Патеричните разкази в българската средновековна литература

Светлина Николова

УВОД

 

 

Патеричните разкази представляват творби, свързани пряко или косвено с живота на монасите. Те са създадени през периода от IV до VII в. на гръцки и латински език като съставна част на няколко сборника, носещи наименованието патерици, или отечници. У нас патериците са преведени още в най-ранния етап от развитието на старобългарската литература — периода до XII в. Произведенията, които съставят патеричните сборници, се срещат в нашата ръкописна традиция извънредно често. Разпространението им се осъществява по различни начини — понякога те изпълват съдържанието на цели ръкописи, в други случаи се срещат като компактни групи в сборниците със смесено съдържание, а най-често отделни разкази биват помествани сред разнородни по форма и съдържание произведения.

 

Интересът към патеричните творби у нас не се отраничава в рамките на една историческа епоха. Преведени в периода до XII в., те са предмет на особено внимание през XIV в. Разпространението им продължава интензивно и през османското иго. Тогава те преминават през популярните дамаскини, за да стигнат до ръкописните сборници, писани от един закъснял разпространител на средновековните литературни произведения през XIX в. — даскал Тодор Пирдопски.

 

Активното преписване на патеричните разкази в продължение на векове свидетелствува, че по своята идейна насоченост те са били близки до духовните интереси на средновековния българин. Израз на подобна близост е и обстоятелството, че сюжетни схеми от патеричните разкази са преминали в устното народно творчество. От друга страна, значителното преработване на някои от тези творби в процеса на разпространението им несъмнено е резултат от стремежа на българските книжовници да ги доближат още по-пълно до своите вкусове и разбирания.

 

Патеричните творби са били така радушно приети у нас не само поради идейното си съдържание. Те не са били чужди на българската литература и по своята художествена същност. Не случайно в оригиналната част от нашата стара литература съществуват заемки от патерични произведения. Така например в „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма се откриват заимствувания от Скитския патерик. [1] Между изворите, от които черпи монахът Григорий при работата си над житието на Ромил, се нарежда и Синайският патерик от Йоан Мосх. [2] Този патерик използува в своето творчество и Константин Костенечки. [3]

 

Популярността на патеричните творби в средновековна България, тяхното идейно и художествено сродство с оригиналните произведения на

 

 

1. В. С. Преображенский. Славяно-русский скитский патерик. Опыт историко-библиографическото исследования Киев, 1909, с. 158—161.

 

2. П. А. Сырку. Монаха Григория житие преподобного Ромила. — В: Памятники древней письменности и искусства. T. CXXXVI. СПб . 1900, с. XVI, 13—14.

 

3. И. В. Ягич. Рассуждения южнославянской и русской старины о церковно-ставянском языке Исследования по русскому языку T. I СПб , 1885—1895 с. 390—571

 

5

 

 

старата българска литература определят значението им за нашата литературна история и дават основания за включването им в историята на българската средновековна литература. [4]

 

Тъй като старобългарските патерични сборници са преводни паметници, преди да се пристъпи към анализ на проблемите, свързани с тях, необходимо е да бъде дадена обща представа за оригиналните патерици.

 

В славянската ръкописна традиция патеричните сборници са известни с две названия — патерик и отечник. Първото от тях повтаря гръцкото наименование πατερικόν, което значи книга на отците или книга за отците, а второто е буквален превод от гръцкия термин. Като се има пред вид, че отци са били наричани монасите, още от означението на сборниците става ясно, че патериците съдържат произведения, в които се говори за монаси, или произведения, в които монаси са разказвачи на представените събития. При това положение безспорно е, че създаването на патеричните сборници трябва да се свърже с възникването на монашеството като обществено явление.

 

Християнското монашество се заражда през III—IV в. [5] През ранния етап на развитието му негови характерни белези са бягството от обществото, изолираният живот, аскетизмът. Разбира се, те се появяват под непосредственото въздействие на действителността. Първите монаси, които произхождат от средата на народа, напускат обществото в знак на недоволство от господствуващия робовладелски социален ред. [6]

 

Основоположник на християнското монашество е египтянинът Антоний, живял от средата на III до средата на IV в. Въпреки че през неговия живот все още не са установени строги и напълно определени изисквания към монасите, Антоний създава точно фиксирана форма на монашески живот — отшелничеството. Отначало всички монаси живеят сами в пустинните местности на Египет. Не след дълго те започват да се обединяват в общини. През IV в. се организират и общежителни манастири. Създател на този тип манастири е монахът Пахомий (282—346). Към 320 г. той построява в Горен Египет, в Тиваида, Тавенисиотския манастир. В него вече съществуват ясни и категорични правила, определящи задълженията на монасите.

 

От Египет монашеството прониква в Сирия и Палестина. Тук бива възприета и организацията на египетските манастири. Но освен двата установени вече типа — отшелнически и общежителни — в Сирия и Палестина се уреждат и т. нар. лаври. В тях монасите живеят в самостоятелни, отдалечени една от друга килии, но се подчиняват на един ръководител и се събират заедно за богослуженията.

 

В разстояние на няколко века монашеството се разпространява широко сред християнското население на споменатите области. Редица манастири и

 

 

4. Тук смятам за излишно да излагам подробно основанията за включването на преводните произведения в историята на старобългарската литература. Напоследък Д. С. Лихачов убедително доказа, че преводните творби са органическа част на южнославянските и източнославянските средновековни литератури (Д. С. Лихачев. Древнеславянские литературы как система. — В: Славянские литературы. М., 1968, с. 12—14, 46—47; също и в Лит. мисъл. 1969, кн. 1, с. 8 10, 35—36; Развитие русской литературы X—XVII веков, Л., 1973, с. 21—23).

 

5. Ранната история на християнското монашество е предмет на отромен брой изследвания. Тук ще споменем само някои от най-важните трудове, обнародвани през последните десет години :

·       D. J. Сhilly. The Desert a city. An Introduction to the Study of Egyptian and Palestinian Monasticism under the Christian Empire, Oxford. 1966;

·       O. Dagron. Les moines et la ville. Le monachisme à Constantinople jusqu’au concile de Chalcedoine (451). — In : Travaux et Mémoires. T. 4. Paris, 1970, p. 229—276;

·       P. van Cauwenbergh. Etude sur les moines d’Egypte depuis le concile de Chalcédoine (451) jusqu’à l’invasion arabe (640) Paris. 1914 (фототипно издание 1973 г.);

·       Е. Nalkin. Saints moines d’Orient London. 1973.

 

6. История Византии в трех томах. T. 1, М., 1967, с. 162.

 

6

 

 

много монаси стават извънредно популярни далеч извън пределите на местността, в която се намират. Монашеското съсловие започва да играе важна роля в обществения живот на Византия. През IV в. то е най-активната сила в борбата срещу езичеството. С особен авторитет се ползуват монасите през V в. С тяхното мнение се съобразяват най-висшите държавници. Така например пратеници на император Теодосий II посещават Симеон Стълпник и видният монах дава на правителството съвети по въпросите на църковната политика. През тази епоха монашеството дейно участвува в разприте между монофизитите и диофизитите. Египетските монаси-копти се опитват да осуетят осъждането на монофизитството на Халкидонския събор през 451 г. В Палестина защитниците на отхвърленото учение вдигат бунт, начело на който застава монахът Теодосий. С многоброен отряд той завладява Ерусалим и завзема властта в Палестина, превръщайки църковните борби в антиправителствено движение. Възстановяването на монофизитската църква през VI в. е свързано с дейността на фанатичния монах епископ Яков Варадей. Бързото развитие на източното монашество обаче се прекъсва през средата на VII в., когато всички най-важни византийски провинции в Азия и Африка окончателно са завладени от арабите. [7]

 

Наскоро след възникването на монашеството се появяват и първите литературни произведения, посветени на монасите. Това са цели сборници, съставени от творби, засягащи живота на монасите — патерици, — и жития на най-прочутите от тях.

 

Първият патерик е посветен на египетските отшелници. Той е написан от неизвестен автор на гръцки език и има заглавие Ἡ κατ᾿ Αἰγυπτον τῶν μοναχῶν ἱστορία. [8] Сборникът е съставен в края на IV в. (395—396). Той представлява описание на пътуване из Египет, предприето през 394—395 г. от група светски лица, съпровождани от дякон. Това обстоятелство определя връзката между отделните произведения. Ἡ κατ᾿ Αἰγυπτον τῶν μοναχῶν ἱστορία се среща доста често в гръцките ръкописи. Свидетелство за големия интерес към него е активното отношение на преписвачите към текста му, който е редактиран няколко пъти. Не случайно още през V в. патерикът е преведен два пъти — на латински език от Руфин Аквилейски (345—411) под заглавие „Historia Monachorum in Aegypto“ и на сирийски език. [9]

 

 

7. От този момент центърът на монашеския живот се премества в Константинопол. В столицата се строят манастири още от времето на император Константин, обаче те започват да изпълняват важни обществени функции едва след залеза на монашеството в източните византийски провинции. Столичното монашество е първостепенна обществена сила в периода на иконоборчеството. След средата на VIII в. то се проявява като най-решителен противник на иконоборците. Известна е огромната роля, която играе в края на VIII — началото на IX в. вождът на иконопочитателите, непримиримият и безкомпромисен игумен на Студийския манастир Теодор Студит. През втората половина на IX и през X в. най-голямо влияние върху политическия живот във Византия оказват провинциалните манастири, между които с особена популярност се ползуват манастирите на Олимп в Мала Азия. По-късно крепост на монашеството стават атонските манастири. Активизиране на обществената дейност на монасите се наблюдава през XIII и XIV в. — през XIII в. те се намесват енергично в изграждането на отношенията с латинската църква, обявявайки се против каквото и да било съглашателство с нея ; през XIV в. в тяхната среда възниква исихазмът.

 

8. Становището, че оригиналният текст на този сборник е гръцки, бе убедително защитено напоследък от A.-J. Festugière. Le problème littéraire de l'Historia Monachorum. — Hermes, 83. 1955, p. 257, 284.

 

9.

·       E. Preuschen. Palladius und Rufinus. Ein Beitrag zur Quellenkunde des ältesten Mönchtums. Text und Untersuchungen. Giessen, 1897;

·       R. Reitzenstein. Historia Monachorum und Histona Lausiaca. Eine Studie zur Geschichte des Mönchstums und der früchristlichen Begriffe Gnostiker und Pneumatiker. Göttingen, 1916;

·       Murphy. Rufinus of Aquileia (345—411). His Life and Works. Washington, 1945;

·       A.-J. Festugière. Historia monachorum in Aegupto. Edition critique du texte grec. Bruxelles, 1961 (2. разш. изд. Bruxelles, 1971);

·       Sur une édition de l’Historia Monachorum. — Revue Archéologique, 1963, p. 210—215;

·       P. Devos. Fragments coptes de „l’Historia monachorum" (Vie de s. Jean Lycopolis BHO, 515). — Analecta Bollandiana, 87, 1969, p. 417-440;

·       B. Ryba. Rufini Historia Monachorum reliquiae Altovadensis. — Studie о rukopisech. 12, 1973, p. 161—173;

·       P. Devos. Les nombres dans l’Historia monachorum in Aegypto. Analecta Bollandiana, 92,1974, p. 97—108; и др.

 

7

 

 

След няколко десетилетия (около 420 г.) също на гръцки език се появява т. нар. Λαυσαϊκόν. [10] Негов автор е еленополският епископ Паладий (около 364 — около 430 г.). Той създава своя сборник по поръка на византийския велможа Лавса, от чието име идва и заглавието на този патерик. При написването на Лавсаика авторът може би е използувал в гръцки превод някои коптски извори, с което се обясняват редица белези на творбите. Важни особености на произведенията, включени в Лавсаика, са непосредствеността на изложението, разговорният тон, крайната примитивност на синтаксиса, прокарвана до голяма степен съзнателно. Интересно е да се отбележи, че и тук, както в Ἡ κατ᾿ Αἰγυπτον τῶν μοναχῶν ἱστορία, отделните повествования се обединяват от обстоятелството, че са възникнали в резултат на осъществено от автора пътешествие по местата, обитавани от прославени монаси.

 

Преводите на част от Лавсаика и почти целият първи патерик (придружени от няколко други текста) са обединени в българските ръкописи в

 

 

10.

·       C. Butler. The Lausiac History of Palladius. I. Cambridge 1898; II. Cambridge 1904 (препечатано през 1967 г., Hildesheim, Olms);

·       С. H. Turner. The Lausiac History of Palladius. — The Journal ol Theological Studies 6, 1905, p. 321—355;

·       J. Phokylides. Παλλάδιος ἐπίσκοπος ἐλενουπόλεως καὶ ἡ Ιαυσιακὴ ἱστορία. — Νέα Σίων, XII, 1912, ρ. 398—419, 509—530;

·       Lucot. Palladius. Histoire lausiaque. Texte grec, introduction et traduction française. Paris. 1912;

·       W. Воusset. Komposition und Character der Historia lausiara. Nachrichtender Gesellschaft der Wiss. zu Göttingen, 1917, p. 173—217;

·       L. Clarke. Palladius. The Lausiac History of Palladius. London 1919;

·       Butler. Palladiana. The Lausiac History. Question of text. — The Journal of Theological Studies, 22. 1920, p. 21—30, 138—155, 222—238 (отделно: Oxford, 1921);

·       W. Bousset. Zur Komposition der Historia Lausiaca. — Zeitschrift für d. neutest Wiss., 21, 1922. p. 81—98;

·       F. Halkin. L’Historie Lausiaque et les Vies grecques de S. Pachome. — Analecta Bollandiana, 48, 1930, p. 257—301;

·       E. Schwartz. Palladiana. — Zeitschrift für d. neutest. Wiss. 36, 1938, p. 161—204;

·       G. B. Calvi. La storia Lausica di Palladio. — Salesianum, 1, 1939, p. 268—279, 385—406; 2, 1940, p. 204—223; 3, 1941 p. 129—156;

·       S. Liner. Syntaktische und lexikalische Studien zur Historia Lausiaca des Palladios. Upsala, 1943;

·       R. Draguet. Le chapitre de l’„Histoire lausiaque" sur les Tabennésiotes dérive-t-il d’une source copte. — Muséon, LVII, 1944, p. 53—145; LVIII, 1945, p. 15—95;

·       L’authenticité du proemium de l’Histoire lausiaque. — Muséon, LIX. 1946, p. 529—534;

·       L’Histoire lausiaque. Une oeuvre écrite daus l’esprit d’Evagre. — Revue d’Histoire ecclésiastique, XLI, 1946, p. 321—364 ; XLII, 1947, p. 5—49;

·       Une nouvelle source copte de Pallade : le ch. VIII (Amoun). — Muséon, LX, 1947, p. 227—255;

·       Un nouveau témoin du texte G de i’Histoire Lausiaque (Ms. Athènes, 281). — Analecta Bollandiana, 67, 1949, p. 300—308;

·       Un texte G de l’Histoire Lausique — Recherches de Science Religieuse, 40, 1952, p. 107—115;

·       D. J. Chitty. Dom Cuthbert Butler, Professor Draguet and the Lausiac history. — The Journal of Theological Studies, N. S., VI, 1955. p. 102—110;

·       R. Draguet. Butleriana. Une mauvaise cause et son malchanceux avocat. — Muséon, LXVIII, 1955, p. 238—255;

·       Un morceau grec inédit des vies de Pachôme apparié à un texte d’Evagre en partie inconnu. Muséon, LXX, 1957, p. 267—306;

·       R. T. Meyer. Lexical problems in Paladins’ Historia Lausiaca. — Studia Patristica. I. Berlin, 1957, p. 44—52;

·       История Византии в трех томах, т. 1, с. 420—421;

·       Г. Μαντζαρίδης. Παλλάδιος — In: Θρησκευτικὴ καὶ ἠθηκη ἐγκυκλοπαίδεια. Ἀθῆναι т. 9, 1966, p. 1102—1104;

·       R. Τ. Meyer. Proverbs and Puns in Paladius’ Historia Lausiaca. — Studia Patristica, VIII, p. II (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 93), 1966, p. 420—423;

·       P. Devos. La „servante de dieu" Poemenia d’apres Pallade, la tradition copte et Jean Rufus. Analecta Bollandiana. 87, 1969, p. 189—212;

·       Ν. Τ. Βουγατσος, Δ. Μ. Βατιστάτος. Παλλαδία Λαυσιακὴ ἱστορία. Κείμενον, Μετάφρασις, σχόλια, Μέρος Α. Μετάφρσας, εἰσαγωγὴ, σχόλια. Ἀθῆναι 1970;

·       de Vogue. Points de contact du chapitre XXXII de l’Histoire Lausiaque avec les écrits d’Horsiese — Studia Monastica. 13. Barcelona, 1971, n. 2, p. 291—294;

·       Berg. The Letter of Palladius in India. — Byzantion XLIV, 1974. p, 5—17;

·       G. J. M. Bartelink. Palladio. La Storia Lausiaca. Testo critico e commento. Milano, 1975;

·       F. Buck The Structure of the Lausiac History. — Byzantion. XLVI 1976, 1977. p. 292—307, и др.

 

8

 

 

един сборник с устойчив състав, означаван в славистиката с термина Египетски патерик.

 

Животът на египетските монаси е предмет и на стотиците произведения, познати във византологията под името ἀποφθέγματα. [11]

 

 

11.

·       S. Vailhé. Les apophtegmata Patrum. — Echos d’Orient, V. 1901, p. 39—46;

·       F. Nau. Le chapitre Περὶ ἀναχωρητῶν ἁγίων et les sources de la vie de Saint Paul de Thèbes. — Revue de l'Orient chrétien, 10, 1905, p. 387—417;

·       Histoire des solitaires égyptiens (ms. Coislin 126, fol. 158 qq.). — Revue de l’Orient chrétien. II (XII), 1907, p. 43—69; III (XIII), 1908, p. 47— 66, 266—297; IV (XIV), 1909, p. 357—379; VII (XVII), 1912, p. 204—211, 294—301; VIII (XVII), 1913, p. 137—146;

·       В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 11—145;

·       M. Chaîne. Le texte original des „Apophthegmes des Pères“. — Mélanges de la Faculté Oriental, V, Beyrouth. 1912, p. 541—569;

·       F. Nau. Notes sur le texte original des apophtegmes des pères. — Revue de l’Orient chrétien, VIII (XVIII), 1913, p. 208—212;

·       E. Porcher. Les apophtegmes des Pères. Fragments coptes de Paris. —Revue de l’Orient chrétien, VIII (XVIII), 1913, p. 168—182;

·       Π. В. Никитин. Греческий „Скитский“ Патерик и его древний латинский перевод. — Византийский временник, XXII, 1915—1916, 1916, с. 127—173;

·       Wilmart. Le Recueil latin des apophtegmes. — Revue Bénédictine, 34,1922, p. 185—198;

·       W. Bousset. Apophtheginata. Studien zur Geschichte des ältesten Mönchtums. Tübingen, 1923;

·       L. Villecourt. Une même parabole commune aux apophthegmes des Pères et à Calila et Dimna. — Museon. XXXVI, 1923, p. 243—248;

·       Th. Hermann. Einige bemerkenswerte Fragmente zu den Griechischen Apophthegmata Patrum. — Zeitschrift für d. neutest. Wiss., 23. 1924, p. 102—109;

·       W. Gemoll. Das Apophthegma. Literar-historische Studien Wien, 1924 ;

·       N. van Wijk. Das gegenseitige Verhältnis einiger Redaktionen der Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος und die Entwiekelungsgeschichte des Μέγα Λειμονάριον. — Mededeelingen der Koninklijke Akademie van wetenschappen, Afdeeling letterkunde, Deel LXXV, Serie A, Nr. 4, Amsterdam, 1933, p. 91—155;

·       R. Draguet. Le Paterikon de l’Addit 22508 du British Muséum. Muséon, LXIII, 1950, p. 25—46;

·       J.-C. Guy. Remarques sur le texte des Apophthegmata partum.— Recherches de Science Religieuse. 13, 1955, p. 252—258;

·       Note sur l’évolution du genre apophtegmatique. — Revue d’Ascétique et de Mystique, 32, 1956, p. 63—68;

·       La collation des douze anachorètes. — Analecta Bollandiania, 76, 1958, p. 419—427;

·       M. Chaîne, Le manuscrit de la Version copte en dialecte sahidique des „Apophthegmata Patrum“, Le Caire, 1960;

·       J.-C. Guy. Les „Apophthegmata Patrum". In: Théologie de la vie monastique. Paris, 1961, p. 73—83;

·       Recherches sur la tradition grecque des Apophthegmata Patrum. Bruxelles, 1962 (2 éd., 1971);

·       P. Canart. Apophthegmes et récits monastiques dans le ms. 33 d’Ochrida. — Analecta Bollandiana, 80. 1962, p. 22—32;

·       R. Draguet. A la source de deux apophtegmes grecs (PG65. Jean Colobos 24 et 32). — Byzantion, XXXII, 1962, p. 53—61;

·       F. v. Lilienfeld. Anthropos Pneumatikos — Pater Pneumatophoros: Neues Testament und Apophthegmata Patrum. — Studia Patristica, V (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur 80), 1962, p. 382—392;

·       J.-M. Sauget, Le Paterikon du ms. Minganae Christian Arabic 120 a. — Orientalia Christiana Periodica. XXVIII, 1962, p. 402—417;

·       Collectlo monastica. Texte éthiopien et traductio: latine par V. Arras. Louvain. 1963;

·       Γ. Νονακ. Ἀποφθέγματα τῶν Πατέρων. — In: Θρισκευτικη καὶ ἠθικὴ ἐγκυκλοπαιδεία. Τ. 2. Ἀθῆναι, 1963, p. 1233—1240;

·       J.-Μ. Sauget. La Collection d’Apophtegmes du manuscrit 4225 de la Bibliothèque de Strasburg. — Orientalia Christianа Periodica, XXX, 1964, p. 485—509;

·       J.-M. Sauget. Une novelle collection éthiopienne d’Apocphthegmata Partum. -Orientalia Christianа Periodica, XXXI, 1965, 177—182;

·       R. Draguet. Une section „isaïenne“ d’apophtegmes dans le Karakallou 251. — Byzantion, XXXV, 1965, p. 44—61;

·       J.-C. Guy. La tradition manuscrite des Apophtegmata Patrum. Etat présent des recherches. — Revue d’Ascétique et de Mystique, XLI, 1965, p. 113—124;

·       Wiesung der Väter. Apophtheginata Patrum auch Gerontikon oder Alphabeticum genannt. Eingeleitet und Übersetzt von В. Milier. Freiburg, 1965;

·       M. Двали. Древнегрузинские переводы средневековых новелл. T. I. Древняя редакция грузинского патерика в переводе Евфимия Афонского по рукописи XI в. Тбилиси, 1966; Т. 2 Азбучно-анонимные патерики. Тбилиси, 1974 (на груз, език.);

·       Les sentences des Pères du désert. Introduction de D. L. Régnault. Solesmes, 1966;

·       Ch. Astruc. Un recueil de textes ascétique (de l’abbé Isaïe, d’Isaak de Ninive et du Ps. -Macaire): Le Parisianus graecus 915. — Revue d’Ascétique et rie Mystique, XLII,1966. p. 181—191;

·       P. Canart. Post-Scriptum à „Trois groupes de récits édifiants byzantins“. — Byzantion, XXXVI. 1966, p. 382—385;

·       G. Garitte. Histoires édifiantes géorgiennes. Byzantion XXXVI, 1966, p. 396—423. Patericon éthiopien. Texte aethiopieu et Traduction latine par V. Arras. Louvain, 1967;

·       J.-M. Sauget. S. Abrakos ou S. Hiérax ? A propos de l'apophthegme „Nau 33". — Analecta Bollandiana, 85, 1967, p. 65—74;

·       M. Kaiser. Literarische Traditioneu in den Apophtegmata Patrum. — In Probleme der koptischen Literatur (Wissenschaft Beiträge des Univ. Martin-Luther), Halle—Wittenberg, 1968, p. 125—144;

·       F. von Lilienfeld. Paulos Zitate und paulinische Gedanken in den Apophthegmata Patrum. — In: Studïa Evangelica. V. Berlin, 1968;

·       Jesus-Logion und Väterspruch. Die synoptischen Jesus-Reden in der Auslegung der Agroikoi der ägyptischen Wüste nach den Apophthegmata patrum. — In: Studia Byzantina, Halle, 1969, p. 169—183;

·       M. P. Двали. Грузинские версии апофтегматических сборников. — В: Конференция по вопросам археографии и изучения древних рукописей в Тбилиси. Тезисы докладов, Тбилиси, 1969, с. 11—13;

·       J. -М. Sauget. Le Paterikon du manuscrit arabe 276 de la Bibliothèque Nationale de Paris — Museon, LXXXII, 1969, p. 363—404;

·       Les sentences des Pères du desert. Nouveau recueil. Apophthegmes inédits ou peu connus. Rassemblés et présentés par D. L. Régnault Solesmes, 1970;

·       G. Freire. A versāo latina por Pascásio de Dume dos Apophthegmata Patrum, T. 1, 2. Coimbre, 1971, Manuscritos das „Sententiae Patrum Aegyptiorum" de S. Martinho de Dume. — Repertorio de historia de las cieucias eclesiasticas en España. T. 2 Salamanca, 1971, p. 83—97;

·       M. Battle. Vetera Nova. Vorläufige kritische Ausgabe bei Rosweyde fehlender Vätersprüche. — In: Festschrift B. Bischoff. Stuttgart, 1971, p. 32—42;

·       F. von Lilienfeld. Die christliche Unterweisung der Apophthegmata Patrum. — Bulletin de Soc. Archéct. Copte, 1971, p. 85—110;

·       В. Outtier, Un patéricon arménien (Vitae Patrum II, p. 505—635) — Muséon, LXXXIV, 1971, p. 299—351;

·       J.-M. Sauget. Paul Evergetinos et la Collection alphabetico-anonyme des „Apophthegmata Patrum". A propos d'un livre récent, —Orientalia Christiana Periodica, XXXVII, 1971, p. 223—235;

·       M Batles. Die Adhortationes Sanctorum Patrum (Verba seniorum) im lateinischem Mittelalter. Meinster, 1972;

·       L. Mortari, i padri del deserto. Detti. Introduzione, traduzïone e note. Roma, 1972; T. 2. Vita e detti dei Padri del Deserte. Roma, 1974;

·       G. Freire Traductions latines des Apophthegmata Patrum. — In: Mélanges Christine Mohrmann. Utrecht-Antwerpen, 1973, p. 164—171;

·       J.-M. Sauget. La version sahidique des Apophthegmata Patrum et son modèle grec. Orientalia Christiana Periodica, XXXIX, 1973, p. 445—453;

·       Un nouveau témoin de collection d’Apophthegmata Patrum: le Paterikon de Sinaï Arabe 547. — Muséon, LXXXVI, 1973, p. 5—35;

·       F. Verheule. Wilhelm Bousset Leben und Werk. Ein theologie-geschichtlicher Versuch. Amsterdam, 1973;

·       de Vogüe. L’anecdote pachömienne du Vaticanus Graecus 2091. Son origine et ses sources — Revue d’ascétique et de Mystique. 43, 1973, p. 401—419;

·       M. Aubineau. Sept folios d’apophtegmes dans un ms. d’Oxford : Bodl. Greek Theol. b. 8. — Ἐπετ. Ἑτ. Βυζ. Επονδῶν, 41, 1974, p. 101—108;

·       J. Chitty. The Books of the Old Men. — Eastern Churches Review, VI, 1974, p. 15—21;

·       J. G. Freire. Commonitiones sanctorum patrum. Una nova colecçao de apotegmas. Coimbra, 1974;

·       G. Phillippart. Vitae Patrum. Trois travaux récents sur d’anciennes traductiones latines. Analecta Bollandiana, 92, 1974, p. 353—365;

·       L. Régnault. La prière continuelle „monologistos“ dans la littérature apophtegmatique. — Irénikon, 47, 1974, p. 467—493;

·       J.-M. Sauget. Un exemple typique des relations culturelles entre l’arabe-chrétien et l’éthfopien : un Patéricon récemment publié. — In: IV Congresso internationale di studi etiopici. Roma, 1972. T. 1. Roma, 1974, p. 321—388;

·       W. R. Veder. Vijest о studijskim danima u Chevetonu (Belgija). — Slovo, 24, 1974, p. 263;

·       G. Couilleau. Colloque de Chevetogne sur les Apophtegmes des Pères du Désert. — Revue d’ascétique et de Mystique, 51, 1975, p. 333—334;

·       M. van Esbroeck. Les apophtegmes dans les versions orientales. — Analecta Bollandiana, 93, 1975, p. 381—389;

·       Gutllaumont. Le problème des deux Macaire dans les Apophtegmata Patrum. — Irénikon, 48, 1975, p. 41—59;

·       J.-C. Guy. Bulletin d’histoire de la spiritualité. Le monachisme ancien — Revue d’ascétique et de Mystique. 51, 1975, p. 323—327;

·       G. Philippart. Les „commonitiones sanctorum patrum“ à Bobbio au X^e siècle —Analecta Bollandiana 93, 1975, p. 28;

·       Les sentences des Peres du desert. Troisième recueil Tables. Par D. L. Régnault. Solesmes, 1976;

·       Outier. Le modèle grec de la traduction géorgien des apophtegmes par Euthyme — Analecta Bollandiana 95, 1977, p. 119—131.

 

9

 

 

Литературната история на тези творби е крайно неясна. Докато разгледаните два патерика са проучени всестранно, изследванията върху многобройните ἀποφθέγματα все още се намират в стадия на издирване и систематизиране. Твърде много са нерешените въпроси, свързани с тях. Поради това извънредно трудно е да се даде обща представа за сборниците, в които те са събрани. При сегашното състояние на проучванията тази представа несъмнено ще бъде до известна степен несигурна.

 

Кога са написани най-ранните ἀποφθέγματα, не е известно. Едни учени изказват мнение, че те са възникнали през втората половина на V в. [12], други смятат, че датират още от средата и дори от първата половина на IV в. [13] Сигурно е, че подобни произведения биват писани до VII в.

 

Оформянето на цели сборници от ἀποφθέγματα не започва едновременно с появата на първите отделни произведения. Обаче безспорно доказателство за съществуването на такива сборници в една ранна епоха се намира в

 

 

12. C. Butler. The Lausiac History..., I, p. 208—221.

 

13. F. Nau. Le chapitre Περὶ ἀναχωρητῶν ἁγίων, p. 388—391.

 

10

 

 

знаменитата книга на патриарх Фотий Μυριοβίβλον ᾔ βιβλιοθήκη. В описанието на № 198 Фотий говори за Μέγα Λειμωνάρων [14]. Този патерик е съставен вероятно между 470 и 520 г. Такъв сборник засега не е намерен. Но в гръцките ръкописи често се помества патерик със заглавие Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος. За него в Μυριοβίβλον се съобщава, че е извлечение от горния сборник. Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος е съставен не по-късно от 538 г. Що се отнася до състава му, трябва да се отбележи, че включените в него творби са групирани в около двадесет глави според темите, които засягат.

 

Сред гръцките книжовници е популярен и друг сборник от ἀποφθέγματα. В първата му част произведенията са наредени по азбучен ред според имената на монасите-разказвачи. Втората част съдържа творби, в които не се сочат такива имена. Тук подреждането е основано на тематиката. Този патерик обикновено носи наименованието Ἀποφθέγματα τῶν ἁγίων γερόντων. Може би той е възникнал през VII в. Възможно е азбучно-анонимният сборник да е оформен също като самостоятелно и независимо от Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος извлечение от големия патерик, за който пише Фотий.

 

Съдържанието на сборниците от ἀποφθέγματα обхваща много продължителен период от време. Затова не може и дума да става, че техен автор е едно лице. Но авторите на тези литературни произведения не са оставили имената си и почти невъзможно изглежда те да бъдат установени със сигурност. Едва ли някога ще бъдат открити и съставителите на разгледаните два основни вида сборници.

 

Многочислените ἀποφθέγματα са привличали вниманието на книжовници от различни народности Още през VI в. те са преведени на латински език. При това стигналите до нас латински сборници, които са оформени през VI в. — на дякон Пелагий и неговите продължители, на дякон Пасхасий и Мартин от Дюмио, — представят по-старо състояние на сборниците от ἀποφθέγματα от съхранените до днес гръцки ръкописи. Освен на латински сборници от ἀποφθέγματα са познати и на коптски, сирийски, арабски, грузински, арменски и други езици. Известни са и техни старобългарски преводи. Българският превод на Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος се отбелязва в славистиката с термина Скитски патерик, а преводът на Ἀποφθέγματα τῶν ἁγίων γερόντων с названието Азбучно-Ерусалимски патерик.

 

През първата четвърт на VII в. бива съставен друг патерик. [15] В него е отразен животът на монасите според непосредствени впечатления от посещения

 

 

14. За този сборник и произлезлите от него патерици вж. В. С. Преображенский Цит. съч., с. 11—145.

 

15. За него вж.

·       Луг духовный. — Душеполезное чтение. 1896, январь, с. 20—36;

·       S. Vailhé. Jean Mosh. — Echos d’Orient, V, 1901, p. 107—116;

·       H. Grégoire. La vie anonyme de S. Gérasime. — Byzantinische Zeitschrift, 13, 1904, p. 103—135;

·       И. M. Смирнов. Синайский патерик (Λειμών πνευματικός) в древне-славянском переводе. Исследование в III частях. Ч. I. Греческий оригинал Патерика со стороны своего текста. Ч. II. Обзор рукописей славянского перевода Патерика и сравнительный анализ их текста. Сергиев Посад, 1917, с. 1—143;

·       А. И. Соболевский. Отзыв о труде свящ. И. М. Смирнова. — Изв. ОРЯС, т. ХХIII, 1921. кн 2, с. 289—295;

·       D.-С. Hesseling. Jean Moschos. Morceaux choisis du Pré spirituel. Paris, 1931;

·       Th. Nisen. Unbekannte erzählungen aus dom Pratum spirituale.— Byzantinische Zeitschrift. 47, 1938, p. 350—376;

·       N. H. Baynes. The „Pratum Spirituale“. — Оrientalia Christiana Periodica, XIII, 1947, p. 404—414;

·       E. Mioni. Il Pratum Spirituale di Giovanni Mosco. — Orientaha Christiana Periodica, XVII, 1951, p. 61—94;

·       E. Mihevc—Gabrovec. Etudes sur la syntaxe du Ioannes Moschos. Ljubljana, 1950;

·       M. J. Rouet de Journel. Jean Moschus. Le pré spirituel. Paris, 1960;

·       G. Garitte. La version georgienne du „Pré spirituel" —Melange E. Tisserant II (Studi e Testi, 232). Roma, 1964, p. 171—165;

·       M. Двали. Неизвестный фрагмент Лимонария X века. — Вестник Отделения общественных наук АН Грузинской ССР. Серия языка и литературы, 1971, кн. 1, с. 167—172;

·       Е. Mioni. Jean Moschus. — In: Dictionnaire de Spiritualité ascétique et mystique T. 8. Paris, 1973, p. 632—640;

·       Н. Chadwick. John Moschus and his friend Sophronius the Sofist. — The Journal of Theological Studies, XXV, 1974, p. 41—74;

·       Ph. Pattenden. The Text of the Pratum Spirituale. — The Journal of Theological Studies, XXVI, 1975, p. 38—54.

 

11

 

 

на манастири в Палестина, Сирия и Египет и разкази на техните обитатели. Авторът на този патерик е Йоан Мосх (около средата на VI в.— 634). Доскоро в науката се смяташе за безспорно, че той е гръцки монах от Палестина, написал единствено споменатия патерик. Напоследък обаче грузинските изследователи правят опити да дадат нова представа за личността и творчеството на Йоан Мосх. [16] Според тях Йоан е грузинец по народност. Той е наречен Мосх по наименованието на племето месхи, населяващо областта Месхети, която се намира в Югозападна Грузия. Прави впечатление, че тази област е център на грузинската култура в продължение на редица векове; не случайно от племето месхи произхожда големият грузински поет Шота Руставели, живял през XII в. Благодарение на оживените връзки между Югозападна Грузия и Палестина Йоан Мосх попада в палестинските манастири. В тях овладява така добре гръцки език, че пише литературните си творби едновременно на два езика. Първото си съчинение — патеричен сборник — той написва отначало на гръцки език под заглавие Λειμὼν πνευματικός, а след това на грузински език с наслов „Рай“. Този труд Йоан Мосх завършва окончателно в Синай, поради което получава прозвището Синаит. Това прозвище дава възможност да обясним как се е появило странното на пръв поглед название Синайски патерик, засвидетелствувано в най-стария славянски ръкопис от края на XI в. (появило се в ръкописа обаче не преди XIV—XV в.) и прието в славистиката за означение на славянския превод на Λειμὼν πνευματικός. Накрая интересно е да се отбележи посоченото от грузинските учени голямо сходство на Λειμὼν πνευματικός с грузинската версия на една твърде увлекателна белетристична творба — повестта „Варлаам и Йоасаф“, — чието първоначално записване като християнизирана редакция на легендата за Буда под заглавие „Мъдростта на Балавар“ е осъществено според тях от Йоан Мосх отначало на грузински, а после на гръцки език. Патерикът на Йоан Мосх не е от най-популярните творби в гръцката ръкописна традиция. Но независимо от това той е преведен изцяло или частично на латински, арабски, италиански, етиопски, арменски и сирийски език.

 

Към патеричните сборници ще причислим и популярното съчинение на папа Григорий I Велики (около 540—604 г.) „Dialogi de vita et miraculis patrum Italicorum et aeternitate animarum“. [17] При все че византолозите не разглеждат

 

 

16.

·       Ш. И. Hуцубидзе. К происхождению греческого романа „Варлаам и Йоасаф“. Тбилиси, 1956, с. 94—142;

·       История грузинской философии. Тбилиси, 1960 с. 149—152, 180—211, 241—268;

·       К происхождению греческого романа „Варлаам и Йоасаф" (Обзор критических замечаний). — Византийский временник, XVII, 1960, с. 250—257; и др.

 

17.

·       М. Jugie. Le passage des Dialogues de saint Grégoire relatif à la procession du Saint-Esprit. — Echos d’Orient, XI, 1908, p. 321—331;

·       B. Calatti. Dialogui di s. Gregorio Magno. Tentativo di indagine di spiritualita monastica. — Vita monastica, XI, 1957, p. 61—70;

·       Fr. Halkin. Le pape s. Grégoire le Grand dans l’hagiographie byzantine. — Orientalia Christiana Periodica, XXI, 1955, p. 109—114;

·       Ch. Chazottes. Grégoire le Grand. Paris, 1958;

·       W. F. Bolton. The Supra-Historical Sense in the Dialogues of Gregory. — Aevum. ХХХIII, 1959, p. 206—213;

·       B. de Gaiffier. Les héros des Dialogues de Grégoire le Grand inscrits au nombre des saints ; en appendice : A propos des saints du livre II des Dialogues. Analecta Bollandiana, 83, 1965, p. 53—74.

·       F. Tateo. La struttura del dialoghi di Gregorio Magna — Vetera Christianorum, 1965 2, p. 101—127;

·       G. Dufner. Die Dialoge Gregors des Grossen im Wandel der Zeiten und Sprachen. Padoue, 1968;

·       G. Philippart. Un petit fragment des dialogues de S. Grégoire. — Analecta Bollandiana, 88, 1970. p. 22;

·       M. Gatch. The Fourth Dialogue of Gregory the Great. Some Problems of Interpretation. — Studia Patristiса, X (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 107), 1970, p. 77—83;

·       V. Recchia. La visione di S. Benedetto e la compositio del secondo libro des Dialoghi di Gregorio Magno. — Revue bénédictine, 82, 1972, Nr. 12, p. 140—155;

·       M. Mähler. Evocations bibliques et hagiographiques dans la Vie de saint Benoit par saint Grégoire. — Revue bénédictine, 83, 1973, p. 398—429;

·       Ch. Hannick. Die griechische Überlieferung der Dialogie des Papstes Gregorius und ihre Verbreitung bei den Slaven im Mittelalter. — Slovo, 24, 1974, p. 41—56; и пр.

 

12

 

 

това съчинение като патеричен сборник, основателно в славистиката то се счита за патерик поради жанровата еднородност на включените в него творби с патеричните произведении. Този патерик е написан на латински език през 593—594 г. Между 741 и 752 г. папа Захарий го превежда на гръцки език под заглавие  Διάλογοι ἱστορικοὶ περὶ πολιτείας διαφόρων πατέρων ἐν τῇ Ἰταλία διαλαμψάντων. Славянският превод на Διάλογοι ἱστορικοὶ се означава от славистите с термина Римски патерик. Що се отнася до структурата на сборника, тя се отличава до известна степен от строежа на другите патерици. Произведенията са разпределени в четири големи дяла според тематиката си. Връзката между творбите обаче е твърде своеобразна. Патерикът е изграден като диалог между Григорий и дякона Петър. Петър задава различни въпроси, в отговор на които Григорий привежда едно или няколко отделни произведения, засягащи живота на италианското духовенство. Диалозите на папа Григорий са доста разпространени в гръцката книжнина. От гръцки те са преведени твърде рано на арабски (през 779 г.), а също на грузински език (през 1011 г.)

 

Оформени като съставни части на едно цяло, творбите, включени в разгледаните патерици, твърде скоро започват да се разпространяват самостоятелно. Сравнително рядко книжовниците преписват пълния текст на сборниците. Обикновено те подбират част от произведенията съобразно със своите задачи и лични предпочитания. С усет за тъждеството на всички патерици в жанрово отношение преписваните дори свързват в един ръкопис откъси от различни патерични сборници. [18] По този начин се увеличава значението на творбите като литературни съчинения, обаче те загубват до голяма степен стойността си на документи за бита и нравите на монашеството през определена епоха.

 

В патериците е отразен с голяма точност начинът на живот в манастирите и отшелническите килии. [19] Тази точност несъмнено се дължи на

 

 

18. Вж. например Vie et récits d'anachorètes (IV—VII^e siècle), I. Analyse de ms. grec de Paris 1596 par l’abbé F. Nau. II. Textes grecs inédits extraits du même ms. et publiés par L. Clugnet. — Revue de l’Orient chrétien. 7, 1902, p. 604—617; 8, 1903, p. 91—100; 10, 1905, p. 39—56.

 

19. Вж. например

·       S. Vailhé. Jean Mosch, p. 107;

·       П. В. Никитин. Цит. ст., c. 127—130;

·       J.-C. Guy. Le Centre Monastique de Scété dans la littérature du V-e siècle. Orientalia Christians Periodica, XXX, 1964, p. 129 147;

·       P. Nagel. Die Motivierung der askese in der alten Kirche und der Ursprung des Mönchtums. — Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 95, 1966;

·       L. Leloir. Essai sur la silhouette spirituelle du moine d’après la collection arménienne des Apophthegmes. — Revue des Etudes Arméniennes, 5. 1968, p. 199—230;

·       G. Morin. Une demi-heure d’oraison chaque jour dans les monastères de saint Benoit. — Studia monastica, XI, 1969, p. 99—103;

·       R. T. Meyer. Palladius and Early Christian Spirituality. — Studia Patristica, X (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 107), 1970, p. 378—390;

·       F. Halkin. La juridiction suprême de pape dans un récit des apophthegmata patrum. — Analecta Bollandiana, 89, 1971, p. 310;

·       L. Leloir. La bible et les Pères du désert d’après les deux collections arméniennes des Apophtegmes. — In: La Bible et les Pères. Strasbourg, 1971. p. 113—134;

·       La prière des pères du désert d’après les collections arméniennes des Apophthegmes. — In: Mélanges liturgiques offerts à B. Botte. Louvain, 1972, p. 311—326;

·       Les orientations essentielles de la spiritualité des Pères du désert d’après les „Paterica" arméniens. — Revue de théologie et de philosophie, 24, 1974, p. 30—47;

·       L. Regnault. La prière continuelle. . . ;

·       Guiaumont. Le problème des deux Macaire ... ;

·       La conception du désert chez les moines d’Egypte. — Revue de l’histoire des religions, 188, 1975, p. 3—21.

 

13

 

 

факта, че авторите пишат за своята съвременност — те са участвували в едни от пресъздадените случки, други са наблюдавали отблизо, за трети са слушали от свои близки и познати. Благодарение на това действителността навлиза широко в патеричните произведения. Вниманието на писателите се насочва към разнообразни въпроси, много от които нямат нищо общо с монашеството. Така се получава сравнително богата картина на обществения живот в отделни области на Византия за периода от IV до VII в. От нея могат да се извлекат много конкретни данни за различните исторически събития и явления. Така например един от разказите, поместени в Λειμὼν πνευματικός, дава основания да се смята, че първите славянски нападения в района на Солун се отнасят към втората четвърт на VI в., а не към 80-те години на VI в., както обикновено се приема. [20] Патерикът на Йоан Мосх дава сведения също за проникването на славяните в провинция Азия през първата половина на VII в. [21] От този патерик може да се добие и представа за живота на арабите в края на VI и началото на VII в. Тогава те бродели по пустините на Сирия и Палестина на малки групи или по един, срещали се с монасите, водели бедно, полугладно съществуване, извършвали човешки жертвоприношения. [22] Поместените в патериците произведения хвърлят светлина и върху мирогледа на различни обществени слоеве. Най-изчерпателно може да бъде изяснена идеологията на ранното монашество. Тя обосновава политическата и икономическата мощ на манастирите, стреми се да прикрие и да оправдае противоречията между монашеския идеал и поведението на монасите, извинява паразитното съществуване на голяма част от манастирските обитатели. [23] Патеричните сборници представят обилен материал и за възстановяване жизнения път на най-старите монаси. Тези сборници биват използувани винаги, когато се очертава биографията на някой монах. Нещо повече, в отделни случаи патеричните произведения са единствените източници на сведения относно определено лице и само въз основа на тях може да се добие по-цялостна представа за живота му. [24]

 

Авторите на патерици са тясно свързани с монашеското съсловие — те или сами са обикновени монаси, или са били такива в своята младост, или пък са прекарали дълго време из различни манастири. Във всички случаи обаче личи, че познават подробно порядките на манастирския живот. Като претворяват богатите си наблюдения в художествени творби, писателите предназначават сборниците предимно за читатели-монаси. И наистина патериците се разпространяват най-интензивно сред монашеството. Те не само стават любимо индивидуално четиво, но откъси от тях се прочитат редовно на трапезата и при богослуженията. [25] Несъмнено е обаче, че чрез патеричните

 

 

20. В. Тъпкова-Заимова. Нападения „варваров" на окрестности Солуна в первой половине VI в. — Византийский временник, XVI, 1959, с. 3—7.

 

21. К. С. Кекелидзе. Грузинская версия Лимонария Иоанна Мосха и ее значение для славянской истории. — В: Кекелидзе, К. С Этюды по истории древнегрузинской литературы. T. VIII. Тбилиси, 1962, с. 238—243.

 

22. Н. В. Пигулевская. Арабы у границ Византии и Ирана в IV—VI вв. М.—Л., 1964, с. 264—265.

 

23. С. В. Полякова. Ἐγω διὰ τὸν Χριστὸν τοὺς τοίχους τηρῶ (О некоторых особенностях раннемонашеской идеологии и быта согласно „Лавсаику" Палладия и сочинениям Василия Великого). Византийский временник, XIV, 1958, с. 185—189.

 

24. Вж. например Βίος τοῦ ἀββᾶ Δανιὴλ τοῦ Σκητιώτου. Vie et récit de l’abbe Daniel le Scétoité (VI^e siècle). I. Texte grec, publié par L. Clugnet. II. Texte syriaque, publié par F. Nau. Texte copte, publié par I. Guidi. Paris. 1901; и в Revue de l’Orient Chrétien. 5, 1900, p. 49—73. 254—271, 370—406, 535—564; 6, 1901, p. 51—87.

 

25.

П. В. Никитин. Цит. ст., c. 144—145;

П. Симић. Богослужебна читања. Зборник Владимира Мошина. Београд, 1977, с. 191, 192.

 

14

 

 

произведения писателите са се стремили да привлекат вниманието на по-широк кръг хора. С това се обяснява простотата на съдържанието им, достъпността на езика, в основата на който лежи говоримата гръцка реч.

 

В гръцката литература съществуват доста произведения, които не принадлежат към разгледаните шест патерика, но по жанровите си особености са напълно еднакви с патеричните творби. Такива са разказите на Данил Скитски, живял през VI в. в Египет, [26] съчиненията на синайския монах Анастасий, писал около средата на VII в., [27] и др. Сътворени в духа на патеричните произведения, те биват преписвани наред с тях и постепенно се включват органически в състава на патеричните сборници. Ето защо с пълно право можем да ги считаме за същински представители на този литературен жанр.

 

Създаването на творби, подобни на поместените в шестте патерични сборника, свидетелствува, от една страна, за активното развитие на жанра, а, от друга — за голямата му популярност. Това заключение се подкрепя и от обстоятелството, че в редица сборници, съвършено различни от патериците, понякога се срещат произведения, подобни на патеричните. Така например в главния труд на синайския монах Йоан (около 525—около 600 г.) — Лествица — се откриват десетина разказа, сходни с патеричните творби; [28] няколко откъса от словата на ава Доротей, живял в края на VI и началото на VII в., са сродни с произведенията, обхванати в патериците, [29] и т. н. Проникването на пасажи от патеричните съчинения в други литературни жанрове също убеждава, че книжовниците са обграждали тези творби с необикновено внимание. Най-често се установяват заемки в житията. Няколко ἀποφθέγματα от средата на IV в. са заимствувани в житието на Павел Тивейски, появило се през втората половина на IV в. [30] Две глави от Лавсаика твърде рано преминават в житията на Пахомий. [31]В анонимното житие на Герасим Йордански, писано през втората половина на VI в., е вмъкнат разказът за Герасим и лъва от Λειμῶν πνευματικός. [32] Същият разказ е използуван в житието на св. Йероним. [33]

 

Голям интерес предизвикват патериците и сред българските книжовници. Вече бе отбелязано, че шестте патерика са преведени изцяло или частично на старобългарски език. Старобългарските текстове на Египетския патерик, Скитския патерик [34], Азбучно-Ерусалимския патерик, Синайския патерик,

 

 

26. Βίος τοῦ ἀββᾶ Δανιὴλ τοῦ Σκητιώτου . . .

 

27.

·       F. Nau. Le texte grec des récits du moine Anastase sur les saints peres du Sinaï. Oriens christianus, 2, 1902, p. 58—89;

·       Les récits inédits du moine Anastase. Contribution à l’histoire du Sinaï au commencement du VII^e siècle. Paris. 1902;

·       Le texte grec des récits utiles à l’âme d’Anastase (le Sinaïte). — Oriens christianus, 3, 1903, p. 56—90;

·       P. Canart. Nouveaux récits du moine Anastase. — In : Actes du XII^e congrès international d’étude byzantines. Beograd, 1964, p. 263—271.

 

28. Преподобнаго отца нашего Йоана игумена Синайской горы Лествица в русском переводе с алфавитным указателем и примечаниями. М., 1862, с. 38—39, 40—46, 47—48, 69—74, 112—114.

 

29. Ава Доротей. Църковни слова. Преведе архим. Йосиф. С., 1954, с. 30, 47—48, 54—55, 72—73, 83, 86.

 

30. F. Nau. Le chapitre Περὶ ἀναχωρητῶν ἁγίοων. . .

 

31. F. Halkin. L’histoire Lausiaque et les Vies grecques de s. Pachôme . . .

 

32. H. Grégoire. Op. cit., p. 133—135.

 

33. Ibidem, p. 134.

 

34. Този термин се употребява със значението, което влага в него В. С. Преображенски. Предложението на Н. ван Вейк Скитски патерик да се нарича и патерикът, в който творбите са подредени според темата си, и азбучно-анонимният (N. van Wijk. Was ist ein Paterik Skitskij? — Annales Academiae scientiarum Fennicae, ser B, t. XXVII. Helsinki, 1932 (Mélanges de Philologie offerts à M. J. J. Mikkola). p. 348—353) не е приемливо. Означаването на тези два различни сборника с един термин би внесло неяснота в употребата му. Значението на понятието „скитски" в случая не е важно понеже тук става дума за условно название, което служи само за да се различава този патерик от останалите. Не бива да се забравя, че възприетите в славистиката означения на другите патерици също са условни.

 

15

 

 

и Римския патерик са преведени от гръцки език (с изключение на предговора към версия А на Римския патерик, който е преведен от латински). Но отношенията между гръцките и старобългарските текстове на патеричните сборници са все още недостатъчно проучени. Те са предмет на изследване главно сред славистите, които, пристъпвайки към анализ на славянските патерици, си поставят обикновено като първа задача издирването на гръцките текстове на произведенията. В резултат на това вече са известни гръцките съответствия на всички патерични сборници. [35] Напоследък бяха открити гръцки ръкописи, близки по състав до славянските текстове на Египетския патерик, Скитския патерик и анонимната част на Азбучно-Ерусалимския патерик. [36] Досега обаче никому не се е удало да намери оригиналите, с които са си послужили славянските преводачи. Голяма трудност при издирване на гръцките оригинали е липсата на критически издания на гръцките патерици (такива издания имат само Лавсаика и Ἡ κατ᾿ Αἴγυπτων τῶν μοναχῶν ἱοτορία). Изводите за гръцките прототипове изхождат главно от забелязаните при сравняването различия между славянските сборници и познатите гръцки патерици. Създадените по този начин повече или по-малко сигурни представи за оригиналите несъмнено ще улеснят по-нататъшното търсене сред новооткритите гръцки ръкописи.

 

Когато се твърди, че за науката са познати гръцките текстове на всички патерици, трябва да се има пред вид ограничеността на използуваните от отделните учени славянски ръкописи. Търсейки гръцкия оригинал на някой от патеричните сборници, те посочват съответствията според един славянски ръкопис, много често съвсем случаен. По този начин посочените гръцки текстове придобиват значение предимно за отделните произведения, но не и за целия сборник. Защото макар че патериците имат устойчив състав, при преписването той бива подлаган на извънредно големи промени. Поради това известните днес гръцки съответствия могат да играят ролята на ориентировъчен прототип. В непроучените още екземпляри на патериците, разбира се, ще са включени повечето от познатите съчинения, но има

 

 

35. За Египетския патерик вж.

·       Н. Ван-Вейк. О происхождении Египетского Патерика. — В: Сборник в чест на проф. Л. Милетич. С., 1933, с. 361—369;

·       И. П Еремин. К истории древне-русской переводной повести. — ТОДРЛ, III, 1936, с. 37—57;

·       М. Capaldo. Caratteristiche strutturah е prototipi greci dell ’Azbučno-Ierusalimskij e dell Egipetskij paterik. — Cyrillomethodiantim, III, 1975, p. 17—22;

 

за Скитския:

·       В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 173—187, 220—231;

·       N. van Wijk. La traduction slave de l'Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος et sou prototype grec. — Byzantion XIII, 1938, p. 233—241;

·       W. R. Veder. La tradition slave des Apophthegmata Patrum — Slovo, 24, 1974, p. 59—93;

·       The Old Church Slavonic Translation of the Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος. In thе Еdiтion of N. van Wijk. Edited by D. Armstrong, R. Pope and C. H. van Schooneveld, The Hague—Paris 1975, p. 47—67;

·       M. Capaldo. Sul prototipo greco dello Skitski paterik. Зборник Владимира Мошина. Београд, 1977, с. 53—55;

 

за Узбучно-Ерусалимския:

·       N. van Wijk. Die slavische Redachonen des Μέγα Λειμωνάριον. — Byzantinoslavica IV, 1932, p. 236—252;

·       N. van Wijk. Подробный обзор церковнославянского перевода Большого Лимонария. — Byzantinoslavica, VI, 1935—1936, с. 38—83;

·       M. Capaldo. Ор. cit., р. 22—27;

·       M. Capaldo. La tradizinne slava della collezione Alfabetico-anonima degli Apophthegmata Patrum (Prototipo greco e struttura della parte alfabetica). — Ricerche slavistiche, XXII—XIII, 1975—1976, p. 81—121;

 

за Синайския:

·       Синайский патерик. Издание подготовили В. С. Голышенко, В. Ф. Дубровина, М., 1947, с. 10—15;

 

за Римския:

·       П. Сырку. К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке. T. I, вып. I. Время и жизнь патриарха Евфимия Терновского. СПб., 1898, с. 481—482;

·       А. Соболевский. Римский патерик в древнем церковно-славянском переводе. Киев, 1904. с. I.

 

36. М. Capaldo. Caratteristiche strutturali . . . ; М. Capaldo. Sul prototipo grecо. . .

 

16

 

 

голяма вероятност те да съдържат и творби, чиито гръцки първообрази са неизвестни. При подобно състояние на проучванията изследователите биха могли да насочат усилията си към издирване гръцките текстове на всички произведения във всеки отделен ръкопис [37] или само на изолирани творби. [38] Но тъй като гръцките текстове, съответствуващи на петте славянски патерика, са познати в основни линии, главната задача не бива да се търси в тази насока. Дори ако се появят подобни изследвания за всички славянски ръкописи, не биха се увеличили и уточнили знанията относно взаимоотношенията между славянските и гръцките ръкописи, понеже няма да бъде решен въпросът за оригиналите, от които са превеждали славянските книжовници. А докато не бъдат открити първообразите на славянските патерични сборници, всякакви изводи за начините и метода на превеждане не ще имат голяма стойност, тъй като ще са в значителна степен условни. За да бъдат търсени успешно гръцките първообрази, сега е необходимо да се съберат изцяло съществуващите екземпляри на патериците, да се извършат задълбочени и всестранни текстологически изследвания върху тях, в резултат на което несъмнено ще бъдат разкрити първоначалният състав и текст на славянските патерични сборници. Едва тогава ще бъде възможно да се реши важната проблема за техните оригинали.

 

Събирането и подробното проучване на всички текстове на славянските патерици е нужно и за разработване на важните въпроси, свързани с времето и мястото на превеждане на тези патерици, броя на преводите, патерика, преведен от Методий, първоначалния състав на славянските патерични сборници и промените, настъпвали в него при преписването, генеалогическите връзки между ръкописите, белезите на отделните редакции. Досега интересът на изследователите е бил насочен главно към тези проблеми. Но тъй като учените изграждат своите трудове само върху част от материала, достигнатите резултати не са безспорни.

 

Патерикът като тип литературен сборник прониква в старобългарската литература заедно с най-старите преводи от гръцки език. Времето, когато за пръв път се появява старобългарски превод на патерик, е известно. В глава XV на Пространното житие на Методий след съобщението, че Методий превел почти цялата Библия, е добавено: Тъгда же и номоканонъ рекъше законоу правило и отьчьскъı-а книгъı прѣложи. [39] Знае се, че тези преводи са извършени между 882 и 884 г. Почти всички слависти смятат, че с израза „отьчьскъı-а книгъı“ е означен някакъв патерик. [40]

 

 

37. Както това вече е правено (Вж. например N. van Wijk. Was ist ein Paterik Skitskij, p. 350—351; W. R. Veder. La tradition slave. . . ).

 

38. Вж. например

·       N. van Wijk. Studien zu den altkirchenslavischen paterika. — Verhandehngen der Koninklijke akaderaie van wetenschappen te Amsterdam. Afdeeling letterkunde, nieuwe reeks, deel XXX 1931, Nr. 2, p. 13—19;

·       Die Erzählungen des Sketioten Daniel im Kirchenslavischen. — Slavia. XII, 1933, p. 335—352.

 

39. Кл. Охридски. Събрани съчинения. T. 3. Пространни жития на Кирил и Методий. Подготвили за печат Б. Ст. Ангелов и Хр. Кодов. С., 1973, с. 191.

През XIX в. някои слависти изразяват мнение, че това известие е късна прибавка в текста на житието (вж. Е. Dümmler. De pannonische Legende von h. Methodius. — Archiv für österreichischer Geschichte, XIII, 1854, p. 197; В. А. Бильбасов. Кирилл и Мефодий. Ч. II. СПб., 1871, с. 103—104). Днес обаче никой не оспорва принадлежността му към първоначалния текст.

 

40. Вж. например

·       F. Rаčki. Književan rád Sv. Cirila i Methoda. — In : Tisucnica slavenskih apostolah sv. Cirila i Metoda. Zagreb, 1863, p. 16, 26;

·       F. Pastrnek. Dejiny slovanských apoštola Cyrilla a Methoda. Praha, 1902, p. 122—123, 296;

·       Огіенко. Костянтин і Мефодий, іх житія та діяльність. Історично-литературна моногрфія. Ч. II. Варшава, 1928, с. 81—22;

·       Св. Николова. Ранните старобългарски преводи на патеричните сборници. — В : Константин-Кирил Философ. С., 1969, с. 229—230;

·       J. Bratulić. Zitja Konstantina Cirila i Metodija i staroslovenska asketskopoučna literatura. — В: Кирил Солунски. T. 1. Скопје. 1970, с. 82—83 (Й. Братулич счита обаче, че патерикът е само част от Методиевите „отечески книги");

·       Д. Богдановић. Стара српска библиотека. — Летопис матице српске, т. 147, 1971. кн. 408, св. 5, с. 426—427;

·       Ђ. Трифуновић. Азбучник средњовековних књижевних назива. IX. Књижевна историја. IV, 1972, 15, с. 516 (отделно: Београд, 1974, с. 208—209);

·       W. R. Veder. Was ist Methods Väterbuch? — In: Dutch Contribution to the Seventh International Congress of Slavists. Haag, 1973, p. 157—158;

·       F. V. Mareš. S. Gregorii Magni Dialogorum Libri IV — Die „Bücher der Väter" der Vita Methodii. — Slovo, 24, 1974, p. 17—18;

·       G. Birkfellner. Gregorius I. der Grosse und die slavischen „Paterika". — Slovo, 24, 1974, p. 125—126;

·       В. P. Федер. Сведения о славянских переводных патериках. — Методические рекомендации по описанию славяно-русских рукописей для Сводного каталога рукописей, хранящихся в СССР. Вып. 2, ч. I. М., 1976, с. 213;

·       М. Capaldo. La tradizione slava . . , p. 83.

 

Най-авторитетен защитник на това мнение беше Н. вай Вейк (вж. например Studien . . . , р. 21—24; The Old Church Slavonic Translation . . . , p. 31—32).

Почти пълен обзор на мненията относно идентифицирането на „отеческите книги“ вж. y R. Pope. The Old Church Slavonic Translation . . . , p. 1—17.

 

17

 

 

Опитът на Райко Нахтигал да докаже, че под „отьчьскъı-а книгъı“ трябва да се разбира сборникът от хомилии, който е бил прототип на Клоцовия сборник и подобен по състав на хомилиара на Миханович, не е убедителен. [41] Доказателствата за моравския произход на Клоцовия сборник са неоспорими, обаче не обосновават твърдението че с думите „отьчьскъı-а книгъı“ в Методиевото житие се отбелязва сборник от хомилии. [42] Не са достатъчно обосновани и другите две схващания, които бяха доста подробно развити — твърдението на Н. К. Николски, че „отеческите книги“ могат да бъдат отъждествени с някакъв вид тълкувания на библейски текстове, [43]

 

 

41. R. Nahtigal. Otьčьsky kъnigy (Zitije Metodovo pogl. XV). — Razprave Slovenske Akademije znanosti in umetnosti. Razred za filološke in literarne vede. I, 1950, p. 16—24.

У нас към мнението на Р. Нахтигал са склонни да се присъединят Д. Иванова-Мирчева и Хр. Кодов, но те също не привеждат доводи, за да докажат, че т. нар. „отечески книги“ са тъкмо хомилиар (Д. Иванова-Мирчева. Хомилиарът на Миханович. — Изв. Инст. за бълг. език, XVI, 1968, с. 381; Кл. Охридски. Събрани съчинения, т. 3, с. 211). Без да анализират конретно въпроса за „отеческите книги“, изхождайки най-общо от нуждите на християнската църква, някои слависти търсят този Методиев превод и в друга посока. Така например

 

Ив. Малишевски пише:

 

„що се отнася до „отеческите книги“, избрани от Методий за превод, несъмнено това са били книги или избрани произведения от онези отци, над чиито преводи са се трудили след това в България учениците на Кирил и Методий, особено Григорий Богослов, любимец на Кирил от детството му, Йоан Златоуст и други знаменити отци“ (Ив. Малышевский. Святые Кирилл и Мефодий, первоучители славянские. Киев. 1886, с 296).

 

Ем. Георгиев отбелязва :

 

„Трябва да се смята, че отеческите книги са съдържали разкази за живота на известни християнски дейци или евентуално избрани произведения от отците на черквата, каквито по-късно често се превеждат. Християнските Отечески книги са били нужни за възпитанието на християните славяни : съдържащи образци или напътствия за поведението на християнина, те са подпомагали Методий и сподвижниците му да разпространяват християнската вяра и морал“ (История на българската литература. Т. 1 Старобългарска литература. С., 1962, с. 49; Ем. Георгиев. Кирил и Методий — основоположници на славянските литератури. С., 1956, с. 260).

 

Ив. Гошев предполага:

 

„Но изглежда, че под „отечески книги“, за които ни разказва ЖМ, с по-голямо основание можем да съзрем сборник от ония светоотечески съчинения, които през IX в. са се чели във време на богослужение по нареждане на устава и по традиционната практика на църквата“ (Кирил и Методий. — Год. Соф. унив., Богосл. фак., XV, 1937—1938, с. 67);

 

З. Хауптова и И. Пацлова считат, че изразът ,.отечески книги“ не е точен термин, който означава определен тип сборник, а общо название на небиблейски, главно патриотически съчинения (Z. Hauptová, I. Páclová. Staroslovénska a cirkevně-slovanská problematika na VII mezinárodnim sjezdu slavistů. — Slavia, XLIII, 1974, p. 157).

 

42. Нови доказателства за идентифицирането на „отеческите книги“ именно като сборник от хомилии не приведе и Е. Блахова, която напоследък доразви тезата на Р. Нахтигал (Е. Bláhova. К otázce „otьčьskych knig“. — Slavia, XXXVIII, 1969, p. 582—560). Неотдавна бе изказана, макар и мимоходом, догадка, че би могло Методиевите „отечески книги" да се търсят също сред сборниците, в които патерикът е съчетан с хомилии (вж. W. R. Veder. Was ist Methods Väterbuch?, p. 158—159).

 

43. H. К. Никольский. К вопросу о сочинениях, приписываемых Кириллу Философу. — Изв. по русскому языку и словесности, I, 1928, кн. 2, с. 399—457.

 

18

 

 

и идеята на Р. Айтцетмюлер „отеческие книги“ да се търсят в някакъв сборник от типа на „Пчела“ [44]. Напротив, мнението, че става дума за превеждане именно на патерик, може да се защити с най-сериозни доказателства. [45] На първо място, употребеното от житиеписеца название „отьчьскъıı-а книги“ очевидно е превод от гръцкото πατερικόν (подразбира се βιβλίον). [46] Това е безспорно, още повече, че в единствените два пасажа от Пространното житие на Методий, в които се говори за монаси, те са наречени отци. [47] Интересът на Методий към патеричната литература е лесно обясним, като се има пред вид, че той е живял известно време в манастир на Олимп в Мала Азия, а според глава IV от житието дори е бил поставен за игумен на манастира Полихрон. Вероятно тук се е запознал с извънредно популярните патерици. Не бива да се забравя и обстоятелството, че патриарх Фотий, близък на Методиевия брат Кирил, описва в своята книга Μυριοβίβλον няколко патерика, които може би са били познати на славянските първоучители. Тъй като в житието не се съобщава кой патерик е превел Методий, налага се чрез анализ, предимно езиков, да се установи кой е най-старият превод на патеричен сборник.

 

Архаичният характер на лексиката и граматиката, наличието на моравизми в текста на Скитския патерик довеждат до мисълта, че той е преведен най-рано на старобългарски език — през последната четвърт на IX в., [48] не по-късно от началото на X в. [49] Архаични езикови особености, отнасящи се към третата четвърт на IX и началото на X в., се наблюдават и в Синайския патерик. [50]

 

 

44. R. Altzetmüller. Vermischte Beitrage. 1. Zu den Väterbüchern der Vita Methodii. — Anzeiger für slavisclie Philologie, IV, 1970, p. 48—52.

 

45. По-различно е мнението на P. Поуп, който смята, че сегашното състояние на проучванията прави еднакво вероятни три от изразените досега схващания : идентифицирането на „отеческите книги“ с патерик, а също тълкуванията на Р. Нахтигал и H. К. Николски (вж. The Old Church Slavonic Translation , p. 8, 15—16).

 

46. Наименованието πατερικόν през IX в. вече е широко разпространено. За пръв път то се среща у Доротей (края на VI - началото на VII в.) (вж. В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 130); Върху няколко случая на употреба на израза „отечески книги“ в значение „патерик“, при това извлечен от славянската книжнина до XIII в. включително, наскоро обърна внимание W. R. Veder. Was ist Methods Väterbuch?, p. 157—158. Интересно e да се посочи, че един от тях се намира в Житието на Теодосий Печерски, поместено в Успенския сборник от XII—XIII в., в чието съдържание е включен и най-старият известен досега препис на Пространното житие на Методий.

 

47. Кл. Охридски. Събрани съчинения, т. 3, с. 187.

 

48.

·       N. van Wijk. Studien . . . , p. 27—30 ;

·       Два славянских патерика. — Byzantinoslavica IV, 1932. p. 22—34 ;

·       Zu den slavischen Paterika. — Zeitschrift für slavische Philologie, IX 1932, p. 357—359 ;

·       О pateriku, przetłumaczonym przez sv. Metodego. — In : II Międzynarodowy zjazd slavistów (filologów slowiańskich) Księga referatów. Sekcia I. Językoznawstwo. Warszawa, 1934, p. 167—169;

·       L’adjectif mamu et les verbes mamiti, maniti. — Revue des études slaves, 14, 1934, p. 72—75;

·       Рукописни патерик манастира Крке. — Магазин Cjeверне Далмације, II, Сплит, 1935, с. 108—110;

·       Zwei Pannonismen mil od(ъ) für оt(ъ). — Zeitschrift für slavische Philologie, XIII, 1936, p. 83—88 ;

·       Aksl. priležati, πυκτεῦειν, πυκτεῦσαί. — Zeitschrift für slavische Philologie, ХIII, 1936, p. 319—329;

·       Die slavische Adjektive libъ und libevъ. Slavia, XIV, 1936—1937, p. 510—515 ;

·       О pateryku przetłumaczonym przez Metodrgo. — Prace filologiczne, XVII, 1937, p. 59—65;

·       La traduction slave . . . . p. 233;

·       W. R. Veder. Was ist Methods Väterbuch, p. 156;

·       J. Rusek. Czy Metody przetłumaczyl Pateryk i który? — In : Vil Międzynarodowy kongres slawistów. Streszczenia referatów i komunikatow. Warszawa, 1973, p. 111—113;

·       B. Jovanović. Pećki paterik. Tri jezičke redakcije slovenskog preveda Skitskog paterika. — Slove. 24, 1974 p. 142—147 ;

·       The Old Church Slavonic Translation, p. 24, 33—89.

 

49. В. С Преображенский. Цит. съч. с. 161—158.

 

50.

·       Архим. Леонид. Сведения о славянских и русских переводах патериков различных наименований и обзор редакции оных. — Чтения в обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1890, кн. 4 с. 1;

·       А. И. Соболевский. Отзыв о труде свящ. И. М. Смирнова, с. 294 ;

·       Т. А. Иванова. Заметки о лексике Синайского аптерика (к вопросу о переводе Патерика Мефодием). — В : Проблемы современной филологии Сборник статей к семидесятилетию акад. В. В Виноградова. М., 1965, с. 149—152;

·       Ж. Леписие също направи заключение, че преводът на Синайския патерик е твърде стар ; според него вероятно той има западен произход и някои грешки в текста говорят за съществуването на глаголически оригинал (J. Lépissier. Rapports sur les conférences. Langues et littératures slaves du moyen âge. — Annuaire. Ecole pratique des Hautes études IVe section, 102, 1969-1970, 1970, p. 452; 103, 1970—1971, 1971, p. 494—496).

 

Края на IX или началото на X в. като време на превеждане на Синайския патерик посочи и Р. Поуп (The Old Church Slavonic Translation, p. 24). A. С. Лвов неизвестно на какви основания отнесе превода на Синайския патерик към епоха, не по-ранна от XI в. (Синайский патерик. — Советское славяноведение, 1971, кн. 6, с. 107—110).

 

19

 

 

Към тази най-ранна епоха от развитието на старобългарската литература се отнася и Римският патерик. [51] За твърде ранен произход свидетелствуват и езиковите форми, извлечени от Азбучно-Ерусалимския патерик. [52] Като цяло обаче те не са така древни, както езика на Скитския, Синайския и Римския патерик.

 

Малко по-късно се появява славянският превод на Египетския патерик. Най-вероятно той датира от X в. Във всеки случай не може да има съмнение, че е приготвен след смъртта на Кирило-Методиевите ученици. [53] От друга страна, през XI в. Египетският патерик вече прониква в някои оригинални староруски съчинения. [54]

 

Освен разгледаните патерици в българската средновековна литература широко се рaзпространява т. нар. Своден патерик. [55] Той съдържа произведения от Синайския, Скитския, Азбучно-Ерусалимския и Римския патерик. Досега се считаше, че текстовете на включените в него творби представят същите преводи, които са поместени в отделните патерици. Поради това се приемаше, че Сводният патерик е компилация въз основа на направените вече преводи, възникнала през XIV в. по времето на Иван Александър. [56] Сводният патерик обаче несъмнено се е появил в по-ранна епоха, тъй като в самото начало на XIV в. вече са направени извлечения от него. [57]

 

Езиковите особености на патериците не дават достатъчно определени сведения и относно мястото на превеждане. Със сигурност обаче може да се твърди, че Синайският, Скитският и Римският патерик са преведени на

 

 

51. А. Соболевский. Римский патерик . . . , с. 1—28; F. W. Mareš. „Quosnam libros patrum’s. Methodius Thessalonicensis in palaeoslovenivam veteri linguam“ (За този доклад вж. V. Polak. III Kongressus internationalis historiae et philologiae slavicae Salisburgo-Ratisbonensis. — Slavia, XL, 1971, p. 313; F. W. Mareš. Welches griechische Paterikon wurde im IX. Jahrhundert ins slavische übersetzt? — Anzeiger der Österreichischen Akademie der Wissenschaften. Philosophische-historische Klasse, 109 Jahrang, 1972, Nr. 19, 1973, p. 205—221 ; S. Gregorii Magni . . . , p. 17—39; The Old Church Slavonic Translation, p. 24.

 

52. N. Van Wijk. Два славянских патерика . . . , с. 24—30.

 

53. Η. Ван-Вейк. О происхождении Египетского Патерика . . . , с. 369.

 

54. И. Π. Еремин. К истории . . . , с. 56—57.

 

55. За Сводния патерик вж. I. Ерьомин. „Сводный" Патерик у пївденно-слов’янських, українському та московському письменствах. — Записки історично-філологічного відділу Украінської Академїі наук, 1927, кн. XII, с. 46-77, кн. XV, с 54—101.

 

56. Пак там, кн. XV, с. 59—83; J. Rusek. О tzw. Pateryku kompilacyjnym. — Slovo, 24, 1974, p. 95—107. C някои добавки и съкращения тази статия беше препечатана през 1976 г. : Czy Metody przetlumaczyl Pateryk i który? — Slavia orientalis, XXV, 1976, p. 483—491.

 

57. В ръкопис № 77 от сбирката на АБАН (за този ръкопис вж. тук : „Разпространение на патеричните разкази в България“). По този въпрос вж. също Св. Николова. Постижения и задачи на изследванията върху преводните патерици в старите славянски литератури. — В : Славянска филология, Т. 16. С., 1978, с. 63. Съмнения в предложената от И. Ерьомин датировка на Сводния патерик изказва и М. Капалдо (М. Сараldо. „Slovo", 24, 1974. Il simposio di Vienna (19—22 maggio 1974) sul pateriki slavi di traduzione. — Ricerche Slavlstiche, 22—23, 1975, 1976, p, 278).

 

20

 

 

старобългарски език в Моравия или България. [58] Преводът на Азбучно-Ерусалимския патерик е извършен навярно в България. Къде е преведен Египетският патерик, може само да се гадае — в България [59] или в Русия [60]. Съставянето на Сводния патерик се приписва на български книжовници. [61]

 

Още по-големи трудности възникват, когато се търсят преводачите на отделните патерици. Засега трябва да се признае за невъзможно да бъде открит книжовникът, превел Египетския патерик. Няма никакви определени данни и за преводачите на другите патерични сборници. [62] Не може да се смята за решен въпросът за патерика, преведен от Методий. Предположението, че Методиево дело е Римският патерик, не бе доказано убедително от А. Соболевски [63], но бе подхванато и в ново време. [64] Неотдавна бе подкрепено мнението на архим. Леонид, че Методий е преводачът на Синайския патерик. [65] Новите изследвания показват, че становището на Н. ван Вейк за Методий като преводач на Скитския патерик [66], макар и да си остава засега най-добре аргументирано, също не може да бъде прието безрезервно.

 

Съпоставянето и синтезирането на резултатите от проучванията на патеричните сборници, както и продължителните наблюдения над Сводния патерик ми дадоха възможност преди десетина години да обоснова мимоходом една нова хипотеза — че дело на Методий е именно Сводният патерик. [67]

 

Тези съображения естествено не могат да решат въпроса за Методиевия превод на патерика. Но в случая задачата не е да се разреши тази проблема. Предложената хипотеза има за цел преди всичко да обърне внимание на изследователите и върху възможността Сводният патерик да е Методиево дело. Трябва да се има пред вид обаче, че категоричното решаване на въпроса за патерика, преведен от Методий, е възможно само в резултат от паралелното пълно проучване на текстовете на всички патерици.

 

 

58. Вж. трудовете, посочени в бел. 48, 49, 50, 51. М. Кульбакин. Материалы и заметки по славяноведению. — ЖМНП р., 1905, ч. СССIХ (май), с. 8.

 

59. Н. Ван-Вейк. О происхождении Египетского Патерика, с. 369.

 

60. И. П. Еремин. К истории. . . , с. 51.

 

61. I. Ерьомин. „Сводный“ Патерик . . , кн. XV, с. 59—61.

 

62. Не може да се смята за основателно допускането на А. С. Лвов, че Синайският патерик е преведен в същия преводачески кръг, чрез който в славянската книжнина преминава хрониката на Георги Амартол (цит. ст., с. 108, 110). Изобилието на лексически варианти и десетината случаи на сходства в лексиката, на които се позовава Лвов, не са от решаващо значение, тъй като те сближават Синайския патерик не само с Хрониката на Амартол, но и с други преводни паметници, включително паметници от Кирило-Методиевия кръг.

 

63. А. Соболевский. Римский патерик. . . , с. 4.

 

64. М. Weingart. N. van Wijk. Studie о cirkevněslovanském pateriku. — Byzantinoslavica. V, 1933—1934, p. 461. От 1970 г. усилено го доразвива Ф. В. Марещ (вж. трудовете му, посочени в бел. 51, и F. V Mareš. Die Anfänge des slavischen Schriftums und die byzantinisch-griechische Literatur. — Cyriilomethodianum, III. 1975, p. 6—7. Мнение, че славянският превод на Римския патерик може да бъде приписан на Методий, изрази и К. Ханник (вж. статията му, посочена в бел. 17). Веднага обаче на това становище се противопоставиха Г. Биркфелнер (цит. ст., с. 127—133) и Й. Хам (J. Haram. Paterik kod Hrvata. — Slovo. 24, 1974, p. 189—192). Съмнения в аргументацията на Ф. В. Мареш изразиха и М. Capaldo. „Slovo". . . , p. 276—277; Xp. Кодов. Ново славистично списание. — В : Старобългарска литература. 3. С., 1978, с. 129

 

65. Т. А. Иванова, Цит. ст., с. 149—152. Тук ще споменем още извода на Л. Мошински, че не може да се изключи връзката между Синайския патерик и патерика, преведен от Методий (L. Moszynski, Rzeczowniki złożone Synajskiego pateryka na tle zlożen kanonu staro-cerkiewno-słowianskiego. — Slovo, 24, 197-7, p. 123).

 

66. Вж. посочените в бел. 48 трудове и N. van Wijk. Der grossmahrische Erzbischof Method als Übersetzer von Erbauungsliteratur. — Slavische Rundschau, X. 1938, p. 6—9.

 

67. Св. Николова. Ранните старобългарски преводи. . . с. 232—234. Възражения срещу това предположение направи Й. Русек (вж. статиите му, посочени в бел. 48 и 561. То беше взето пред вид обаче от Д. Богдановић, Цит. ст., с. 23; Ђ. Tрифуновић, Цит. съч., с. 209; J. Hamm, Ор. cit., р. 190.

 

21

 

 

Частични изследвания върху отделни патерични сборници, каквито има натрупани достатъчно, не биха допринесли особено много за окончателното решение на въпроса. [68]

 

Изчерпателното анализиране на всички патерици ще бъде полезно и за уточняване броя на преводите на различните патерични сборници. Установено е, че Римският патерик е превеждан три пъти. [69] Вторият негов превод е направен през XIV в., вероятно по времето на Иван Александър, [70] а третият превод (само на отделни творби) се намира в някои редакции на Сводния патерик. [71] В два независими един от друг превода, водещи началото си отива гръцки оригинала, се срещат произведенията от Синайския патерик. [72] Само един превод е засвидетелствуван в преписите на Скитския патерик. [73] Не е известно обаче колко превода на Египетския и Азбучно-Ерусалимския патерик се разпространяват в славянские ръкописи

 

В досегашните изследвания е отделено значително място на свързаните с патеричните сборници текстологически проблеми. Най-пълно е изяснена текстовата история на Сводния патерик. Според броя и реда на творбите ръкописите, съдържащитози патерик, се разделят на три самостоятелни редакции. [74] От една от тях водят началото си други 15 редакции, създадени през периода XIV-XVII в. Няколко пъти е бил редактиран Синайският патерик. [75] Засега се счита, че от неговия пълен превод е направено извлечение, разпространяващо се под наименованието Лимонис. [76] Смята се, че първичната кратка редакция на Лимониса се отличава с антибогомилска насоченост и е съставена в Западна България по времето на Самуил. Предполага се, че авторът на тази редакция е близък съвременник на Презвитер Козма, добре запознат с „Беседа против богомилите“. Още през XI в. Лимонисът прониква в Русия, където се появява негова разширена редакция. Там са познати и още три редакции на Синайския патерик. В основни линии е очертана текстовата история и на Скитския патерик. Приблизително е известен неговият първичен състав, [77] в текста му се забелязват две ранни редакции, [78] открити са две групи ръкописи на Скитския патерик, оформили се вследствие на независимото и последователно преписване от глаголически първообраз [79].

 

 

68. По-подробно за пътя, по който трябва да се върви, за да бъде решена проблемата за Методиевия превод на патерика, вж. Св. Николова. Постижения и задачи . . . , с. 65.

 

69. А. Соболевский. Римский патерик . . . с. 1. Вж. и цитираните в бел. 40 и 51 статии на Ф. В. Мареш и Г. Биркфелнер, а също G. Birkfellner. Paulos Euergetinos und die dritte kirchenslavische Übersetzung der Dialoge Gregors des Grossen. — Slovo, 28, 1979.

 

70. П. Сырку. К истории . . . . с. 482.

 

71. G. Birkfellner. Gregorius I. der Grosse . . . , p. 130—131; Paulos Euergetinos...

 

72. N. van Wljk. Einige Kapitel aus Ioannes Moschos in zwei kirchenslavischen Übersetzungen. — Zeitschrift für slavische Philologie, X, 1933, p. 60—66.

 

73. В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 177—178.

 

74. За редакциите на Сводния патерик вж. Ерьомин. „Сводный" Патерик. . ., кн. XII, с. 50—77. Съображения относно историята на текста на Сводния патерик вж. също у Св. Николова. Постижения и задачи. . . с 63; Проблемът за издаването на Сводния патерик. — Slovo, 28, 1979.

 

75. За редакциите на Синайския патерик вж И. М. Смирнов. Цит. съч., с. 158—272.

 

76. А. Соболевски е на мнение, че Лимонисът представя първоначалния превод на Синайския патерик (Отзыв о труде свящ. И. М. Смирнова, с. 293—294).

 

77. В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 179—188, 220—231; W. R. Veder, La tradition slave..., p. 59—93.

 

78. N. van Wijk. Два славянских патерика, с. 31—34.

 

79. W. R. Veder. Der glagolitische Archetyp des Paterik Skitskij. — Dutch Contributions to the VIIIth International Congress of Slavists. Lisse. 1979. p. 339—346.

 

22

 

 

По-късно в Русия са създадени три нови редакции на Скитския патерик. [80] Текстовата история на останалите три патерика — Римския, Египетския, Азбучно-Ерусалимския — е съвършено непроучена.

 

Да се разкрие генеалогията на различните патерични сборници е особено трудно поради липсата на много и съществени звена от историята на техните текстове. Най-неясни остават началните етапи от развитието на патериците, тъй като патеричните сборници са стигнали до нас, както по-голямата част от старобългарските литературни творби, в късни преписи — най-старите ръкописи на Сводния и Египетския патерик са от XIV в.; [81] пълният текст на Римския патерик също не е засвидетелствуван в ръкописи, по-ранни от XIV в., но извлечения от него се срещат в ръкописи от XII—XIII в.; [82] първите запазени преписи на Скитския патерик датират от XIII в., [83] но откъси от него са поместени още в Изборника от 1076 г.; [84] този изборник съдържа и няколко творби от Азбучно-Ерусалимския патерик, [85] чийто пълен текст се открива в ръкописи едва от XIV в. [86] Най-старият текст на патеричен сборник е един препис на Синайския патерик, направен в края на XI в. [87]

 

Поради непълнотите в текстологическите изследвания не е възможно да се установи точният брой на патеричните творби. Приблизителна представа за количеството на произведенията, поместени във всеки патерик, се получава от съдържанието на достъпните ръкописи. Три от патериците се разделят на части, които съдържат отделни съчинения : Египетският е съставен от около 60 глави, в които са разпределени към сто произведения; четирите книги на Римския патерик се състоят от около 150 творби; в повече от 20 глави са подредени почти 1000 произведения в Скитския патерик. В другите патерични сборници съчиненията обикновено не са групирани и при тях може да се търси само броят на съставящите ги творби. Знае се, че Синайският патерик обхваща над 300 произведения, а в Азбучно-Ерусалимския се наброяват средно 1000 съчинения. В Сводния патерик са включени над 200 произведения. Ако трябва да се уточни броят на всички патерични съчинения, необходимо е да се има пред вид, че Сводният патерик съдържа извадки от различни патерични сборници, а в Скитския и Азбучно-Ерусалимския патерик редица творби съвпадат.

 

От прегледа на досегашните изследвания става ясно, че те разработват предимно езиковедски и текстологически проблеми, анализирайки отделните патерици като цялостни сборници.

 

 

80. В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 194—209.

 

81. Ерьомин „Сводный" Патерик . . . . кн. XII, с. 50; И. П. Еремин. К истории . . , с. 37. Вж. също тук: „Разпространение на патеричните разкази в България".

 

82. История русской литературы. T. I. Μ.—Л., 1941, с. 110.

 

83. В. Jovanović. Op. cit., р. 142—187; W. R. Veder. The Scaliger Paterikon. — Tijdschrift voor Slavische taal-en letterkunde, 1973. 2, p. 111—117; La traduction slave ... ; The Scaliger Paterikon 1. Paleographic, Linguistic and Structural Descripton. Inter Documentation Company at Switzerland. 1976. За Скитски патерик от 1296 г. съобщава Ф. Буслаев. Историческая христоматия церковно-славянского и древне-русского языков. М., 1861, с. 412—416.

 

84. Д. I. Абрамович. Ізборник Святослава 1076 року i Патерики. — В: Науковий Збіpник Ленінградського товариства дослідників українкської їсторїі, письменства, та мови. T. III. Киев, 1931, с. 11—13; D. Freydank. Der Izbornik von 1076 und die Apophthegmata patrum — Zeitschrift für Slawistik, XXI. p. 364—365.

 

85. Д. I. Абрамович. Цит. ст., с. 13—15. Тези творби обаче не са извлечени от ръкопис на Азбучно-Ерусалимския патерик (D. Freydank. Ор. cit., р. 359—364).

 

86. М. Capaldo. La tradizione slava..., p. 84—85.

 

87. Синайский патерик ... с. 29.

 

23

 

 

При това интересът на учените е насочен към два основни момента — превеждането на патериците от гръцки език и историята им на славянска почва. Като се оставят настрана многобройните нерешени въпроси, прави впечатление едностранчивостта на търсенията. Тясно филологическият подход към патеричните произведения става причина редица проблеми, свързани с художествената същност на тези творби, да останат встрани от погледа на изследователите. Твърде малко е направено за изясняване на въпроса, защо дошлите отвън патерични произведения намират почва у нас и се вливат в потока на нашата литературна традиция. Недостатъчно изяснени са и въпросите за социалната обусловеност на патеричните творби, за идейните и етическите тенденции, прокарани в тях, за връзката им с фолклора, за връзката и противоречието между светска тема и религиозна идея. Все още съществува съвсем неопределена представа за жанра на произведенията, включени в патеричните сборници, а поради това и за мястото им сред останалите старобългарски литературни форми.

 

При определяне жанра на патеричните творби се допускат две основни слабости. На първо място, не се прави разграничение между тях по отношение на жанровата им природа. На второ място, няма еднаквост в разбиранията за жанровата същност на едни и същи патерични произведения. Оттук произтича и абсолютната неустановеност в употребата на термините, с които биват определяни. Най-често патеричните произведения са наричани жития. [88] В други случаи те са включени в рамките на агиографията, но изследователите долавят, че е невъзможно да бъдат приравнени с житийните творби. f Привлечени от занимателността на някои от тях, част от учените стигат до друга крайност — наричат ги новели и анекдоти. [90] Други изследователи назовават тези творби повести, пренасяйки това означение от заглавията на някои текстове, без да влагат в него отношение към същността на произведенията. [91]

 

 

88. Срв.

·       А. Н. Пыпин. Итгория русской литературы. T. 1. Древняя письменность. СПб. 1898, с. 134;

·       История русской литературы, под ред. Е. В. Аничкова, А. К. Бороздина и Д. Н. Овсянико-Куликовского. T. 1. М., 1908. с. 57 ; и др.

 

89.

·       В. А. Келтуяла. Курс истории русской литературы. Ч.1, СПб., 1906, с. 201—210;

·       А. И. Яцимирский. Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии XV—XVII вв. — Памятники древней письменности и искусства. T. CLXII. СПб., 1906, с. XIX—XX;

·       В. М. Истрин. Очерк истории древнерусской литературы Петроград, 1922, с. 109—110;

·       Н. К. Гудзий. История древней русской литературы, изд. 7. М., 1966, с. 40—41 и др.

 

Тук е интересно да се отбележи колебанието, което проявява относно жанра на патеричните творби забележителният познавач на старата руска литературата Д. С. Лихачев. До неотдавна той уверено поставяше патериците сред сборниците от жития (вж. История на руската литература в три тома. Т. I. С., 1960. с. 34, Д. С. Лихачев. Система литературных жанров древней Руси. — В : Славянские литературы. Μ., 1963, с. 54). Напоследък обаче, позовавайки се на статия на Дм. Чижевски, в която е отбелязано категорично, че по принцип жанрът на патеричните произведения няма нищо общо с житията (D. Сižеsky. On the Question of Genres in Old Russian Literature. — Harvard Slavic Studies, Cambridge, Mass., II 1954, p. 111), Д. С. Лихачов допуска, че освен жития патериците съдържат и неопределени още жанрово разкази (Отношения литературных жанров между собой. —В: Поэтика древнерусской литературы. Л., 1967, с. 47). Но в същата своя работа само след няколко страници той отново нарежда патериците между сборниците от жития (пак там, с. 49).

 

90. I. Ерьомин. „Сводный“ Патерик..., кн. XII, с. 48—77, кн. XV, с. 54—101 ; И. П. Еремин. К истории..., с. 37—57; N. van Wijk. Was ist ein Paterik Skitskii?. p. 348—353, M. van Wijk. О pateryku przetłumaczonym przez Metodepo, p. 59.

 

91. А. И. Яцимирский. Цит. съч., 76—95; А. И. Соболевский. Отзыв о труде свящ. И. М Смирнова, с. 294; Н К. Гудзий. Цит. съч. с. 40—41, статиите на И. П. Ерьомин и др.

 

24

 

 

Не изразяват становище за жанровата принадлежност на патеричните произведения и разпространените термини разказ [92], сказание [93], легенда [94].

 

В същност не е възможно да се установи общ термин за означаване на всички патерични произведения, понеже в патериците се срещат два типа творби — едните представляват кратки поучения към монасите, а в другите са разказани събития, свързани пряко или косвено с живота на някой монах. [95] Фактически посочените по-горе термини могат да бъдат отнесени само към втората група. Едва ли обаче е целесъобразно те да бъдат използувани за означаване на произведенията, които тя обхваща, тъй като едни от тях (житие, новела, анекдот, повест) могат да доведат до заблуждения относно жанровата им същност, а други (сказание, разказ, легенда) не могат да я изразят точно и определено. Най-уместно е да се употребява терминът патерични разкази, защото той изразява както спецификата на произведенията, така и сходството им с останалите старобългарски разкази. Що се отнася до произведенията от първата група, те биха могли да бъдат означени с термина патерични поучения. С този термин се определя същността на жанра и същевременно се дава представа за неговото своеобразие.

 

В сравнение с патеричните разкази патеричните поучения обхващат твърде тесен кръг въпроси. Тематиката им е отраничена главно в сферата на нормите за монашеския живот, докато в патеричните разкази вниманието е насочено към разнообразни жизнени явления. Анализът на патеричните поучения показва, че авторите им засягат и най-незначителните изисквания към поведението на монасите, оформяйки изложението като непосредствено морализиране. Така например ава Йероним поучава :

 

 

 

92. П. Сырку. К истории. . . с. 484. А. И. Яцимирский. Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературы. XIII. — Изв. ОРЯС, т. XVI, 1911, ки. 2. с. 248—276 ; В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 161—162, 173, 231 и т. н. И. М. Смирнов. Цит. съч. ; N. van Wijk. Подробный обзор..., с. 38 ; В. М. Истрин. Цит. съч. с 110.

 

93. В. С. Преображенский. Цит. съч., с. 161, 162, 172, 181, 182 и др.

 

94. Н. К. Гудзий. Цит. съч. с. 38, 40; В. П. Адрианова-Перетц, В. Ф. Покровская. Библиография древнерусской повести. Вып. 1. М.—Л., 1941, с. 11.

 

95. Два типа творби в патериците разграничава например един от най-добрите познавачи на гръцките патерици — Ж.-Кл. Ги (Recherches..., р. 232). Направеното от мене разделяне на патеричните творби на два типа беше прието от редица слависти (вж. например У. Р Федер. Една новооткрита сбирка старобългарски хомилии. — Език и литература, 1974 кн. 1. с. 11. 27; М. Capaldo. La tradizione slava..., p, 81). Преди няколко години P. Поуп (О характере и степени влияния византийской литературы на оригинальную литературу южных и восточных славян : дискуссия и методология — In : Аmerican Contributions to the Seventh International Congress of Slavists. II. Hague—Paris, 1973, p. 482—484) разграничи в сложния, вторичен жанр „патерик“ три малки, първични жанра, анекдот, новела и изречение. Освен че ни се струва неоправдано избирането на обема на творбите като разграничителен белег на първичните жанрове, съставящи жанра-ансамбъл „патерик", не бихме могли да приемем и предложената от Р. Поуп терминология, тъй като избраните от него названия не отговарят на единен критерий — първите две имат дълго развитие в литературната теория и могат да бъдат схванати неправилно, а последният е буквален превод от термин, с който гръцките средновековни книжовници означават част от патеричните творби.

 

25

 

 

 

Тези особености на патеричните поучения свидетелствуват, че те са имали значение предимно като практическо ръководство за изграждане на съвършена монашеска личност. При патеричните разкази обаче усилията се съсредоточават върху изграждането на сюжета, оформен въз основа на богати наблюдения, изтъкан от проблеми, които са съществени за различни обществени слоеве. По този начин патеричните разкази придобиват чертите на типични художествени произведения и за разлика от патеричните поучения се включват в рамките на повествователните жанрове, които заемат важно място в старата българска литература. Ето защо тъкмо патеричните разкази представляват по-голям интерес за нашата литературна история. С отлед на това в този труд ще бъдат анализирани само те. Ще бъде проследено разпространението на тези разкази в българската книжнина. Освен това важна задача на изследването е да се определи мястото на патеричните разкази сред другите старобългарски литературни форми и значението им за историята на нашата литература чрез конкретен анализ на техните художествени особености.

[Next]

[Back to Index]