1. Воинъ Стоянъ и неговото любе
2. Давина, Тодора и Стоянъ
II. СВАДБАРСКИ1. Славей и Миля
2. Кога се отива за момата
3. Кога поведѫтъ момата
1. Воинъ Стоянъ и неговото любе.
(Слушани на 15 септем. 1885 г. въ София отъ 90-годишната баба Мария дедин-Кърстовица, Пиротчанка).
Дошлà іе кн'ѝга Стояну,
Стоя’н да и́де нà-войску.
Остàвля любе вéнчано,
Вèнчано, а не прòстено.
Мàти му мèси погàчу,
И дрòбне съ̀лзе рòнеше;
Баштá му коня спрáвляшe,
И дробне сълзе ронеше;
Брат си му порта отвàра,
И дробне сълзе ронеше;
Сестрá му перчи́н чéшляше,
И дробне сълзе ронеше;
Любе му ки́тку ви́ѥше,
И дробне сълзе ронеше,
И на вóйна си говóри:
„Вòйно, Стояне, Стояне,
Дор ти ѥ ки́тка вéсела,
До тъг че тeбе да чекам:
Нi чe ѥ млого, нi малко,
Че ми́ну дeвет гóдине,
Че ти ѥ китка вéсела;
Ка си постýпи десéта,
Китка че да ти повéне,
Я чу се войно зажéним".
Ни билó млóго, ни мáлко,
Минýле девет гóдине,
Пóступи годин десéта,
Стояну китка повéла.
И он ѥ станýл уіи́лън [1],
Дружи́на си га питýѥ:
„Море, Стоянс, другáре,
Што ли си толко уіилън,
Уіилън толко жáлосън?"
„Море, дружѝна, дружѝна,
Какò ме право пѝтате,
Я право да ви одкàжем:
Къгà си пойдò да дойдем,
Остави́ любе вéнчано,
Вéнчано а непрòстено ....
И ки́тку ми іе изви́ло
За девет гóдин нарéкло:
„Че мину девет године,
Че ти іе китка весела,
Ка си поступи десета,
Китка че да ти повене,
Я чу се, войно, заженим".
И китка си іе повéла".
„Мóре, Стояне, другáре,
Улéзни нóви яѫріе,
Избéри коня нáй-боліе,
Та айде тъ̀рчи да видиш,
Ѥгà [2] си любе затечéш".
Улéса нови яѫ̀ріе
Избрá си коня нáй-боліе.
254
Пойде си Стоян дó-дома,
Ми́ну си гóре зеленé,
Мину си поліе широкó;
Башта му искочи́л да óре,
Да оре църнó орáніе
Със тия църни́ би́воліе
У светý млáду нéделю.
„Бог ти помàгай, старéйо!"
„Дал ти бóг-добро, путниче!"
„Тако-ти-бóга, старейо,
Що ореш у свету неделю
Със тия църни́ биволіе?"
„Тако-ти-бóга, путниче,
Какó ме право питýіеш,
Я право да ти одкáжем:
Имá си сина іеднóга,
Па ми отидé нá-войску,
Остави́ любе венчано,
Венчано а непростено;
Чекá га девет године,
Дойде си годин десéта,
Па му се любе зáжени;
Я па од мýку не мóгу,
Та съм излéзъл да òрем."
Баба Мария не искаше да доискара пѣсеньта, но, слѣдъ много молби, тя склони да ми доискаже нà-двѣ нà-три съдържанието така:
Стоян затéкъл мàтер си (она га непознала) у свету нéделю предé църнý кудéлю:, Тако-ти-бóга, стари́це, има ли негде води́ца?" „Улезни́ тука; свадба, те че ти винцé дадý." Невéстата му далá винцé у чáшу, и он си испи́л винцéто и дал вой пъ’рстен у чáшуту, и она га узéла и реклá: „ІЕште и пите свáтове, ти куме и ти старойк’о, па си се надзáд върчайте; мой си се Стоян пóвърну."
2. Давина, Тодора и Стоянъ.
(Слушана отъ баба Мария дедин-Кърстовица).
Седи́ Дови́на глéдана;
Седéла девет гóдине,
Настáла годин десéта.
Чéсто вой чéсти свекъ’рва,
На дъ’н по китку донóси,
На ки́тку по двé жълти́це.
Дави́на си вой говóри:
Доста ми чести́ свекъ’рво,
Доста ми китке доносѝ,
На китку по две жълтице;
Нел’ ми допрàчай свáтове;
Лош сьм си си сънъ’к гледáла,
Мýтна ми вóда дотéче,
Башти́ ми двóри пóтопи,
На и́жу бáлван и́скрути.
Свекъ’рва си вой говóри:
Снао Давино, Давино,
Млого си, снао, чекáла,
Йош малко, снао, почéкай;
Ошъ’л іе Стоя’н за винó,
Да дóйде Стоян од вино,
ІЕднъ’г [3] че свáти да сбéре,
ІЕднъг че за теб да дойде.
Не било млого ни малко,
Минýла іеднá нéделя.
Дойде си Стоян од винó
Нáбра си много сватове
Пойде за лепу Давину.
Давина лежи́ уми́ра
У тея нове гради́не.
Сестрá на брáта говóри:
Брате Йоване, Йоване,
Я ме увéди, унéси
У тия лàдни зевни́ци,
Да си не слушам свирéн’е
И това тужно поя ̀н’е.
Он гю [4] увéде, унéсе
У тия ладни зевници.
Сти́гоше млого свáтаве;
Три́-дни вой на дом седéше;
Они́ гю не извéдоше.
Стоя’н Йовàну говóри:
Морé Йовàне, Йовáне,
Да ли сте много джелéп’е,
Или ете ̀яко ýбяви:
Три́-дни ви на дом седи́мо,
Девóйкю не извéдосте. —
Иовáн Дави́ни говóри:
255
Сéстро, Дави́но, Дави́но,
Можеш ли дея’н да чи́ниш,
На вóйно дивáн да стои́ш.
Със руйно винó да слýжиш,
Свàтове редом да лю'биш [5]?
Давина брату говори:
„Брате, Иоване, Иоване,
Не могу деян да чиним,
На война диван да стоим,
Със руйно вино да служим,
Сватове редом да любим;
Окнéте гюзéл Тодóру,
Да вой опрóстим лакáтник,
И тия цървéн перяник,
И мои бели дáрове,
На война диван да стои,
Със руйно вино да служи,
Сватове редом да люби."
Окнýли гюзéл Тодóру;
Прости́ла вой е лакáтник,
И тия цървен перяник,
И тия бели дарове, —
И іеднъ’г си гю одвéли.
Па къгá билó прéз-поліе
Стоян на кýма говóри,
На кýма и на старóйк’у:
Прости ми куме, старойк’о,
Да дигнем цървен перяник,
Да видим лепу Давину,
Да ли іе яко убава,
Да ли іе яко джелепка.
Ди́гъл іе цървен перяник.
Гюзел Тодора говори:
„Я несъ’м лепа Давина,
Нелó съм гюзел Тодора:
Давина лежи умира
У тия ладни зевни́ци ....”
Прости́ ми куме, старойк’о,
Надзада да се повърнем,
Със тъ’шту пеклю’ [6] да ки́нем.
Баба Мария, Богъ да ѭ прости, продължи така:
И повърнýл се; ошъ’л; Давина била умърлá. Пълн двор дунг’еріе: на Давину кóвчег праіе, и он проговорил: Тако ви бога дунг’éріе. Пó-широк кóвчег праіéте и я у н’éга да станем. О’бе ни майк’е іеднъ’г роди́ле, óбе ни іеднъ’г чувáле, обе іеднъ’г да ни жалéю. Извади́л óстри ножéве; убол се — айде!
II. СВАДБАРСКИ.
(Слушани отъ Симионка И. Мишакóва).
1. Славей и Миля.
Чувáла Ми́ля славéя.
Пóче се Миля одáва [7],
Славéй си пи́ле продáва.
Славей гю жáлно питýіе:
Къдá се, Мил’о, одáваш,
Защо ме с’тебе не водиш?
Ка’ доиде вечер да легаш,
Кой че те, Мил’о, успи́ва?
Ка’ буде ю’тром ý-зору,
Кой че те, Мил’о, разбýди?
2. Кога се отива за момата.
Брé ýдри вáрди девóйк’о,
Славéй ти у двóр улéзе,
Свóто ти цвек’е опáсе,
Нàй-више бéли боси́лък
— Бре ако, ако, другáчк’е, [8]
Я съм га за тов’ сади́ла,
С бурмали́ пъ’рстен праши́ла,
Със вилджáн посипувáла.
3. Кога поведѫтъ момата.
ІЕлá [9] се свива преви́ва,
Момá се с’родý проштáва:
— Проштáвай, рóдо голéма.
И ти майчице роджéна:
256
Цвéк’ето да ми пол'и́ваш,
На свàко ю’'тро със рóсу,
На нлáдне, майк’о със вóду,
На вечер майк’о със сълзе.
— Не жали́ черко, не плáчи:
И тамо мати и баштá,
И тамо брайкя и сéстре.
— Тая іе мати, майчице,
Немилости́вна мáйчице;
Тия су брайкя, майчице,
Нежалостиви, майчице;
Тея су сéстре, майчице,
Немилостивне, майчице.
III. ОБЯСНЕНИЯ НА НѢКОИ ДУМИ.
1) уіи́лън = нажаленъ.
2) іегá = дано.
3) іеднъ’г = веднага.
4) гю = ѭ.
5) любиш = цѣлувашъ. Срѣща се само въ пѣснитѣ, а инакъ се дума целиваш.
6) пекля’, свързанитѣ два конци на якá отъ риза, които служѫтъ вмѣсто копче и иликъ. Обичай е въ Пиротъ, кога поведѫтъ невѣстата въ черква за вѣнчанье, младоженецътъ да се повърне при тъщата, раскѫса пеклята на ризата ѝ и пусне въ пазухата ѝ обикновено по една жълтица, а тя даде на зетя си яглък или пешкирче.
7) Пóче се Миля одава = Миля се сгоди.
8) Другáчк’е = другарки.
9) іелá = елхя.
Сканове:
(Любезно предоставени от Мирослав Станков)
