 

1878. Мартъ 22

Пиротъ.

 

 

 

3) Прѣписъ отъ пълномощното за г. К. С. Григориевъ. [1]

 

Наше високоблагородие многоуважаемий нашъ съгражданине Г-нъ Коце С. Григориевъ!

 

Като знаете добрѣ голѣмитѣ ни страдания, които тѣглиме отъ тукашнитѣ Сьрби, само за това че сме Българе, и голѣмитѣ ни ежедневно измислувани отъ Сьрбитѣ различни гонения и притѣснения противъ всичко што е Българско и противъ всякого, който би нещѣлъ да потъпче съвѣстьта си да се откаже отъ своята Българска народность; отъ друга страна, ослонени на горѣщото Ви родолюбіе и като с’ признателность оцѣняваме досегашнитѣ Ви трудове и добри чувства къмъ страждѫѭщиятъ ни тукашенъ народъ, който съ сълзи на очитѣ си и съ дълбоки сьрдечни воздишания простира рѫцѣ за помошть къмъ Негово Императорско Величество Александра II-ый Освободителя Български и Самодьрѫца Всеросийский: ний всичкитѣ жители отъ града Пироть и отъ цѣлото му окрѫжие, съ настоящето ни пълномоштно писмо даваме Ви пълна власть, като на нашъ законенъ пълномоштникъ и прѣдставитель, да прѣдставлявате прѣдъ всякого и всѣкадѣ, кѫдѣто би било потрѣбно нашата чиста Българска народность, отъ която сѫ били и прѣдѣдитѣ ни и дѣдитѣ ни, и бащитѣ ни и отъ които сме чисти Българи и ми и дѣцата ни: да прѣдставлявате прѣдъ високитѣ чиновници на едновѣрната и еднокървна намъ Руссия — голѣмитѣ ни теглила и прѣслѣдвания за посърбуванието

 

 

1. Понеже първиятъ упълномощенъ прѣдставитель се намѣрваше въ С. Стефано, а по послѣ въ Пловдивъ при управлението на руския коммисарь и не можеше лесно да се съобщава съсъ съгражданитѣ си, пиротчанитѣ изпратихѫ това второ пълномощно на своя избѣгнѫлъ съгражданинъ, посетнѣ починѫлъ въ София, Коце С. Григориевъ.

 

 

294

 

ни отъ Сьрбитѣ: и да се трудите за непрѣменото присъединение на Пиротъ и на цѣлото му окрѫжие къмъ България. Задължаваме Ви такожде да не пропущате случая, когато е потрѣбно да прѣдставите и въ главната русска квартира въ Санъ-Стефано, а особено на Негово Императорско Величество Александра II Освободителя Българский и Самодьрѫца Всероссийский; да прѣдставите общото ни желание, че като чисти Българе што сме, то желаеме да се съединиме къмъ цѣлото тѣло на Българский народъ — къмъ България, подъ покровителствената отеческа сѣнка на Негово Императорско Величество Александра II Освободителя Българский.

 

При това още, понеже Сьрбитѣ още зимѫска прѣписаха всичкото население отъ Пиротъ и отъ цѣлото му окрѫжие и сега на разни за посьрбуванието ни писма, като принудятъ отъ селенитѣ съ разни заплашвания по двама трима отъ село да се подпишатъ на нихъ; послѣ сами допълняватъ писмата си съ понѣколко стотини подписи отъ събранитѣ имена на народонаселението. Поради това кѫдѣ ште да е потрѣбно, задължавате се и тия ниски постѫпки на Сьрбитѣ да ги покажете за да не лъжатъ свѣта.

 

Съ пълна надѣжда, че ще се постараете за поскорошното избавление народно отъ притѣсненията Сьрбски, съ почтителность остаяме къмъ Васъ отъ страна всичкитѣ жители отъ града Пиротъ и отъ окрѫжието му.

 

Априлия 6-ий 1878 год.

Пиротъ.

 

Пиротски граждани:

 

Слѣдватъ 200 саморѫчни подписи на пиротски граждани и на лица отъ окрѫжието му.

 

 

 

4) Изводъ изъ копие отъ писмото на покойния Коце С. Григориевъ, изпратено до Пиротската община.

 

Покойния К. С. Григориевъ е написалъ това писмо по поводъ оплакваньето на сръбскитѣ власти прѣдъ софийския губернаторъ, че е злоупотрѣбилъ нѣкакви си общински пари въ качеството си пиротски кметъ. Той прѣдставя смѣтката на тѣзи пари. Той биде тъй злѣ прѣдставенъ отъ сърбитѣ прѣдъ рускитѣ власти, за да го докопатъ послѣднитѣ и спастрѭть въ дънъ земя.

 

Въ първата точка на писмото си, покойниятъ даскалъ Коце прѣдочва на ппротската градска община, че е била избрана, подъ натискъ отъ сърбската власть една депутация отъ 9 душъ, която да отиде и поднесе благодарителенъ адресъ на сърбския князъ, и за пѫтни разноски на тазъ депутация му била дадена една сумма, отъ която той изхарчилъ около 15,000 гроша за тазъ депутация.

 

Азъ ще цитирамъ тукъ нѣкои точки отъ писмото на покойния даскалъ Коце.

 

„Вративши се я у Пиротъ прескочило е у мене 3248 гроша отъ вси направени по Адресу за Княза депутирски трошкове; а тека сущо додѣто азъ

 

 

295

 

като кметъ руковахъ общински приходи узео самъ све и све 251. грошъ (у прилику) приходъ. То есть у мене се као у кмета намираха сва сума 3499 гроша общински пари, и въ това време то естъ на 1878 год. 13-й Мартъ (когато границата на Сърбія и България бѣхѫ основани въ Сан-Стефанский договоръ споредъ чл. 3-ий) тогава дойде отъ София отъ една комисия писмо до общината Пиротска и едно писмо до Началника II. Срећковича отъ Софійс. Губернагора Алабина и то Официялно, съ цѣль да се испрати една Благодарителна Адреса отъ Пиротска страна до Нѣгово Императорско Величество Освободительтъ и рускій Царь Александръ II-ий. Писмото, което беше испратено тогава до Пиротската община е свакому познато, но ето минува доволно време отъ тогава, затова и за опоменувание Ви проваждамъ копие отъ писмото.

 

„Пиротската община събрана прочете това писмо (струва ми се това събрание бѣше въ кѫщата на покойния Тодоръ Кокаловъ), обади и на Панта Срећковича, който имаше и писмо за тая адреса отъ Софийский Губернаторъ Алабина; слѣдователно пиротскиятъ народъ украси Адресата съ безбройнитѣ подписи и повече отъ 2000 подписа бѣха приложени на тая адреса за русскийтъ Царь и Освободитель, а най-отдолу на Адресата и подъ сичкитѣ имеиа и подписи ся е подписалъ Пиротский Митрополитъ Евстатия, като потвърждава сичкитѣ подписи въ Адресата за вѣрни и истинни; ето ви преводимъ и копие отъ Адресата, която се испрати тогава до русскийтъ Царь:

 

(Следва копие отъ тоя адресъ, който е извѣстенъ: той се поднасяше въ сѫщата форма отъ страна на българския народъ на царя освободители Александръ II).

 

„За да се испрати тая сѫща адреса своеврѣменно спорѣдъ писмото испратено отъ Софийската по тия адреси комисия (депутатъ) Владика Евстатия, Пиротский Митрополитъ, заедно съ пиротскитѣ първенци опредѣлихѫ (името на депутата испускамъ), който да отиде въ Сан-Стефано и да поднесе адресата на Великій Князь за прѣдавание на НI. Имп. Величество Русскій Царь . . . и за пѫтни разноски на тоя депутатъ по тая адреса ми се заповѣда да дадемъ . . . и то заповѣдьта стана формално и основана на два документи, съ прѣдложение да дадемъ отъ сичко послѣ тая обща за Пиротъ смѣтка.

 

„Това бѣше на 20-й Мартъ 1878 год. и въ врѣмето на г. Дунича, помощникъ на Срећковича (то есть, тоя Дуничъ ако е живъ и пакъ чиновникъ, то, Богъ да е на помощь на тия жители кои негово око погледне, а ако е умрелъ, Богъ да му суди, защото отъ нега су много пирочанци избегли, както и я) и въ това врѣме азъ като видохъ защо подадената ми отъ моето предсѣдателство оставка не се прие, то по моя воля и по народно желание скритомъ дойдохъ въ София.”

 

Вижда се, че това се отнася до подадената просба, съ която пиротчанитѣ го молѭтъ да бѫде тѣхенъ ходатай за освобождението имъ изподъ сръбския гнетъ.

 

Послѣ покойниятъ даскалъ Коце разправя своята смѣтка, която, подкрѣпена съ официални документи, е прѣдставилъ и на самия Софийски губернаторъ, вслѣдствие на което е билъ признатъ за редовенъ и не билъ прѣдаденъ на сръбскитѣ власти, които всѣкакъ се стараели да го очернятъ и докопатъ въ рѫцѣтѣ си.

 

Смѣтката си по адреса до руския царь той не искалъ да прѣдстави тогазъ, „защото тогава при тия врѣмена се считаше това нѣщо компрометируеще за пиротчани, а особено ако бѣхъ означилъ (всичко) подробно, както сега. Заради това, за да предувардимъ личности, не открихъ тогава тая смѣтка.”

 

 

296

 

5) Записка, подадена на 11 апрьлъ 1878 год. до управляющия гражданското управление въ България генералъ Анучинъ отъ пиротския прѣдставитель.

 

Ваше Високопрѣвозходителство!

 

Като прѣдставитель на пиротското окрѫжие осмѣлявамъ се да прѣдставѭ на В. Прѣвозходителство положението, въ което се намѣрва тамкашното население. Наистина, че се избавихме отъ една тиранска власть, нъ власть таквазъ, която не ни притѣсняваше да измѣняваме народното си име, и сполетехме на друга, която всячески се труди да промѣни името българинъ нъ сърбинъ, нѣщо, което най-много огорчава народното ни чувство. Извѣстно е на цѣлъ образованъ свѣтъ, че въ пиротското окрѫжие живѣѭтъ българи съ придѣвка шопи, и братията ни сърби съмнѣвамъ се, че ще иматъ нѣкои исторически факти, съ които да докажѫтъ своитѣ прѣкалени притѣзания надъ тѣзи мѣста като чисто сръбски. Напротивъ, че сѫ тѣзъ мѣста населени отъ чисти Българи, то историята е нашъ свидѣтель.

 

Понеже ставатъ толкозъ притѣснения и преслѣдвания на българския елементъ отъ страна на сърбитѣ, то си позволявамъ смирено да моля Ваше Прѣвъсходителство да земете въ внимание слѣдуюшитѣ факти, като доказателство за тѣхнитѣ обхождения съ населението и да ги прѣдставите на Негово Императорско Височество Великий князь главнокомандующий русската армия.

 

Жално е да се исповѣдва, нъ правдата го изисква високо да протестирамъ за гдѣто сърбитѣ си позволихѫ да принуждаватъ насилствено населението да се подписва волею и неволею на поданичество подь сръбското правителство. Населението нито познава сръбския язикъ, а сръбскитѣ чиновници сами съчинихѫ единъ благодарителенъ адресь за Негова Свѣтлость Сръбский киязь на 8 февруаръ се поднесе на народа да го подпише, който се отказа да го потпише, защото бѣше направенъ въ тозъ смисълъ: „че пиротчанитѣ сѫ сърби отъ Стара Сърбия и че желаятъ и искатъ да бѫдатъ ужъ ирисъединени къмъ сръбското Княжество.” Като Българи неможехѫ да го подпишатъ и заради туй направихѫ другъ контра адресъ, на който се потписахѫ, че сѫ Българи и че искатъ да бѫдѫтъ присъединени къмъ братията си Българи. Това поведение на сърбитѣ раздразни народа, и на всѣкадѣ по улицитѣ се изразяваше демонстративно негодованието му, че сърбитѣ дошли като съюзници на Негово Императорско Величество Освободителя, а искатъ и всячески се трудятъ да ни прѣдставятъ за сърби, каквито не сме били и нѣма да бѫдемъ. Нѣщо, което още повече възвълнува народа, бѣ туй, че сръбското управление издаде заповѣдь да се отстранѭть отъ Пиротъ българскитѣ учители. Народа скоква и като нѣкой порой се събира прѣдъ началството и изявява, че сѫ Българи и не даватъ учителитѣ имъ да ги распращатъ въ заточение. Слѣдствията бѣхѫ тѣзъ, че сръбското управление арестува 46 душъ първи граждане въ крѣпостьта, гдѣто съ тѣхъ се постѫпи по най-безчеловѣченъ и варварски начинъ, отъ които двама бѣхѫ поставени и оковани въ тежки желѣза.

 

Освѣнъ това, сърбитѣ донесохѫ вече и сърбски учебници и налѣгатъ да ги въведѫтъ въ училщата ни и не позволяватъ да се прѣподава на български язикъ, даже се заканватъ, че конечно ще искоренятъ българщината и българския язикъ, защото тукъ тѣ сѫ завладѣли и тѣзи завладѣни мѣста трѣбва тѣхни и да бѫдѫтъ, а не български или руски.

 

Адреса, който се поднесе за вѣрноподаность на Н. Свѣтлосгь съ особена депутация, бѣ принудителенъ, защото бѣхѫ толкозъ душъ граждани подвъргнати на мѫки и сърбитѣ се загрозихѫ, че ако не подпишѫтъ тозъ адресъ и не испроводѭтъ депутация, че ще бѫдѫтъ злѣ наказани затворенитѣ въ крѣпостьта и че ще арестуватъ всякъ единъ, когото заподозирѫтъ, че не съчувствува на тѣхнитѣ адски стремления. Прѣдъ силата се поклонихѫ, защото се страхуватъ

 

 

297

отъ военния законъ, който имъ посочвахѫ и на всѣка дума казвахѫ, че който не слуша началника ще бѫде застреленъ или въ заточение пратенъ.

 

По селата сѫ пуснѫли тѣхни хора, за да вълнуватъ народа противъ гражданитѣ и да ги убѣждавать, че сѫ старосърбиянци и че не трѣбва да се водѭтъ по дѣлата на гражданитѣ, които се казватъ, че сѫ българи.

 

Отъ селянитѣ испращатъ адреси съ тѣхни подписи, безъ тѣ да знаѭтъ туй.

 

Въ послѣдне врѣме си дозволихѫ даже да не допущатъ да се подпише и благодарителния адресъ за Н. Имп. Величество; при все, че отъ София бѣше испроводенъ нароченъ человѣкъ, които да извѣсти и насъ отъ свѣтътъ отстранени и затулени българи. Всеобщо желание бѣ всички малки и голѣми да се подпишемъ на благодарителния адресъ; нъ за жалость, че и на тази ни радость сърбското правителство се противопостави. Прѣдъ софийския пратеникъ началника казва, че е свободно, а отдирѣ му събира гражданитѣ и най-строго запретява да не подписватъ. Съгледачи на всѣкадѣ бѣхѫ пърснати, и ние не бѣхме свободни въ дѣйствията си, а тайнимъ образомъ принудихме се да събираме подписи и едвамъ успѣхме да съберемъ нѣколко и съ тайно бѣгство да изнесемъ и адреса.

 

За да не можемъ да се оплакваме прѣдъ нашитѣ братия руси въ София отъ тѣхнитѣ злоупотрѣбления и притѣснения, сърбитѣ си дозволихѫ да спрѫтъ издаванието позволителни билети (тескерета), съ което причиняватъ и врѣда на търговскитѣ ни сношения съ София.

 

Таквизъ още други подобни срѣдства употрѣбяватъ, само и само да угасѭтъ и съсипѭтъ българския елементъ, а на неговитѣ развалини да подигнать тѣхната фалшива идея — Душаново царство.

 

Отъ всичко това до тукъ изложено може да заключи Ваше Прѣвъсходителство, че въ Пиротъ не владѣе свобода, а тя ще огрѣе само тогазъ, когато видиме да сѫ ни дошли братията ни руси за да въведѫтъ гражданско управление. Народа съ нетърпѣние очеква часъ по-скоро рускитѣ воиници да дойдѫтъ да окупиратъ и тозъ край отъ нашето отечество, за което си дозволявамъ и азъ смирено да Ви помоля отъ страна на населението, на което имамъ честь да съмъ изразитель на желанията и волята му.

 

На Ваше Прѣвъсходителство честь имамъ да съмъ Вашъ покоренъ слуга.

Пиротски прѣдставитель.

 

С.-Стефано

11 априлъ 1878 год.

 

По разпорежданьето на пиротския прѣдставитель трѣбваше да се изпрати протестъ направо отъ пиротскитѣ граждани. Такъвъ протестъ наистина се направи отъ гражданитѣ въ Пиротъ и окрѫга му и тайно се изпроводи въ София, отгдѣто се прѣпрати за Санъ-Стефано по г. Тако Пѣевъ. Посллѣдниятъ тъй сѫщо бѣше избѣгнѫлъ отъ Трънъ, понеже се прѣслѣдваше отъ сръбската власть, за гдѣто подържаше бьлгарщината въ Трънско и осуетяваше прѣдначинанията на сърбитѣ.

 

 

6) Прѣписъ отъ протеста, поднесенъ на руското управление за прѣпращанье по принадлежность.

 

До Негово Императорско Величество Александръ II Императоръ Всеросійски.

 

Ваше Императорско Величество!

 

Покъртени отъ християнски чувства и подбудени отъ голѣма любовь къмъ престола на Ваше Величество, ний намираме днесъ згоденъ случай да Ви честитимъ свѣтлиятъ праздникъ Воскресеніе Христово и да помолиме Всевишний

 

 

298

да Ви подари дългоденствіе и да укрѣпи Вашата десница противъ видимихъ и невидимихъ враговъ.

 

Господарю! при тия наши сърдечни пожеланія... ние всичкитѣ жители отъ града Пиротъ и отъ целото му окрѫжие, като чисти Българе що сме, молиме най-покорно Ваше Величество да благоволите въ Вашата отеческа милость къмъ Българския народъ да приемете ниже слѣдующата наша смирена просба:

 

Ваше Имп. Величество! Зимѫска, когато Вашето побѣдоносно войнство стѫпка и съ земята сравни нашата мучителка Турція и Вашата силна десница истъргна изъ петвековното робство цѣліятъ Българский народъ, Сърбитѣ почти безпрепяствено завладѣха града ни Пиротъ, въ когото имаше тогава само около 2000 душъ исплашени отъ побѣдоносното Ви орѫжіе турски войници, които послѣ незначително сопротивленіе нощемъ си избѣгаха. Овладѣвше града ни Пиротъ, сѫрбитѣ незабавно почнаха да ни посѫрбяватъ и да ни подписуватъ на разни написани отъ тѣхъ заа посѫрбуваніето ни писма и адреси, и за тая цѣль употрѣбиха надъ насъ до сега различли насилствени мѣрки, биха ни по 25 тояги всѣкому, който би дързналъ да ся каже че е Българинъ, затворени въ мрачни тъмници, гдѣто на затворенитѣ по нѣколко деня не се дозволяваше ни хлѣбъ, ни вода, турени въ букагій, трикратно затваряніе по нѣколко стотинъ человѣка въ калето, опиранье на револверитѣ въ челата на человѣцитѣ, които сѫ постоянствували да си изповѣдватъ народностьта, че сѫ Българе, и подмушваніе съ байонети, насочваніе на топове по улицитѣ градски и около града противъ народа и противъ затворницитѣ, че нещѫтъ противъ съвѣстьта си да се откажѫтъ отъ българската си народность, заточеніе на Владиката ни само затова, че защищава народностьта ни и че и онъ като насъ е Българинъ и други различни притѣсненія отъ които мнозина отъ народа ни избѣгнаха да се селятъ по други градове въ България и мпозина се такожде справлятъ да се изселятъ.

 

При това извѣстяваме, че трима отъ тукашнитѣ наши сожители по име Мито чорбаджи Крстовъ отъ Пиротъ и Рангелъ Станоевъ отъ Търнъ и нѣкой си Миладинъ отъ село Беровица, пиротско окружіе, най-голѣмитѣ мучители въ врѣмето на турцитѣ, като изгубиха своята тирянска власть съ паданието на сътрудницитѣ си турци, и като се лишиха отъ своитѣ грабителствени приходи, они за востановленіето на прѣдишнята си власть безчеловѣчна и предишня своя раскошность, поткупени отъ сърбскитѣ чиновници и омаяни отъ разни забудуще обѣщанія недавно сѫ заминали, както се научаваме за Бѣлградъ и отъ тамъ се готвили да търгнатъ за Петербургъ съ нѣкакви лъжовни писма, като да сме имъ ги ній дали, които ній и незнаемъ и тамо да ви прѣдставляватъ за Срби и да молятъ Ваше Величество да ни остави подъ управлението на Србия, ний всичкитѣ жители отъ града Пиротъ и отъ цѣлото му окружіе смирено обявляваме на Ваше Импер. Величество, че сме всички до единъ Българе чисти, чада на бащи, дѣди и прадѣди Българе, високо протествуваме противъ тѣзи три черни души прѣдъ Васъ и прѣдъ цѣлъ свѣтъ и най-покорно и коленопреклоно съ сѫлзи молимо Ваше Импер. Величество отечески да се смилите на насъ горкитѣ, Освободителю Български! да ни не оставите подъ мучителното за насъ иго србско, за да оплакваме до гробъ животътъ си, но да благоизволите въ Вашата неисказана милость да ни помилвате като свои синове и най-покорни чада за да ни съедините съ нашиятъ Български народъ, къ нашата майка Българія, подъ благотворната покровителствена и отечествена сѣнка на Ваше Имп. Величество.

 

Отъ име на народа отъ града Пиротъ и отъ цѣлото му окружіе остаяме най-покорни и смирени слуги на Ваше Имп. Величество.

 

Общинския печатъ

и повече отъ 200 подписа.

 

1878 год. 18 Априлъ.

Пиротъ.

 

 

299

 

Слѣдствието отъ всички тѣзи оплаквания прѣдъ рускитѣ власти бѣ това, че кѫдѣ края на мѣс. априлъ 1878 год. биде дадена заповѣдь — отъ Петербургъ ли, или отъ главната квартира, това не ми е извѣстно — на Софийския губернаторъ Алабина да изпроводи едно отдѣление руска войска, която да окупира Пиротъ и въведе тамъ българско гражданско управление. Отъ София бѣше изпроводенъ единъ телеграфистъ русинъ съ писмо, струва ми се, отъ софийския вицегубернаторъ професоръ Дриновъ до пиротската черковна община, въ което имъ се казваше, че, ако дѣйствително желаѭтъ да бѫде въведено българско гражданско управление, то да подпишѫтъ една телеграма, която рускиятъ телеграфисть ще прѣдаде по телеграфа, като запази въ тайность имената на подписавшитѣ телеграмата, и че слѣдъ два или три дни самъ г. Дриновъ ще пристигне съ назначения пиротски окр. началникъ капитанъ Вилямовъ. Телеграфистътъ русинъ се явява прѣдъ митрополига Евстатия, гдѣто се събиратъ и общинаритѣ, и подаватъ такъва телеграма. Но руснакътъ, вмѣсто да я протелеграфира, прѣдава я на сърбскитѣ власти, които почватъ разслѣдванье противъ подписанитѣ лица. Едни отъ тѣхъ имали куражъ и признали своитѣ подписи, а другитѣ, уплашени, отказали, че сѫ подписвали таквазъ телеграма. Слѣдъ три дни телеграфистътъ напуща Пиротъ съ напълнени джебове, защото имамъ основание да прѣдполагамъ, че е станжло и съ него такъво подкупванье, каквото е прѣдлагано и на попъ Петра Шишковъ, на учителитѣ Хр. Пасаревъ и Георги Табаковъ, които обаче го отхвърлили съ прѣзрѣние. Фактъ е и това, че единъ сръбски чиновникъ, на когото тукъ не смѣѭ да споменѭ името, подъ секретъ е заявилъ на учит. Пасарева това:

 

„каните се, брате Христе, од те наде, да ће Пирот остати под Бугарску, јер знате ли, да наша влада све ово што добије од Пирогског округа употребује на подкуп и подкупит ће и анђела, а камо ли русе да не подкупи?”

 

Като се знае това, допускамъ, че и по-високи личности, може би, сѫ си изстудили рѫката съ нѣколко стотини дуката и поради това показахѫ таквазъ халтавостъ въ бързото окупирапье на Пиротъ, което, ако бѣше станѫло, може би Пиротъ сега щѣше да бѫде подъ България. Надѣвамъ се, че единъ день нашиятъ многоуважаемъ професоръ г. Дриновъ ще освѣтли тази тъмна история, тъй като той бѣше по близко до работата и, може би, ще знае по точно, какъ станѫ това закъснѣванье. Трѣбва да се има прѣдъ видъ и това обстоятелство, че веднага отъ Пиротъ сръбската власть бѣ пратила двама сръбски чиповници въ София съ порѫчка до губернатора Алабина.

 

Сърбското правителство, като успѣ да се остави Пиротъ подъ негова окупация, захванѫ да прѣслѣдва още по ожесточено българщината, като стори чудо насилия и подлости. По поводъ на тѣзи дѣйствия прѣдставителитѣ на Пиротъ излагахѫ прѣдъ рускитѣ власти всичко, което се случеше, и измежду многото таквизъ оплаквания, азъ ще приведѫ само единъ документъ.

 

 

300

 

1) До Негово Високопрѣвосходителство Софийския губернаторъ.

 

Ваше Високопрѣвосходителство!

 

Систематическото стремление на сърбитѣ за посърбяванието на пиротското окрѫжие и принятитѣ отъ тѣхъ мѣрки за постиганието тази си цѣль, каквото биение, затваряние, заплашвание и насилственно подписвание на адреси и протести и други таквизъ сѫ извѣстни на Ваше Прѣвосходителство.

 

Понеже сме опълномощени законно отъ народа въ Пиротъ да изявяваме сѣкадѣ гдѣто трѣбва неговитѣ теглила и преслѣдвания отъ сърбитѣ, то си позволяваме да Ви поднесемъ настоящето си изложение на работитѣ въ Пиротъ, които ни сѫ доставени сега въ послѣдно врѣме.

 

Отъ всичко като се сѫди излиза, че сърбското правителство се стреми да деморализира простото население, като го примамва съ всѣкакви блѣскави и облегчителни обѣщания. Тѣ, сърбитѣ, както послѣдния войникъ, тъй и най- висшия чиновникъ сѫ станали агитатори, проповѣдващецъ идея на раздоръ, несъгласие и братска умраза. Самия пиротски началникъ съ помощника си г. Захарий на 29 Априлъ, придружени отъ свита кавалерия, пѫуваха по пиротскитѣ села, а отъ тамъ заминаха за Тьрнско, Брѣзничко и прѣзъ Сливница завърщать се въ Пиротъ. Всѫду гдѣто сѫ пѫтували събирали сѫ проститѣ селяни и сѫ ги убѣждавали, че тѣ сѫ стари Сьрби и че Българитѣ сѫ ги лъгали, какво тѣ сѫ Българи; изразявале сѫ се противъ българския народъ най-гадно и безсрамно като сѫ имъ внушавали омраза противъ самитѣ имъ братия, съ което причиняватъ остранявание на селянина отъ гражданина пиротски, който като по свѣстенъ имѣе дързостьта да исповѣдва своята си българска народность. Освѣнъ това, по всичкитѣ села проповѣдватъ на селянитѣ, че ако се кажѫтъ сърби и искатъ да бѫдѫтъ присъединени къмъ Сърбия, когато дойде комисия да ги пита, то имъ обѣщаватъ, че нѣма да имъ зимътъ нито бегликъ, нито десятъкъ нити данъкъ, нито войска, че княза (сърбски) прощава на тѣзъ Сърбе за три години всяко даждие, а че онзи, които се каже Българинъ, ще бѫде веднага застреленъ и за да подкрѣпѫтъ своитѣ си хитри лъжи, казвать на селенитѣ, че русситѣ въ България зиматъ бегликъ, ще земѫтъ и десятъкъ, пакъ и данъкъ по 10 рубли на человѣкъ и прочий таквизъ хитри подлости употрѣблявать само и само да привлекѫтъ селянитѣ да искатъ да останатъ подъ сърбия.

 

Освѣнь туй срѣдство употрѣбляватъ и друго, а то е сѫщессвенната турска система произволно и насилственно да зиматъ подписи отъ хората и съ тѣхъ да се служатъ за постигванье своята цѣль кѫдѣто имъ е нуждно. Въ недѣля на 9 Априлъ на Цвѣтница бѣше сърбски народенъ праздникъ. Слѣдъ отпусъ на черквата сърбскитѣ чиновници подкарватъ нѣколко душъ отъ първитѣ граждани и дохождатъ въ едно кафене гдѣто имъ прѣдлагатъ да се подписватъ на бѣли книги, на които отгорѣ имало написани нѣколко рѣда въ поздравителна смисълъ до сърбския князъ, а на надолу изоставено колкото една педа праздно мѣсто, подъ което заставили хората да се подписватъ. Съ стражари докарвали хората и подъ сила и застрашаване принуждавали гражданитѣ да се подписватъ. Имало е и такива случаи щото хората за да се избаватъ бѣгали сѫ прѣзъ рѣката, а това отказванье да се подписватъ е происхождало отъ убѣждението, че подъ това нѣщо се крие пакъ нѣкоя лукава сърбска хитрость за да ни прѣдставѫть прѣдъ свѣта за Сърбе. Въ сѫщия день прѣзъ 200 душъ селяни бѣха докарани подъ стража въ кѫщата на началника, гдѣто слѣдъ като ги черпили съ вино и ракия, питали ги за имената имъ и ги подписвали на бѣли книги, като имъ казали, че ги подписватъ за да сърадватъ княза за праздника му. Прѣзъ това врѣме пѫтя за София билъ запазенъ отъ кавалерия да не пустнатъ никого, който би явилъ случившето се подло събитие. Въ прѣдположенията си не се излъгахме, защото на

 

 

301

 

11 Априлъ подписанитѣ двѣ бѣли книги по подълъ начинъ въ видъ на адресъ се испратили една за Бълградъ по Мито Кърстевъ отъ Пироть и Рангелъ Станоевъ отъ Търнъ, които имали да отидатъ и до Петерсбургъ при Н. Имп. Величество за да прѣдставѫтъ тамкашното население, като сърбско, а другата по Миладина дулгеринъ отъ Пиротскитѣ села и Топчо П. Василовъ отъ Търнъ съ сѫщата, вижда се, цѣль за да молѫтъ да остане Пиротъ и Търнъ подъ Сърбия — дѣло безаконно и несправедливо. Пиротскитѣ граждане, като имаме честь да прѣдставляваме, строго протестиратъ тѣзи подли постѫпки на Сърбитѣ, а въ свое врѣме испроводихѫ и протестъ чрѣзъ В. Прѣвосходителство.

 

Тѣ, Сърбитѣ, непозволяватъ на гражданитѣ да отидатъ до нѣкое село безъ тѣхно позволение, понеже се боѭтъ нѣкой нѣщо да не говори прѣдъ селянитѣ. Въ Царибродъ сърбския цивиленъ капетанъ е ударилъ по 25 тояги на четирма селяни, защото не сѫ щѣли да лъжатъ и да наклеветѫтъ едного отъ първитѣ пиротски граждани г. Георгий Царебродски, че ужъ той ги е надумвалъ да се казватъ, че сѫ Българе, а не Сърбе.

 

Тѣ, Сърбитѣ, отиватъ до крайности. Даже не позволихѫ на пиротскитѣ граждани да празднуватъ своя си народенъ празникъ св. Кирилъ и Методий. На владиката заповѣдали да не служи св. Литургия, защото съ празднуванието тозъ праздникъ, тѣ виждатъ, че ние сме Българе, а не сърби, а това нѣщо не имъ иде на смѣтка и затова се трудѫтъ да унищожѫтъ всичко, което ни напомнува да постоянствуваме въ запазванието своята българска народность.

 

Съ една рѣчь гоненията на българския елементъ въ Пиротско е достигнало до краенъ прѣдѣлъ. Туй не може да се търпи хладнокръвно. Тазъ система за посърбяванието ни надминава и самата турска система за истребление Българитѣ. Българина въ Пиротъ се наказва съ штрафъ (джеза) по 2 и 3 полуимпериала, ако и въ своитѣ тѫги и теглила отъ сърбетѣ запѣе нѣкоя българска пѣсень за растуха на душата си, както това е станало съ Димитръ Сахатчията, комуто сѫ зели сърбитѣ штрафъ 50 франка, защото го чули, че пѣлъ български пѣсни! Свѣщенството ни въ кратко врѣме ще го видимъ реформирано въ сърбски костумъ, а и населението се напомнува да хвърли българскитѣ барли (гугли), а мѣсто тѣхъ да земе да носи сърбскитѣ войнички шайкачи или шкембета. Училищата ни, които сѫ български, не даватъ и да се спомене за отварянието имъ, освѣнъ ако гражданитѣ съ прошение поискатъ да имъ се доведѫтъ учители сърби отъ Бѣлградъ ....

 

Това е Ваше Прѣвосходителство едно кратко изложение на работитѣ въ Пиротско. Като Ви явяваме това, въ името на онуй злощастно население, което имаме честь да прѣдставляваме, Ви най-покорно молиме имайте ни прѣдъ видъ и по възможности помогнете ни да се избавимъ отъ тѣзъ натрапени братя сърби. Ние къмъ Васъ се обръщаме, а Вие благоволете да доставите до знание тѣзъ нѣща тамъ гдѣто тръбва, та давно се намѣри лѣкъ, който да исцѣри нашитѣ рани, давно се умилостини нѣкой и надъ насъ за да ни по-скоро избави отъ сърбскитѣ прѣслѣдвания и гонения.

 

Имаме честь на Ваше Прѣвосходителство да сме най-покорни слуги.

 

Пиротски прѣдставители: Коце С. Григориевъ и С. X.

 

София, 19 Май 1878 год.

 

 

Ще приведѫ още едно частно писмо отъ покойния Коце Григориевъ до мене, въ което се описватъ сръбскитѣ башибозуклуци, освѣнъ онѣзъ, които до тукъ изложихъ, прѣдставени въ протеститѣ:

 

2) Приятелю Христовъ въ Пловдивъ.

 

Сѣкой день получавамъ отъ Пиротъ съ общъ печатъ, оплакванія върху оплакванія до най-крайна мѣра, както: сега дошелъ князь Миланъ въ Нишъ,

 

 

302

 

помощникътъ (на окр. началникъ) Дуничь съ заптіета накаралъ да отидѫтъ въ Нишъ осемъ души отъ града и тридесеть и шесть души отъ селата и научилъ ги съ строгость и на силѫ негова да се кажѫтъ, че сѫ сърби прѣдъ княза, още приложилъ, че на сѣкой начинъ трѣбва да протестиратъ Владиката, Коца Даскалъ и тебе, ужъ че тѣ били само Българи, а други сички сърби и тия бъркали въ Пиротъ тая смутня.

 

Черната фамилія Цеко Костовъ съ самоизбранитѣ одборници отишли въ Нишъ, а и Живко Свиняръ подъ строга заповѣдь отишелъ и онъ съ плаканіе.

 

Тайнимъ образомъ наредени пангалози (нехрани-майковци) да убивѫтъ по първитѣ ни граждани и отъ това никой не смей да излезне вънъ отъ градътъ дори нито въ лозѣ и нивя, а протопопъ Петръ Шишковъ не смѣй нито съ единъ мертвецъ до гробища да отиде. Всѫдѣ наредени човеци полицейски да пазятъ строго кой съ кого ще се състави и веднага испити за тѣхната разговоръ. Никому се недозволява да отиде при пастирътъ ни г-нъ Евстатия. Прѣди петь дни ишелъ Кота Крстовъ, и други още пирочани при Владиката и тѣ били строго испитувани, на учителитѣ заповедано да се трудять да проповѣдватъ на народа че сѫ сърби. Едиа кафена гдѣто носила имѣто „Българія” строго заповѣдано да се обрише имѣто „Българія.” Пѣсни и обичай български сѫ забранени. На Св. Кириль и Методий не дозволено да се извършлтъ мѣстни обичаи и водосветъ. Страхъ голѣмъ е обузелъ народътъ, тия мя молятъ ако се види да нѣма за тѣхъ спасеніе да издѣйствувамъ отъ гдѣ се може за да почнѫтъ да се изселуватъ отъ тамо, казватъ че живѣніето по тоя редъ е несносно.

 

Капетанитѣ строго заповѣдали на селѣнитѣ да стуратъ барлитѣ, чи знаменувало било робство, а замѣстили ги съ шаикачи въ знакъ на освобожденіе. Тия сѣятъ сѣмя на голѣма омраза селянитѣ върху гражданитѣ. Още надумали нѣколко прости селяци да испѫдъть Владиката, да не припознаватъ гражданитѣ и пр. Граждани троица отишли по своя работа въ село Изворъ, но защото немали позволително писмо отъ началника, докарватъ ги въ началничеството вързани, като разбойници, и отъ тия тирянства кажемъ Ви почтенъ човѣкъ е отчаянъ, нито работи съ вънъ, нито на по първитѣ се допуща да прейдѫтъ камто Софія. ако и да имъ се спира търговіята. Съ една рѣчь днесь Българинътъ завижда на правдинитѣ, които има циганинътъ въ Пиротъ, че нѣма да се бои и гордо казва че е циганинъ, а нашитѣ че сѫ Българе сичко тегляіъ.

 

Монастиръ Св. Іованъ, който имаше книги на пергаментъ и нѣкои български старини, е обранъ отъ сръбскій Лужничкии капетанъ, и тия древности све пренесени. Имало и нѣкой старъ печатъ.

 

Нѣкой си сърбинъ Сава (лице духовно) е отишелъ въ Берлинъ съ много адреси отъ градове кои желаятъ да се споять узъ Србію и да ги поднесе съ другарете си предъ конгреса, види се че тукъ е Пиротската адреса, която се направи отъ Милоевичъ и Англичанинътъ. Глѣдай догдѣто пристигне отъ Пиротъ адресътъ преко васъ за конгреса, посоветвай се да се предвари това сърбско стремленіе . . . . . . . . . . . .

 

София, 16 Юній 1878.

 

 

Прѣди да се произнесе конгресътъ въ Берлинъ, да остане Пиротъ подъ Сърбия, употрѣбихѫ се всички срѣдства, за да се освѣтлѭтъ прѣдставителитѣ на великитѣ държави за националностьта и желанието на народа, но всичко останѫ напусто. Европейскиятъ ареопагъ най-послѣ произнесе своето несправедливо рѣшение, и Пиротъ се остави подъ сръбско иго. Съ това си рѣшение дипломатитѣ хвърлихѫ сѣме за бѫдѫщи раздори и кръвопролития помежду двѣ сродни и еднокръвни племена.

 

 

303

 

Съжалявамъ, че не могѫ тукъ да приведѫ текстуално още многобройнитѣ телеграми, молби и протести, които се пратихѫ до прѣдставителитѣ на конгреса, а така сѫщо и до царя освободителя за да се иска присъединението на Пиротъ къмъ България, по причина че тѣзи книжя се намѣрвахѫ у покойния даскалъ Коце Григориевъ, който по врѣме на сръбско-българската война ги изгорилъ тукъ въ София, гдѣто се бѣше прѣселилъ, вижда се отъ страхъ, ако сърбитѣ влѣзнѫтъ въ София, да се не намѣри въ кѫщата му нѣщо, което повече да го компрометира прѣдъ неговитѣ врагове. Но и това, което до тукъ изложихъ за нашата борба съсъ сърбитѣ, мислѭ, достатъчно е да убѣди всякого, че пиротчанитѣ така лесно не прѣклонихѫ глава, но направихѫ всичко, което можехѫ да направѭтъ, и съ това си дѣйствие показахѫ прѣдъ свѣта, че наистина тѣ сѫ били българи, и съвѣстьта имъ оставя чиста прѣдъ потомството. А че сърбитѣ съзнаватъ, какво пиротчанитѣ не сѫ сърби и че си оставатъ въ душата си българи, има доста факти, отъ които ще споменѫ единъ по интересенъ, що съмъ чуль отъ устата на покойния пиротски депутатъ въ сръбската скупщина Мишо Стефанова, когото краль Миланъ въ Нишъ, при едно прѣдставление, посрещнѫлъ съсъ слѣднитѣ думи:

 

„Како, господар Мишо, пироћани још држе ли бугарску странку? Само добро памтите да ће та бугарщина вас скупо стати.”

 

И наистина слѣдъ сръбско-българската война пиротчанитѣ скѫпо заплатихѫ за своята българщина, като бидохѫ интернирани, осѫждани въ окови и застрѣляни. Миланъ изпълни заканваньего си, понеже за положително знамъ, че неговата изрична заповѣдь до военння комендантъ въ Пиротъ Магделннича е била тая: „всички пиротчани малки и голѣми да разстрѣляте.” ЖКертви на сръбската отмъстителность бидохѫ: Кото Даскаловъ, (синъ на първия старъ учитель: Даскалъ Пейчо), Тоша Пейчинъ, Миладинъ Боровски и Тоша Пастушки, които бидохѫ застрѣлени слѣдъ оттегляньето на българскитѣ войски. Освѣнъ тѣхъ около 45 душъ бидохѫ осѫдени въ окови, и отъ тѣхъ едни вслѣдствие на затвора, слѣдъ освобождението, се прѣселихѫ въвъ вѣчностьта, а другитѣ пъкъ, останѫли живи, ще има какво да разказватъ на своето потомство за добринитѣ, които сѫ видѣли и патили отъ своитѣ нови господари. Ето и имената на нѣкои отъ излежавшитѣ нишкия затворъ, които и сега помнѭ: попъ Алексо Дзанга, п. Алексо Градъшнички, п. Таса Гостушки, п. Иванъ Погановски, п. Георги Топлодолски, п. Кръсто Кировъ, п. Пантелей Панчовъ, п. Стоянъ, Стоянъ Божиловъ, Петръ Гогинъ, Станко Кобиларъ, Станко Славински, Алекса Гостушки, Ставрия Гальинъ, Ваца Пронкя, Иосифъ Куклинъ, Миша Стефановъ, Мина Ангелковъ, Коста Бабаджанъ, Иванъ Кировъ, Иота Говединъ, Иванчо Джаджинъ, Петръ Банковъ, Перча Еленковъ, Майсторъ Мита, Маноилъ Живковъ, Христо Иванчовъ (Самоковецъ) и др.

 

Като познавамъ отблизо мнѣнието на сърбитѣ за пиротчанитѣ, азъ се отказвамъ въ подробность да опишѫ проявяваньето на скритото народно

 

 

304

 

чувство у пиротчанитѣ прѣзъ войната ни съсъ сръбитѣ, защото се боѭ да не подигнѫ ненавистьта на нашитѣ сьсѣди, братята сърби, които нѣма да се стѫписатъ прѣдъ нищо да напакостѭтъ на това българско население и сега даже при нормалното имъ положение. Живи свидѣтели има, които сѫ били помежду това население, та нѣма нужда сега да разправямъ за тѣзи събития, които, може би, ще се намѣри другь нѣкой да опише.

 

 

Стари паметници.

 

Като отпращамъ читателя за повече къмъ труда на Миличевича, стр. 177—181, къмъ приведенитѣ тамъ паметници ще придамъ още единъ надписъ, който не е безъ значение въ исторнята на училищното дѣло въ Пиротъ.

 

Надъ вратитѣ на Тиобарското първоначално училище имаше една мраморна плоча, на която бѣше отбѣлѣжено, кога е съградено това училище и отъ кого. Прѣзъ сръбско-българската война нѣкой се сумясалъ и я извадилъ оттамъ да се упази, и сега се намѣрва тукъ въ София въ дома на господина Аврамъ Станишевъ — сѫдебенъ слѣдователь, който, вѣрвамъ, ще я подари на нашия музей. Ето точния прѣписъ отъ тази плоча:

 

 

 

Училища и черкви.

 

Както на всѣкѫдѣ въ България, така и тукъ въ Пиротъ, въ онѣзи далечни минѫли врѣмена първоначално обучение въ четенье и писанье славянски и гръцки се е прѣподавало отъ калугеритѣ. Моитѣ свѣдѣния по училищното дѣло се простиратъ до началото на XVIII вѣкъ. Въ Пиротъ е имало нѣкой си светогорски калугеръ, при когото се е училъ единъ отъ най-старитѣ пиротски учители Пейчо Георгиевъ отъ с. Рудинье, роденъ въ 1728 година. Баща му Георги се прѣселилъ въ Пиротъ и наелъ кѫща въ Дишъ-авлията на нѣкой-си Саидъ-ходжа, който го и настанилъ при калугера да се учи български, гръцки и на псалтика, а синоветѣ на ходжата учили младия Пейчо и на турски езикъ.

 

 

305

 

На 22-та си година даскалъ Пейчо отворилъ въ своята си кѫща едно училище въ което учителствувалъ 5—6 години; слѣдъ това се отворило общинско училище въ светогорския метохъ, гдѣто той прѣминѫлъ, а послѣ учителствувалъ въ новопостроеното училище (около 1831 год.), наречено „Пазарско”, въ двора на старата черква, при митрополията и въвъ второто „Тиобарско” дору до 1855 годипа.

 

Въ сѫщото врѣме съ даскалъ Пейча сѫ учителствували Панчо Бошковъ отъ Пиротъ, самоукъ, който се поминѫ въ Царибродъ, и пришелецътъ отъ Сърбия даскалъ Никола, който не учителствувілъ повече отъ една година и напуснѫлъ Пиротъ, а слѣдъ нѣколко години пакъ се възвърнѫлъ, но и тогазъ повече отъ три мѣсеца не останѫлъ.

 

До 1855 година гръцкитѣ владици не сѫ се опитвали да отворѭтъ гръцки училища, или трѣбва да сѫ били такива невѣжи, че не сѫ нито помислювали за какви-годѣ училища. Първъ опитъ за прѣподаванье гръцки езикъ въ Пазарското училище при митрополията билъ направенъ отъ пиротския митрополитъ Антимъ, извѣстенъ по своя безнъравственъ животъ. Съ негового идванье въ Пиротъ прѣзъ 1855 година билъ доведенъ отъ него нѣкой-си гръкь даскалъ Костандинъ и настаненъ въ училището. Оттогазъ се захваща въвежданьето на гръцки езикъ, както въ училшцето, така и въ черквата, като се пѣяло отъ десната страна на гръцки, а отъ лѣвата на славянски.

 

Кога и какъ е изчезнѫлъ отъ Пиротъ тоя гръкъ учитель, не ми е извѣстно, но наченѫтото дѣло отъ него се продължило отъ неговитѣ замѣстници — даскалъ Николи, доведенъ отъ Антима и отъ новоусловенитѣ отъ общината учители Иванъ Айдукоглинъ и Петъръ Кировъ, родомъ отъ Пиротъ, синове на заможни и извѣстни фамилии въ града. Имамъ основания да прѣдполагамъ, че тѣ сѫ се учили нѣкѫдѣ вънъ отъ Пиротъ въ нѣкое грьцко училище.

 

Въ 1860 година на 1 юли дохожда въ Пиротъ великиятъ везиръ Къбръзли Мехмедъ паша, заедно стсъ свитата си, състоеща отъ Афифъ бей, Бесимъ бей, Афѫзъ бей — шейх-юл-ислямовъ векилъ, Павлаки бей, Янко-Фоти бей и Гаврилъ бей Кръстовичъ, отъ които и назначилъ слѣдствена комисия противъ владиката Антима, когото намѣрили за виновенъ и на 16 юли сѫщата година дигнѫли сѫщия отъ Пиротъ и пратили го въ заточенне. Съ отдалечаваньето на Антима и гръцкото влияние изчезнѫло, и оттогазъ вече гръцкиятъ езикъ е билъ окончателно изхвърленъ изъ училището.

 

Вмѣсто починѫлитѣ учители Иванъ и Петъръ явяватъ се като учители Коце С. Григориевъ и Пантелей (Пота) Панчовъ родомъ отъ Пиротъ, отъ които първиятъ учителствува до 1871 или 72 година, а вториятъ — до 1875 година. Образование и двамата получили въ Пиротъ, но даскалъ Коце е идвалъ и въ София и училъ, струва ми се, една година при покойния учитель Филаретовъ; той бѣше научилъ много добрѣ и турски езикъ.

 

 

306

 

Прѣподаваньето на всичкитѣ до тукъ изброени учители е било чисто черковно-славянско, т. е. всичката наука състояла въ изучваньето на букваря, часослова, псалтира и по малко смѣтанье съ четиритѣ дѣйствия. Веднажъ свършенъ тоя курсъ, ученикътъ се считалъ за ученъ човѣкъ и е можелъ да стане попъ или даскалъ. Има данни, че периодически се явявали въ реченитъ училища пѣсочницата, желѣзнитѣ полукрѫжия и таблицитѣ, но не може да се каже, че прѣподаваньето е вървѣло по нѣкаква метода. Въвъ всѣкой случай пъкъ главна роля на учебници играяли часословътъ и псалтирътъ. Само за врѣмето на даскалъ Коце за първъ пѫть се въведохѫ освѣнъ горнитѣ и нѣкои и други книжлета, като Битописание, Първи познания и др., издадени отъ стария нашъ многозаслужилъ книгопечатарь г. Хр. Г. Дановъ, а още и учебникъ по турски езикъ. Съ въвежданьето на споменѫтитѣ учебници въ 1867 или 68 година отъ даскалъ Коце се турнѫ начало за въвежданье въ училището и български езикъ. Тази новость привлѣче много ученици, които напущахѫ Тиобарского училище и идвахѫ при даскалъ Коце, но имаше родители, които прѣдпочитахѫ дисциплината прѣдъ науката и никакъ не бѣхѫ благодарни отъ него, защото не бѣше тъй строгъ, както Тиобарския даскалъ Пота (по-послѣ попъ Пантелей), който и за най-малко дѣтинско прѣстѫпление налагаше по 25 и повече удари съ прѫчки.

 

Таквозъ бѣше положението на пиротскитѣ училища, когато дойде въ Пиротъ прѣзъ 1869 г. покойниятъ нишавски митрополитъ Партени. На втория или третия день, помнѭ добрѣ, той посѣти училището и прѣгледа, какви учебници имаме. Слѣдъ излизаньето му, не се минѫ много врѣме, и учителятъ ни Коце Григоровъ съсъ слугата отъ митрополията домъкнѫхѫ книги, които ни се раздадохѫ, та при другитѣ учебници ни се придадохѫ още св. История и Славяноболгарская граматика отъ Архимандрита Партения.

 

Наскоро митрополитъ Партени тръгнѫ за Цариградъ и се спрѣ въ Пловдивъ. Тукъ той потърси нѣкой учитель отъ пловдивското училище, и за такъвъ му се прѣпорѫча Христо Г. Пасаровъ отъ гр. Пещера, който бѣше взаименъ учитель въ сѫщето училище. Изпървомъ му даде владиката 5000 гроша, а изпослѣ платата му постепенно се увеличаваше. Съ дохожданьето му въ Пиротъ се отвори и третьо училище въ еснафската одая на кожухаритѣ. Училището броеше два класа (I и II) и около 70—80 ученици прибрани отъ двѣтѣ училища. Та тъй, съ идваньето на Пасарева, училищата въ Пиротъ прѣтърпѣхѫ измѣнение, като се изхвърли славянското четенье и замѣни съ български езикъ, и за първъ пѫть се сформирувахѫ класове. По този начинъ се турнѫ основата на класното училище, което прѣди войната и влизаньето на сърбитѣ броеше добрѣ наредени четири класа по програмата на пловдивското училище.

 

Благодарение на умѣнието на г. Пасарева, който знаи да придаде особена тържественость и блѣскавость на годишния изпитъ, положи се здрава основа за преуспѣваньето на учебното дѣло въ Пиротъ.

 

 

307

 

Отговоритѣ на ученицитѣ възхитихѫ родителитѣ, и тѣ проливахѫ горещи сълзи отъ радость и готови бѣхѫ да дадѫтъ и кѫшея си отъ устата, само тъй да напрѣдватъ тѣхнитѣ рожби. И иаистина, това стремление се запази у пиротчанитѣ до послѣдно врѣме.

 

Съ настѫпваньето на учебната 1870/71 г. числото на ученицитѣ въ основното училище нарастнѫ, и затова се услови при другитѣ още единъ учитель, а въ класното училище останѫ само г. Пасаревъ, който отвори и трети клась. Въ това врѣме г. Пасаревъ успѣ да сгрупира младежитѣ и да отвори едно читалище подъ название „Просвѣщение.” То имаше за цѣль да развива на самитѣ му члѣнове и да подпомага на бѣдни ученици да се учѫтъ въ странство.

 

Младежитѣ, по подбужденье на Пасарева, изявихѫ желание да се доведе и учителка, та да се отвори и дѣвическо училище, но тая идея посрещнѫ силна опозиция измежду старитѣ чорбаджии-общинари, и по тази причина читалищното настоятелство се рѣши и докара на свои срѣдства учителката Мария Русева отъ Стара-Загора, свършила тамошното петокласно дѣвическо училище. Прѣдъ факта общинаритѣ нѣмаше какво да правѭтъ и най-сетнѣ поехѫ на общинско иждивение и дѣвическото училище. Поради войната Русева напуснѫ Пиротъ и отиде въ Стара-Загора, гдѣто я постигнѫла сѫщата участь, каквато изпитахѫ и други много старо-загорчани отъ ордията на Сулейманъ-паша. Русева е вече между мрътвитѣ, но нейната паметь живѣе между пиротчанкитѣ.

 

За учебната 1871/72 година и за въ класното училище се услови като другарь на Пасарева още единѣ учитель. Този господинъ бѣ Киро Иличъ отъ с. Маклище, Пиротски окрѫгъ, свършилъ Бѣлградската семинария. Като семинаристъ, той бѣ горещо рекомандуванъ отъ владиката Партения, комуто нито прѣзъ умъ е минавало, че г. Киро ще иска да прѣподава на сръбски, и че неговото протеже ще прѣтърпи фиаско. И наистина, г. Киро Иличъ захваща да прѣподава на сръбски, а ученицитѣ нищо му не разбиратъ. Слѣдъ нѣколко неприятни сцени съ ученицитѣ, една вечерь слѣдъ двумѣсечно учителствуванье господство му замръква въ училшцето, гдѣто живѣеше, а на зараньта осъмва пѣшкомъ чакъ въ Сьрбия на Пандирало. Той бѣше вториятъ учитель, който се помѫчи да въведе сръбски езикь, но и той не намѣри почва за сърбизъмъ.

 

Мѣстото на даскалъ Кира завзе авторътъ на настоящата статия отъ Пиротъ, който бѣ свършилъ IV клась на Пловдивската семинария. Учебната 1872/73 год. се изминѫ съсъ сѫщитѣ учители, а слѣдъ това по редъ въ класното училище учителствувахѫ г. Георги Ив. Табаковъ отъ Пиротъ и г. Несторъ Кр. Абаджиевъ отъ Копривщица, а въ първоначалнитѣ училища, които бѣхѫ се увеличили на три, учителствувахѫ още слѣднитѣ учители, и то отъ 1872/73 до дохожданьето на сърбитѣ: Кърсто Кировъ, то послѣ станѫ свещеникъ, отъ Пиротъ, Коца Рангеловъ отъ Пиротъ,

 

 

308

 

Петъръ Г. Пасаревъ, сега свещеникъ въ Пловдивъ, отъ Пещера, Елисей Мановъ, Георги Весовъ Мечконевъ (сега подполковникъ), Алекси Христовъ, Георги Пановъ (сега счетоводитель въ Мин. на Правосѫдието), Никола Петровъ (помощникъ на счетоводителя), Кърсто К. Багчевановъ (бивши капетанъ), всички отъ Пиротъ, и Стефанъ Иванчовъ отъ Ст.-Загора.

 

Г-нъ Георги Табаковъ, свършилъ V класъ на Пловдивската семинария, замѣсти г. Хр. Пасарева и бѣ първиятъ, който въ 1874 год. въведе звучната метода. Той самъ работеше въ класното училище и въ I отдѣление, а сѫщеврѣменно упѫтваше въ прѣподаваньето по тая метода и другитѣ учители. И отъ нея година тѣ прѣподавахѫ вече все така.

 

Най-голѣмата плата, която се е плащала на класнитѣ учители, е била 6000 гроша, а на първоначалнитѣ учители се е плащало отъ 1500 до 2000 гроша годишно.

 

И така, прѣди идваньето на сърбитѣ, училищата въ Пиротъ въ едно кратко врѣме бѣхѫ доста добрѣ наредени: класното училище броеше 4 класа, а основнитѣ — по 4 отдѣления. Дѣвическото училище, и то сѫщо тъй имаше освѣнъ отдѣления, въ които прѣподавахѫ нѣкои и отъ учителитѣ, още и два класа.

 

Въ окрѫга образованието не бѣше отишло много надалечъ. Освѣнъ двѣ-три училища, нищо повече нѣмаше, а нито е могло да има, защото нѣмаше подготвени сили.

 

Не ще бѫде излишно, струва ми се, ако съобщѫ тукъ нѣколко данни за състоянието на училищното дѣло, откакъ сѫ завзели Пиротъ сърбитѣ.

 

Така, въ края на 1882/83 учебна година въ Пиротския окрѫгъ имало всичко 23 първоначални училища, отъ които двѣ (въ Пиротъ и Паланка) дѣвически и 21 мѫжки. Отъ тѣхъ въ градоветѣ имало 4, а останѫлитѣ 19 въ селата.

 

Отъ тѣзи, както и други по-подробни статистически данни у Миличевича (стр. 217—8), се вижда, че сръбското правителство е направило доста за просвѣщението въ тоя край. Въ Пиротъ има за сега, освѣнъ първоначални мѫжки и дѣвически училища, и една пълна реална гимназия.

 

Догдѣто въ Царибродъ сѫществуваше държавно трикласно училище и пансионъ, въ Пиротъ сърбитѣ не успѣвахѫ да образуватъ по-висши класове, защото повечето имъ ученици прѣминавахѫ въ Царибродъ; а отъ врѣме на войната съсъ сърбитѣ, това училище се затвори, и оттогазъ вече не е минѫлъ насамъ нито единъ младежъ да продължава учението сн. Не ще е далечъ онова врѣме, когаго сегашного младо пиротско поколение, възпитано въ сръбскитѣ училища, ще изпъкне цѣло цѣлиничко като сръбско и не ще да признава националностьта на своитѣ родители.

 

Въ 1821 г. въ Нишъ е билъ обѣсенъ нишкиятъ митрополитъ Милетия заедно съ още 5 души други свещеници и миряни, подозирани

 

 

309

 

като съучастници въ сръбското въстание. Слѣдъ тази случка, споредъ свѣдѣнията, които е събралъ въ Нишъ г. Миличевичъ, иамѣрило се за нуждно, по прѣдложение на турското правителство, да се разслаби районътъ на Нишката митрополия, и било рѣшено да се основе Пиротската или Нишавската епархия, въ която се е включвалъ Пиротъ, Бѣла-Паланка, Трънъ и Брѣзникъ, или тъй да се каже цѣлиятъ административенъ Пиротски окрѫгъ въ турско врѣме.

 

Историкътъ Голубински въ своята черковна история датира основаваньето на тая епархия отъ 1761 год. Почти сѫщата дата цитира и г. Иречекъ въ своята Българска история, като казва, че Нишавската епархия на Горня-Мизия е била основана около 1760 год. [1] Кой ще е билъ първиятъ нишавски митрополитъ, ако се приеме че въ 1760 г. е била основана тази епархия, не е извѣстно. Но мене ми се ще повече да приемѫ втората дата, а именно 1821 или 1822 година, когато ще е билъ и изпроводенъ владиката Иеронимъ, за когого се споменува, че е билъ единъ отъ причинителитѣ на въстанието въ 1836 год. Прѣзъ тая година той и билъ изпѫденъ отъ Пиротъ, и вмѣсто него дошелъ вторъ митрополитъ Никтария, за когото още има споменъ въ пиротското население, че е билъ добродушенъ и праведенъ старецъ. Той се е поминѫлъ около 1854 или 55 година и билъ погребенъ въ старата черква.

 

Трети митрополитъ е билъ прочутиятъ Антимъ, който е извѣстенъ по своя разпустнѫтъ животъ. Иначе въ населението той е оставилъ добра паметь, защото много енергично е защищавалъ населението отъ турскитѣ насилия. Прѣдъ него се прѣкланяли управителитѣ и голѣмцитѣ, ако и да сѫ го страшно мразили, загдѣто не ги е оставялъ да се разполагатъ съ населението по кефа си. Въ 1860 год., прѣзъ мѣсець юли, той, заедно съ иконома попъ Констандия, билъ дигнѫтъ отъ Пиротъ и пратенъ въ Цариградъ, както това свидѣтелствува пиротскиятъ гражданинъ Гога Ненинъ, сега вече починалъ, съсъ слѣдната бѣлѣжка, намѣрена въ неговия тефтеръ: „на 1860 год. 16 юли: изпратише владику Антима и папа Костанди, Василаки и Шабанъ и Петаръ паланкали на Цариградь подъ стражу... на 18 юли садразамина си заминѫ за Нишъ.”

 

Слѣдъ Антима билъ изпроводенъ нѣкой си Софрони, който се отличавалъ съсъ своето скѫперничество и сребролюбие. Той станѫлъ нетърпимъ по причина на характера си, и наченѫли се оплаквания противъ него прѣдъ патриаршията, която отъ своя страна нищо не направила за поправлението му. Това прѣдизвикало голѣмо негодование, и владиката билъ принуденъ да избѣгне въ единъ манастиръ. Тамъ той останѫлъ дълго врѣме, догдѣто успѣла патриаршията да спечели съдѣйствието на турското правителство. Общинаритѣ, извѣстени за резултата, прибързватъ и телеграфиратъ на Митхадъ-паша въ Русчукъ, че властьта може да възвърне владиката, но тая сѫща власть нека по-напрѣдъ опрѣдѣли мѣсто, гдѣто да се изселѭтъ гражданитѣ, защото тѣ подъ

 

 

1. Jireček, Dejiny nar. bulh. стр. 421.

 

 

310

 

никакво условие не могѫтъ да го търпѭть и приемѫтъ за свой митрополитъ. Митхадъ-паша, като нишки паша, бѣше обикнѫлъ пиротчанитѣ и подъ влиянието на това си прѣдразположенне къмъ тѣхъ се застѫпва и спира повръщаньето на владиката въ Пиротъ и спомогва, та се уволнява Софрония отъ пиротската епархия.

 

Въ 1869 година за възкресение пристигва извѣстниятъ по черковния въпрось митрополитъ Партени, отъ устата на когото за първъ пѫть населението почнѫ да слуша славянско богослужение и проповѣдь на словото божие на български езикъ. Около 1872 година подигнѫхѫ се оплаквания и противъ него за нѣкакви си незаконни дѣйствия, особено по паричната часть. И той, както и неговитѣ прѣдшественици, обичаше паритѣ, но и измежду общинаритѣ-чорбаджии имаше таквизъ, които не пó-малко ги обичахѫ. Това бѣше главната причина, която прѣдизвика тунеядцитѣ двама-трима чорбаджии да раздухатъ негодованието и измежду останѫлитѣ общинари, и да се подигне оплакванье противъ владиката прѣдъ Екзархията. За изслѣдванье недоразумѣнията идва сегашниятъ екзархъ Иосифъ, като екзархийски пратеникъ, а слѣдъ него митрополититѣ Григори, Доситей, Милетия и Иларионъ. Най-послѣ митрополитъ Партени се повика въ Цариградъ, гдѣто и починѫ, а вмѣсто него се изпроводи послѣдниятъ митрополитъ Евстати, когото сърбитѣ изгонихѫ изъ Пиротъ.

 

Въ Пиротъ има двѣ черкви: едната въ частьта, която се казва „Пазаръ”, и друга, която е нова, въ „Тиобара”. Първата е храмъ „Рождество Христово”, а втората храмъ „Успѣние Прѣсвятия Богородици”. Кога е правена старата черква, не ми е извѣстно, но прѣдполагамъ, че ще е правена прѣди 1830 година; а втората се построи въ 1866—67 година. Въ двора на старата черква се намѣрваше митрополията и пазарското първоначално училище, а въ 1871 год. митрополията се направи за класно училище.

 

 

Народонаселение и народность. [1]

 

Както е извѣстно, почти цѣла западна България се нарича не съвсѣмъ вѣрно Шоплукъ. Часть отъ този „Шоплукъ” завзима и Пиротскиятъ окрѫгъ съ центъръ гр. Пиротъ. Но освѣнъ общото име, тия сѫщи или мними шопи иматъ и частни названия. Така, оттатъкъ Стара-планина въ България (Ломско и Берковско) този край се нарича Загорье или Загорско, а жителитѣ — загорци. Отсамъ Балкана, въ Пиротския окрѫгъ пъкъ, жителитѣ се казватъ торлаци, а този край — Торлакъ или Торлашки край; съсѣди на торлацитѣ сѫ токунцитѣ (Софийско) и граховцитѣ (Брѣзничко), знеполци, нишавчани (Нишко) и пр.

 

Границата на торлацитѣ, споредъ казваньето на самитѣ жители селяни, се простира по горѣ отъ Царибродъ до с. Губешъ, на з. до кѫдѣ Червена-рѣка, а на ю. до Лужница.

 

 

1. Ср. Миличевић, 181—2.

 

 

311

 

Тѣзи клонове отъ шопското племе се различаватъ не само по костюма си, но и по говора си. Загорцитѣ, напримѣръ, шарѭтъ дрехитѣ си съ червенъ гайтанъ, а торлацитѣ — съ чернъ, пъкъ и самиятъ кроежъ не е еднакъвъ. Отъ пѣснитѣ на западна България, които се срѣщатъ печатани въ Мин. Сборн., всѣкой може да види, че дѣйствително и по говора си се различаватъ.

 

Названието на загорцитѣ, струва ми се, е произлѣзло отъ мѣстото, гдѣто живѣѭтъ по отношение къмъ торлацитѣ, т. е, че тѣ се намѣрватъ отъ тѣхъ за-гората, и отъ това — загорци и Загорье. Но торлакъ отъ какво произлиза, не ми е извѣстно. Помнѭ обаче това, че се употрѣбяваше на подсмивъ думата торлакъ, че сѫ нея искахѫ подсмивачитѣ да прѣставѭтъ торлака, като човѣкъ невѣда, глупъ. Оттамъ и изражението: „ако съмъ торлакъ, не съмъ пъкъ и ахмакъ”. Названието на софийскитѣ шопи „токунци” имъ е дадено за подсмивъ, че често употрѣбяватъ въ говора си „токо”. Вукъ Караджичъ въ своя рѣчникъ обяснява думата торлакъ съ „човѣкъ, който не говори чисто нито сръбски, нито български.” [1]

 

Езикътъ и минѫлото на пиротчанитѣ свидѣтелствува за тѣхната българщина. За по силно доказателство, подиръ горѣизложенитѣ многобройнн данни, ще припомнѭ за самата сръбска официална прѣписка между сръбската власть и нейния консулъ въ Цариградъ прѣзъ 1876 год., съ която му се заповѣдва отъ сръбското правителство да съобщи на руския въ Цариградъ посланикъ, че въ Сърбия прибѣгнѫли българи отъ Пиротско, за които да се застѫпи прѣдъ В. Порта за свободното имъ възвърщапье и пр. Какъ тъй въ 1876 год. пиротчанитѣ бѣхѫ българи, а слѣдъ двѣ години, когато сърбитѣ окупирахѫ Пиротъ, тѣ станахѫ сърби? Ами до вчера не викахѫ ли самитѣ сърби на алексинчанитѣ „црно бугарче”, съ което имъ припомняхѫ, че живѣѭтъ въ района на Бугаръ Морава? Догдѣто не бѣше излѣзнѫлъ на сцената извѣстниятъ М. Милоевичъ, въвъ всичкитѣ сръбски карти и географии срѣщаме Нишко, Вранско и Пиротско да се наричатъ „Бугария”, и рѣка Морава — „Бугаръ Морава,” а сега всичко това било сръбско. Но много пó-блѣскаво доказателство за своитѣ чувства дадохѫ пиротчанитѣ прѣзъ войната на 1885 год., когато нашата храбра войска завзе Пиротъ: тогазъ пиротчанитѣ въ порива на въодушевлението си носихѫ българския князъ на рѫцѣ отъ новата черква прѣзъ цѣлата площадь — Тиха-бара. Такава честь направена ли е на сръбския краль? Това не доказва ли, че пиротчанитѣ съ душа и сърдце сѫ българи и че своето народно чувство тѣ потайватъ по необходимость, а щомъ имъ се удаде случай, това чувство бликва и се проявява въ най-релефна картина? Като члѣнъ отъ тоя народъ, азъ имамъ пълно право да

 

 

1. П. Р. Славейковь въ статията си „Нѣколко думи за шопитѣ” (Пер. Спис. IX 106—123) обяснява думата „торлакъ” съ „дивакъ, простакъ”, а думата „шопъ” произвожда отъ кореня сопъ, тъ коего и шопка — кюнецъ за водопроводъ. Шопитѣ, споредъ Славейкова говорѭтъ особено българско наречие, отлично отъ другитѣ западно-български говори; то се е малко поддало на влиянието отъ близкитѣ сръбски и западнобългарски говори.

 

 

312

 

претендирамъ, че знаѭ много пó положително чувствата на своитѣ братья, между които съмъ роденъ, расълъ съмъ и живѣлъ, отколкото кой и да билъ сръбски пришелецъ чиновникъ. На сърбитѣ се не иска да признаѭтъ една истина, това го знамъ; но вѣрвамъ, че въ душата си тѣ признаватъ пиротчанитѣ за българи, ако и да се приструватъ и да казватъ, че не могѫтъ да разберѫтъ, какви сѫ тѣзи пиротчани, защото, като ги пита нѣкой сърбинъ, какъвъ е: сърбинъ или българинъ, той имъ отговаря, че е пиротчанецъ, като избѣгва отъ страхъ да се каже, че е българинъ, но противно му е и за угодничество да се каже сърбинъ.

 

Обичаитѣ, обредитѣ, пѣснитѣ, костюмътъ и пр. тоже говорѭтъ въ полза на българщината на пиротчанитѣ (ср. пó-долу).

 

 

Административно дѣление.

 

До колкото се помни, Пиротъ всѣкога е билъ административенъ центъръ, и то въ първо врѣме мюдурлукъ, послѣ каймакамлъкъ и само въ послѣдно врѣме, прѣди руско-турската война, се възвиси въ окрѫженъ градъ (мутесарифлъкъ). Въ състава на пиротския окрѫгъ влизахѫ: Трънско (Знеполско), Брѣзнишко, Високъ, Лужница, Нишава и Бѣла-паланка. Трънско, Брѣзншико и Бѣла-Паланка бѣхѫ мюдурлуци, а мѣстноститѣ наричани Високъ, Лужница и Нишава се управяхѫ отъ къръ-агалари, които нѣмахѫ постояненъ административенъ центъръ. Въ послѣдно врѣме и Царибродъ бѣше направенъ мюдурлукъ.

 

Прѣзъ мѣсецъ юли или августъ 1876 година Пиротъ се възвиси въ мутесарифлъкъ, и първъ мутесарифинъ се назначи българинътъ отъ гр. Елена Йорданъ Бакаловь съ чинъ паша, а въ Трънъ за каймакамъ се назначи нѣкой си Кирушъ (Киро) ефенди, така сѫщо българинъ, струва ми се, отъ Елена. Това извѣстие страшно порази турцитѣ въ Пиротъ. Излѣзохѫ и турци и българи да го посрещнѫтъ вънъ отъ града. И еднитѣ, и другитѣ горѣхѫ отъ желание да го видѭтъ, но подбуждани отъ противоположни чувства. Нашитѣ се радвахѫ, че пашата е българинъ, а турцитѣ се очудвахѫ на ума на падишаха: какъ тъй гяуринъ паша да бѫде — и тайно ръмжехѫ; но нѣколкото услуги, що направи пашата на турското население, му спечелихѫ тѣхното почитание. Обаче пашалъкътъ на Иорданча не трая дълго врѣме: наченѫ се руско-турската война, и той биде повиканъ въ Цариградъ, а вмѣсто него се назначи Сали ефенди.

 

Сърбитѣ административно раздѣлихѫ Пиротския окрѫгъ прѣзъ 1879 година на 5 околии, а по послѣ на четири. Околиитѣ (срезови) сѫ: 1) Бѣлопаланска съ центъръ Бѣла-паланка; 2) Власотинска съ центъръ Власотинци: 3) Лужницка съ центъръ Бабушница и 4) Нишавска съ центъръ на околията и окрѫга Пиротъ.

 

Пиротъ наоколо е заобиколенъ съ височини, които повече сѫ покрити съ лозья, отъ които се добива хубаво вино. Това вино до прѣди търговския разривъ съсъ Сърбия се консумираше твърдѣ много тукъ въ

 

 

313

 

София, гдѣто се прѣдпочита прѣдъ други вина, по причина на своето добро качество. А и нѣкога, въ онова добро старо врѣме, когато нѣмаше помежду Софийско и Пиротско граници и митници, Пиротъ бѣше изворътъ, отгдѣто черпехѫ софийскитѣ шопи руйно винце и върла ракия, вмѣсто което давахѫ въ замѣна своето хубаво жито. Пиротскиятъ пазаръ услужваше и на пиротчанитѣ и на софиянцитѣ: еднитѣ давахѫ излишъка отъ виното си, а другитѣ — житото и граха. Това бѣше пазаръ, а сега нищо и никакво. Горкитѣ пиротчани често въздишатъ за онуй блажено врѣме, което отиде въвъ вѣчностьта, може би, никога и да се не повърне.

 

Височината, която обгражда града откъмъ и., е продължение на Басара, която се отдѣля отъ в. Белява съ коритото на Нишава. Откъмъ ю.-з. се виждатъ в. Бошурато, Келъ-Ташъ и др. височини, клонове отъ Суха-планина. Понеже тукъ полето е най-низко, то и водитѣ, които се стичатъ отъ тѣзи височини, се вливатъ надъ или изподъ града въ рѣка Нишава, която протича прѣзъ Пиротъ, и изобилно оросяватъ плодородното Пиротско поле. Тѣзи рѣки сѫ: Раснишката съ нейнитѣ притоци: Рогоза, Изворската, Бериловската и Градъшничката.

 

Р. Нишава дѣли града на двѣ части: старата часть или Пазаръ, гдѣто населеннето бѣше смѣсено, и Тиобара, гдѣто населението е изключително българско, освѣнъ нѣколко кѫщи, въ които живѣехѫ цигани. Двѣтѣ тѣзи части се съединяватъ съ единъ мостъ, който прѣди, въ турско врѣме, бѣше дървенъ, а сега сърбитѣ го направихѫ отъ желѣзо, и се нарича голѣми мостъ.

 

Подраздѣлението града на махали отъ 1860 год. па и до днесъ е слѣдното:

 

Въ Пазарската часть: 1) Попъ Ионина махала, 2) Попъ Пешина м., 3) Попъ Костина м., 4) Попъ Манчина м., 5) Нова махала Попъ Георгина, 6) Кале м., 7) Галата м., 8) Хаджи Асанъ чифликъ.

 

Въ Тиобарската часть: 9) Хаджи попъ Захарина махала, 10) Попъ Пейчина м., 11) Попъ Димитрина м., 12) Попъ Николина м., 13) Дириминта м., 14) Попъ Георгина варошъ м.

 

Сѣверниятъ край на града се казва Чаталъ кюприя и води къмъ станцията; оназъ страна (източно), която е къмъ Бериловци, се казва Бериловска капия, а шосето, което иде отъ Царибродъ, се нарича Стамболъ-капия.

 

Въ Пиротския окрѫгъ има за сега 170 села, повечето малки. Най-голѣми села сѫ: Яловикъ-Изворъ, Крупъцъ, Темско и Добродолъ, но ни едно нѣма повече отъ 250 данъчни (порезки) глави. А прѣзъ турското управление окрѫгътъ е ималъ 236 села. Сегашната Царибродска околия почги цѣлата е съставяла часть отъ Пиротско, освѣнъ Трънската и Брѣзнишка околии.

 

 

Ето имената на селата по азбученъ редъ и по околии: [1]

 

 

1. Въ първитѣ три графи свѣдѣнията сѫ земени отъ Миличевича, 234 и сл.

 

314

 

 

 

315

 

 

 

316

 

 

 

317

 

 

[[ Название на мѣстата по сегашната дѣлба; Брой на лица, които плащатъ данъкъ; Приблизителна далечина отъ окр. градъ въ часове; Какъ сѫ се наричали мѣстата въ турско врѣме; Въ кой колъ е влизалъ въ турско врѣме.

I. Гр. Пиротъ — 1668

II. Бѣлопаланска околия

(Бабин кал, Бела-Паланка, Букуровац / Букоровци, Вета / Вехта, Витановац / Витановци, Врандол, Вргудинац / Въргудинци, Глоговац Глоговци, Горња глама, Горња Коритница, Горњи рињ, Градиште, Дивљана, До / Долъ-Паланка, Долац, Доња Глама / Глама Долня, Доња Коритница / Коритница Долня, Доњи рињ / Ринь Долни, Дражево, Клисура, Клње / Кълна, Козја, Космовац / Неизвѣстно, Кременица, Крупац / Долни Крупъцъ, Ланиште, Лесковик, Љубатовица, Мирановац / Миреновци, Маклиште, Мокра, Ново-Село / Новоселъ Чифликъ, Ореовац / Ореовци Паланка, Орља, Пајеш, Равни / Равни Долъ, Сињац / Синци, Тамњаница, Тијеновац / Тиоловци, Тополница, Трешњанци / Црешнянци, Црвени Брег, Црнча, Чифлик, Шпај — Всичко  2764

III. Височка околия

Базовик, Бела / Бела Чифликъ, Брлог, Велика Лукања / Луканя Голема, Гостуша, Дојкинци, Завој, Засковци, Іеловица, Копривштица, Мала Лукања, Ореовица / Оревци, Паклештица / Пъклещица, Покровеник, Рагодеш / Рагодешъ, Ржана / Ръжана Височка. Росомач, Рсовци / Рѫсовци, Рудиње, Темска / Темско, Топли До / Топли Долъ, Церова / Церово — Всичко 2252

IV. Лужничка околия

Бабушинац / Бабешница, Бежиште, Бердуј, Братишевац / Братишевъцъ, Брестов До / Брестовъ-Долъ, Вава, Валниш / Балунишъ, Везулин чифлик / Фезула Чифликъ, Велики Боњинци / Бонинци, Горња Крњина, Горчинци, Грнчар, До / Долъ, Доња Крњина / Долньо Кърнино, Дучевци / Дупчевци, Завидинци, Злокућани / Злокученье, Извор / Изворъ Лужница, Калуђерово / Калугерово, Комбељевци / Камбелевци, Кијовац / Киевъцъ, Кукавица, Линово, Љуберажда, Мали Боњинци / Мали Бонинци, Масуровци, Мезграја, Модра Стена / Синя-Стена, Остатовци, Пресека, Проваљеник / Проваленикъ, Родињинци / Раденьинци, Радошевац / Радешевци, Ралин, Ресник, Сиња Глава / Синя-Глава, Сто / Столъ, Стрелац / Стрелецъ, Стрижевац / Стрижевъцъ, Студена, Сурачево, Шљивовик / Сливовикъ, Штрбовац / Щърбовъцъ, Церев Дел / Церевдолъ — Всичко 3153

V. Нишавска околия

Алдина река, Балта-Бериловац / Балта-Бериловци, Бари-Чифлик / Баре-Чифликъ, Басара, Бериловац / Бериловци, Беровица / Беровица, Блато, Велики Іовановац / Алачевъ Чифликъ, Велико Село / Топчи-Чифликъ, Велики Суводол / Големи Суводолъ, Војнеговци, Враниште, Вртовци / Върговци, Габровница, Гњилан / Гниленъ, Градашница, Добро-до / Добродолъ, Држина / Държина Мудеризъ, Извор / Изворъ паша, Иново, Іалботина, Іаловик-Ізвор, Іања, Кална, Камик, Костур, Крупац / Крупъцъ голѣмъ, Куманово, Лопашница, Мали Іовановац / Кьонинъ чифликъ, Мали Суводол, Милојковац (Паскашица), Мирковци, Нишор, Обреновац / Господаревъ чифликъ, Осмаково / Осмаково, Пасјача / Пъсячъ, Планиница, Понор, Присјан, Равно Бучје, Расница / Ръсница, Ржана, Смрдан, Сопот, Срећковац / Чоргинъ долъ, Станичање / Станичънье, Стањанци / Станьинци и буджакъ, Суково, Татрасица, Трњани / Търняна, Ћуштица / Тьуштица, Церовик / Церовикъ, Црвенчево, Црни Врх, Црноклиште, Чиниглавци, Шести Габар / Шести габъръ, Шугрин — Всичко 5223

Обща статистика

I. Въ Пиротъ — 1668

II. Въ Бѣлопалан. околия — 2764

III. Въ Височката околия — 2252

IV. Въ Лужничката околия — 3153

V. Въ Нишавската околия — 5223

Всичко — 15050 ]]

 

Въ турско врѣме окрѫгътъ е ималъ 235 села.

 

Не сѫществуватъ слѣднитѣ села, които врѣме на турското владичество сѫ били населени отъ черкези и татари: Бело-Поле на шосето Пиротъ—София, близо до Суковския мостъ; Цървена-рѣка или Тополница, Азизие и Тайфурие на шосето Нишъ—Бела-Паланка. Въ Цървена-рѣка живѣехѫ татари, а въ Азизие и Тайфурие — черкези, които въвъ врѣме на войната избѣгахѫ съ турцитѣ, и тѣхнитѣ села опустѣхѫ и се обърнѫхѫ на пусто поле и нѣколко малки чифлици, които сѫ присъединени къмъ нѣкои села или съвсѣмъ напустнѫти отъ жителитѣ, прѣселени въ други села.

 

 

Статистически прѣглѣдъ на Пиротския окрѫгь.

 

[[ Околия; Паланки; Села, Заселенитѣ мѣста, Първоначални училища (Мѫжки, Женски, Всичко), Население (Мѫжко, Женско, Всичко)

Пиротска, Бѣлопаланска, Височка, Лужничка, Нишавска ]]

 

Всичкото население въ Пиротския окрѫгъ възлиза сега, споредъ Миличевича, на 76892.

 

 

318

 

Отъ Пиротския окрѫгъ останѫли въ България (Царибродска околия) слѣднитѣ села:

 

Отъ Лужничкия колъ.

Грана, Бански долъ, Държина, Поганово, Власи, Кусоврана.

 

Отъ Височкия колъ.

Бърля, Липинци, Градинье, Паскашия, Гоинъ-долъ, Големо Малово, Царибродъ, Беренде, Каленовци, Желюша, Прекърсье, Калотина, Бачево, Драгоманъ, Летница, Лукавица, Мало Малово, Веяновци, Мургашъ, Върбница, Ропотъ, Василевци, Моинци, Бребевница, Смиловци, Одоровци, Гуленовци, Петърлашъ, Радеина, Смолча, Комщица, Губешъ, Туденъ, Годечъ, Лопушня, Чепѫрлинци, Равна, Разбоище, Голешъ, Въртловци, Стапинци, Мазгошъ, Претопопинци, Криводолъ долни, Кривдолъ горни, Вълковия, Изатовци, Болевдолъ, Сенокосъ, Брайкьовци, Славиня, Каменица.

 

 

Пѫтища. Още отъ най-старо врѣме долината на р. Нишава, Драгоманската клисура и Куновица-планина съ проходъ на сѫщото име се споменувать отъ всички пѫтешественици като мѣста, прѣзъ които се е минавало за да се отиде отъ Бѣлградъ, Нишъ за Цариградъ. Остатъци отъ този пѫтъ, правенъ още отъ римлянитѣ, и до сега още тукъ-тамѣ се срѣщатъ. Пъкъ и въ сегашно врѣме прѣзъ сѫщитѣ почти мѣста има шосе — пѫть, който съединява Нишъ, Паланка, Пиротъ и София.

 

Къмъ онѣзи пѫтописи, които тукъ по прѣди цитирахме, ще приведемъ още нѣколко редове отъ статията на г. Д-ръ Шишмановъ (гл. Сбм. кн. IV. 345), въ която се казва:

 

„въ 8 день при подножието на планината пѫтникъть напущалъ Нишката долина и почвалъ да се качва по Суха-планина. Кѫдѣ надвечеръ изново се спущалъ въ една котловина, въ долината на Нишава, и стигвалъ въ Ремесиана, отъ развалинитѣ на който градъ турцитѣ съградили по послѣ Акъ-паланка. Въ 9 депь пѫтникътъ минавалъ пакъ прѣзъ планината и се спущалъ въ Пиротската котловина. На мѣстото на гр. Пиротъ въ IV столѣтие имало само една кула за стража turres.

 

„Въ 10-ия день пѫтникътъ пѫтувалъ въ долината на Нишава, минавалъ послѣ прѣзъ високи рътове и гѫсти гори, прѣзъ Mutatio Translitae и Mutatio Ballanstra и се спущалъ изново въ долината на Нишава, която рѣка нѣколко пѫти кърстосвалъ при сегашния Царибродъ, вечерьта пристигвалъ въ Media при Драгоманъ. Стариятъ калдаръмъ можель да се види още въ 1553 и 1557 год. отъ десна и лѣва страна на тогавашния кервански пѫть. Даже на нѣколко мѣста новиятъ пѫть вървѣлъ върху стария.

 

„Между Нишъ и Паланка пѫтникѣтъ минавалъ прочутия въ XV столѣгие проходъ Куновица. На мѣстото на стара Remesiana имало едно малко селце (споредъ Иречека, Мокро), което било запустѣло, когато Петъръ Амиенски минѫлъ прѣзъ него. Брокнеръ видѣлъ тукъ развалинитѣ

 

 

319

на единъ градъ Yzvouriêre — Изворъ. Слѣдъ прѣминаваньето на вторъ единъ проходъ пѫтницитѣ пристигвали въ Пиротъ”.

 

Сега нека направимъ единъ кратъкъ прѣгледъ на пѫтищата, които сѫ построени въ ново врѣме.

 

До прѣди идваньето на Митхадъ-паша въ Нишъ, като мутесарифинъ, а послѣ валия въ Русчукъ, пѫтища твърдѣ не е имало, освѣнъ тозъ, който е водилъ отъ София—Пиротъ—Нишъ, но и той не е струвалъ за нищо. Обаче съсъ залеганьето на тоя паша Пиротъ се кръстоса съ нѣколко пѫтища по разни посоки. Въ турско врѣме тѣ се държахѫ въ изправность, но сега сѫ запустѣли по причина, че и циркулираньето по тѣхъ прѣстанѫ. Откакъ се постави границата помежду Бьлгария и Сърбия, търговията, която ставаше измежду Пиротъ, Видинъ, Ломъ, Берковица, София, Нишъ, Лѣсковецъ, се спрѣ.

 

Разстоянието отъ Пиротъ до ближнитѣ важни пунктове е посочено у Миличевича, стр. 229, въ километра и часове.

 

Римскиятъ пѫть отъ Паланка е минавалъ покрай с. Мокра, IIIпай, Тополница, Вета и отивалъ на Карличкия камень и подъ Горня-Студена до мѣстностьта Манастирище и по р. Кутина се излизало изъ клисурата на прочутата Куновица, краенъ клонъ отъ Суха-планина, която римлянитѣ наричали Catenamundi. Покрай този пѫть има много развалини, отъ които се вадѭтъ четиреѫгълни римски тухли.

 

Пиротскиятъ окрѫгъ завзема пространство около 2697 квадратни километри и всѣко едно заселено мѣсто завзима около 16 квадратни километри.

 

Ако сравниме числото на кѫщитѣ съ числото на населенитѣ мѣста, то ще намѣримъ, че се пада срѣдно по 64 кѫщи на едно заселено мѣсто, а отдѣлно за всѣка околия така:

 

Въ Височката околия по 64 кѫщи

Въ Нишавската околия по 63 „

Въ Лужничката околия по 53 „

Въ Бѣлопаланската околия по 37 „

 

Ако сравнимъ пъкъ жителитѣ съ числото на населенитѣ мѣста, ще намѣримъ, че се пада да има срѣдно число по 450 душъ въвъ всѣко мѣсто. Отдѣлно за всѣкоя околия имаме слѣдния размѣръ:

 

Въ Височката околия е имало по 477 д. въ всѣко населено мѣсто

Въ Лужничката околия е имало по 442 „ „

Въ Нишавската околия е имало по 437 „ „

Въ Бѣлопаланска околия е имало по 289 „ „

 

Оть всичкото население 9120 д. сѫ граждани, отъ тѣхъ 4693 мѫжье и 4427 жени. Пада се прочее на 110 мѫье 93 отъ женския поль. А нъ селското население размѣра е билъ 100: 96.7, а въобще на цѣлото население числата се относили както 100: 96.4.

 

 

320

 

(Поминък)

 

Главното занятие на жителитѣ въ Пиротския окрѫгъ е земледѣлието и скотовъдството. [1] Само въ Пиротъ и Бѣла-Паланка има хора, които се поминаватъ и съсъ занаяти и търговия, но тѣхниятъ брой сравнително съ останѫлото население е твърдѣ малъкъ.

 

Отъ Пиротското поле, което е твърдѣ плодородно, около 6000 дни оранье се обработва и сѣе съ разни посѣви, около 5000 коси има ливади, и около 30000 мотики лозя.

 

Отъ лозята се добива около 770 000 литри вино, което се продава приблизително по 30 стот. литъра.

 

Въ Пиротския окрѫгъ, вънъ отъ пиротската община, има земя, която се сѣе, 85,193 дни оранье.

 

Лозя . . . 20317 мотики.

Ливади . . . . 28291 коси.

Воденици . . . 369 съ 755 витла.

Волове, крави и биволици 23919 глави.

Свинье 10753 „

Овци 116575 „

 

Има достатъчно кози, кошарища и пр.

 

Отъ лозята се добива въ Нишавската околия приблизително 1200 000 литри; въ Бѣлопаланкската околкя — 600 000 литри; въвъ Височката 64 000 литри и въ Лужничката само 20 000 литри. Срѣдня цѣна на виното е около 30 стотинки за литръ.

 

По причина, че земята е повечето планиниста, жителитѣ, особено отъ Лужничката и Височката околии, сѫ принуденн да ходѭтъ на чужбина въ Сърбия и Румъния, да спечелѭтъ прѣзъ лѣтото нѣкой и другь левъ съ косачество, жъненье и пр. Като работници (надничари) ходѭтъ не само мѫжьетѣ, но и женитѣ, ала тѣ слизатъ да работѭтъ само по Пиротското поле. Прѣзъ лѣтото въ недѣля вечерьта слизатъ въ Пиротъ по нѣколко стотинъ жени и моми отъ Висока, за да се пазарѭтъ и работѭтъ по Пиротското поле. Цѣла недѣля тѣ работѭтъ и въ сѫбота вечерь си отиватъ, за да се прѣоблѣкѫтъ, и пакъ на другия день дохождагь. Това се продължава, догдѣто се обработи полето.

 

Друго занятие на жителитѣ, особено отъ Пиротъ и Бѣла-паланка, е грънчарството и мутафчилъкътъ (правенье черги отъ козина). Селянитѣ се занимаватъ и съ правенье керпичи, тухли, керемиди, вѫглища (вѫгляри) и пр.

 

Въвъ Висока нѣма много земя за обработванье, но за това има пакъ богати пасбища (совати) за добитъка. Тѣзи пасбища Митхадъ-паша ги усвои за държавата, а послѣ се продавахѫ на тръгъ на онѣзи тьрговци, които имахѫ нужда да пасѫтъ свой добитъкъ. Соватитѣ се намѣрватъ по Стара-Планина отъ Бабинъ-Зѫбъ до Сребърна. Тѣ сѫ слѣднитѣ: Беланъ, Въртибогъ, Бислава, Меджа-Планина, Бата, Поноръ, Говежко-лице,

 

 

1. Вж. Миличевић, стр. 241—2, сѫщо 228.

 

 

321

 

Въртопъ, Широка-Лука, Яворъ, Сировичница, Слапъ, Тупанъцъ, Ровница, Мала-Поляна, Мучи-Баба, Прелесье и Сребърна.

 

Жителитѣ пъкъ на гр. Пиротъ се занимаватъ съ дребна тьрговия отъ мѣстни произведения: вълна, масло, сиренье, кашкаваль и съ всѣкакви занаяти: терзилъкъ, абаджилъкъ, куюмджилъкъ, лозарство и пр., но отъ занаятитѣ заслужватъ особено да се споменѫтъ:

 

a) Тъканьето на килимитѣ, които по величината си се наричатъ различно: баталъ-бой има дължина 6 ар. и широч. 5 ар., сметеникъ — 3 арш. широкъ и 4 ар. дълъгь, шестакъ — 2 аршина широкъ и 3 ар. дълъгъ, сиджаде — 1/2 ар. широкъ и 2 ар. дълъгъ, янъ (страненикъ), има дължина и широчина по желание и порука (порѫка) т. е. съ величина произволна. Съ тъканьето на килимитѣ се занимаватъ само женитѣ, които освѣнъ килими тъкѫтъ още шаяци, тънки платове отъ смѣсена вълна съ памукъ или съ коприна, разни пешкири, прѣстилки, хубави шарени пиротски чорапи и пр. Въобще пиротчанката е майсторка въ своята работа, която толкозъ се хвали отъ всички пѫтешественици, що сѫ посѣтили Пиротъ.

 

Названията на шаркитѣ на края на килимитѣ сѫ: плоча, решме и кенаръ, а на шаркитѣ по срѣдата сѫ слѣднитѣ: кубетия, гюлови, врашка-колена, огледала, решме, саксие и софра.

 

b) Ткачлъкътъ (платнарството). Има около 70 дукяни, въ които тъкѫтъ на около 200 разбоя или стана всѣкакъвъ видъ платна, а най-много селско дебело кълчишно платно.

 

c) Мутафчилъкътъ наистина не е твърдѣ много разпространенъ, но колкото дукяни има, въ тѣхъ се изработвать твърдѣ добри покровци, торби, чували и др. такива.

 

 

Обреди и обичаи.

 

Пиротчанецътъ има си свой патронъ, когого почита и комуто на деня служи служба. На този день въ черква общо или частно тоя, който празднува, плаща на свещенството да служи литургия и да спомене името при прѣноса. Патронътъ се нарича „светьцъ.” Питатъ се: „кой светьцъ или кой день служишъ?” но никога не се е чувало въ Пиротско да се употрѣбя думата слава.

 

Случва се, главата на фамилията да се разболѣе. Слѣдъ като вкуси отъ познанията на билери и бабички-лѣкарки, баячки и врачки и не намѣри никакво облекчение, прибѣгва къмъ вѣрата. На нѣкой праздникъ привиква свещеницитѣ да му извършѫтъ обреда маслосвещение за здравье и изцѣрение души и тѣла, прѣдварително като се обрече, че, ако оздравѣе, на тозъ день всѣка година ще си свети масло. Обикновено при маслосвещението се събирали своитѣ, и токо тъй да си отидѫтъ не става, ами нали сѫ се посъбрали, то се и понагоствали. По послѣ такова гощаванье зело по-широкъ размѣръ, и ето че излѣзла цѣла служба, къмъ която се принадили и нѣкои други

 

 

322

 

обреди. Едни отъ пиротчанитѣ тъй сѫ си спечелили своя светъцъ, а други по наслѣдство или прѣнесено отъ Сърбия, гдѣто пиротчанитѣ ходили по търговията си. Нѣма съмнѣние, че въ основата си този обредъ ще има нѣкакво сродство съ езическитѣ курбани, които сѫ въ употрѣбение на всѫду изъ България измежду селското население. А става и избиранье на светеца по слѣдния начинъ: забучватъ на колача три свещи, които наричатъ на името на три светеца, безъ да знае разбира се имената този, който си избира светецъ. Запалватъ свѣщитѣ и го повикватъ да земе една отъ свѣщитѣ, на която името слѣдъ това му обаждатъ, и по този начинъ той приемва и установява за въ бѫдѫще своя светецъ.

 

Всѣки пиротчанинъ си има свой светецъ, но най-много се почитатъ: Архангеловъ-день (8 ноември) и Св. Никола, а по малко Св. Димитри или другъ нѣкой светия. На тоя день занася се въ черква коливо съ колачъ, на което отгорѣ е забучена една свѣщъ, гдѣто слѣдъ свършваньето на литургията свещеникътъ благославя хлѣба (колачъ) и пшеницата, като отчита молитва, и зима половината отъ колача и по нѣкоя пара, а по заможнитѣ викатъ свещеника дома си, гдѣто е сложена трапеза, а на срѣдата — коливо съ колачъ и една чаша вино. Свещеникътъ отчита молитва, благославя, разсича колача кръстообразно и прѣлива съ виното надъ коливото и го разчупва. Отъ колача зима половината и си отива. Другата половина се изяжда отъ члѣноветѣ на семейството. Тамъ, гдѣго не успѣе до обѣдъ да отиде свещеникътъ, стопанинътъ самъ или, ако има, нѣкой по старъ човѣкъ изпълнява ролята на свещеника, само че не зима половината отъ колача. Прѣдварително срещу деня или зараньта на този день пращатъ званица (покана) до своитѣ по-близки, да ги канѭтъ да заповѣдатъ на обѣдъ. Но освѣнъ поканенитѣ, слѣдъ черква ще се върволѭтъ на визита всички познати и непознати, отъ които нѣкои и артисватъ тукъ-тамѣ и обѣдъ. Това се продължава и слѣдъ обѣдъ.

 

Празднуваньето на тѣзи светци бѣше твърдѣ съсипително за населението. Имаше случаи, бѣдниятъ да зима пари подъ лихва или да си продава мило и драго, само да се отсрами на този день. За прѣкратявание на това зло въ 1872 година, струва ми се, по инициатива на читалищнитѣ члѣнове, се настоя прѣдъ владиката да се запрѣти черковно правеньето обѣди и вечери по тѣзи дни, като се ограничи празднуваньето само въ извършванье черковнитѣ обреди. Слѣдъ една проповѣдь, държана въ черквата, се запрѣти това разкошество. Запрѣщението се и усѫществи съсъ залѣганьето на читалищнитѣ члѣнове, и останѫ само рѣзаньето на колачъ.

 

По селата пъкъ иматъ си свои оброчища и кръстове, при които извършватъ своя обредъ (курбанъ). Таквизъ оброчища има и другадѣ въ Българско, и нѣма нужда да се описватъ подробно, защото е извѣстно, че селянитѣ излизатъ тамъ единъ пѫть въ годината или, ако е лѣтото бездъждно, повикватъ единъ или трима свещеници, които извършватъ

 

 

323

 

обреда водоосвещение, а послѣ благославятъ коливото и заклания курбанъ (двѣ, три или повече агнета или овци), сѣдатъ да изѣдѫтъ курбана, веселѭтъ се цѣлъ день и се разотиватъ вечерьта.

 

На Гюргьовдень непрѣмѣнно всѣкой заможенъ стопанинъ овцевъдецъ трѣбва да си заколе едно агне, и до прѣди тоя день селянинътъ не хапва агнешко месо, нито сиренье. За този день заколватъ си агне, което укичватъ съ кукурегъ, подсирватъ ново сиренье отъ млѣко, издоено въ сѫщия день и се събиратъ въ черква или на оброчището, гдѣто дохожда свещеникътъ и свети вода или само чете молитва за курбана и за сгѫстяванье на млѣкото, а послѣ благославя и прѣрѣзва кръстообразно обредния хлѣбъ, сиреньето и плешката отъ агнето, като зима за себе си половината отъ хлѣба, четвъртината отъ сиреньето, кожата, плешката и челюстьта отъ агнето. Слѣдъ това свещеникътъ благославя трапезата на селянитѣ, и сѣдватъ послѣ, та ядѫтъ.

 

На родилница всички роднини и съсѣдки пращатъ веднага малъкъ кравай (пита, локуми или друго нѣщо и стъкло вимо), отъ които трѣбва лехусата да си хапне и сръбне, за да има кърма, а слѣдъ кръщението канѭтъ роднинитѣ на „голѣмъ кравай.” Всѣка жена си донася яденьето (три какви и да е ястия, пита и хлѣбъ-симидъ) и подаръкъ на бебето. Родилницата дарява отъ своя страна кръстницата и близкитѣ си.

 

Дѣтето, особено първенчето, се не стриже, догдѣто кръстникътъ го не подстриже — това се казва „подстрижба.” За тази цѣль канѭтъ кръстника на обѣдъ нѣкой праздниченъ день. Той му купува фесче или капа и подстригва дѣтето кръстообразно и го дарява съ фесче.

 

На 1 февруари (св. Трифонъ) ходѭтъ лозаритѣ да подсичатъ лозята.

 

Празднуватъ Игнажденъ (св. Игнати), Бѫдни вечеръ; тогава ходѭтъ по кѫщята да коледуватъ дѣца коледари, като пѣѭтъ пѣсеньта: „замучи се майкя Божя отъ Игнаждень до Бѫдни вечерь и пр.”

 

Празднуватъ бабини дни, мишини дни (мишкитѣ да не имъ правѭтъ пакость, празднуватъ 27 октомври), мартинци (вълчи праздникъ) и пр. пр.

 

Азъ спирамъ тукъ, въ надѣжда, че отъ всичко, което съмъ изложилъ въ тази си статия, ще може да се констатира, че населението въ Пиротско, което се наричаше „бугарско” до идваньето на сърбитѣ, наистина е българско по своята история, обичаи, мисли и езикъ.

 

Носията на пиротскитѣ жители е описана у Миличевича, стр. 247—8.

 

 

Говоръ.

 

Пиротскиятъ говоръ спада къмъ оная група западни български говори, които иматъ нѣкои общи черти съсъ сръбскитѣ съсѣдни говори, но пó-голѣмата часть отъ чертитѣ си остаятъ си пакъ български. Въ морфологичния строй сръбскитѣ черти дохождатъ до минимумъ. Вь статията на д-ръ Теодоровъ (Западнобългарскитѣ говори, Пер. Спис., XIXXX) сѫ прѣгледани систематично всичкитѣ главни черти на тия говори и е прѣдставено нагледно, че тия черти сѫ повечето български.

 

 

324

 

Така напр. въ пиротския говоръ за ѫ има у; въ мн. ч. въ имената сѫществителни се явява е, — и това сѫ черти общи съсъ сръбския. Но редомъ съ у, което замѣнява лъ между гласни, виждаме и лъ; ъ и ь остаятъ ъ-звукове; въ повелително накл. мн. ч. се вѣстява -ете (въ сръб. ез. -ите); степенитѣ за сравнения се образуватъ както въ другитѣ български говори; а въ склонението и члѣнуваньето на имената тоя говоръ стои рѣшително на българска почва и пр. Съ тия черти трѣбва да се тури редомъ и замѣната на старитѣ шт, жд (отъ тј, дј), именно ч и дж. И нѣкои сръбски говори иматъ отчасти тая замѣна, но изобщо тя не е специално сръбска.

 

Материали по пиротския говоръ има малко извадени на бѣлъ свѣтъ. Въ книгата на Миличевича има обнародвани доста пѣсни по пиротския говоръ (стр. 244—66). Размѣрътъ е прѣдаденъ добрѣ, но фонетиката — не. Напр. Деспотинће нам. -инче 257, сам 253, залве 252, венац нам. съм, зълве, венъц и пр. Има и добрѣ прѣдадени форми, на които трѣбаше да обърнѫтъ внимание тия сърби, що пишѫтъ за нѣкакви си говорни „зони” и смѣтатъ погрѣшно, че пиротскиятъ говоръ е сръбски: проклнеш 251, идете 250, ложице 255 и пр. Въ български издания сѫ извадени въ слѣднитѣ мѣста материали за пиротския говоръ: въ Пер. Спис. кн. XV 401, кн. XVI и XVIII, кн. XIX и XX стр. 253, кн. XXXII—XVIII, 372 (С. Вацовъ), Сборн. за нар. ум. кн. I стр. 105 и 142 (Л. Вацовъ), кн. V стр. 218, кн. VI стр. 17 и 89, кн. VII стр. 230—7 (С. Христовъ), кн. X стр. 24, 45, 155 и 215 (Ц. Сталийски и Друмевъ). Въ повечето царибродски села владѣе сѫщиятъ говоръ. Тия обнародвания сѫ пó-точни отъ ония, що е издалъ г. Миличевичъ.

 

 

За да се опрѣдѣли и познае какъвъ е говорътъ въ Пиротско, до нѣкѫдѣ могѫтъ да спомогнѫтъ освѣнъ пѣснитѣ, още и собственитѣ имена на жителитѣ, които имъ се даватъ при кръщението, или отъ милость, или на присмѣхъ въвъ видъ на прѣкоръ. Такива имена е публикувалъ г. X. въ Пер. Спи. кн. XVIII.

 

Ето нѣколко таквизъ собствени мѫжки и женски имена:

 

Агна

Анна

Андонъ

Ангелко

Ангелаки

Анта

Апостолъ

Аризанъ

Атанасъ

Алекси

Антица

Богданъ

Божилъ

Бошко

Ванча

Вона

Василка

Ваца

Величко

Веселинъ

Вълча

Веля

Велко

Виденъ

Витанъ

Влая

Влайко

Влатко

Вота

Войкя

Гала

Гаца

Гмитаръ

Гога

Голубъ

Грозданъ

Гьорги

Гена

Давитко

Дичко

Димитъръ

Димитрашко

Дорка

Дона

Джура

Донча

Джуна

Доганъ

Ека

Евдокия

Евгеница

Еленко

Елена

Евда

Живко

Живача

Зака (Захари)

Златко

Здравко

Златанъ

Иванъ

Ига

Игнатъ

Илин

Йовча

Йонча

Йона

Йота

 

 

325

 

Йорданъ

Йосифъ

Камень

Кира

Коста

Кола

Коца

Кота

Кърста

Ката

Костадинъ

Костадинка

Лазаръ

Лека

Любомиръ

Лала

Лука

Мада, Марушка

Мария, Мара

Мана

Маринъ

Манча

Маноилъ

Мецко

Мирча

Михаилъ

Миша

Мина

Миле

Миленко

Митаръ

Минча

Младенъ

Момчилъ

Миялко

Мона

Мица

Мацко

Мика

Найденъ

Наунъ

Нака

Неша

Никола

Нона

Невенка

Параскева

Пана

Павелъ

Паунъ

Панча

Панайотъ

Пейча

Петко

Пенча

Пея

Пеша

Пота

Първулъ

Петръ

Параскева

Пена

Райко

Раданко

Рангелъ

Радуилъ

Ранко

Рака

Ранча

Риста

Руска

Сава

Сева

Севка

Севета

Симеонъ

Славко

Сима

Соколъ

Софийка

Сота

Сотиръ

Спасъ

Спаса

Ставри

Стаменъ

Стаменко

Станко

Станулъ

Станча

Стоянъ

Стоянче

Стоянка

Стоилъ

Стоилко

Стратия

Стефанъ

Стефанка

Така

Тана

Танча

Таска

Таса

Ташко

Тодоръ

Тимча

Тошко

Тоша

Тома

Тренча

Трена

Тричко

Цветко

Цветанъ

Цветана

Цека

Ценко

Цола

Цона

Цена

Янко

Яна

 

[Back to Main Page]