Асен Чилингиров (Берлин, 08.02.2018):
Здравейте,
Една "съвсем странична" бележка без много подробности, защото не мога и не искам да си прекъсвам работата по Гроба на Васил Левски. В 1980 г. попаднах на името и трудовете на "Сергей Леснов" - допълнително ще изпратя нужните био-библиографски данни. Моят приятел - руско-еврейски емигрант в Зап. Берлин Сергей Хмелницки /1925-2005/ беше намерил в един антиквариант цяла купчина книги, една от които с посвещение на един от неговите спомоществователи от Берлин. Те бяха в първите им издания от началото на 1950-те години в Париж, Австралия и Канада. Още тогава помолих завеждащия "Остеуропа Абтайлунг" на Зап. Берл. държ. библиотека, мой приятел и симпатизиращ на Бг, диригент на български църковен
полхор /!?/ да попълни сбирката ми с липсващите книги, като ги издири и закупи чрез антиквариатите, така че след по-малко от 10 г. в библиотеката - а и у мене като ксерокопия - не липсваше нищо. А чак до началото на новия век в Русия "почти" никой не знаеше нищо, въпреки ожесточените нападки на автора срещу съветските фалшификатори на историята, на първо място акад. Лихачов.
Сред публикациите му имаше много голям брой, засягащи и нашата история. Аз подбрах най-важните от тях и ги събрах в едит том, който предложих на по това време мои близки колеги и съмишленици да издадем на руски език - Табов имаше връзки с Русия и жена му е рускиня. А в РФ поддържаше връзки с Фоменко, който току-що беше издал една негова книга - това е "странична тема", макар и книгата да беше в много голяма степен плагиат от моите идеи и публикации. Т.е. в печатния й вид, след като се запозна с мене, се отличаваше диаметрално от първоначалния неин вид и нейната основна теза. На мене ми липсваха средства и връзки за издаването на подготвения сборник и след дълги обсъждания нашата група взе решение да започнем издаването на сборници със статии по фалшификациите на българската история. Всички се споразумяхме за предложеното от Табов название на поредицата "Брегалница" и за съставянето от мене на първия сборник. Този първи сборник съставих, заедно с написването на водещата статия и го озаглавих "Готи и гети". По какъв начин обаче сборникът със статии на Лесной попадна в РФ и до днес не успях да узная. Във всеки случай този сборник излиза още 2-3 години по-късно в хартиено издание на едно конспиративно издателство, а в същия вид и малко след това в руския ин-т. Както при хартиеното, така и при интернетното издание са възприети без промени както състава на сборника в моя набор и форматировка, така и заглавието, заедно с мястото и датата на изданието: Берлин 2003. Чак 10 години по-късно започнаха да излизат и останалите - не всички - книги на автора, под различни заглавия и с различен състав на текста. А официалната историография в повечето случаи мълчи и до сега.
Мисля, че публикуването и във Вашия портал на тази книга си заслужава - и не само за пълнота. Някои от тезите на автора са допълнени и наново обосновани от мене в последвалото десетилетие, с което им се придава дължимата заслуга. А някои от тезите и до сега се оспорват както от руската/ постсъветска, така и от българската историография. В този смисъл Ви изпращам както доковия, така и пдф-овия вариант, макар и без индекс/съдържание, което бихте могли да допълните без особени затруднения. Също считам за важно книгата да излезе във Ваше издание в двата варианта: с индекс и в пдф.
Малка корекция: Споменатият по-горе бивш директор на Отделе за Остевропа при Държавната библиотека в Зап. Берлин, д-р Гьорнер, беше диригент на български църковен ХОР още преди падането на стената. На него дължа много специални разрешения за изнасяне от библиотектата и сканиране в моето жилище на голям брой забранени за изнасяне от библиотеката книги Той е един от малцината читатели на моите книги и дори успя да оргенизира издаването на две големи рецензии за мои книги в официалния информационен бюлетин за излезли зцначителни книги в чужди страни. По-нататък ще Ви ги изпратя за публикуване - не само за пълнота, а понеже поввдигат въз основа на моите публикации въпроса за преразглеждането на някои от най-важните въпроси на германската историография, като напр. за "готите-германци" и за славянското "нашествие". А от руските /и емигрантски/ историци никой не е разглеждал тези въпроси тъй многостранно и компетентно, както Сергей Лесной - в този смисъл и публикацията на неговите книги считам за особено важна..
А и че при Лесной има последователност - той запълва една много важна дупка в традицията на историографията, наред с акад. Державин и Всеволод Николаев. Унищожаването трудовете на тези двама, както и на Крънджалов, създава у българската общественост убеждението, че също както политиката, така и историографията се е развивала - или по-скоро е спряла развитието си - напълно по волята на руските окупатори... Що се отнася до използването на мои материали без разрешение, при Табов го преглътнах, защото неговата книга, макар и останала незабелязана в Русия, беше полезна при подкрепата на моите основни тези. А за "Фоменковщината" - тя не придоби нито един последовател освен него. За разлика от дейността на Милош Линдро, похвали за когото ще намираме все още и за напред по македонските форуми.
За мене материалите на Лесной по въпросите за "варягите" и "готите-германци" бяха и все още са от решаващо значение. Варяжкия въпрос руската историография можа едва през последните години да разреши, но не и "готския". В издаваните с огромни тиражи книги на Лесной статиите за готите, "Библията на Вулфила" и българите систематично и последователно не се публикуват и до сега. В България по този въпрос "почти" не се пише. А при единствения случай с книга, която е публикувана по този въпрос след "Готи и гети 1", се касае до колосална фалшификация, за която поради известни причини не се намесих лично, ...